Колко струва да обикаляш света с яхта?

На английски има една дума с две значения. Free. На български едното значение на тази дума е „свободен“ а другото „безплатен“. Целта на нашите приключения с яхта по света е да докажем, че ако си достатъчно луд и упорит е възможно да пътуваш, да живееш и да обиколиш планетата free.

Подобна нестандартна идея е осъществима само посредством нестандартни методи. За да си представите как е възможно едно семейство да живее и пътешества за дълго време и на дълги разстояния без да участва в така наречената „система“ трябва да си напънете въображението и най-вече да забравите за всички тези неща, които до сега са ви се стрували „нормални“ или „даденост“, защото те всъщност не са нито едното нито другото. Някои от тези неща, за които трябва да си представите алтернативи, когато си мислите за нас са: постоянна работа, постоянни разноски, заплата, пенсия, застраховка и осигуровки.

Днешният свят- Системата, е построена да функционира около тези и други измислени норми. Но човечеството е съществувало дълго преди да се организират и наложат всички тези неща. Днес обаче, именно заради системата, която е навсякъде е много трудно да се откъсне човек. Но има и такива редки примери на индивиди и групи, които успешно се изстръгват и успяват да функционират по различен алтернативен начин. Но не им е лесно… И най-вече, хората не ги разбират изобщо, упрекват ги, нападат ги и се опитват да ги придърпат обратно, докато не се откажат и ги изоставят напълно. Ние още не сме се измъкнали от системата. Все още сме зависими до голяма степен от нея, но сме с единият крак навън и драпаме бавно. И дори да излезем напълно, смятаме да си държим една малка вратичка леко открехната, за внезапни аварийни ситуации.

 

Фата Моргана

Фата Моргана, FREE

Един от първите въпроси, който всички ни задават, когато им кажем, че живеем на яхта и пътешестваме е: „Колко струва да обикаляш света с яхта?“ Защото всички знаят, че хората с яхти са милионери на ваканция, собственици на петролни кладенци или наследници на собственици на петролни кладенци, нали така? Самоче ние съвсем не сме милионери и от там идва обърквацията и въпросите. Как така обикновени хора като нас, бивши шофьори на камиони, могат да си позволят подобна екстравагантност?

Оказа се, че да обикаляш света с яхта е един от най-евтининте и приключенски варианти за пътешестване. Другите по-евтини и още по-приключенски варианти са: да обикаляш света пеша, на авто-стоп или с колело. Всички останали варианти са доста по-скъпи и по-скучни и изискват участие в системата.

Да си купуваме самолетни билети и да плащаме за хотели е скъпо удоволствие и повечето хора с нашите финансови възможности могат да си го позволят само веднъж на една-две години за по една-две седмици. През останалото време трябва да се работи, да се плащат разноските по къщата и колата, сметките за телефона, тока, водата, телевизора, интернета, таксите и какво ли още не. Пък и не дават да се отсъства от работа дълго. Но след като се заразихме с идеята за лодката и започнахме да проучваме как да я осъществим, осъзнахме, че този е един от най-евтините варианти да пътуваме из света.

Отпаднаха разходите по къщата, защото отпадна къщата. На нейно място се появи яхтата и разходите по яхтата.

Отпаднаха сметките за ток, телефон, вода, телевизор, интернет, мебели, кола, бензин за колата и т.н., защото отпаднаха телефона, телевизора, колата и мебелите. На тяхно място се появиха вятър и платна вместо гориво, машина за превръщане на морската вода в сладка, слънчеви батерии за произвеждане на безплатно електричество, което захранва машината за вода и всички останали уреди и електроники на борда.

Отпаднаха огрома част от разходите свързани със сухоземният начин на живот и с тях отпадна нуждата да се работи.

И така, на въпросите: „Колко струва да обикаляш света с яхта? Не е ли скъпо да имаш яхта и да мореплаваш непрекъснато?“ нашият кратък отговор е: Не, по-скъпо е да имаш къща и да ходиш на ваканция един път годишно.

 

Мира на Бахамите

Мира на Бахамите

 

Но колко точно струва една яхта?

За да ви отговоря на този въпрос, вие ми отговорете колко точно струва една къща?

Зависи от къщата, ще кажете. Има къщи малки, стари, в покрайнините на селото, които са доста евтини. Има и къщи големи, нови и луксозни, в центъра на баровския квартал, които са доста скъпи. Така е и с яхтите. Има даже и безплатни яхти, полу-счупени, претърпели ураган,от които собствениците искат де се отърват, защото само са им в разход, но повярвайте ми, нямате нужда да си взимате беля на главата. Ще ви трябват години и много пари за да ремонтирате подобна разнебитена лодка. Има и мега-яхти за по 10-20 милиона и повече. Ако можете да си позволите такава, купете си я и да ви е честита!

 

Изберете си яхта

Изберете си яхта

Нашата яхта, 12-метров (38 футов) Robertson&Caine 2001 Leopard Catamaran построен в Южна Африка, сменила два собственика преди нас и давана под наем за изветно време преди да я купим, което амортизира лодките най-много, струва почти колкото къщата ни, която беше доста стара, разнебитена и в покрайнините на едно село, на север от Монреал в Канада. Не пиша точните цифри, защото те не са важни. Важно е да разберете, че си купихме лодка, която ни беше по джоба и която ни върши работа.

Години наред работехме като шофьори на камиони между Канада и Америка, което е трудна, опасна, но добре платена работа в тази част на света. И двамата с Иво карахме на смени, в екип. Аз карам той спи, той кара аз спя. Децата с нас в кабинката, която беше доста малка, с две легла едно върху друго, мини-хладилник, микровълнова и телевизорче. Мога да напиша отделна книга за приключенията ни из американският континент с камион, но тук говорим за други по-важни неща, като пари и цени, нали така? Години наред спестявахме и изплащахме къщата. Обърнете внимание на думата „спестявахме“. 12 години си купувахме дрехи втора употреба и все още си ги носим, с голяма гордост. Приоритетите ни винаги са били в страни от вещи и лукс, така че не сме се измъчвали от факта, че не ходим на рресторанти и нямаме порше. След като изплатихме къщата и я продадохме имахме достатъчно пари да си купим яхтата, да я ремонтираме, да инсталираме всичко необходимо и ни останаха достатъчно спестявания за да пътуваме без да се налага да рабтим няколко години, живеейки изключително скромно, както винаги.

Иво и Мая край огъня, Барбуда

Иво и Мая край огъня, Барбуда

 

Но нека се върнем обратно към цените на яхтите.

Цените на яхтите се определят от следните фактори, които е малко трудно да се подредят по важност, защото всички са доста важни: модел и дизайн на яхтата, размер на корпуса, година на производство, местонахождение и история (предишни собственици, предишно предназначение, морски мили пропътувани, инциденти, местонахождение, ремонти и оборудване)

1. Модел и дизайн

На първо място е моделът или дизайнът на лодката според предназначението и. В това отношение лодките си приличат и с колите. Един мерцедес, колкото и да е стар, ако е в движение и в добро състояние си държи цената. Трябва да се определи и дали лодката е състезателна или крузър. Състезателните лодки не са обзаведени и пригодени за живот на борда, а само за регати и състезания. Както и състезателните коли от Формула 1 не стават за градско. Тук ще се спра само на яхтите пригодени за живот на борда наречени крузъри и няма да се спирам на състезателни лодки или мега-яхти.
Всяка година има класации пубикувани в списания като Cruising World и Sail Magazine, които определят най-добрите модели яхти за годината (но всички класации са доста субективни). В класациите има различни категории: малки еднокорпусни яхти за кратки разстояния край брега, средно-големи еднокорпусни яхти (40-44 фута), големи еднокорпусни яхти (45-49 фута), двукорпусни яхти под 45 фута, двукорпусни яхти над 45 фута, презокенаски яхти и прочие.
Нашата яхта е в графата двукорпусни яхти под 45 фута, но е от реномираните катамарани Leopard, които спечелиха класацията за най-добри двукорпусни яхти (самоче над 45 фута) за 2013 година (Leopard 48). Ние се гордеем с факта, че катамаран от същата марка като нашият спечели класацията, но това не е много показателно за нашата лодка, която е 38 фута и е построена 2001 година.
Цените на лодките спечелили в респективните категории в класацията са между 145 000$ (Catalina 31 фута) и 3 300 000$ (Oyster 62 фута). Става въпрос за чисто нови яхти построени през 2013 година.

2. Размер

На второ място в определяне на цената е размерът на лодката. Всеки един фут (три фута се равняват приблизително на един метър) има огромно значение, не само за цената, но и за пространството вътре, за скоростта на лодката, за сигурността и за това как се представя лодката на море. Колкото по-голяма, толкова по-добре, но и толкова по-скъпа.

3. Възраст

По същият принцип, годината на производство е определяща за цената. Колкото е по-нова една яхта, толкова е по-скъпа.

4. Местонахождение

Една и съща лодка е по-скъпа или по-евтина в зависимост от това в коя точка на света се намира. На някои места има толкова много яхти, конкуренцията е огромна и цените са по-ниски. Като например Испания, Хърватско и Флорида. Във Флорида сякаш има повече яхти отколкото хора и цените на яхтите са ниски. В Нова Каледония, Фиджи, няма много лодки, а търсенето е голямо, затова и цените са по-високи. Много хора купуват яхта във Флорида, закарват я в Нова Каледония и я продават двойно.

5.История

И накрая, историята на старите използвани лодки е също много важна при определяне на стойността им. Има значение колко е амортизирана лодката или колко морски мили е пропътувала. Колкто по-малко, толкова по-добре, както при колите. Има значение в какви води си е прекарвала времето. Например, има лодки, които са стояли паркирани години наред в солени тропически води, други- в сладководни езера, трети са били изкарани на сушата за дълги периоди. Различните околни среди, соли във водата, температура и т.н. влияят различно на материалите и е за предпочитане яхта, която е била на сушата или в сладка вода, пред яхта, която се е киснала в солена топла вода.

И така, на кратко, яхтите могат да бъдат скъпо удоволствие за тези, които искат да си запазят къщата, колата, работата и всичко останало и да мореплават една-две седмици в годината по време на ваканциите, но за тези като нас, които са си продали всички движими и недвижими имущества и вещи, яхтата е дом и превозно средство едновременно, не по-различна от къщата и колата и не по-скъпа.

Нашият дом и превозно средство- Фата Моргана- интериор.

Нашият дом и превозно средство- Фата Моргана- интериор.

 

Колко струва поддръжката на една яхта?

За съжаление, поддръжката на една яхта е доста солена. Особено първоначално. Почти при всички положения (особено на стари яхти като нашата) трябва да се инсталират куп неща, да се подновят старите електроники, да се ремонтират счупените местенца и т.н. , както в началото, когато си купите къща и трябва да смените покрива и да я обзаведете. За това, когато си купувахме лодка, ние знаехме, че ще трябва да вложим допълнително между 10 и 20% от цената на яхтата за поправки още първите няколко месеца. Така че, при изчисляване на бюджета за лодката, сметнахме и тези 20% за допълнителни разходи. След като инсталирахме всичко необходимо, след като ремонтирахме корпусите и подновихме старите електроники, разходите по поддръжката значително намаляха.

Най-големият рутинен разход е пребоядисването на корпусите, което трябва да се извършва на всеки 2 до 5 години, в зависимост от това каква боя е използвана предишният път и в какви условия е била лодката. Изваждането от вода с кран, наема на мястото в кораборемонтният двор и боята струват около 1500 до 2000$ (ако сами си стържете и боядисвате без да плащате за работа). След това са въжетата, платната и двигателите. Въжетата трябва да се подновяват един път на 2-3 години в зависимост от качеството им и от това колко се ползват. Едно въже може да струва 100-300$ и повече. Платната се амортизират на всеки 5-15 години, в зависимост от това колко биват изполвани (едно ново платно струва 5-10 000$ и повече), а двигателите се развалят или чупят по всяко време, но ако се поддържат добре, и не се ползват много, могат да изкарат 15-20 години и повече (нов двигател струва 20-25 000$).

Горе-долу както къщата и колата, така и лодката има нужда от постоянни грижи. Затова голяма част от спестяванията ни останали след покупката на лодката са отделени за поддръжката и. Останалите разходи са минимални.

Мая помага при боядисването на корпусите

Мая помага при боядисването на корпусите

 

Колко струва да обикаляш света с яхта?

Повечето крузъри, най-вече американци, канадци и западноевропейци, имат доста големи разходи: за гориво, за ресторанти, за коли под наем, за дрънкулки и какво ли още не, защото те си пренасят високият стандарт на живот от земята на лодката и защото те са „временни крузъри“, взели си 1-2 години удължена отпуска и са със съзнанието, че ще се забавляват до дупка, а после ще се върнат обратно на работа. Или са пенсионери с пенсии.

Ние не сме нито от едните, нито от другите и в това отношение се различавме не само от хората, които живеят на земята, ами дори и от повечето „колеги“ крузъри.

Повечето крузъри купуват гориво за лодката всеки месец, защото винаги си намират причини да включват двигателите и това им е най-големият разход. Когато са на котва, по цели дни стоят с включени генератори, за които трябва да се купува гориво, а когато плават, пускат моторите, за да зареждат акумулатрите. Ние нямаме нужда от гориво, тъй като си произвеждаме достатъчно слънчева енергия и ползваме само вятъра и платната, когато плаваме. Така че нямаме перо от бюджета за гориво.

На повечето места, които посещаваме ни струва между 20 и 40$ за влизане в държавата и оформяне на документите. Някои места, като Бахамите, са по-скъпи- 300$ за 3 месеца престой, а други са безплатни- Френските острови на Карибите- Гваделуп, Мартиник, Ст. Мартен. Да си пуснеш котва и да стоиш седмица-две в почти всяко едно пристанище е безплатно, освен, ако не е обявено за национален парк. Досега никога не сме плащали за да стоим на котва пред брега. Между брега и лодката се придвижваме с каяк, а понякога с плуване и по този начин не се налага да купуваме гориво за дингито. На марина сме били само веднъж, в Хавана, защото нямахме друга опция (около Хавана навсякъде е забранено да се пуска котва). Марините са скъпо удоволствие и много от богаташите с лодки се паркирват и плащат за марини. Но на котва, няколко метра в страни от марините, е напълно безплатно. Разликата е, че на марината ти включват ток, вода, интернет, душове, басейн и непосредствен достъп до земята. Но пък си буквално допрян до съседната лодка, по цели нощи слушаш музиката от бара и воюваш с комарите. Тъй като имаме достатъчно електричество и сладка вода, ние нямаме нужда от услугите, които предагат марините и винаги предпочитаме да сме на котва.

Крузърите взимат таксита или коли под наем за да обиколят острова или държавата, ние взимаме автобуса или на авто-стоп или пеша, а понякога си поделяме кола под наем с приятели, когато това би излязло по-евтино отколкото да сменяме няколко автобуса и разстоянията са големи.

И така, колко струва да обикаляш света зависи до голяма степен от личните навици и приоритети. То е все едно да ме питате Колко струва да живееш на сушата. За всички е различно. На нас не ни струва много, защото съзнателно се опитваме да избягваме да харчим пари. На лодката разходите са ни по-малки отколкото на сушата.

Яхти на котва край Вирджинските Острови

Яхти на котва край Вирджинските Острови

 

Как се издържаме на яхтата?

Както вече обясних, за сега ползваме остатъка от спестяванията ни за разходите по лодката, които след първоначалният напън намаляха значително (разходите и спестяванията). За храна харчим средно около 50$ на седмица за семейството, след като сме се заредили с чували брашно, ориз, макарони, леща, боб, картофи на прах, мляко на прах, консерви и други трайни продукти, които купуваме от възможно най-евтините места (Порто Рико и Мартиника например). Хващаме и често ядем риба, а пресни плодове и зеленчуци си купуваме от местните пазари. Из тропичеките острови често намирамеи си берем плодове в гората. Хляб си месим и печем на лодката всеки ден. От дрехи и обувки почти нямаме нужда.

Също така, от известно време насам имаме и приходи. Започнах да публикувам снимки и статии в Caribbean Compass, месечна публикация за крузъри от целият карибски район, за което ми плащат. Не много, но достатъчно за да покрием разходите за храна на месец. Имам и проекти за електронни книги. А когато свършим спестяванията смятаме да спрем и да работим, обратно в системата, но не съвсем. С нашите канадски паспорти и трудов опит се надяваме, че ще е лесно да си намерим работа като шофьори на камиони в Австралия. Така, без да спираме да пътешестваме и без да се разделяме, ще си напълним отново касичката и ще продължим по море.

И накрая, но не на последно място, искам да спомена и нашите официални спонсори. Това са фирмите и индивидите, от които сме купили продукти или услуги през последната година и половина. Срещу отстъпка в цените, те фигурират на страницата на нашият блог. Надяваме се, че в бъдеще ще получим предложения за спонсорство и от български фирми, които биха искали да рекламираме продуктите им.

Също така имаме бутонче на страницата в блога (горе в дясно) за дарения. И когато някой щедър читател ни изпрати 5, 10 или 20$ настава празник на Фата Моргана. За нас стойността на всеки 1$ е огромна и оценяваме дори и най-минималният жест. 10$ за нас  означват сладолед за цялото семейство (и една биричка за Иво и той да се поглези).

 

Мая с купчина авокадота набрани в грата в Гваделуп

Мая с купчина авокадота набрани в грата в Гваделуп

 

За повече снимки и информация свързана с нашата яхта Фата Моргана прочетете тук.

.

В следващият епизод ще разкажа за това как се добрахме до Гватемала и първите ни впечатления от тази страна.

 

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Postcards from Martinique

Fort-de-France, Martinique

Fort-de-France, Martinique

From St. Pierre, after climbing up Mont Pelée, we sail south along the west coast of Martinique down to Fort-de-France, a big beautiful modern city with some remarkable old colonial buildings, where we stay for a couple of days, and then further south to Le Marin, the biggest yacht port we have ever seen.

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

We drop anchor in front of the beach in one of the few anchorages, all full of boats, and we can’t believe how many charter catamarans are stationed at the many marina docks here. An impressive forest of masts.

.

.

The entire week we spend in Fort-de-France and then Le Marin we are trapped on the boat by a massive amount of rain mixed with yellow Sahara dust carried all the way from Africa by another tropical wave.

Rain in Le Marin, Martinique

Rain in Le Marin, Martinique

In the rare sunny moments between showers we hit the stores. Le Marin in Martinique is one of the shopping stations of the Caribbean. There are lots of marine stores conveniently located near the marinas where cruisers can find almost anything when the boat needs repairs, which is always. There are things that come from Europe as Martinique is part of France, and are much cheaper than in the USA, and other things that are much more expensive. Ivo finds parts that he could not find in America, like some little metal things for the trampoline, for example. We also find a secondhand spinnaker with a sleeve in excellent condition, apart from one small patch, for 150 euro, which is unbelievably cheap.

Our "new" spinnaker

Our „new“ spinnaker

Here is also Leader Price, one of the cheapest grocery stores since Puerto Rico where we stock up on cheap chocolate, pickles, frozen chicken, non-refrigerated milk, beer, wine, rum, and other essentials.

Because of the rain we cannot visit any waterfalls or go hiking in the mountains anywhere in the Fort-de-France and Le Marin area. But we have some good times and go exploring the St Anne area after we move there with our sailing buddies Mel and Caryn S/V Passages with whom we have been inseparable since Guadeloupe, over a month now. We sail together, hike together, shop together, snorkel together, we watch films and have dinners together, help each other, share rental cars and all the adventures that follow. We have become so attached, it’s hard to imagine ever cruising without them, the sweetest, most wonderful people.

Mel and Caryn aboard S/V Passages. Diamond Rock in the distance.

Mel and Caryn aboard S/V Passages. Diamond Rock in the distance.

In St Anne we organize a small walk along the shore. It’s a beautiful sunny day and the forest path is nice and cool, populated by thousands of colorful crabs running away panicking as we walk through.

 

Forest crabs

Forest crabs

We get to a nice long beach and campground, no one around, except crabs. We spend the rest of the morning chilling at the beach.

Maya

Maya

At the beach with our friends Mel and Caryn

At the beach with our friends Mel and Caryn

St Anne, a small quiet village with stunning beaches and a big fancy resort, is the highlight of the entire region. We spend a few days walking around, snorkeling in the waters around the anchorage, watching the most beautiful sunsets.

.

.

The place is so photogenic, all pictures I take look like postcards.

Postcards from St Anne

 

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Share

Приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан

Четвърта главa

Приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан

 

В предишният епизод разказах за това как и защо решихме да плаваме из света.

 

Между най-западната точка на Куба и най-източната точка на Мексико се намира протокът Юкатан, където от юг на север тече юкатанското течение. За нас морските течения бяха абстрактни невидими за човешкото око понятия, линии съществуващи само върху морските карти, подобно на границите върху атласите. Не им обръщахме голямо внимание, особено след като прекосихме Гълфстийма без изобщо да го збележим.

На 10 август 2013, малко преди залез слънце, вдигнахме котва от Cabo San Antonio посока Isla Mujeres и започнахме 102-милният преход между Куба и Мексико. На няколко мили от нас се беше формирало тънко водно торнадо което се извиваше като змийче над водата, а в далечината, в облците над южния хоризонт, просвяткваха оранжеви светкавици.

В началото се движехме доста добре с около 6-7 възела с помощта на вятъра, който идвaше под лек ъгъл зад гърба ни и на големите плавни и дълги вълни, които ни изпреварваха и върху които лодката сърфираше.

Бреговете на Куба бавно се потопиха в морето, слънцето си легна. Останахме сами. Цяла нощ и половината от следващият ден Фата Моргана, устремена, с разперени платна, препускаше на запад.

Виктор и Мая

Виктор и Мая

На около 30 морски мили от дестинацията ни, вятърът намаля и лодката започна да се носи нанякъде като хипнотизирана, сякаш беше попаднала в бързотечаща река. Известно време се мъчихме да се насочим в правината посока криволичейки наляво-надясно, но течението беше толкова силно, че започнахме да се връщаме обратно към Куба.

Само това не! Иво включи моторите за около 15-20 минути и на пълна газ се пребори с течението, докато отново се появи вятър и платната се опънаха. Разбрахме, че теченията не са за подценяване… След още няколко часа видяхме светлините на Мексико.

Залез над Канкун

Залез над Канкун

След 27-часов преход най-после пристигнахме в пристанището на Isla Mujeres и пуснахме котва в тъмното. На сутринта се събудихме пред разкошен широк плаж с палми и хотели. Зад гърба ни стърчаха високите сгради на Канкун.

Плажа на Isla Mujeres

Плажа на Isla Mujeres

Isla Mujeres, Островът на жените, е малка ивица земя дълга около 6-7 километра и широка малко повече от половин километър намираща се в най-източната точка на полуостров Юкатан в провинцията Кинтана Ро, не далеч от Канкун. Тук Мексико посреща зората.

Добре дошли на Островът на Жените! Тук Мексико се събужда

Добре дошли на Островът на Жените!
Тук Мексико се събужда

Наречен Островът на Жените, защото по времето на цивилизацията на Маите островът е бил свещен, посветен на богините майки и лечителки. Многобройни рисунки на жени са били намерени тук след конкистата.

 

Северната половина на острова опасана с широка бяла плажна ивица е туристическата част- многобройни луксозни курорти и хотели, разноцветни магазинчета за дрехи и сувенири, улични продавачи на дрънкулки, ресторанти и барове от двете страни на оживената главна улица изпълнена с порозовели туристи.

Isla Mujeres, Мексико

Isla Mujeres, Мексико

.

.

Майският календар от дърворезба

Майският календар от дърворезба

.

.

В южната половина на острова са жилищните квартали, las colonias, където в малки тухлени къщички боядисани в ярки цветове живее местното мексиканско население.

Isla Mujeres, Мексико

Isla Mujeres, Мексико

Иво с куче

Иво с куче

.

.

.

.

След почти три седмици в Куба, където буквално гладувахме и преживяхме огромен културен шок, Isla Mujeres, с многобройни магазини и ресторанти, с приветливи хора, които не ни гледаха като че ли сме пришълци от Марс или подвижни банкомати и не ни преследваха за един долар из улиците ни се стори райско местенце. Почуствахме се спасени и свободни, обратно в света на консуматорите и още първият ден поехме към най-големият супермаркет в района, Cherdaui, където изобилстваше от хранителни стоки на много добри цени, да се рехабилитираме.

.

.

Накупихме си всякаки храни, една цяла голяма шоколадова торта, даже и зелени наденички. Страхотно вкусни! Също така се заредихме с голям пакет пресни неприлично евтини такоси, една от любимите храни на Виктор (солени кръгли палачинки от царевично брашно, които мексиканците ядат вместо хляб, пълнени с най-различни екстри) и непрекъснато ядохме такоси с пресни домати, лук, черен боб, зелени наденички и лют табаско сос, за закуска, обед и вечеря, без да ни втръснат. Посетихме и няколко различни местни ресторантчета, където правят буритота и пилета печени на въглища, сервирани с най-различни гарнитури и такоси, разбира се, отново на много добри цени.

Прекарахме си една незабравима седмица закотвени пред очарователната El Milagro Marina ползвайки интернета и понтончето им безплатно. Тук всеки ден се случваше нещо интересно и неочаквано.

El Milagro Marina, Isla Mujeres

El Milagro Marina, Isla Mujeres

Още първият ден срещнахме Стийв, Майк и Джули- двайсетина годишни приключенци, които обикаляха района с малка но стегната яхта, с които се бяхме запознали още във Флорида и които срещнахме отново в Куба в марина Хемингуей. Една вечер оставихме Виктор и Мая да играят карти на лодката и заедно с нашите млади приятели посетихме Poc-na Hostel, най-якият и най-известен хостел в Мексико насред скъпите и луксозни хотели в курортната част, където почти всяка вечер се организират купони на самият плаж: евтин алкохол, музика на живо, огньове, танци, млади босоноги брадати парцаливи хипарливи backpackers от цял свят. Музиката беше страхотна, пийнахме си порядъчно и не спряхме да подскачаме на пясъка докато не ни заболяха краката. В един момент Иво и Майк се качиха на малкият приповдигнат дансинг пред бара и импровизираха нещо като танц на бойните изкуства, или бразилска Капуера, ама по-такъв вариант.

На следващата вечер двойка симпатични педесетина-годишни мъж и жена, които се прибираха със самолет обратно в САЩ след дълъг престой в Мексико, организираха парти в El Milagro Marina с цел да ликвидират остатъците от алкохолните си запаси, защото било забранено да прекарват бутилки с водка, ром и каси бира по летищата. Поканиха всички. Събрахме се група от десетина ентусиасти, винаги готови да помогнат в ситуация „операция ликвидация“. Донесоха и две класически китари. Оказа се, че Майк и още един тип могат да свирят, а всички останали „можем“ да пеем. Така успешно се справихме с бутилките.

El Milagro Marina, Isla Mujeres

El Milagro Marina, Isla Mujeres

Друга история с бутилки. Не далеч от пристанището имаше странна забележителност, която посетихме един ден с каяка ни, Agent Orange. Изкуствен плаващ еко остров направен от пластмасови шишета. С помощта на хиляди прзни пластмасови бутилки артистът- Ричард Сова построил плаващият остров и малка двуетажна къщичка върху острова, в която живее. Идеята на грандиозният му проект е да демонстрира, че боклуци, които замърсяват морето и природата могат да бъдат рециклирани и трансформирани в нещо полезно, използваемо или артистично. Артистът не си беше у дома когато посетихме плаващият еко остров и неможахме да се запознаем и да поговорим, но който се интересува може да прочете повече за този проект тук.

Plastic Eco Island, Isla Mujeres

Plastic Eco Island, Isla Mujeres

.

.

.

.

Дойде време да потегляме. Не бяхме планирали да спираме в Мексико за дълго. Бяхме се запътили към Гватемала, на юг, където се намира една световно известна „ураганна дупка“- пристанище рядко навестявано от бурии, където много платноходки си прекарват месеците между юни и ноември, когато е сезона на ураганите. Така че дори не се наложи да минаваме цялата входна процедура с имиграция и митница в Мексико. Казаха ни, че процедурата е сложна и отнема до 2-3 седмици, ходене по различни инстанции в Канкун, изкарване на разни сертификати, но пък платноходки преминаващи през района за по-малко от 7 дни имали право да не се записват и да минат транзит. Колко е вярно това незнам, но ние нямахме никакви проблеми с властите и след една седмица вдигнахме котва и потеглихме на юг, без официално да сме били в Мексико. Предстояха ни 450 морски мили покрай източните брегове на Мексико и Белиз до залива на Хондурас и от там Гватемала, около 4-5 дена в зависимост от вятъра.

Но приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан не бях приключили. Два дена плавахме покрай брега паралелно на Майската Ривиера- едни от най-красивите най-скъпите мексикански плажове и хотели. Какво ни пречи да поспрем край някой пет-звезден ултра-луксозен курорт за някой-друг ден?

Плая дел Кармен

Плая дел Кармен

Playa del Carmen

Playa del Carmen

Пуснахме котва пред плажа на последният хотел на юг от Playa del Carmen, въпреки, че от тази страна няма нито едно пристанище за лодки и при силни източни или северни ветрове да спрем тук би било невъзможно. Но имахме късмет. Ветровете бяха слаби и морето беше спокойно.

.

Фата Моргана в далечината

Фата Моргана в далечината

Фата Моргана в далечината

На следващата сутрин оставихме Фата Моргана сама пред плажа и тръгнахме към града. Преди години Playa del Carmen е била малко рибарско селце. Днес е основна туристическа дестинация с модерни грандиозни хотелски комплекси и кондоминиуми, шопинг плаца, световно известни ресторанти, барове, бутици и луксозни маркови магазини.

Курорт, Плая дел Кармен

Курорт, Плая дел Кармен

 

От тук потеглихме към руините на Тулум, един от древните градове на маите. Ако имахме подробна морска карта за бреговете на Мексико или крузинг гид бихме могли да плаваме още няколко мили на юг, да прекосим рифовете и да акостираме с лодката пред храма на Богът на Ветровете, но нямахме нито карта, нито гид и решихме да не рискуваме. Взехме автобуса.

Тулум, Градът на Зората, е днес важна част от няколкото древни археологически обекта в Мексико и популярна туристическа дестинация в провинцията Кинтана Ро. Построен на източното крайбрежие на полуостров Юкатан, Тулум посреща изгревите век след век от високите отвесни скали над тюркоазното Карибско море.

Тулум

Тулум

Тулум е един от последните градове на древната цивилизация Мая построен между 13 и 15 век с около 1000-1600 обитатели преди конкистата, просъществувал около 70 години след испанската окупация, когато заразни болести внесени от Европа до голяма степен унищожават местното туземно население.

Архитектурата на Тулум е типична за маите от полусотров Юкатан с широка база в основата на сградите, тесни врати, малки прозорци и поддържащи колони, постройки наподобяващи тези в Чичен Ица, но в по-малък мащаб. Стратегическото разполовение на града върху отвесните високи скали както и укрепените стени които го опасват предоставят чудесна възможност на обитателите да се защитават от нападения откъм морето.

Тулум

Тулум

Трите основни и най-известни сгради на Тулум са El Castillo, Храмът на фреските и Храмът на Залязващият Бог. Храмът на феските, декориран с каменни картини със змийски мотиви е бил използван като обсерватория за наблюдение на небето, звездите и слънцето.

Тулум

Тулум

Медни, керамични и златни артефакти показват, че Тулум е бил също така важен център на търговията по суша, както и по вода. Сол и текстилни материали са едни от стоките докарвани в Тулум по вода и после разпространявани по суша в останалата част на полуострова. Типични стоки за износ от Тулум включват пера и медни предмети, доставяни от вътрешността.

Виктор и Мая в Тулум

Виктор и Мая в Тулум

Близостта на Тулум до Канкун (само на 125 километра) и Майската Ривиера го превръщат в един от най-лесно достъпните и популярни археологически дестинации сред туристите, на трето място след Теотихуакан и Чичен Ица.

Тулум

Тулум

Няколко часа се разхождахме из обширната територия, между храмове и платформи, където дебели кафеникави игуани се припичаха под лъчите на обедното слънце. Мая беше особено щастлива и се чустваше много специална насред руините на Маите. Казахме и, че всички момиченца които се казват Мая получават безплатен билет за Тулум, едно от седалищата на цивилизацията Мая, но в действителност за всички деца под 13 годишна възраст е вход свободен. Но вие ни и казвайте.

Тулум

Тулум

Следобед се прибрахме на лодката и с облекчение я намерихме непокътната там където я бяхме оставили.

Последният ни ден в Мексико прекарахме на плажа, където забелязахме много следи от морски костенурки и преброихме поне двайсетина пресни гнезда. Но също забелязахме едно коати-гризач с дълга опашка и лисича муцунка голямо колкото куче, което беше намерило едно от гнездата и съсредоточено ровеше в пясъка. Животното избяга и се скри в храстите щом ни видя оставяйки разровеното гнездо, където намерихме черупки, кръв и парчета от новоизлюпени костенурчета, както и две пострадали, но все още живи бебета. Спомнихме си за научната експедиция в Драй Тортугас. Сложихме бебетата в малка кофа и ги покрихме с пясък, за да ги освободимм през нощта.

.

.

Завърнахме се на плажа в полунощ с каяка и кофата. Беше пълнолуние. Едно от бебета беше мъртво, другото отплува в морето. И точно когато се готвехме да се качим обратно в каяка и да се приберем на лодката, забелязахме масивна зелена костенурка, като среднощно видение, която тъкмо беше приключила да снася яйца и изтощена, цялата покрита с пясък, бавно пълзеше към водата, към лунната пътека, без да ни обръща внимание. Пое си дълбоко въздух, цопна и изчезна в черното море. Ние останахме поразени, сякаш бяхме станали свидетели на някакво невероятно чудо, магия!

.

.

На следващата сутрин отново потеглихме, отново отплавахме на юг.

 

 

В следващият епизод ще разкажа по-подробно за това колко струва всичко това. Каква е цената на яхтите и тяхната поддръжка, какъв ни е бюджета, колко струва да обикаляш света с лодка и как се изхранваме пътешествайки, без да работим месеци и години наред.

Можете да намерите предишните истории на български тук.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

The Slumbering Giant That Awakes

The bay at St. Pierre Mont Pelee in the distance

The bay at St. Pierre Mont Pelee in the distance

On the northern tip of Martinique, on the west side, there is a wide peaceful bay populated by small wooden fishing boats. As we slowly approach it, the old buildings of a sleepy town at the foot of a massive bald mountain begin to take shape. The mountain is Mont Pelée: the deadliest volcano in modern history whose titanic eruption in 1902 killed nearly 30,000 people in this same town, St. Pierre.

Fishing boats in the anchorage at St. Pierre, Martinique

Fishing boats in the anchorage at St. Pierre, Martinique

The story of St Pierre and the volcano

Martinique was settled in 1635 by the French and St. Pierre, a vibrant colonial town, quickly became its most important city: ‘the Paris of the West Indies’, complete with an extravagant 800-seat theatre. By the end of the nineteenth century St. Pierre had a population of over 20,000, mostly local Martiniquans descendants of African slaves, but the wealth and political power was in the hands of the Creole and the few French colonial officials and civil servants. But in 1902 things were about to change. Very important elections were scheduled to take place on May 11 of that year to decide if the ruling Progressive party will maintain control of the island or the black candidate from the Radical party will take over for the first time.

Entrance to the theater ruins, St Pierre, Martinique

Entrance to the theater ruins, St Pierre, Martinique

When in February of 1902 the mountain exhaled sulphurous gases killing birds, and in April tremors shook the slopes and a cloud of ash showered the town and its residents, the officials couldn’t care less. Instead of evacuating, they declared that „there is nothing in the activity of Mt. Pelée that warrants a departure from St. Pierre,“ and ordered the voters to remain put and not to leave the town until after election day. On May 5 the rim of the crater lake whose water was beginning to boil broke and volcanic mudflow rushed down the slopes at 100 kilometers per hour killing 23 people, burying everything in its path all the way to the sea where it generated a tsunami and flooded the lowlands.

Mont Pelee, Martinique

Mont Pelee, Martinique

Hell begun. Snakes and insects fleeing the mountain slopes invaded the town and villages. Hordes of red ants, poisonous snakes, spiders, and huge centipedes crawled inside homes and barns as pigs, horses and dogs screamed with agony. Hundreds of domestic animals as well as children died by snake and centipede bites. People from the villages nearest to the volcano sought refuge in St Pierre, four miles directly under the crater, thinking it is safer there based on the government’s reassurances published in local newspapers. The population grew to nearly 28,000. Yet, some tried to leave the town of St Pierre and head south to the second largest city, Fort-de-France, but Governor Mouttet brought army troops to patrol the roads with orders not to let anyone leave the town until elections, on May 11.
At 7:50 a.m. on May 8, three days before the elections, the volcano erupted. The cataclysm started with a deafening roar, an atomic-like blast, and a black cloud of gas, ash and rock heated to 1,000 degrees Celsius replaced the sky and fell over St Pierre. Homes swallowed, people incinerated within minutes. 28,000 people… The 18 boats in the bay were also destroyed, their remains still lying on the bottom of the sea. Only few escaped in time. Only two survived the fury of the mountain.

Mont Pelee, Martinique

Mont Pelee, Martinique

A young girl terrified by the eruption jumped in a small wooden boat and managed to get to a tiny cave near the shore where she used to play with her friends. Later, she was found unconscious but alive drifting in her damaged little boat two miles away from the cave.

.

.

A shoemaker miraculously survived in the room of his home, badly burned but alive.

Jail and Theater ruins, St Pierre, Martinique. Mont Pelee in the background

Jail and Theater ruins, St Pierre, Martinique. Mont Pelee in the background

In the local jail, a convict who misbehaved was placed in isolation in a stone cell with thick walls and no windows, which saved his life. Later, his sins were pardoned and he joined a circus to be exhibited around the world as the Lone Survivor of St. Pierre.
Today, only the ruins of the old theatre, the church and the jail with its isolation cell remain. All other houses and public establishments destroyed by the volcanic explosion and the fires that lasted a few days have been rebuilt. St. Pierre is no longer the busy extravagant town it once was, but a small quiet fishermen’s village with a few restaurants, a church, and a French pastry shop.

Fishermen, St Pierre, Martinique

Fishermen, St Pierre, Martinique

Hiking to the top of the volcano

We take the bus from St. Pierre after waiting for more than one hour at the bus stop, and get to the village nearest to the mountain. From there we walk for over an hour on a road up to the trailhead which starts from a car park at 830m (2,700ft). We begin the two-hour climb to the summit.

Hike to Mont Pelee, Martinique

Hike to Mont Pelee, Martinique

The trail is excellent, with steps and narrow paths at places, and a few rock scrambles over old magma deposits, domes, and andesie flows. There are no trees, only low shrubs and grasses and a few frail palms near the summit. The air is misty and the mountain is enveloped in a thick cloud. It drizzles. There are snails all over the place. Small hummingbirds making tiny helicopter sounds with their wings often come very near to check us out.

hummingbird

hummingbird

The dome at the summit, 1379m (4583ft), inside the crater is covered in vegetation and there is no volcanic activity, no smell of sulfur, no gases coming out of the earth. The giant is quietly slumbering again.

Maya

Maya

Maya is jumping happily up and down the trail, leading us like usually, when suddenly she jumps sideways screaming with fear and starts crying. We freeze. There is a HUGE hairy brown spider in the middle of the path, like a tarantula!

Martinique tree spider

Martinique tree spider

The Antilles pinktoe tarantula, or Martinique red tree spider is native to Martinique, Guadeloupe and Dominica. He lives up in the trees where he builds elaborate spiderweb tunnels. These tarantulas are not poisonous, and are very „friendly“ and docile, as well as beautifully colored, for which reasons people capture them and keep them as pets. We think that wild creatures belong in the wild, not in captivity… In any case, this little Big Guy frightened us, as we didn’t know he was harmless; we found out that later.

Mont Pelee, Martinique

Mont Pelee, Martinique

Up at the summit we walk around the crater and the few domes, rest for a bit, and start heading back down. It’s a long way. We are at the car park by the early afternoon, but it takes us over an hour to walk down from the car park to the village. We are exhausted and hungry and can’t wait to get in the bus and sit down. We wait for a long time at the bus stop. People pass by. Finally we ask a guy when the bus is coming, and he tells us, there is no bus to St. Pierre in the afternoon, only in the morning. Great…

Hike to Mont Pelee, Martinique

Hike to Mont Pelee, Martinique

We start walking again down the road, hitchhiking. Many cars pass by. Big fancy cars with just one person in them, unwilling to give us a lift. If this was Saba or any other non-French island, we’d be home long time ago. We calculate how long it will take us to walk all the way down to St. Pierre. We tell Maya we will probably be back home, on the boat, in the middle of the night…

Fata Morgana at St Pierre anchorage

Fata Morgana at St Pierre anchorage

After a very long time, a very small car pulls over. The driver is a young French woman and she has two kids in the back. There are two spots left for the three of us, but we manage to squeeze in. We are so grateful. Some people with small cars have big hearts.
We can now imagine returning to our boat in the anchorage around sunset, the journey over, time to eat French baguette sandwiches, drink beer, and relax watching the clouds drifting down from the bald mountain and over the sea.

St Pierre, Martinique

St Pierre, Martinique

Share

За това как и защо решихме да живеем на лодка и да плаваме из света.

 За това как и защо решихме дa живеем на лодка и да плаваме из света

 

От къде се взе идеята, за подобно лудо приключение и каква е причината да изберем този нестандартен начин на живот

 

Много са хората, които следват мечтите си. Бавничко, от разстояние ги следват и ги гледат в гръб как се приближават и как полекичка растат с времето, като тикви.

Иво не е от тези хора. Той не следва нищо и никого, той се бори. Откакто го познавам, вече повече от 20 години, щом се появи нова мечта, която от зародиш се превръща в чудовище за секунди, той се засилва, скача и на врата и започва една ужасна битка. Независимо колко е голяма, страшна или неосъществима мечтата, той се вкопчва в нея със зъби и нокти и не я пуска нито за миг. Тя започва да подскача, да се мята като див кон, а той върху нея едвам успява да се задържи. Даже понякога пада с такава сила на земята, че тези насядали отстрани гледащи в недоумение си викат: „Ето го падна, знаехме си… То да укротиш подобна огромна мечта не е така лесно, не е за всеки. Пък и това не е начинът.“ Но още преди да са си завършили мисълта, Иво е отново на гърба и, напълно сигурен, че ще успее този път, колкото и време да му отнеме, колкото и усилия да му коства, защото тя му принадлежи. Като драконите на Аватар.

Иво

Иво

Така, когато бил на десет годишна възраст, Иво започнал да си мечтае за футболна топка, от хубавите, дето стрували 30 лева и 65 стотинки. Самоче неговите родители не били от богатите в онези времена и изобщо нямали пари за футболни топки. Но Иво вече имал план. Започнал да събира стари вестници и шишета и да ги издава на пунктовете за хартия и стъкло. Започнал да спестява стотинките за закуска, които баща му му давал всеки ден- 30 стотинки. А на повечето деца бащите им давали по 50 стотинки, на някои дори по левче, за кифли и банички в голямото междучасие. В продължение на една цяла учебна година Иво не изял нито една баничка, нито една кифла. Но накрая, с торба пълна със стотинки той влязал в магазина и излязал с чисто нова футбона топка, от хубавите. И огромна победоносна усмивка.

Батковците му взели топката да поритат и я спукали на втория ден, но това е друга история.

Следващата голяма мечта се родила в Иво, когато от момче той започнал да се превръща в мъж. Мечтаел си за приятелка. Представял си я точно как ще изглежда и що за човек ще бъде и знаел, че някъде в този голям град тя го чака- жената която ще роди неговите деца, за която ще се грижи вовеки веков, с която ще сподели целият си живот от момента в който я срещне, до момента в който умре.

Срещнал я една зима, когато бил на 17 години и я познал моментално. Същата от въображението му. Точно толкова висока, точно с такава коса, с такава усмивка, с такива идеи. Тя съвсем не му повярвала в началото, когато той и обяснил една седмица след като се запознали, че от сега нататък съдбата им е една. И въпреки, че тази му мечта се оказала най-трудно осъществима, вече повече от 20 години са заедно, имат син и дъщеря и все още мечтаят един до друг.

Иво и Мира

Иво и Мира

След това, когато бил двайсетина годишен, Иво започнал да си мечтае той и семейството му да се сдобият с австралийски или канадски паспорти, които да им позволяват да пътуват из цял свят безвизово, защото визите и гранците много го дразнели, а той много искал да пътува и да види света.

За да разкажа през какви перипетии минахме заедно за да осъществим тази голяма мечта, ще трябва да напиша отделна книга. Тук само ще спомена набързо, че борбата за осъществяването и включва: вървене пеша из планини, сменяне на влакове, авто-стоп, полет до Сингапур и обратно, виза за Папуа Нова Гвинеа, виза за Мексико, плуване в Рио Гранде в полунощ, прескачане на американската граница, едно започнато и изоставено дело за бежaнци в Америка и още едно спечелено в Канада. В крайна сметка се сдобихме с така блевуваните канадски паспорти 10 години по-късно.

.

.

После един ден срещнахме Митко. Необикновен човек с необикновена мечта, която се оказа заразна.

Понякога мечтите и идеите са заразни и се прихващат от човек на човек. Много трябва да се внимава. Така стана с идеята за лодката. Митко ни разказа за миналото, за неговата Фата Моргана. После ни разказа за бъдещето и за неговата мечта да зареже всичко и да отплава към хоризонта, към южните морета, към тоталната свобода.

Първоначално мечтата беше само една малка идея не по-голяма от микроб, но бързо порастна до размерите на житено зрънце и сама се зася. Преди да се усетим беше вече толкова огромна, че заемаше половината къща и беше невъзможно да я игнорираме. Посъветваха ни да я изкореним защото била вредна, като бурените, нищо добро нямало да ни донесе. Обаче ние вече си бяхме свикнали с нея и знаехме, че ако я изкореним после цял живот ще съжаляваме и ще се чудим какъв ли е бил ароматът на цветята и, вкусът на плодовете и. Пък и вече се беше трансфорирала от идея в мечта и от мечта в решение. Решихме да си купим лодка и да плаваме по света. Нарекохме лодката Фата Моргана в чест на Митко и неговата мечта.

Митко на неговата платноходка

Митко на неговата платноходка

Решихме, че ураганите и тайфуните, пиратите и акулите, морските чудовища и бермудските триъгълници са по-малко страшни отколкото да работим от сутрин до вечер за да изкарваме пари, с които да си купуваме неща, които не ни трябват, докато децата ни ходят на училище, където непознати мъже и жени ги тренират как да работят за да изкарват пари, с които да си купуват неща, които не им трябват, докато децата им ходят на училище, където непознати мъже и жени ги тренират как да работят за да изкарват пари, с които да си купуват неща, които не им трябват.

Решихме да проверим дали „Свободата“ е само понятие или наистина съществува.

Татко ми каза по телефона, че и той навремето си мечтаел за същото, ама с годините се отказал. Или по-точно разбрал, че е невъзможно. Толкова много неща го спирали: възрастни родители, малки деца, работа, отговорности, взимане на разумни решения. И после един ден вече било твърде късно. После той ме попита дали има нещо за което аз съжалявам в живота си. Аз набързо казах не, но след това дълго мислих по въпроса. Ние много рядко се чувахме с татко по телефона, а и той не беше от разговорливите, но този разговор си го спомням добре. Беше един от последните пъти когато се чухме по телефона преди да умре, внезапно, завинаги.

Новината за неочакваната смърт на баща ми, само на 56 гoдини, ме връхлетя като стена и ме смачка. Мина много време преди да се съвзема, даже още не съм се съвзела напълно. Нещо в мен угасна по много болезнен начин. Осъзнах, че в този живот най-важното е да се вкопчваш в мечтите си, да се бориш, защото животът е кратък, а мечтите не чакат.

Татко така и не доживя да ни види на лодката, как плаваме от остров на остров, свободни. Как платната се издуват от вятъра лъскави, ослепително бели на фона на синьото море и Фата Моргана ритмично прескача вълните. Как слънцето се потапя зад хоризонта, как луната изгрява зад облаците, как делфините се състезават с нас, как птиците ни посрещат.

Все тайничко се надявам, че мълчаливо ни наблюдаваш отнякъде как се учим и грешим, как се борим с трудностите, как ловим риба и си месим хляб, как се гмуркаме в рифовете и покоряваме вулкани. Твоята мечта живее в нас.

 

Татко, това пътешествие е посветено на теб.

 

.

.

 

Следващият път ще ви разкажа за Мексико, за местата, които посетихме там и за приключенията ни на полуостров Юкатан.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Champagne Reef

Ivo at Champagne Reef, Dominica

Ivo at Champagne Reef, Dominica

Not far from the biggest city and capital of Dominica, Roseau, there is a place called Champagne Reef. It became our very favorite snorkeling spot.

Mira at Champagne Reef, Dominica

Mira at Champagne Reef, Dominica

We sail from the Portsmouth anchorage to Roseau and drop anchor in Roseau harbor which is so deep we are just a few feet from the houses, almost on shore. We are the only boat at anchor in the bay; everyone else is on mooring balls, paying per night. Ivo and Maya dive to makes sure the anchor is holding well and we are ready to explore.
The city is nice with a big farmers’ market and lots of old buildings, shops and restaurants. We have lunch at a local fast-food joint together with our Aussi friends Mel and Caryn: fried and spicy chicken and beef patties, and we are ready for some champagne for desert.

En route to Champagne Reef

En route to Champagne Reef

With Mel and Caryn s/v Passages and Tina and Mark s/v Rainbow, we pile up on a local bus and for a couple of EC$ we get to a small dive shop near the beach. The spot everyone is talking about.

Maya and Mira, Champagne Reef, Dominica

Maya and Mira, Champagne Reef, Dominica

Champagne Reef is a famous diving and snorkeling destination unique in the entire Caribbean region.

Maya at Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

A submarine volcanic activity near the shores creates beautiful hissing hot bubbles between the corals and the rocks of the reefs in deliciously clear water.

.

.

Small fishes of all colors, seahorses, spotted sea snakes, and schools of squid swim around the bubbles. It must be DisneyWorld for them! It’s beautiful.

Champagne Reef, Dminic

Champagne Reef, Dminica

The water here is shallow and warmer due to the geothermal gases escaping the earth’s crust. We enjoy it as much as the fishes, maybe even more.

Champagne Reef, Dominica

Champagne Reef, Dominica

The bubbles tickle us as we snorkel above them and bump into our goggles. We can also hear them underwater. The reef sounds and looks exactly like champagne and we are as happy and excited as drunk people underwater.

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

At some point Ivo gives instructions to the rest of us to get out and wait for him on the beach. Why, we want to know, is he kicking us out of the champagne? Well, because he is taking off his swim shorts to use them as gloves and protect his hands from a giant spiky lobster while chasing it around the reef butt naked. I am tempted to go back in the water and surprise Ivo with the GoPro…

Ivo ???!!!

Ivo ???!!!

The lobster escapes.

 

Champagne Reef, Dominica

Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

 

Share

За местата които посетихме в Куба: Хавана, Винялес, Кайо Левиса и Кабо Сан Антонио

Трета глава

За местата които посетихме в Куба: Хавана, Винялес, Кайо Левиса и Кабо Сан Антонио

 

Хавана

Хавана от моето носталгично въображение бе крайбрежен оживен град на музиката и любовта с древна колониална архитектура, масивни катедрали и широки площади, многобройни музеи и галерии, цветни фасади с балкони надвиснали над тесни улички, където стари съветски и още по-стари американски автомобили реват като лъвове в непростимата лятна жега.

.

.

Където мъже с посивели коси насядали на малки групички в прохладата на парковете под тежките вечно-зелени дървета перфекционират изкуството на шаха и доминото, където босоноги деца тичат из улиците и играят на лимки и красиви стройни Кубинки с разноцветни рокли, като кукли, озаряват целия град.

.

.

В продължение на няколко дни бродихме из улиците- лунатици насред странни гледки, звуци и миризми, сравнявайки нашата въображаема Хавана с града в който бяхме попаднали, стараейки се да видим всичко и да запомним.

.

Катедралата Сан Кристобал

Хавана е шизофренична, град с раздвоена личност. Има опасност да ви очарава и после, след като я опознаете истински да ви разбие сърцето.

.

.

Катедралата Сан Кристобал, сияеща в разгара на лятото, площадът Пласа де Армас, окупиран от продавачи на стари книги настанили се под сенчестите дървета, Ел Капитолио- кубинксият парламент с огромен плакат на Фидел Кастро прегръщащ Уго Чавес най-отпред, музеят на Революцията- стаи пълни с черно-бели фотографии и пасажи от историята на кубинската революция, крайбрежният булевард Ел Малекон, където двойки обърнали гръб към града се целуват.

.

.

Музеят на изящните изкуства- безкраен лабиринт от стаи и коридори окичени с кубински картини от най-различни периоди , галерията на съвременното икуство с изненадващо добра и богата колекция, къщата на Че- празен призрачен мавзолей на хълма срещу статуята на Христос и военната крепост Ел Моро построена през 16-ти век, разположила се тежко върху високите скали от другата страна на пристанище Хавана, безразлична към останалата част на града, завинаги отблъскваща нестихващите морски вълни.

.

Църквата в Стария Град, Хавана

 

 

Всички изброени до тук места и монументи- основните туристически атракции на Хавана, оправдаха очакванията ни с внушителните си размери, история и репутация. Посетихме ги едно по едно, както препоръчва туристическият гид, смесвайки се с потока от розови туристи от цял свят с фотоапарати, раници, слънчеви очила и шапки ярко контрастиращи със загрижените изпечени от слънцето кубинци.

.

.

Но атмосферата на този град, като буреносен облак, беше тежка и пълна с тревога. Това, което ни впечатли най-много не бяха туристическите атракции, а апокалиптичните развалини на жилищните сгради.

.

.

Навсякъде, дори зад цветните фасади се криеха тъмни влажни разнебитени интериори. Старите жилищни сгради бяха в окаяно състояние на неглект и разруха.

.

.

Безгрижните кубинци от моето въображение бяха забравени някъде в 1970-те- 1980-те години, заменени от гладни нещастни хора загубили всичко: вяра и гордост, дори и надежда.
Започнахме да забелязваме странни неща.

.

.

Красива добре облечена жена излезе от тъмен подозрителен вход, където електрически кабели се преплитаха в нещо като паяжина на излющената стена. Използвани и изпрани бебешки памперси се сушаха на балкон обрасъл в растителност.

.

.

Петнайсетгодишно момче седеше на тротоар и с чук сплескваше бирени канетки. Приятелите му се появиха от някъде с дъски в ръцете и го извикаха да играе бейзбол. Немога, имам работа, каза момчето.

.

.

Малката хлебаница на ъгъла бе почти празна, както и магазинчето за плодове и зеленчуци. Една стара жена разказа как горният етаж на сградата, в която живее се срутил миналата година убивайки бащата на семейството. Младо момиче се целуваше със старец-чужденец в парка. Всички хладилници които видяхме през отворените врати на къщи и апартаменти бяха един и същ made-in-China модел.

Тита и Роберто в техният апартамент в центъра на Хавана.

Тита и Роберто в техният апартамент в центъра на Хавана.

Тези неща ни се сториха непонятни и нелогични, но се надявахме, че поне местните са свикнали и за тях всичко това е нормално. Но не беше точно така. Налага се да сме изобретателни, често въздишаха те. Обясниха, че се борят с трудностите и проблемите и „измислят“ начини за оцеляване с помощта на въображението, находчибостта си и подръчни материали.

.

.

Така малко по малко опознахме Хавана забулена в минало величие и тъжна мизерия. Разби ни сърцата.

.

.

Старата негрита с ръце на мъж, с огромна незапалена пура в устата позираща на площада пред катедралата, подобно на Мики Маус или Спайдърмен в Дисниленд , за по един долар на снимка с туристите- това е Хавана днес. Хавана ме посочи с пръст, примами ме с предизвикателният си поглед и застана в поза за снимка. Направих и снимка преди да осъзная каква е измамница. После ме измами- започна да крещи, че или трябва да и платя един долар или да изтрия снимката. Обаче аз я измамих също. Изтрих снимката, самоче тя не разбра, че аз бях щракнала два пъти. И сега си я гледам, безплатна.

.

.

 

Винялес

Друга основна туристическа дестинация в Куба недалеч от Хавана и марина Хемингуей е Винялес- малко планинско селце-модел разположено в живописната долина на Паленке, обявено за национален паметник през 1978г. и културно наследство на ЮНЕСКО през 1999г. Цялата местност е очарователна- меки зелени равнини заобиколени от тежки гранитни планини, малки кокетни селца, нищо общо с лудницата на големия град, ако изключим тълпите от туристи прииждащи на всеки половин час с автобуси.

.

.

Ние се добрахме до Винялес с кола под наем след двучасово пътуване по една пуста широка магистрала и многократно спиране да наливаме вода в радиатора, който прегря поне шест пъти.

Винялес, Куба

Винялес, Куба

Главната атракция във Винялес са пещерите, които в началото на 19 век са били обитавани от избягали роби, наречени симарони. Днес пещерите посрещащи стотици туристи ежедневно представляват коридори дълги не повече от няколко метра, пълни със змии и жаби направени от цимент, с изкуствено осветление, ресторантче на входа и представление на изхода- танцова сценка от живота на избягалите роби, за 5 $ входна такса на човек. Решихме, че следващият път когато постим пещера ще е някъде в някоя джунгла, вход свободен, без лампи и циментови жаби.

Пещера във Винялес, Куба

Пещера във Винялес, Куба

 

Кайо Левиса

И така, след седмица и половина в марина Хемингуей- неадекватно скъпа и с ужасни съоръжения, шумна, мръсна и пълна с комари, но пък много добре охранявана и безопаса, нямахме търпение да отплаваме на запад. На излизане от яхтеното пристанище трябваше отново да минем през митница и имиграция. В Куба, всеки път на влизане и излизане от което и да е пристанище яхтите трябва да минават през този болезнен процес- писане на документи, разрешителни, пълна проверка на лодката и екипажа, дори и да е само за двучасова разходка. Това е така, защото властите ги е страх някой кубински Васко да Гама да не се скрие на борда и да напусне нелегално страната. Затова и не разрешават самотни лодки да стоят закотвени край брега без поне един човек на борда, а около Хавана е абсолютно забранено да се пуска котва, единственият вариант за яхти, които искат да посетят района е марина Хемингуей.

Кубински рибари

Кубински рибари

Отплавахме на запад движейки се успоредно на кубинския северния бряг, на безопасно разстояние от крайбрежните рифове, по ръба на Гълфстрийма с цвят на индиго. Ранобудни стериопорени лодчици с по един старец във всяка се поклащаха върху спящите вълни. От лявата ни страна бавно се редуваха меки зелени хълмове, безлюдни плажове и малки крайбрежни селца. 60 морски мили до дестинация.
Привечер, когато слънцето се приготви да се гмурне зад хоризонта, ние се приготвихме да прекосим рифовете и да пуснем котва зад Cayo Levisa.

Кубински митничар поесети Фата Моргана за рутинна проверка след като пристигнахме в Кайо Левиса. Иво го повози с каяка.

Кубински митничар поесети Фата Моргана за рутинна проверка след като пристигнахме в Кайо Левиса. Иво го повози с каяка.

Cayo Levisa е малко курортно островче с мангрова разстителност опасано от дълга плажна ивица с фин бял пясък от северната страна. Туристи, най-вече от Италия и Франция пристигат тук ежедневно, но курортчето никога не е пренаселено, защото няма големи хотели, а само редица кокетни луксозни дървени бунгала покрай плажа. Това е едно от местата в списъка, който ни дадоха властите, където яхти имат право да акостират. (От северната страна на Куба има само няколко разрешени за яхти места.)

Плажа на Кайо Левиса

Плажа на Кайо Левиса

Замислих се колко ли би струвало едно от бунгалата под наем за седмица тук и самолетния билет от Европа. Хубавото на мореплаването е, че можем да посещаваме такива луксозни курорти за седмица, две или повече, почти безплатно. Вярно е, че трябва да си готвим сами, но пък морето и плажовете са едни и същи за всички.
С нашите приятели Ейприл от Калифорния и Харли от Нова Зеландия, дългогодишни мореплаватели на нашата възраст, с които се запознахме в марина Хемингуей и ни последваха тук, си изкарахме незабравимо няколко дена на Cayo Levisa. Заедно се излежавахме по плажовете, киснахме в плитчините с бири в ръце и ходихме да се гмуркаме на кораловите рифове където стотици разноцветни рибки ни наобиколиха щом разбраха, че сме им донесли остатъците от вечерята и по-смелите даже взимаха от ръка! Вечерта когато започна дискотеката в ресторанта, оставихме децата на лодката да гледат филм- „Завръщане в Бъдещето“ и отидохме да потанцуваме на плажа пред ресторанта на курорта. Ейприл донесе някакви специални жици, в чиито краища закрепихме светещи луминиценни пръчици и се упражнявахме да ги въртим в тъмното. Като задобреем, каза Ейприл, ще заменим луминисцентните пръчици с горящи топчета. Много беше забавно. Туристите ни наблюдаваха с интерес от ресторанта и в един момент група млади момичеа се присъединиха и такцувахме заедно на плажа, за радост на Иво и Харли.
Хубаво си изкарахме на Cayo Levisa, само дето кубинските власти не ни пуснаха да посетим малкото рибарско селце на отсрещната страна на залива, тъй като там нямало митница и имиграционни власти да ни посрещнат. Фактът, че нямахме право да пуснем котва където си поискаме край северните брегове на Куба и да посетим вътрешността на страната, малките селца, горите и планините, многобройните пещери, беше още едно разочарование.

 

Кабо Сан Антонио

Нашите кубински приключения завършиха в Cabo San Antonio, последната марина, която се намира на най-западната точка на острова. Там  останахме два дена преди да отплаваме за Мексико.

Виктор, Мая и Иво с противокомарни облекла, на път за плажа.

Виктор, Мая и Иво с противокомарни облекла, на път за плажа.

На пет километра от малкото пристанище открихме още един разкошен плаж близо до малък курорт. Там няколко препечени туриста се излежаваха под сенките на дърветата в компанията на семейство прасенца с подозрителен произход и съмнителна съдба. Присъединихме се и ние.

На следващият ден отплавахме за Мексико

Семейство Номадик на плажа в Куба

Семейство Номадик на плажа в Куба

 

 

Следващият път  ще разкажа за това как и защо решихме де живеем на лодка и да плаваме из света. От къде се взе идеята за подобно лудо приключение и каква е причината да изберем този нестандартен начин на живот.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Emerald Pool and Trafalgar Falls

Emerald Pond, Dominica

Emerald Pool, Dominica

The day we go on a road trip around Dominica with a rental car which we share with our good Aussie friends Mel and Caryn s/v Passages we visit many sites all over the island, the east coast and the west coats and the middle. We take our time in Morne Trois Pitons National Park, a UNESCO World Heritage Site since 1997. The park is an area of volcanic activity including the Valley of Desolation with its boiling mud ponds and small geysers, and the Boiling Lake which we have already visited, as well as a few rivers and waterfalls.

Trail to Emerald Pond, Dominica

Trail to Emerald Pool, Dominica

First we hike to Emerald Pool through the beautiful lush rainforest vegetation covering pretty much the entire island. It is just a few minutes walk on a very well managed trail, with steps and handrails, from the visitor’s center where we have to present our weekly park passes.

Emerald Pond, Dominica

Mira at Emerald Pool, Dominica

As we get to the pool we all go Aaah!

Emerald Pool, Dominica

Emerald Pool, Dominica

The small waterfall is a charming very delicate 50-feet chute coming down from the grey rocks above, between branches and roots, cascading into a crystal shallow pool of blue-green water in front of a small grotto.

Maya at Emerald Pool, Dominica

Maya at Emerald Pool, Dominica

We swim in the pool, shower under the fall, climb the rocks around, and just chill in the shade of the forest.

Emerald Pool, Dominica

Emerald Pool, Dominica

Ivo and Mira at Emerald Pool, Dominica Photo by Mel

Ivo and Mira at Emerald Pool, Dominica
Photo by Mel

Next, we drive to Trafalgar Falls.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

The hike to the falls is again very short, on a path through the forest. We see the two falls from a distance, Mother and Father,

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

Two spectacular waterfalls, but really hard to get closer to.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

We climb over huge boulders and walk over fallen trees above the river which runs fast and furious here. Some places are dangerous.

Maya at Trafalgar Falls, Dominica

Maya at Trafalgar Falls, Dominica

Maya, like always jumps from boulder to boulder like a mountain goat and reaches the first fall before the rest of us.

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

This chute is massive, the water is booming down loud and angry, with strong wind rushing from the canyon.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

The pool bottom is sandy with rocks and some spots are very deep.

Mira underwater, Trafalgar Falls, Dominica

Mira underwater, Trafalgar Falls, Dominica

We splash around some more and Ivo conquers the biggest tallest rock, as usual.

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

On the way back from the falls, next to the rive, there is a hot water stream coming down from Boiling Lake, forming yellowish geothermal ponds of very hot volcanic water.

Mira in a hot water pool

Mira in a hot water pool

So hot it’s hard to stay too long. It feels like a hot bathtub. I miss hot bathtubs…It has been a long time since I have been a tub with hot water, and I really enjoy this one. We soak int the hot waters, then run to the cold water of the river to cool down. Then repeat.

Ivo

Ivo is zen

Until it starts getting late and it’s time to go home, back to the anchorage in Plymouth, back on the boats.

Plymouth anchorage, Dominica

Plymouth anchorage, Dominica

 

Share

Across The Valley of Desolation to Boiling Lake

Boiling Lake, Dominica

Boiling Lake, Dominica

There is a lake in Dominica where you could make a soup for giants, for it looks like a pot and it’s full of boiling water!

Boiling Lake is the second largest hot spring in the world. Some Dominicans say, it is actually the largest, as the one that currently holds the record, Frying Pan Lake in the Waimangu Volcanic Rift Valley in New Zealand, is merely steaming, not really boiling. We will have to go to New Zealand and confirm this. But until then, let’s see if the one in Dominica is really boiling!

Boiling Lake steaming in the distance

Boiling Lake steaming in the distance

We take the bus to the capital Roseau and from there the bus to another village, Loda, near the trailhead. At the last stop we are greeted by locals who offer to be our guides. We refuse. Guides to Boiling Lake charge 100 US$ per person but are not obligatory. We enter the rainforest without a guide and the 3-hour 8-mile journey in one direction begins.

The bridge leading to the beginning of Boiling Lake trail, Dominica

The bridge leading to the beginning of Boiling Lake trail, Dominica

In the beginning the trail is very easy, like always, gently leading us up, on steps made of wood among beautiful rainforest. But after that crazy hike up Morne Diablotin, which started all right too, we are a bit skeptical.

Maya on the trail

Maya on the trail

We reach a small river after about an hour and from there the hike gests more difficult, with some physically challenging moments, but nothing to be afraid of. The trail all the way to Boiling Lake is one of the best straightforward trails we have hiked so far, with lots and lots of convenient steps of wood or stone, a succession of sections going up and down, instead of a constant uphill hike, and just two or three a bit more difficult rock-scrambles.

.

.

On the way, we even meet a woman in her late 70-s with her granddaughter and a guide on the trail to the lake, even though she didn’t make the final couple of miles.

.

.

The temperature gets cooler as we get higher, and Maya puts on her rain poncho, against drizzle and cold. But as soon as we reach the Valley of Desolation it gets hot again.

Maya

Maya

The Valley of desolation… If I was a mean little troll I would live here, among the bubbling boiling smelly sulphur-water pots letting out vapors and gases. I would hide near the small spraying and hissing geysers, in cracks and holes. The small stream that runs through and beneath the ground would be my enchanted river.

Valley of Desolation, Dominica

Valley of Desolation, Dominica

The Valley of Desolation is a volcanic area with hot, steamy and moist air which smells sharply of sulphur. It is also one of the most mysterious and beautiful places I have ever seen, smelled and gone through, with hot-water streams: some milky-white, others grey like led, others inexplicably black, creating stunning abstract patterns of colors and shapes.

Ivo

Ivo

The entire landscape in the valley is in fact barren and desolate, hellish, devoid of life. Not many plants grow here due to the poisonous volcanic gases constantly escaping the earth’s crust.

Valley of Desolation, Dominica

Valley of Desolation, Dominica

After spending some time in the Valley of Desolation, we continue a few more minutes, across a hot-water milky-colored river with a small waterfall and a hot-water pond, to reach the Boiling Lake, steaming in the distance.

Hot-water waterfall and pond

Hot-water waterfall and pond

Almost continuously enveloped in clouds of vapor, its greyish water forever bubbling, its temperature along the edges is 180-200 degrees Fahrenheit or about 90 degrees Celsius, and its boiling center is too hot to measure.

Mira at Boiling Lake, Dominica

Mira at Boiling Lake, Dominica

Dominica’s Boiling Lake, about 200-250 feet in diameter located at the bottom of a large sinkhole-like basin is in fact a flooded fumarole: a crack in the Earth’s crust near a volcano, which emits steam, gases and heat escaping from the molten lava below.

Boiling Lake, Dominica

Boiling Lake, Dominica

High steep rock walls create the lake’s basin. Its cliff-top ledge is about 100 feet directly above its shore. You wouldn’t want to slip here and fall in the pot…

The landscape around the lake is similarly barren and melancholic as the one in the Valley of Desolation. Perpetual mist, dead plants and low grasses, wet rocks covered with orange moss.

Maya in Valley of Desolation, Dominica

Maya in Valley of Desolation, Dominica

We eat our sandwiches on top of the cliff, the lake boiling below us, before we start heading back, feeling enchanted.

We look at the heavy green mountains around us when the clouds permit us to see, and we are speechless with awe. Nature keeps amazing us again and again

The long but not difficult trail to the lake, across the Valley of Desolation, leading us to the Boiling Lake itself became our favorite journey while visiting Dominica.

Maya at Boiling Lake, Dominica

Maya at Boiling Lake, Dominica

 

More Pictures from The Valley of Desolation and Boiling Lake trail

Wooden steps

.

Ivo

Ivo

Mira

Mira

Maya

Maya

.

.

Maya

Maya

.

.

Maya

Maya

.

.

Valley of Desolation, Dominica

Valley of Desolation, Dominica

Maya

Maya

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Share

За това как си купихме яйца в Куба и други премеждия

Втора Глава

За това как си купихме яйца в Куба и други премеждия

 

Ще ми повярвате ли ако ви кажа, че ми липсваха онези времена когато татко караше Москвич, а вуйчо Жигула; когато майка се редеше на километрична опашка за олио, а при баба и дядо на село беше най-хубаво; когато ни спираха тока посред зима; когато нашите чакаха с нетърпение Всяка Неделя, а ние децата чакахме Сънчо; когато автобусните билетчета бяха 6 стотинки и аз ходех на училище с две големи зелени панделки и чавдарска връзка; когато не знаехме що е то „демокрация“, а“капитализъма“ беше нещо страшно. (Ама аз и без това не разбирах от такива неща защото бях малка.) Липсваха ми тези времена не за друго, а защото ги свързвах с най-прекрасните години от живота ми: детството.

След 12 години в Канада и Америка, нямах търпение да посетя Куба. Обзела ме беше някаква странна носталгия: към родината, към детството. Представях си как пътешествието в Куба би било пътешествие в миналото, едва ли не завръщане в България през осемдесетте години. Та кой не би искал да изживее отново спомените от детството си, въпреки неуспешния комунизъм и въпреки мизерията?

Момиченце в Куба

Момиченце в Куба

И така, на 23 юли 2013г. (вторник), вдигнахме котва от Драй Тортугас, Флорида и опънахме платната посока Хавана, на 95 морски мили. В началото почти нямахме вятър. Минаха часове, а ние не се мърдахме от мястото ни. Платната увиснаха, лодката едвам се влачеше, фара на острова продължаваше да стърчи зад гърба ни. Чак привечер се появи по-силен югоизточен полъх, образуваха се вълни и Фата Моргана потегли весело. За първи път плавахме сами в открито море прекосявайки мощния Гълфстрийм посред нощ. Пълната луна ни наблюдаваше с интерес и осветяваше пътеката по която Фата Моргана препускаше напред. Зад гърба ни, в пяната на вълните разбиващи се от лодката, оставаше бледа зелиникава диря- фотолуминисценция.

През цялото време управлявахме на ръка, на смени, защото се оказа, че автопилотът изобщо не работи и индикаторът за силата и посоката на вятъра също отказа. Така че си карахме “по слух“.

– Колко мислиш, че е е вятъра в момента? , от време на време аз питах Иво.
– 10-15 възела, може и повече…

24 юли- сряда. Справихме се чудесно с нощното прекосяване на Гълфстийма, най-пълноводното течение в света, което при силни насрещни северни ветрове се превръща в чудовище способно да погълне цели кораби, но при слаб югоизточен вятър какъвто за щастие имахме ние, е мъркащо котенце.

Слънцето изгря и около нас започнаха да се появяват малки странни лодчици направени от стериопор, с по един рибар във всяка. От хоризонта надникна Хавана.

– Куууубаааааа!, радостно започнах да викам аз с всичка сила.

Рибар край Хавана

Рибар край Хавана

По обяд пристигнахме в пристанище Хемингуей. Посрещнаха ни стари очукани циментови сгради, някаква странна непозната миризма, група черни любопитни деца, едно улично куче и двама кубинеца с военни униформи. Паркирахме се на един от бетонените понтони между други лодки в нещо като канал със застояла вода. Военните коменданти, един стар доктор облечен в бяло и капитанът на пристанището с посивял мустак веднага се качиха на лодката за инспекция. Бяха любезни и в началото се опитаха да говорят на английски докато им казах, че няма нужда да се мъчат защото аз говоря испански, а щом чуха, че сме от България, изненада! Превключиха на Български!

– Добре дошъл в Куба! Как сме, добре ли си? Кебапчета, ракия, ха-ха-ха!, започна да се хили капитана с мустаците и от там насетне станахме първи приятели. Братя по оръжие.

Оказа се, че той и още един са си прекарали младините във Варна, завършили морското училище там, като татко, даже може би са били в един випуск, може би са го познавали! Ама че е малък света наистина!

Мира, Иво и пристанищните власти на борда на Фата Моргана

Мира, Иво и пристанищните власти на борда на Фата Моргана

Работата на един от военните, мазник, беше да прегледа лодката ни за наркотици. С куче-професионалист. От някъде докараха един малък симпатичен кокершпаньол, който преди това се шляеше безцелно из пристанището напълно слънчасал. Той се разходи мудно из салона и кабините, близна пода в кухнята и, тъй като не намери никакви наркотици, трябваше да платим „бакшиш“ на неговият собственик. Иво предложи 5 долара, но военният каза, че няма как да обмени банкнота от 5, по-добре двайсетачка. Това беше първият и последен път когато Иво плати рушвет. Сърцето още го боли.

Работата на стария доктор облечен в бяло беше да ни „прегледа“ или по-скоро разпита дали сме болни от някоя ужасна заразна американска болест която би могла да унищожи цялото кубинско население. Не, здрави сме, като българи, и се чустваме прекрасно! Ел доктор също така отвори хладилника за да види дали няма да внесем от Америка месо от луди крави и пресни зеленчуци пълни с бацили, но остана безкрайно изненадан.

Хладилникът ни беше напълно празен. Вълче ехо. Само няколко глави чесън се мотаеха в кухнята, обаче военните и капитана на пристанището ни го взеха, с наше разрешение. Никога не били виждали толкова голям и хубав америkански чесън.

– Къде ви е храната, сеньора?, попита докторът.
– А, ние от тук ще си купим. Местна кубинска храна. Да опознаем културата. Тука има магазин за хранителни стоки, нали? В колко затварят?

Кубински магазин за плодове и зеленчуци

Кубински магазин за плодове и зеленчуци

Всъщност, магазините за хранителни стоки в цяла Хавана, в цяла Куба, вече бяха затворени. 26 юли е национален празник, годишнина от Монкадата: първия неуспешен опит на Фидел Кастро да свали от власт диктатора Фулхесио Батиста през 1953, атентатът положил началото на революционното движение в Куба. Тази година, 26 юли се падаше в петък.

Ние пристигнахме на 24 юли- сряда, само че докато ни оправят документите, паспортите, разрешителното за плаване около Куба и други формалности, стана късно за пазаруване. На следващия ден, 25 юли- четвъртък, нацията вече беше запразнила, магазините затворени. 26 юли-петък, основният празник, никакви магазини. 27 и 28 юли- събота и неделя, няма смисъл дори да пробваме… Пет дена откак сме в Куба и никакъв шанс да се нахраним! Страх и безизходица настанаха на борда на Фата Моргана. Някакви забравени консерви с боб ни спасиха от гладна смърт.

Дойде 29 юли-дългоочакваният понеделник- работен ден. С раници на гърбовете и с нови надежди се отправихме към близкото село, няколко километра на запад от Хавана, съвсем близо до пристанище Хемингуей.

– Къде са ви магазините за храна?, започнах да разпитвам случайни минувачи.
– Какво по-точно търсите да купите?, питаха те в отговор.
– Хляб, яйца…
– Хляб може и да намерите на онзи ъгъл, ама яйца няма…
– Как така няма яйца???

Ами така, яйца няма. Нали много исках да се завърна в носталгичното минало, „когато майка се редеше на километрични опашки за олио“? Ето на, добре дошли в миналото и приятно изкарване! Яйца няма! Никъде!

Също така, за да пазаруваме, трябваше да обменим долари. В банката искаха да ни обменят някакви луксозни песота за туристи, а кубинците ползваха други песота за кубинци, обаче ние намерихме един тип на улицата, който ни заведе при друг тип, който ни закара в една къща, където една баба ни продаде от обикновените кубински песота, за простолюдието.

Намерихме магазинче за хляб. Жалка гледка: празни рафтове, комунистически лозунги по стените и една дебела продавачка дъвче сухар и не ни обръща внимание.

Кубински магазин за хляб

Кубински магазин за хляб

Купихме сухари. После намерихме друг магазин където хора с тефтери се редяха на опашка за захар и ориз, ама ние нямахме право да си купим от този магазин, защото, въпреки че имахме кубински песота, нямахме такива тефтери…

Накрая намерихме една къща където на приземния етаж жена продаваше малки кръгли пици с кашкавал (без салам) и домашен нектар от гуава, страхотно вкусен и евтин. Почти през целият ни престой в Хавана, две седмици, само това ядохме и пихме, но трябваше да си носим пластмасовата еднолитрова бутилка за нектара, защото празните пластмасови бутилки в Куба са кът. Всъщност, всичко в Куба е кът. Хората мият шишетата, перат найлоновите торбички и пелените на бебетата, деца събират празни бирени канетки по улиците, рибарите си правят лодки от стериопор.

Момче сплесква бирени канетки, Хавана, Куба

Момче сплесква бирени канетки, Хавана, Куба

Размислих се, че хората в Куба биха живяли прекрасно ако имаха достъп до американския боклук. Мизерията беше неописуема и някак си не се връзваше със спомените от българското ми детство.

Винаги съм се възхищавала на Кубинската Революция и на Революцията като идея по принцип. През 50-те години Фидел Кастро, Че Гевара и шепа партизани укриващи се в планините на Сиера Маестра стартират опозиционното движение „26 юли“, което бързо се разраства за да се превърне в Кубинската Революция, която потушава несправедливият и жесток режим на Батиста. В първите години след революцията, през 60-те и 70-те, Кастро и неговите съмишленици, с помощта на Съветския Съюз разбира се, успешно прилагат най-различни социални и аграрни реформи „за благото на народа“ в Куба.

Че Гевара

Че Гевара

Тук очаквахме да намерим малка изолирана, но независима държава; девствена земя лишена от индустриално замърсяване, където всички култури са органични и храната е здравословна; народ задържал се непобеден и горд въпреки близостта на враждебният империалистки гигант. Искахме да покажем на нашите деца, че има алтернатива на капитализма, консумеризма, глобализацията; различна система организирана около принципа на „равенството“, където хората не са богати, но въпреки това са образовани, здрави и щастливи.

Само че не намерихме тази държава и нашите романтични надежди се изпариха само за няколко дни.

Хесус

Хесус

Вместо това, намерихме руините на страна в която жилищата се срутват върху жителите, а улиците приличат на военни окопи; мръсни празни магазини; хора, които просят за един долар или тениска или руло тоалетна хартия или каквото и да е, със сълзи в очите и без никаква гордост, готови да лъжат, крадат и да се проституират за да оцелеят още един ден, в неописуема мизерия; които се страхуват да изкажат открито възмущението си и разочарованието си от една нефункционална система изоставила своите граждани в плачевно състояние да се спасяват кой както намери за добре; където правителството управлява с помощта на полицията, армията и жестоки репресии на човешките права; където по принципа на „равенството“ почти всички са по равно бедни, умиращи от глад.

Кубински дом. Тук живеят мъж, дъщеря му и трите му внуци.

Кубински дом. Тук живеят мъж, дъщеря му и трите му внуци.

Днес Куба е единствената държава в света където, без да има военно положение, хората се снабдяват с основни продукти: брашно, олио, захар, посредством купонна система. Заплатите на кубинците са толкова мизерни, че немогат да си позволят да си купят почти нищо извън купоните. Един шофьор на камион например получава еквивалента на 15 долара на месец, а един хляб струва 3 долара. Затова кубинците са принудени да крадат.

Шофьорът на камиона, който е държавен, краде бензина и товара който пренася и ги продава на черния пазар. Затова стоките често не достигат магазините и никой не пита защо. Строителните работници крадат материалите от държавните строежи докато сгради се срутват върху главите на хората и цялата инфраструктура се разпада.

Улица в Хавана

Улица в Хавана

Получила се е верижна реакция в основата на която е икономическото ембарго наложено от Америка още в първите години след революцията. Ембаргото забранява на американски компании да търгуват с Куба и на американски граждани да пътуват в Куба. Също така санкционира не-американски компании принуждавайки ги да прекратят търговията с Куба. По време на Студената Война, кубинската икономика оцелява изцяло благодарение на Съветския Съюз. Но когато Съветският Съюз се срутва, Куба остава сама. Ембаргото е все още в сила, половин век след налагането му.

Памперси, изпрани, се сушат на балкон, Хавана

Памперси, изпрани, се сушат на балкон, Хавана

Американското ембарго наложено на Куба е акт на жестокост, несправедливост и лицемерие. Причината за ембаргото ужким е „липсата на демокрация и нарушаване на човешките права в Куба“, но в същото време САЩ подкрепя и дори помага да се имплиментират едни от най-жестоките военни тоталитарни диктатури в целият латиноамерикански регион: Чили, Ел Салвадор, Гватемала, Никарагуа. Освен това ембаргото не наказва толкова кубинското правителство, колкото кубинския народ.

беден

беден

Но ембаргото не е единствената причина за настоящото икономическо състяние в Куба. В подобна обстановка на беднотия корупцията се е разпространила из всички държавни и правителствени инстанции, по всички нива. Първоначалната комунистическа идея и принципите на революцията са се корумпирали много отдавна и днес бедните кубинци които срещнахме обвиняват собственото си правителство и по-точно Фидел Кастро за тяхното плачевно състояние.

.

.

След седмица в Куба, една жена триумфално съобщи по местната телевизия:

„Утре яйца ще бъдат доставени по магазините в цялата страна.“

На следващия ден, след дълго и вълнуващо редене на опашка, ние успешно си купихме 3 картона по 30 яйца.

Кубинско куче

Кубинско куче

 

 

 

 Тук можете да прочетете Първа Глава: За това как си купихме лодка и започнахме да мореплаваме из света.

 

Следващият път  ще разкажа по-подробно за Хавана и нейните забележителности и за останалите интерресни места които посетихме в Куба.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share