Добре дошли в Аруба

“Здравейте и добре дошли на нашият Щастлив Остров! Следя вашите приключения в блога и винаги се чудех дали ще минете през Аруба и ето, че сте тук! Много бихме се радвали да се срещнем и запознаем и да ни разкажете лично за вашите пътешествия.”

Получихме това неочаквано съобщение само няколко дена след като акостирахме в Аруба и последваха няколко вълнуващи приключения и едно ново приятелство.

North Coast, Aruba

North Coast, Aruba

Първото място, на което ни заведоха (семейство от Европа, което живее в Аруба и пожела да остане анонимно) се нарича Taste of Belgium (Вкус на Белгия)- ресторант намиращ се на Палм Бийч Плаца. Стилно място, изискано меню и съвършено обслужване.

Maya at Taste of Belgium Restaurant, Aruba

Maya at Taste of Belgium Restaurant, Aruba

След кафе и горещ ябълков пай с ванилов сладолед и сметана, се натоварихме на техния джип и посетихме две от основните забележителности на острова- фара Калифорния и параклисчето Алто Виста.

Aruba

Aruba

Пътя до фара е тесен, насред пясъчни дюни и бодливи ниски дървета наречени диви-диви, с усукани клони изкривени от неспирните източни ветрове. Стигнахме до най-северозападната точка на Аруба, където се издига най-известната забележителност.

Lighthouse California, Aruba

Lighthouse California, Aruba

Фарът Калифорния е 30-метров фар построен през 1916г. недалеч от плажът Араши. Наречен и посветен на парахода Калифорния, който се разбил в тъмницата край каменистите брегове на 23 септември 1891г.

.

.

Самият плаж Араши е също популярна дестинация сред местни и туристи, които обичат да се гмуркат край красивите скални формации и разнообразен подводен свят, далеч от оживените хотели и тълпите.

Това място е част от проект за закрила на околната среда и рифовете в Аруба.

Divi Divi tree, Aruba

Divi Divi tree, Aruba

По-нататък прашният път кривуличи сред гори от кактуси, които покриват целият горещ сух пустинен остров и води до малко параклисче покачено на нисък хълм, от където се вижда не само морето, но и цяла Аруба на юг.

.

.

Параклисчето Алто Виста (Висок изглед) било пострено от венециелски мисиионер през 1750г. и реставрирано през 1952г. Известно е също и като „Църквата на Поклоннините“. Тук е започнало покръстването на местните индианци.

Alto Vista, Aruba

Alto Vista, Aruba

Зад параклиса намерихме изящен лабиринт, който не ни се стори много сложен, нито голям, но ни отне доста време да стигнем до центъра… Доста време под лъчите на горещото слънце.

Labyrinth

Labyrinth

Навръщане спряхме да погледаме бурното море и каменистите брегове, които от тази северна страна на острова изглеждат недостъпни и жестоки. Тук плуването е забранено със закон.

На нас и през ум не ни мина да плуваме там, нито да плаваме… Едно от тези страховити места, където мощта на природата вдъхва респект.

.

.

Същият следобед нашите нови приятели ни взеха от плажа на Палм Бийч, където се бяхме паркирали с Фата Моргана (нас и един огромен чувал с мръсни дрехи, чаршафи и хавлии) и ни поканиха у дома си „на пране“, ядене и пиене. Докато мръсните ни неща сами се перяха в машината, ние разменихме истории, пихме бира, хапнахме барбекю, картофи с масло и моцарела и крем брюле и сладолед за десерт, докато децата си играха в басейна.

Не са много тези, които знаят от какво се нуждае едно семейство крузъри (пералня, най-вече). Благодарността ни не може да бъде изразена с думи в този случай. Гостоприемството, щердростта и добрината на тези хора, които едва бяхме срещнали същата сутрин са невероятни.

Maya Ivo and Mira in Aruba Мая Иво и Мира в Аруба

Maya Ivo and Mira in Aruba
Мая Иво и Мира в Аруба

Share

Преход до Аруба

16 март, понеделник

След последно пазаруване в Самс Клуб- хранителни запаси на едро, вдигаме котва и се преместваме в заливчето до един остров на 7 мили югоизточно от Понсе. Мястото се казва Caja de Muertos („Ковчегът“) и е малка туристическа атракция с много интересна история. Тук всеки уикенд с корабче пристигат тълпи пуерториканци с плажни чадъри и плажни масла и си прекарват няколко часа на плажа на малкото островче, което е обявено за национален парк. Легендата разказва, че португалски пират погребал нелепо загиналата си възлюбена, както и половината от плячкосаните богатсва, в стъклен ковчег на островчето и от време на време я навестявал. От там и името. На островчето има гроб и са намерили ковчег, но какво е станало със съкровището не се знае…

А сред мореплавателите се носи мълва- суеверие- че за да е безопасно плаването, преди да тръгнете от Понсе трябва да спрете и да посетите Caja de Muertos.

Caja de Muertos

Caja de Muertos

Но ние спираме там за една нощ най-вече, защото искаме да потеглим рано сутринта на следващият ден на платна, без да включваме моторите, а в Понсе нощем вятърът спира напълно, заради планините и стартира чак към 8-9 сутринта, като напече слънцето. Този е така нареченият катабатик ефект, който гарантира прекрасен нощен сън в Понсе и спокойни утрини, но пречи да се плава покрай бреговете на острова и да се излезе от залива на платна преди 8 часа.

17 март, вторник

Опъваме платната към 6 сутринта, още по тъмно и бавно потегляме на юг към Аруба. Предстоят ни 380 морски мили, което за нас означава голям три-деневен преход. Из карибите през последната година плавахме само за по няколко часа между съседните островчета.

Прогнозата за времето е прекрасна- източни ветрове между 15 и 20 възела, вълни от североизток 1-2 метра на интервал 5-6 секунди. Вече месец откакто чакаме подобни слаби ветрове и спокойно море. Но прогнозите не винаги са точни. Предсказания, на които не се доверяваме 100%. Вятърът често може да е по-слаб или по-силен, а и винаги има опасност от внезапни мини-бурии (шквалове), които се появяват под формата на невинно бяло купесто облаче на хоризонта, което бързо пораства вертикално нагоре, с тежка оловна база ниско над морето. Преди да удари настава затишие за около минута-две- време да се рифоват платната. След което започва да фучи 30-40 възела, може и повече и отминава за няколко минути. Подобни внезапни шквалчета са потопили не една лодка.

Първият ден отминава без нищо по-интересно да се случи. Вятърът е по-слаб от прогнозираният- само 8-12 възела. Фата Моргана се движи бавно и спокойно с 4-5 възела върху плавни мързеливи вълни. Спим, четем книги, Мая свири на пиано.

Мая упражнява Турският Марш от Моцарт

Мая упражнява Турският Марш от Моцарт

Делфините отново ни намират и остават да се надбягват с лодката в продължение на 2 часа- необичайно дълго. Обикновено след няколко минути им става скучно и си заминават да търсят други лодки. Ние винаги им се радваме и им викаме и им се възхищаваме с каква лекота се плъзгат във водата пред носа на лодката, плуват по гръб, издишват балончета малко преди да се подадат над водата и да си поемат дъх, скачат и се забавляват истински. Обичаме ги невероятно много и те го знаят.

Иво с делфини

Иво с делфини

Мая с делфини

Мая с делфини

18 март, сряда

Нощта минава бавно,без да се засили вятърът, платната си стоят нагласени и опънати. На около 100 мили южно от Пуерто Рико все още чуваме американският брегови патрул по радиото и това ни успокоява страхотно. На близо до нас минават големи кораби, два даже си променят курса, за да ни избегнат. Celia, Harmen Oldendorff и танкерът Lue Liang Wan на път за Кюрасао.

Няма луна. Само безброй звезди, толкова ярки, че образуват мини-звездни пътеки в морето. Фата Моргана пори водата и оставя диря от бяла пяна- като сватбено було- осеяна с малки фотолумнисцентни проблясъчета- блестящи скъпоценни камъчета върху дантела.

Утрото идва ужасно бавно. Спи ни се стахотно, с Иво се редуваме на руля на всеки 2 часа. Важното е, че си плаваме в тотално спокойствие.

На сутринта Мая ни прави закуска- омлет със сирене и чете малко по история. Вече няма кораби, сами сме, на 200 мили от най-близката земя, в центъра на Карибското море. Иво се ядосва, че още не сме хванали риба. Отива да спи.

Добро утро!

Добро утро!

В това време аз виждам как от водата на няколко метра от лодката исзкача марлин- вертикално нагоре и се цамбурва с плясък- разплисква вода като цял кит. Бял корем и черен лъскав гръб, с дълго тяло и остър нос, като копие. Гледам и не вярвам! Скача втори път. Внезапно въдицата изсвистява, кордата направо изпушва. Иво пристига ококорен, хваща въдицата и заедно виждаме как закаченият марлин отново се изстрелва вертикално нагоре и падайки скъсва влакното и изчезва със стръвта. Красавец. Замина си.

Вятърът се позасилва 14-18 възела и потегляме с около 6-7 възела. Вдига се и малко повече вълна, която идва под ъгъл зад гърба ни и лодката комфортно сърфира надолу с 8-9 възела. Към обяд дремем в кокпита. Гледаме чайки. Хиляди чайки около лодката, хвърчат ниско над водата, някои се поклащат кацнали в морето. Какво правят чайки на стотици мили от брега? Ловят риба! Под нас минава пасаж от стотици риби тон, които се хранят с по-дребни риби и чайките само чакат и обират обилните остатъци в суматохата! И ние минаваме точно в центъра на оживелицата с две въдици влачещи се на стотина метра зад лодката. Едната въдица има заплетени водорасли и не закача нищо, но другата е чиста и разбира се закача една дебела раирана туна- на тези им викат „дини“, защото приичат на дини. Отвън и отвътре. Червено сочно месо. Вкусно- с чесново масло и малко къри на тиган само да се опари няколко секунди- да си оближеш пръстите! Иво е доволен.

Иво с туна

Иво с туна

19 март, четвъртък

Преполовихме разстоянието. Втората нощ е точно толкова спокойно, колкото и първата, даже по-спокойна- без нито един кораб. Иво решава да се пробва как би карал сам лодката и ми заповядва да спя цяла нощ. Той лежи в кокпита и също дреме и само отваря по едно око на всеки 10-20 минути. И пак го затваря.

Представете си, че карате кола в тъмницата, в едно разорано поле, без фарове, без лампи без луна. Всичко е черно и изобщо не се вижда нищо напред. Светят само две малки екранчета, които показват на къде се движи лодката върху картата и с каква сила духа вятърът. Автопилотът държи курса. Дори да се появят светлинките на кораб на хоризонта минават 2-3 часа преди да го доближим. Мързелива история.

.

.

През деня вятърът се засилва 18-24 възела. Препускаме с 7-8 възела до 9 надолу по вълните. Има бели зайчета и доста подскачаме. Но пък разстоянието се топи бързо.

Хващаме женско дорадо. Красива златна риба с разкошна екстравагантна синя гръбна перка. Някои рибари ще ви кажат, че тези риби наричани също махи-махи, се женят и остават със съпрузите си до края на живота си, а не като повечето хора, които се развеждат като им писне. Тези риби се обичат силно и завинаги, без въпроси, без ревности, без компликации. Плуват заедно из моретата и окените, раждат милион деца и умират заедно. Когато уловите едно дорадо, другото започва отчаяно да преследва лодката без да мисли защо, без план и идея. Просто следва лодката, на която се намира неговата половинка, с разбито сърце и без надежа до края на света.

.

.

Иво откача Госпожа Дорадо от кукичката, слага и спирт в хрилете- упойка- и я гледаме как бавно умира. Как угасва блясъкът в златото по кожата и, как спира да трепери, как замръзва ужасът в окото и. Иво пуска въдицата да се влачи обратно във водата и се захваща внимателно, като опитен хирург, да оперира. Първо и маха вътрешностите, после отделя филето от средната кост, обелва кожата, ампутира главата.

Разбира се, само след няколко минути, закачаме Господин Дорадо, неизбежно е. На същата въдица, на същата стръв. Излиза без да се бори, предава се, изоставя се, с разбито сърце. Последното нещо, което той вижда преди да умре е разфасовният труп на жена си. И Иво надвесен над него с шише спирт…

Решаваме да не ловим повече риба. Една 8-килограмова туна и двойка дорадо ни стигат поне за една седмица. Като стари шамани, доволни, тържествени и тъжни, благодарим на Нептун за рибите.

.

.

Залез. Стъмва се, наближаваме Аруба. В тъмното виждаме първо сияние в далечината и постепенно- фар, светлини, лампи, фарове на коли, блестящи хотели, спрели кораби. Пияни хора пеят на брега. Пускаме котва в полунощ, след 66-часов преход- три изгрева, три залеза, три риби, нито една буря. Трима души в една лодка.

На следващата сутрин- 20 март, петък, отиваме на док в Oranjestad, столицата на Аруба, където минаваме имиграция и митница за около 2 часа- предимно чакаме да дойдат съответните власти и да ни донесат формулярите до лодката, без да се качват. Попълваме документите, бият ни печати в паспортите, никой не инспектира лодката, процедурата е безплатна и няма абсолютно никакви такси за плащане- чудесна изненада.

Фата Моргана на док в Аруба

Добре дошли в Аруба!

 

 

Share

Чао Пуерто Рико

Пуерто Рико беше добро място за нас.

Тук срещнахме отново някои от нашите стари приятели крузъри и се запознахме с много нови приятели.

Момичетата от

Момичетата от Salty Kisses

Един от най-паметните моменти беше посещението ни в Гуавате, където прекарахме един следобед в компанията на Грег и Мишел от катамарана Semper Fi, ядохме печено прасе и танцувахме с местните.

Мира и Мишел на дансинга

Мира и Мишел на дансинга

Във Фахардо ни се случи нещо прекрасно- сдобихме се с нов каяк, когото нарекохме Младши, благодарение на нашият нов спонсор KaykShop.bg. Веднага пробвахме новият каяк на кратка експедиция по река Фахардо. Останахме много доволни от Младши.

Нагоре по река Фахардо

Нагоре по река Фахардо

Любимото ни място на острова си остава старият град Сан Хуан с масивните си крепости и колониални сгради, тесни улички и сини павета.

Сан Хуан

Крепост в Сан Хуан

Най-неочакваното и не туристическо място, което посетихме този път беше Островът на Маймуните, където срещнахме населението от вносни макаци, използвани за научни изследвания.

.

.

Напускаме Пуерто Рико с дълбоко чуство на благодарност към този тропически остров, който ни беше дом през изминалите 6-7 седмици и неговите хора, които ни третираха като приятели и винаги ни караха да се чустваме добре дошли.

.

.

Чуствахме се в безопастност, когато плавахме из водите на острова, знаейки, че американският брегови патрул бди над нас.

Митничарите във Фахардо и в Понсе бяха любезни и усмихнати, когато отидохме да представим едногодишното ни разрешително за плаване в американски води. Като канадски граждани и крузъри ние нямаме нужда от виза, за да посетим която и да е американска територия, а само от едногодишно разрешително за плаване, което струва 19$ и е за многократно влизане в страната. И няма никакви други такси. Нашето си го направихме преди няколко месеца, когато минахме през Пуерто Рико на път към източните кариби.

.

фата Моргана на котва във Фахардо

Благодарни сме на управителят в пощенски клон Фахардо, който ни даде да ползваме телефона и адреса на пощата безплатно, за да си поръчаме неща по пощата, както и на управителят на пощенският клон в Понсе, който ни асистира с една пратка, която беше задържана повече от 3 седмици в митницата в Ню Йорк и заради която се наложи да си удължим престоя в Пуерто Рико.

Благодарни сме на оператора на малкото корабче между Ислета Марина и пристанището във Фахардо, който ни докара до Фата Моргана, когато си заключихме каяка с катинар на рибарския мостик и забравихме ключа на лодката… И на момчетата, които ни докараха нас и нашите провизии с тяхната моторна лодка в Понсе.

.

.

Благодарни сме на Марина Пуерто дел Рей за това, че незабавно ни извадиха с кран за ремонт, когато Иво без да иска проби дупка в лодката и ни дадоха отстъпка в цената за дневен престой.

.

.

Благодарни сме на всички тези мъже и жени, които спряха и ни качиха на авто-стоп, когато вървяхме километри между котвените пристанища и магазините във Фахардо и в Понсе. И на двете места магазините са на 5-6 километра от заливчетата. Хората, които ни спряха на авто-стоп ни закараха където им кажем като такси, само че безплатно, въпреки че те не винаги бяха тръгнали точно в тази посока.

Благодарни сме на външното джимче близо до Ла Гуанча, съвсем до котвеното в Понсе, където Мая често обичаше да прави упражнения в компанията на няколко шумни зелени папагалчета, които си строяха гнезда в околните палми.

Мая в парка

Мая в парка

Благодарни сме на жената, която продава пица в Самс Клуб, която винаги ни взимаше поръчката с усмивка и учеше Иво нови думи на испански и която- така ни се стори- винаги ни слагаше повече кашкавал на пиците (всеки път, като ходихме до Самс Клуб, където пазарувахме провизии- около 10 пъти, си поделяхме една голяма 10-доларова пица).

Благодарни сме на водите на морето около Пуерто Рико за това, че бяха така щедри към нас и споделиха доста вкусни риби с нас.

Ivo the fisherman Иво е голям рибач...

Ivo the fisherman
Иво е голям рибач…

И така, вече сме заредени с всевъзможни възможно най-евтини провизии за месеци наред, готови да продължим пътешествието към следващите незабравими дестинации- Аруба, Колумбия, Панама и нататък.

провизии

провизии

Facebook/The Life Nomadik

Share

Риболов

Един благочестив набожен човек обяснил на последователите си: „Да отнемeш живот е злина- да спасиш живот е благородство. Аз се заклех да спасявам по 100 живота всеки ден. Хвърлям мрежата си в езерото и вадя 100 риби. Слагам рибите на брега, където те подскачат и се премятат. ‘ Не се страхувайте- им казвам- аз ви спасявам от удавяне.’ Скоро, рибите се успокояват и спират да мърдат. И въпреки това, за съжаление, винаги е твърде късно. Рибите умират. И понеже е злина да се похабява каквото и да било, аз закарвам умрелите риби на пазара, където ги продавам на добра цена. С парите, които получавам купувам още повече мрежи, за да мога да спася още повече риби.“

-Ейми Тан „Да спасяваш риби от удавяне“

Езерото Изабал, Гватемала

Езерото Изабал, Гватемала

Риболовът- този старинен начин за препитание датиращ от праисторически времена и все още широко практикуван навсякъде по света, е изключително важен за нас, на борда на катамарана Фата Моргана. За нас риболовът е начин да се сдобием с ценни протеини и прясна храна, дори когато сме далеч от пазара, в дивата природа. Начин да оцелеем и да се прехранваме, когато сме на море или край някое безлюдно място, където да си напазаруваш храна е невъзможно.

Ivo and Ryan

Ivo and Ryan

Риболовът, както всяко нещо, изисква умения, които се добиват само с много практика, с времето. Същото важи и за готвенето на рибата. Ние още се учим, най-вече от грешките си.

Ivo caught a fish Иво хванал риба

Ivo caught a fish
Иво хванал риба

Иво хваща рибата

По време на плаване Иво използва най-популярната и най-лесна техника за риболов- тролинг: пуска 30-50 метра влакно (в зависимост от времето и морските метеорологични условия) с изкуствена стръв да се влачи зад лодката.

 

.

.

Иво има няколко различни въдици и макари, но обикновено използва двете най-големи, на които има 30-60 сантиметрови метални лидери, които предотвратяват рибите да прегризят кордата.

.

.

На едната макара има 60-паундова корда, на другата- 80. В края имат клеми, така че да може лесно да се сменят предварително приготвените метални лидери и стръв. Кукичките, които Иво използва са 0/2 до 0/5 и изкуствена стръв за дълбок или плитък тролинг, които имитират малки рибки и калмари. Има много начини сами да си направите изкуствена стръв от подръчни материали като празни тубички от паста за зъби или парчета плат, найлон и др., които вършат не по-лоша работа от купените в магазина.

 

.

.

По време на плаване Иво прикрепя по една въдица от двете страни на лодката в едни удобни за целта дръжки и вече започна да ги връзва с въже, след като един нещастен ден огромна баракуда му измъкна и завлече най-скъпите такъми.

.

.

Обикновено риба се хваща, когато скоростта на лодката е над 3 и под 7 възела.

През изминалите месеци Иво хвана доста туни, бонито, скумрия, дорадо, снапър и разбира се хиляди баракуди, които вече спряхме да ядем, въпреки, че са доста вкусни, защото има опасност да причинят натравяне.

Horsejack

Horse-eye jack

Повечето от тези риби Иво хваща в дълбоки води далеч от брега, с изключение на снапъра, който винаги се ваща на 10-20 метра дълбочина.

 

Иво с дорадо

Иво с дорадо

Веднъж Иво хвана акула, но я освободи обратно в морето.

 

reef shark

reef shark

Често акулите прегризват половината или цялата риба преди да е успял Иво да я издърпа от водата.

1/3 kingfish

1/3 kingfish

Най-много риба Иво хвана около източните брегове на Мексико.

 

Mira and her Birthday Gifts

Mira and her Birthday Gifts

Около Пуерто Рико и Куба хвана най-много от нашите любими снапъри.

Mahogany snapper

Mahogany snapper

Когато сме на котва Иво обича да се гмурка и да лови риби из рифовете с харпун или с хавайско копие и хваща групъри, снапъри и лангусти.

Maya with a grooper

Maya with a grooper

След което той почиства рибата. Глава, кости, перки, опашка, черва- всичко заминава във водата. Остава само чисто филе.

.

.

.

.

 

Мира приготвя рибата

Когато Иво издърпа 10-тина киограмова туна, се налага Мира да я готви поне 10 пъти по най-различни начини в продължение на 1 седмица.

 

Tuna chops

Tuna chops

Първото нещо, което Мира прави с туните и другите риби с червено месо е суши. Един стар приятел- Красимир Иванов- професинален готвач в Италия, я научи как да прави хубаво суши. Жив и здрав, Краси!

 

.

.

Рулцата „маки“ са лесни за правене и изключително вкусни, ако използвате правилните продукти. Можете и да импровизирате и да заменяте продукти, както Мира често прави (например- да използвате обикновен ориз, вместо специален за суши), но резултатът няма да е същия.

Продукти за суши

Продукти за суши

За да приготви перфектни суши рулца, Мира използва специален суши ориз, листа от водорасли, 2 супени лъжици оцет в ориза, а за плънката- сурова туна, авокадо, крема (филаделфия) и печен сусам.

 

.

.

Друга любима на Мира рецепта с туна е рецептата, на която я научи друг приятел- Рафаел Дора от Ст Мартен- суши с къри. Той обясни как да се нареже месото на ленти, които да се овалят с къри на прах и да се изпържат само за няколко секунди в масло, така, че месото отвътре да остане сурово. После лентите се нарязват на тънки филийки и е готово за ядене.

Туна с къри

Туна с къри

Друга вкусна манджичка е туна с доматен сос и чесън. Месото се запържва леко и после се оставя да къкри десетина минути с консерва доматен сос, подправки и много чесън. Сервира се с бял ориз.

туна с доматен сос и ориз

туна с доматен сос и ориз

Рибите с бяло месо Мира готви или на барбекюто- пържолки намазани с лимон и пипер и печени съвсем кратко, за да не изсъхват, или панирани с яйца и брашно.

Рибешки пържоли

Рибешки пържоли на барбекю

Панираните филета са любими на Мая, която по принцип не обича риба, но тези ги яде, защото приличат на пилешко.

Панирано филе от снапър

Панирано филе от снапър

За да панирате рибата само трябва да я нарежете на тънки пържолки и да я оваляте в смес от 2-3 яйза и брашно с малко сол. Пържите в масло или олио до златисто и сервирате с бял ориз.

.

.

По-малките риби, които Иво вади от рифовете с харпуна Мира ги пържи цели, с кожата и костите- само люспите и червата се махат. А лангустите се варят няколко минути, така че да не стават прекалено твърди, като гума.

 

Иво лови лангусти с харпун

Иво лови лангусти с харпун

Въпреки, че казват, че баракудите може да са отровни, ние хапнахме доста от тях в Бахамите- пържени, печени и панирани без да имаме проблеми.

.

.

По-голяма опасност от натравяне има, ако ядете риба уловена от Иво и сготвена от Мира, без да я придружите с ледено студена бира.

.

.

Наздраве!

∼∼∼

Любопитни факти:

Най-голямата риба, която Иво хвана беше двайсетина килограмова туна

Иво с риба тон

Иво с риба тон

Най-малката и симпатична риба, която намерихме умряла в каяка ни една сутрин е ballyhoo (чудесна за стръв)

Ballyhoo

Ballyhoo

Най-грозната риба, която Иво закачи един ден на въдицата и която дори акулите не я ядат е Remora (sucker fish)

Remora

Remora

Най-красивата риба, която Иво хвана в рифовете и изядохме, но не беше вкусна бе Angelfish

Иво с Angelfish

Иво с Angelfish

Най-опасната риба, която ядохме с приятели във Флорида (доста вкусна) е риба лъв- със силно отровни шипове  на перките

.

Риба Лъв

Една от първите големи риби, които хванахме и изядохме беше акула

The shark we caught

The shark we caught

Най-вкусните малки рибки, които издават звуци подобно на грухтене извън водата са grunts

Mira with fishes

Mira with fishes

 Facebook/The Life Nomadik

 

Share

Регата делфини баракуди и Дейвид Копърфилд

Седемнайста глава

Регата, делфини, баракуди и Дейвид Копърфилд

от Мира Ненчева

Март, 2014

Джордж Таун в Бахамите е лудница, особено през зимата и особено по време на седмицата, когато се провежда регата. Разбира се, с нашият късмет, точно тогава се появихме ние.

Беше вече нощ, когато минахме зад рифовете и пуснахме котва в първото заливче до едно малко островче. Решихме, че стотиците светлини в далечината са светлините на града. Голям град ще да е, си помислихме. Но на сутринта се оказа, че това са били лампичките от върховете на мачтите на стотиците лодки закотвени в широкият плитък залив срещу Джордж Таун.

Дингита на крузъри от другата страна на залива, Джордж Таун, Бахамите

Дингита на крузъри от другата страна на залива, Джордж Таун, Бахамите

Самият град не е по-различен от останалите бахамски градчета- спокойствие в непрестанната тропическа жега, малки къщички подредени от двете страни на тесни еднопосочни улички, кола минава от време на време, мъже насядали по стълбите в сенките край магазинчета и ресторантчета, поздравяват минувачите, добро утро, как сте днес. Разликата с останалите бахамски градчета и острови е огромната общност от крузъри, окупирали залива- поне три пъти по-многобройни от местното население-между 300 и 500 лодки. Цялата икономика на това място се базира на крузърите.

Стотици лодки, най-вече канадски, чито екипажи се състоят предимно от двойки пенсионери, си прекарват зимните месеци в Джордж Таун, далеч от студа на север. Тук те си организират всевъзможни игри и забавления на едно малко островче само за тях, където местните не ходят. Йога на плажа, волейбол, домино, карти, класове по рисуване и разни занаяти, турнири по покер, семинари, състезания с кокосови орехи (!) и какви ли не други забавления. Имат си и ресторан само за тях с дискотека. Ходят в града само да си пазаруват, на друг ресторант за разнообразие, да си изперат дрехите в градската пералня и да заредят гориво и газ. Така живеят голяма част от канадските пенсионери, за разлика от българските…

Ние се паркирахме от другата страна на залива, далеч от крузърите и близо до града, тъй като да играем домино с канадци-пенсионери не се връзва с представите ни за приятно прекарване. Там стояхме няколко дни в очакване на гости.

Fata Morgana anchored in front of Peace$Plenty hotel, George Town Фата Моргана на котва в Джордж Таун, Бахамите

Fata Morgana anchored in front of Peace$Plenty hotel, George Town
Фата Моргана на котва в Джордж Таун, Бахамите

Най-интересното, което се случи през тези дни беше тридневната регата. Около трийсетина лодки взеха участие и беше прекрасно да ги наблюдаваме, с опънати платна, като рояк бели пепереду, които прехвърчаха във всички посоки. Нещо като ветроходен хаос- прекрасна гледка- всякакви модели и размери яхти носени от вятъра. Някои се приближаваха съвсем близо до нас, безшумни, и внезапно завиваха, платната увисваха за момент, после се изпълваха отново с вятър, натегнати, лодките се засилваха, само корпусите им свистяха върху морето, еднокорпусните наклонени ниско над водата, катамараните изправени стабилни, тримараните с един крак във въздуха хвърчащи с невероятна скорост.

.

.

.

.

Ние викахме за Триад, тримарана на Том, наш приятел, който имаше нужда от екипаж и ние с Иво се кандидатирахме, но той избра други по-опитни за първите две състезания, по едно на ден, и обеща нас да ни вземе за третото.

Triad in the middle

Triad in the middle

Триад спечели първо място и в двете състезания. Имаше празненства с безплатна храна и танци на островчето на пенсионерите.

.

.

.

.

Третото състезание за наше огромно съжаление го отложиха поради липса на вятър, но Том ни качи на обиколка по маршрута заедно с другите от екипажа. И така, имахме щастието да обиколим острова, макар и без да се състезаваме, на борда на Триад- най-бързата лодка в Джордж Таун и беше страхотно!

Tom and Ivo

Tom and Ivo

.

.

Бяхме десетина човека на борда, екипаж и пасажери, времето слънчево и приятно, вятърът около 10 възела от югоизток, морето гладко- перфектно. Триад се носеше със скоростта на вятъра, сякаш едвам докосваше повърхността на морето, с такава лекота- имахме усещането, че всеки момент ще се отдели от водата и ще полетим.

.

.

.

.

.

.

Щом вятърът напънеше от ляво, левият корпус стоеше във въздуха и беше много интересно по време на маневра поворот оверщаг- Триад прескачаше от един корпус на друг, както вие бихте прескочили локва, с широко разкрачени крака. И всички се местехме от една страна на другата. При катамараните няма подобно нещо- те стоят винаги вертикално изправени.

.

.

Captain Tom Cox, s/v Triad

Captain Tom Cox, s/v Triad

След 4 часа шампионът Триад се завърна в заливчето, пуснахме котва и събрахме платната. И точно тогава се появиха семейство делфини- майка с две бебета. Том, доста интересна личност, пръв скочи във водата, Иво и Джим веднага го последваха. Повече от половин час делфините плуваха около нас. Като магия.

Ivo with dolphins

Ivo with dolphins

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Няколко дни по-късно пристигнаха гостите ни, които изобщо не очакваха какво ще им се случи. Иван, наш много добър приятел- българин в Канада, 16-годишната му дъщеря Нани и 18-годишният му син Никола- най-добрият приятел на Виктор пристигнаха в Джордж Таун и преживяха една седмица на борда на Фата Моргана, плавайки в хубаво време и в лошо време (с 35 възела шквал и огромни вълни, както и влизане между рифовете на платна нощем с течението срещу нас). Престоят им може да се обобщи така: открихме вълшебен остров и неговият самотен омагьосан обитател, ловихме риба с копия във води гъмжащи от кръвожадни баракуди, гмуркахме се при скатове и морски звезди, плувахме с акупи и русалки, с каяка открихме малка пещера, където през нощта единствените светлинки бяха фотолуминисценцията във водата, почти изгорихме една палма, опитомихме човекоядно куче нахранвайки го с кокосови орехи и ядохме отровни баракуди всеки ден.

Иво и Иван

Иво и Иван

.

.

 

Мая и Нани

Мая и Нани

 

Виктор и Никола

Виктор и Никола

На 35 морки мили северно от Джордж Таун се намира Ръдър Кий- малък частен остров с няколко самотни плажа и много красиви скални формации, както и малка пещера издълбана от вълните- притежание на известният илюзионист Дейвид Копърфилд.

Ръдър Кий, Бахамите

Ръдър Кий, Бахамите

Фата Моргана на котва пред Ръдър Кий

Фата Моргана на котва пред Ръдър Кий

.

Мира в пещерата

.

Пещерата при прилив се наводнява

.

.

И въпреки, че на острова почти никога няма никой, Том ни предупреди, че има инсталирани камери, които следят какво става по бреговете и едно човекоядно куче, което пази острова и неговите тайни. Така че по-добре не ходете на брега, за да си нямате проблеми с магьосника и с бясното му куче, каза Том.

Скални гъби

Скални гъби

.

.

Като пристигнахме в заливчето и пуснахме котва, веднага отидохме на брега. Половината от нас с плуване, другата половина се накачулихме на каяка и всички се озовахме на частното островче за 2 минути. Нямахме търпение да срещнем Дейвид Копърфилд! Разходихме се из вътрешността, събрахме сума ти кокосови орехи, разгледахме пещерата, но нито помен от магьосника.

 

.

Иво и Иван пристигат на забраненият остров

.

Никола и Виктор

.

Агент Оранжев

.

Мира събира паднали кокосови орехи

И точно когато най-миролюбиво си отваряхме кокосови орехи с мачете на плажа, едно мрачно космато същество се подаде от храстите. За нула време се телепортирахме във водата. Всеки спасява себе си- мъжете избягаха първи, изоставяйки жените и децата. Като бяхме на безопасно разстояние от брега се обърнахме и гледаме- съществото омърлушено и не много страшно.

.

Иво бере кокосови орехи направо от палмите

Нани

Нани във въздуха

Дали е Дейвид Копърфилд? Или Робинзон Крузо? Или Том Хенкс? Или човекоядното куче? Бяхме общо седем човека. Трима казаха, че е куче, четирима казахме, че е Дейвид Копърфилд. Накрая всички се съгласихме, че това е илюзиониста, който след неуспешна илюзия е превърнал сам себе си в куче, безвъзвратно.

.

Дейвид Копърфилд

Горкият Дейвид Копърфилд- козината му сплъстена и вмирисана, ноктите му прораснали, изоставен на собственият си остров сам, омагьосан, без компания, без храна и без вода. Стана ни мъчно и предпазливо се завърнахме.

.

Виктор предпазливо храни Дейвид

Споделихме с него кокосовите орехи и той гладно нагъна четири, като много внимателно и изкусно огризваше кокоса от черупките. От там на сетне кучето се превърна в нашият добър островитянски приятел и гид. Галено му викахме Дейвид.

.

Дейвид яде кокосови орехи

На следващият ден, докато Иво и Иван ловяха риби с копия в рифовете, Дейвид заведе мен и децата на разходка да проверим какво има от другата страна на острова, където, след като вървяхме по една тясна пътечка цялата в паяжини и паяци, открихме още един прекрасен таен плаж. В торбичка носехме пилешки кокалчета за Дейвид и му ги давахме едно по едно. Той беше безкрайно щастлив и благодарен.

.

Мая си остри оръжие за всеки случай

.

На път към непознати места с торбичка кокали

.

От другата страна на острова

.

Мая

.

Виктор, Мая и Мира

.

Виктор„ мая и Мира във въздуха

Обратно на лодката си организирахме състезание по скачане във водата. Всички спечелиха първа награда.

.

Децата скачат в бистрите топли бахамски води

.

Мая, Никола и Виктор

.

.

.

Иво и Иван. Ех, живот!

.

Иван в полет

.

Иво в полет

.

Виктор и Никола в полет

Вечерта се завърнахме на брега с огромен кокал от свинският бут, който изядохме предната вечер, както бяхме обещали на Дейвид и си напалихме грамадански огън на плажа. (След този кокал Дейвид ни стана верен до гроб и за малко да го осиновим.)

.

Привечер на островчето- стартираме огън

.

.

 

.

.

Иво, който е пироман по душа, с вино в системата, за малко да подпали една от палмите. Какво ли са си викали тези, които преглеждат записите от охранитлните камери…

.

Сцена от филм с Том Хенкс

.

.

/

/

.

.

.

.

 

На следващия ден открихме още една от тайните на това омагьосано място- русалка, която свири на пиано под водата.

.

.

 

Скулпурата е направена по поръчка на Копърфилд от стомана и се намира на около 3 метра под вода. Номера е, че не се знае точно къде е и не е лесно да я намери човек.

.

.

.

.

.

Иван къде се е хванал?

След тези прекрасни три дена не ни се тръгваше. Сърцата ни се късаха най-вече за Дейвид, който през изминалите две нощи спа на плажа срещу лодката и само ни чакаше да отидем на брега и да му занесем нещо за хапване. Нани сериозно искаше да го осинови.

.

.

Моля ви, ако някой някога отиде на това място, занесете на кучето храна и вода. Кучето не е опасно и е напълно изоставено. Оцелява ядейки паяци и гущери и пие морска вода. Да изоставиш куче само на малък остров уж да пази частната собственост (кокосовите орехи ли, незнам?) от натрапници (като нас) е жестоко спрямо животинката и независимо дали Дейвид Копърфилд или някой друг е отговорен, това не е правилно.

След това островче посетихме още няколко подобни малки самотни островчета, гмуркахме се, плувахме, скачахме във водата, разхождахме се в плитчините с каяка. Иван постоянно ловеше риба, но все хващаше баракуди, които по принцип може да причинят натравяне от сигуатера, ако носят бактерията в себе си и е рисковано да се ядат, ама Иван беше дошъл да лови риба и да яде риба и нищо и никой не можеше да го спре да хапва баракуди! И все пак взехме предпазни мерки: преди всички да седнем да се нахаплярим, първо давахме на госта ни Иван да опита малко парченце от рибата. После изчаквахме около час, като внимателно го наблюавахме дали нещо странно ще му се случи. Ако след около час Иван все още беше жив, значи баракудата е чиста и става за ядене. И тогава всички се нахвърляхме върху вкусните сочни бели филенца. Баракудата е една от най-вкусните риби, които сме яли и определено е най-лесна за хващане. Мммм!

 

.

Поредната баракуда

.

Да, баракуда е. Грозна, отровна, но вкусна!

.

Бирата в Бахамите- Калик

.

След няколко бири и вина…

И така, седмицата мина прекалено бързо и дойде време нашите приятели да си ходят. Първите няколко дни след като си заминаха ни беше трудно да свикнем с празната лодка. Липсваха ни…

Иво и Иван

Иво и Иван

Иво и Иан на борда на Фата Моргана

Иво и Иван на борда на Фата Моргана

Глава шестнайста. Пътя на болката

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

 

 

Share

Извън мрежата

Извън мрежата

от Мира Ненчева

Един ден решихме да си вземем лодка и да обикаляме света. Напуснахме работа, напуснахме училище, продадохме си колата, продадохме си къщата в Канада и всичко в нея и през април 2013 си купихме 12-метров катамаран Leopard 2001, който нарекохме Фата Моргана- нашият нов дом и превозно средство.

 

Fata Morgana

Fata Morgana

От всички начини за пътуване на дълги разстояния ветроходството е единственото, което не изисква гориво, само вятър и не замърсява околната среда. Помислихме си: „Идеята да пътешестваш между континенти, да прекосяваш океани, да видиш света разчитайки само на природните елементи е страхотна!“ И въпреки, че нашата лодка има не един а два двигателя, решихме още в самото начало да ги включвме само в извънредни спешни ситуации. От тогава се научихме да плаваме в зиг-заг срещу вятъра, да пускаме и вдигаме котва на платна, а щом вятърът утихне, пускаме каяка във водата, впрягаме го и дърпаме лодката с 0,5 възела в час. Но не включваме моторите.

.

.

Да пестим гориво и да не ползваме моторите се превърна в принцип и закон. Последно зареждахме гориво във Флорида преди 14 месеца, през ноември 2013г. От тогава пропътувахме много морски мили на юг до Бахамите, Доминикански Републики, Пуерто Рико и всички карибски острови до Тринидад и Тобаго и обратно до Пуерто Рико без да зареждаме и с пълни резервоари.

.

.

И не само пътешестваме безплатно, но и живеем доста комфортно без да плащаме никакви месечни сметки. Преди да потеглим от Флорида превърнахме Фата Моргана в уникална независима от горива лодка.

.

.

Два от основните проблеми на крузърите са добиването на електричество и добиването на сладка вода на лодката. Ние си решихме тези проблеми като инсталирахме слънчеви панели и машина за десалиниране на морска вода. Панелите произвеждат 1500 вата слънчева енергия, която складираме в 700 ампера литиумни акумулатори. До към 9 часа сутринта акумулаторите са вече пълни и обикновено имаме повече ток, отколкото ни трябва.

.

.

Слънчевите панели захранват всички уреди и системи на борда– хладилника, който черпи най-много ток, навигационните уреди, лампите, електрическите тоалетни и машината за вода, която работи само по няколко часа 1-2 пъти в седмицата и поддържа резервоарите на лодката винаги пълни със сладка питейна вода. Имаме и доста ефикасна ситема за улавяне на дъждовна вода, която събираме в кофи и ползваме за пране и миене. Перем си дрехите на ръка в кофите. Добрата новина е, че в тропиците не се налага да носим много дрехи…

Мая простира прането

Мая простира прането

И така, можем да пуснем котва край някой безлюден остров и да прекараме там седмица, месец или година без да ни се налага да зареждаме гориво или сладка вода.

Fata Morgana в Барбуда

Fata Morgana в Барбуда

Никога не ходим в марините, защото да стоим на котва в заливчетата навсякъде е безплатно. Имаме шевна машина и сами си шием платната, както и най-различни инструменти за най-различни поправки и ремонти. Когато посещаваме някое място на брега, често ни се налага да вървим големи разстояния, тъй като за съжаление нямаме място на лодката за колелета. Понякога спираме коли на авто стоп или взимаме автобуса. Ловим и ядем доста риба, готвим си и си месим хляб. Най-много пари харчим когато нещо се счупи на лодката и трява да се купят нови части, когато се скъса въже или корпусите трябва да се пребоядисат. Но освен тези, нямаме много други разходи.

Ivo the fisherman Иво е голям рибач...

Ivo the fisherman
Иво е голям рибач…

След почти две години, вече свикнахме с този начин на живот. Но ни отне време да се нагодим. Трябваше да се научим да живеем без съдомиялна, перална машина, климатик, телевизор, а интернет имаме само от време на време тук и там. Хладилникът ни представлява един сандък, който се отваря вертикално и за да изкараш нещата, които са на дъното, трябва първо да извадиш всички неща до горе. Ледът е лукс, както и топлата вода. Взимаме си доста бърз душ със студена вода или си топлим вода на слънце в една черна найлонова чанта. Консумираме от всичко много по-малко от преди и скъсахме почти всички връзки с матрицата. Нямаме даже телефон, нито постоянен адрес. Веднъж един служител в някаква институция, след като неуспешно се опита да попълни формуляр с данните ни, обяви: „Изглежда, че вие не съществувате…“

Ivo in Tobago

Ivo in Tobago

Но на нас така ни харесва и не бихме заменили този начин на живот за нищо.

Ежедневно научаваме нови неща. Да живеем на лодка, да виждаме света и да пътешестваме с помощта на вятъра, да си произвеждаме слънчева енергия и сладка вода, са най-ценните уроци за нашата 11 годишна дъщеря Мая, която не ходи на училище. Тя знае какво е чиста енергия от възобновяеми източници и какви са ефектите от замърсяването на въздуха и водата, знае за значението на опазването на природните ресурси и околната среда. Колкото повече връзки с цивилизованият свят скъсваме, толкова повече се приближаваме до природата, при това без да се лишаваме от голяма част от комфортите на 21 век благодарение на някои от последните природосъобразни технологически изобретения.

 

Мая

Мая

Можете да намерите предишните статии на български и пътеписите от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

 

Share