Щастливите хора на о. Нуку Хива

.

.

След о.Тахуата, плаваме към о.Нуку Hiva- най-големият от Маркизките острови (330 кв км) и вторият по големина в цяла Френска Полинезия след Таити. Подобно на всички други острови от Маркизите, Нуку Хива е млад вулкан, между 4 милиона и 400 хиляди-годишна възраст, без бариерен коралов риф. На 400 хиляди години, той е „остров-бебе“ от геоложка гледна точка (Карибските острови например са на около 50 милиона-годишна възраст). Тук драматичните назъбени върхове и кратери на вулкани с причудливи форми все още не са се поддали на заглаждащите ефекти на ветровете, дъждовете и времето.

.

.

Taiohae е столицата и най-населеният град на Маркизите. Решихме да го пропуснем и вместо това да плаваме до други два от най-закътаните усамотени залива.

Първият от тях, заивът Anaho, се намира в североизточната част на острова, недалеч от мястото, където Робърт Луис Стивънсън- автор на „Островът на съкровищата“- пристига през 1888 година . Херман Мелвил (автор на „Мобидик“) пише първата си книга „Тайпи, или бегъл поглед на полинезийския живот“ основавайики се на впечатленията и преживяванията си в Нуку Хива.

.

.

Анахо е един от най-красивите заливи в Полинезия, който сме виждали, с пясъчни плажове, палми, остри скални образувания и вулканични хребети на заден план, създавайки драматични спиращи дъха пейзажи.

.

.

Отнема ни един час да влезем в дълбокя залив, бавно на платна. Вятърът ту спира напълно,  ту сменя внезапно посока или се засилва ускорен надолу по планините.

Прекарваме тук само няколко дни, гмуркаме се, разхождаме се из плажа и търсим кокосови орехи преди отново да поемем към Hakaui Bay от южната страна, където пристигаме заедно с една голяма туна. Водите около тези най-изолирани острови в Южния Пасифик са богати на риба и да уловиш голяма риба тон, уаху, дорадо или марлин не е рядко изключително събитие.

За пореден път влизаме в залива без да включваме двигателите и пускаме котва на платна. Свикнали сме на тази процедура, след три години практика.

.

.

Първо забавяме лодката като отваряме платната (увеличаваме ъгъла на вятъра) или отпускаме въжето на грота напълно, ако вятърът е много силен, така че платното да хваща по-малко вятър. Избираме мястото, където да пуснем куката и бавно се насочваме натам. Иво бързо навива фока (или „стаксела“-предното платно) щом сме достатъчно близо до избраното място и обръщаме носа към вятъра почти в последния момент. Отнема известно време, преди лодката да спре напълно. Мая пуска котвата и оставяме грота вдигнат за известно време, така че вятърът да избута лодката назад, за да хване котвата. След това пускаме грота. Почти същата процедура е като пускане на котва на мотор, само дето не трябва да се правят грешки и маневрирането зависи от посоката и силата на вятъра.

Тук срещаме отново нашите нови приятели от белгийския катамаран „Mercredi Soir“ и немското семейство с двете малки сладки момиченца от катамаран „Invictus“, с които споделяме голямата риба тон на борда на Fata Morgana- първият от поредица епични купони.

.

.

Заливът Хакауи е делта на река и началото на пътеката до третия най-висок водопад в света. Иво и аз се мятаме в страхотния ни оранжев каяк (подарък от KayakShop.BG), а Мая е в дингито с нейните приятели Том и Сам около час зад нас.

Влизаме от морето в реката, сякаш влизаме в друг свят, в сянката на зелена планина. Каякът се плъзга безшумно по тъмната неподвижна река. Големи жълти цветя плават над  перфектние си отражения; редица кокосови палми охраняват бреговете. Нарушаваме спокойствието на една чапла кацнала на ръба на реката и на една змиорка легнала под повърхността на водата.

.

.

Реката тече бавно, пълноводна и дълбока известно време. Достигаме до градината на малка къща. Тук става плитко. Завързваме каяка за едно дърво. Тази земя, с всичките й овощни дървета и едри цветя и тази къща, заобиколена от кокосови палми, бананови растения и храсти отрупани с дребни червени люти чушлета принадлежат на едно местно семейство- една вечно усмихната поинезийка, нейният супер нервен мъж с татуирано лице и 12-годишният йм син.

.

.

Пътеката до водопада Вайпо минава през тяхната земя и те посрещат туристи през цялото време, водят ги през планината, организират вечери за крузъри и търгуват с плодове.

.

.

Денят напредна, а и пътеката е кална от дъжда в планината, така че заедно с нашите приятели, се качваме само до мястото, от където се вижда водопада- тънък и висок- спуска се надолу по вулкана. За да отидем до самия водопад, имаме нужда от водач, пътеката трябва да е суха, и трябва да тръгнем сутринта, тъй като походът е дълъг и труден. Доволни сме, че го видяхме, макар и от разстояние и от там се връщаме при екстравагантните полинезийци и тяхната къщичка край реката.

Vaipo Waterfall

Vaipo Waterfall

Маркизките хора са роднини на маорите от Нова Зеландия. В полинезийската митология, техните общи предци идват от Hawaiki – родината на полинезийските народи. Хората Hawaiki се пръснали из цяла Полинезия- по тихоокеанските острови, в открити канута, наречени “waka”. Ето защо дори и днес маорите и островитяните имат толкова много общи неща- музика, танци, традиционни татуировки, вярвания и митология.

.

.

Полинезийците са също така най-приветливите хора, които посрещат непознати гости с отворени обятия и усмивки на лицата, без предразсъдъци или мнителност. За нас беше огромна приятна изненада да срещнем такива хора , след като пообиколихме света и срещнахме какви ли не. Не вярвахме, че те наистина все още съществуват- честни, открити, щедри и топлосърдечни, като щастливи деца. Направиха ни щастливи и нас.

.

.

„Лудия“ фермер и жена му приготвят вечеря за група крузъри, между които семейството от яхта „Муктук“ с две момчета родени и отгледани на лодката, чийто живот е пълен с истории достойни за книга.

The Muktuk kids

The Muktuk kids

Всички съставки за вечерята са отгледани в собствената йм градина или уловени в „задния йм двор“ , т.е. реката, океана и планините. Менюто е: риба и морски дарове, приготвени с прясно кокосово мляко, печено пиле и козе месо мариновани в прясно кокосово мляко и сърцераздирателна плодова салата, съдържаща невероятно разнообразие от местни плодове, със сос от прясно кокосово мляко.

Тези хора живеят извън системата (или просто в някаква съвсем различна от позната на нас „система“) в най-красивото място на планетата. Имат всякакви видове плодове и зеленчуци в техния огромен двор в непосредствена близост до реката; имат кокосови орехи, които използват във всички рецепти и за копра; отглеждат прасета, кози, коне и кокошки; ловят риба в океана и ловуват глигани и диви кози в планината; организират традиционни вечери в къщата си за крузъри; и търгуват с плодове.

На следващия ден се връщаме с подаръци за тях и техния син. Те ни дават в замяна кофа с pamplemousse – огромни супер вкусни грейпфрути, купища карамболи, кокосови орехи, банани, няколко големи и различни на цвят папая (едни зелени, други оранжеви), които сами си набираме от дърветата. Така запасени с планина от пресни плодове, сме готови да отплаваме.

.

.

Планираме прехода от Маркизите към сините атолите на островната група Туамоту от о. Уа Поу- последният от Маркизките острови по пътя ни.

Jilie and Lena S/V Invictus showing Maya the drawings they made for her.

Jilie and Lena S/V Invictus showing Maya the drawings they made for her.

.

.

* Не пропускайте да гледате 12-минутното ни филмче „Извън системата в Нуку Хива“, -разходка по реката и до водопада, среща с приятелите ни, с децата от „Муктук“ и с полинезиеца с татуираното лице. 

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Continue reading

Share

Сините води на залив Ханамоеноа в Тахуата

 

.

.

Срещу o.Хива Оа, само 2.5 морски мили, се намира о.Тахуата- най-малкият от населените острови в Маркизите.

Плаваме до Hanamoenoa Bay- малък залив с яхти, с чудесен блестящ  плаж , където навремето е идвал Капитан Кук. Заливът е плитък с бял пясък и топла, напълно прозрачна тюркоазена вода, като течно стъкло. Тук вече има няколко лодки и други пристигат след нас. По това време на годината, крузърите пресичат Тихия океан и Маркизките заливи са пълни с пристигащи яхти.

.

.

От месеци насам не сме били закотвени на място с такава чиста топла вода. Опитвам да си спомня… Las Perlas в Панама или Сан Блас? Повече от една година? Веднага скачаме във водата и Иво започва да стърже корпусите от полепите и водорслите, колонизирали дъното на нашата Фата Моргана.

.

.

Лодката пристигаща след нас пуска котва и човека скача във водата с една шпатула в ръце- и той да чисти корпуса. ВСИЧКИ крузъри без изключение пристигащи в Hanamoenoa Bay си стържат дъната на лодките тук. Спонтанно, това място се е превърнало в „почиствателна станция“ за яхти.

.

.

Докато Иво е зает, Мая и аз се гмуркаме наоколо. Такова удоволствие е да плуваш в 31 градуса вода. Има няколко корали в близост до скалистите брегове с колонии тропически риби. Но като цяло заливът е плитък и дъното е покрито с бял пясък. Котвите тук държат перфектно. Плуваме до брега.

.

.

Мая радостно си играе с вълните, а аз през това време се разхождам по плажа. Чухме, че един дружелюбен човек на име Стивън живее тук сам в една барака на плажа, но го няма  вкъщи. Може би му е станало скучно да си прекарва целия живот на брега на морето с крузъри, които идват и си отиват и сигурно е заминал да посети приятелите си в селото. Във всеки случай, не се завърна през цялото време, докато бяхме в Тахуата.

.

.

Къщата му представлява семпла дървена конструкция с отворена веранда издигната над земята около метър. Има външна маса, открита кухня с огнище, бидони за съхранение на вода и други битови неща.

.

.

Има и много паднали кокосови орехи, разхвърляни наоколо. С една приятелка от Литва-Ругиле на борда на яхта „Moonshine“- решаваме да счупим няколко кокоса. Но те принадлежат на Стивън, а той не си е вкъщи. Най-вероятно, не би имал нищо против да вземем няколко от неговите кокоси, особено ако оставим нещо в замяна? Донасяме консерви боб и доматено пюре, които оставяме на едно рафтче до огнището и с чиста съвест започваме акция „Момичета с Мачете“. Ругиле размахва мачетето доста умело за момиче. Четири от големите кокосови орехи пълнят литър и половина бутилка. Запасяваме се с вкусна кокосова вода.

Rugile S/V Moonshine

Rugile S/V Moonshine

Тахута се превърна в любимото място на Мая от всички Маркизки острови. Не само, защото водата е като плувен басейн и тя прекара повече време във водата, отколкото извън водата- да си играе на плажа или да се гмурка около лодката и скалите, но и защото тук Мая срещна Том и сестра му Сам –две деца от Белгия, плаващи на борда на катамарана „Mercredi Soir“.

.

.

Тук срещнахме още едно семейство на борда на 52- футов катамаран „Invictus“. С „Mercredi Soir“ (Белгия) и „Invictus“ (Германия) станахме неразделни и обиколихме заедно полинезийските острови, споделяйки  забавни и красиви моменти, помагайки си едни на други в нужда и беда.

.

.

Също тук срещнахме за първи път катамарана „ Moby“ и яхта „Excalibur“- две семейства от Франция. С тях също станахме добри приятели и ги срещахме тук и там из островите чак до Нова Зеландия.

Maya

Maya

С тези приятелски семейства на яхти споделихме най-красивите ни спомени от Южния Пасифик- истории и приключения от райски места, които нямам търпение да ви разкажа.

.

.

tahuata

* Не пропускайте да гледате 10-минутното ни филмче „Момиче с Мачете на о.Тахуата“ , с прекрасни гледки от острова, подводни кадри, игри на плажа, скокове от скалите, и МНОГО КОКОСОВИ ОРЕХИ.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме.

Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Share

Официално влизане в Хива Оа- островът на Пол Гоген

Atuona Bay, Hiva'Oa

Atuona Bay, Hiva’Oa

След Фату Хива, плаваме 45 мили до следващия остров от Маркизите- Хива’Оа.

Хива Оа е един от най-големите и най-населените острови в Маркизите, а пристанището Atuona е едно от няколкото официални пристанища за пристигащи яхти и кораби. Тук официално пристигнахме във Френска Полинезия.

.

.

Процедурата по влизане с яхта за Френска Полинезия е различна за различните хора. Ако пътувате с Европейски паспорт- регистрацията е безплатна в местното полицейско управление . Дават ви право на 6-месечен престой (или завинаги, ако сте французин). Отивате с паспорта и документите на лодката в „жандармерито“ и подписвате един формуляр – отнема 15 минути.

.

.

Ако пътувате с канадски, американски, южноафрикански или друг „неудачен“ паспорт- имате няколко варианта: да внесете депозит в банката (който ще ви бъде върнат няколко месеца по-късно, когато напуснете Френска Полинезия; плаща се само с кредитна карта) и така да докажете, че имате средства в случай, че нещо се случи с вас и се наложи да ви извозят със самолет извън страната; или трябва да покажете, че сте си купили самолетен билет- дори, когато идвате с яхта; или ще трябва да наемете агент, който да стане ваш гарант.

Ако сте американци или канадци можете да останете в продължение на 3 месеца, а ако сте южноафриканци- 2 седмици! И губите пари във всички случаи. В първия вариант (банков депозит)- губите главно от курса при обмяната на пари и банкови такси (над $ 150, в зависимост от валутните курсове в момента). При втория вариант- ако си купите билет за самолет- можете да го върнете на следващия ден след като ви бият печата в паспорта (това е най-евтиният вариант- таксата за връщане на билет е около $ 20-25). Ако наемете агент-гарант, трябва да платите $ 300 за услугите му и да имате валидна здравна осигуровка.

Aranui

Aranui

Иво и аз сме родени в България (Европа), а Мая е роден в Канада, но нашите български паспорти са изтекли и не успяхме да ги подновим, тъй като никъде по пътя ни нямаше българско посолство. Опитахме се в българското консулство в Панама, но там не правят паспортни услуги и не стана. Така че пътуваме с канадски паспорти.

Човекът в полицейското управление в Atuona ни казва, че не могат да признаят европейското ни гражданство, освен ако не представим валиден Европейски паспорт (не изтекъл). Така че трябва или да платим депозит в банката  (около $5000 за тримата), или да купим билет за самолет; или да наемем агент.

.

.

Започва нашето ходене по мъките. Лутаме се между банката, полицията и агента; приятели се опитват да ни помогнат с многото проблеми, които възникват допълнително.

В един момент, около две седмици по-късно (все още не сме готови), питам в полицейския участък какво ще се случи, ако не се чекираме изобщо и продължим да си плаваме от остров на остров? Ще ни арестуват ли, ще ни конфискуват ли лодката? Ще ни вкарат ли в затвора? – Не, казва полицаят, не знам какво ще се случи …

.

.

Нищо няма да се случи, най-вероятно. По-късно срещнахме двойка американци, които никога не са се чекирнали във Френска Полинезия и са останали в продължение на три години. Смятат да останат още две.

Накрая остана само един начин- да наемем агент. Но нямаме застраховки. Правим си DiverDAN- възможно най-евтиният вариант за здравни застраховки. И плащаме таксата на агента, която ни разбива … За втори път съжаляваме, че са ни изтекли българските паспорти- първият път беше в Колумбия.

Повече от две седмици след пристигането ни, най-накрая сме законно регистрирани и свободни да продължим да плаваме и да обикаляме из островите и атолите на Южния Пасифик.

.

.

Използваме времето, докато сме на о. Hiva’Oa да се разхождаме из острова и да си почиваме.

Ходим на автостоп от пристанището до селото почти всеки ден. Навсякъде във Френска Полинезия автостопът е най-добрият, най-бързият и безплатен начин за придвижване от едно място на друго (ако островът е голям и има пътища). Дружелюбни хора на всички по-големи острови ни спираха и ни возиха всеки път.

.

.

В градчето Atuona има дървени и каменни скулптури, наречени „тики“. Tiki в маорската и полинезийската митология, е първият човек- полу-бог, създаден от бог Tumatauenga.

.

.

Тики са статуи-талисмани считани за „покровители на скулпторите“. Те са с огромна глава, символизираща мощ и големи очи, символизиращи мъдрост. Всяко тики има свой собствен характер- някои са зли, други са доброжелателни.

.

.

„Тики“ е значим символ на полинезийската култура и посетителите на островите си купуват малки тики фигурки или медальончета за сувенир и за талисман, който предпазва пътешествениците.

.

.

Най-големият древен тики, открит до сега е на остров Hiva’Oa в залива на Oipona Puamau.

.

.

Moai- монументалните каменни статуи на Великденските острови- са разновидност на тики.

.

.

Един ден, както се рахождаме из Atuona възхищавайки се на величествената природа навсякъде около нас, чуваме музика. Дивашки ритми, които ви карат да скачате и танцувате около огъня. Децата в местното училище репетират за някакъв празник и ни разрешават да погледаме.

.

.

За първи път виждаме полинезийски танци и музика-дивашки, древни ритми. Не е ли страхотно, че тези деца се учат да свирят на барабани и да танцуват в училище, още от 5-годишна възраст?!

.

.

На кратка разходка до покрайнините на градчето, в подножието на вулкана, се намира старото гробище.

Old cemetery, Hiva'Oa

Old cemetery, Hiva’Oa

Но друго гробище привлича много повече посетители.

Paul Gauguin's grave on Hiva'Oa

Paul Gauguin’s grave on Hiva’Oa

На един хълм с изглед към залива е гробът на Пол Гоген- художник от епохата на пост-импресионистите. Гробът му е днес основна туристическа атракция на острова, освен музея „Гоген“ с репродукции на картините му долу в градчето. Всички туристи, идващи тук се изкачват на хълма в жега или дъжд, за да отдадат почит на известния художник, който „избягал западните влияния“ и се върнал в природата, за да намери „изгубения рай“. Но местните жители имат смесени чуства към Гоген и неговото присъствие на острова. Какви ли са били истинските мотиви на този французин да си купи къща и да живее в Hiva’Oa?

.

.

Скоро след откриването им от първите европейски изследователи,  Маркизките острови стават известни като „рай на свободната любов“. Уникалната култура и начин на живот на островитяните включвал едно доста различно отношение към сексуалността. Деца и родители спяли в една стая и децата имали право да наблюдават родителите си по време на полов акт. Възрастните дори намирали за забавно и смешно, когато децата симулирали сексуални действия помежду си и даже ги насърчавали да го правят от най-ранна възраст. Това донякъде обяснява защо европейските кораби са били „нападани“ от рояци млади момичета, за които понятия като „девственост“ или „целомъдрие“ не били социална норма. Покатервали се на борда, за да правят секс с моряците. Това също така обяснява защо един художник на средна възраст с многобройни маркизки любовници (предимно много млади момичета), умрял от сифилис през 1903г.

.

.

 

.

* Не пропускайте да гледате 10-минутното ни филмче „Още суши в Хива Оа“, където разказваме за други случки из острова- среща с майстор на китари, поход в гората в търсене на петроглиф, пристигането на кораба Арануй и още МНОГО СУШИ на борда на Фата с приятели.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме.

Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Share

Насред природата във Фату Хива

.

.

Изминахме 3000 морски мили прекосявайки Тихия океан.

Средна скорост- около 5-6 възела в час- скоростта, с която бихте се движили, когато сутрин тичате небрежно за здраве. Мислехме си, че при пристигането ни в първият от полинезийските острови, ще сме „прекосили океана“. Не точно.

След 23 дни плаване, няколко шквала, прекалено много суши, и множество прекрасни залези, пристигнахме в средата на океана- едно малко петънце земя, едва забележимо на картата дори и с лупа. Фату Хива- първата земя по пътя на моряците прекосяващи Тихия океан от Галапагос и Панама- място отвъд реалността.

Bay of Virgins, Fatu Hiva

Bay of Virgins, Fatu Hiva

Пристигаме посред нощ и пускаме котва между няколко заспали лодки в Bay of Virgins . Луната е пълна и ярка и в мрака различаваме силуети на високи скали навсякъде около нас. Миризма на цветя и зелена почва. За първи път от почти месец насам спим на котва, лодката неподвижна, земя съвсем близо до нас.

.

.

На сутринта се събуждаме в сянката на „Джурасик свят“. Мая казва, че мястото й прилича на „царството на Кажитите“ от любимата й игра-Skyrim. Кажитите са хора- котки, които живеят в място, наречено „Другаде“ . Техният цар има трима сина, които са също така трите луни на този вълшебен свят. Фату Хива наподобява царството на Кажитите.

.

.

Назъбени скали от вкаменена магма се потапят в морето; планини покрити с джунгли окъпани в розова сутрешна мъгла се издигат над хиляда метра височина; меки надиплени зелени долини, издълбани от реки и древни водопади.

Няма да се учудя, ако няколко динозавъра изскочат от гората. Всъщност, един велосираптор прелетя над палмите и видяхме Кинг Конг да се катери по скалите по западния бряг на залива!

.

.

Точно в центъра на Тихия океан, на 12 градуса южно от екватора, Фату Хива е най-южният остров от Маркизките острови в североизточния край на Френска Полинезия, и най-изолираният. С територия само 85 квадратни километра и две малки села от няколкостотин души, тук няма летище. Островът е достъпен само с лодка по вода и почти не идват туристи, освен крузъри като нас.

.

.

Скачаме в страхотния ни триместен каяк – подарен ни от KayakShop.BG– и гребем до брега. На земята се чустваме странно и нестабилно. Трудно пазим равновесие. Коленете ни са под стрес. Ставите ни се събуждат с почуда. Краката ни са напълно изненадани от забравеното движение- вървенето.

.

.

Обгръща ни сух топъл въздух пълен с екзотични миризми.

Селото в близост до залива се състи от няколко кокетни къщички почти скрити зад преспи бугенвилия и хибискус отрупани с едри цветове. Буйни градини с папая, банани и палми. Прасета, кози и кокошки щъкат втренчени в земята, в търсене на лакомства. Eдно поспаливо куче се шляе безцелно под яркото тропическо слънце.

.

.

Първият полинезиец, който срещаме е жена, седнала на ниска бетонна ограда край пътя. Тя изглежда като смес от латиноамериканска и азиатска раса, но със специфичните за Маркизките острови черти. С тъмна дълга и много гъста коса, с едро червено цвете зад лявото ухо, тя ни се усмихва приветливо „Bonjour, bienvenues а Polynesie Francaise!“ И ни пита дали носим парфюми или гримове, които да обменим за плодове от градината й. Говори френски с акцент присъщ на островитяните по тези места. Из тези отдалечени тихоокеански острови с малки популации и без магазини, където всички стоки пристигат с кораб няколко пъти в годината, хората винаги се нуждаят от най-различни неща, с които така лесно се сдобиваме в големите градове. Основни продукти като като дрехи, предмети за бита, гримове, храни и подправки са трудно достъпни и скъпи за хората от островите и крузърите винаги са добре дошли да търгуват с каквото могат в замяна на местни плодове, зеленчуци и риба. Но ние не носим нищо за търгуване.

.

.

Продължаваме да вървим по стръмния път в търсене на малък водопад в гората. Преди да тръгнем, един моряк с бяла брада от съседна лодка ни каза как да намерим водопада. Тръгвате по главния път и вървите нагоре докато стигнете извивката. Продължавате по пътя в ляво, покрай изоставента сграда на училището и моста, през гората. Пътеката се стеснява и става стръмна и трудна на места. Но няма да се изгубите.

.

.

Изгубихме се. Продължаваме да вървим по единствената асфалтирана улица нагоре по планината под изгарящото слънце и имаме усещането, че сме на грешен път. Няма абсолютно никой, когото да попитамедали сме на верния път към водопада. Мая е изморена; оплаква се, че краката я болят. И мен ме болят краката и болката е силна- след 23 дни в седнало положение и нула ходене.

.

.

Изкачваме се до върха на хълм с изглед към селото и към залива Bay of Virgins . Фата Моргана и нейните приятели приличат на лодки-играчки в спокойното синьо езеро под нас. Гледката е впечатляваща. Бели птици с дълги опашки като булчински воали прелитат сред величествени наподобяващи катедрали зъбери на вулкани, събиращи облаци в короните си, драматични червени и сиви скали, тучни зелени гори и долини, а отвъд- безкрайното синьо на океана.

.

.

Тук, през 1937 г., норвежкият изследовател и авантюрист Тур Хейердал и съпругата му попадат в рая. Тук, те водят в продължение на една година и половина „примитивен живот в дивата природа, далеч от изкуствената цивилизация, независими от всичко, с изключение на природата“, както пише в книгата си „Фату-Хива: Назад към природата“ – преживяване, за което им завиждам.

.

.

В дясно от нас, в далечината на противоположната страна на планината, зърваме водопада. През последния час и половина сме се отдалечавали от него, но гледката от този хълм си заслужава отклонението. И сега имаме по-добра представа къде се намираме. Връщаме се надолу и срещаме един стар човек с един стар кон натоварен с тежки торби пълни с изсушени кокосови орехи. Той ни казва как да намерим водопада.

.

.

Един час по-късно и след още едно объркване из някакви земеделски земи, най-накрая сме на верния път.

.

.

Невъзможна дива мечта- да видим това място, да вървим сред джунгла, пълна с цветя, да достигнем водопада. И сега сме тук. Къпем се в прохладните сладки води на тъмнозеления вир от мечтите ни.

.

.

Не са останали много места по света- величествени места с уникална изключително красива природа, запазили се непокътнати от влиянието на цивилизацията и масовия туризъм като отдалечения остров Фату Хива и неговият самотен, труден за откриване водопад.

.

.

...

* Не пропускайте да гледате 10-минутното ни филмче „Насред природата във Фату Хива“ с гледки от острова и водопада!

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Share

Тихоокеански преход. Ден 18, 19, 20, 21, 22 и 23

.

.

Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански преход. Ден 2, 3 и 4
Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8
Тихоокеански преход. Ден 9, 10, 11 и 12
Тихоокеански преход. Ден 13, 14, 15, 16 и 17

Ден 18

15-05-2016г. – S 09 21 ’50’ ‘W 127 05’ 28 “ oостават 690 NM, GPS посока 265, вятър E 8-10 възела, облачно, температура на въздуха 28 ° С

Спокойно море. Напредваме бавно с 3-4 възела. Няма риба.

Правя нещо като мусака с картофи и телешко варено от консерва за обяд. Щеше да е добре, ако имахме пресни плодове и зеленчуци. Прясно месо. Почти нищо не е останало за ядене, освен консерви и сухи храни (макарони, ориз, брашно). Голяма част от стоте яйца, които купихме в Галапагос се развалиха, въпреки че ги съхраняваме в хладилника. Мисля, че половината бяха развалени още като ги купихме. Кой знае колко време са пътували преди да пристигнат в малкото магазинче на о. Изабела.

Свежите продукти свършиха само след около 10 дни плаване, с изключение на картофите. Добре, че обичаме картофи. Но и те започват да се развалят- меки, сбръчкани, с тъмни петна- няколко се разсмърдяха ужасно и ги метнахме в океана.

Зелето, морковите и лукът издържат най-дълго, както и ябълките и портокалите. В хладилника, траят повече от месец, а извън хладилника, когато температурата на въздуха е 30 C, 1 до 3 седмици е максимума. Жалко, че няма достатъчно място за всички пресни продукти в хладилника. Корабните хладилници не са същите като хладилниците в къщите. Нашият е подобен на сандък доста по-малък от нормалните хладилници, с капак, който се отваря вертикално. Ако трябва да вземете нещо от хладилника (например парче сирене), трябва първо да извадите всичко (картона с яйцата, бутилките, салатите, доматите, отворените буркани с маслини или сладко от ягоди), за да достигнете това, което ви трябва – затрупано на дъното. Защото това, което ви трябва, винаги е затрупано на дъното.

Добре, че взехме цял чувал брашно- редовно правя хляб и е доста успешен.

Но няма риба.

.

.

Ден 19

16-05-2016г. – S 09 27’45“ W 129 03’42“ остават 573 NM, GPS посока 265, вятър E 8-10 възела, няколко облака, температура на въздуха 28 ° С

Още една красива нощ с ярка луна. Спокойно плаване. Става все по-горещо.

Иво измъкна риба тон! Суши- отново в менюто ни днес! И утре …

.

.

Понякога се чустваме самотни насред океана, но никога не сме сами. Виждаме птици- денем, а понякога дори и нощем- почти всеки ден от този преход. Мислехме, че няма да има никакви птици в средата на Тихия океан, но ето че има. Не много- само една-две тук и там. Не изглеждат заблудени или изморени. Прелитат ниско, оглеждат за риба или си почиват кацнали във водата; дори понякога идват да ни проверят любопитни, преди да отлетят на там, за където са тръгнали.

А дори, когато няма птици наоколо, знаем, че морето под нас гъмжи от живот. Делфини си поемат въздух от време на време и винаги идват да си играят около лодката; понякога срещаме и китове. Цели пасажи от летящи риби панически изскачат от повърхността на морето стреснати от лодката. Подобни на огромни водни кончета, те прелитат на височина до един метър в дълги параболи над водата издавайки хеликоптерни звуци с крилата си, преди да се цопнат по корем обртно в морето. Всяка сутрин намираме умрели летящи риби и дребни изсъхнали калмари (явно и те прелитат) на палубата. А освен това, има още много най-различни риби и морски същества, които не виждаме, но знаем, че са там, точно под лодката- всякакви риби и акули, разбира се. Дълбоко под нас.
Океанът- до голяма част неизследван- е враждебно място, в което хората не са в състояние да оцелеят. Неестествено е за човека да бъде в морето- нуждаем се от въздух и земя. И все пак- ето ни тук.

Ден след ден- сами насред океана.

.

.

Ден 20

17-05-2016г. – S 09 45’09“ W 130 52’47“ остават 464 NM, GPS посока 260, вятър E 6-8 възела, ясно, температура на въздуха 28 ° С

Най-бавния напредък от началото на този преход. Вече изминаха 19 дни. Сами насред океана. Сами с птиците и морските обитатели.

Придвижваме часовника, добавяйки по един час на всеки няколко дни- няколко пъти вече.

.

.

Усещането понякога е сякаш сме спрели и изобщо не напредваме; не отиваме никъде. Не заради бавната скорост, а заради непроменящия се еднообразен пейзаж. Сякаш стоим на едно място- в центъра на голям син кръг. Нито се доближаваме, нито се отдалечаваме от вечната скучна линия на хоризонта.

Синият кръг около нас не се променя- един и същ ден след ден. Сякаш Галапагоските острови са зад източния хоризонта и вчера ги зърнахме за последно. Или Маркизките острови са зад западния хоризонт и ще ги забележим всеки момент. А понякога усещането е като че ли не съществуват никакви острови и плаваме вечно на планета, съставена изцяло от океани. Изгубили сме усещането за време и разстояние.

Представете си … Някои неща е трудно да си представите…, че гледате през прозорец на бавно движещ се влак, прекосяващ безкрайна пустиня.

Ако нямахме GPS, който да определя позицията ни на морската карта, бихме се объркали напълно във времето и пространството.

Изкуството да определяш точната си позиция по звездите е почти изцяло забравено в нашите дни. И много други изкуства … Връзката „човек- природа“ е заменена от „човек-технологии“.

Ветроходството днес е много по-лесно и достъпно именно благодарение на новите технологии, но също така сме станали прекалено зависими от уреди и електроники, които могат да се развалят всеки момент.

Мая най-после завърши учебника по математика и всичките 23 теста в края, което си е огромно постижение! Вече две години се мъчим с този дебел учебник от Тринидад и Тобаго и сега вече свърши. Следващите няколко седмици –ваканция!

.

.

Ден 21

18-05-2016 – S 10 02’37“ W 133 05’40“ остават 332 NM, GPS посока 265, вятър ENE 12-14 въела, ясно, температура на въздуха 29 ° С

Добър напредък с 5-6 възела и гладко море. Денонощно сме на спинакер.

Мием лодката, чистим, перем (на ръка в големите оранжеви кофи). Резервоарите ни за сладка вода побират 800л. Машината за десалиниране на вода- Catalina MK II Spectra Watermaker обезсолява 42л питейна вода на час. Поддържаме резервоарите наполовина пълни, за да намалим теглото в предната част на лодката и въпреки това имаме достатъчно вода за почистване, миене и къпане. Слънчевите панели произвеждат достатъчно електричество за машината за вода и всички други електрониката на борда, така че не се налага да пускаме двигателите нито за секунда.

Последният път, когато ползвахме двигателите бе в Галапагос, по време на тревогата за цунами. Имаше голямо земетресение в Еквадор- на около 500 морски мили- и последва тревога за цунами точно след залез слънце една вечер. Така че трябваше бързо да евакуираме котвеното заедно с всички останали лодки- около 20-30 най-различни плавателни съдове – и да изчакаме няколко часа в по-дълбоки води далеч от сушата. Цунамито така и не дойде или бе толкова незначително, че не го усетихме, така че всички дружно се прибрахме обратно в заливчето, пуснахме си котви- всеки на старото място- и си легнахме. Това бе последният път, когато включихме двигателите.

.

.

Ден 22

19-05-2016 – S 10 21’07“ W 135 11’38“ 0стават 207 NM, GPS посока 270, вятър ENE 14-16 въела, облачно, температура на въздуха 29 ° С

Доближаваме Маркизките острови; вълнуващо е.

Шест шквала един след друг. Наричаме събитието „турнир по шквалове“. Не са много силни, а и вече имаме приготвени касите от бира, така че не се шашкаме.

След „голямата бурята“, завързахме две дълги въжета за две от жълтите пластмасови бирени каси, които купихме на тръгване от Галапагос (вече празни)- големи и яки, за еднолитрови бутилки-и ги приспособихме вместо дрог. Пускаме ги от кърмата при силен попътен вятър и вълни, за да предотвратят сърфирането и да стабилизират лодката. Приготвихме ги веднага след „голямата буря“ преди няколко дни и вече ги изпробвахме в един от шкваловете. Работят чудесно. Щеше да е страхотно, ако ги бяхме приготвили по-рано.

Става изключително горещо. Задушно. Термометърът достигна 31 C. И дори през нощта не се разхлажда. Поливаме се с кофи морска вода.

.

.

Ден 23

20-05-2016г. – S 10 26’52“ W 137 56’08“ остават 44 NM, GPS посока 275, вятър E6-8 възела, облачно, температура на въздуха 30 ° С

На обяд остават само 44 морски мили до първия остров от Маркизите.

Нещо странно се случва и с трима ни. Изпитваме нещо като носталгия, вместо радостно вълнение. Вместо щастливи и възторжени, ние се чувстваме тъжни при мисълта за земя и цивилизация. Мая дори малко поплака. Бихме продължили да плаваме още толкова. Може би има някакво научно обяснение за това необичайно психическо състояние.

Иво извади още една риба тон. Други две се измъкнаха.

Вятърът намаля съвсем. Плаваме съвсем бавно. От западния хоризонт бавно изплува тайнствен, почти прозрачен силует на остров. Нашият перфектен син кръг изведнъж се промени и се превърна в диамантен пръстен. Втренчили сме се в о. Фату Хива сияещ в далечината.

Залез. Ще пристигнем през нощта.

В място отвъд реалността.

.

.

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Тихоокеански преход. Ден 13, 14, 15, 16 и 17

.

.

Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански преход. Ден 2, 3 и 4
Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8
Тихоокеански преход. Ден 9, 10, 11 и 12

Ден 13

10-05-2016 S 07 55’40“ W 115 40’34“ остават 1373 NM, GPS посока 245, вятър ESE 16-22 възела, ясно, температура на въздуха 26 ° С

Прекосихме средата! Мая пусна бутилката с посланията (на четири езика) оформени като свитък и увити в една фалшива банкнота от 100 долара, за да привлече внимание, в случай, че някой намери бутилката и реши да не я отвори.

.

.

Вятърът и вълните се повишиха. Плаваме със 7-8 възела. Морето е нервно с 4-метрови вълни и става все по-некомфортно.

Когато при голямо вълнение се опитваш да спиш, подскачайки нагоре-надолу в леглото, се събуждаш и цялото тяло те боли сякаш са те били. Аз лично не мога да спя добре в лошо време; събуждам се панически при всеки звук и сънувам много, ако изобщо заспя. Толкова много неща се случват и толкова много хора ме посещават в сънищата ми; събуждам се изтощена.

Когато при голямо вълнение се опитваш да готвиш, трябва много да внимаваш да не разлееш нещо или да не се порежеш, тъй като целият камбуз оживява и всичко е в движение- чиниите, храната, печката. Да сготвиш супа е невъзможно и абсурдно. Дори да налееш чаша вода е цяло предизвикателство. Веднъж, една бутилка олио падна и се разля и подът стана смъртоносен за дълго време.

Когато при голямо вълнение искаш да отидеш до тоалетната, трябва да проявиш сръчност и умения, за да не се нараниш в процеса. Моята стратегия е следната: заставам пред отворената врата на тоалетната и с гръб опрян на стената за опора, ръцете ми са свободни. (До този момент ръцете ми са били заети да се държа за перила и дръжки, за да не падна докато се придвижвам по стълбите и коридора към тоалетната, тъй като лодката подскача неконтролируемо.) Само така мога да си смъкна гащите, без да падана. После отново се хващам някъде за опора и влизам в тоалетната. Пускам водата, докато още съм седнала (имаме две елктрически тоалетни и пускането на вода е сравнително лесно- едно натискане на копчето). После излизам придържайки се и си вдигам гащите отново с гръб опрян на стената за опора.

Иво рестартира сателита Iridium Go и той взе, че проработи! Вече можем не само да получаваме, но и да изпращаме съобщения!

.

.

Ден 14

11-05-2016 S 09 01’54“ W 118 18’32“ остават 1210 NM, GPS посока 230, вятър E 20-30kts, облачно, температура на въздуха 27° С

Вятърът се засили още повече и го дават още по-силен утре. Вълните са големи и идват от всички посоки. Грота е рифован и се движим само с 6 възела.

Шквалове. Поривите на вятъра достигат до 32 възела. Страх ме е. В такива моменти си мисля, че трябва да спра с плаването.

Небето е мрачно, покрито с гъсти ниски облаци. В далечината се вижда странно петно оранжево-розова светлина. Изглежда като огън над водата. Може би има процеп през облаците и се получава някакво светлинно пречупване от слънцето, не знам…

Размишляваме за извънземните. Мая се чуди, дали ако дойде извънземно на борда да го запазим или да го мятаме във водата. Най-добре да го запазим и да го принудим да ни мие чиниите и да играе на карти с нас.

.

.

Ден 15

12-05-2016 S 10 11’57“ W 120 36’54“ остават 1068 NM, GPS посока 275, вятър E 20-26 възела, облачно, температура на въздуха 26 ° С

Уморени сме. Снощи не спахме много, нито предната вечер. Морето продължава да се вдига; свикнахме с постоянното клатене.

В 05:00 часа- все още тъмно- ни връхлита буря с 40 възела ветрове и дъжд. Грота и джиба са рифовани. Вълните са огромни- плашат ни повече от вътъра. Автопилотът спира и Иво хваща руля на ръка през най-голямата гадост. Няколко пъти му се струва, че лодката ще се преобърне и не може да я удържи. Сърфираме с 12 възела.

Предницата на лодката е прекалено тежка. Пълна е с книги. Стотици книги, които сърце не ми даде да изхвърля (защото ги обичам твърде много- голяма грешка) и си ги разкарваме из света като някакви идиоти вече четири години. И сега сме в голяма беда. Когато катамаранът е тежък отпред и вълните и вятъра бутат отзад, носа може да се закопае под водата и бихме могли да се преобърнем. Имаме нужда от нещо, което да ни спре да сърфираме толкова бързо, като дрог или морска котва, но нямаме.

Решаваме да свалим грота напълно и да рифовае джиба още повече. Но това означава, че трябва да се завъртим срещу вятъра и вълните. Големи вълни. Правим маневрата успешно.
Изпращам съобщения до Мел и Криша с нашата позиция, в случай, че тръгнат да ни издирват.

Един час по-късно, бурята е отминала. Изгрев. Добре сме. Иво ремонтира автопилота.

Шквалове до края на деня, но не повече от 30 възела.

.

.

Ден 16

13-05-2016 S 09 22’58“ W 122 35’33“ остават 955 NM, GPS посока 305, вятър E 16-20 възела, ясно, температура на въздуха 26 ° С

Рибарска лодка на 11 мили на север! Yahatamaru. GPS посока 182. Не сме сами за няколко минути!

Най-сетне времето се оправи и отново плаваме бавно и спокойно. Вдигнахме спинакера. (Отне ни известно време, но вече му хващаме цаката.)

Иво и Мая кърпят джиба (на 16-годишна възраст- оригиналното платно), на който се отвори 40см дупка по време на бурята. Вече за стотен път кърпим джиба, откакто имаме лодката и платното е заприличало на юрган – от онези с многото кръпки. Определено се нуждаем от нов джиб.

Още един ден в Тихия океан.

Трябва ни риба.

.

.

Ден 17

14-05-2016 S 09 23’22“ W 124 36’13“ остават 836 NM, GPS посока 265, вятър E 8-10 възела, облачно, температура на въздуха 27 ° С

Иво спи цяла нощ, изтощен след бурята и лошото време през последните няколко дни.

Аз съм на руля и се опитвам да остана будна в продължение на 6 часа. Нямам нищо против да не спя; просто не искам повече бури и шквалове. Движим се бавно, вятърът е спокоен и всичко е наред.
Нощта е грандиозна. Дребни микроорганизми експлодират със зелена светлина около лодката и в пяната отзад, блещукайки магически сред отраженията на милиарди звезди. В космоса сме; в центъра на черна стъклена сфера, която се изпълва с биолуминесценция, когато я разклатите.

Луната в тази течна вселена е ярка и добронамерена. Когато Луната е така кръгла и голяма не се чустваме сами. Луната е също така най-трагичното същество, което познавам. Винаги съм разговаряла с Луната, още когато бях дете и баща ми заминаваше надалеч с големите фериботи за дълго време, някъде от другата страна на Черно море. Изпрщах съобщения на Луната, а тя му ги предаваше. Така комуникирахме, баща ми и аз. С помощта на Луната. Все още така комуникираме, баща ми и аз, сега, когато него вече го няма.
„Предай му, че ми липсва …“

.

.

Ден 18…

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Тихоокеански преход. Ден 9, 10, 11 и 12

.

.

Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански преход. Ден 2, 3 и 4
Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8

ДЕН 9

06.05.2016г. S06 26’28 “ W 105 43’06 остават 1974 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 12-14възела, няколко облака, темп на въздуха 27 C

Една трета от пътя!

Започваме да пътуваме назад във времето. Да се връщаме в миналото.

2012 морски мили до дестинация- годината, в която напуснахме Канада и започнахме това пътешествие по света.
2003 NM до дестинация- годината, в която Мая се роди. Един дъждовен следобед се появи лилаво космато бебе- най-красивото нещо на света!
2001 NM до дестинация – терористични атаки в САЩ.
2000 NM до дестинация – годината, в която напуснахме България.
1997 NM до дестинация – годината, в която се роди Вик. Нашият син. Липсва ни толкова много …
1994 NM до дестинация – годината, в която се срещнахме с Иво.
1989 NM до дестинация – годината, в която България престана да бъде комунистическа.
1976 NM до дестинация – годината, в която Иво и аз сме родени.
1944 NM до дестинация – Втората Световна Война

Ще продължим да броим морски мили през Руската революция, Френската революция, индустриалната революция, през Средновековието, основаването на България, по целия път обратно до началото на времето- крайната ни дестинация.

.

.

Иво се опитва да вдигне спинакера. Купихме го втора ръка от тавана на един магазин в Мартиника преди две години за 150 евро. Опитахме се да спазарим още по-ниска цена- това е все пак втора ръка спинакер и малко малък за нашата лодка. Нов спинакер може да струва няколко хиляди долара и човекът на тавана знае това. Смее се на нашите опити да свалим цената. Никога няма да намерим по-евтин спинакер. Така че го купихме.

За втори път Иво се опитва да вдигне спинакера, което е едно много особено платно и може да се използва само при определени ситуации: когато вятърът идва зад гърба и не е твърде силен. В такива условия е трудно, понякога дори невъзможно, да се използват джиба и грота. Така че в тези моменти имате нужда от спинакер. Спинакерите се правят от много фин лек материал, големи и пъстри платна са (нашият е жълто и синьо и има една 15 х 20 cм кръпка), и изглеждат като парашути – улавят много вятър. Ако вятърът се смени и задуха странично, спинакерът ще се смачка, тъй като е способен да хваща вятър само отзад. Ако вятърът е твърде силен- има опасност спинакерът да „експлодира“ или да се спука и скъса, тъй като е направен от много тънък плат и не може да издържа на силно напрежение. Но в слаби и умерени ветрове от зад, като преобладаващите пасати в Тихия океан по време на плаване на запад, спинакерът е идеалното платно, особено за катамарани.

Иво трябва да се научи да вдига спинакера. Самото платно е в нещо като ръкав, който трябва да бъде изтеглен до върха на мачтата и с две въжета да се опъне в страни. Необходими са трима души за тази работа. Един да дърпа нагоре, а другите двама да навиват въжетата на страничните лебедки. Но цялата операция завърши с епичен провал. Въжетата са оплетени, нещо е усуквано на върха в ръкава и не ще да се отвори. Иво псува; обвинява Мая и мен за всичко. Никой никога не му е показвал как да вдига спинакер, така че той сам трябва да се научи и това ще отнеме известно време. Така че за сега продължаваме без спинакер. Всички са сърдити.

.

.

Ден 10

07.05.2016г. S 06 49’12“ W108 00 ’40’‘ остават 1835 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 16-20възела, ясно, температура на въздух 27 ° С

Вятърът малко се засили. Отново пробваме спинакера. Отне ни около половин час, но най-накрая го вдигнахме- с много драма. Крещим, обвиняваме се един- друг, обиждаме се, без да ни пука дали съседите ще ни чуят. Мразя това шибано платно! Планирам тайно да го накълцам на парченца с ножицата.

Загубихме още една изкустване стръв. За първи път от дни насам менюто няма да е суши. Празнуваме това събитие с картофи и наденица на фурна, придружени с Галапагоска бира. Шоколадови мъфини и портокалов залез за десерт.

С Иво сме седнали на трамплина вторачени в западния хоризонт и се хилим колко се мразихме преди няколко минути. Мая мисли, че сме луди.

.

.

Ден 11

08.05.2016г. S 07 06’56‘’ W110 24’37“ остават 1691 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 16-20възела, ясно, температура на въздуха 27 ° С

Леко плаване и още една спокойна нощ. Спах цяла нощ в нашата кабина, докато Иво спа цяла нощ в пилотската кабина и от време на време става да проверява електрониките и платната. Той се изнесе в пилотската кабина още в началото на този преход и си обзаведе дългата пейка с възглавници и завивки – направи си уютно местенце.

За да добиете представа какво е да плавате нощем в открито море, си представете, че шофирате с кола (кабриолет; бавно и на круиз контрол) в огромна, неравна нива, в пълна тишина и в пълна тъмнина, без фарове или каквито и да е светлини. Нивата е мека, отразява звездите и мирише на водорасли.

В следобедните часове извадихме едно красиво Махи-Махи или Дорадо или Делфин- все имена, използвани за една и съща златисто-зелено-синя елегантна океанска риба с бяла сочна плът- любимата ни. Мая, която до скоро изобщо не обичаше риба, сега вече хапва печена риба тон и панирано Дорадо, с охота!

.

.

Ден 12

09.05.2016г. S 07 27’37‘’ W 113 00’20“ остават 1535 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 16-20възела, ясно, температура на въздуха 26 ° С

Приближаваме средата.

Мая подготвя „писмо в бутилка“ на четирите езика, които владее: английски, френски, испански и български. Посланието трябва да бъде пуснато в средата на Тихия океан и да бъде намерено на брега на която и да е англо-, френско-, испано- или българо-говоряща страна. Пускането на бутилката е насрочено за когато достигнем 1500 NM до дестинация, което изобщо не е средата на Тихия океан, а по-скоро- средата на прехода между Галапагос и Маркизките. Всъщност, когато стигнем до Маркизките, ще бъдем в средата на Тихия океан и тогава ще ни остават още няколко хиляди морски мили преди да го прекосим. Но за нас в момента, 1500 NM до дестинация представляват „средата“ и тогава ще пуснем писмото в бутилка , както е обичаят. Като се има предвид, че океанските течения взимат боклуците от източното крайбрежие на Азия и западното крайбрежие на Северна и Южна Америка, за да ги завлекат в средата на Северния Тихи океан, където те се завихрят в една голяма вечна боклучена спирала, има по-малък шанс нашето писмо в бутилка да достигне който и да е бряг и по-голям шанс нашето писмо в бутилка да се присъедини към голямото боклучено петно в средата на океана. Там, в огромния боклучен водовъртеж – голям колкото континент- се въртят ли въртят- сред скъсани рибарски мрежи, шишета от кока-кола, леви джапанки, каси от мляко, детски играчки и стари хладилници- вероятно милиони и милиони писма в бутилки- цяла библиотека от приятелски съобщения и отчаяни призиви за помощ- забравени завинаги. Въртят ли се въртят, надясно-наляво, блъскат се едно в друго и никой никога няма да ги намери и прочете. Бих нарекла тази спирала от милиони писма в бутилки: „Тихоокеански бутилчен водовъртеж“.

Гледахме „Срещи на края на света“ на Вернер Херцог. Прекрасен сюрреалистичен документален филм за Антарктика- сбор от интимни интервюта с хора, които работят на замръзналия континент в продължение на месеци и години- научни работници и персонал по поддръжката. Херцог е нашият любим филмов режисьор и сме изгледали повечето му филми. Той дори има един филм на име Fata Morgana. Също, в момента четем една голяма книга в стил „National Geographic“ за Антарктика, и сега Мая мечтае да отиде там някой ден. Може би не с Фата Мргана. Но Антарктика е определено в списъка с мечти на Мая.

Мечтите са очарователно нещо, особено мечтите на хората, които живеят мечтите си, като хората, които плават по света, например. Може би си мислите, че те- хората, които са посетили тропически острови, които са вкусили екзотични кокосови раци, които са се запознали с индианци и са влизали в пещери с тях, които са срещали мравояди в джунглите на Коста Рика- вече са изживели всичко, за което са мечтали и повече нищо не могат да очакват от този живот. Но не е така. Те- тези, които са прекосили Африка с влак, тези, които са обиколили Мексико с велосипеди, тези, които са се събуждали в оризово поле в Индия, наобиколени от стотици хора, наклякали мълчаливо около палатките йм- имат планове и мечти, подобно на всички обикновени хора.

Нашият приятел Рейнхарт например, който е обиколил Европа, Африка, Австралия и Азия с мотоциклет (някакви деца в София му откраднали мотора, така че има лоши спомени от България) и в момента плава из света на 40-футов катамаран „Runaway“ (така го срещнахме в Галапагос) мечтае -планира – да отиде на Луната. ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКОРО. Това може да ви звучи налудничаво, но такива са повечето неща и места, които Рейнхарт вече е сторил и посетил! Просто чакайте малко! И гледайте към Луната! В най-скоро време, една голяма усмивка ще ви огрее от там.
Мечтите трябва да са пищни.

Тази вечер се наложи да пием вино, за да освободим бутилка за писмото.

.

.

Ден 13…

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8

.

.

Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански реход. Ден 2, 3 и 4

ДЕН 5

02.05.2016г. S 04 29’24“ W 095 55’23“ ,остават 2572 NM, GPS 245, вятър югоизток 10-16 възела, облаци, температура на въздуха 26 С

Вятърът се засили и напредваме с 6 възела, джиба и грота отворени максимално. Първите дни се движехме на юг-югозапад, а сега вече се насочихме директно по курса- на запад. Температурата на морската вода скача. Нощите вече не са така хладни и влажни.

Имахме няколко часа по-силен вятър- над 20 възела и нервно море. Движихме със скорост 7-8 възела. Точно по това време закачихме голяма риба. Паника на борда. Иво държи въдицата и се бори със звяра; аз и Мая се занимаваме с платната и лодката. Навиваме джиба и пускаме грота, зщото рибата е на път да измъкне всичката мисина, така че трябва да спрем лодката, дори може би да тръгнем след рибата. Но не се стига до там. Рибата се откъсва и изчезва заедно със стръвта. Беше хубава стръв. Вероятно рибата също е била хубава. Вятърът спадна до 14 възела.

Получаваме съобщения по сателита IridiumGo от няколко приятели, които ни изпращат прогнозата: Криша от Ямбол, която живее на лодка в Австралия, Мел приятел, с който се запознахме в Карибите, също в Австралия в момента и друг приятел- Бойко, с който се познахме от Facebook. Прогнозата за времето изглежда добре. Мел някак си успява да ни следи с помощта на MarineTraffic и знае точно къде се намираме, въпреки че не можем да отговаряме на съобщенията и не можем да изпращаме точни координати или да пишем как сме. Кофти.

Рибоядът ни го няма. Преспа на слънчевите панели, направи голяма бъркотия (наака навсякъде) и си тръгна на сутринта. Тъжни сме, че толкова скоро ни напусна.

На AIS-а засичаме кораб пътуващ на северозапад, на около 8 морски мили от нас- твърде далеч, за да го видим в действителност. Голям контейнеровоз „Hanjin Isabel”. AIS-а ни дава информация за името, размерите, GPS позицията на кораба и дестинацията му, скоростта му и времето до най-близката ни среща. Имаме аларма, която се включва когато засечем плавателен съд на радиус от 2 морски мили- много ценна за нощните вахти. Обаждаме йм се по VHF радиото, канал 16 и ги питаме дали могат да изпратят имейл на нашите приятели Мел и Криша. Офицерът по радиото има забавен акцент и е много любезен. Казва, че повечето от екипажа на кораба са от Филипините, че сега плават към Сингапур и ще се приберат в къщи след няколко месеца. И няма проблем, ще изпрати нашето съобщение. Диктувам му буква по буква имейлите на нашите приятели и няколко думи: „Получаваме вашите съобщения, но не можем да отговаряме. Продължавайте да изпращате прогноза за времето. “

Следобеда, рибоядът ни се завръща! Ходил да лови риба и се прибра. Радваме му се.

Нощта е спокойна.

.

.

ДЕН 6

03.05.2016г. S05 11’10“ W098 13’35“ остават 2428 NM, GPS 255, вятър югоизток 14-18 възела, няколко облаци, температура на въздуха 26 ° С

Снощи празнувахме „една шеста от пътя“. Разделихме разстоянието на малки отсеци. Първо го закръглихме на 3000 морски мили и след това го разделихме на 6, 5, 4, 3 и 2 равни части. 2500 морски мили са една шеста от пътя (пропътуван- остават 5/6). 2400 морски мили- една пета от пътя. 2250 морски мили- една четвърт от пътя. 2000 морски мили- една трета от пътя и 1500 е средата. Да броиш морски мили в Тихия океан е като да броиш дните в затвора, предполагам.

Хубаво спокойно перфектно плаване цял ден, 1 метър вълни, плавно, 5-6 възела скорост. Слънчево. Най-после напредваме добре! Също така – най-после хванахме риба! Една малка риба тон. Суши за обяд.

Получихме съобщения от Мел и Криша. Получили са имейла от „Hanjin Isabel”. Прогнозата за времето изглежда добре.

Мая чете книга на български. Също така се справи отлично по геометрия днес.

Открих около 30 пакетчета заготовка за сладкиш „Бети Крокър“ складирани в дълбоките резерви- четири различни вкуса: шоколад, ванилия, лимон и ягода. Май сме ги забравили от две години най-малко. Всички са с изтекъл срок на годност и мирис на мухъл- някои повече от други. Но сме решени да ги ликвидираме до края на това пътуване. Правя мъфини понякога по два пъти на ден. Шоколадовите и ваниловите са сравнително нормални- само леко намирисват на мухъл. Лимоновите са по-зле, но им добавям големи парчета шоколад за по-добри резултати. Мая ги яде със запушен нос. Номерът е да не ги миришеш. Вкусът е ОК. Ягодовите обаче са напълно отишли, неядливи. Предполагам, че ягодовите заготовки имат повече влага и са създали по-добри условия за мухъл. Добре, че имаме само 3 от тях. Разпръскваме розовото брашно вонящо на плесенясали ягоди в морето. Вътрешните найлонови пакетчета от заготовките събираме с останалите боклуци в една голяма черна торба, която съхраняваме до резервоарите за вода, а външните пакети, направени от рециклиран картон накъсваме на малки парчета и хвърляме зад борда. Няма достатъчно място на лодката да трупаме вички отпадъци в продължение на месец. Всички хартиени, стъклени или метални опаковки могат да отидат зад борда, защото те имат способността да се разградят и усвоят от околната среда на дъното на океана, с изключение на пластмасата. Така че хвърляме в морето всичко органично, хартия, стъклени бутилки и консерви- законно и с чиста съвест, като се стараем да не допринасяме за глобалното замърсяване. Но за съжаление, океанът вече е пълен с пластмасови отпадъци поради неправилното изхвърляне на боклуци в промишлени количества. Въпреки, че траекторията ни не пресича „Тихоокеанското боклучено петно“ ( pacific garbage patch), често виждаме риболовни шамандури, пластмасови бутилки и туби, носещи се по течението. Нелегално изхвърлените пластмасови отпадъци в големи количества на сушата- в пристанища, реки, и канали, както и боклуците от рибарските кораби, платформите и товарните кораби се носят от теченията по повърхността на морето и се натрупват в райони с висока концентрация на морски отломки. Днес има пет океански боклучени петна- най-голямото от които е „Северно-Тихоокеанското петно“ (North Pacific Gyre).

Още една спокойна нощ. Местим часовника с един час назад.

.

.

ДЕН 7

04.05.2016г. S 05 36‘45’‘ ‘W 100 37’ 56“, остават 2282 NM, GPS 260, вятър югоизток 16-20, слънчево, температура на въздуха 27 ° С

Става все по-горещо.

Нощем ме спохождат много сънища.

На сутринта откриваме няколко малки калмарчета и летящи риби самоубили се на трамплина, изсъхнали вече.

Иво успя да закачи и извади голяма риба тон. Този път без крещене и нерви. Направих много суши. Вътрешностите и кожите ги изяде рибоядът ни- директно от ръцете на Maya. Той все още пътува с нас; вече се чуства по-уверен, разхожда се по палубата, ака навсякъде, ходи да лови риба и се връща след няколко часа, и ако му разрешим, ще влезе вътре в лодката. Става все по-нахален.

Вятърът се засили- 20-24 възела; нашата скорост е 7-8 възела. Образуваха се големи вълни. Ще ми се вятърът и вълните да спаднат отново.

Една четвърт от пътя.

.

.

Ден 8

05.05.2016г. S 06 04’59‘‘ ‘W 103 14’42“, остават 2123 NM, GPS 260, вятър югоизток 16-20, температура на въздуха 25 ° С

Развълнувано нервно море цяла нощ и сутрин.

Спокоен ден със слаб вятър.

Правя хляб сутринта и мъфини в следобедните часове. Лодката мирише на пекарна. Зад нас се разстила лека сладникава диря и със сигурност лодките плаващи зад гърба ни има да се чудят от къде се носи тази миризма на шоколад и ванилия (и лек мухъл) насред океана.

Има много други ветроходни яхти, които плават на запад заедно с нас, така че сигурно има някой не много далеч от нас. Радарът и AIS –а засичат плавателни съдове в радиус до 20-30 морски мили, но може да има някой на 40 или 60 морски мили зад нас, без да знаем. По това време на годината, от май до август, много платноходки правят този преход на запад. Вероятно сме най-малко 20 лодки пресичащи Тихия океан по едно и също време. Но океанът е толкова огромен, разстоянията са толкова големи, а платноходките са толкова малки и толкова бавни, че дори и тези, които тръгват заедно само след 1-2 дена се изгубват едни-други, заради разликата в скоростта йм. Много крузъри поддържат връзка между лодките чрез SSB радио, а сега вече и с достъпната сателитна опция IridiumGo. Ние не разполагаме с SSB радио, а сателита ни се повреди и не изпраща съобщения, така че комуникацията ни с брега и с други лодки е ограничена до получаване на съобщения. Иво не може да разбере какъв е проблема. Чустваме се сами и изолирани.

Рибоядът е изчезнал. Мислехме си, че ще пътува с нас през цялото време. Но той си замина. Надявам се, че ще си намери друга лодка и ще оцелее, тъй като вече е твърде далеч от земята и едва ли ще има сили да долети до брега. Ще ни липсва.

.

.

Ден 9

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Тихоокенаски преход. Ден 2, 3 и 4

Тихоокеански преход. ДЕН 1

Cerro Azul

Cerro Azul

ДЕН 2

29 Април, 2016г. – S01 28’49 “ W091 25 ’40’‘ разстояние до дестинацията 2887NM, вятър 6-8 възела, ясно небе, температура на въздуха 25 ° С.

На сутринта все още виждаме конуса на вулкана Cerro Azul на хоризонта зад нас. Вятърът е твърде слаб и едва се движи. Цяла нощ плавахме с 1-2 възела. Платната са увиснали. Навиваме джиба и оставяме само грота. Напредваме с около 50 морски мили за 24 часа.

Морето е спокойно. Няколко рибояда прелитат ниско в търсене на риба и едно малко нежно буревестниче- душата на удавен моряк обречена вечно да броди над океаните – подскача над повърхността на водата около лодката. Тези най-дребни морски птици имат елегантността на фламенко танцьори над водата и с удоволствие прекарвам часове да гледам как кльощавите им крачета едва докосват повърхността- подскачат в търсена на дребен планктон. Хубаво е, когато на близо до нас има други живи същества.

.

.

ДЕН 3

30 Април, 2016г. – S02 44 ’06’ ‘W092 29’ 06 “ Разстояние до дестинацията 2811 NM, вятър 1-2 възела, няколко облаци, температура на въздуха 27 ° С.

Скоростта ни е 1-2 възела, платната са увиснали. Едва се движим. Снощи напредвахме с 4-5 възела с малко повече вятър зад гърба ни. Писна ни от блъскането на увисналите платна.

Получихме съобщение по сателита от нашия приятел Скот от яхта „Beach House“. Той е само на 2 градуса на юг от нас- на около 150 морски мили напред и се движи с 8 възела! Не можем да му отговорим. Нещо не е наред с нашият IridiumGo и не можем да изпращаме съобщения, но поне можем да получаваме съобщения и да зареждаме прогнозата за времето. Нямаме представа какво стана. Странно е. Иво се опитва да разбере какъв е проблемът и как да го оправи.

Забелязах гигантска манта зад лодката. В началото си мислех, че е акула- голяма триъгълна перка стърчи над водата, но след това видях цялото същество- квадратно и плоско като маса!

Вече свикнахме с новата ни рутина, която между другото не е много по-различна от рутината ни, когато сме на котва. Закуска, училище с Мая- наблягаме на тестовете по математика от края на учебника по математика – общо 23 теста- по един за всеки ден от това плаване. Играем на карти, спим,готвим, ядем, гледаме филми вечер. През нощта двамата с Иво стоим на вахта по 2-3 часа, но през повечето време спим и от време на време проверяваме електрониките, радара и чартплотера, за да видим дали нещо се е променило и дали наблизо има друга лодка или кораб. Няма. Сами сме.

Pacific Ocean Sunset

Pacific Ocean Sunset

ДЕН 4

1 май, 2016 -S03 29’08 “ W093 33’41 „Dist“ до Цел 2738NM, инд 8-12 KTS, няколко облаци, въздух температура 25 ° С.

Един рибояд кацна на борда! Страшно се радваме, че имаме посетител. Голям е колкото кокошка, но по-стройна и аеродинамична; сив е, с патешки крачета, с бритон и грозен в лице, най-вече заради бритона и човката- дебела и широка в основата, дълга и заострена в края, като сив морков. С любопитно смешно изражение.

Има много видове рибояди. Има синекраки рибояди със бебшко-сини крачета, като че ли са наджапали в кофа с бебешко-синя боя, с белоснежни гърди, кафяви крила и жълти очи. Има червенокраки рибояди с ярко-червени крака, като че ли са цопнали в кофа с ярко-червена боя- с по-тъмни тела (кафявия вариант) или с бели тела (белия вариант), червените йм крака контрастиращи елегантно със сините йм човки и шарени лица- поразително красиви птици. Скот от яхта „Beach House“ ни писа, че на неговата лодка е кацнал Червенокрак Рибояд преди два дена. Нашия рибояд нито е синекрак, нито червенокрак, а по-скоро тъмно-безцветно-крак; по-грозната и по-скучна версия- най-вероятно кафяв рибояд или някаква друга безинтересна разновидност на същия вид птици. Но ние си го харесваме- дори много- именно за това, че е толкова грозен и за това, че се нуждае от компания и почивка. Тази птица долетя насред океана и кацна на лодката ни- за нас това е привилегия. Изпълни ни с чуство на безопасност- сякаш птицата има доверие на лодката и следователно сме на сигурно място. Изпълни ни също така и с чуство на благородство- ето шанс да помогнем на друг пътешественик – някой, който се нуждае от място за отдих- от оазис в безкрайната синя морска пустуш.

Our Booby-bird

Our Booby-bird

Кит се гмурна директно под лодката. Друг бавно си пое въздух в далечината. Еха! Чудо- китове толкова близо до нас! Възхитени сме, но също така не сме забравили историята за Моби Дик.

И в този момент ги видяхме. Малък червен едноместен хеликоптер бръмчи като насекомо ниско над морето- разузнавач, и четири моторни лодки под него. По-нататък- плаващ град- голям рибарски кораб, от чиято палуба стърчат високи кранове, способни да издърпат от водата и най-тежкия улов. Нямат AIS. Не ни отговарят на VHF радиото. Осъзнаваме, че преследват китовете в международни води, най-вероятно незаконно, освен ако в същото време на същото място няма и риби тон. Китовете, които току-що видяхме вероятно са бегълци от този ужасен, незаконен риболов. Тъжно е. Вълнението и радоста ни от срещата ни с тези прекрасни същества се превръщат в болезнена тъга. Бъдете проклети, китоядни чудовища!

Whale

Whale

Ден 5 …

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Тихоокеански преход. Ден 1

Ден 1

28 април 2016 г. Позиция S 00 57’53“ W 090 57’45“ остров Изабела, Галапагос. Вятър 5-8, вълни 0, слънчево, температура на въздуха 25 ° С, разстояние до дестинацията 2923 морски мили.

.

.

Вдигаме котва на платна, без двигатели. Първо опъваме грота , после издърпваме котвата, пускаме се назад докато се отвори ъгъла на вятъра, опъваме джиба и плаваме. Доста проста процедура, стига да има достатъчно място и достатъчно вятър. Но мястото е тясно, наоколо е пълно с други закотвени лодки и не далеч пред нас има пясъчна плитчина . И няма вятър. Грота е вдигнат и Иво започва да дърпа котвената верига. Вади котвата. Няма вятър. Започваме да дрейфоваме, а течението ни тласка странично към съседния катамаран „Free Spirit“. Започвам да се паникьосвам и приготвям кранец (фендър). Човекът от „Free Spirit“ е на палабута и ни гледа озадачен. Пита ни дали двигателите ни са счупени, в момента в който минаваме безшумно на половин метър от него. Не знам какво да отговоря.

Двигателите работят добре, просто Иво принципно не ги използва, включително когато пускаме и вдигаме котва. За мен, това са най-страшните моменти от живота ни в морето, ако не броим бурите. Иска ми се да сме като нормалните хора, да влизаме и излизаме на мотори в пренаселените котвени стоянки и заливи. Не мисля, че рискът си струва. Иво не мисли, че има риск …

Джибът е опънат. Тръгваме бавно напред с лекия вятър и се отправяме директно към плитчината. „Free Spirit“ сега е на безопасно разстояние зад нас, но шкиперът продължава да ни вика: „Там е плитко, ще заседнете!“ Побърквам се. Очаквам лодката да опре дъното и да заорем всеки момент. Правим поворот, точно когато съм на път да припадна и се отдалечаваме от опасните плитчини, минавайки твърде близо пред друга закотвена лодка. Отправяме се към входа на залива и към открито море.

Стрелката за вятъра на върха на мачтата липсва, след като една птица-фрегата кацна върху нея и я счупи. Може би птицата я е откраднала; може би е отлетяла сграбчила нашата стрелка за вятър в ноктите си, за да я занесе в гнездото си в мангровите. При всички положения, Иво не можа да я намери, въпреки че прекара целия следобед на предния ден да се гмурка около лодката и да търси. Проклета птица! Надявам се да използва стрелката ни като японски меч и да си направи харакири. Това означава, че ще прекосяваме океана без индикатор за ъгъл и посока на вятъра. Ще трябва да разчитаме на старите начини- връзваме конци на няколко видни места по вантите. Те ще ни показват от къде духа вятърът.

Frigate Bird

Frigate Bird

По този начин, стресирани, започваме дългия преход към отсрещната страна на най-големият от океаните- Тихия океан. Планирахме, подготвяхме се и се притеснявахме (особено аз) за това дълго пътуване в продължение на месеци. Трупахме провизии още от Пуерто Рико- преди две години (някои от които вече са с изтекъл срок); говорихме с по-опитни моряци за маршрути и стратегии. Представяхме си как ще бъде. Но има неща, които не може да си представи човек. Да плаваш с малка лодка насред океанската шир, сам в продължение на три седмици, е едно такова невъобразимо нещо.

Семейство Галапагоски морски лъвове си играят около лодката, изпращат ни. Ще ни липсват ужасно. Мая каза, че на земята, те й напомнят на бездомници- мързеливи, тромави, мръсни, груби и напълно невъзпитани. Спят по цял ден, заели най-удобните пейки в парка, вонят ужасно на развалена риба, акат на обществени места, издават шумни повръщащи звуци, бият се за най-съблазнителните места на пейките, държат се грубо един към друг и към случайните минувачи, кърмят невъзпитаните си деца на стъпалата на кея и винаги се качват- напълно неканени- на лодките на хората, особено през нощта. Ще ви откраднат рибата, ако имате такива, ще лаят по вас, ще се изакат върху палубата, ще се въргалят по възглавниците, и ще избягат неохотно оставяйки след себе си смрадлива диря, ако ги изгоните (което не е лесна работа), готови да се завърнат при първа възможност. И въпреки това, никога не им се разсърдихме за набезите.

Във водата се трансформират напълно и се превръщат в нежни, грациозни, омагьосани същества, притежаващи пъргавината на световно известни водни акробати. Обичаме ги.

Тази сутрин, тръгвайки от Галапагос, осъзнавам, че няма да видим земя и цивилизация за много дни-няма да има зелени дървета, кафява пръст, червени покриви, жълти пеперуди- само синьо и черно море. Може би ще корабокрушираме в буря, може би Фата Моргана ще се блъсне в заспал кит или изгубен контейнер през нощта и ще потъне заедно с тримата си безпомощни пасажери. Тревожих се за всички тези неща толква дълго време, че вече съм свикнала с мисълта или по-скоро съм се научила да я подтискам. Готова съм за този преход. Това, което много ме натъжава точно в този момент, когато слънцето изгрява с лилава светлина иззад тъмния кратера на вулкана Серо Асул, който се смалява зад гърба ни, е фактът, че няма да видим морските лъвове вече … Ако плача, то със сигурност е за морските лъвове.

.

.

Ден 2 …

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share