Училище на лодката

Благодаря на всички деца и родители живеещи и учещи се на лодки, които ми помогнаха за написването на тази статия!

Училище на лодката

от Мира Ненчева

„Ние всички сме учители; Вселената е нашето училище. “

– Хенри Торо

.

.

Нашата дъщеря Мая е на 11 години. Тя не ходи на училище.

Мая не ходи на училище, защото живеем на лодка и постоянно пътешестваме от държава в държава. През ноември 2012 напуснахме света, в който живеехме и всичко, което ни беше познато, за да се озовем в един нов и непознат свят, където се сблъскахме с многобройни очквани и неочаквани проблеми и ситуации. Една от най-големите неизвестни на този нов начин на живот беше училището на децата. Да лишиш деца от образование е все едно да ги лишиш от бъдеще, казват хората. Как след време те ще си намерят работа; как ще ги приемат да следват в университет; как изобщо ще продължат живота си, ако нямат основно образование? Този въпрос ни го задаваха всички- родители, съседи, приятели и случайни хора по пътя. Задавах си го и аз самата. Дали не правим огромна непоправима грешка спрямо нашите деца, като ги спираме от училище? Бяхме чували за задочно обучение и знаехме, че не сме единствените пътешественици с деца извън училищната система. Мисълта, че все някак си ще намерим решение на проблема, ни успокояваше.

 

Мая

Мая

Отне ми почти годинa събиране и премисляне на информация, многобройни разговори с майки и интервюта с деца, които учат задочно на лодки, за да изградя и аз най-после система за обучение на нашите деца на лодката. Или по-точно- на Мая, защото през тази година, синът ни Виктор на 17г., който преди това ходи на училище във френската част на Канада и му оставаха 3 години за да завърши гимназия, реши, че предпочита да се завърне към земният начин на живот и към редовното обучение. Прибра се в Канада и отново се записа на училище. Оказа се, че за деца като Виктор, които вече са започнали да учат в системата е доста по-трудно да се откъснат и настроят към задочно учение, особено при положение, че са нямали проблеми в конвенционалното училище. За Мая, 6 години по-малка от Вик, преходът беше лесен.

Мая

Мая се гмурка край рифовете на остров Мартиника

“Дете образовано само в училище е необразовано дете”

– Джордж Сантаяна

Да лишиш едно дете от образование е все едно да го лишиш от бъдеще. С това всички сме съгласни. Но не всички са съгласни с идеята, че образованието може да се получи извън системата и без детето да ходи на училище. Но за какво образование става въпрос?

Дали говорим за бавният и болезнен процес, който пълни главите на децата ни с факти, които им служат единствено да си вземат изпитите за да получат документа наречен „диплома“, който им помага да кандидатстват във висши учебни заведения или да си намерят добре платена работа, за да могат да си купуват хубави неща, а понякога (често) играе ролята на тоалетна хартия; или говорим за определено количество натрупани знания, които им помагат да разберат себе си и света около тях, да развият една позитивна и природосъобразна ценностна система в насоката, която ги влече, да се развият като уникални индивиди уважаващи себе си и ближния, способни да се възползват от предоставените им възможности, да превъзмогват внезапните промени и препятствия в живота, да преценяват и здравословно да поемат рискове, да разсъждават и да имат собствено мнение?

Мая

Мая с грейпфрут намерен в гората на остров Доминика

„Цяло чудо е, че днешните методи на обучение все още не са задушили изцяло любопитството и любознателността в учениците; защото това деликатно малко цвете, освен стимули, има нужда най-вече от свобода. Без свобода то със сигурност ще увяхне“

–Алберт Айнщайн

Образованието е важно и необходимо, но то не се добива непременно в класната стая. В повечето държави по света задочното обучение е легална опция. Децата не са задължени да посещават училището, а имат право да учат в домашни условия, като родителите не са длъжни да осигурят на децата си професионални учители. Това, което родителите са длъжни да осигурят на децата си е адекватно и ефикасно образование, във или извън училищната сграда. В някои ситуации родителите нямат избор, поради различни обстоятелства, да изпратят децата си на училище (поради здравословни причини или ако нямат достъп до училище или ако живеят на лодка и постоянно се местят от едно място на друго, например), но много често родителите избират съвсем съзнателно варианта за задочно обучение. И не случайно. Но за съжаление, често родителите са твърде заети с работа и дори и да не искат нямат избор освен да си поверят децата си на училищната институция.

Мая и Нойял

Мая и Нойял

„Да посещаваме само училището и да стоим зад чина без да обръщаме внимание на пейзажа наоколо е абсурдно. Ако не внимаваме ще се окаже, че училището се намира в краварницата.“

– Хенри Торо

Училищната институция, подобно на фабрика, контролира и репресира индивидуалността, вместо да освобождава творческите способности на ученика. В училището, както и във фабриката, има строго определени правила и процедури, които трябва да се спазват, необходима е дисциплина. А дисциплината пречи на свободното творчество. Учителите наподобяват работници на поточната линия, а учениците са продукта. Стандартните тестове и изпити на различни етапи от поточната линия са един вид качествен контрол. Звънецът обявява началото и краят на учебния/работния ден. В този вид схема, учениците биват уеднаквени, а от фабриките нищо оригинално не излиза. В училищата индивидуалността и нестандартното мислене биват подтискани за да се осъществи успешно преходът от днешните роби към утрешните.

Мая

Мая пее и танцува в гората на остров Гваделуп

„Цялото обучение и професионален тренинг представляват един сложен филтър, който отсява тези, които са независими, които разсъждават самостоятелно и които не умеят да се подчиняват, защото те са нефункционални за системата.“

– Ноам Чомски

И всичко това е така, защото така е планирано. Системата в която живеем може единствено да продължи да съществува, ако хората се стремят към материални блага и финансово подобрение. Системата се нуждае от хора, които да работят по цели дни, цял живот, за да могат да консумират продуктите, които самите те произвеждат. През това време, те нямат време за собствените си деца. Ролята на училището, както и на медиите, в тази схема е да оформи съзнанието на младите и да ги превърне в тълпа от идеални граждани- консуматори. Желанието да притежаваме нови, хубави и скъпи вещи, дрехи, бижута, къщи, коли се предава подсъзнателно от поколения на поколения. Учителите, които обучават децата ни с идеята да се стрямят към материални блага и богатства, го правят несъзнателно, защото те самите са тренирани по този начин. Това се е превърнало в съвсем нормално нещо. Но дали е нормално?

Мая

Мая се учи да кара сърф в Кабарете, Доминикански Републики

„Хората пристигат във фабриката и извършват една и съща напълно безсмислена дейност от осем до пет бе да задават въпроси, защото такива са изискванията на структурата. Няма надзирател или някой зъл човек, който ги кара насила да живеят безсмислен живот, просто структурата, системата го изисква и никой няма желание да се наеме с върховната задача да промени структурата, само защото е безсмислена.“

– Робърт М. Пърсинг „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“

Нормално ли е учебната програма да се съставя от група хора, които преценяват в този даден исторически, политически и икономически момент какво трябва да изучават децата ни, какво е „най-добре“ за тях и за обществото? И тъй като тази група от експерти не са в състояние да прогнозират реално какво ще се случи след 10 или 20 гоини, когато днешните деца ще са възрастни и ще си търсят работа, голяма част от нещата които децата учат се оказват напълно ненужни и ирелевантни. Колко от нас работят това, за което са учили? Според статистиката- около 10%. А колко от нас си спомнят по-голямата част от нещата, които са учили в основното училище и в гимназията? Аз лично си спомням само някои фрагменти. В класната стая от моето детство бяхме 30 деца- всички различни индивиди с различни интереси, идеи и капацитет, а учихме едни и същи неща, насилствено. В тази ситуация, реакцията на много от нас е блокаж. Развиваме омраза към определен предмет или наука, а много рзвиват омраза към училището като цяло. Колко деца, честно, обичат да ходят на училище? Вместо да се измъчваме с неща, които мразим и забравяме два дена след изпита, вместо да си губим времето в продължение на дълги години в класните стаи, е можело да научим нещо интересно и полезно за нас…

Мая

Мая с медуза на плажа в Барбуда

„Не тренирайте детето с насилие и грубост, а го насочвайте в зависимост от това, какво забавлява съзнанието му, за да можете по-добре и с точност да откриете гений в определена насока във всяко дете.“

-Плато

Хубаво е, че в много държави по света- САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, Кения, Мексико, Колумбия, Перу, Индия,Тайланд, Япония, Индонезия, Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Швейцария, Украйна и Англия- задочното обучение е признато като легална алтернатива на задължителното обучение. В Бългрия, както и в повечето африкански държави, Куба, Китай, Ел Салвадор, Гватемала, Тринидад и Тобаго, Бразилия, Албания, Беларус, Босня и Херцеговина, Хърватско, Гърция, Германия, Латвия, Лихтенщайн, Македония, Малта, Молдова, Сърбия и Швеция за съжаление, децата и родителите все още нямат този избор.

Там, където е разрешено, задочното обучение съвсем не е сложно и често дори не означава откъсване от системата. Съществуват пакети с учебници и инструкции, определят се дати за изпити и децата сами и с помощта на родителите си изучават същия материал, който изучават съучениците им в училище.

Мая

Мая по униформа в класната стая, в училището 🙂

Училището на децата-мореплаватели

По време на нашите плавания из Карибите срещнахме десетки семейства, чиито деца учеха задочно и се справяха отлично. В Гренада през месеците между юни и ноември се събира една от най-големите общности на крузъри в света, които чакат в този безопасен район да отмине сезонът на ураганите, преди да продължат да пътешестват из Карибите. Много от тези крузъри са семейства с деца, които учат задочно пътешествайки по света години наред. Те всички използваха различни индивидуални успешни методи и системи на обучение. Преди обяд тези деца са заети с учебници и тетрадки на лодките за по 2-3 часа, а след обяд са заети с изкачване на вулкани, сърф, разходки из музеи, гори и старинни крепости и гмуркане в рифовете, вместо висене пред мониторите в къщи. Нима тези деца са лишени от образование?

Деца-пътешествници, които учат задочно на лодки и обиклят света с родителите си.

Деца-пътешествници, които учат задочно на лодки и обиклят света с родителите си. Гренада

 Кирън Уитъорт 15 г. от ЮАР, катамаран Avatar

Кирън живее с родителите си и учи на борда на катамарана Аватар от 2012г. насам. Преди това е учил в нормално училище в Кейп Таун, Южна Африка в продължение на 8 години. Той сподели, че се е чуствал добре в училище с приятелите си, които сега му липсват. „Задочното обучение е по-самотно, но от друга страна се научих да бъда самостоятелен. Беше ми тежко да се разделя с приятелите си от училище, но сега поддържаме връзка през интернет.“

Кирън 15г.

Кирън 15г.

Кирън учи по американската задочна система CALVERT, която има интернет страница с инструктивни видео материали. След като ученикът се запише и закупи учебната програма за една година, получава пакет с учебници по пощата. До девети клас майката е тази, която оценява напредъка на детето, а след девети клас (или след втората година в гимназията) вече трябва да се полагат изпити през интернет. Предимствата на тази най-популярна американска задочна система са, че е призната от много университети в САЩ и в дуги държави и е достъпна за деца от цял свят. Кирън смята да продължи да учи, след като задочно завърши гимназия, в сферата на програмирането или за електронен инжинер. Основният недостатък на CALVERT е цената- между 1000 и 2000$ за година.

Кирън също така обича да рисува и да свири на китара.

Кирън

Кирън

Зои 11г. и Нина 7г. от ЮАР, катамаран Iza

Подобно на Кирън, Зои и Нина също са учили по програмата CALVERT в продължение на две години. Зое сподели, че е обича домашното училище, защото не е трудно, освен математиката. Зое също така обожава да мореплава. Любимото и място е Брзилия, където с лодката плавали по река Амазонка и видели розови сладководни делфини, прекрасни плажове и срещнали много мили и приятелски настроени хора. В момента двете сестрички все още живеят на лодката с родителите си, но вече са се установили за постоянно в Гренада. Родителите им работят, а децата посещават местното училище. „Моят любим предмет е науки, защото обичам да правя експерименти.- сподели Зои. – Не обичам математика. Също обичам история- винаги съм се интересувала от минали събития.“

Нина и Зое

Нина 7г. и Зои 11г.

Рафаел 13г. и Ксавие 11г. oт Квебек, Канада, яхта Rêve d’Océan

Тъй като френската провинция Квебек не предлага дистанционно образование (задочното обучение в Канада изисква учениците да са на територията на страната), Рафаел и брат му Ксавие учат по фрнеската програма CNED (Centre national d’enseignement à distance)– публична програма на министерството на образованието във Франция. Но също доста скъпа система, освен ако не е субсидирана от правителството, за което има определени условия.

Рафаел и Ксавие

Рафаел и Ксавие

Момчетата предпочитат този вид задочно обучение пред това да ходят на училище, защото, както казват те: им отнема много по-мако време да си научат уроците. Любим предмет на Рафаел е математиката, Френски му е най-малко любим. На лодката, братята сядат да учат в 9ч00 сутринта до към 11ч30 всеки ден от понеделник до петък.

.

.

В техният блог можете да прочетете (на френски) повече за това как момчетата (и майката) са се адаптирали към училището на борда на лодката и успешно са завършили първата година. Прочетете тук.

Меган 12 г. и Матю 14 г. от Канада, яхта Amelie 4

Меган

Меган

Меган учи с помощта на майка си (учителка по професия) по 3 часа на ден, 5 дена в седмицата по частната канадска програма за обучение The Phoenix Foundation Calgary, която следва училищната програма в Канада. И се справя фантастично. Преди живота на лодката, Меган е била 6 годии в публично училище в Канада. „Предпочитам задочното училище на лодката, защото така мога да се концентрирам по-добре. Най-много обичам науки. Обичам да правя експерименти и да разбера как работи всичко- машините и природата. Много е интересно. Не обичам история.“ -казва Меган. Но на лодката винаги се случват непредвидени неща и често училищните занимания се прекъсват или отлагат. Както когато китове се появили наблизо до лодката по време на плаване и в суматохата учебниците по математика се озовали зад борда… Матю, който има аутизъм също се занимава с говорна терапия и други упражнения. За него живота на море е истинско щастие, тъй като той обожава водата.

В техният блог можете да намерите (на английски) повече информация за училището на борда, както и пътеписите на 12-годишната Меган, написани от самата нея! Прочетете тук.

Меган и Матю

Меган и Матю

Мика 9г., Гор 6 1/2г. и Арбел 4г. от Израел, катамаран Del Max

Трите малчугана, които живеят и плават на катамарана Del Max от година и половина следват учебната програма и учат заедно с майка си по учебниците, които леля им изпраща от Израел. Преди това Мика и Гор са ходили на училище в Бостън, САЩ, където семейстото е живяло в продължение на 5 години. Децата могат да чеат и пишат на английски и на иврит и щом се приберат в Израел след няколко месеца ще продължат да учат в редовно училище там.

Мика, Гор и Арбел учат с помощта на майка си на борда на катамарана Дел Макс

Мика, Гор и Арбел учат с помощта на майка си на борда на катамарана Дел Макс

 

Любим ресурс за задочното им обучение е интернет сайта XtraMath.org . Мика обича да чете, най-вече Библията, където езикът е архаичен и е било трудно да свикне в началото, а Гор обича математика на i-pad. Малкият Арбел също си има книжки и образователни игри, където учи цифрите и буквите. На 4 години, той вече знае на изуст флаговете на повечето държави в света, особено на държавите, които вече е посетил.

4-годишният Арбел знае на изуст флаговете на повечето държави по света.

4-годишният Арбел знае на изуст флаговете на повечето държави по света.

 

 

Мая 10г. и Тайлър 8г. от Америка и Лаос, катамаран Four Coconuts

 

Мая и Тайлър вече една година учат на море. Преди това са били в нормално училище в Америка. Сега ползват задочната програма CALVERT. Още 2 години им предстои да учат по тази програма преди да се приберат на земя и да се завърнат към нормално обучение. Любимият предмет на Мая е четене и писане, а Тайлър обича география и книгите си за гръцките богове. И двамата мразят математика.

.

Тайлър и Мая на борда на катамарана Four Coconuts

Вече трета седмица и с радост мога да докладвам, че прекарваме по 2-3 часа на ден в учене. Хубавото е, че инкорпорираме местонахождението ни в учебната програма. Пример: тази сутрин Тайлър имаше 2 варианта за час по изкуство: 1) да изучава картичката от задочната програмата или 2) да отидем в галерия и да изучава изкуство там първа ръка. Като отидохме в галерията бях смаян, когато той седна и зачете брошурата за една от скулптурите в подължение на 20 минути.- споделя бащата.

Тайлър

Тайлър

Можете да прочетете повече за това как родители и деца са се нагодили към задочното училище на лодката в техният блог (на английски) тук.

 

 

Но срещнахме и такива деца и родители, които си бяха изработили и следваха собствени системи и методи на обучение.

 

Момичетата от катамарани Discovery и Day Dreamer

Момичетата от катамарани Discovery и Day Dreamer

 

Кейт 14г., Джак 6г., Джейси 11г., Джена 8г. от Канада, катамаран Discovery

Кейт, Джейси, Джена и Джак Алонсо пътешестват  заедно с родителите си от година и половина на борда на катамарана Discovery. Те не учат по никаква конкретна програма. Сами си организират учебните материли и уроци според интересите им. „Харесва ми повече задочното училище. Имам много приятели, които също учат задочно и взаимно се мотивираме. Задочното училище ми харесва, че мога да си организирам сама времето.“-каза Кейт. Любимият предмет на Кейт е музика. Тя може да свири на пиано, юкалеле, кларинет и обой и също така композира. Има много книги по теория на музиката, а в каютата и има музикални инструменти за цял оркестър. Също обича математика. Не обича да пише.

Кейт учи с майка си  Автор на снимката- Джон Алонсо

Кейт учи с майка си
Автор на снимката- Джон Алонсо

Децата бяха в публичната училищна система докато не се преместихме на лодката. Планирахме да пътешестваме само 1 година, но доста бързо решихме, че искаме да продължим години наред. Не знам колко години… Вече втора година живеем на борда и пътешестваме и ще продължим още 2 до 6 години. Като се върнем в Америка големите ще се запишат в гимназия, но малките ще продължавам да си ги уча аз, в къщи до гимназия.

Не следвам никаква учебна програма. Използвам най-различни методи и програми за всяко дете по отделно. Някои предмети като география, история и науки всички деца учат заедно. По математика и литература всяко дете е на различо ниво.

Ако останем повече от 2 гоини на лодката, Кейт ще се дипломира на лодката. В момента и планирам обучението за тази възможност.

Да организирам училището на лодката за 4 деца в различни възрасти и нива от детска градина до гимназия е най-трудното нещо, което съм правила до сега през живота си. Но не бих го заменила за нищо на света.- сподели Мишел, майката на Кейт, Джак, Джейси и Джена.

.

Джена, Джейси и Кейт

Максим-Еманюел 14г. и Тристан 12г. от Канада, яхта La Jeanoise

Максим-Емануел също предпочита задочното училище, защото и спестява време и защото и дава възможност да учи със собствено темпо и ритъм. Учи 7 дена в седмицата по 3 часа на ден. Любим предмет- науки. Обича химия-теория и практика. Също обича да пише и да превежда. Владее перфектно английски и френски. Най-трудна и е математиката… „Не съм по никаква програма. Купих си учебници от Канада и уча по тях. На лодката научавам повече, отколкото в училище, особено по науките. Лодката е най-големият ми учебен инструмент.“

.

.

Преди да тръгнем говорих с учители и купихме учебниците, които те ми препоръчаха, както и други книги, които ми се строиха интересни. За справка гледам учебната програма на Онтарио, Канада, за да сме сигурни, че децата получават необходимите знания, които получават децата в училищата, тъй като когато се завърнем в Канада те ще трябва да продължат обучението си в редовно училище. Наблягаме на математика, френски, английски, науки и история, а отделно работим и върху проекти и теми, които са от интерес за децата. Използваме енциклопедии и интернет сайтове. Децата също обичат музика. Тристан свири на китара, а Максим-Еманюел свири на пиано.  -сподели майка им.

Можете да прочетете повече за пътешествията на това семейство в техният блог (на френски) тук.

.

.

В Канада задочното обучение изисква детето да се явява на изпити на всеки 2 години в началното училище и всяка година в гимназията, за да получи диплома в края. Всяка провинция има различни изисквания. Но ако дете на пътешественици извън територията на страната пропусне няколко учебни години без да се явява на изпити и без да следва строго определена програма, както в случая на Максим и Тристан и на всички останали деца от Канада, които интервюирах, то има право да се завърне в учебната система когато и да е и директно влиза в съответния за възрастта му клас, без приравнителни изпити. Учителите наблюдават прогреса и знанията на детето като от близо през първия семестър след завръщането му и ако има проблем с нещо го задължават да вземе допълнителни класове- по математика например, за да навакса пропуските. Или го връщат един клас назад. Ако се окаже, че детето е научило повече от съучениците си то има право на изпити, след което може да се придвижи напред в класовете.

 

Тед 12г. и Робърт 9г. от Ирландия, яхта Millfort II

Момчетата следват не особено стрикто британската програма, тъй като е лесно да намерят информация през интернет за учебната програма на Великобритния. Но, както обясни майка им, те гледат да покрият изискванията за математика и английски за всяка година и ако децата проявят интерес към нещо извън програмата веднага се фокусират върху това. Например, когато се наложило да разглобят и поправят вятърният генератор превърнали процеса в урок- как работи и как произвежда електричесто, а после имали и урок за другите източнии на енергия- добри и лоши.

.

Сутрешно училище в ресторанта на марината

 

Ема 15г., Анна 13г. и Сара 11 г. от Аляска, катамаран Day Dreamer

Момичетата от катамарана Day Dreamer- Ема, Анна и Сара никога не са посещавали училище, въпреки че не винаги са живяли на лодка. Убежденията на родителите им срещу учебната система и системата като цяло са доста радикални. Споделят мнението, че ходенето на училище е вредно за децата. Не следват фиксирана учебна програма. Майка им подготвя материали, които намира в безплатни интернет сайтове, след като проверява официалната американска учебана програма за всяко ниво и какви са изискванияте. Тя събира и подготвя учебните материали за дъщерите си, оценява ги и попълва документ с оценките им за всяко ниво, който се одобрява като официален транскрипт в американските колежи. Така момичетата могат да се запишат да учат в университет без изобщо да са ходили на училище и без да са се явявали на ниакви приравнителни изпити. Много американски колежи приемат с предимство такива деца-пътешественици, защото те мислят извън матрицата и допринасят за културното разнообразие в колежа.

Ема, Анна и Сара

Ема 15г., Анна и Сара

„Имаме определено количетво уроци за деня. Като ги свършим сме свободни да си играем. Може да отнеме 2 часа, може да отнеме 5 часа.“-разказва Анна. Тя обича най-много изобразителното изкуство и да пише съчинения. Също обича да чете. Любимата и книга е Властелинът на Пръстените. „След 4 години ми липсват снега и леда. Искам да се запиша в колеж и да следвам изкуство или право. Обичам да споря и татко казва, че споря добре.“

Сестра и Сара обича чужди езици, учи германски. Не обича математика.

 

Юлия и Карлос, от Германия-Нова Зеландия, катамаран Cool Change

Юлия и Карлос се занимават с математика, писане, четене и всичко останало следвайки ориентировачно американската програма CALVERT, като използват учебниците от програмата както и материали, които майка им подготвя през интернет сайтове. Майка им е убедена, че децата трябва да учат само неща, които са им интересни, без да се насилват и без значение с какво темпо и на какво ниво са.

Независимо по каква причина сте избрали задочното обучение, знайте, че като родител-учител трябва да сте съзнателни, дисциплинирани и посветени, за да може децата да ви възприемат в ролята на учител и да поемат отговорността. Децата ми научават нови неща ежедневно- животът е училище. Всеки, когото срещнем е учител и ако се възползваме от всчяка ситуация можем да превърнем предизвикателствата на живота във възможности. Няма грешки, само стъпки по пътя към нашето дълбоко разбиране на живта. Промените, които искаме да видим в този свят трябва да започнат в сърцата и домовете ни. -пише майката на Джулия и Карлос.

За повече детайли как протича училището на борда на Cool Change прочетете статията „Съзнателна дисцилина и задочно обучение“ (на английски) в техният блог тук.

Юлия и Карлос

Юлия и Карлос

 

Учебната програма на Мая

След две години извън системата, след като говорих със всички тези и много други деца и техните родители, след дългият ни разговор на борда на катамараните Day Dreamer и Cool Change, слад като изслушах куп разкази за деца-мореплаватели постигнали високи академични успехи- днешни океанолози, еколози, научни изследователи, учители, артисти и след като случайно попаднах на блога на яхта Yacht Mollymawk, където прочетох някои от най-вдъхновяващите статии, които някога съм чела на тема „образование“, най-сетне осъзнах какъв вид обучение за Мая съответства на нашият начин на живот, на нашите интереси и убеждения и на нашата специфична ситуация.

Реших, че подоно на много други деца-мореплаватели, Мая ще учи това, което и е интересно и което е свързано с района в който се намираме и със света, който я заобикаля, плюс математика. Организирахме си лична персонализирана учебна програма, разделена на няколко основни предмета, като уроците от рзличните предмети са често свързани: математика, литература- четене и писане , испански език и енциклопедия. Възнамеряваме след време Мая да положи приравнителни изпити, които да и подсигурят документ (диплома) за нивото, което е достигнала и да и предоставят възможността да продължи образованието си, ако има желание. Но все още не се знае към коя държава- това ще е може би неин избор.

Мая

Мая решава задачи на лодката край остров Гваделуп

Математика

Математиката не е любимият предмет на Мая, но това не означава, че не се справя отлично. Просто понякога ми е трудно да я убедя да седне и да отвори учебника. Учебника представлява една дебела книга за пети клас, която купихме от книжарница в Тринидад. Разделен е на секции и покрива огромно количество материал, и най-вероятно на Мая ще и трябват поне две години да го свърши. Разделите, които включват обяснения, упражнения и тестове, са:

 -Умножение
– Деление
– Мерки-линейни, тегло
– Дроби
– Десетични дроби
– Проценти
– Пропорции
– Неравности
– Квадратен корен
– Графики
– Геометрични трансформации
– Пътуване- път, скорост, време
– Видове триъгълници
– Ъгли
– Паралелни и перпендикулярни линии
– Симетрия
– Обем
– Мрежи и солиди
– Куб и кубичен корен

.

.

Понякога разнообразяваме задачите със „забавна математика“ и си организираме математически игри, колажи и други по-весели занимавки. Например, като учихме как се намира лице на правоъгълник, организирахме забавна задача, където Мая имаше зададени размери в милиметри и сантиметри и се търсеха лицата или страните на няколко правоъгълника. След което, трябваше да изреже получените правоъгълници от разноцветни хартии и да ги сгъне във формата на пощенски пликове. Пликовете се получиха с различен размер, така че всички се събраха един в друг. Мая остана много доволна и дни наред продължи да прави пликове.

Понякога, когато ни предстои нов и труден материал, Мая си взима няколко дена ваканция от математиката и после постепенно започваме трудните задачи с 10-15 минути на ден, докато ги овладее и станат лесни. Най-важното е да не намразва предмета и да напредва със своето темпо.

 

Мая учи на брега близо до котвеното в Чагарамас, Тринидад

Мая учи на брега близо до котвеното в Чагарамас, Тринидад

Литература

По литература четем и пишем съчинения на ангийски. За теорията по съчинения ползваме един учебник на английски закупен в Тринидад, който ми хареса с това, че показва как да се съставят изречения, параграфи и текстове с пояснения, примери и упражнения. Разделите включват:

– Изречението- разширено изречение, комбиниране на изречения, фрагменти, ненужни думи, неправилни изречения
– Параграфът
– Описателен текст- как да описваме звук, миризма, вкус, докосване, форми, размери
– Описателни текстове- хора, места, въображаеми места, чуства
– Тълкувателен текст- информация и обяснение, процес, дирекции, причина и резултат, съпоставяне и контрастиране, обяснения и причини
– Повествователен текст -планиране на истоията, развиване на историята, диалог, анекдот, мистериозни истории, страшни истории
– Убедителен текст- писмо, реч, реклама, репортаж
– Писане на писма- бизнес писма, извинителни писма, оплаквания
– Писане на факти и мнения
– Сравнителни текстове
– Творческо писане- дневник, лично мнение, биография, автобиография, реч
– Поезия

.

.

Мая обича да пише съчинения. Според урока, пише параграф или текст, като темата я измисля сама или трябва да избере от няколко теми, които аз и задавам. Понякога пише за местата, които посещаваме. Понякога преработва съществуващ текст, понякога прави преразкази на текстове, които е прочела. Любим автор и е Роад Дал, написал ‘Чарли и шоколадовата фабрика’, ‘Матилда’, ‘Джеймс и гигантската праскова’ и др. Също обича детските книжки от поредицата на Джеронимо Стилтън. Когато пътуваме винаги посещаваме местната марина и проверяваме дали има библиотека за обмяна на книги. Това е една чудесна традиция при крузърите. Намираме невероятни книги понякога, прочетени и оставени от хора, които нямат много мястно на лодките си. Много от книгите са свързани с приключения по море, но има и доста класическа литература от световно известни автори. Намират се книги на различни езици, както и много детски книги. Така не ни се налага да купуваме нови книги.

Мая дори вече има една публикувана статия в месечният карибски вестник Карибски Компас озаглавена „Моето училище не е сграда“. Преведената на български статия (от Мира) можете да намерите тук.

 

Мая се гордее с нейната статия във вестник Карибски Компас

Мая се гордее с нейната статия във вестник Карибски Компас

 Испански

Другият основен предмет, който избрахме е испански език, тъй като плаваме в региони, където има много испаноговорящи народи. (Мая вече владее перфектно английски и френски и български говоримо). Посетихме Куба, Мексико, Гватемала, Доминикански Републики, Пуерто Рико- все държави, където се говори испански. В Гватемала Мая се записа за два месеца в местното училище и за кратко време научи основите на езика. В момента продължаваме, като четем приказки на испански, които намирам в интернет, както и статии от вестници и списания. Също така намерихме учебник за 0.50$ в магазин за втори употреби в Пуерто Рико- история за 5 клас на испански, точно в момента, в който по история правехме проект за цивилизацията на Маите.

Учебник по история за пети клас в Пуерто Рико (на испански)

Учебник по история за пети клас в Пуерто Рико (на испански)

Самата аз владея испански, учих го като втора специалност в университета Конкордия в Монтреал и затова мога да помагам на Мая. Не я тормозя с граматически правила все още, просто я карам да чете на глас и вадим непознати думи. Понякога я карам да преразкаже приказка прочетена на испански писменно, на английски. И не винаги провеждаме уроците на лодката. Веднъж бяхме в един магазин в Пуерто Рико и докато чакахме Иво да избира материали за лодката, ние с Мая прочетохме статия от местен вестник и подчертахме и преведохме непознатите думи. Но най-хубавото е, че има възможността да учи в държава, където се говори езика. Слуша го по улиците, по радиото в автобуса, чете надписите в магазините и на опаковките на храните, които купуваме.

.

Приказка от Братя Грим  на испански

 

Енциклопедия

И последният основен предмет е Енциклопедия. Така го нарекохме ние, защото започнахме с един единствен помощен материал и това разбира се беше детска илюстрирана енциклопедия, която намерихме изхвърлена във Ванкувър преди години. Разделихме този предмет на История, География и Науки и редуваме уроците. Историята е любимият предмет на Мая.

.

.

Мая си избира темата, която и се струва интересна, като условието е да е свързана с района, в който се намираме или с нещо, което ни засяга. Започнахме с историята и географията на Канада и продължаваме с карибкия регион, където плаваме вече година. И тъй като посетихме района на Юкатан и древният град на Маите- Тулум в Мексико, както и Гватемала- държавата с най-много оцелели потомци на древните Маи, а и защото носи тяхното име, сега учим за тях от един интернет сайт за деца, който открихме преди няколко месеца и който се оказа безценен ресурс за децата в основно училище ducksters. com

Плановете на уроци за цивилизацията на Маите

Плановете на уроци за цивилизацията на Маите

По науки вече разгледахме всичко за океаните и моретата, за климата, времето и метеорологичните условия, за вятъра, облаците и въздушното налягане, – все неща полезни да се знаят от всеки мореплавател. За „домашно“, Мая имаше проект- да направи таблица, където да вписва температурата, атмосферното налягане (от инструментите на лодката) и метеорологичните условия в продължение на седмица, като накрая впише изводи за връзката между промените на въздушното налягане и промените в метеорологичните условия, които наблюдава.

.

.

В Барбадос посетихме две уникални пещери. Обратно на лодката имахме урок за пещерите от енциклопедията, и всичко, което Мая прочете го свързахме с изживяното и видяното в пещерите. В Гренадините плувахме с морски костенурки. Обратно на лодката, заедно с нейната приятелка Джулия, имахме урок за морските костенурки от една книжка, която Джулия донесе. В Монтсерат, в Мартиника и в Гваделуп посетихме вулкани. В Пуерто Рико, Ст Китс, Доминикански Републики, Куба посетихме старинни крепости и колониални градове. Навсякъде, където отидем се разхождаме из горите. Посещаваме музеите. Всичко това са уроци директно от света. Да не говорим за различните народи и култури, за това, че от първа ръка Мая вижда как живеят хората по света, каква музика слушат, какво ядат. Като всички деца, тя е любопитна и бързо попива нови неща, не толкова от книги и учебници, колкото от света наоколо. Фактът, че срещаме много и различни хора също играе положителна роля за образованието, както на Мая, така и на всички нас- всеки човек разнообразява и допълва знанията ни с новата информация, която ни предава. Да, светът е едно голямо училище и всеки срещнат е учител. Колкото повече пътува човек, толкова по-богати са неговите знания. За едно дете пътешествията са несравними с нито едно учебно заведение. Може би Мая не учи същите неща със същото темпо като децата в училищата, но нещата които ги учи са и интересни и ги помни завинаги.

.

.

 

Но освен, че научават огромно количество неща от първа ръка за света около тях, децата-пътешественици се научават да уважават и опазват околната среда. Всички деца отгледани в морето, чието ежедневие е свързано с метеоролигичната прогноза, чийто дом (лодката) се движи с помощта на вятъра и си произвежда собствената електроенергия с помощта на слънцето, където сладката вода е в лимитирано количество и трява да се съхранява, където събирането и изхвърлянето на боклука е сложен процес, където поради ограниченото пространство се ограничава консумеризма, са много по-информирани и много по-съзнателни спрямо околната среда и нейното опазване.

Мая и Юлия

Мая и Юлия- знаят повече за морските звезди, отколкото децата, които са чели за морските звезди в учебниците…

И не на последно място- едно от мнгобройните предимства на корабното обучение е, че децата си изграждат ценностната система според това, на което ги учат собствените им родителите, а не случайни непознати хора. Но за съжаление системата е устроена така, че в днешно време майките са принудени да оставят децата си в ясли и детски градини, за да ходят на работа и времето, което прекарват с тях е минимално. А в тази крехка възраст възрастните имат огромно влияние за умственото развитие и възпитанието на децата. Децата попиват информацията и копират държанието на възрастните около тях. За съжаление, днес лелките в яслите, а не родителите, са тези, които възпитават децата.

Мира в ролята на учителка и Мая в ролята на ученичка

Мира в ролята на учителка и Мая в ролята на ученичка

Виктор винаги е бил с нас, независимо през какви трудности сме минавали и въпреки, че дойде време да се отдели той си тръгна от тук с багаж от знания, идеи и убеждения, които ние сме му предали с годините; знания, идеи и убеждения, които продължаваме да предаваме на Мая: да третират околните с респект и да не дискриминират никого на базата на раса, религия или националност; да не замърсяват околната среда; да уважават животните и растенията; да пестят природните ресурси, независимо от обстоятелствата; да не се стремят към скъпи вещи; да рециклират колкото се може повече, включително дрехи, вещи и мебели; да не се превръщат в роби, работещи в системата; да се задоволяват с малко; да бъдат самостоятелни и да не разчитат на чужда помощ- да постигнат мечтите си с цената на собствените си възможности и усилия.

Безплатна йога за деца живеещи на лодки в Гренада- вместо физическо

Безплатна йога за деца живеещи на лодки в Гренада- вместо физическо

Мая и Зои си организираха самички урок по изобразително изкуство

Мая и Зои си организираха самички урок по изобразително изкуство

Мая с приятелки в Антигуа

Мая с приятелки на остров Антигуа

Клуб на младият читател организиран от майките на децата в Гренада

Клуб на младият читател организиран от майките на децата в Гренада

Нойял, София и Мая в народни носии по време на националният празник на Гватемала

Нойял, София и Мая в народни носии по време на националният празник на Гватемала

Урок на тема "Изкуството и околната среда"

Урок на тема „Изкуството и околната среда“

Мая учи на кея в Тринидад

Мая учи на кея в Тринидад

Блогове на семейства, чиито деца учат задочно на лодки

 

Не всички семейства с деца-мореплаватели пишат блогове. Тук са пубикувани и ще бъдат добавяни линкове към блоговете на семейства с деца-мореплаватели. Целта е да споделим възможно най-много опит и информация за този начин на живот и обучение. Ако вие сте едно от тези семейства и искате блогът ви да бъде добавен тук, свържете се с мен в коментарите тук или във фейсбук.

Yacht Mollymawk -английски (невероятни!)

Sailing Amélie-английски

Sailing adventures on Cool Change 47-английски

Marsden Family’s Great Adventure-английски

La Jeannoise– френски

Rêve d’Océan-френски

Sailing Totem– английски

Homeschool Ahoy-английски

 

Нина, яхта Иза

Безплатни интернет ресурси за задочно обучение

 

studdyladder.com

ducksters.com

math-drills.com

homeschoolmath.net

commoncoresheets.com

superteacherworksheets.com

sciencekids.co.nz

famouspeoplelesson.com

discovery-education.com

mathisfun.com

xtramath.org

ontario education

 

Тук ще бъдат добавяни периодично интернет сайтове с учебни ресурси. Ако искате да споделите вашият опит със задочно обучение или да добавите линк, моля свържете се с мен в коментарите тук или във фейсбук, където можете да изпратите линковете.

Благодаря на всички, които взеха участие и помогнаха за написването на тази статия!

 

Share

Китът който дойде да ни каже здрасти

.

.

Нещо подобно може да ви се случи, когато плавате от едно място към друго, бавно, лек бриз, морската повърхност леко набръчкана; после вятърът умира напълно и лодката започва да се носи от почти недоловимото течение в някаква случайна посока, небето-безоблачно и толкова ослепително, че очите ви заболяват, не се вижда земя, само морска пустуш- огромно интензивно пространство, празно и смълчано; и точно тогава…. ПУФФФ…дълго мързеливо забавено пуффф, и знаете, че е кит, и сърцето ви подскача, адреналинът ви удря толкова стихийно, че усещате малки бодлички в ръцете и краката; и знаете, че е кит, но още не сте го видели- толкова близо до лодката; и започвате да гледате с всичките си очи, сканирате морето във всички посоки наоколо и знаете- следващият път ще го видите със сигурност.

.

.

Ето го, задава се бавно, като закъсняло чудо, пуфффф, още по-близо, съвсем до лодката, тъмният му гърб гладък и лъскав, влажното му око ви гледа. Обикаля около лодката все по-близо и по-близо, разтревожен, защо не се движите, защо лодката така се носи нанякъде, имате ли нужда от помощ? Водата е толкова бистра, толкова напълно прозрачна, че когато той решава да мине отдолу, само на метър под лодката, виждате всеки един детайл по масивното му тялото. Млад гърбат кит, около 10-12 метра дълъг, с малка гръбна перка, две бели странични перки и мощна елегантна опашка. Гледате надолу сякаш висите във въздуха. Кит тече под краката ви.

.

.

Решава да остане с лодката за известно време, да се увери, че всичко е наред. Излиза да си поеме въздух на всеки няколко минути, понякога съвсем наблизо. Понякога плува по гръб и бялото му коремче свети под водата- фука се- ето ме тук съм, вижте какво мога да правя, как сте, приятно ми е да се запознаем!

.

.

Share

Островът на маймуните

Островът на маймуните

от Мира Ненчева

Ние хората, въпреки историята, въпреки природата, въпреки съвестта ни, продължаваме да вършим странни неща в името на науката и в името на човечеството.

Майка и бебе резуз макак

Майка и бебе резуз макак

На 12 морски мили югозападно от Фахардо открихме малко островче- едва 600 на 400 м., плоско от северната страна със стръмно каменисто хълмче от югозападната, издигащо се от морето и достигащо 35м височина. Островът е залесен и необитаем, с изключение на няколкото стотин игуани и над 1000 маймуни от вида Резус Макак (Rhesus Macaque), които не се срещат никъде другаде в Пуерто Рико или в останалите карибски острови.

Кайо Сантиаго, Пуерто Рико

Кайо Сантиаго, Пуерто Рико

Маймунки! Колко яко, си казахме ние. Но това не е туристическа атракция и дори ако мястото не се пази в тайна, то е забранено за посетители. „Нарушителите ще бъдат наказани“- гласят табелки покрай брега. Това може би обяснява факта, че бяхме единствената лодка и единствените хора в околността.

 

.

.

Още щом се приближихме с лодката в заливчето до западният бряг чухме крясъците на маймуни в гората  и решихме да ги посетим с нашият нов каяк. Доближихме се до брега и започнахме да гребем в плитчините от подветрената страна на острова. Спряхме до едно малко пясъчно плажче и предпазливо се огледахме за маймуни в сенките на рядката горичка. Зачакахме. Скоро се появи двойка маймуни и седнаха срещу нас в далечината, хвърляйки ни по един нехаен поглед от време на време. Няколко минути по-късно започнаха да прииждат макаци от всички посоки. Някои вървяха на четири крака по земята, други подскачаха от клон на клон в короните на дърветата и от време на време надаваха остри крясъци, без особена причина. Озовахме се заобградени от стотици маймуни седящи на земята около нас и в клоните на дърветата.

 

резус макаци

резус макаци

Резус макаците са средно големи маймуни, сиви, кафеникави и жълти на цвят с къси опашки и червени лица, родом от Индия, Бангладеш, Пакистан, Непал, Бурма, Тайланд, Афганистан, Виетнам и южен Китай. Тези примати са най-широко разпространени в различни географски райони и обитават голямо разнообразие от климати и надморски височини в Централна, Южна и Югоизточна Азия след хората. Те оцеляват в сухи открити места, тревисти и гористи райони и дори се намират на височини до 2500 м. Също така са лесни за отглеждане в зоо паркове и в домашни условия. Често се размножават и броят им нараства, за това ги смятат за обратното на „застрашен вид“, а в Азия ги считат за напаст, като плъховете, особено в градовете, където маймуните ходят да търсят храна в отпадъците и често крадат каквото им попадне.

млад мъжки макак

млад мъжки макак

Фактът, че са толкова многобройни, устойчиви и лесни за отглеждане, както и фактът, че макаците и хората са доста близки по анатомия и физиология с 93% общи гени и общ прародител (преди 25 милина години), ги прави доста популярни в научната сфера.

.

.

„Резус макаците са широко използвани за медицински и биологични тестове, както и за животински експерименти. Името им дава названието на „резус фактор“- един от елеметите в човешката кръвна група. Резус макаците са също така използвани във всеизвестният противоречив експеримент за майчински лишения през 1950-те от доктор Хари Харлов, сравнителна психология. Други медицински открития улеснени от ползването на резус макаци включват: ваксини за бяс, дребна и едра шарка, лекарства за конторлиране на СПИН и по-доброто разбиране на женскта възпроизводителна система и ембриони.“ (От Уикипедия)

Маймунки с цифри и букви на гърдите

Маймунки с цифри и букви на гърдите

През 50-те и 60-те години НАСА изпраща макаци в космоса, от които един се завръща жив, а Русия последно праща маймунка извън орбита на Замята през 1997. Макак става първият клониран примат през 1994г., а 2001 г. се ражда и първото транс-генетично маймунче наречено Анди, съдържащо гени на медуза и светещо в тъмното.

.

.

За научни изследвания и експерименти проведени на територията на САЩ се използват маймуни внесени от Индия, както и маймунките от колонията на остров Кайо Сантиаго, не далеч от бреговете на Пуерто Рико (неинкорпориран щат на Америка), където група от 409 животни били донесени през 1938 г. (зората на Втората Световна Война, когато на много от околните малки острови се извършват редица военни и други опити и учения). Днес колонията наброява над 1000 индивида, коио се разхождат свободно на малкия остров. С тях се занимава Университет Пуерто Рико – Карбски център за изследване на примати. Научните работници наблюдават държанието на“дивите“ животни. Тези маймуни също така задоволяват нуждите за научни експерименти на Националният Здравен Институт на Америка и университетите Йеил, Чикаго и Харвърд.

майка с бебе

майка с бебе

Въпросът дали животни трябва да се ползват за научни изследвания е доста противоречив. Някои хора твърдят, че в името на медицинският напредък, няма друг начин. Животните могат да бъдат пожертвани за доброто на човечеството. Нека хиляди маймуни, казват те, бъдат инфектирани с болести, изучавани и пожертвани дори ако благодарение на това само един човек бъде спасен. Този човек може да е детето ви.

.

.

Ако всички са съгласни да се прави дисекция на жаби в училищата с научна цел и да се ползват лабораторни плъхове за медицински експерименти, то каква е разликата с маймунките? Макаците, подобно на плъховете, са просто още един вид животни в изобилие. Но те не са плъхове, може да спорите вие, нито са животни „произведени“ за месо. Това са диви животни, които приличат на нас.

резус макак

резус макак

 

Тези, които защитават правата на животните ще ви кажат, че е нечовешко, даже безбожно да се убиват живи същества независимо какви са причините. Повечето научни изследвания върху животни и без това са безсмислени, поради физиологическата разлика между животните и хората. Независимо, че имаме прилика с макаците, факт е, че различните видове имат различни реакции към вируси и болести. Например резус макаците носят Херпес Б вирус, който не им вреди изобщо, но е опасен и смъртоносен за хората. Така че какъв е смисълът да се разработва ваксина за дадена болест, като се използват маймуни, след като ваксината няма да е ефикасна за хора?

.

.

Макаците, които наблюдавахме от разстояние на Кайо Сантиаго бяха много предпазливи и добронамерени към нас. Явно бяха свикнали с човешко присъствие, тъй като научните работници идват с лодка да ги хранят всеки ден. Стояха и чакаха, но ние нито ги хранихме, нито ги доближихме. Някои ядяха листата и кората на дърветата, други внезапно се изнервяха и сбиваха, което предизвикваше краткотрайна суматоха и всички крещяха и се възбуждаха, но след няколко секунди се успокояваха и продължаваха да се занимават с обичайните си занимания. Майки кърмеха бебета, ромнтични двойки правеха краткотрайна любов, старейшините се караха на младоците.

Ауимбое-ауимбое

Ауимбое-ауимбое

Жълто-зелените им очи и сериозни лица им придаваха тъжно изражение, но това беше само илюзия. Ние хората много обичаме да хуманизираме животните и да им придаваме човешки черти. Например делфините затворени в басейни, които в действителност може би страдат ужасно, ни изглеждат усмихнати. Ние им се усмихваме в отговор и плуваме с тях и даже ги целуваме за снимката. Тези маймунки, от друга страна, които на нас ни изглеждаха тъжни (защото ние знаехме каква съдба ги очаква) са всъщност най-вероятно доста щастливи. Те нямат представа какво е предназначението им и се чустват добре: рзхождат се свободно на островчето си, което е техният дом от поколения насам- дом, където няма хищници, където храната не е проблем и климатът е прекрасен.

 

.

.

Те не подозират за съществуването на останалият свят извън островчето, не знаят нищо за произхода си, за истинската свобода и независимост, за истинската дива природа, за Индия. За тях няма друг вариант (както и за много от нас, които, въпреки, че знаем доста повече, приемаме актуалната система, импозираната ни социална структура и йерархия, условия и закони и живеем „свободни“ цял живот на малките си островчета от фалшив комфорт и фалшиви предназначения, притежавани и управлявани като роби, докато експериментите продължават).

.

.

*Споделете във Фейсбук и ни пишете вие какво мислите за всичко това.

Share

Нептуне, благодарим ти за рибата!

След три седмици във Фахардо най-после дойде време да потегляме. Опънахме платната посока- Понсе, шейсетина морски мили на запад. С източен вятър около 20 възела Фата Моргана се движеше 7-8 възела, стигайки до 9 надолу по вълните, които идваха зад гърба ни. В един момент се зададе черен облак с кратко затишие на вятъра преди да удари- вятър и дъжд, 30 възела и отгоре. Иво беше нагласил платната wing on wing и реши, че няма да рифоваме предварително. И точно, когато зафуча- въдицата удари. Иво се захвана да тегли рибата, а аз и Мая трябваше сами да рифоваме, като завъртяхме Фата почти срещу вятъра, така че скоростта падна на 2 възела. Малко паника и крещене, нормалното.

Иво вади риба.

Иво вади риба.

Рибата изтегли половината влакно и мина цяла вечност преди Иво да успее да я докара. Тежка. Това е добър знак. Още преди да я доведе наблизо я разпознахме по червените перки- Mahogany Snapper- любима, с бяло мазно филенце.

Иво е голям рибач...

Иво е голям рибач…

Шквалът отмина, дъждът спря, само морето остана развълнувано още няколко минути след като всичко утихна, а Иво още се занимаваше с въдицата. Изкара рибата изморена, окървавена, почти умряла от битката. Мая донесе куката и шишето спирт, което ползваме за упойка на рибите. Упойка, която им капваме в хрилете, те се успокояват, заспиват и никога не се събуждат…

Мира също искаше да се снима с рибата...

Мира също искаше да се снима с рибата…

Всичко това се случи на 200 метра от островчето Cayo Santiago, известно още като Isla de los Monos (островът на маймните), където смятахме да спрем за ден-два. Мушнахме се зад рифа, намотахме платната и пуснахме котва.

Иво филира рибока

Иво филира рибока

Беше към 12 часа. Време за обяд. Иво разфасова рибока. Кожата, червата, главата и костите си ги поделиха един самотен делфин, който дойде да ни посрещне на влизане в заливчето и няколкото птици-фрегати.

Фрегата

Фрегата

Време за обяд. През последната година и половина сме хванали десетина от тези същите снапъри около Куба, Мексико, Бахамите и Пуерто Рико и пробвахме да ги готвим по няколко начина- на барбекю, на фурна с доматен сос и лук, пържена. Но най-добре се получи, когато я панирах с брашно и яйца, придружена с бял ориз или картофено пюре и студена бира. Даже Мая, която е доста претенциозна за храна и изобщо не обича риба, прави изключение в този случай и хапва порядъчно (без бира). Стана като традиция- щом хванем такова снапърче- панираме го. Другите видове риби ги приготвяме по различен начин.

Филе от снапър

Филе от снапър

И така, никога не се знае точно какво е менюто на Фата Моргана. Дали паниран снапър, дали сашими или махи-махи на скара..? Каквото му се откъсне от сърцето на лудия. Ние при всички положения сме му благодарни, стига да не е някоя зъбата грозна баракуда…

.
.

Нептуне, благодарим ти за рибата!

 

Share

Танци и печени прасета в Гуавате

Още един епичен Трифон Зарезански уикенд.

Красива пуерториканка танзува бачата

Красива пуерториканка танцува бачата

Има едно уникално място в Пуерто Рико, ако не и в света, наречено Гуавате- малко планинско селце, където всяка неделя се събират тълпи от хора. Още към 11 часа преди обяд започват да прииждат от всички кътчета на острова и задръстват единствената главна улица. Трафик, коли, хора, музика бумти, дори ако времето е лошо и вали проливен дъжд. Ако случайно попаднете тук ще се зачудите защо е тази лудница? Отговорът е: заради прасетата.

.

.

Но ние не попаднахме случайно тук. Доведоха ни наши стари приятели-крузъри, които срещнахме за първи път преди 6 месеца в Понсе. „Искате ли да опитате от местната кулура: автентична традиционна музика и храна?“ – ни писаха Грег и Мишел, които са прекарали доста време в Пуерто Рико и знаят къде кога какво се случва. Разбира се, че искаме! В неделя на обяд нашите приятели ни взеха от пристанище Фахардо с кола под наем и след час и половина пристигнахме в Гуавате, не далеч от Carite Forest Reserve.

Коли, народ, дандания - Гуавате, Пуерто Рико

Коли, народ, дандания – Гуавате, Пуерто Рико

От край време в Гуавате местните пуерториканци идват да похапнат традиционно печено прасе. От двете страни на улицата има десетки малки ресторантчета Lechoneras, в чиито витрини бавно се въртят на шишове прасенца-сукалчета, само в неделя. В двата най-големи ресторанта El Rancho Nuevo  (Новот Ранчо) и El Rancho Original (Оригиналното Ранчо) на дансинга се вихрят луди танци- меренеге, салца и бачата. Музиката изпълнявана на живо е оглушителна, почивка няма. Тук е мястото, където Антъни Бурден от предаването „Без Резервация“ и Андрю Цимерн от предаването „Странни Храни“ по TravelChannel се идвали да дегустират най-доброто от Пуерто Рико.

.

.

Пуерториканците обичат да си организират семейни мероприятия през уикендите. Навсякъде по плажове, паркове и ресторанти се празнува края на седмицата, дори и да няма никакъв специален повод. Празненствата винаги включват много ядене, пиене, музика и танци, цял ден и цяла нощ. В Гуавате ситуацията е неконтролируема.

бачата

бачата

Пристигнахме към 2ч. следобед. Валеше дъжд, но никой не му обръщаше внимание. Капанчетата от двете страни на улицата, в продължение на няколко километтра бяха вече задръстени от хора, 99% местни. Наредихме се на опашка и докато ни дойде реда да поръчаме гледахме прасето, което хипнотично се въртеше на шиша си. Мая беше потресена: „Като видях прасето, беше останала само задната му половина, се почуствах вегетарианка. Хапнах само малко ориз.“ Освен прасе се продлагат и много гарнитури- традиционни пуерторикански деликатеси: сочна варена юка с чесън, сладки жълти картофи, които се топяха в устата, два вида пържени банани, доматен ориз с черен боб, кървавица и др. Всичко беше безкрайно вкусно и само 8-9$ порцията включваща 3-4 гарнитури и бира. За 27$ се натъпкахме и остана за вечеря (порцията на Мая).

На масата, всеки сам си прави порцията от обилното количество месо и гарнитури, които ни връчиха.

На масата, всеки сам си прави порцията от обилното количество месо и гарнитури, които ни връчиха.

След като надигнахме сити погледи от чиниите и след като безуспешно се опитахме да разменим две приказки с Грег и Мишел в кратките паузи между песните, не оставаше нищо друго да се прави, освен да се танцува.

Мира танцува с една от местните таланти. Тази жена имаше най-сърцераздирателните задни части и умееше да ги жонглира като факир...

Мира танцува с една от местните таланти. Тази жена имаше най-сърцераздирателните задни части и умееше да ги жонглира като факир…

Единствено Мая не се забавляваше. В съчинението си на следващия ден тя писа:

Аз лично мразя тълпите и силната музика, особено музиката, която не ми харесва. Чуствах се объркана и изгубена. Всичко се сливаше. Всички говореха на испански. Музиката гърмеше все едно над главата ми излита ракета. Както каза Грег, зъбите ти започват да вибрират. Много хора танцуваха. И аз бих танцувала, ако музиката беше хубава. Идеше ми да се гръмна. Но ми хареса факта, че нормалните, обикновени пуерториканци се забавляват от време на време. Също ми хареса дългото приятно пътуване с кола в компанията на Грег и Мишел и разговорите ни в колата- страхотни хора.

С Грег, Мишел, Иво и Мая в Гуавате

С Грег, Мишел, Иво и Мая в Гуавате

Ако питате мен, аз бих останала да танцувам до последната песен… За мен това изживяване си остава най-автентичното, най-забавното, неповторимо изживяване в Пуерто Рико. Ако предпочитате да се смесите с местните и да не срещнете нито един друг турист, ако латиноамериканските ритми ви стоплят кръвчицата, ако обичате печено свинско и сте любопитни да опитате местни деликатеси на ниски цени и ако смятате да посетите острова само за един ден, изберете неделя (дори и да вали като из ведро) и отскочете до Гуавате!

.

.

Муика на живо и танци в Гуавате

Муика на живо и танци в Гуавате

Мира и Мишел на дансинга

Мира и Мишел на дансинга

 

Share

За това как се сдобихме с нашият нов каяк

Преди време писах за предимствата на обикновения каяк , като обясних, че за нас каякът не е просто развлечение или спорт, а незаменимо екологично-чисто, безшумно, плитко-газещо превозно средство, с което дори дърпаме катамарана когато се наложи.

.

Всички обичат каяците!

И когато нашият стар 15-годишен каяк Агент Оранжев се напука (най-вероятно порди вредното влияние на слънчевите лъчи и старост) и когато стана ясно, че ще трябва да си купим нов каяк (след като се опитахме не особено успешно да поправим стария), точно в този момент ни се обадиха KayakShop.BG и ни подариха нов каяк! С тяхна помощ обявихме подареният каяк за продажба в България, за да може с парите да си купим каяк от Пуерто Рико (тъй като да се изпрати каяк по пощата е малко трудно…)

Само след няколко дни се намери купувач! Така че ние вече се сдобихме с нов каяк- Агент Оранжев-Младши.

Иво и Агент Оранжев-Младши

Иво и Агент Оранжев-Младши

Случаен човек, когото срещнахме на улицата се съгласи да ни помогне да докараме Младши на покрива на неговата кола, срещу 20$ (магазинът за каяци се намира на 10 км от заливчето ни).

.

.

А не-случайният човек, който не случайно купи каяка в България се оказа не човек, а легенда- Венелин Стайков, поставил световен рекорд в мотопарапланеризма през 2000г.

Венелин Стайков- световен шампион по мотопарапланеризъм. Снимка-

Венелин Стайков- световен шампион по мотопарапланеризъм.
Снимка-ДелтаКлуб.бг

Гледайки краткото филмче за него по Българска Национална Телевизия се разчуствах от гордост и от щастие, че се запознахме и свързахме с тази невероятна личност благодарение на цялата тази история с каяците. Запознайте се и вие- гледайте филмчето Да се рееш сред птиците в небето – хоби или страст до живот.

.

Copyright: Ognyan Stefanov

Но това не е всичко. Венелин Стайков е по професия инжинер и днес той има фирма, която специализира в проектирането, изграждането и поддръжката на фотоволтаични системи Слънчев Дом. И той като нас сам си произвежда електричеството за дома си с помощта на слънчеви панели и се е посветил на популяризирането и разпространението на тези алтернативни енергийни източници за дома в България. Ето какво ще прочетете на страницата на фирмата му:

Ние сме млада фирма, създадена през 2012 година, която специализира в проектирането, изграждането и поддръжката на фотоволтаични системи. Работим с водещи международни доставчици на оборудване, които не правят компромис с качеството на предлаганите модули, инвертори и компоненти. Фотоволтаичните ни системи гарантират сигурен добив на електрическа енергия в продължение на повече от 25 години при това с минимална поддръжка.
Фотоволтаичната енергия вече е една икономически изгодна алтернатива на традиционните енергийни източници, която оставя незначителен отпечатък върху околната среда. Залагайки на нея вие ефективно намалявате разходите си за ток и, като един благоприятен страничен ефект, спомагате за опазването на околната среда.
Целта ни в Слънчев Дом Инженеринг е да предложим иновативни енергийни решения за домакинства и предприемачи. При нас ще намерите всичко за фотоволтаичните (соларни) системи, панели, инвертори, кабели и други компоненти. Ние работим с грижа за доходността на вашите инвестиции и затова наш приоритет е да сме винаги гъвкави в ценообразуването си както към корпоративни, така и към крайни клиенти. Съобразявайки се с нуждите, бюджета и изискванията на всеки един клиент, изготвяме и изпълняваме оптималния проект, който да осигури желаните от Вас резултати.
С намаляването на изкопаемите горива в глобален мащаб, тенденцията е към повишаване цените на електроенергия от традиционни източници. От друга страна, фотоволтаичната енергия се употребява все по-масово и с намирането на по-широкото й приложение в бита и индустрията, цените й устойчиво намаляват. Това превръща покупката на една система дори за собствено ползване в изключително изгодна инвестиция.
Нашият екип е на ваше разположение при всякакви въпроси или нужда от допълнителна информация. Свържете се с нас, за да Ви предложим най-ефективния и изгоден вариант, съобразно личните Ви нужди. За контакти
.

.

И така, сдобихме се с нов каяк, запознахме се с легендарна личност, която на всичкото отгоре споделя нашата страст към алтернативната слънчева енергия и станахме приятели с  момчетата от KayakShop.BG, нашите най-нови спонсори, без които нищо от това нямаше да се случи.

photo: KayakShop.bg

photo: KayakShop.bg

Повече за KayakShop.BG:

Фирмата ни е повече от шест години на българския пазар и е известна сред почитателите на Sit On Top каяците с магазинът ни Kayak House в град Поморие.

При нас можете да намерите както разнообразие от каяци и аксесоари, така също и специално внимание, професионална консултация и възможност за тестване на нашите продукти. Поддържаме големи количества на склад!

При нас можете да намерите всички модели каяци с марката Хоби (Hobie),  оборудвани с уникалната по рода си система за задвижване Mirage Drive®. С помощта на най-голямата и силна мускулна група в човешкото тяло – краката, разходката с каяк е като детска игра. Благодарение на крачното задвижване, ръцете Ви са винаги свободни, което е незаменимо по време на риболов. При всеки един каяк от серията Mirage Drive® е предвидена възможност за монтиране на ветроходен комплект, който ви дава още една възможност за алтернативно задвижване. Всеки Mirage Drive® каяк е окомплектован с гребло от две части, комфортна седалка и сгъваем рул.

Поради големия интерес в страната се очаква скоро отваряне на магазини в градовете София и Пловдив. За контакти

Благодарим ви отново Велин Керимов, Иван Иванов и Пепи Вижъна от KayakShop.BG !

Share

Жена-мореплавателка

Тази статия беше първо публикувана на английски в карибският месечен вестник February 2015 issue 233 of Caribbean Compass. Можете да я намерите on-line на страница 26-27.

Bev Cory aboard S/V Aseka

Bev Cory aboard S/V Aseka

 

Жена-мореплавателка

от Мира Ненчева

След няколко часа спокойно плаване от Антигуа до Гваделуп пристигнахме в Дее- първото заливче от северозападната страна на острова. Там с радост открихме нашите приятели Керън и Мел на борда на яхта Passages. Дее е малко очарователно рибарско селце с няколко ресторантчета покрай брега, магазин за сувенири и boulangerie, където се предлагат вкусни френски бегети и сладкиши. Посрещна ни монотонната песен на камбаните от камбанарията на малката църква блестящо бяла на фона на тъмната планиниа.

Deshaies

Deshaies

След като свършихме с входната процедура решихме да се разходим заедно с Мел и Керън нагоре по реката и да потърсим един малък водопад, който си мислехме, че се намира наблизо. Поканихме екипажите на другите две лодки в заливчето- Марк и Тина от яхта Rainbow и Бев от Aseka да дойдат с нас. Превърнахме се във внушителна група от крузъри вървящи насред гората в търсене на водопад.

Cruisers on a waterfall expedition

Cruisers on a waterfall expedition

Бяхме заобиколени от дървета с коренища пълзящи като змии над влажната почва, екстравагантни папрати и черни пеперуди. Сутрешното слънце пронизваше тънки лъчи от бяла светлина в тавана на гората разсейвайки тежката сянка на дърветата. Камънаци, дървета, кал и още повече коренища; приглушеният ромон на реката провираща се между сиви скали покрити с вечен мъх. Раци бързаха да се скрият в дупките си в меката земя, параноични гущери се спотайваха зад клоните, а в далечината- малко вирче със зелени спокойни води ни канеше за няколко минути разхлада.

Cruisiers in the pond

Cruisiers in the pond

Разходката се оказа по-дълга отколкото очаквахме. Почти всички бяха обути с джапанки, тъй като си представяхме, че ще пристигнем за няколко минути. Вместо това прескачахме големи хлъзгави канари вътре в реката вече повече от час и все още нямаше и помен от водопада. Започнахме да се тревожим. Дали бяхме на верният път (ако това изобщо може да се нарече „път“)? Аз също се притеснявах и за нашите приятели- всички над 50 годишни. Ами ако някой се подхлъзне, падне и счупи крак? Мел помагаше на Керън, Тина вървеше с Марк, а Иво се грижеше за Мая и мен из най-трудно-проходимите места- върху канари, паднали дървета и бързо-течаща вода. Но Бев беше сама през цялото време.

Maya

Maya

Но тя не се оплакваше, нито изглеждаше сякаш има нужда от помощ. Весела, скачаше от камък на камък с невероятна енергия и през цялото време си бърбореше с нас.

– Бев, как така плаваш сама?- бях любопитна аз.
– Просто исках да плавам, това е. Вече 35 гоини плавам.

Bev

Bev

Бевърли Кори- Бев е родена в Окланд, Нова Зеландия. Баща и бил строителен инжинер и работата му била свързана с постоянно месетене от едно място на друго, заедно с цялото семейство. Бев е посетила 21 различни училища в Нова Зеландия, Австралия, Канада, Англия и Алжир преди да навърши 19г. Свикнала с пътуването и даже и харесвал този номадски начин на живот. Превърнал се в нещо естествено.

– Един ден когато бях на 19г. стар приятел, с когото карах сърф ме заведе на плаване. Оказа се, че лодката е състезателна и отидохме на състезание! Дърпах въжета, навивах лебедки, опаквах спинакер. Екипажът си помислиха, че имам опит в тая раота. Но аз им казах, че никога не бях плавала на пладноходка до тогава. Капитанът ме погледна, никога няма да забравя този момент и ми каза: „Тепърва ще плаваш“. След което скъсах с приятеля си,, напуснах си работата и заминах да плавам на лодката на един стар холандец, който имаше нужда от екипаж. Той ме научи на всичко за мореплаването. Най-после правех каквото ми се правеше.

След години мореплаване около Астралия, Нова Зеландия, САЩ и Карибите, след две лодки- една 36-футова Van de Stadt, която тя сама построила и една 37-футова Таяна и след двама отвратителни съпрузи („Майка ми каза, че не ставам за тази работа- със съпрузите и по-добре да не потретвам грешката.“), Бев днес пътешества соло на борда на Aseka- катамаран Maxim 380 построен през 2005г. в Дърбин. Дизайнът на лодката е идеален за соло-плаване. Всички въжета влзат в кокпита, така че Бев може да наглася платната от там и да рифова лесно, докато е на руля. Тя също може да пуска и вдига котва сама с помощта на електрически брашпил, който също се кнтролира от кокпита.

– Вдигането на котвата е най-рискованата процедура, тъй като трябва да отпускам веригата в същото време. За това гледам да съм по-далеч от други лодки като пускам котва и чакам да съм извън залива като опъвам платната. Рифовам рано.

До сега Бев е нямала никакви проблеми да плава и да посещава места сама, но винаги внимава много. Има места, където не би се разхождала самичка и места, където предпочита да плава с екипаж, като например до Колумбия.

– Най-дългото ми соло-плаване беше от Пуерто Рико до Бонер- 60 часа. През нощта спях по 15 минути, ставах, проверявах всичко и си лягах за още 15 минути.

Inside S/V Aseka

Inside S/V Aseka

Понякога Бев кани приятели или приятели на приятели да и помагат с дългите преходи, но по принцип предпочита да е сама.

– Свикнах да съм сама със себе си. Предпочитам да не рзчитам на други хора. На другите не им пука за лодката така, както на мен ми пука- тя е моят живот. Като имам гости, те се държат все една са на ваканция и постоянно купонясват. Но това не е лодка под наем и аз не съм им прислужница. Те идват като екипаж и трябва да си покрият разноските.

На 21 годишна възраст Бев се записала за екипаж на частен тримачтов кораб Бригантин с 10 платна. Само предната мачта имала 27 въжета. Традиционно стъкмена, на кораба нямало дори лебедки- само такелаж. Така плавали до нова Зеландия и до Австралия. Тя била шкипер, отговорна за палубата и платната.

Когато била на 23г.тя работила 2 години като помощник на риболовен кораб за скариди. Била единствената жена на комерсиален кораб в цялата флотилия. Отнело 6 месеца на останалите мъже да я приемат като част от екипажа- постоянно я наблюдавали какво прави.

– Но когато най-накрая ме приеха изеднъж имах толкова много братя, невероятно е. Като си млад правиш такива щуротии.

Нейние щуротии включват: каране на камиони в уранова мина и да стане първата жена в Австралия, която е работила на нефтена платформа като радио оператор, за 2 години.

По-късно Бев започва да инсталира софтуерни системи за медни и златни мини в Австралия, Тихоокенския регион и Африка. Работила е и е живяла в Конго, Мавритания, Буркина Фасо, Замбия и Южна Африка. Когато не била на работа ходела с раница из планините.

Но мореплаването винаги си останало най-голямата и страст. Купила си катамарана Асека когато била на работа в Буркина Фасо. Името оазначава „да просперираш“ на местния буркински език.

– Хората мислят че съм „странна“ за това, че пътувам сама. Майка ми мисли, че съм луда. Аз мисля, че са луди онези неопитните мъже, които се опитват да ми казват какво да правя. Питаш ме, кое е най-трудното нещо за сама жена-мореплавателка като мен. Най-трудно ми е, когато се гмуркам и няма кой да ми прави компания.

.

.

Най-сетне чухме приглушеният грохот на водопада. Звукът се засили, тежък, сякаш водопада беше тръгнал към нас. Не беше голям водопад, скрит в каньон зад черни скали, които внезапно се издигаха високи, покрити с обилна тропическа растителност. Дългият поход си заслужаваше. Прекосихме последното дълбоко вирче и след още едно вертикално катерене по скалите достигнахме мястото, където водопада изливаше водите си с невероятна сила. Тежестта му ни смачкваше.

Bev enjoying the small waterfall near Deshais

Bev enjoying the small waterfall near Deshais

Започнах да си мисля. Представих си себе си сама на нашата лодка- как нагласям платна, дърпам въжета, рифовам, пускам и вдигам котва, докато управлявам, ремонтирам моторите… Аз сама не мога да карам едно динги, камо ли катамаран. Винаги съм разчитала на мъжа си за по-техническите и по-физическите дейности на лодката. Аз винаги съм била в ролята на „помощник“ по време на плаване, никога не съм била „капитан“. Почуствах се засрамена.

Bev aboard S/V Aseka

Bev aboard S/V Aseka

Бев ме вдъхнови да науча повече за нашата лодка, за навигирането и за плаването; да участвам по-активно в мореплаването като цяло.

Щом Бев може- значи и аз мога. Всички жени могат.

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

.

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Експедиция с каяк по река Фахардо

Заливчето Фахардо от източната страна на Пуерто Рико се намира в самата делта на река Фахардо. Днес за първи път се разходихме нагоре по реката с нашият НОВ каяк- по-голям, по-лек, по-удобен.

F01

Само след десетина минути гребане през залива навлязохме в реката, която тече бавно и спокойно по ръба на малко рибарско градче.

F02

Крясъците на чапли нарушаваха тишината на това място, изплашени водни кокошки панически прелитаха ниско над водата от единия до другия бряг. Самотен рибар ловеше риба.

F03

Огромни зелени игуани се спотайваха в клоните на дърветата надвесени над реката.

F04

Суетна бяла чапла се оглеждаше в кафявите води.

F05

Но това, което ни хареса най-много и ни изненада приятно беше чистотата. По повърхността на водата и в тревите покрай бреговете на реката нямаше нито един боклук, независимо, че реката премина през населено място.

F06

Share

Пътя на Болката

Read Father Jerome’s Via Dolorosa in English here

Шестнайста глава

Дядо Жером по Пътя на Болката

 

Ние сме пътешественици. Светът е нашият адрес, морето ни е постоянното гражданство. „Домът е там, където е лодката“ Така гласи един знак окачен в камбуза. Не се задържаме дълго на едно място- плаваме нататък измъчвани от необходимостта, като неутолима жажда, като проклятие, да видим какво има след хоризонта. Но понякога спираме. Понякога се покатерваме на върха на някоя планина и от там се оглеждаме наоколо, за да видим от къде сме дошли и на къде сме тръгнали.

.

.

Февруари 2014

Разстоянието между малкото частно островче Little San Salvador и Cat Island на юг е 34 морски мили. Плавахме цял ден. Беше вече тъмно, когато пуснахме котва в широкия залив от западната страна на острова.

На следващия ден взехме бутилки с вода в раниците и потеглихме към хълмовете.

Hiking up Mount Alvernia

Hiking up Mount Alvernia

Изкачвайки 62-метровата „планина“ Алверния- най-високият връх на Бахамите, разказах тази история на моите деца:

Имало едно време един стар отшелник- странен човек, който си живеел сам в малка каменна къщичка, която построил собственоръчно на върха на една малка планина. Къщичката, която до ден днешен краси планинката е толкова миниатюрна, че може да си представите колко малък е бил този отшелник, около метър висок- най-вероятно джудже. Всичко вътре- спалничката обзаведена с едно единствено дъсчено легло, което заема почти цялото пространство, коридорчето, стаята за гости, където не повече от един, максимум два госта могат да се поберат, малката камбанарийка и параклисчето, където има място само за един поклонник, където за да влезе човек през ниската вратичка, трябва да се наведе- всичко това прилича на детски по размер замък, построен върху мини-планина, където живеел мини-човек.

Ivo inside the chapel

Ivo inside the chapel

Но в действителност обитателят на това място бил доста висок, слаб мъж, с бяла брада и тъжни сини очи, облечен в сива роба с качулка. Защо тогава, мислите вие, си построил такова малко обиталище?

Hermitage on Mount Alvernia

Hermitage on Mount Alvernia

Продължихме да вървим по кратката стръмна пътека до върха. Хора от цял свят пристигат тук за да изкачат „Еверест на Бахамите“ , където се намира последния шедьовър на отшелника дядо Жером- ермитажа, който той проектирал и построил сам и където прекарал последните 17 години от живота си в уединение, като беден човек посветен на молитви, благотворителност и самота.

Inside the Hermitage's small chapel

Inside the Hermitage’s small chapel

Роден през 1876г. в Англия Джон Сирил Хоус учи архитектра и теология. На 21г. вече е практикуващ строителен дизайнер. На 27г. става англикански свещеник. През 1909г. Джон Хоус се присъединява към религиозна мисия в Бахамите, която има за цел да реставрира църкви разрушени от урагани. След като реставрирал и построил няколко църкви, младият архитект-свещеник напуска Бахамите и не се завръща до 1939г.- почти 30 години по-късно. През това време той пътешества в Америка, където приема католическата вяра.

Следващите няколко години живее като бездомник и скита из Северна Америка пеша, работейки в един момент като наемен работник на канадската железница. След този период, той отплава за Рим, където е ръкоположен за свещеник след две години в релиигиозен колеж. От там го изпращат в Австралия като мисионер и архитект на катедрали. В западна Австралия свещеникът построява многобройни църкви, катедрали и храмове, за която му дейност през 1937г. папата го ръкополага монсеньор.

Когато се завърнал в Бахамите, Джон Хоус бил вече стар мъж на 63г. Всички го наричали Дядо Жером.

Father Jerome

Father Jerome

Достигнахме върха на планина Алверния. Гледката от горе беше грандиозна. В нозете ни виждахме целия остров- вечнозелена ниска тропическа растителност, малки колоритни къщички покрай западните брегове окъпани в слънчеви лъчи. Кротките тюркоазени води на морето от западната страна на острова- спокойни и топли, изпълнени с коралови градини и разнообразие от тропически риби. Ревящият Атлантически океан от източната страна простиращ се чак до Африка, дълбок, тъмен, мистериозен.

.

.

Там горе, неуморния вятър носеше песните на птици и насекоми и заглушените молитви на един стар отшелник. Там горе, в едноместното манастирче с масивни каменни стени наподобяващи стените на средновековен замък, ние, атеисти, почуствахме присъствието на дядо Жером- внезапно дълбоко и носталгично усещане на спиритуалност и благоговение.

.

.

Сивите камъни на стените построени върху варовичните скали на хълма бяха заоблени в перфектна хармония с околната природа. Белите куполи искрящи на слънцето на фона на синьото небе приличаха на картина от епохата на Ренесанса.

.

.

Всичко изглеждаше естетически перфектно, с изключение на конообразния купол на камбанарията- счупен и изкривен, с огромна пукнатина от едната страна.

.

.

„Какво се е случило?“ – попитахме мъжа, който бъркаше цимент на тревата пред ермитажа- камъни, пясък, кофи и строителни материали разхвърляни наоколо. Друг мъж работеше горе на кулата.

„Удари светкавица. Вътре има метал, светкавицата дойде и БУМ! Удари! Преди около месец. Най-лошата повреда откакто ермитажа е построен.“ – обясниха.

Седрик Уилсън, строителен контрактор с повече от 45 години опит специализирал в реставрацията на църкви и Кърк Бъроус, и двамата местни от острова, бяха наети от местната католическа църква да поправят повредената камбанария.

Kirk Burrows

Kirk Burrows

Ние им предложихме да помогнем, като доброволци, и те с радост приеха.

„Всичко мъкнем на ръка тук горе по пътеката, няма друг начин“- обясни Седрик.

Cedric Wilson

Cedric Wilson

Започнахме работа на следващата сутрин. Ето, казахме си, възможност да се отблагодарим на тази малка островна държава и на нейните хора за гостоприемството и за щедростта, особено през последните две седмици в частното островче на круизните кораби… Понякога взимаме, друг път- даваме. Така е справедливо.

.

.

Като пътешественици ние имаме щастието да посещаваме различни земи, да се запознаваме с местните култури и обичаи, да опитваме местни храни, да посещаваме туристическите и природни атракции и изобщо- да се забавляваме, където и да отидем. Запитах се: с какво ние допринасяме за тези места, от които „взимаме“ толкова много? Достатъчно ли е това, че като туристи харчим пари (за храна, за транспорт, за хотел, а сувенири и прочие) и по този начин поддържаме местната икономика? А ако почти не харчим пари, както в нашия случай?

Building the scaffolding around the belltower.

Building the scaffolding around the belltower.

Всяка сутрин в продължение на седмица Иво и аз вървяхме до подножието на връх Алверния, където ни чакаха строителните мариали, които трябваше да замъкнем горе до ермитажа. Катерейки се по тясната стръмна пътека с кофи пясък и туби с вода в ръце, с дъски и железни прътове, аз си мислех за дядо Жером, който сам самичък построил ермитажа, камък по камък, вървейки по същата тази пътека нагоре-надолу, отново и отново.

Kirk and Ivo mixing cement.

Kirk and Ivo mixing cement.

Там, покрай пътеката от подножието на хълма до горе, насред сенките на дърветата, отшелникът беше поставил циментови барелефи, на които беше иобразен Пътя на Болката- Христос с кръстния си товар в различни етапи на път към разпятието – Via Dolorosa. Аналогията бе неизбежна- Христос страдащ под тежестта на кръстта си, дядо Жером, който сам построил ермитажа си, Седрик и Кърк, които го ремонтираха с наша помощ.

Ivo along "the Path of Suffering"

Ivo along „the Path of Suffering“

След няколко дена камбанарията беше поправена и отпразнувахме случая с малък пикник на терасата на един изоставен ресторант край плажа. Седрик донесе домати от градината си, домашен цитрусов сок и голяма тенджера с гъста пилешка супа, сготвена за нас от жена му. Аз донесох домашен хляб.

В крайна сметка наградата, която получихме за нашия труд, за нашето време отдадено в помощ на нуждаещите се, бе усещането на морална висота и спиритуално вдъхновение, които могат да бъдат постигнати единствено чрез подобни актове на благотворителност и безкористнос; бе урокът, който дядо Жером и неговият скромен, но очарователен дом ни научиха нас и нашите деца- за да се наслаждаваш на живота нямаш нужда от голяма къща, а от голямо сърце.

A hermit-frog inside the hermitage

A hermit-frog inside the hermitage

Миниатюрните размери на ермитажа, ниските врати, които принуждават посетителя да спре и да склони глава, са материалната метафора на един изключително висок, изключително скромен човек, който цял живот се е прекланял пред Бог.

Viktor in the Hermitage

Viktor in the Hermitage

Чрез нашите усилия да поправим камбанарията ние завинаги се превърнахме в част от ермитажа и от историята на дядо Жером; свързахме се с миналото и настоящето на връх Алверния, с хората от Cat Island, с историята на Бахамите.

Дякон Андрю Бъроус

Една събота вечер миналият декември връхлетя буря. Когато удари светкавицата, всички светлини угаснаха, всичко стана черно. На следващия ден разбрахме, че камбанарията е счупена. Акт на Природата. Но също така е и предупреждение. Всички ползват ермитажа, имаме снимки на брошурите на Cat Island да привличаме туристи. Ермитажът като културно и историческо наследство е ресурс, който ние използваме, без да го поддържаме. Да, светкавицата може да се интерпретира като предупреждение от Господ.

Deacon Burrows during service, inside Holly Redeemer Church.

Deacon Burrows during service, inside Holly Redeemer Church.

Дядо Жером беше поставил камбана в основата на хълма. Когато някой имаше нужда от него беше достатъчно да бие камбаната и той слизаше долу. Раздаваше дрехи, храна, лекарства и помагаше на всички колкото можеше. Хора го навестяваха от понеделник до петък, когато се нуждаеха. Той проповядваше евангелието, но помагаше на всички, независимо от коя религия са.

 

Deaco Burrows in front of Holy Redeemer Catholic Church designed and built by Father Jerome.

Deaco Burrows in front of Holy Redeemer Catholic Church designed and built by Father Jerome.

Помпей

Имаме повече църкви отколкото хора в този град. Всеки иска да си построи собствена църква. Дядо Жером построи 5 църкви само на Cat Island и на Long Island. Но ермитажът е мястото, където живя последните 17 години от живота си. Там горе е погребан.

Poompey

Poompey

Пола Търстън

Майка ми- Катлийн Търстън, се грижеше за него. Готвеше му и му чистеше, переше му дрехите. Била около трийсетина годишна, женена, но не можела да има деца, когато един ден дядо Жером сложил ръка на рамото и и проговорил на латински. Благословил я. Казал и, че ще има дъщеря. Аз. Аз съм благословена от дядо Жером. Майка ми нямаше повече деца.

Една сутрин, след като валял дъжд цяла нощ, майка ми го намерила проснат на земята. Паднал и се ударил много лошо. Там горе е много стръмно и скалите стават хлъзгави след дъжд. Намерила го и веднага извика хора от селото на помощ. Те се обадиха и изпратиха малък самолет, който го закара до столицата в Насао, в болницата. Там той се позакрепи и се завърна в ермитажа, но вече не беше същия. Скоро след този инцидент умря.

Paula Thurston

Paula Thurston

Гладис Макензи

Не зная на колко години съм, не помня. Но помня дядо Жером. Със сигурност го помня. Беше добър човек. Погребан е горе под камъните в земята, най-горе на хълма. Когато умря аз бях млада. Цялото село отидохме на погребението му. Сега всички идват при мен и ме снимат, защото аз съм тази, която го помни.

Каза Гладис Макензи и избухна в смях.

Gladis

Gladis

 

Петнайста глава. Забравени в рая на хамбургерите

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

.

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Hull Paintings – Корабни картини

On the skins of boats out of the water, boats that remind me of stuffed birds, I see accidental abstract images. I find in them, as you might too, do not be surprised, winter landscapes, galaxies, endless poppy fields somewhere in Flanders, the sad face of a ghost, fishes lost in the sea.

I started photographing details of the hulls of boats in boatyards in 2013, when we began touring the marinas and boatyards on the American east coast with an old RV, looking for a sailboat. Every time when we are in a boatyard I add new paintings to my collection.

I photographed the last three paintings – hulls# 26, 27 and 28 a few days ago in marina Puerto del Rey, Puerto Rico.

∼∼∼

По кожите на лодки извадени на сушата, лодки наподобяващи преприрани птици, забелязвам случайни абстрактни картини. Виждам, както може би и вие ще видите, не се учудвайте, зимни пейзажи, галактики, безкрайни макови полета във Фландрия, тъжното лице на призрак, риби изгубени в морето.

Започнах да снимам детайли от корпуси на лодки извадени на сушата за поправка още през 2013 година, когато обикаляхме източното крайбрежие на Америка с каравана и си търсихме лодка. Всеки път, когато отидем на сух док добавям нови картини към колекцията.

abstract13-

hull#1

hull #2

hull #3

hull #4

hull #5

hull #6

hull #7

hull #8

hull #9

hull #10

hull #11

hull #12

hull #13

hull #14

hull #15

hull #16

hull #17

hull #18

hull #19

hull #20

hull #21

hull #22

hull #23

hull #24

hull #25

 

hull# 26

hull #26

hull #27

hull #27

hull #28

hull #28

hull#29

hull #29

hull #30

hull #30

hull #31

hull #31

hull #32

hull #32

hull #33

hull #33

hull #34

hull #34

hull #35

hull #35

hull #36

hull #36

Share