Tall is Her Body

Tall is her body, her spirit young and independent. With devastating energy, she is fresh and attractive like no other: Dominica, „Isle of beauty Isle of splendor, Isle, to all so rich and rare…“(Dominica’s National Anthem)

Plymouth anchorage, Dominica

Plymouth anchorage, Dominica

The independent island-nation of Dominica stands out in the group of the Lesser Antilles Islands like a gorgeous young girl in a crowd. The youngest of all other islands in the region she is still being shaped by volcanic and geothermal activity making her the island with the most diverse, rich, unspoiled nature. Tall mountains and volcano craters covered with rainforest, home of rare plant and animal species, hundreds of lakes, rivers and waterfalls, hot springs, sandy beaches and reefs: land and waters teaming with life.

Dominica, East Coast

Dominica, East Coast

Here, we climbed the tallest of her peaks: Morne Diablotin standing at 1,447 meters (4,747 ft) above the sea level, the most unconceivable hike we have ever done, and we walked up to Boiling Lake, the second largest hot-water spring in the world, a lake inside a crater that is actually boiling!

Mira at Boiling Lake, Dominica

Mira at Boiling Lake, Dominica

We jumped in deep river-ponds, we bathed in geothermal pools, we showered under spectacular waterfalls, and we swam among hot bubbles coming out of coral reefs.
In the forests, where wild mango, grapefruit, and banana trees offered us snacks, we met the green Sisserou parrots, endangered endemic birds, which flew above our heads screaming like mad sorcerous some cacophonic warnings. And on the road, near a vast banana plantation, a shy agouti crossed our path.

Huge grasshopper, Dominica

Huge grasshopper, Dominica

During his second voyage, Columbus, his imagination stiff by the tropical heat, gave her the present name, Dominica, as it was Sunday when he passed by on November 3, 1493, and he had run out of saints for naming islands. But her original inhabitants, the Carib and Kalinago Indians used to call their island Wai‘tu kubuli, meaning “Tall is her body” for her many volcanoes and mountains with peaks lost inside clouds.

View of Dominica's West Coast from Morne Diablotin

View of Dominica’s West Coast from Morne Diablotin

As the neighboring islands were settled by the French and the British, their native populations decimated, their lands planted with sugarcane harvested by imported African slaves, Dominica remained unsettled, a neutral territory and a sanctuary for all remaining Caribs in the region until the 18th century. Today, Dominica is the only Eastern Caribbean island where about 3,000 pre-Columbian Caribs still live in a few small villages on the east coast: a designated Carib Territory.

Ivo at Trafalgar Fall, Dominica

Ivo at Trafalgar Fall, Dominica

As we went to visit them, we met Matilda Archibald selling woven baskets and hats by the road to passing tourists. She offered us guavas from her garden and a homemade ice cream from a large spiky fruit we’ve never seen before. It was fragrant and sweet.
“Comeback and visit me again”, she said. We would love to comeback, we thought as we kept going.

Matilda Archibald, descendant of the Carib Indians, Carib Territory, Dominica

Matilda Archibald, descendant of the Carib Indians, Carib Territory, Dominica

Further down the road we marveled at stunning vistas from tall cliffs: gorgeous bays with vegetation-covered rocks sticking out of the sea among reefs, another one of the many locations on the island providing the film set for The Pirates of The Caribbean.

Dominica's East Coast

Dominica’s East Coast

Later, we went for a dip at Champagne Reef, near Roseau, the capital, where geothermal volcanic activity not far from the shore has transformed a large underwater area into a bowl of bubbling ticklish champagne. Snorkeling there is a magical fun experience with hot fuzzy bubbles bumping into your goggles.

GOPR1200
Yes, even though Dominica is the least popular of all the Caribbean destinations, getting half the amount of visitors per year than Haiti, even though her economy is very much struggling, as most independent Caribbean nations, with poverty and unemployment her biggest issues, and even though land and water pollution are threatening the health of her rivers and coastal areas, Dominica is still ‘The Nature Island’, very much self-sufficient, where agriculture is the main economy and the inhabitants produce and consume an impressive amount of local fruits and vegetables, with unlimited freshwater supplies, clean hydroelectric production, as well as a geothermal project developed by Iceland, and many effective social and healthcare resources available to the population.

Maya at Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

This is the Caribbean island with the most rivers and nature trails, and we enjoyed every moment of our two week visit there. We fell deeply in love with Dominica. We even thought that if we had to choose only one island in the Caribbean where we would return and even live, it would be her.

Emerald Pond Waterfall, Dominica

Emerald Pond Waterfall, Dominica

 

Share

Фата Моргана: нашият плаващ дом

За тези от вас които се чудят как така е възможно да живеем на лодка и какво ли представлява тя, от какво е направена, колко е голяма, колко стаи има и т.н., написах следната статия.

Когато започнете да си търсите лодка ще забележите, че процесът много наподобява на ухажване и избиране на бъдещата ви съпруга. Понякога е любов от пръв поглед, понякога си е чиста пресметливост. Но винаги бъдете готови за огромни разхди по поддръжката, особено в началото, особено ако е някоя голяма красавица. С времето нещата се уталожват.

Щом си купите лодката започва вашият сложен съвместен живот, докато Нептун не ви раздели. Понякога чуствата се засилват след като се опознаете, понякога се разочаровате и се разделяте завинаги; намирате си друга, по-добра. Често, след години съвместен живот, има много неща които ви дразнят, но и много неща които все още ви свързват: заедно сте преживели толкова много щастливи и толкова много неприятни мигове. На моменти я мразите, на моменти я обичате, но в трудни ситуации винаги разчитате на нея. Така е с лодките.

Мира и Фата Моргана

Мира и Фата Моргана

В началото незнаехме нищо за яхти и още по-малко за катамарани (двукорпусни лодки), нямахме никакъв опит в мореплаването и ветроходството и ни беше страх да не купим някой неадекватен боклук, който на втория ден да се разпадне. Започнахме да четем всичко каквото ни попадне за лодки и да говорим с хора, които знаят повече от нас и постепенно научихме доста и си изградихме някаква представа за това какво бихме искали да представлява нашият плаващ дом.

Ivo

Ivo

На първо място искахме да е здрава, сигурна и устойчива на лошо време, способна да прекосява океани. На второ място искахме да е достатъчно голяма и комфортна за нашето четиричленно семейство, за да не се чустваме притеснени или мизерни. На трето място, искахме лодката ни да е способна да се движии само на платна, без да ползваме мотора, тъй като се оказа, че много яхти са направени да се движат на мотор повечето време. Наричат ги „моторни ветроходи“.
В крайна сметка купихме 12 метров катамаран „леопард“ построен през 2001 година в Южна Африка, защото решихме че отговаря на всички наши изисквания. Фата Моргана е тежка, стабилна и сигурна лодка, изглежда малка отвън, но е е обширна и комфортна отвътре и въпреки че има не един ами два мотора по 44 конски сили всеки, не ни се налага да ги ползваме често.

Фата Моргана

Фата Моргана

Направена е от фибростъкло, материала от който се произвеждат повечето яхти в днешно време. Фибростъклото е лека и изключително здрава сплав която не ръждясва за разлика от метала и не изгнива за разлика от дървото. Също така е лесна за почистване и поддръжка. Но различните модели и видове лодки в зависимост от предназначението им са построени с различни видове и количество фибростъкло.
Някои яхти са направени със съвсем малко материал и са много леки, със стени тънки като хартийки, френските Бенето и Жано например. Те изглеждат луксозни отвътре, с бели кожени дивани, но не са пригодени за прекосяване на океани и за лошо време, а само за няколко-часови екскурзийки край френската ривиера. Тези са така наречените „яхти за удоволствие“ и са сравнително евтини. Лодките които участват в състезания и регати също са леки, защото колкото са по-леки толкова са и по-бързи, но са много по-качествени от ефирните яхти за удоволствие. Презокеанските яхти са направени с повече и с по-здрав материал и са доста по-тежки, пригодени за големи вълни, но са и по-скъпи. Те са по-сигурни, но често (не винаги) са и по-бавни. Наричат ги „тухли“. Нашата Фата Моргана е от тухлите.

Иво

Иво

Също така държавата в която е построена лодката има значение. Около Южна Африка са едни от най-турболентните опасни води в света с безмилостни ветрове, огромни вълни и силни течения. Кой не е чувал за Нос Добра Надежда и неговата репутация? Затова, яхтите построени там са направени с цел да устоят на лоши метеорологични условия.

Фата Моргана

Фата Моргана

На второ място в списъка ни с изисквания беше пространството и разположението вътре в лодката. Не сме тръгнали на къмпинг за 1-2 месеца, нито на състезание. Смятаме да живеем на вода години наред. Затова лодката ни прилича на къща отвътре, а не на палатка, с всички удобства и комфорт. Имаме 3 идентични големи кабини всяка с двуместно легло и много място за дрехи, книги, играчки и т.н. Имаме си бели чаршафи и възглавници, също като в къща, само дето матраците са направени от специален бързо-съхнещ дунапрен за лодки.

Фата Моргана-Разположение

Фата Моргана-Разположение

1.-Кабина (склад)

2-Кабината на Мая

3-Кабината на Иво и Мира

4-Салон

5-кухня

6-тоалетна

7-тоалетна

8-баня

9-рулево

Кабината на Иво и Мира

Кабината на Иво и Мира

Кабината на Мая (вечен безпорядък)

Кабината на Мая (вечен безпорядък)

Стълбите от кухнята към левият корпус

Стълбите от кухнята към левият корпус

В левият корпус се намират двете кабини на Мая и на Виктор, с тесен коридор и тоалетна посредата. Сега когато Виктор вече не живее с нас на лодката, ползваме неговата кабина за склад. В десният корпус се намира нашата кабина, малка тоалетна и голяма баня с душ. По средата между двата корпуса има издигнато помещение разделено на две пространства. По-голямото е салона с 4-5-местен диван около трапезарна маса, която може да слиза надолу с механизъм и се превръща в думестно легло за гости, а по-малкото е кухнята където си имам мивка с две ванички, електрически хладилник и фризер с хоризонтално затваряне, фурна с двоен котлон на газ и няколко шкафчета и долапчета.

Леглото на Иво и Мира

Леглото на Иво и Мира (с прозерец към звездите)

кухнята

кухнята и хола

Печката, машината за хляб и др.

Печката, машината за хляб и др.

Всеки сантиметър на лодката е максимално уползотворен, няма нито едно неизползваемо място. В предната тясна част на корпусите, под леглата и под дивана има големи пространства за багажи и провизии. Двете тоалетнички са доста тесни, и ако си един много дебел човек няма да можеш да се събереш вътре. Дори „голямата баня с душа“ най-вероятно би ви се сторила малка, ако не сте живяли на лодка преди и ако я сравнявате с банята в къщи. Но имайте в предвид, че много лодки изобщо нямат нито бани нито тоалетни. Само една кофа с въже на дръжката…

Тоалетната до спалняата на Иво и Мира

Тоалетната до спалняата на Иво и Мира (електрическа, работи с копче, което помпа морска вода)

"Голямата" баня с душ

„Голямата“ баня с душ

Но най-обширното пространство на нашата яхта, където си прекарваме най-много време е „верандата“ в задната част където е руля. Там имаме втора маса с място за 6 човека и още 2 места срещу масата. В сравнение с повечето 12-метрови лодки, еднокарпусни и катамарани, нашата веранда е огромна. Когато имаме гости спокойно се събираме десетина човека. Тук се храним и гледаме филми вечерно време на ротиращ се телевизор, който Иво монтира и можем да гледаме в салона или на верандата.

Верандичката. В Гватемала на гости ни дойде цялото село индианци от племето Кекчи.

Верандичката. В Гватемала на гости ни дойде цялото село индианци от племето Кекчи.

Когато бяхме в Гватемала платихме да ни ушият от специален прозрачен материал заграждение, нещо като „опаковка“ на верандата. Прилича малко на оранжерия или на остъклен балкон, само че има ципове и може да се отваря напълно от всички страни за да не се запарваме вътре като доматчета в горещините на тропиците. Но ако стане студено, по време на дъжд или когато плаваме и вода хвърчи от всякъде, затваряме „оранжерията“ и така нищо вътре не се мокри.

The cockpit with its new enclosure

The cockpit with its new enclosure

Много от нещата на нашата лодка построихме и променихме след като я купихме. Например, Иво напълно промени механизма за вдигане на дингито от водата, който преграждаше достъпа към задната част на лодката и сега там спокойно си минаваме и даже си монтирахме барбекю на парапетчето. Често си печем рибка, пилешки крилца, пържолки, каквото изпадне. Освен това, махнахме мекия покрив над верандичката и построихме твърд покрив от фибростъкло върху който монтирахме поле от слънчеви батерии. Произвеждаме повече ток от колкото имаме нужда и захранваме всички електронни уреди на борда: хладилника, компютрите, телевизора, лампите, машината за превръщане на морска вода в сладка и т.н. Колегите-мореплаватели навсякъде ни завиждат за слънчевите батерии и литиумните акумулатори, а ние по цели вечери светим като коледна елхичка, правим си лед, аз даже си ползвам машината за правене на хляб и изобщо не пестим ток, имаме прекалено много.

Най-задната част на Фата Моргана

Най-задната част на Фата Моргана

Иво и Виктор монтират слънчевите батерии

Иво и Виктор монтират слънчевите батерии

Повечето хора имат дизелови или бензинови генератори и периодично ги пускат да си зареждат акумулатроните батерии, които им зареждат електрониките. Ако нямат генератор, направо пускат двигтеля на лодката който върши същата работа, но харчи още повече гориво. Често това им е оправданието защо не плават на платна дори когато имат благоприятен вятър, ами се придвижват на мотори. Да заредим батериите, казват. Ние сме едни от малкото, които нямат генератор и нямат нужда от генератор, нито ни се налага да включваме двигателите за да зареждаме акумулаторите. Слънчевите батерии са ни предостатъчни, с 1500 вата зареждащи литиумни акумулатори, които Иво след дълго четене в интернет намери много евтини, купи и инсталира сам. Всъщност, до сега не сме срещнали нито сме чували за друга лодка с литиумни акумулаторни батерии, произвеждаща подобно количство слънчева енергия, която няма нужда да купува гориво за правене на ток. Нито ни трябва гориво да се придвижваме, защото използваме изключително само платната и вятъра.

Поле от слънчеви батерии (снимка от мачтата)

Поле от слънчеви батерии (снимка от мачтата)

И както споменах, с безплатната слънчева енергия си произвеждаме безплатна питейна вода с помощта на десалинаторна машина, която инсталирахме още в началото. Машината има капацитет да прави 50 литра вода на час и харчи 11-12 ампера ток на час. За да поддържаме пълни до дупка водните резервоари на лодката които побират 800 литра вода, пускаме десалинаторната машина за по 1-2 часа на всеки 2-3 дена. Тя работи на принципа на обратната осмоза, или прекарване на морската вода чрез много високо налягане през филтри. Резултата е прясна вода лишена от всякакви соли и минерали, чиста течност, напълно годна за пиене и не по-малко „вкусна“ от обикновенната сладка вода, само че без хлор и без минерали. Чиста Н2О която ползваме не само за пиене, но и за миене, за къпане и за пране, без да пестим много. Къпем се всеки ден по 1-2 пъти и перем на ръка в кофи само със сладка вода. Когато е облачно и дъждовно, правим по-малко ток, но и харчим по-малко защото не се налага да пускаме машината за вода, ами събираме дъждовна вода посредством маркучи, които се спускат от двете страни на големият твърд покрив към кофи или директоно към резервоарите за вода.

Пране на лодката

Пране на лодката

И така, оборудвахме лодката и я превърнахме в напълно независим от всякакви горива кораб. Повечето хора ходят да зареждат дизел или бензин поне 1-2 пъти в месеца: за лодката, за дингито или за генератора. Ние изобщо не зареждаме. Това ни спестява не само огромно количество пари, но и ни позволява да пуснем котва в някой безлюден залив, където наблизо няма жива душа, и да си стоим там неограничено време, без да имаме нужда да зареждаме бензин, дизел или сладка вода. Освен това по този начин съвестта ни е чиста спрямо природата. Фата Моргана е напълно екологична и не замърсяаваме нито водата нито въздуха. Също така си имаме триместен каяк и само него си го ползваме да ходим до брега и навсякъде, дори на места където дингитата немогат да ходят. Каяка ни се казва Агент Оранжев (кръстен на химичното оръжие използвано от американската армия по време на войната във Виетнам) и си го обичаме като член от семейството. Подариха ни го едни приятели от флорида. Старичък и очукан е, ама ни върши неоценима работа.

Ivo pulling the boat with the kayak in deadcalm. The engines remained turned off...

Ivo pulling the boat with the kayak in deadcalm. The engines remained turned off…

Катамараните имат няколко много големи предимства пред еднокарпусните лодки и няколко много големи недостатъка.

С Иво не претендираме да сме експерти по въпроса, но ето какво сме научили:

Предимства:

1. катамараните газят по-плитко,
2. са по-бързи,
3. имат повече пространство вътре,
4. могат да излизат на плажа без да се килват на една страна,
5. когато са закотвени и има вълни не се клатушкат,
6. не се накланят по време на преходи,
7. ако случайно се преобърнат не потъват.

Недостатъци:

1. вероятноста да се преобърнат е по-голяма,
2. веднъж като се обърнат е почти невъзможно да се изправят с мачтата нагоре,
3. минималният ъгъл срещу вятъра е по-голям (това само хора с лодки могат да го разберат)
4. по време на преходи вълните се удрят в „коремчето“ им,
5. и са по-скъпи.

Фата Моргана, Антигуа

Фата Моргана, Антигуа

Катамараните газят плитко

Еднокорпусните лодки имат дълбоки тежки килове, които им дават стабилност. Катамараните нямат нужда от килове, защото тяхната сабилност идва от факта, че имат два корпуса, все едно са широко разкрачени на два крака, а не балансират на един. Разликата в дълбочината на газене между катамараните и еднокорпусните лодки е не повече от метър-метър и половина, но е от голямо значение. На много места по света, на Бахамите например, около рифовете и малките островчета, само плитко газещи лодки имат достъп. Веднъж ни се наложи да минаваме през едно много плитко местенце между два острова и десният ни корпус леко опря пясъка. Но минахме и си спестихме огромна заобиколка. Ако бяхме с еднокорпусна лодка, нямаше да успеем, щяхме да се забием в пясъка и да се килнем на една страна. Също така, факта че газим плитко ни позволява да пуснем котва на две крачки от брега и да си плуваме до плажа. Еднокорпусните винаги са по-назад, в по-дълбокото.

На котва, Форт д' Франс, Мартиника

На котва, Форт д’ Франс, Мартиника

Катамараните са по-бързи

Защото нямат дълбоки килове а стоят на повърхността, катамараните и тримараните са принципно доста по-бързи от еднокорпусните лодки. Скоростта на всяка еднокорпусна яхта зависи от дължината на корпуса. Колкото са по-дълги, толкова са по-бързи. Има си математическа формула по която може да се изчисли колко е максималната скорост на дадена лодка спрямо дължината и тежестта и, независимо от скоростта на вятъра. Цяла наука е. Скоростта на катамараните е теоритически неограничена и зависи от тежестта на лодката и скоростта на вятъра.

.

.

Катамараните имат повече пространство

12-метров катамаран има почти двойно повече пространство вътре от 12-метрова еднокорпусна лодка. Квадраурата на нашата 12-метрова (38 фута) лодка: количеството каюти, тоалетни, бани, размера на „верандата“, салона и кухнята, се равнява на повече от 18-метрова (50 фута)еднокорпусна лодка. Ние искахме да купим просторна яхта с място за четири човека вътре но не много голяма, защото колкото е по-дълга лодката, толкова е по-трудна за управляване, има нужда от по-голям екипаж и е с по-скъпа поддръжка. Пристанищните такси или таксите за ремонт се изчисляват спрямо дължина на лодката, не квадратура. Това означава, че нашата Фата Моргана, въпреки че вътре има пространство като за 18-метрова лодка, плаща почти навсякъде цената за 12-метрова лодка. Някои по-луксозни пристанища в Европа таксуват катамараните двойно, но в повечето места по света все още ги таксуват според линейна дължина, независимо дали са еднокорпусни или дву-корпусни.

Кухня и салон, Фата Моргана

Кухня и салон, Фата Моргана

 

 

Катамараните могат да излизат на сушата

Еднокорпусните лодки не могат да се засилят и да излязат на плажа без това да има фатални последствия. Катамараните могат, защото имат два корпуса и нямат килове.

Fata Morgana at anchor in Barbuda

Fata Morgana at anchor in Barbuda

Катамараните не се клатушкат

Не само докато плават, но и в някои пристанища където се образуват вълни, катамараните, разкрачени и стабилни, нито се накланят нито се клатушкат, докато еднокорпусните танцуват наяво-надясно, чаши и чинии падат по земята и хората се оплакват от морска болест.

Катамарани в Мартиника

Катамарани в Мартиника

Катамараните не се накланят

Ако сте на еднокорпусна лодка, преди да тръгнете на плаване, трябва да приберете всичко което евентуално може да падне, защото ви предстоят часове или дни наклонени на ляво или на дясно, под ъгъл между 10 и 45 градуса. Леглото ви е под 45 градуса, масата ви е под 45 градуса, тоалетната ви е под 45 градуса. Защото вятъра винаги напъва от едната страна и еднокорпусната яхта се накланя на другата. Не и катамарана. Катамарана си стои вертикално изправен стъпал на двата си корпуса и можете да си готвите, спите, и вървите без да балансирате по наклонени повърхности. Аз често правя палачинки докато плаваме. Ако сте на еднокорпусна лодка, забравете за палачинки.

Фата Моргана плава покрай Мартиника, Диамантената Скала

Фата Моргана плава покрай Мартиника, Диамантената Скала

Катамараните не потъват

Всички лодки потъват, дори и катамараните, ако се натрошат на малки парченца. Но ако само се преобърнат при буря например, няма да потънат ами ще си останат на повърхността, защото в конструкцията им има много въздушни пространства, като термуси са. Еднокорпусните лодки, ако се преобърнат, се пълнят с вода и потъват за няколко часа или за няколко минути…

.

Фата Моргана, Бахамите

Катамараните се преобръщат по-често

Поради липсата на тежък кил който да ги дърпа надолу, опасността да се превъртят е по-голяма при катамараните. За това трябва много да се внимава, особено при силни внезапни странични пориви на вятъра. Но ако капитана знае какво прави и внимава, ако не се състезава с други лодки и намаля повърхността на платната, не ги държи натегнати и ги наглася правилно спрямо силата и посоката на вятъра, вероятността да се преобърне катамаран намаля значително. Най-често това се случва при състезания.

.

Регата, Джордж Таун, Бахамите

Катамараните не могат да се изправят ако се преобърнат

Понякога, по време на буря, се е случвало еднокорпусни лодки да се преобърнат и да се изправят отново с мачтата нагоре. Казва се „поворот овърборд“ ако не се лъжа. Първата вълна ги събаря, следващата ги завърта още повече и те се изправят, благодарение на кила. Катамараните, ако се катурнат, така си остават, освен ако не дойде специален кран да ги вдигне… Дано не се случва, нито на катамараните, нито на еднокорпусните…Не ми се иска да попадаме в нито една от двете ситуации…

 

Мая

Мая

Катамараните се движат с по-голям ъгъл срещу вятъра

Нито една платноходка не може да се движи срещу вятъра на платна, физически е невъзможно. Затова, когато вятърът духа точно от посоката в която искаме да отидем, се налага да караме в зиг-заг, така че вятърът да идва под минималния възможен ъгъл. Този ъгъл е по-малък при еднокорпусните лодки и е по-голям при катамараните. Колкото е по-малък ъгълът, толкова по-добре, защото отклонението е по-малко. И така, катамараните имамт по-голям ъгъл, но пък са по-бързи, така че загубата откъм ъгъла се компенсира откъм скоростта.

.

.

Катамараните имат „коремчета“ в които се блъскат вълните

По време на преход, когато вълните са насрещни и по-големи, се удрят от време на време в средната повдигната част на катамараните между двата корпуса и не е приятно. Бум-бум, но не е опасно и се свиква, а и не се случва много често, само при определени условия.

Fata Morgana, Barbuda

Fata Morgana, Barbuda

Катамараните са по-скъпи

Цените на яхтите, за разлика от цените на дрехите и обувките които често са нелогични, са почти без изключение пропрционални с качеството. Колкото е по-скъпа една лодка, толквоа е по-добра. Ако намерите евтина, нова, здрава, луксозна яхта, значи сънувате. Или е евтина или е качествена. Ако е качествена и евтина, значи е много стара и най-вероятно има нужда от огромен ремонт, който може да ви излезе още по-солен. Катамараните са новото поколение лодки направени с по-добри материали и технологии и предлагат много повече пространство и комфорт, по време на преход и на котва. Затова са и принципно по-скъпи. Един катамаран като Фата Моргана струва колкото къщата ни в Канада, а често може и да е по-скъп.

Mira suntanning and enjoying the view on board Fata Morgana

Mira suntanning and enjoying the view on board Fata Morgana

 

Като цяло сме много доволни от нашият избор на лодка. Беше любов от пръв поглед, която се засилва с времето. Разчитаме много на Фата Моргана и се надяваме връзката ни да е дълготрайна.

.

Надявам се, че от този изчерпателен доклад сте добили по-ясна представа за нашата лодка и за лодките по принцип. Може би дори вече знаете какъв бихте искали да е вашият бъдещ плаващ дом? Така както за всеки влак, така и за всяка лодка си има пътници. Отговорите на следните въпроси ще ви помогнат да определите коя е идеалната лодка за вас: с колко пари разполагате, къде смятате да плавате, как смятате да плавате (платна?мотори?), колко време, с колко човека на борда, с какво сте готови да правите компромиси и с каво не сте(пространство, лукс, мизерия, естетика).
Успех!

Фата Моргана, Мартиника

Фата Моргана, Мартиника

.

В следващият епизод ще ви разкажа за това как си купихме яйца в Куба и други преживелици.

Предишни статии на български език можете да намерите тук.

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Plastic Calypso

Full Moon Rising over Plymouth anchorage, Dominica

Full Moon Rising over Portsmouth anchorage, Dominica

Our journey in Dominica begins with a nice little boat party in the Portsmouth anchorage aboard Fata Morgana in honor of the big fish we caught on the way. I prepare yummy fried fish-fillets breaded with egg-and-flour mixture and we invite our boat-friends: Tina and Mark from s/v Rainbow, Bev from s/v Aseka, and Mel and Caryn from s/v Passages with whom we’ve been sailing together since Guadeloupe.

Mira with a King Fish

Mira with a King Fish

That evening we make plans to organize some activities together on the island. We decide to visit Indian River the next day. Bev has already arranged a “boat –boy” for all of us. His name is Albert and he will be our Indian River guide for 50 EC ($18 US) per person.

In Dominica, when a yacht arrives in an anchorage, a bunch of small wooden powerboats race to offer all sorts of services: organized guided excursions, small boat-works, transportation, local fruits and vegetables, fish and lobster, and anything else that the cruiser might need, for a fee. These are the Portsmouth Association of Yacht Services (PAYS) known as boat-boys and they and their families depend on the visiting cruisers, who, from their part, are very conscious about their role for supporting the local economy.

Albert

Albert

For Ivo and me $18 US per person ($50 US for the three of us with Maya) for a small tourist activity is a huge expense we would normally avoid. Most cruisers who are for the most part either retired and receive a monthly pension or wealthier couples on a year or two sabbatical vacation have a bigger budget than us. They buy souvenirs, go to restaurants, hire guides, cars, and in general enjoy themselves spending money like tourists do. Which is great, but it is just not our case. Our journey is all about simplicity, minimalism, self-sufficiency, off-the-grid way of life, and finding ways of traveling and exploring the world outside of the system with minimal spending. Plus, we have no regular income, and we are not planning to return to a land-based life and work any time soon, so the longer our savings last, the longer our journey will be. For us $50 US equals the amount of money we normally spend for food for the entire family for a week. But in Dominica we decide to participate, at least this once, in supporting the local economy, and so we sign up for the Indian River expedition.

Dominica, The Nature Island

Dominica, The Nature Island

Dominica, nicknamed The Nature Island, is a 750 square kilometers (290 square miles) island famous for its unspoiled natural beauty, lush rainforest mountains, abundant wildlife, and many rivers, 365 to be exact, “one for each day of the year” as they like to say. A guided expedition to Indian River is a must for the cruisers arriving in Portsmouth, the number one destination, featured in cruising guides again and again as “an amazing experience, unlike anything else you find in the Eastern Caribbean.” (Chris Doyle, The Cruising Guide to the Leeward Islands, 12th edition, p.455)

 Indian River, Dominica

Indian River, Dominica

Our guide Albert picks us up at 8 a.m. the next morning and we ride in his motorboat from the anchorage to the entrance of the park. It costs $5 per person to enter, but we buy $12 park permits good for a week for all of the national parks on the island as we are planning to explore Dominica’s interior thoroughly. Beyond the bridge, Albert stops the engine and starts rowing up a wide green river.

Maya enjoying the ride, Indian River, Dominica

Maya enjoying the ride, Indian River, Dominica

Soon the river splits in two channels and we enter the narrow one on the left amidst thick swamp vegetation and bloodwood trees with tangled roots like monstrous intestines above the damp ground, home of giant blue crabs. Albert tells us all sort of interesting and curious facts about the nature here, the trees and the ferns, the animal life, and the history and traditions of the island. He explains that if you cut the bark of the bloodwood tree a thick red sap will start oozing, like blood.

Albert showing Bev and Caryn some interesting plant

Albert showing Bev and Caryn some interesting plant

We reach a spot where a small creepy shack stands on the shore: Calypso’s house. Johnny Depp has been here as well as in many other locations throughout the island during the filming of The Pirates of the Caribbean. We are thrilled. Indian River with its bloodwood trees and mysterious swamp vegetation crawling with huge crabs is definitely the perfect set for the eerie Calypso scene.

Calypso's Forest Shack

Calypso’s Forest Shack

But we also start noticing trash here and there on the sides of the river, foam cups and plastic bottles. I ask Albert who is supposed to clean the river and he says it’s the park’s job.

Trash in Indian River, Dominica

Trash in Indian River, Dominica

We continue on our tour and get to the Bush Bar further upriver. It’s a nice little bar and restaurant, built for the tourists, among a forest-garden with beautiful trees and flowers, populated by birds, lizards, and butterflies.

.

.

Then we row back to the entrance and back on the boats. The whole tour takes about 1- 1.5 hours thanks to Albert who takes his time talking about the nature and all sorts of things. Otherwise, the area we covered is not big at all, and we could have done the trip with our kayak in 10 minutes. It was a wonderful experience nevertheless, but both Ivo and I think it was not worth $50. We realize, too late, that we could have gone in the park with our kayak without a guide, saving the 50 bucks. The only rule there is not to use engines upriver (in order not to pollute the waters!?). Guides are not compulsory in any of Dominica’s National Parks. But the most disappointing part was all the garbage around and the park’s official’s attitude towards it.

Maya and Ivo

Maya and Ivo

The Indian River guides and personal sit near the park’s entrance all day waiting for tourists, and during the hurricane season they don’t have much work. But instead of spending some of their time cleaning the river which is their source of income, they just sit around all day, smoking and drinking, doing nothing.

Indian River, Dominica

Indian River, Dominica

The trash-in-the-river situation started bothering us more and more and a few days after our Indian River expedition Ivo and I comeback there with our kayak and with a big garbage bag. We spend about 1-1.5 hours, the same amount of time like last time, cleaning the area. But we realize we need much more than one garbage bags.

Mira collecting trash in Indian River, Dominica

Mira collecting trash in Indian River, Dominica

As we get further upriver where Albert didn’t take us last time, we see more and more trash floating around or stuck in the roots of the bloodwood trees. We get to a point where this channel borders a road and a residential area.

Plastic trash in Indian River, Dominica

Plastic trash in Indian River, Dominica

Apparently, people use the river to dump their trash from the road and the trash slowly makes its way down to the park. We are appalled. We will need a crew with shovels and lots of garbage bags or a truck if we want to clean up all this.

A bag full of trash, Calypso's house in the background, Indian River, Dominica

A bag full of trash, Calypso’s house in the background, Indian River, Dominica

Very disappointed, we turn back with our garbage bag full since a long time and we head home, to the boat. At the park’s exit where we go to deposit the river garbage, one of the guides tells us that we are supposed to pay a fee if we want to dispose of garbage. He thinks it’s our boat garbage! Both Ivo and I are about the explode, but I calmly explain that this is not our garbage but theirs, and leave.

Ivo with trash, Indian River, Dominica

Ivo with trash, Indian River, Dominica

We feel sorry for “The Nature Island” and its “365 rivers, one for each day of the year”. Who knows how many of these rivers are still flowing, and how many are dry, clogged with litter, extinct.
It is up to the local people and its government to address the issue of land and water pollution in Dominica, to protect their natural resources, and educate the inhabitants of the island about all this, before it is too late.
But also, what can we, the visitors, do to help restore nature’s unspoiled beauty, besides “supporting the local economy” with unrealistic guide fees, which according to Chris Doyle’s guide, are supposed to go towards the maintenance of the parks?

Indian River, Dominica

Indian River, Dominica

*This article by Mira Nencheva has been publish in www.caribbeancompass.com

Share

За това как си купихме лодка и започнахме да мореплаваме из света.

Първа Глава

За това как си купихме лодка и започнахме да мореплаваме из света

 

След шест месеца в търсене и обикаляне по пристанищата на цялото атлантическо крайбрежие между Ню Йорк и Флорида с една стара грозновата каравана, която с обич наричахме Баба Гануш; след като изчетохме куп книги по ветроходство и мореплаване; след многократно ровене в интернет сайтове и форуми и безкрайни разправии с брокери, на които изобщо не може да се вярва защото само се опитват да ти пробутат най-големия боклук и да ти вземат парите, най-накрая намерихме „идеалната лодка“. 12-метров катамаран построен през 2001 година в Южна Африка, в сравнително добро състояние, с три кабини и достатъчно място за нашето малко четиричленно семейство.

Фата Моргана

Фата Моргана

Набързо продадохме къщата, колата и мебелите обратно в Канада където имигрирахме и живяхме през последните 12 години, подарихме каквото остана на познати и приятели и натоварихме всичко, което си представяхме че ще ни потрябва на лодката: няколко чифта дрехи и обувки, тенджери и чинии, инструменти и книги. На 1 април 2013 офицялно се пренесохме да живеем на борда на нашият нов плаващ дом: катамарана Фата Моргана.

Само че не започнахме да плаваме веднагически. Първо трябваше да извадим лодката на сушата в един кораборемонтен двор в Кий Уест за да поправим няколко неща: киловете, няколко малки дупки по корпуса, железните парапети и какво ли още не. Два месеца Иво работи от сутрин до вечер в ужасен токсичен прахуляк, жега и комари. Заедно с Ед, специялист по фибро-стъкло, Иво построи твърд покрив на мястото на старото платнище върху руля и там монтира нови огромни слънчеви батерии; инсталира машина за превръщане на морската вода в сладка, смени хиляди големи и малки нещица: веригата за котвата, котвата, водни помпи, някои от електрониките, разни дръжки, въжета, лампи и най-накрая изстърга старата боя от корпусите и сложи нова. И всичко това без да знае нищо за лодки.

Иво и Виктор

Иво и Виктор

Мая помага

Мая помага

Мира боядисва лентите и рисува името на лодката- Фата Моргана

Мира боядисва лентите и рисува името на лодката- Фата Моргана

На 27 май 2013 Фата Моргана, подновена и пребоядисана, натоварена с цялата ни покъщнина, се завърна в морето готова за приключения.

В средата на юли, след още няколко седмици на котва в Кий Уест където продължихме да работим по лодката на вода и малко по малко започнахме да се учим как да я караме и управляваме с помощта на нашите нови приятели- Тайлър и корабните пънкове, най-после потеглихме.

Тони, приятел от Кий Уест, един от корабните пънкове, които ни помогнаха в началото с ветроходството.

Тони, приятел от Кий Уест, един от корабните пънкове, които ни помогнаха в началото с ветроходството.

За първи път сами на лодката!  Снимката е направена от Тайлър

За първи път сами на лодката!
Снимката е направена от Тайлър

Без никакъв опит във ветроходството, без предишни познания по мореплаване, без да проверяваме прогнозата за времето, без инидкатор за вятъра и без авто-пилот, на борда на първата ни лодка, твърдо решени да не ползваме двигателите, а само платната и вятъра, ние доплавахме безпрепятствено до Драй Тортугас, на 67 морски мили на запад от Кий Уест. Пристигнахме през нощта, след около 20 часа плаване и пуснахме котва в тъмното, в залива пред един от островите отбелязан на картата.

Драй Тортугас е малък архипелаг в най-южната част на Флорида, на ръба на Мексиканския Залив, състоящ се от няколко необитаеми островчета заобиколени от коралови рифове. През 1846-1876 година американската армия построила огромна крепост на един от островите с цел да защитават териториалните води на Америка от нападения откъм Мексико- Форт Джеферссън. Но поради липсата на сладка вода на острова и тъй като в резервоарите за дъждовна вода се завъдили ларви на комари, военните започнали да се разболяват и измират. Наложило се да изоставят Форт Джеферсън. По-късно, по време на американската гражданска война, използвали крепостта за затвор. Днес руините на Форт Джеферсън достъпни само по вода, както и околните островчета с пустинни плажове и кокосови палми, са национален парк и една от най-интересните туристически дестинации във Флорида.

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Тук прекарахме няколко незабравими дни далеч от всякаква цивилизация. За първи път се почуствахме сами и свободни, независими от нищо и от никого, освен от слънцето, вятъра и водата. За първи път часовете и минутите нямаха никакво значение.

Никога няма да забравя онази първа сутрин когато зората постепенно освети старото туловище на тъмната крепост в чиято тежка сянка леко се поклащаше нашата спяща лодка. Мина известно време преди да осъзнаем фантастичния мащаб на Форт Джеферсън, десетки влажни помещения на три нива опасващи целият остров.

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Този ден обиколихме тъмните коридори на изоставената крепост където децата играха на гоненица, на криеница и намериха малка умряла жаба. Видяхме безброй малки и големи рачета-пустинничета с екстравагантни шарени черупки, окупирали долните етажи на Форт Джферсън и сенчестите места из целия остров. Следобеда отидохме да се гмуркахме в лазурните води около кораловите рифове, а привечер се разходихме по плажа и събрахме розови рапанчета, наслаждавайки се на спокойствието и прозрачното време.

Виктор, Мая и Мира, Форт Джеферсън, Флорида

Виктор, Мая и Мира, Форт Джеферсън, Флорида

Мира с раче-пустинниче, Форт Джеферсън

Мира с раче-пустинниче, Форт Джеферсън

Тук, на плажа непосредстено до крепостта, срещнахме самотен крокодил, който избяга в морето, изненадан, като ни видя. По-добре ние да изненадаме крокодил, отколкото крокодил да ни изненада нас, си помислихме. И въобще, какво прави крокодил в морето? Също така засякохме няколко черни акули „медицински сестри“ в плитчинте около острова, които ни наобиколиха, любопитни, някои големи почти колкото каяка ни, в който съвсем не се чуствахме на сигурно място. Една даже мина под нас. Този вид акули са напълно безобидни, имат малки усти и мустаци, обикалят по дъното в пплитчините около рифовете като прахосмукачки и ядат дребни отпадъци. Хората ходят да си плуват с тях, да ги хранят и да си правят снимки, все едно са делфини, само че на нас доста ни изкараха акъла. Иди убеждавай децата, че тези точно акули са „безобидни“…

Морски Крокодил на плажа

Морски Крокодил на плажа

.

.

На съседния по-малък остров се издига висок стар но функциониращ фар построен през 1826 година заобиколен от кокосови палми и разкошен бял девствен плаж.

Фар на Логерхед Остров, Драй Тортугас

Фар на Логерхед Остров, Драй Тортугас

 

Тук срещнахме група научни работници и морски изследователи които дойдоха с малка моторна лодка за два дни да наблюдават гнездата на морските костенурки и да броят черупките на излюпилите се бебета-костенурчета, за да определят как се развива поколението. Ние страшно много се ентусиазирахме и им предложихме нашата незаменима безплатна помощ: да мъкнем големият плажен чадър, кофи, лопати и каквото друго има за мъкнене, като шерпи, само и само да присъстваме на изравянето на костенурчите гнезда пълни с празни черупки.

 

Иво държи чадъра докато морските изследователи изравят и сортират костенурчите яйца.

Иво държи чадъра докато морските изследователи изравят и сортират костенурчите яйца.

Така научихме много за този вид морски костенурки. Например, научихме, че те винаги снасят по 100-110 яйца, от които 90% се излюпват успешно. Някои от неизлюпените яйца бяха пълни с миризлива жълтеникава течност, която изследователите, с докторски ръкавици, наляха в бурканчета и прибраха в куфар. В други имаше ембриони в различна степен на развитие, които научните работници внимателно разгледаха, снимаха и прилежно отбелязаха данните в специални големи научни тефтери. Най-вълнуващо беше когато намериха едно живо бебенце-костенурче, неуспяло да изпълзи от гнездото. Сложиха го в голяма оранжева кофа и го затрупаха с пясък за да го освободят на плажа в полунощ, когато нормално се излюпват морските костенурки.

Ембрион на морска костенурка

Ембрион на морска костенурка

Иво с бебе-костенурче

Иво с бебе-костенурче

Тази нощ имаше пълнолуние. Преди да си легнем дълго стояхме на палубата и гледахме към фара, в чиито нозе си представяхме как огромни морски костенурки мъчително излизат от тъмното море за да заровят 100 бели топчести яйца в горещия пясък. Представяхме си как едно малко бебе-костенурче изпълзява от своята самотна оранжева кофа тази нощ и панически се затичва към водата за да доплува съвсем близо до нашата лодка и после- в открито море.

Фар на Логърхед Остров, Драй Тортугас

Фар на Логърхед Остров, Драй Тортугас

На следващата сутрин, 23 юли 2013, вдигнахме котва посока Куба. Нашият пръв среднощен преход през най-мощното и опасно морско течение в света- Гълфстрийма.
Така започнаха нашите невероятни мореплвателски приключения по света.

 

Следващият път  ще опиша подробно нашият скромен плаващ дом: катамарана Фата Моргана. Какво е разположението и как изглежда отвътре, защо избрахме именно тази лодка, какви са предимствата и недостатъците на катамараните спрямо еднокорпусните лодки и какви подобрения и приспособления инсталирахме за да превърнем Фата Моргана в уникален незаменим off-the-grid кораб. Прочетете тук.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Cruising Guadeloupe

.

Iles des Saintes, Guadeloupe

With many bays, marinas, and anchorages, snorkeling and diving spots, small and big cities offering relaxing atmosphere, good shopping, restaurants and boulangeries (bakeries) with French and Creole delicacies, and lots of unique and exciting natural sites, Guadeloupe, one of the biggest island groups in the region and territory of France, is a main destination for the Caribbean cruiser.

.

Sainte Anne, Guadeloupe

If you start at daybreak sailing in moderate tradewinds on starboard tack from English Harbour, Antigua, 40 nautical miles to the north, you will reach the first anchorage on the northwest side of Basse-Terre, the western island of Guadeloupe, by early afternoon and grab one of a few free mooring balls in front of the charming fishing village of Deshaies.

Desaies

Desaies, Guadeloupe

From Monday to Friday you can clear customs at the Pelican souvenir shop by filing in a custom’s form on the computer there, for which small service you have to pay a small fee of 3 euro per boat. Otherwise, there are no customs or any other fees, and, it appears, you can remain in Guadeloupe indefinitely.

Fish Market, Pointe-a-Pitre, Guadeloupe

Fish Market, Pointe-a-Pitre, Guadeloupe

If you like hiking and waterfalls, you can walk from Deshaies along a shallow river, jumping over rocks and fallen trees, up to a small waterfall. The one-hour hike can be challenging and you will need good shoes, best if waterproof. You can also visit the Jardin Botanique de Desahaies, a kilometer and a half from the village, for 15 Eu per person (10 Eu for kids).
For more detailed account of our experience at the Deshaies waterfall read Island of Beautiful Waters.

Mira at Deshaie Waterfall

Mira at Deshaies Waterfall

If you continue sailing south from Deshaies for about 10 nautical miles, which can be slow as you are behind tall mountains acting as wind-stoppers on the lee side of Basse-Terre, you will get to another small bay home of hundreds of sea turtles, Pigeon Island.

.

The Aquarium, Cousteau Marine Park, Guadeloupe

You can anchor there in front of the beach and take your dinghy or kayak across to the tiny Pigeon Island where mooring balls for diver are available. This used to be one of Jacque Cousteau’s favorite underwater exploration sites, and today it is a national park, Cousteau Underwater Park, with some excellent scuba diving and snorkeling sites, like The Aquarium on the north side of Pigeon Island.

Scuba Divers at Pigeon Island, Guadeloupe

Scuba Divers at Pigeon Island, Guadeloupe

If snorkeling makes you hungry, you can enjoy a grilled lobster or another excellent fish-dish at the waterfront restaurant La Tuna, a place with cozy atmosphere, friendly service, free Wi Fi, and reasonable prices. When you order a rum punch there, as I did, do not be surprised when they bring you a full 1.5-litre bottle of rum…(Also, do not bring your computer charger if it is not 220 volts.)

Shop at Sainte Anne, Guadeloupe

Shop at Sainte Anne, Guadeloupe

Further south, there are a few more options to drop anchor, including in front of the capital of Guadeloupe, Basse-Terre, from where you are the closest to La Soufriere volcano. It is an active volcano with craters still steaming and bubbling, emitting deep industrial sounds and heavy poisonous sulfuric gases. The hike there is about 1.5 hours starting in rainforest and then steep climbing up the barren slopes of the mountain. The view from the top is spectacular, and the nature up there is out of this world. La Soufriere is the best and most popular tourist destination in Guadeloupe. For the hike, bring sandwiches, water, good shoes, and a small jacket.

For more detailed account of our experience at Soufriere Volcano read Mountain of Magic.

.Io and Maya climbing up La Grande Soufriere

.Io and Maya climbing up La Grande Soufriere

Next, you can sail south-southeast to Îles des Saintes, 20 nautical miles across the channel where you might have to tack against tradewinds and current in order to get to one of the world’s most beautiful bays in front of Terre-de-Haut. The mooring balls here are not free, 9-10 Eu per boat per night (for 38-40 feet boats). But you can also anchor on the other side of the island in Baie du Marigot, for free, and walk 10 minutes to the main village. For 4 Eu per person you can visit Fort Napoleon, or you can just walk or rent a scooter to the top of the hill and from there enjoy the free-million-dollar view of the bay and adjacent islands.

For more detailed account of our experience in Îles des Saintes, read Îles des Saintes, Guadeloupe

Îles des Saintes, Guadeloupe

Îles des Saintes, Guadeloupe

From Îles des Saintes you can sail back north to Pointe-a-Pitre, the biggest city on the Grande Terre island, as there is a lot more to see and do in Guadeloupe. It is another 20 nautical miles, and in east to southeast winds you should get there on a port tack in 4-5 hours. There you have many options for anchoring, off Ilet a Cochons or on the other side off the town docks, or you can go to the marina in the Lagon Bleu, but be ready for extremely dirty stinking waters there.

Marina and bay, Pointe-a-Pitre, Guadeloupe

Marina and bay, Pointe-a-Pitre, Guadeloupe

From Pointe-a-Pitre you can rent a car for about 35 Eu per day and drive to some of the island’s many waterfalls. The Ecrevisses Falls is a popular destination with easy access from the road, no entrance fee, where locals and tourists come in great numbers to chill in the small shallow natural pools formed between the rocks of the river. A more hard-to-get-to and secluded falls are the Cabret Falls, a series of 3 waterfalls, 3 Eu per person entrance fee, and about 1 to 1.5 hours hike to the second and most spectacular waterfall with a 110 meters drop descending from the Soufriere volcano.

For more detailed account of our experience at the waterfalls, read Island of Beautiful Waters.

Cabret, First Cascade, Guadeloupe

Cabret, First Cascade, Guadeloupe

If you start early in the morning and rent a car from Pointe-a-Pitre, you will have time to visit the Cabret Falls on the island of Basse Terre, and then drive back and visit Sainte Anne in the afternoon, if you are not planning sailing there. Saint Anne is a picturesque little town, very touristy, with a nice beach and fun shopping.

Sainte Anne, Guadeloupe

Sainte Anne, Guadeloupe

If you are sailing to Dominica next, you can check out in Pointe-a-Pitre and get going, or you can sail to Marie Galante first, another small island 20 nautical miles south-southeast of Pointe-a-Pitre, part of Guadeloupe. You can check out from Grand Bourg anchoring in the tiny anchorage in front of the docks if there is any space. The custom’s officer there is very friendly.

.

.

Named after one of Columbus’s boats, Marie Galante is a quiet unspoiled island with a few rural fishing and agricultural communities, not a popular tourist destination. Here you can relax and enjoy the island-time atmosphere, visit the old windmill Le Moulin de Bezard, or just go for a walk or a scooter ride among cottages and pastures where you will encounter an occasional cow or a pig staring at you.

Fruit Market, Guadeloupe

Fruit Market, Pointe-a-Pitre, Guadeloupe

 

Share

Въпроси-Отговори

Предният път писах накратко за нас: Кои сме, от къде сме тръгнали и накъде сме се запътили. Прочетете тук.

 

Днес ще отговоря на читателси въпроси свързани с нашият необичан начин на живот. Благодарим на всички любопитни и любознателни, които ни зададоха въпрос и по този начин допринесоха за написването на следната статия!

 

 Александър Томчев: Как се оправяте с ветроходството?

Както всяко нещо, в началото не беше лесно докато се научим. Преди да си купим лодката нямахме представа какво да правим с въжетата и платната, с котвата и всичко останало. Но, викахме неволята няколко пъти и с времето се научихме. Приятели които срещнахме в Кий Уест Флорида ни помогнаха много в началото с основните неща, а и колкото повече време минава и колкото повече морски мили изминаваме, толкова повече задобряваме с мореплаването.

Нашата яхта е 12 метра дълга и сам човек може да я управлява ако знае какво прави. Двама спокойно се справят, а като има и трети малък човек да помогне от време на време е още по-лесно. И разбира се, имаме да учим тепърва още много.

.

.

Симон: Смятате ли да се завръщате към цивилизацията?

Не! За сега се чусваме перфектно във водата. Платноходката е нашият дом и превозно средство. Не сме тръгнали на краткотрайна ваканция или временно приключение, това е нашият начин на живот. Ако не се случи нещо непредвидено, което да ни накара да спрем, смятаме да пътешестваме по света докато не ни писне.

.

.

 

Александър Томчев: Как се издържате?

Преди да потеглим с лодка из света ние работихме години наред в Канада. Двамата с Иво карaхме камьони между Щатите и Канада и така хем обиколихме почти целият континент, хем спестихме достатъчно за да си купим яхта и да пътуваме по света няколко години преди да се наложи да работим отново. А като се наложи ще спрем за малко и ще поработим, най-вероятно в Австралия, ще покараме камиони и хем ще разгледаме вътрешността на континента хем няма да спираме да пътуваме.

Но най-важното е, че в момента целта на пътешествието ни е да видим света без да харчим много пари, почти безплатно. Вятъра е безплатен, а ние се придвижваме само на вятър; имаме слънчеви батерии с които си произвеждаме безплатен ток; имаме спецялна машина която обръща солената вода в сладка вода и работи на (безплатен) ток; запасяваме се с възможно най-евтината храна (ориз, макарони, брашно, захар, консерви) които купуваме на едро и също така често ядем риба (безплатна) и местни плодове и зеленчуци. Не ходим по ресторанти и барове, не си купуваме нови дрехи (имаме няколко чифта шорти, бански и чехли), перем си дрехите на ръка, не се возим в таксита, ами се придвижваме пеша, с автобуси или на авто-стоп когато обикаляме някоя държава. Нямаме кабелна телевизия, телефон, сметки. Живеем семпло но свободно и щастливо.

.

.

Биси: Кое ви е най-любимото място/остров в Карибите?

В района на Карибите има много малки и големи острови. Някои принадлежат на Франция, други на Англия, други на Холандия, други са независими държави-лилипути. Всички те са различни, със специфичен уникален характер. Общото навсякъде е тропическият климат и невероятно красивата райска природа. Всеки път като пристигнем на нов остров ни се струва по-хубав и ни става по-любим от предишния.

Саба ни очарова с невероятната си история и с малките си спретнати градчета, все едно се озовахме в приказка. Антига ни спечели с перфектното си малко интимно пристанище където пуснахме котва и прекарахме няколко чудесни дни. В Барбуда, само за 2 дена, си изкарахме неповторимо на розовия плаж. В Гваделуп посетихме действащ вулкан и няколко водопада. В момента сме в Доминика и ми се струва, че това ни е най-любимият остров, ако трябва да избера само един. Тук природата е необикновенно богата: реки, езера, водопади, планини, вулкани, плажове и тропически гори където растат в диво състояние банани, портокали, грейпфрути, авокадо и други плодове чиито имена не познавам на български.

.

.

 

Наталия: Редовно следя пътешествието,много ми е интересно как хората си живеят на малък остров и как се снабдяват с толкова различни неща,като цимент,тухли и други неща,които се произвеждат на сушата?

Малките изолирани острови биват снабдявани седмично или месечно с продукти и каквото имат нужда чрез кораб. На Бахамите имаше малки островчета с по 100-200 жители и хората правеха списъци какво да им донесе корабчето следващата седмица. И когато кораба с поръчките пристигне, цялото село се събира да го посрещне и разтоварва.

Iles-des-Saintes, Guadeloupe

Iles-des-Saintes, Guadeloupe

 

Калина Христова: пътешествията винаги са били част от живота ви, как се отразяваха на децата ви, когато бяха по-малки?

С Иво се познаваме от гимназия и винаги сме пътешествали. На авто-стоп, с колелета, с влакове, автобуси и пеша обикаляхме първо из България, а после, след като емигрирахме в Канада, работихме като шофьори на камиони и обиколихме цяла Канада и Америка преди да си купим яхтата и да потеглим по море. Децата винаги са били с нас и за тях този номадски начин на живот винаги е бил „нормален”. Малките деца, не само нашите, но децата по принцип, свикват много бързо с промените които живота им сервира. За тях „нормално” е това което познават, това на което ги научат родителите им.

Пътешествията се отразяват позитивно на всички и най-вече на децата. Научават неща които тези дето седят по цели дни в класната стая никога няма да научат. Техните познания за света са огромни: география, история, природа, чужди култури, чужди езици и т.н.

Виктор, нашият син, порастна и се отдели, но замиnа с багаж от познания. Мая е все още с нас и се чуства прекрасно. Понякога и липсват старите приятели и училището, но пък е безкрайно щастлива вски път когато се запознае с нови деца.

Бих укуражила всички родители които си мислят за подобно приключение. И колкото по-малки са децата, толкова по-добре им се отрязяват пътешествията защото не им липсва старият начин на живот.

 

Maya and Vik

Maya and Vik

Биси: Има много хора които подобно на вас обичат да пътуват, но си мислят че това е  възможно само преди да имат деца. С деца за някои хора (за мен също) изглежда невъзможно. Но вие някакси сте решили че може… Въпроса ми е, кои са най-големите трудности да пътувате с деца, не само с лодката но по принцип?

 

Вярно е, че с деца е по-трудно. Но за нас децата никога не са били пречка да вървим в избраната посока, въпреки трудностите.

За щастие нашите деца не са алергични и нямат морска болест или каквито и да било здравни проблеми, това би било трудност номер 1. Следващата трудност е образованието на децата. Като родители ние не искаме да ги лишаваме от възможностите които дипломата за основно и средно образование предоставя, но пътувайки те са лишени от конвенционално образование. Затова пък получават неконвенционално образование, което според нас е по-ценно. Ние вярваме, че когато децата имат капацитета и амбицията те могат да постигнат академични успехи, независимо в каква ситуация са поставени. (Виктор вече се прибра в Канада където смята да си завърши гимназията и най-вероятно да продължи в колеж. Мая учи математика, науки и литература с помощта на книги, детска енциклопедия и софтуеър за i-pad и по всяко време може да положи приравнителни изпити за да получи диплома.)

Maya

Maya

 

Татяна Терзиева: Как избирате местата които посещавате и как избирате в каква посока да ходите?

Местата които искаме да посетим са много, целият свят. Но някои места са опасни. Например около Африка има пирати, а около Патагония ветровете са убийствени. Освен това в океана ние сме зависими от времето. От ветровете и теченията. Всички райони на света си имат постоянни ветрове и течения, които могат да бъдат предвидени в даден сезон, което се дължи на въртенето на земята. Например в Карибите където сме вече от година, нормално вятъра е от изток и духа със скорост между 18 и 24 възела и сезона на ураганите е между месец май и ноември. Посоката на вятъра и опасността от урагани и тайфуни до голяма степен определят накъде да ходим. Срещу вятъра по принцип е доста по-трудно… Заради посоката на вятъра и теченията всички пресичат Тихия Океан от изток на запад, от Панама към Австралия, между месец април и юни (когато няма тайфуни). Обратното би било изключително трудно. И така, ние си правим маршрута в зависимост от ветровете.

Maya

Maya

 

Биси: Защо спирате само за по 3-4 дена на едно място? Така виждате само част от нещата.

На някои острови спираме за по 3-4 дена, на други за по 1-2 седмици, зависи колко е голям острова и какво има да се види. В Доминикански Републики си прекарахме 1 месец, на Бахамите 3 месеца, в Гватемала- 2 месеца и пак не беше достатъчно…

Ако можеше бихме спирали за по 3-4 месеца навсякъде, спокойно да разгледаме всичко интересно и да се потопим напълно в местната култура. Това би бил идеалният вариант. Но за съжаление трябва да бързаме, особено в Карибите, особено по време на сезона на ураганите (от май до ноември). В Карибите и Бахамите само има толкова много острови, че ако нявсякъде се бавим по колкото ни се иска, ще трябва да си прекараме няколко десетилетия само в този район… Само Бахамите са 700 острова. Дори по един ден на остров да прекарваме това са 2 години. И въпреки че не гоним разписание, ни чакат много други места.

Water Island, Honeymoon Beach anchorage

Water Island, Honeymoon Beach anchorage

Раковски: Коя е крайната ви цел – околосвестко?

Нямаме крайна цел. Искаме да видим колкото се може повече от света и няма значение дали ще направим околосветско или не. Нямаме бърза работа и ще се мотаем из моретата и океаните поне още няколко години. След карибския регион продължаваме към Колумбия и Панама. От там, през канала, към Галапагос и Френска Полинезия. Следват Нова Зеландия и Австралия, после Тайланд. Индия също е в списъка. Бихме се радвали да посетим и Африка някой ден, и разбира се Европа и България. А дали ще успеем да завършим кръга, кога и как, още не се знае.

 

 

Ако имате други въпроси моля пишете ни в коментарите тук или във Фейсбук facebook/TheLifeNomadik. С удоволствие ще ви отговорим!

В следващият епизод ще ви разкажа за нашите приключения във Флорида преди повече от година, съвсем в началото на това пътешествие; и как се научихме да плаваме с нашата платноходка, Фата Моргана.

Прочетете Как си купихме лодка и потеглихме по света.

 

Share

Îles des Saintes, Guadeloupe

 

Iles-des-Saintes, Guadeloupe

Iles-des-Saintes, Guadeloupe

Îles des Saintes is a beautiful small archipelago consisting of two inhabited and seven smaller uninhabited islands south of Guadeloupe. Its territory is about 12 sq km (less than 5 sq mi).

Like Guadeloupe, it is a French overseas department, a part of France. The official language is French and English is rarely spoken, and the euro is the only currency accepted.

Iles-des-Saintes, Guadeloupe

Iles-des-Saintes, Guadeloupe

.

.

We sail there after spending a week in Deshais, and a few more days anchored off Pigeon Island, just at the edge of Cousteau National Marine Park where we go for some great snorkeling.

Sailing south along Guadeloupe’s west coast can be challenging as the mountains create eddies of calm and with our luck we spend 7 hours drifting in becalmed waters with less than 1 knot speed. I know Ivo is a crazy purist and will not turn on the engines in such a no-wind situation, but I think he should at least have peace of mind and enjoy the slow ride. Instead he is freaking out, cursing the entire world, suffocating with rage, unable to do anything except deploying the kayak in front of the boat and paddle.

We even get completely stuck in a thick field of Sargasso weed. A terrible. terrible day of sailing for us.

Fata Morgana stuck in Sargasso weed

Fata Morgana stuck in Sargasso weed

Finally we exit the ‘deadcalm zone’ and the east winds fill the sails carrying us towards destination. 16 to 20 kt tradewinds. Ivo is happy as if nothing has happened.

Ivo, approaching Les Saintes

Ivo, approaching Les Saintes

Just after dark, after 14 hours of torturous sailing (distance of 25 NM with a few tacks in the Les Saintes channel), we enter the north anchorage of Iles-des-Saintes, Baie du Marigot, where we are happy to find our good friends, s/v Passages already settled and waiting for us.

The next morning we wake up in a little enchanted fisherman’s bay. We are in Iles des Saintes.

Baie du Marigot, Iles des Saintes

Baie du Marigot, Iles des Saintes

.

.

Iles-des-Saintes are surrounded by corral reefs and its turquoise waters are teaming with fish. The main industry here has always been fishing.

.

.

.

.

But since a few decades now tourists and especially cruisers have made Terre du Haut one of their favorite spot contributing greatly to the local economy.

.

.

.

.

The bay of Les Saintes is one of the most beautiful bays in the world attracting luxury yachts, cruise ships and sailboats. The locals have realized the importance of tourism and in recent times new hotels, holiday homes, and charming guest houses have sprouted without disturbing the archipelago’s wild natural allure.

.

.

.

.

Crystal waters with coral gardens surrounded by green hills, colorful fishing boats and charming little houses and restaurants, a delightful French atmosphere…It doesn’t get better than that.

Terre du Haut and its bay is also one of the most photogenic places I have ever been to. You can take pictures like post cards in every direction with your eyes closed.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

The most popular anchorage is the one to the west of Terre-de-Haut under Pain-de-Sucre (Sugar Bread) hill. There are many mooring balls available the per foot per night, about 10 EU for our size boat (38feet), and anchoring is not permitted.

.

.

But, for those of us who avoid paid mooring balls there is a wonderful free-of-charge option across, on the other side of the island. Baie du Marigot.

 

Baie du Marigot, Iles des Saintes

Baie du Marigot, Iles des Saintes

Almost no one knows about this anchorage, some charts don’t even show it, and most cruisers don’t consider it, but it is a well protected deep enough anchorage with easy free of reefs access and good holding, and we approached it and dropped anchor at night.

.

.

It is a small bay in front of a tiny fishermen village, secluded and quiet. A short dinghy or kayak ride from the boat to the shore and then 10 minutes walk will take you to the main village on the other side of the island, Terre du Haut. Another 20 minutes up hill and you will visit the old Fort Napoleon des Saintes. Moreover, the best seafood restaurant featured in Chris Doyle’s cruising guide is right on the shore on this side.

You can stay in this anchorage for as long as you like, for free. Here, near the beach, you may even meet the sexiest goat alive.

.

.

 For more pictures, photos and up-dates, like us on facebook.com/TheLifeNomadik

Share

Mountain of Magic

-by Mira

For our good friend Nikolay Tzanevski

 

.

.

In august of 1976 there were indications that La Grande Soufrière volcano in Guadeloupe will erupt with an expected explosion the size of 6 atomic bombs.

In August 1976 all inhabitants of the island’s capital and biggest city Basse-Terre situated right at the foot of the western slope of the mountain were evacuated, for, the scientists agreed, a catastrophe of great magnitude was inevitable.

 

La Grande Soufrière, Guadeloupe

La Grande Soufrière, Guadeloupe

A filmmaker and his crew were allowed to fly to Guadeloupe and film the final moments of its deserted capital. That filmmaker was Werner Herzog who found an eerie ghost town full of starving dogs, a bay full of dead snakes who have fled the mountain only to drown in the sea, and a homeless person who has refused to leave.

There were tremors and shock waves, 1257 earthquakes recorded, dense poisonous sulfuric clouds gushing from the mountain craters, yet, magically, nothing happened. Never before seismologists had measured signs of eruption of such magnitude, yet an eruption never occurred. The people who thought they would never again see their homes in Basse-Terre returned. La Grande Soufrière went back to slumber.

.

.

In August 1976, back in Bulgaria, my mother gave birth to a baby-girl. That baby was me. I am a Leo.

This year, to celebrate my 38th birthday and the 38th anniversary of the active volcano’s failed eruption, we climb La Grande Soufrière in Guadeloupe.

The Life Nomadik family at La Grande Soufrière volcano, Guadeloupe

The Life Nomadik family at La Grande Soufrière volcano, Guadeloupe

The top of the volcano is also the highest point on the island rising 1,467 m (4,813 ft) above the sea.

The hike starts from a road east of Basse-Terre. There are no entry fees to the park and tons of visitors swarm the mountain slopes, especially on sunny cloudless days.

We start early in the morning sharing a car from Deshaies with our Australian mates Mel and Caryn. We have a long steep walk ahead of us.

Our volcano-climbing shoes. We are ready!

Our volcano-climbing shoes. We are ready!

The climb to the top is about two hours starting with an easy walk in the rainforest on almost flat terrain. The path is paved and shady. We pass by a small stone pool with hot volcanic spring water. Many people come here just for the hot springs and don’t go hiking further.

Hot volcanic springs in the forest.

Hot volcanic springs in the forest.

As soon as we are out of the forest we see the volcano, heavy and silent, standing before us, with a mantle of thin grey cloud. It’s all very strange and mysterious. It’s also a lot colder.

.

.

The nature here is out of this world: low vegetation, damp orange moss over huge boulders adorned with small purple flowers.

.

.

From the slopes, when the clouds clear, we can see Basse-Terre, the sea and Iles des Saintes in the distance.

 

Free Million Dollar View

Free Million Dollar View

But most of the time it’s foggy and the landscape is mysterious. Giant rocks are sticking out of the ground vertically, like teeth in the the low clouds, the result of some terrific Jurassic event millions of years ago.

.

.

 

The walk up is now steep and narrow, at places difficult, but pleasant all the way to the top.

.

.

We pass by deep shafts, ancient cracks on the slopes of the mountain, the result of seismic tremors and earthquakes.

Lava shafts

.

 

.

.

We reach the summit, the highest point in Guadeloupe. We are now standing on top of a volcano.

.

.

The smell of sulfur near the craters is so strong it burns the eyes and sticks to the throat.

.

.

There are a few craters and a maize of small paths among jagged boulders, and in the mist of the fog we become disoriented and restless.

.

.

Evo heads for one of the craters gushing dense yellow steam of sulfur with horrific industrial noise. The sound is deep and muffled coming from the underearth, like suffering. I start after Evo but Maya is left behind, she doesn’t want to breathe the intense poisonous gas.

.

.

She is worried and I hear her voice calling us. Evo cannot hear her anymore, so I go back. We lose each other for a moment, each one of us looking for the others in a dense cloud of sulfuric smoke and mist, on an unfamiliar strange, unstable volcano.

Crater

Crater

I find Maya, Evo finds us, everything is OK. We are just a bit cold and bit scared.

.

.

We are also awe-stricken like never before. The place, the entire experience is sublime, beyond explanation.

Picture A Volcano: La Grande Soufrière

.

.

Maya

Maya

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

 

 

 

Volcano Paintings

 

...

 

 

...

 

 

...

 

 

...

 

 

...

 

 

...

 

 

...

 

 

...

 

Share

Island of Beautiful Waters

Guadeloupe

River in Guadeloupe

River in Guadeloupe

Guadeloupe, one of the biggest and most populated islands of the Lesser Antilles island chain, is an overseas region and an integral department of France. French language only is spoken here, and the euro is its currency. Like pretty much every other Caribbean island, the main industry is tourism, but agriculture is also well developed, with vast banana plantations on fertile volcanic soil.

Guadeloupe consists of two islands in the shape of, most people say a butterfly, but to me they look more like human lungs. Basse-Terre to the west and Grange-Terre to the east are joined, almost like Siamese twins, separated by a narrow strait crossed by bridges. There are two smaller islands also part of Guadeloupe: Marie-Galante and Iles des Saintes.

Evo with dorado

Evo with dorado

Guadeloupe is our next stop after visiting the sovereign state of Antigua and Barbuda. Sailing there on a beam reach in moderate tradewinds from English Harbour is a sheer pleasure, and we even catch a small dorado. Evo has been hoping to catch a dorado for months now and it’s funny that his first one is so tiny and doesn’t fight at all. Small, but fish, one of the tastiest out there, and it feeds us all that evening.

Deshaies

We arrive in Deshaies, a main port of entry to Guadeloupe on the northwest side of Basse-Terre and a charming little fishermen village, and are happy to find s/v Passages already moored in the bay there (mooring balls in the bay are available free of charge, for now).

Desaies

Desaies

We met Caryn and Mel briefly when we were checking out from Nevis, and then again in Montserrat. With them and with the crews of two other boats in the Deshaies anchorage: Bev aboard s/v Aseka and Mark and Tina aboard s/v Rainbow, we organize our first waterfall expedition.

Deshaies Waterfall

Guadeloupe was once named Kerukera, The Island of Beautiful Waters, by its first known inhabitants, the Arawak Indians, for its abundance of rivers, lakes, and waterfalls.

River near Deshaies, Guadeloupe

River near Deshaies, Guadeloupe

Not far from the Deshaies anchorage there is a small river flowing through the forest, and a waterfall. But to reach the waterfall, which has no name (or maybe it does but we don’t know it) we have to walk beside and inside the river, over boulders and fallen trees for what seems an eternity.

Cruisers on a waterfall expedition

Cruisers on a waterfall expedition

Maya

Maya

Evo

Evo

We stop for a short refreshing splash-around in a small pond up river. Everyone is happy to chill before heading up and up again until we reach the place.

Maya and Evo in the river pool

Maya and Evo in the river pool

Cruisiers in the pond

Cruisers in a pond

It’s a beautiful miniature canyon with dark mossy walls dripping with water, a green pool and a small waterfall hidden in the dark behind a huge rock.

.

.

.

.

We are really glad we have finally reached it, it was not an easy walk-in-the-park kind of hike. On the way back we pick up a few coconuts and lots of mangoes from the forest.

Mira

Mira

Ecrevisses Waterfall

A few days later we hire a car with our new best friends Caryn and Mel s/v Passages, very sweet people form Australia, and visit another waterfall, this one really popular and very close to the road, Ecrevisse Waterfall. You can park your car on the side of the road, get your towel, enter the forest, and walk 2 minutes to the place.

Ecrevisse Fall

Ecrevisse Fall

It’s full of people even at 6 in the evening, and everyone is cooling down in the pool under the cascade and in the small ponds formed here and there in the shallow wide river.

Maya having fun at the river, Ecrevisse Fall

Maya having fun at the river, Ecrevisse Fall

Most visitors are locals enjoying the refreshing waters in the afternoon, and we join them for a dip.

 

Cabret Falls

Days later we share a rental car again with Caryn and Mel and drive to the Cabret Falls for another expedition. The Cabret Falls are a series of waterfalls in a national park and one of the most popular tourist destinations in Guadeloupe. There is an entrance fee to the park of about 3 euros per person which is well worth the excellent trails with wooden paths and steps in some parts of the path.

Maya

Maya

.

.

.

.

Maya on the trail

Maya on the trail

The first cascade is about two hours of uphill walking from the visitor’s center and descends from the Soufriere Volcano’s slopes dropping 125 meters (410 ft) in a deep pool of green waters surrounded by yellow and red rocks.

Cabret First Cascade

Cabret First Cascade

.

.

Mira

Mira

Mel and Caryn

Mel and Caryn

It is not an easy hike to the first cascade and not too many visitors go there. Most people are content with the 15-minute walk from the visitor’s center on a paved wheelchair-accessible path to the second cascade which has a 110 meters (360 ft) drop.

Cabret Second Cascade

Cabret Second Cascade

Evo and Maya

Evo and Maya

The access to the third cascade, the one with most water volume, is currently restricted after an earthquake in 2004 and heavy rains caused landslides and cut off the trail.

Maya

Maya

We spend the day walking up and down the slopes of Soufriere volcano amidst the intense green vegetation of the tropical rainforest, going from one waterfall to another, eating sandwiches, singing and dancing among giant trees, enjoying Guadeloupe’s beautiful nature.

Maya

Maya

.

.

.

.

Maya

Maya

Mel and Caryn

Mel and Caryn

Maya

Maya

Maya-elephant

Maya-elephant

Evo

Evo

Mira

Mira

Maya sleeping on a rock

Maya sleeping on a rock

Evo's blond-forest hairstyle

Evo’s blond-forest hairstyle

.

.

Maya dancing and singing: I Will Survive!

Maya dancing and singing: I Will Survive!

The Life Nomadik family in Guadeloupe

The Life Nomadik family in Guadeloupe

 

Share

English Harbour, Antigua

English Harbour Antigua

After a short but unforgettable stay in Barbuda we sail south back to Antigua in moderate east winds between 18 and 22 knots, and waves 4 to 6 feet. Fata is happy galloping with 6 to 7 knots on a beam reach surfing sideways on the North Atlantic swell.

After 4 hours we are back in Antigua rounding the island from the east. This time we anchor on the south side just outside English Harbours in front of Galeon Beach.

English and Falmouth Harbours, Antigua View from Shirley Heights

English and Falmouth Harbours, Antigua
View from Shirley Heights

Both English Harbour and Falmouth Harbour, two side by side bays considered the yachting capital of Antigua and a major Caribbean yachting center populated by sailing megayachts , offer boaters some good and secure hurricane protection with a few winding channels among mangroves.

Nelson’s Dockyard

English Harbour, a main port of arrival for sailboats, also presents one of the most dramatic-looking still functioning old ports in the Caribbean. Built in 1723 and perfectly preserved, here was Britain’s main naval station in the 18th and 19th centuries known as Nelson’s Dockyard, a national heritage site. Its large complex of beautifully restored old buildings houses customs and immigration, a marina, a chandlery, a museum, hotels, restaurants and many businesses: a bakery, a sailmaker, a gift shop with impressive woodcarvings, and more.

Nelson's Dockyard

Nelson’s Dockyard

Nelson's Dockyard

Nelson’s Dockyard

Nelson's Dockyard

Nelson’s Dockyard

Galleon Beach

As there are port charges per day per foot in both English and Falmouth Harbours, we anchor outside the main harbor in Free Man’s Bay in front of a nice all-inclusive beach resort off Galeon beach, for free.

Fort Barkley stands on the rocks to the north of our new anchorage, dramatic rock formations known as the Pillars of Hercules are to the south, Galleon Beach and the trail to Shirley Heights are only a short swim away from our boat, and Nelson’s Dockyard is across a small channel. Our kayak Agent Orange takes us there when we want to visit the town which, during this time of the year (hurricane season) has a very quiet village atmosphere.

Galleon Beach, Antigua

Galleon Beach, Antigua

Fata Morgana at anchor in front of Galleon Beach, Antigua

Fata Morgana at anchor in front of Galleon Beach, Antigua

Fort

Fort Barkley, Antigua

The Pillars of Hercules

The Pillars of Hercules

JB

Here we meet JB sweeping the sidewalk, to the sound of Elvis Presley, in front of a small stone shack he has built singlehandedly on the east bank of Falmouth Harbour. He is planning to start a little restaurant with a few tables on a small terrace overlooking the bay. JB invites us inside to show us his place and after half an hour of mutual confessions we are fascinated by each others’ stories.

JB's place

JB’s place

JB used to have a sailboat and he has been sailing almost everywhere in the Caribbean. He knows much about boats, sailing and navigating, much more than us. He lost his boat but is hoping to get one again and sail to Cuba. Che Guevara is one of his heroes; the other two are Bob Marley and Jimmy Hendrix. We tell him all about our sailing adventures in Cuba last year.

JB

JB

JB also tells us about his hermit period. After his wife and two kids left he went to live in the forest. There he built a small cabin and lived removed from society and its consumerist ways, without running water and electricity, eating only vegetarian food.

Outside JB's restaurant

Outside JB’s restaurant

fire stove

fire stove

He says there is a Rastafarian community in Antigua called One Luv, where people live off-grid, producing their own food (and cannabis), where the mothers give birth in their homes, the kids don’t go to school, everyone plays the tam-tams, and crying is not allowed.

Inside JB's restaurant

Inside JB’s restaurant

– Comeback around 5 p.m., JB invites us for supper that day.

We bring beers and some vegetables: a few potatoes, carrots, a piece of pumpkin and some leeks, to throw in the stew he is cooking over a fire in an old clay pot. The tastiest healthiest vegan stew containing at least a dozen different local vegetables and herbs and the most important ingredient: coconut milk and grated coconut. It’s delicious, served in calabash dishes with coconut spoons.

Evo and JB

Evo and JB

Mira eating hot coconut stew

Mira eating hot coconut stew

Some of JB’s friends and extended family show up too and JB offers them a bowl of steaming goodness.

– I cook for the family every evening, he says.

Hopefully soon his restaurant will be finished and tourists too will be able to enjoy the authentic Antiguan atmosphere and JB’s coconut stew.

JB cooking

JB cooking

Maya and friends

At JB’s place Maya meets two girls her age, Lia and Raggaeney, JB’s nieces, great kids and she returns a few times to play with them at the beach near their house.

Maya, Lia and Reggaeney

Maya, Lia and Reggaeney

Maya, Lia, and Reggaeney

Maya, Lia, and Reggaeney

Maya also meets Keiki and Jay, a brother and a sister who live in Antigua not far from the anchorage where our boat is, and she spends entire days playing with them too, at the beach and at their house.

When Maya has new friends she is the happiest kid, and when Maya is happy we are happy.

Mia, Keiki, Maya, and Jay

Mia, Keiki, Maya, and Jay

Shirley Heights

A short pleasant walk from Galleon Beach is the famous Shirley Heights.

There are no tropical rainforests in Antigua, the vegetation on the island is dry with lots of different species of cactus plants best enjoyed along the footpath to Shirley Heights.

.

.

.

.

It’s only about a 15-minute easy hike to the top from where the view of English Harbour and Falmouth Harbour is magnificent. We see Fata Morgana quietly floating in her little bay facing the beach.

Free Man's Bay, English Harbur, and Falmouth Harbour View from Shirley Heights. Fata Morgana is one of the three boats in the first anchorage.

Free Man’s Bay, English Harbur, and Falmouth Harbour
View from Shirley Heights. Fata Morgana is one of the three boats in the first anchorage.

There is a restaurant and bar serving fresh mango smoothies and rum drinks, among other delights, awaiting us up on the hill.

It’s 9 a.m. We order a mango smoothie for Maya, and a rum punch for Evo and me. We usually wouldn’t drink alcoholic beverages so early in the morning but we promised April and Harley.

Maya and Mira at Shirley Heights Bar

Maya and Mira at Shirley Heights Bar

They told us, when you get to Shirley Heights tell the girls to mix you one of their famous rum-punch drinks. Cheers, April and Harley! Here we are up on Shirley Heights, slowly sipping rum punch, marveling at the view bellow, thinking about you. See you in New Zealand, guys!

.

.

 

Share