10 предимства на един обикновен каяк

 10 предимства на един обикновен каяк

 

Всички крузъри, които притежават яхти, еднокарусни или катамарани, си имат също така и малки моторни лодчици наречени „дингита“, с които се придвживат между голямата лодка и брега, когато са на котва в някой залив. Ние сме от малкото, които си нямат динги, защото дингитата имат нужда от гориво, за да се движат. Ние си имаме каяк, защото каяците нямат нужда от гориво, а от поне един чифт здрави ръце. Като тези на Иво.

.

.

Нашият каяк Агент Оранжев е обикновен пластмасов непотъваем 15-годишен каяк, наследство от двойка много добри наши приятели от Флорида, които заминаха за Ню Мексико с една стара каравана наречена Баба Гануш в търсене на слънчева енергия и алтернативни строителни методи. И понеже в Ню Мексико няма да им трябва каяк, те ни го подариха. Много скоро Агент Оранжев се превърна в безценен член от екипажа на Фата Моргана. Предимствата му са неизброими.

1. Каякът е пестелив

Както вече споменах, дингито се движи на мотор, а каякът се движи само с човешки усилия, което ни предоставя още един начин да пестим. Един от най-важните принципи на това наше пътешествие е да обиколим света живеейки и плавайки възможно най-евтино. Вярно е, че моторите на дингитата са между 5 и 15 конски сили, а нашият каяк е само 1 до 2 „магарешки сили“, в зависимост дали гребе само Иво или гребем и двамата… Но си струва. Благодарение на каяка спестяваме стотици долари от гориво годишно.

Agent Orange waiting for us next to Angelica and Andrea... Rio Dulce, Guatemala

Agent Orange waiting for us next to Angelica and Andrea…
Rio Dulce, Guatemala

Evo and Maya with the Kayak, Barbuda

Ivo and Maya with the Kayak, Barbuda

2. Каякът гази плитко

Дингито може да е по-бързо от Агент Оранжев, ама не може да влезе и в половината от местата, където се навира нашият агент! Дингито гази поне половин метър и ако се забие в плитчина или корали му се чупи пропелъра на мотора. Каякът гази нула. И няма какво да му се счупи. Често на местата, на които ходим с каяка нито една моторна лодка не може да мине: отливните плитчини на Бахамите, бариерните рифове в Гренадините, мангровите канали в Куба и остров Барбуда, плитките речни ръкави в Гватемала. Едни от най-вълнуващите и красиви места по света сме ги посетили с каяка.

Mira "sailing" the kayak with an umbrella, the Bahamas

Mira „sailing“ the kayak with an umbrella, the Bahamas

Lago Izabal, Guatemala

Lago Izabal, Guatemala

Mangroves near Cayo Levisa, Cuba

Mangroves near Cayo Levisa, Cuba

Kayaking inside the frigatebird sanctuary, Barbuda

Kayaking inside the frigatebird sanctuary, Barbuda

3. Каякът е нашият фитнес

Да гребеш си е работа. Не е като да си седиш. Гребането развива най-вече горната част на тялото: гръбните мускули, рамената, трицепсите и гръдните мускули, но работят дори и краката, колкото и невероятно да звучи и най-вече- чудесно кардио упражнение е. Нека ви напомня- ние живеем на лодка и често сме доста обездвижени. Трудно е да поддържаме спортна форма. Каякът ни дава прекрасна възможност за физически упражнения, без да се натоварваме прекалено. Не бихме го заменили за нищо на света!

Maya and the kayak in front of Fort Jefferson, Florida

Maya and the kayak in front of Fort Jefferson, Florida

4. Каякът е лек

Тежестта е от голямо значение. Колкото по-тежка е една платноходка, толкова по-бавна е и това важи с още по-голяма сила при катамараните. Затова трябва да внимаваме колко багаж товарим на борда. Каякът е много по-лек от дингито и това е голямо предимство, когато го носим на борда по време на плаване. Но този факт е важен и по още една причина. Представете си че гребете в плитчините на някоя лагуна и достигнете пресъхнала ивица земя. Как ще я прекосите и продължите от другата страна? Много просто- ще дръпнете каяка върху земята и ще го влачите след вас. Той ще ви последва като кученце. Или ще го вдигнете и пренесете над земята, чисто и просто. Тежкото обемно динги с мотора ще се инати на подобна идея, като муле.

Bahamas

Bahamas

Barbuda

Barbuda

5. Каякът е тих

Представете си устието на река Полочик в Гватемала. Широка усамотена делта, блатисти брегове обрасли с гъсти тревулаци, храсти и ниски дървета, непроходима зелена тропическа разстителност. Дълбока тишина нарушавана само от звуците на насекоми, птици и диви животни. Водите на делтата – царство на риби, видри, ламентини и крокодили. Бреговете – дом на койоти, ягуари, ленивци и гигантски мравояди. В небесата патрулират над 250 различни вида птици, между които чапли, тукани и папагали. В клоните на дърветат се крият черните ревящи маймуни. Вашият каяк се плъзга безшумен като змия по повърхността на водата без да нарушава спокойствието на това място. Чапли излитат пред вас в последния момент щом каякът се доближи; маймуните ви наблюдават неподвижни от клоните на дърветата.

.

.

Представете си, че сте в мангровите канали на лагуната Кодрингтън на остров Барбуда- най-големият резерват за птици-фрегати в карибският регион. Около вас, в сплетените клонаци на ниските мангрови дървета- стотици гнезда. В гнездата- огромни черни океански птици. Само с каяк можете да се доближите безшумно, без да тревожите птиците и да ги наблюдавате от близо, вие тях и те вас, с голямо любопитство, уважение и любов. Само с тихият, дискретен, миролюбив каяк…

Frigatebird Sanctuary, Barbuda

Frigatebird Sanctuary, Barbuda

6. Каякът е екологично чист

Не само, че не тревожите дивата природа с безшумният си каяк- вие не я замърсявате. Каякът е напълно екологично чист и от където мине  не оставя следи нито във въздуха, нито във водата. Колко от вас се тревожат за чистотата на планетата? Колко от вас се възмущават на боклуците и мръсотията, които задръстват природната среда все повече и повече? А колко от вас ходят с колело вместо с кола на работа? Или имат каяк вместо динги и с гордост могат да заявят: Аз правя нещо по въпроса!

The swimming pigs, Bahamas

The swimming pigs, Bahamas

Picking up plastic trash in Indian River, Dominica

Picking up plastic trash in Indian River, Dominica

7. Каякът е мощен

Когато вятърът умре как да продължим да плаваме? Как да се придвижим? Понякога сме в малка безветрена зона зад някой остров, чиито планини спират вятъра. Как да излезем от зоната на безветрието? Да пуснем моторите и след 5 минути отново ще сме там, където духа вятърът. Ако сте на борда на Фата Моргана и изкажете на глас подобно богохулство, има риск капитанът да ви изхвърли в морето. Думата „мотор“ за него е мръсна дума, забранена със закон. В такива моменти Агент Оранжев отново пристига на помощ, като Джеймс Бонд- Оранжев, Агент Оранжев. Снимката най-горе- как Иво дърпа Фата Моргана с каяка, не е просто случайна… Това е емблемата на нашето пътешествие, на нашата упоритост и най-вече на решителността на Иво, като метафора, да стигне там за където е тръгнал с цената на неимуверни усилия, но без да включва моторите. И въпреки, че е само 1 магарешка сила, все пак Каяк Оранжев не веднъж ни е вадил от безветрени зони.

.

.

Веднъж в езерото Избал в Гватемала до нас се доближи разтревожен индианец-рибар с кану издълбано от дънер. Като видял как Иво дърпа цял кораб с каяка решил, че имаме проблем и дойде да предложи помощта си. Добър човек. Развалени ли са ви моторите? Свърши ли ви горивото? Да помогна? Не, моторите работят, резервоарите са пълни, а на луд човек не може да се помогне. Loco, посочих аз Иво. Рибарят си замина объркан. Иво продължи да си гребе…

Ivo pulling the boat, Lago Izabal, Guatemala

Ivo pulling the boat, Lago Izabal, Guatemala

8. Каякът е куче

Всички и най-вече децата обичат каяка. Когато се появите в някое затънтено индианско селце, вие се превръщате в „случката на годината“. Всъщност не вие- каякът. Подобно на голямо добро куче, каякът търпеливо ще понесе дванайсетина деца да му се накачулят, да му скачат отгоре, да го дърпат и преобръщат. Да, никога не бихте могли да се забавлявате с едно динги така, като можете да се забавлявате с каяка. И да му имате доверие, че каквото и да стане, той не потъва.

Near Finca Jocoro, Guatemala

Near Finca Jocoro, Guatemala

 

Our kayak also has new friends!

Our kayak also has new friends!

9. Каякът е бавачка

Ако иате малки деца, каякът ще се грижи за тях. Ще бъде платформа от която да скачат и превозно средство, с което да се придвижват между лодките, да изследват околностите или да ходят на риболов, вместо да стоят по цели дни затворени в каютите и да се чудят какво да правят.

Iva and Maya playing on the kayak, Dominica

Iva and Maya playing on the kayak, Dominica

Maya and Noial in Rio Dulce, Guatemala

Maya and Noial in Rio Dulce, Guatemala

Maya, Meagan and Matthiew

Maya, Meagan and Matthiew, Grenada

Vick and Nick

Vick and Nick, The Bahamas

10. Каякът е магаре

Колкото и да товарите каяка с чанти и торби след като се върнете от покупки; с газови бутилки, чували с боклук и каси бира, той винаги може да поеме още багаж без да потъне.

Ivo, happy, with 10 cases of Brahva, El Estor, Guatemala

Ivo, happy, with 10 cases of Brahva, El Estor, Guatemala

KayakShop.bg

Но Агент Оранжев се спука наскоро– износен, стар и бекрайно много използван. И тъкмо в този момент, като по чудо, се появиха нашите нови приятели и спонсори от KayakShop.bg и решиха да ни подарят нов каяк! Чудеса понякога стават, особено в свят, в който все още има щедри и позитивни хора– сродни души.

Добре дошли на борда на нашето околосветско приключение KayakShop.bg, благодарим ви още веднъж за този неоценим жест!

KayakShop.bg ни предоставят избор между три модела рибарски каяци от реномираната марка Malibu комплект със седалка и гребло на стойност 2 000 лв.  Но тъй като бе невъможно да се изпрати по пощата каяк, решихме да продадем подареният каяк и с парите да си купим нов каяк тук в Пуерто Рико.

Malibu X-Factor

Malibu X- Factor

Само след няколко дни се появи желаещ да си купи каяк и в същото време да ни помогне. Прочетете историята тук.

Puerto Rico

Puerto Rico

Share

Shit Happens – Гадости Стават

.

.

Life on a boat is not just beautiful sunsets and sailing romance, everyone will tell you this. Sometimes, often, shit happens. And usually, it’s something completely unexpected.

Yesterday Ivo decided to change one of the pipes for the toilet, not because it was broken or defective, but just because he decided it is a good idea to replace it.

Something got stuck. He took a hummer, one of his all-times favorite tools, and started banging away and the entire through hull fitting broke. A huge 2-inches gap on the bottom of the hull! We are in 20 feet of water, at anchor in Fajardo and there is this fountain inside the boat! We are sinking!

There is this joke: A boat is calling the German coastguard: „Help, we are sinking!“ The German coastguard replies; „And vat are you sinking about?“

Well, we are „sinking about“ how stupid to work on a through hull fitting while at anchor…

We plugged the hole with plastic bags, pumped out the water from the bilge, and we will be hauling out tomorrow afternoon in the nearest marina- Marina Puerto del Rey for emergency repairs.

Until then, we will be using Maya’s toilet…

Another lesson learned the hard way.

∼∼∼

Животът на яхта не е само прекрасни залези и романтика, всеки ще ви каже. Понякога- често- се случват големи гадости. И обикновено се случват напълно неочаквано.

Вчера Иво реши да смени една от тръбите на нашата тоалетна, не защото беше счупена или дефектна, а просто защото той реши, че е време да я смени.

Нещо запече. Иво взе един чук- негов любим инструмент- и започна да блъска и целият механизъм, който извежда септичната тръба извън корпуса на лодката се разби. Отвори се огромна 5-сантиметрова дупка на дъното на десният корпус. Намираме се на котва в 8 меттра вода във Фахардо, Порто Рико и си имаме фонтан вътре в лодката! Потъваме!

Разбира се, няма нищо по-глупаво от това да поправяш дупки и тръби които излизат извън корпуса на една лодка, когато си на котва.

Запушихме дупката с найлонови торвбички, изпомпахме водата от трюма и утре следобед кран ще извади Фата Моргана от водата в Марина дел Рей за спешна поправка.

До тогава- ще ползваме тоалетната на Мая…

Още един урок научен по трудният начин.

"Тоалетната на Мая.  МОЛЯ не влизайте, щото е мойта тоалетна"

„Тоалетната на Мая.
МОЛЯ не влизайте, щото е мойта тоалетна“

Because we always try to be positive (nothing is the end of the world, except the end of the world) here are a few positive thoughts:

The pipe and fitting were old, and after Ivo removed them it turned out they would break soon enough anyway. It is better that it happened in a place, where there is a marina and a travel lift ready to haul us out immediately. There are only a few travel lifts in the Caribbean that can haul out a catamaran 22-feet beam and over. If this had happened somewhere else we cold really sink.

The price of the haul out here is not too bad, and we can find all the parts needed for the repair, so after 1-2 days we should be back in the water.

∼∼∼

И понеже винаги се стараем да гледаме позитивно на нещата (понеже нищо не е краят на света, освен краят на света) ето и няколко позитивни мисли по темата:

Тръбата така или иначе беше стара и след като Иво я махна се оказа, че съвсем скоро е щяла да се счупи, както и цялото устройство, което беше ръждясало и клеясало. По-добре е че стана тук, където наблизо има марина с кран, готови да ни извадят от водата веднага. В Карибите има само 3 места с кран способен да вдига катамарани колкото нашият и това е едно от тези места. Ако нещо подобно се беше случило на друго място, наистина можеше да потънем.

Освен това цената на процедурата по изкарването тук не е висока, има всички необходими части за ремонта и след 1-2 дена би трябвало да сме обратно на вода.

Share

How to Repair a Cracked Kayak? – Как да ремонтираме спукан каяк?

.

.

Our poor kayak, dear Agent Orange, who is featured on the cover photo of our Facebook page and blog pulling the boat in deadcalm, had some health issues lately… He is about 15-years-old, which in dog- and kayak-years means- very old. We are due for a new one…

We have been using Agent Orange extensively on daily basis over the past 2 years instead of a dinghy. We even sold our dinghy a few week ago, because we never used it anyway, so the kayak is our only means of transportation between the boat and the shore while at anchor. But he is much more than a means of transportation to us. Agent Orange has given us the opportunity to explore coastlines near reefs and shallow river deltas in various places, noiselessly, without polluting the environment and without disturbing the wildlife, places inaccessible to even small motorboats or dinghies. A simple kayak has countless advantages, and I will write more about this in the near future.

∼∼∼

Нашият стар каяк Агент Оранжев, който е на снимката на главната страница на нашата Фейсбук страница и на блога, напоследък не се чуства добре… Той е 15-ина годишен, което при кучетата и при каяците означава, че е много стар. Май имаме нужда от нов…

През последните 2 години използвахме каяка ежедневно вместо динги.  Дори преди време си продадохме дингито, защото и без това само го мъкнехме без да го ползваме и каяка остана единственото ни превозно средство между брега и лодката, когато сме на котва. Но той е много повече от превозно средство за нас. Благодарение на Агент Оранжев посетихме крайбрежни плитчини, рифове и речни делти в различни места по света, безшумно, без да замърсяваме околната среда и без да тревожим дивите животни; места, където дори с малка моторна лодка или с динги не може да се отиде. Един обикновен каяк има много предимства, но за това ще разкажа по-подробно в някой от следващите постове.

.

.

Today, I just want to share with you our experience of trying to repair a crack in the kayak. The crack allow seawater to come in making Agent Orange very heavy and difficult to paddle and pull ashore. He was sinking…

The first very wrong thing to did, as we found out too lake, was to try to „soften the plastic with heat“. The small crack turned into a huge gap after the heat gun…

∼∼∼

Днес искам само да споделя с вас как се опитахме да поправим пукнатина в каяка. От пукнатината вътре се просмукваше вода и Агент Оранжев натежаваше страхотно много и беше трудно и тежко да се движим и да го изкарваме на брега. Потъваше…

Първата грешка, която направихме, както стана ясно по-късно, е да се опитаме „да нагреем пластмасата“. Пукнатината се превърна в голяма дупка при нагряването.

Ivo trying to fix Agent Orange

Ivo trying to fix Agent Orange

Next, Ivo melted some plastic on top of the holes and made an ugly patch looking like an erupted volcano. This improvisation worked, but we know it is just a temporary solution, and we know that the ‘lava’ will crack and peel off sooner or later…

∼∼∼

След това Иво стопи някаква пластмаса върху дупката и направи една грозна кръпка наподобяваща малък изригнал вулкан. Тази импровизация държи за сега, но знаем, че е временно решение и че скоро „лавата“ ще се напука и олющи… и Агент Оранжев пак ще глътне вода…

.

.

Finally, just a couple of days ago, we found out how to repair a plastic kayak properly with a special repair kit, thanks to  a new friend we made- KayakShop.bg.

The guys at KayakShop.bg not only helped us with information, a video with instructions explaining how to fix a cracked kayak, but also just told us- they would like to send us a kayak, as a gift! Now this is something worth celebrating, and we cannot begin to express our gratitude! Guys, thank you so much!

You might want to check out their cool selection of kayaks on their website at kayakshop.bg, some looking more like trimarans with paddles and a sail. They have some wicked videos and if you enjoy extreme sports, kayaking and sailing you must stop by their Facebook page and give them thumbs up!

∼∼∼

Накрая, преди два дена, най-сетне научихме как да ремонтираме пукнатини в каяка благодарение на един нов приятел- KayakShop.bg.

Не само ни помогнаха с информация за това как да оправим каяка- изпратиха ни едно видео по темата, но и току-що ни изпратиха съобщение, че биха искали да ни подарят каяк! Ето това си заслужава да празнуваме днес! Незнаем как да изразим колко сме благодарни и весели! Благодарим ви, страхотни сте!

Ако посетите техният уебсайтkayakshop.bg ще намерите невероятна селекция от модели каяци, някои са направо тримарани с педали и с платно! А ако харесвате екстремни спортове, каяк, ветроходство, разгледайте Фейсбук страницата им, където можете да гледате страхотни видеоклипчета. Не забравяйте да ги харесате във фейсбук и да ги препоръчате на вашите приятели! Все пак, това са нашите най-нови български спонсори!

photo: KayakShop.bg

photo: KayakShop.bg

 

Share

Ние ♥ Sushi

На път за Порто Рико….

Ivo caught a fish Иво хванал риба

Иво хванал риба

∼∼∼

Мира я сготви с къри

.

.

∼∼∼

Няколко часа по-късно….

Ivo caught a fish Иво хванал риба

Иво хвана още една риба, същата като първата

∼∼∼

Мира направи някакви японски импровизации на тема Суши….

.

.

∼∼∼

А вие знаете ли някакви рецепти за този вид риба с тъмночервено месо? Споделете ги с нас!

 

 

Fish aftermath

Fish aftermath

 

Share

Бахамски заселници

Четиринайста глава. Старите и новите заселници на Бахамите

Януари 2014

 

Кратка история на Бахамите

“Островитяните, голи както майките им са ги родили, са много семпли и много честни, както и доста либерални с нещата, които притежават. Никой не отказва нищо, когато му бива поискано. Изразяват голяма обич към другите и раздават предмети с голяма стойност в замяна на дреболии или се задоволяват с малко и дори с нищо в замяна. С 50 човека всички могат да бъдат подчинени и накарани да правят каквото си поискаме.“

– 14 октомври 1492г., Христофор Колумб

През 1492г. на път за Индия, Колумб „открива“ „Новият Свят“ пристигайки на остров Сан Салвадор в Бахамите, по онова време дом на индианците от племената Лукаян. Само 25 години след първият контакт с Еропейският Човек всички тези „семпли и много честни островитяни“, които преди това си жевеели миролюбиво векове наред занимавайки се с риболов в плитките води край малките разпилени островчета, биват напълно заличени от лицето на Земята, завинаги.

.

Columbus_Taking_Possession

Геноцидът на туземното население на Бахамите бива постигнат чрез вносни европейски болести и масово заробване, тъй като скоро след голямото откритие Колумб и неговите последователи осъзнават с огромно разочарование, че на островите няма нито злато, нито богатства, нито каквито и да било природни ресурси от интерес за Испанската Корона, освен хора- работна ръка за мините и плантациите по-нататък, в Куба и в Америките; роби, които не издържали много дълго.

Скоро след испанските конквистадори Бахамите се превръщат в пустеещи земи, изоставени, безлюдни и без собстевник чак до 1649г. когато английски пуритани известни като „Елеутерските Приключенци“ пристигат в търсене на религиозна свобода и се заселват на острова, който днес се казва Елеутера. До края на 17в. заселниците са повече от 1000, но оцеляването им на островите съставени от пясък и варовик, където няма сладка вода и земеделието е невъзможно, им е безкрайно трудно.

Еleutheran Аdventurers

Еleutheran Аdventurers

За щастие, голяма част от испаските галеони натоварени със стоки и провизии, редовно минават покрай островите на път между Старият и Новият Свят и често се разбиват в скалите на плитчините, предоставяйки миролюбивите набожни заселници с богата плячка. Плячкосването на кораби се превръща в местната индустрия. Започва ерата на пиратите.

.

.

Скоро остров New Providence (Ново Провидение) се превръща в столицата на пиратите, а Насау- в пристнище без закони, пиратски рай пълен с бардаци и таверни, където известни пирати като Хенри Морган, Джак Калико, Черната Брада и ужасяващите Ан Бони и Мери Риид се разхождат необезпокоявани.

Плячкосването на кораби в района толкова нараства, че кралят на Англия назначава кралски губернатор, чиято работа била да се справи с пиратите и да въведе ред. Новото мото на Бахамите било: Expulsis Piratis – Restituta Commercia (Да изгоним пиратите- да възстановим търговията). Ерата на пиратите приключила.

През следващият 18в. Бахамите били атакувани и превзимани два пъти от Континенталната Американска Армия и един път от Испания, но в следствие на Версайският Договор островите остават британска колония до 10 юли 1973г., когато Бахамите стават независима държава.

.

.

След Американската Революция богатите земевладелции и робовладетели недоволни от идеята за нови Американски Щати, мигрират в Бахамите, донасяйки със себе си покъщнината си и робите си, за да започнат нов живот и нови плантации под британски флаг. Но тъй като агрикултурата на островите не вървяла добре, много от плантаторите се разорили и си заминали, изоставяйки и освобождавайки робите, които вече не им вършели работа, дори преди Британската Империя да забрани търговията на роби през 1807г. Освен освободените роби, кралската флотилия хваща многобройни кораби край водите на Бахамите в периода между 1807 и 1838г. нелегално натоварени с роби от Африка и ги разтоварва на островите.

Бахамите днес

Днес населението на Бахамите е около 400 000 души, от които 90% са чернокожи наследници на освободени роби със западноафрикански произход. Единственият гъсто населен град е столицата Насау, където престъпността е много висока. Повечето от останалите острови имат не повече от 100 души население- малки спокойни селца, където всеки познава всеки и не съществува престъпност.

.

.

Повечето бахамци работят в туристическата индустрия и всичко се върти около туризма. Затова бахамците са безкрайно дружелюбни и приветливи към чуждестранните посетители и Бахамите са истински рай за туристи и крузъри.

.

.

В едно от селцата например, всички плетяха дълги рула от палмови листа, които биваха продавани на линеен метър и превозвани в Насау, където от тях шиеха дамски чанти и ги продаваха на туристите.

.

.

На един от островите, Staniel Cay, това което ни впечатли бе, че хората имаха градини и си отглеждаха плодове и зелнчуци, което рядко се виждаше на Бахамите. Населението на острова беше около 80 човека. Имаше училище, църква, библиотека, поща и няколко малки ресторантчета, барове и магазинчета. Но двете основни атракции, за които тук пристигаха туристи от цял свят бяха подводната пещера и плажът с прасетата.

Willy and Maya in The Garden of Eden

Willy and Maya in The Garden of Eden

Thunderball Grotto

Thunderball Grotto е подводна пещера известна с това, че там е сниман един от филмите на Джеймс Бонд с Шон Конъри- „Никога не казвай никога“, 1983г.

Thunderball Grotto, Bahamas

Thunderball Grotto, Bahamas

И тъй като ние никога не казваме никога на подобна вълнуваща природна забележителсност, веднага скочихме в пещерата с маски и шнорхели.

Ivo

Ivo

Беше незабравимо изживяване, почти усещахме присъствието на Шон Конъри в тъмните ъгли на пещерата.

.

.

Thunderball Grotto се намира под един малък кух остров и представлява помещение издълбано под скалите от морските вълни.

Inside the grotto

Inside the grotto

Наложи се да се гмуркаме под камъните за да влезем в пещерата, тъй като входа бе залят с вода по време на прилив. Има три места от където може да се влезе между скалите.При отлив, проходите са над водата и може да се влезе без да се гмурка човек.

Viktor

Viktor

Вътре ни посрещнаха стотици рибки, които съвсем не се страхуваха от нас, тъй като знаеха, че там те са защитени със закон и нямахме право да ги ловим. Рибите всичко знаят…

.

.

В гротото се издигаше висок каменен таван над басейн с кристална прозрачка вода, пронизана от слънчеви лъчи, които си прокарваха път от дупки в скалите, като прожектори в тъмното, прекрасни под вода.

.

.

Мая и Виктор бяха страхотно доволни от това прикючение. Вик се забавляваше да снима с малката подводна камерка, преследвайки рибите из тъмната пещера. Подводните снимки са стоп-кадри от кратките филмчета.

Viktor in Thunderbolt Grotto, Bahamas

Viktor in Thunderbolt Grotto, Bahamas

Плажът с прасетата

На следващият ден посетихме плажът с прасетата, не далеч от подводната пещера и поплувахме с дружелюбните свинчовци.

 

.

.

Знам, че това звучи странно. Хората нормално плуват с делфини. Ние обаче плувахме с прасета!

Мая плува с прасета на Бахамите

Мая плува с прасета на Бахамите

Плуващи прасета! Бяхме чували за плуващите игуани в Галапагос, даже за плуващите маймунки в Борнео. Но прасета?

.

.

Никой не знае със сигурност от къде са е появило прасешкото семейство и как така се е установило да живее на плажа в Бахамите. Още по-малко се знае как така са се научили да плуват като истински атлети в топлото тропическо море.

.

.

Според един слух, прасетата били изоставени на островчето от група моряци, които смятали да се върнат по-късно и да ги изпекат за вечеря. Но моряците така и не се завърнали. Най-вероятно се напили и забравили на кой точно от 700-те бахамски островчета оставили животните. Прасчовците преживели, като се хранели с остатъци изхвърлени от преминаващите кораби.

.

.

Според друга теория, прасетата били корабокрушенци и успели да доплуват до брега, след като корабът на който плавали се разбил. Други твърдят, че животните са бежанци от съседен остров. Някои мислят, че прасетата са чисто и просто бизнес схема за привличане на туристи в Бахамите.

Мира плува с прасета

Мира плува с прасета

Каквато и да е истината за произхода им, днес прасетата се чустват супер хармонично на островчето си , отдали се на мързел и развлечения и от време на време- на спортни упражнения, за който начин на живот много хора чистосърдечно им завиждат.

.

.

И как да не им завижда човек? По цели дни те се излежават на плажа и се припичат на слънце. А когато им стане прекалено горещо- или се преместват на сянка под палмите или скачат в кристалните карибски води за една-две разхладителни обиколки.

.

.

Малките прасенца, големи сладурчета, подобно на всички деца на ваканция, по цели дни си играят на плажа. Ровят дупки в пясъка, гонят си опашките…

.

.

На всичкото отгоре, прасчовците не се притесняват за храна изобщо. Храната сама идва при тях.

Мира храни праенца

Мира храни праенца

Местни и туристи им носят всякакви вкусотии: обелки от картофи и ябълки, парчета салата и хляб, вкусни остатъци. Крузърите пускат котва в заливчето пред плажа и не изхвърлят останките от вечерята си в морето на рибите, както по принцип се прави, ами ги събират в торбичка за прасетата. Местните също им носят храна, организират платени екскурзии за туристи и считат свинчовците за национално богатсво, една от най-известните туристически атракции на Бахамите.

.

.

И така, когато прасетата забележат динги да се доближава към плажа те знаят, че идва доставката. Скачат във водата и се надпреварват до лодката. Най-бързият плувец ще хапне най-вкусните остатъци.

Maya and her piglet friend

Maya and her piglet friend

Всичко, което им се налага да правят за да засужат подаянията е да плуват с туристите демонстрирайки грациозни плувни умения, да позират и да се усмихват за снимките.

.

.

Но най-прекрасната част от историята е, че животните не принадлежат на никого. Живеят на свобода и умират от старост. Защитени са със закон и се наслаждават на статута си на звезди. Никой не ги пече, пържи, прави на луканка или на кебапчета.

.

.

Колко ли време щяха да просъществуват тези прасчовци, ако не бяха на Бахамите, ами на плажа край Варна, например, се питахме ние…

.

.

∼∼∼

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

The Problem with The Lice / Проблемът с въшките

 

Maya

Maya

It all started with Maya complaining that her head is unnaturally itchy. Immediately, we checked for lice, but we found none. “Wash it well”, we told her. But washing it well didn’t help. A couple of days later, the itchiness got worse, and when we looked again- horror! A healthy population of lice has invaded the lush wilderness of Maya’s head and was thriving there illegally.

∼∼∼

Един ден Мая започна да се оплаква, че главата много я сърби. Веднага проверихме за въшки, но не видяхме нищо. „Измий си хубаво косата.“, и казахме. Но измиването не помогна. След два дена сърбежите се засилиха и като погледнахме пак- Ужас! Главата на Мая беше населена от въшки, които се бяха установили и си живееха там нелегално.

Maya

Maya

Something needed to be done immediately; the invaders had to be kicked out ASAP. We thought about options:

– Option N1: look for a special lice shampoo or any other lice treatment in the pharmacy. But we were in Anegada, the BVI’s most remote island, and we didn’t even know where the store is or how to get there. It was not likely that we would find a pharmacy on the island at all.

– Option N2: prepare a homemade remedy, grandma –style, using kerosene, vinegar and pig’s fat and apply generously on clean hair. But of all three ingredients we only had vinegar available aboard, and where would we find kerosene or pig’s fat in a place where there is only one long deserted beach and a few small restaurants selling lobster on charcoal?
– Option N3: get a pet monkey and let him find and eat up all the nasty buggers, monkey-style. But there are no monkeys in Anegada, only flamingos and they are pretty shy, not likely to do the job.

– Option N4: Destroy the lice’s habitat by cutting Maya’s hair, deforestation-style, which was the most radical of all available options, but the only possible one given the circumstances.

∼∼∼

Спешно трябваше да се заемем със ситуацията и да унищожим натрапниците. Имахме няколко опции:

– Опция №1 – Да потърсим специален препарат или шампоан за въшки в аптеката. Само че се намирахе в Анегада, един от най-пустите и почти безлюдни острови в Британските Вирджински Острови, където дори не знаехме дали има магазин и как да стигнем до него, камо ли аптека.

– Опция №2 – Да приготвим домашна помада от газ, мас и оцет и да намажем косата обилно. Само че ние имахме само оцет на борда. Къде да намерим газ или мас на острова, където има само една дълга плажна ивица и няколко ресторантчета, които продават омари печени на въглища?
– Опция №3 – Да си вземем маймунка за домашен любимец, която да изпощи въшките за нула време. Но от къде да намерим маймунка на остров, на който има само фламингота при това доста срамежливи и на дали биха свършили работа…

– Опция №4 – Да разрушим околната среда на въшките като подстрижем косата на Мая. Тази опция беше най-радикалната, но и единствената възможна при дадените обстоятелства.

 

.

.

It took 4 minutes to get rid of Maya’s hair and all the lice in it. Ivo, who is always promoting short haircuts for liveaboards, did the styling. The result was as if a cow has been grazing through poor Maya’s hair, but after a few touch-ups she looked cuter than ever.

∼∼∼

Подстригването отне 4 минути и това беше краят на въшките. Иво, който винаги ни убеждава в предимствата на късите коси за хората живеещи на лодки, изигра ролята на фризьора. В резултат, косата на Мая все едно крава я беше дъвкала, но след няколко подобрения и доизкусурявания се получи чудесна прическа! И Мая е по-сладка от всякога.

.

.

For the lice the cutting of Maya’s hair was the apocalypse. The survivors floated away towards the setting sun on their hairy rafts with very slim chances of living through the night, hoping somehow to find another little girl’s head to bother.

∼∼∼

За въшките, новата прическа на Мая беше краят на света. Оцелелите отплаваха към залеза върху косматите си салове с минимални шансове да преживеят нощта, надявайки се да срещнат друго момиченце, което да тормозят. Може би, ама на дали.

Ivo and Maya

Ivo and Maya

Sometimes, a single unfortunate event has a series of positive consequences. Like having lice, for example. Maya is happy with her new haircut. She doesn’t have to brush it, tie it, or take any other special care of it at all. She feels a lot cooler in the heat of the tropics, and in her own words: “free of the hairy cage”, even though people will now again constantly mistake her for a boy. She knows, that looks are superficial, and that good friends are those who like you for who you are and not for your hairstyle. Plus, she can now put on her snorkeling goggles a lot faster and easier, take a shower quicker and wear any hat.

∼∼∼

Понякога една нещастна случка има няколко щастливи последствия. Както това да хванеш въшки, например. Мая е напълно щастлива с новата си прическа. Не и се налага да си реши косата или да я връзва. С къса коса се чуства доста по-прохладно в тропическите жеги и както самата тя се изрази- „ по-свободна.“ Нищо, че хората постоянно я взимат за момче. Тя знае, че външният вид не е от значение и че добрите приятели са тези, които те харесват заради това което си, а не заради прическата. Освен това, сега тя много лесно и бързо си слага маската и шнорхела и може да носи всякакви шапки. А и косата ще порасне отново.

.

Въшчицата Мая

And finally, here are some lice jokes we came up with during the lice crisis:
– What is the lice’ favorite book? – Hairy Potter
– What is the lice’ favorite song? – Jump Around
– What is the lice’ least favorite film? – Edward Scissorhands
– What is the lice’ favorite game? – Hide and Seek; and Hopscotch
– What is the lice’ favorite drink? -Bloody Merry
– What is the lice’ favorite music band? – Hair
– What is the lice’ favorite holiday? – Easter (because of all the eggs…)
– What is the lice’ favorite jokes? –They love the most the Blond Jokes

Share

Iani and S/Y Arabella / Яни и корабът Арабела

Яни и Номадите

Яни и Номадите

We met Iani Georgiev by chance here in the BVI, a Bulgarian from Sozopol, who lived and worked in the USA and Hawaii with extensive sailing experience, and is now one of the crew members aboard S/Y Arabella. Iani is the chief mechanic and engineer aboard the boat and we were very pleased to find him in the same anchorage where Fata Morgana stopped for a few days. We spend a few hours with Iani before Arabella sailed away to her next destination.

∼∼∼

Срещнахме Яни Георгиев случайно в Британските Вирджински Острови. Българин от Созопол, който е живял и работил в Америка и на Хаваите, с дългогодишен опит в морепплаването, Яни е днес главен механик и инжинер на борда на Арабела. Срещнахме го в същото заливче, където пуснахме котва и прекарахме заедно няколко часа, преди Арабела да отплава към следващата дестинация.

Иво и Яни

Иво и Яни

Arabella is a 157 foot mega yacht with three masts. She has a Jacuzzi, and the main salon can offer a seated dinner for up to 48 guests. The salon also features a bar as well as a buffet station. Below decks, Arabella has 20 staterooms and can provide overnight accommodation for up to 40 guests.

∼∼∼

Арабела е 157-футова (48-метрова)тримачтова мега-яхта. В основният салон могат да вечерят 48 госта. Разполага с бар и джакузи, 20 кабини с двойни легла за общо 40 госта.

Арабела

Арабела

Arabella was originally built in 1983 by the Palmer Johnson Shipyard. Her first incarnation was as a 110 foot (33 m) yacht designed by MacLear & Harris. She was originally launched under the name “Centurion.” The actress Kelly McGillis, who stared in the movie “Top Gun” with Tom Cruise, was one of the first owners. She sailed Centurion across the Atlantic Ocean and described the voyage on the David Letterman Show.

∼∼∼

Построена през 1983 г. от корабостроителят Palmer Johnson и проектирана от корабният дизайнер MacLear & Harris, Арабела първоначално била 33 метра. В началото се е казвала Сентурион. Една от първите собственички на кораба е Кели Макгилс, актрисата, която играе с Том Круз във филма Top Gun. Тя плавала на борда на Сентурион прекосявайки Атлантическия океан и по-късно разказва за приключението в шоуто на Дейвид Ледърмен.

Арабела

Арабела

In the 1996, Centurion was damaged in a shipyard fire. Then along came Don Glassie and John Taft. They were successful hotel entrepreneurs from Newport, RI who were developing properties in South Beach. They took one look at Centurion and knew she was a yacht worth restoring. With their hotel backgrounds, they knew people would love to sail on a beautiful mega yacht which was outfitted as a floating luxury hotel.

∼∼∼

През 1996 г. Сентурион претърпява пожар в едно пристанище. Двама предприемачи работещи в сферата на хотелиерството, Дон Гласи и Джон Тафт, решили, че си струва да реставрират Сентурион след пожара. С техният опит в хотелиерската индустрия те решили, че много хора биха се радвали да мореплават на борда на такава красива мега-яхта, като плаващ луксозен хотел.

Арабела

Арабела

Our yacht began her new career by traveling to Fairhaven MA where she was lengthened and 47 feet (14 m) were added to her mid-section. Rechristiened as “Arabella,” her next stop was the Newport Shipyard for a total refit. Twenty private cabins were built into her hull, a new interior was installed and a third mast was added along with new rigging and sails. In 2000, Arabella embarked on the next stage of her career as a USCG-certified charter yacht with trips in the Caribbean and the Northeast United States.

∼∼∼

И така, надстроили кораба добавяйки още 14 метра дължина по средата и нарекли новият кораб Арабела. Инсталирали 20 частни кабини, нов интериор и добавили още една (трета) мачта. През 2000 г. Арабела стартира новата си кариера като чартърна лодка с екскурзии в Карибите и североизточните американски щати.

Iani and Arabella photo by Iani Georgiev

Iani and Arabella
photo by Iani Georgiev

* For more information about the yacht Arabella, visit arabellavacations.com

* For this article I have used photos of S/Y Arabella from the official website www.arabellavacations.com

Share

Green Iguanas in St Martin / Зелени игуани в Ст Мартен

The word iguana comes from the indigenous Taíno name for the species: iwana.

The green iguana, usually simply called iguana, is a large species of lizard native to Central America, South America, and the Caribbean. It grows to 1.5 metres (4.9 ft) in length from head to tail, although a few specimens have grown more than 2 metres (6.6 ft) with bodyweights upward of 20 pounds (9.1 kg). In St Martin we met the most beautiful wild iguanas, like dragons, the stuff of legends, after cruising the entire Caribbean region and the Bahamas.

∼∼∼

Думата „игуана“ произхожда от индианската дума „иуана“

Зелените игуани, наричани просто „игуани“, са големи влечуги обитаващи Централна и Южна Америка и Карибите. Растат до 1.5 метра от върха на главата до върха на опашката, но се срещат и екземпляри по-големи от 2 метра тежащи над 9 кг. В Ст Мартен срещнахме най-красивите игуани, като легендарни дракони, след като срещнахме много и най-различни игуани в карибския регион и Бахамите.

Green Iguana, St Martin

Green Iguana, St Martin

These iguanas live up in the trees. We saw a few in St Martin while kayaking inside the Marigot lagoon, decorating the branches of the mangroves. They are agile climbers, but can fall up to 50 feet (15 m) and land unhurt using their hind leg claws to clasp leaves and branches to break a fall.

∼∼∼

Тези игуани живеят в клоните на дърветата. Видяхме няколко в клоните на мангровите, когато минахме с каяака покрай бреговете на лагуна Мариго. Те са умели катерачи, но понякога падат от дърветата и до 15 метра височина успяват да се приземят без да се наранят, като се спират с дългите си нокти в клоните.

Green Iguanas

Green Iguanas

During cold, wet weather, green iguanas prefer to stay on the ground for greater warmth. When swimming, an iguana remains submerged, letting its four legs hang limply against its side, only using their powerful tail to propel through the water.

∼∼∼

Когато е студено и влажно, зелените игуани предпочитат да стоят на земята, по камъните близо до водата и да акумулират топлина. Когато плуват, телата им са изцяло потопени във водата, крайниците им висят безжизнано и се придвижват във водата само с помощта на мощните си опашки.

Green Iguana

Green Iguana

Despite their name, green iguanas can come in different colors. In southern countries of their range, such as Peru, green iguanas appear bluish in color with bold blue markings. On islands such as Bonaire, Curaçao, Aruba, and Grenada, a green Iguana’s color may range from green to lavender, black, and even pink. Green iguanas from the western region of Costa Rica are red and animals of the northern ranges, such as Mexico, appear orange. Juvenile green iguanas from El Salvador are often bright blue as babies, however they lose this color as they get older.

∼∼∼

Въпреки името им, зелените игуани могат да бъдат най-различни цветове. В страните на юг, като Перу например, зелените игуани са синкави на цвят с тъмно сини раета. На островите Бонер, Кюрасао, Аруба и Гренада оцветяването им варира от зелено до лавандулово, черно и даже розово. Зелените игуани от западният район на Коста Рика са червени а  в северните райони, като Мексико, са оранжеви. Младите игуани от Ел Салвадор са ярко сини като бебета, но по-късно си губят цвета и стават сивкави.

Green Iguanas, St Martin

Green Iguanas, St Martin

Green iguanas possess a row of spines along their backs and along their tails which helps to protect them from predators. Their whip-like tails can be used to deliver painful strikes and like many other lizards, when grabbed by the tail, the iguana can allow it to break, so it can escape and eventually regenerate a new one. In addition, iguanas have a well developed dewlap which helps regulate their body temperature.This dewlap is used in courtships and territorial displays. As soon as we approached the iguanas they would start shaking their heads up and down showing us their dewlaps.

∼∼∼

Зелените игуани имат шипове по гръбнака, които им помагат да се защитават от хищници. Техните опашки подобни на камшици могат да бъдат използвани за да удрят силно при нападения, а когато биват хванати за опашките имат способността да си ги откъсват, за да избягат и след време им порасват нови. Освен това, те имат добре развити подгушни кожи, които им помагат да си регулират телесната температура. Използват ги и по време на ухажване или когато си защитават територията. Всеки път щом доближихме игуана, тя започваше да си клати глават нагоре-надолу с издута шия.

Green Iguanas

Green Iguanas

Green iguanas have excellent vision, enabling them to detect shapes and motions at long distances. As green iguanas have only a few rod cells, they have poor vision in low-light conditions. At the same time, they have cells called “double cone cells” that give them sharp color vision and enable them to see ultraviolet wavelengths. This ability is highly useful when basking so the animal can ensure that it absorbs enough sunlight in the forms of UVA and UVB to produce vitamin D.

Green iguanas have a white photosensory organ on the top of their heads called the parietal eye (also called third eye, pineal eye or pineal gland), in contrast to most other lizards which have lost this primitive feature. This „eye“ has only a rudimentary retina and lens and cannot form images, but is sensitive to changes in light and dark and can detect movement. This helps the iguana detect predators stalking it from above.

∼∼∼

Зелените игуани имат отлично зрение и детектират движение и форми на дълги разстояния. Но не виждат добре, когато е мрачно. За това пък имат зрение, което им позволява да виждат ултравиолетовата светлина. Тази им способност им помага, когато се пекат на слънце да изберат най-горещото място.

Зелените игуани имат бял фотосензорен орган на върха на главите, или „трето око“, за разлика от повечето от останалите влечуги, които са загубили тази примитивна черта. „Окото“ има закърняла ретина и леща, които не могат да формират картина, но е чуствително на промените на светлината и засича движение. Това им помага да засичат хищници над главите им.

Green Iguana, St Martin

Green Iguana, St Martin

Green iguanas have very sharp teeth that are capable of shredding leaves and even human skin. These teeth are shaped like a leaf, broad and flat, with serrations on the edge. The similarity of these teeth to those of one of the first dinosaurs discovered led to the dinosaur being named Iguanodon, meaning „iguana-tooth“, and the incorrect assumption that it had resembled a gigantic iguana. The teeth are situated on the inner sides of the jawbones which is why they are hard to see in smaller specimens.

∼∼∼

Зелените игуани имат много остри зъби способни да късат листа и дори човешка кожа. Тези зъби са във формата на листо, широки и плоски, назъбени по краищата. Тъй като те много си приличат със зъбите на вид динозавър, нарекли динозавъра Игуанодон, което значи „зъб на игуана“ и погрешно решили, че този вид динозавър приличал на огрмона игуана. Зъбите им са разположени навътре в устата и е трудно да бъдат видяни.

Green Iguanas

Green Iguanas

The American pet trade has put a great demand on the green iguana; 800,000 iguanas were imported into the U.S. in 1995 alone. However, these animals are demanding to care for properly over their lifetime, and many die within a few years of acquisition.

∼∼∼

В Американската индустрия за екзотични домашни животни игуаните са доста популярни. 800 000 игуани годишно биват внасяни в САЩ. Но отглеждането на игуани в домашни условия е изключително трудно и повечето умират до няколко месеца.

Green Iguanas, St Martin

Green Iguanas, St Martin

Interesting Historical Iguana-Facts

1. In the aftermath of two Caribbean hurricanes in 1995, a raft of uprooted trees with a group of fifteen green iguanas landed on the eastern side of Anguilla – an island where that species have never been recorded previously. Biologist Ellen Censky, of the Connecticut State Museum of Natural History, believes that the new iguanas had accidentally become caught on the trees and rafted two hundred miles across the ocean from Guadeloupe, where green iguanas are an indigenous species. By examining the weather patterns and ocean currents, Censky has shown that the iguanas had spent three weeks at sea before arriving on the island. This colony began breeding on the new island within two years of its arrival.

∼∼∼

Интерсни исторически игуана-факти

1. След преминаването на 2 урагана през Карибите през 1995, сал от изкоренени дървета с група от петнайсетина игуани доплавал до бреговете на остров Ангила на няколко мили на север от Ст Мартен- остров, където преди това не са се срещали тези животни. Биоложката Елена Ченски вярва, че новите игуани случайно попаднали в дърветата след урагана се носели по водата в продължение на 200 морски мили прекосявайки морето чак от Гваделуп, където живяли преди това. След като проучила метереологичните условия и морски течения, Ченски стигнала до заключението, че игуаните прекарали 3 седмици на вода преди да пристигнат на острова и започнали да се размножават в следващите 2 години.

Green Iguanas

Green Iguanas

2. In February 2012, the government of Puerto Rico proposed that the islands’ iguanas, which were said to have a population of four million and considered to be a non-native nuisance, be eradicated and sold for meat.

∼∼∼

2. През февруари 2012, Порториканското правителство предложило всички игуани на острова да бъдат изловени, избити и продадени за месо, тъй като не били местен вид животни.

 

Green Iguana, St Martin

Green Iguana, St Martin

3. In January 2008, large numbers of iguanas established in Florida dropped from the trees in which they lived, due to uncommonly cold nights that put them in a state of torpor and caused them to lose their grip on the tree branches. Though no specific numbers were provided by local wildlife officials, local media described the phenomenon as a „frozen iguana shower“ in which dozens „littered“ local bike paths. Upon the return of daytime warmth many (but not all) of the iguanas „woke up“ and resumed their normal activities.

∼∼∼

3. През януари 2008, огромно количество игуани във Флорида паднали от дърветата, където живеели, тъй като внезапно станало прекалено студено през нощта, което ги накарало да се вцепенят и да изтръват клоните, за които се държали. Въпреки, че не се казва колко точно били падналите игуани, вестниците описали явлението като „душ от замръзнали игуани“ където десетки животни „задръстили“ колоездачните пътеки. След като се позатоплило времето, повечето от игуаните (но не всички) „се размразили“ и се завърнали към обичайните си дейности.

Green Iguana, St Martin

Green Iguana, St Martin

4. The Moche people of ancient Peru worshipped animals and often depicted Green Iguanas in their art.

∼∼∼

4. Индианците „Моче“ от древен Перу боготворяли игуаните и често те се срещат изобразени в произведенията им на изкуството.

Green Iguanas

Green Iguanas

5. The Green iguana and its relative the Black iguana (Ctenosaura similis) have been used as a food source in Central and South America for the past 7,000 years. In Central and South America, Green Iguanas are still used as a source of meat and are often referred to as gallina de palo, „bamboo chicken“ or „chicken of the tree,“ because they are said to taste like chicken.

∼∼∼

5. Зелените игуани и техните роднини черните игуани са били използвани за храна в Централна и Южна америка от 7 000 години насам. Там все още ядат месото им и често ги наричат „gallina de palo“- „бамбуково пиле“ или „дървесно пиле“, тъй като месото им имало вкус на пилешко.

(From Wikipedia)

Share

Finding Good Old Friends Again / Среща със стари приятели

 

.

.

Sailing for over a year and a half now. We have met many cruisers, made many new friends. And every now and then we bump into people we have met on some of the islands months ago, and every time it is a thrill!

∼∼∼

Плаваме вече повече от година и половина. Срещнахме много хора, сприятелихме се с много крузъри. И често се засичаме с приятели, с които сме се запознали преди някой-друг месец на някой от островите и всеки път се радваме от сърце да се видим отново.

 

Harley and April

Harley and April

But a couple of days ago we bumped into some really special people- the first cruising friends we ever made after we left Key West for Cuba in July of 2013.

∼∼∼

Но преди два дена се засякохме с едни много специални за нас хора- първите ни приятели-крузъри, с които се запознахме след като тръгнахме от Кий Уест към Куба през юли 2013.

 

Harley and April aboard El Karma

Harley and April aboard El Karma

It was one year and a half ago when we showed up in Havana with a total of 2 days of sailing experience. There we met Harley from New Zealand and April from California aboard S/V El Karma.

∼∼∼

Преди година и половина се появихме в Хавана с общо 2 дена мореплавателски опит. Там срещнахме Харли и Ейприл на борда на платноходката El Karma.

 

April and Harley, Cuba

April and Harley, Cuba

They shared with us some insane moments, like a rental car which wouldn’t stop braking down in the rain in the Cuban countryside; or the best tacos made by April which saved us from horrible starvation; snorkeling in the reefs at Cayo Levisa and a fire-dancing lesson on the beach in front of the disco club booming Michael Jackson songs; dancing aboard Fata Morgana. They also helped us a lot with information and advice, with the new watermaker which would not run properly, with fishing lures, which brought us the biggest tuna we ever caught.

∼∼∼

Те споделиха с нас няколко незабравими мигове: кола под наем, която се повреждаше непрекъснато под дъжда в кубинските села; вкусни такоси приготвени от Ейприл, които ни спасиха от гладна смърт; гмуркане в рифовете край остров Cayo Levisa и урок по танц с огън пред дискотеката на курорта, от която бумтеше майкъл Джексън; таци на борда на Фата Моргана. Те също така ни помогнаха страшно много с информация и съвети (много малко знаехме за мореплаването тогава, а те имаха над 12 години опит), Харли ни ремонтира машината за десалиниране на вода, която нещо не работеше както трябва, дадоха ни рибарски такъми, с които хванахме най-голямата риба- една 17-килограмова риба тон.

 

Harley

Harley

Harley

Harley

We kept in touch via Facebook, after they continued from Cuba to the Cayman Islands, Panama and across the Pacific to French Polynesia, and we continued to Mexico, Guatemala, and the Caribbean. So, when we found out they were back in the BVI, not aboard El Karma, but a 62-foot sloop Elythia we diverted from our rout and came to see them. They work as crew on S/V Elythia for some time, kite-surfing every spare moment.

∼∼∼

Поддържахме връзка с тях по фейсбук, след като т продължиха към Кайманите, Панама и Френска Полинезия, а ние към Гватемала и после Карибите. Така че, щом разбрахме, че са се върнали в Британските Вирджинки Острови, не с тяхната лодка, а като екипаж на 62-футовата яхта Елития, решихме да се отклоним за малко от пътя ни и да ги посетим.

 

April

April

April

April

We sailed from St Martin to the BVI and the very first evening we had a nice little get-together with our cool sailing buddies April from California and Harley from New Zealand, on the beach with beers and treats. There, we also met Harley and April’s friends Helen from New York and Andre from Grenada, also crewing on a big shiny catamaran named Lotus.

∼∼∼

След Ст Мартен доплавахме до Британските Вирджински Острови и още първата вечер си организирахме малко събиране на плажа с Ейприл от Калифорния и Харли от Нова Зеландия, с бири и мезета. Там срещнахме и техните приятелите – Хелън от Ню Йорк и Андрей от Гренада, които също работят като екипаж на един голям луксозен катамаран наречен Лотус.

 

Ivo, April and Harley

Ivo, April and Harley

Get-together with old and new friends on the beach, BVI

Get-together with old and new friends on the beach, BVI

The next morning we were invited for breakfast aboard S/V Lotus, which turned into a feast of epic proportions… I think, we have never had such an extravagant buffet-breakfast aboard a boat, which included: Johnny Cakes, Caribbean salad with salt fish, bacon, poached eggs, French toast with fresh pineapple and jelly, turnovers, sausages… We finished eating sometime in the afternoon…and crawled back to the boats for short recuperation period, before dinner aboard S/V Elythina…

∼∼∼

На следващата сутрин (вчера) бяхме поканени на закуска на борда на Лотус, закуска, която придоби епически пропорции. Мисля, че за първи път имаме щастието да присъстваме на подобна екстравагантна закуска-бюфет на борда на яхта, която включваше: бухти, картофена салата с лук и солена риба, бекон, варени яйца, панирани филийки с пресен ананас и сладко от череши, банички, наденички… Приключихме да ядем по някое време след обед…добрахме се до лодките за рекупериране на силите и после отидохме на вечеря на борда на Елития…

 

Catamaran Lotus

Catamaran Lotus

Helen preparing breakfast aboard Lotus

Helen preparing breakfast aboard Lotus

 

.

.

April, who is a professional cook, and we adore her cooking, made 3 meats, 4 salads, and 5 sides (she likes to “keep it simple”, right…)

∼∼∼

Ейприл, която е готвач по професия и ние страшно харесваме гозбите и, ни сготви 3 вида меса, 4 вида салати и 5 вида гарнитури.

 

Breakfast aboard S/V Lotus

Breakfast aboard S/V Lotus

Tomorrow is our turn to barbeque things board S/V Fata Morgana. Expect more delicious up-dates.

∼∼∼

Утре ние сме наред да печем разни неща на борда на Фата Моргана. Очаквайте вкусни подробности.

Share

Bulgarians in St Martin / Българи в Ст Мартен

 

Michelle

Michelle

In St Martin we spent a week in the company of our new friends Maria, Gennaro and their kids: Philippe, Robert and Michelle, the most positive, loving, sharing, caring, and fun-loving family. Only people who know them can understand what I mean.

∼∼∼

В Ст Мартен си прекарахме една седмица в компанията на Мария, Дженаро и техните деца- Филип, Робърт и Мишел- най-позитивните, мили, щедри, весели хора. Само тези, които ги познават лично знаят до каква степен са страхотни.

.

.

Maria spoiled us with some Bulgarian delights like pork with sour cabbage, which we haven’t had for I don’t know how many years. She also made some gourmet meals using very improbable ingredients like bread with tomatoes marinated in olive oil, garlic and herbs or cauliflower stuffed with cheese.

∼∼∼

Мария ни глези с разни български деликатеси като свинско с кисело зеле (домашно направено). От незнам колко години не бяхме яли кисело зеле, една от любимите ми храни. Също така тя ни приготви различни вкусотии съчетавайки някои семпли продукти, като филийки с домати мариноани с чесън, зехтин и подправки или карфиол пълнен с кашкавал.

.

.

At the end of the week we didn’t want to leave. We just wanted to be adopted by Maria’s family and live with them forever.

∼∼∼

В края на тази седмица не ни се искаше да си тръгваме. Изкахме да бъдем осиновени от това прекрасно семейство и да останем да живеем с тях завинаги.

.

.

We were lucky to celebrate Maria’s birthday together, which turned into a great kids’ party with neighbors and friends of the family showing up with 2-3 kids each. Happy Birthday, Maria! Thank you for having us, we love you and your family!

∼∼∼

Имахме късмета да празнуваме рожденият ден на Мария, който се превърна във весело детско парти, тъй като всички приятели и съседи, които уважиха рожденничката се появиха с по 2-3 деца. Честит рожден ден, Мария! Благодарим ти за поканата! Обичаме те, теб и твоето прекрасно семейство!

.

.

Thanks to Maria, we got to meet another Bulgarian who lives in St aМааrtеn- Peter, the founder, owner, and manager of the Top Carrot juice-bar. Top Carrot is a popular breakfast and lunch place in St Martin offering healthy freshly squeezed juices, a large selection of teas, and vegetarian foods, for a change in a delightful serene atmosphere. We had freshly squeezed fruit and vegetable juices, an energy boost that held us charged for the day.

∼∼∼

Благодарение на Мария срещнахме още един българин, който живее в Ст Маартен- Петър- основателят, собственикът и мениджърът на Top Carrot сок-бар, който е едно от най-популярните ресторантчета за закуска и обяд, предлагащо прясно изцедени сокове, разнообразна селекция от чайове, вегетариански храни, всичко екстремално прясно и здравословно в приятна спокойна атмосфера. Пихме прясно изцедени сокове от плодове и зеленчуци, които ни заредиха с енергия за цял ден.

.

.

We also got to talk with Peter and had a few loughs with him. A great guy, and the only Bulgarian Rasta we know so far. If you are ever in St Maаrtеn, don’t forget to stop by the Top Carrot for a refreshing breakfast or lunch, you will not regret it.

∼∼∼

Имахме щастието да поговорим с Петър и да се посмеем заедно. Страхотен човек и единственият Раста-българин, когото познаваме, освен че е бил и медалист по модерен петобой в България. Ако някога минавате през Ст Мартен не пропускайте да отседнете в Top Carrot за закуска или обяд или просто на кафе, чай или сок, няма да съжалявате.

Петър

Петър

We found out about another Bulgarian in St Martin- Theo Bonev. He came to St Martin after he graduated the Academy of Fine Art in Sofia. He came here originally because this island was the only place not asking for a visa for eastern citizen. After he lived for 25 years on the island he became one of the most famous sculptor of the Caribbean. Bonev’s sculptures, many public commissions, can be admired in St Martin in St Barths and even in Guadeloupe. Unfortunately, he has recently left St Martin and now probably lives somewhere in South America. But we got to see a couple of his sculptures on the island.

∼∼∼

Също така научихме за още един българин в Ст Мартен- Тео Бонев. Дошъл в Ст Мартен след като завършил Софийската Академия на Изкусвата, тъй като този остров бил единственият безвизов за българи остров по онова време. След 25 години тук, той става един от най-известните скулптури на Карибите с мнгобройни комисии. Негови произведения на изкуството могат да бъдат видени не само в Ст Мартен, но и в Ст Барт и в Гуделуп. За съжаление той вече не живее в Ст Мартен, ами някъде в Латинска Америка, най-вероятно.

.

.

.

.

Share