Trinidad, The United Stated of The Caribbean

 

Arriving in Trinidad and Visit to the Pitch Lake

Chaguaramas, Trinidad

Chaguaramas, Trinidad

We start for Trinidad in the early afternoon exiting the cozy little anchorage at Secret Bay, Grenada with a sudden squall. 35-knot puff full of rain pushes us from behind just as Fata Morgana makes her way through the narrow channel between the reefs. But it lasts only a few seconds. We release the pressure in the sails and ride it. Then everything is back to normal. We sail south; the wind is coming from east at about 20 knots, the regular trades.

Soon darkness descends. We take turns at the helm, Ivo and me, every 2-3 hour. We sail all night watching the radar and the AIS closely for any more sudden squalls and for other vessels. Trinidad is an island just a few miles off the coast of Venezuela and we have heard many horror stories lately about pirates boarding boats, robbing and even killing their crews. Pirates from Venezuela. Everyone has told us to be very careful sailing in these waters.

When a small fishing motorboat starts heading directly towards us full speed in the middle of the night Ivo wakes me up worried. I only have time to hide my most treasured possessions- the computer in the oven and the photo camera under the sink, in case pirates will be boarding us. The fishing boat approaches us very quickly, flashes a strong light in our direction and two men wave at us. We wave back. They keep going. We keep going. We are safe.

A few hours later we see two glowing spots in the distance behind the horizon, natural gas platforms. We are in the Hibiscus Gas Field, 30 NM off the north coast of Trinidad, the country’s main gas field. The coastal waters around Trinidad and Venezuela are rich in oil and natural gas thanks to which Trinidad and Tobago, the leading Caribbean producer of oil and gas, is also one of the wealthiest and most developed nations in the Caribbean, listed in the top 40 of the 70 High Income countries in the world. Its GDP per capita is one of the highest in the Caribbean. Since 2011 Trinidad and Tobago is no longer in the list of Developing Countries.

We pass very close to one of the gas platforms sticking out of the sea illuminated like the Empire State Building. There are a few big tanker ships roaming about and they make us feel safe, not alone. It’s only a third of the distance left, less than 30 NM. Soon we will arrive.

The tall rocky shores of Trinidad slowly emerge from their slumber with the first light of dawn. Seabirds are already busy skimming the waters for breakfast. The wind dies. The channel between the small Monos Island (The Monkey Island) and Trinidad, with tall rock walls on both sides and affected by strong tidal currents, is notorious for its lack of wind, impossible to sail through. In the times before the engine, ships would wait for long periods outside of the channel for wind before being able to sail across. Eventually, they built a land road linking the north shores of Trinidad with the main ports on the south shores so that the ships wouldn’t have to wait for days outside the channel.

If the timing is right, a boat can ride the tide and go through the channel very slowly. But we are out of luck. The tide is in the opposite direction and the only choice left for us, after struggling for an hour outside the Boca de Monos, is to turn on the engines and motor for about 4 miles.

We arrive in Chaguaramas, a busy commercial port with lots of weird-looking yachts. It’s also the dirtiest anchorage we have ever been to (and we have spent time in Rio Dulce, Guatemala and in Luperon, Dominican Republic). But we love it! The bay is calm, surrounded by tall cliffs covered in vegetation. We are soon overwhelmed by the sounds of birds. Parrots fly overhead screaming, pelicans rest on the sidebars of the anchored boats, herons like statues wait near the shores, and flocks of black vulchers like dark kites patrol the skies. The mornings are spectacular with the water still like a mirror.

Anchorage in Chaguaramas

Anchorage in Chaguaramas

After a day of rest we grab a small minibus to Port of Spain, the capital of Trinidad, and we are left completely surprised by the city and by Trinidad in general. We honestly didn’t expect to find a rich country with huge highways, shopping malls, and giant residential houses.

Trinidad and Tobago’s economy, depending almost entirely on the petroleum and gas industry with tourism and manufacturing in second and third places, has transformed the country into a regional financial center with a growing trade surplus. There is an excellent infrastructure too, with an expanded international airport and an extensive network of paved roads and six lane highways. There is an excellent public bus system (one way ticket costs the equivalent of 0.20 $US), private taxis and minibuses (cost per person- 1 $US). The cost of a rental car for a day is 25 $US and the fuel prices are ridiculously cheap. You can drive all day and spend less than 5 $US for fuel…

Oil pumps, Trinidad

Oil pumps, Trinidad

So we share a rental car together with our good old Aussie friends Caryn and Mel S/V Passages (we call them the Caramels) and our first destination is Pitch Lake on the far southwestern corner of the island, about 100 km from Chaguaramas. It’s an epic car ride. We experience traffic jams around the big cities, which amuses us, as we haven’t been in a traffic jam for years! At one point we take a “short cut” to avoid the traffic and we end up driving on a dirt road through forests and fields. Driving through the island is the best way to see a big portion of the countryside and residential areas. We are amazed at the massive colorful houses the people of Trinidad live in.

The "short cut'

The „short cut’

Finally we get to the lake. It’s raining. There is a park service providing information and guides for a small fee, but the lake is not private, there is no entry fee and guides are not obligatory.

The Pitch Lake near la Brea area in Trinidad, once considered to be the 8th wonder of the world, is the largest natural deposit of asphalt in the world covering about 95 acres and is reported to be 75 m deep, although its depth is impossible to measure and confirm. Its original name was „Tierra de Brea“ or the „Land of Tar“ and pitch is just an archaic English word for tar, or emulsified asphalt.

Mel and the guide

Mel and the guide

The first inhabitants of the island, the indigenous Caribs and Arawaks, believed that the Pitch Lake was created by the gods as punishment and had the power to swallow an entire tribe if they ate humming birds, because humming birds were the souls of their ancestors.

Maya walking on top of Pitch Lake

Maya walking on top of Pitch Lake

In 1595 Sir Walter Raleigh „discovered“ the lake of black gold and began caulking his ships with the tar, proclaiming it „most excellent good“, and much better than the tar being used in England. He even brought some of the black gold home with him, where they paved Westminster Bridge for the opening of Parliament. Unfortunately the raw pitch melted in the sun and everyone and everything that passed on the road got “caulked”.

Today, tar from the La Brea Pitch Lake is being used to pave streets with high grade road asphalt in Trinidad and Tobago, all the Caribbean islands, and in over 50 countries including the USA, England, India, Singapore, Egypt, and Japan.

The lake is being mined by Lake Asphalt of Trinidad and Tobago and asphalt is being exported to many parts of the world, mainly China. It is estimated that at current rates of commercial extraction there is enough tar to last for 400 years.

Pith Lake Mine

Pith Lake Mine

We walk across the hard surface of the lake. It almost feels as if we are walking on a huge abandoned apocalyptic parking lot overgrown with patches of grass. The hard surface of Pitch Lake is made of separate plates of semi-solid asphalt similar to the tectonic plates of Earth’s crust, in constant slow motion. Where they meet soft petroleum seams and lubricates the shifting plates, supplying sulfur to the ribbons of water that section up the lake. The local guides call these soft parts „the mother“.

Our guide is showing us the soft parts of Pitch Lake

Our guide is showing us the soft parts of Pitch Lake

Our guide tells us some incredible stories. How a guy once fell in a soft spot and almost died. His girlfriend ran to the village to call for help. They pulled him out of the tar, took him to the hospital and saved his life. He also explains that nothing from the outside can stay forever inside the lake; the tar eventually spits it out. Hundreds of years old fossils of trees and all sorts of objects have come out of the lake. The lake is boiling in small motion and objects emerge from the bubbles.

.

.

He also complains that the roads and houses near the lake crack and sink, as the entire La Brea region is unstable due to underground fissures or fingers of asphalt and volcanic activity.

Another interesting fact is that a study of The European Space Agency‘s exploration of exposed hydrocarbon lakes of Saturn’s moon Titan, discovered that microbes live and breed beneath the surface of the tar in the lake. A discovery that may one day help answer the question whether or not life exists on other planets.

Ivo touching the skin of the monster

Ivo touching the skin of the monster

A walk on Pitch Lake is a unique journey, like nothing we have experienced before. We are like ants treading upon the black wrinkled skin of a huge dark monster slumbering under the tropical sky, breathing ever so gently.

We try not to disturb him. In the pools of rainwater accumulated at its edges, covered with water lilies, swim tiny fishes, fresh snacks for the white egrets roaming around, stepping gently, like thieves.

.

.

Share

Badass Aseka

Helping Bev S/V Aseka to transform her beautiful catamaran into a Badass catamaran! Watch out, here she comes!   -Admiralty Bay, Bequia

 

Вчера помогнахе на Бев, която плава сама от години на катамарана Асека, да декорира лодката си с нов супер готин дизайн.

Подобни рисунки и надписи се изработват по поръчка и от специален самозалепващ се винил и струват стотици долари. Поставянето на лепенките от двете страни на лодката ни отне 2 дена. На вода трудността идва от факта, че има вълни и се клати, а също така и духа силен вятър.

Отпразнувахме успешната инсталация на лъвските глави с барбекю и бира на борда на Асека.

Ivo, Berry and Bev

Ivo, Berry and Bev

Berry and Bev

Berry and Bev

Bev

Bev

Bev aboard Aseka

Bev aboard Aseka

 

Share

Three Mermaids / Трите русалки

Maya, Julia and Celeste. In the water again. Table Rock, Bequia

 

Мая, Джулия и Селест. Отново във водата. Table Rock, Bequia

 

Maya Julia and Celeste, snorkeling

Maya Julia and Celeste, snorkeling

.

.

.

.

Share

Yesterday at the Beach- Вчера на плажа

Maya 11 S/V Fata Morgana, Julia 13, S/V Cool Change (New Zealand), and Celeste 9, S/V Gone Walkabout(New Zealand) spent the yesterday together, much of it in the sea.

 

Мая 11г. от катамаран Фата Моргана, Джулия 13г. катамаран Cool Change от Нова Зеландия и Селест 9г. катамаран Gone Walkabout от Нова Зеландия си прекараха вчерашният ден заедно, по-голямата част от времето във водата.

Julia, Maya and Celeste

 Maya, Julia and Celeste

Maya, Celeste and Julia with a bench

Maya, Celeste and Julia with a bench

.

Just watching the view with friends…

Sunset over Bequia Залез в Бекия

Sunset over Bequia
Залез в Бекия

Share

Горските демони на Гватемала

* Миналият път разказах за приключенията ни в каньона Бокерон

 

Глава десета. Горските демони на Гватемала

автор: Мира Ненчева

 

“ И те се покатерили във върховете на дърветата. Но дърветата започнали да растат по-високо. Станали огромни. Така, когато те искали да слязат обратно на земята, Един Бац и Един Уен немогли да слязат от върховете на дърветата. Така те останали във върховете на дърветата в малките планини и в зелените планини. Останали в горите, ревейки и крещейки в клоните на дърветата.“

– Легенда за Един Бац и Един Уен, Попол Вух

 

Езерото Изабал, Гватемала

Езерото Изабал, Гватемала

Октомври, 2013

Първият път когато ги чухме ни полазиха тръпки. Спогледахме се.

„Какво беше това?“

Когато денят и нощта започнат да се сливат и светлината загасне до омагьосано лилава, те започват да реват. Започват да плачат, да стенат, да крещят, да ръмжат. Ще чуете, дори когато сте на километри от тях, най-сърцераздирателните плачове, най-меланхоличните стенания, най-зловещите крясъци, най-злокобното ръмжене. Какво ли е това ранено животно (или демон), ще се запитате, способно на такава свирепа тъга.

Нощта пада над езерото...

Нощта пада над езерото…

На няколоко мили на югозапад от градчето El Estor река се влива в езерото Изабал. El Rio Polochic е най-големият приток на най-голямото езеро в Гватемала.

Река Полочик

Река Полочик

Преди да достигне езерото, реката се разделя на няколко по-малки ръкава образувайки широка усамотена делта със скрити заливчета и блатисти брегове оврасли с гъсти тревулаци, храсти и ниски дървета. Непроходима зелена тропическа разстителност.

Бреговете на еерото Изабал. Сиера де лас Минас в далечината.

Бреговете на еерото Изабал. Сиера де лас Минас в далечината.

След приключенията ни в в каньона Бокерон, трите лодки: Фата Моргана, Friendship и Blizzard потеглихме към делтата на река Полочик. Пуснахме котви в едно безлюдно заливче близо до устието Bocas de Polochic.

.

.

Нямаше никой освен нас. Тотална липса на цивилизация. Нищо не помръдваше.

Фата Моргана близо до устието на река Полочик в езерото Изабал, Гватемала

Фата Моргана близо до устието на река Полочик в езерото Изабал, Гватемала

Тук дните се повтаряха едни и същи.

 

Река Полочик

Река Полочик

Гватемала е малка държава в Централна Америка на юг от Мексико и един от най-биоразнообразните райони в света с уникални екосистеми и изобилие от дива природа. Устието на река Полочик е едно от местата с най-богатата природа в света Девствена разстителсност дом на диви животни.

Делта на река Полочик, Гватемала

Делта на река Полочик, Гватемала

Водите на делтата са царството на риби, видри, водни крави и крокодили. Бреговете са дом на койоти, ягуари, ленивци и гигантски мравояди. В небесата патрулират над 250 различни вида птици, между които чапли, тукани и папагали.

.

.

Всички тези същества се крият дълбоко в горите и блатата, потайни и незабелязани, притаени под повърхността на езерото, скрити между високите жилави треви и храсти. С изключение на тези, които шумно се самопровъзгласяват от върховете на дърветата за „наблюдателите на Земята“.

По река Полочик

По река Полочик

Всеки ден призори и малко преди здрач, техните ужасяващи крясъци раздират гората, пронизват въображението, вледеняват кръвта. Може да си помислите, както аз си помислих, че съществата, които надават тези ревове са огромни хищни чудовища, изоставени, безнадеждно ранени. Или може да си помислите, както аз си помислих, че това са злите посланници на Сатаната, които в този момент разкъсват поредната си жертва. Такива са им гласовете, дълбоки и зловещи, сякаш идват от ада. Ревовете на черните Ревящи Маймуни на Гватемала.

Черна Ревяща Маймуна

Черна Ревяща Маймуна

Ние ги чувахме всеки ден при изгрев и при залез слънце, но така и не свикнахме с пъклените им вопли.

Пърият път ги видяхме в далечината, малко преди сдрачът да се сгъсти и погълне мрачните им силуети притаени насред клоните на едно тънко безжизнено дърво с окапали листа. Бяха група от около 10-12. Нощта се спусна.

Семейство ревящи маймуни

Семейство ревящи маймуни

Черните Ревящи Маймуни, наречени така заради какфоничните звуци, които надават, обитават тропическите гори на Централна и Южна Америка. Когато няколко ревящи маймуни си отприщят гласните струни, често рано сутрин или привечер, могат да бъдат чути от 5 километра. Мъжките маймуни имат големи гърла и специализирани гласни струни, които им позволяват да си усилват звука. Ревовете им са предназначени да изпращат ясни съобщения на останалите маймуни: Тази територия ми принадлежи. Тези вокални примати са най-едрите от всички маймуни в Новият Свят. Тяхната опашка е като пети крайник, който ползват да висят от клоните на дърветата, докато ръцете и краката им са заети с бране и ядене на листа. Тези маймуни рядко слизат на земята и предпочитат да си прекарват времето в клоните на дърветата и да ядат листа, които съставляват по-голямата част от диетата им.

Иво и още една маймуна на дървото

Иво и още една маймуна на дървото

На следващият ден ги видяхме отново. Качихме се в каяка и часове наред гребахме нагоре по широката бавна река. После се спуснахме бавно и безшумно обратно надолу. Спряхме край брега под едно дърво, където две ревящи маймуни си почиваха в клоните на старо дърво, на по-малко от два метра над главите ни. Ние се втренчихме в тях, те се втренчиха в нас. Ние ги гледахме с възхита и умиление. Те ни гледаха ни с недоверие и неприязън. Бяхме нарушители в тяхната територия.

.

.

Не смеехме да помръднем. Единият маймун не престана да дъвче листа, които си тъпчеше в устата с много бавни движения без да сваля поглед от нас. Пръстите на ръцете му бяха черни и тънки и умело намираха най-сочните листа. В изразителните му очи прочетох следното съобщение:

„ Махнете се, не виждате ли, че се опитвам да обядвам на спокойствие. Това е моят личен клон, мойто лично дърво. Вие как бихте се почуствали, ако аз се лепна на прозореца ви и ви зяпам докато се храните?“

Основната прехрана на черните ревящи маймуни е листа. (Може би затова реват...)

Основната прехрана на черните ревящи маймуни е листа. (Може би затова реват…)

Изглеждаше тъжен, лош и доста грозен. Зъбите му бяха криви и пожълтели, черната му козина най-вероятно гъмжеше от бълхи. Дългата му дебела опашка се беше вкопчила в клона като някакво мрачно пипало. Устата му, неспособна да се усмихва, му придаваше сърдито меланхолично иражение.

.

.

Но това, което ме порази най-много бяха очите му. Влажни, дълбоки, пълни с мърдост и древни тайни. Караха ме да се чуствам неудобно, виновно. Очите му бяха очи на някой, който си спомня времената, завинаги изубени в миналото, когато е бил принц. Когато той и неговият брат са били изгонени от цартвото на хората и наказани в жесток акт на отмъщение да живеят завинаги из върховете на дърветата, в малките планини и в зелените планни. И никога да не се завърнат в света на хората.

.

.

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

 

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Yoga for Boat Teens in Grenada

Yoga, an ancient but perfect science, deals with the evolution of humanity. This evolution includes all aspects of one’s being, from bodily health to self realization. Yoga means union – the union of body with consciousness and consciousness with the soul. Yoga cultivates the ways of maintaining a balanced attitude in day to day life and endows skill in the performance of one’s actions.

B.K.S. Iyengar

 

.

.

It’s a beautiful November morning in Grenada. 7:00 a.m. the sun is not too strong yet, the shadows of the trees are long over the roads, the air is fresh and transparent, populated with the sounds of the awakening world. We are walking on the sidewalk, Maya and me, and ten other traveling kids between 11 and 15 years-old, all living aboard sailboats. From the anchorage in Prickly Bay to the yoga studio at True Blue Resort is only about 15 minutes.

Yoga Studio at True Blue Resort

Yoga Studio at True Blue Resort

Gabriele Shivanidevi Oltersdorf living and traveling aboard S/V Cool Change, mom of Julia 13 and Carlos 11, is also a yoga-master. She has organized this morning’s free activity: yoga for teens. Thanks to the manager of True Blue Resort Mags Fielden, the kids have the most fantastic space to do yoga on the island to themselves this morning. The turquoise-colored open Sankalpa Yoga Studio at the edge of the sea overlooking a small beach is perfect, with polished wooden floor, surrounded by shady evergreen trees, light breeze reaching from the ocean.

Sankalpa Yoga Studio

Sankalpa Yoga Studio

.

.

Yoga, an old Hindu movement for spiritual meditation as part of the path toward Enlightenment and Nirvana, older than Buddhism itself, has become very popular in the Western world since the 1980s but mostly as physical and mental strength-building exercises and postures referred to as Hatha Yoga.

.

.

.

.

The routine begins with slow breathing and stretching exercises. Gabriele is a brilliant instructor; the kids follow her every move, very gently. The atmosphere fills with a sort of spirituality. The senses awaken with sounds and scents. Invisible wind in the trees shuffling the leaves, slow waves in the distance, insects buzzing, birds singing, flowers, earth.

.

.

.

.

.

.

For Maya, as well as for many of the kids this has been the first time, an introduction to yoga. It has also been a fun experience, shared among friends, especially at the end when the kids piled up for group pictures, forming circles with their bodies.

.

.

.

.

.

.

Maya wakes up the next morning and begins the day with a short yoga routine aboard Fata Morgana, whatever she can remember from the day before.

 

.

.

Visit and like Gabriele’s Facebook page at Karuna Yoga Therapy

„Experience, Explore and Expand the Unity of Body, Breath and Mind. If you can breathe you can do Yoga!“

.

.

Share

Моето училище не е сграда. Нещата, които ми харесват и нещата, които не ми харесват в моят мореплавателски живот

 *Тази статия написана от Мая беше първо публикувана на английски в декемврийското издание на вестник Caribbean Compass на страница 32-33

Мая се гордее с първата си публикувана статия във вестник Карибски Компас

Мая се гордее с първата си публикувана статия във вестник Карибски Компас

 

Здравейте, хора! Аз съм Мая. Днес ще пиша за нещата, които харесвам и за нещата, които не харесвам в този номадски мореплавателски живот.

Мама ме попита къде бих предпочела да живея, на лодката или обратно в къщата в Канада. Този въпрос много ме затрудни, повече даже от ужасната математика. Мисля, че харесвам лодката повече. В къщата винаги ме беше страх от тъмното и още ме е страх и винаги ще ме е страх. Предпочитам да се стискам до сутринта вместо да ходя до тоалетната през нощта. Също ме беше страх защото бях малка и вярвах в чудовища. Стаята ми беше най-голямата в цялата къща и беше доста празна. Аз имам обратното на клаустрофобия. Тук в лодката стаята ми е малка, пропорционална и комфортна.

Иначе къщата беше добре. Имахме огромен телевизор, кожен диван, голяма кухня и сума ти хубави неща. Но беше скучно, особено когато брат ми не ме пускаше в неговата стая, родителите ми гледаха филм дето не е за малки деца и аз нямах какво да правя. Така че със сигурност избирам лодката. Сега пътуваме, срещаме нови хора, плаваме и виждаме невероятни острови.

Maya with a grooper

Maya with a grooper

Но нека започна с нещо, което не харесвам на лодката. Най-лошата част от мореплаването е, че всичко подгизва от солената вода. И трябва да перем на ръка! Изпирам си дрехите и чаршафите и на следващият ден тръгваме нанякъде. И огромна вълна залива всичко, което е много, много неприятно. И тогава идва най-лошата част- отново пране! Пълня кофа с вода, слагам си чаршафите вътре с препарат за пране. После търкам и ги оставям да се накиснат около половин час и после пак търкам, търкам, търкам; после ги изстисквам, плакна ги два пъти и ги простирам на парапетчетата отстрани на лодката. И така, вече знаете как си пера нещата на ръка. А вие на земята си имате перални машини, нали? Честно казано, вашият начин е доста по-мързелив от моят.

Но това, което харесвам на морската вода е самата морска вода. Станала съм професионална гмуркиня и ако не ми вярвате, ваш проблем. Гмуркам се до 7-8 метра дълбочина. Почти колкото татко, но съм сигурна, че ще го надмина скоро. Мога да си държа дъха под вода 32 секунди. Засякохме времето на плажа в Мартиника. Но ще се науча да си задържам дъха още повече. Никога не съм била по-горда от себе си. Само преди два месеца умирах от страх от дълбокото и от страшните същества в морето- акули, баракуди, морени и друг подобни. Но сега, когато се гмуркам надълбоко, се чуствам като в безтегловнст, не ме е страх и не ме интересува какво има наоколо. Усещам все едно аз съм страшната акула, която се разхожда из океаните. Не всеки може да изпита подобно усещане, все едно мога да дишам под водата. Късметлийка съм, че морският цар Нептун ме е дарил с тази дарба.

Но най-любимото ми нещо откакто пътуваме са приятелите. В Канада имах само няколко приятелки в училище и в квартала. Но откак сме на лодката е страхотно, толкова много нови приятели- млади, възрастни, всички са страхотни! Обичам да ходя на плажа и на други места и да се запознавам с местни деца, а също и с други деца-мореплаватели като мен. Иначе бих полудяла, ако само стоя на лодката. Запознансвото с нови причтели е лесно. Обикновено ги питам: Здрасти, искаш ли да си играем? или Здрасти, искаш ли да бъдем приятели? И почти винаги работи тази стратегия! В най-лошият случай те не искат да си играят с мен.

Но от Гватемала насам много ми липсва моята най-добра приятелка Нойял от катамарана Френдшип. В деня, в койото се срещнахме край басейна тя дойде на гости с преспиване, само след няколко часа. Липсва ми да си играем заедно, да плуваме, да рисуваме, да си говорим, да катерим планини, да ходим из каньони, да скачаме от водопади и да си записваме смешни видеота, които все още пазя на телефона. Или като се записахме как танцуваме на нашата лодка, a Вик ни беше DJ. Още си пазя тези видеота, но ме е срам да ги покажа на който и да е. Тя ми помагаше в училище в Гватемала, защото аз не говорех испански в началото и ние ходехме заедно на училище там за няколко месеца. Също така тя ме научи как да скачам с главата надолу от лодката. Обичахме да скачаме във водата след училище направо с дрехите. Плаче ми се като си спомням тези щастливи мигове…

Maya and Noial in traditional costumes in Guatemala

Maya and Noial in traditional costumes in Guatemala

Нойял и аз сме родени почти по едно и също време. Отпразнувахме си заедно рождените дни. Това беше последният път, когато се видяхме. Прегърнахме се, казахме си чао, до утре и повече не се видяхме, нито на следващият ден, нито никога. Излезе хубав вятър за плаване и ние отплавахме… Често се питам какво ли прави тя в този момент. Понякога спорехме и се карахме, по-често отколкото трябваше, за което сега много съжалявам, но както казват- оценяваш какво си имал само след като го загубиш.

Разбира се раздялата е нещо, което не харесвам в този начин на живот. Всеки път като срещнем хубави хора и нови приятели или ние или те трябва да тръгват и кой знае кога пак ще се видим…

Друго, което ми харесва е да изкачваме планини и вулкани. Имам цял списък с най-хубавите походи, които направихме: изкачихме връх Scenery на остро Саба, Дяволският връх и Врящото езеро в Доминика, Grande Soufriere в Гваделуп, вулканът Пеле в Мартиника и разбира се неповторимият връх Дуарте в Доминиканска Република, най-високият връх на Карибите! Отне ни два дена да достигнем върха, имахме гид и две мулета-Маргарита и Пинтеро. Беше страхотно! Също така посетихме и много водопади и естествени басейни.

Зеленият цвят ми стана любим. Не зеленото на парите, а зеленото на карбската растителност. Толкова много прекрасни цветя, дървета, плодове, зеленчуци и насекоми. Карибите са много хубави, никога няма да ги забравя, просто чудесни! Не че се хваля, но след всички тези походи из планините, вървене насам-натам и гмуркане в рифовете стопих доста мазнини и краката ми станаха здрави като на Херкулес. Вече съм в добра форма.

Всеки, който срещнем ме пита: “Ами училището?“ Този въпрос наистина ме дразни. Аз всъщност ходя на училище. И даже имам нещо да ви науча днес: Моето училище не е сграда, моето училище е светът!

Имам една дебела книга на лодката, Илюстрирана Детска Енциклопедия, където пише всичко по азбучен ред. От там научавам много. Когато отворих на буквата „з“ и прочетох за „знание“, ето какво пише: „Ако получавахме знания само в училище, никой никога нямаше да завърши.“ Също пише, че има три начина за добиване на знания: 1. Пътешествия, 2. Четене, 3. Растене. Аз ги правя и трите наведнъж!

Това е моят отговор на вашият много досаден въпрос.

Maya at school

Maya at school

Дали ми харесваше училището в Канада? Не много. Но училище на лодката е страхотно. Бас хващам, че научавам повече пътувайки и срещайки нови хора за един ден, отколкото децата в училищната стая научават за седмица.

Както и да е, исках да напиша всичко това, защото са все факти и мисля да приключа с това. Благодаря ви за вниманието!

 

*Прочетете за училището на Мая в Гватемала тук.

Share

Ivo is the fastest Bulgarian…….in Barbados!

Saturday, December 4th was the 10k Barbados Run as part of the marathon series organized in Barbados every year since 1983. Ivo and Mel, our friend from s/v Passages who is a professional marathon runner from Australia, have been practicing for 3 months now, running 3-4 times per week on every island we visit. Mel finished 25th with 46 minutes, and Ivo 57th with 53 minutes, out of 160 participants!

Иво е най-бързият българин…

…в Барбадос!
Събота, 4 декември се състоя 10км надпревара- част от поредица маратони, които се организират всяка година в Барбадос от 1983г. насам. Иво и Мел, нашият австралийски приятел, който е професионален бегач на маратони, тренираха редовно през последните 3 месеца, тичаха по 10км на ден поне 3-4 пъти седмично на всички острови, които посетихме заедно. Мел финишира на 25 място за 46 минути, Иво пристигна на 57 място за 53 минути. Общо участниците бяха около 160. Иво беше единственият българин в състезанието и достойно представи България!

 

Share

The Things I Like and Don’t Like About Cruising

– by Maya, 11

*This article written by Maya was published and first appeared in the December issue of 2014 Caribbean Compass p.33

Maya with a grooper

Maya with a grooper

 

My School is NOT a Building

Hello people! It’s Maya here. Today I will be writing about things I like and things I don’t like in this Nomadik boat-life.

My mom asked me if I’d rather live on the boat or in the house back in Canada. That was probably the hardest question, harder than god-forsaken math! I think I like the boat better. In the house I was always scared of the dark and I still am and I always will be. I’m willing to hold my bladder till the morning instead of going to the bathroom at night. And also I was scared because I was young and I believed in monsters. My room was the biggest in the house not to mention it was pretty empty. I’m pretty much the opposite of claustrophobic. Here in the boat my room is small proportional and cozy. The house was ok though. We had a huge TV, a leather couch, a big kitchen, and all that cool stuff. But it was boring when my brother wouldn’t let me in his room, my parents watching movies that are not for kids, and I had nothing to do. So yeah, I defiantly pick the boat. We travel, meet new people, we go sailing and see remarkable islands. It’s really great.

But let me start with one thing I don’t like about cruising. The worst part of sailing is that every single thing gets salty wet. And we have to wash it by hand! I wash my clothes or bedcovers and the next day we go sailing. And a huge wave splashes on top of everything which really really sucks. Then comes the worst part: washing again! I have to fill up a bucket with water, and then I put all the bedcovers in it with detergent. Then I mix and scrub and I leave them to soak for about half an hour, and again scrub scrub scrub, then squeeze the water out, then rinse twice with fresh water, then put them to dry on the safety bars on the sides of the boat. So now you know how I wash my stuff by hand. But you guys on land have your washing machines, right? To be honest, your way is a pretty lazy way of doing it.

The really cool thing I like about saltwater is saltwater itself. I have become a professional free-diver and if you don’t believe me, your loss. I dive like 7-8 meters deep. Pretty much as much as my dad but I’m sure I will learn to go deeper. I can hold my breath for 32 seconds. We did a test at the beach in Martinique. But I’ll learn to hold it even longer. I have never been so proud and happy for myself. Just a couple of months ago I was terrified by deep water and the creepy animals lurking inside the vast ocean: sharks, barracudas, remoras, and stuff like that. But now, when I dive deep to the ocean bottom, I feel flawless, fearless, and careless of what’s around me. I feel like I’m the scary great white shark chilling on the ocean bottom. It’s a feeling not everyone can feel, it’s as though I can breathe underwater. I am blessed to have this superhuman power that King Neptune has granted me.
But the best thing I like about cruising is friends. Back in Canada, I had only a few friends that you can count on your ten fingers, at school and in my neighborhood combined. But since we are on the boat its genius, so many new friends: old, young, everyone is awesome! I love going to the beach and other places to meet new local kids and also other boat-kids like me. It saves me from going crazy on the boat. Meeting new friends is easy. I usually ask them: Hi, do you want to hang out? Or Hi, want to be friends? And it almost always works! Worst case scenario- they, don’t want to hang out with me.

But so far, since Guatemala, I really miss my best friend Noial from s/v Friendship. I do really miss her a lot. The day we met at the pool, she came for a sleepover, just a couple of hours later. I miss playing with her, I miss swimming, drawing, sleepovers, chatting , climbing mountains, exploring canyons, jumping from waterfalls, making our own braking news videos I still keep on my phone, and also when we recorded ourselves dancing in the cockpit when Vik was dj-ing his music. I still have that on my phone but it’s embarrassing so I won’t show it to anyone. She helped me at school in Guatemala, because I didn’t speak Spanish in the beginning, and we went together to this local school with the local kids for a few months. Also, Noial thought me how to dive from the steps of our catamaran. We used to jump in the water after school with our clothes on. I feel like crying while I am writing these happy memories… Noial and me, we were born almost at the same time. We celebrated our double 10th birthday together. That was the day I saw her for the last time. We hugged, wished each other happy birthday, said see ya tomorrow, and never saw each other the next day, or ever since. We had good wind and we sailed away… I always wonder what she does right about now. We did argue more then we should have which I totally regret doing, but like they say: you only realize what you had after you’ve lost it.
Of course, leaving is one thing I don’t like about cruising. Every time we meet cool people and make new friends, we have to leave, or they have to leave, and who knows when we will meet again…

Maya and Noial in traditional costumes in Guatemala

Maya and Noial in traditional costumes in Guatemala

Another thing I like is hiking up mountains and volcanoes. I have a list of all the best climbing we’ve been doing: we climbed Mount Scenery in Saba, Morn Diablotin and the Boiling Lake in Dominica, la Grande Soufriere in Guadeloupe, Mont Pelé in Martinique, and not to mention the great one and only Pico Duarte in Dominican Republic, the tallest mountain in all of the Caribbean! It took us two days to reach the summit and we had a guide and two mules: Margarita and Pintero. It was Awesome! We also visited all types of waterfalls and natural pools.

Green became my favorite color. Not the money-green, but the vegetation-green of the Caribbean. All the beautiful plant, trees, fruit, vegetable, and insect-green. The Caribbean is a great place, I will never ever forget it, and it’s just wonderful! Not that I am bragging but all I’m saying is that I’m proud with all the climbing I did. I lost a lot of fat and my legs became the legs of Hercules because of walking, climbing, and free-diving. I’m fit now.

Everyone we meet asks me “What about school?” It’s really getting on my nerves. I do actually go to school. And I also have something to teach you today: MY SCHOOL IS NOT A BUILDING, it is the world!

I have this huge book on the boat fully illustrated and alphabetic and it’s called: The Random House Children’s Encyclopedia. I learned a lot from it, and when I opened it on “K” and read about knowledge it said: „If learning took place only at school no one would ever graduate.“ It also said that the three steps of learning are: 1. Traveling, 2. Reading, and 3. Growing up. I’m doing all three steps at the same time!

There is your answer to your really annoying question.

Maya at school

Maya at school

Did I like school back in Canada? Not so much. But school on the boat is pretty great. I bet I learn more traveling and talking to people in one day then any school kid does in a classroom for one week!

Anyway, I wanted to write this because it’s all facts and I think I will end it here. Thank you for taking your time and reading!

 

*Read another article by Maya, about her experience in Montserrat, here.

Share

Beaches of Barbados

Some of the most beautiful beaches in the world are in Barbados. White fine sandy beaches, palm trees, and lots of sunshine all year round.

Beaches of Barbados

Едни от най-красивите плажове в света са в Барбадос. Бял фин пясък, кристално синя вода, палми и целегодишно слънце. Ех…и ние сме сега тук, пред този плаж, Фата Моргана леко се поклаща…

.

.

Share