Скали и кактуси в Аруба

Скали и катуси в Аруба

 

Аруба ни изненада приятно. Не очаквахме да намерим толкова много интересни места на подобен малък (32 км на 10 км) плосък пустинен остров. След като посетихме фарът Калифорния, параклиса Алто Виста и северозападните скалисти брегове, решихме, че е време да се разходим из пустинята във вътрешността на острова и да рагледаме още няколко от туристическите атракции.

Мира в Казибари

Мира в Казибари

Скални формации Казибари

Скалните формации Казибари, на около 3 км от столицата Оранджестад, са червеникаво-кафяви канари, които стърчат насред пустинята сякаш паднали от небето, заобиколени от кактуси. И до ден днешен е загадка от къде се е взела тази купчина от огромни загладени от ветровете скали с причудливи форми на този плосък песачлив остров, на който най-високият хълм едва достига 189 метра надморска виочина. Една от теориите е, че камъните действително са с извънземен произход…

Скали в Казибари

Скали в Казибари

Първите обитатели на острова- индианците от племето Аравак, се покатервали на скалите, за да наблюдават задаващите се от изток гръмотевични бурии. Тук, преди стотици години, те провеждали ритуали и молитви към небесните богове, които контролират дъжда и светкаиците.

.

.

Тясна пътечка кривуличеща из високите кактуси, провираща се между тежките канари, ни отведе до стръмни стъпала от дърво и камък, по които се изкачихме до върха на една плоска скала. Аруба лежеше в нозете ни, заобиколена от синя вода. В ясно време от тук се виждат бреговете на Венецуела в далечината на юг.

Скални формации Казибари, Аруба

Скални формации Казибари, Аруба. Вулканичният хълм в далечината е вторият по височина на острова- 165 м

От върховете на кактусите, които са превзели целият остров, ни наблюдаваше малка птичка с контрастно оранжево и черно оперение- трупиал, една от няколкото редки птици родом от Аруба.

Трупиал от Аруба

Трупиал от Аруба

Парк Арикок

На следващият ден, натоварени всеки с по 2 литра водa и сандвичи, с удобни обувки за поход в солената пустиня заобиколена от море, намазани с крем против слънчево изгаряне, с шапки и слънчеви очила, потеглихме към националният парк Арикок.

Мая и Иво в парк Арикок

Мая и Иво в парк Арикок

Паркът Арикок заема огромна територия във вътрешността на острова, около 20 процента от тоталната площ на Аруба. Това е една от основните туристически дестинации, предлагаща на посетителите най-различни природни атракции и пейзажи: пещери с петроглифи, пясъчни дюни, вулканични образувания, изоставени златни мини, руини на стари традиционни ферми, крайбрежни скални формации, етествен басейн и многобройни плажове.

Северните брегове на Аруба, част от парк Арикок

Северните брегове на Аруба, част от парк Арикок

 

На входа на парка платихме по 11$ за възрастни, безплатно за деца под 17 години, дадоха ни карта на района и ни предупредиха да внимаваме за змии. Едни от най-често срещаните змии били боа и cascabel – вид гърмяща змия, която се среща единствено на остров Аруба и никъде другаде по света. Казаха, да вървим само по пътеките, за да не стъпим на кактус или на гърмяща змия.

– Какво да правим, ако ни ухапе змия? -попитахме ние.

– Почнете да броите, защото ви остават 20 минути живот- беше отговрът.

Решихме да се придържаме към пътеките…

Мая в парк Арикок

Мая в парк Арикок

И все пак на няколко пъти кривнахме в страни от пътя, най-вече за да снимам разни интересни неща.

кактус

Цъфнал кактус

На змия не попаднахме, но аз успях да стъпя на кактус.

Мира стъпа на кактус.

Мира стъпа на кактус.

В парка има пътеки за поход, пътища достъпни за коли, както и пътища достъпни само за джипове 4х4. Популярни сред туристите са оф-роуд сафарита с джипки и с малки бъгита.

Оф-роуд сафари

Оф-роуд сафари

Ние потеглихме пеша към естественият басейн. Казаха, че до там би трябвало да стигнем за час и половина. Но ние се изгубихме, въпреки пътеките и въпреки табелките. На една пресечка завихме на ляво вместо на дясно и след 1 час бъхтане в жегата се озовахме при една реставрирана традиционна къща на старинна плантация в стил cas di torto.

Canucu Arikok

Canucu Arikok

От тук трябваше да се върнем обратно почти до началото (1 час) и от разклонението с табелката, да завием на дясно, към естественият басейн. Но си струваше разкарването сред природата, красива по свой си пуст суров монотонен начин. Вървяхме насред гори от кактуси, между които бродеха семейства плашливи кози. И имахме невероятният шанс да срещнем два ястреба от вида каракара кацнали на една скала, в компанията на едър кафяв козел.

Двойка соколи и козел

Двойка каракара ястреби и козел

Времето напредна доста, а ние все още бяхме далеч от дестинацията. Слънцето се надвеси над главите ни сякаш амбицирано да предизвика пожар в шапките ни. Изкачихме един висок хълм, от където се виждаше морето и северните брегове на острова и от там беше само надолу по прашен каменист път достъпен за джипове, бъгита и пешаци. Мая започна да се оплаква от обувките си…

Път към естественият басейн

Път към естественият басейн

Решихме да спираме на стоп, ако се появи някой. Появи се кола с две момичета от Бостън, които първоначално видяха брадата на Иво и не бяха много сигурни, дали да ни качат, но после се съгласиха. Последва най-раздрусаното пътешествие с кола, откакто сме тръгнали из света преди две години, но пък и за първи път сме в подобен терен с кола, ако изключим развалените от свлачища селски пътища в планините на Доминиканската Република.

.

.

Естественият басейн

Най-сетне стигнахме до естественият басейн- дестинация номер едно в парка. За късмет бяхме първи, преди керваните с джипове и бъгита да изсипят десетки шумни посетители, които нямат търпение да се потопят в прохладните води на басейна и от усамотено местенце за нула време го превръщат в супа от туристи.

Естествен басейн в Аруба

Естествен басейн в Аруба

Естественият басейн е защитетен от бурното море от заобикалящите го скали, като малко крайбрежно езерце. Говори се, че преди години хората са използвали това място да държат затворници- уловените морски костенурки, които нямало как да избягат обратно в морето.

.

.

Мястото е чудесно за плуване и гмуркане в затоплените от слънцето бистри води. Но когато вълните са големи и се разбиват в скалите със страхотна сила, не се препоръчва да се влиза в басейна.

.

.

Mira in the Natural Pool

Mira in the Natural Pool

По пътя на връщане отново спряхме на стоп, този път една от джипките на парка и се друсахме в ремаркето заедно с още трима, един от които се оказа мениджърът на Арикок. Той се оплака, че козите изяждали голяма част от разтенията и в крайна сметка щели да останат само кактуси…

.

.

Плажът Араши

Друго красиво място, което имахме щастието да видим в Аруба беше плажът Араши. Той се намира наблизо до Палм Бийч, само на 15 минути пеша от залива, кядето сме пуснали котва.

Араши плаж

Араши плаж

Това бе най-живописният бряг, който някога сме виждали. На фона на варовични скали с причудливи форми издълбани от морето и високи кактуси стърчащи по ръба на камъните бяха спрели два пиратски кораба, които докарват десетки туристи по 2 пъти на ден- сутрин и следобед, да се гмуркат из подводните скали.

Пиратски кораби, Аруба

Пиратски кораби, Аруба

Facebook/ The Life Nomadik

Share

Великденски къмпинг на плажа в Аруба

Великденски къмпинг на плажа в Аруба

или „Щастливите луди“

от Мира Ненчева

.

Палм Бийч, Аруба

В средата на Март пристигнахме в Аруба и пуснахме котва пред Палм Бийч, най-популярният баровски плаж на острова с фин бял пясък, високи палми и редица от луксозни скъпи хотели подредени с лице към морето и грандиозните залези. Радисън, Холидей Ин, Мариот, Риц и Риу- карибският Таж Махал. С мраморни подове и кристални полилеи, басейни с изкуствени водопади, тропически градини, ресторанти заобиколени от езерца със златни рибки, в които плуват черни лебеди, барове на плажа и всички удобства и комфортни, за които туристите може да си помечтаят- тези курорти предлагат най-върховното плажно изживяване за около 200-500 долара на човек на вечер. Може и повече.

Hotel Riu, Aruba

Hotel Riu, Aruba

Аруба е световно известна ваканционна дестинация за богатите и туризмът е основната местна индустрия тук. „Земен рай“ за тези, които мога да си го позволят…

.

.

Но представете си, че е възможно да пристигнете в Аруба и да си опънете палатката на плажа до хотел Мариот, почти без пари. Защо не? Ако сте приключенец, студент или не особено богат турист, пътешестващ с малък бюджет, но искате да се насладите на същия остров, на същия плаж, на същото море и на същото слънце като богатите и привилигированите, защо да не си организирате един къмпинг за седмица-две на Аруба?

Tents in front of Marriott Hotel, Palm Beach, Aruba

Tents in front of Marriott Hotel, Palm Beach, Aruba

Всъщност в Аруба къмпингуването е доста популярно сред местните. Къмпингуването на плажа е дългогодишна традиция, която трансформира бреговата линия на острова, особено от западната страна, в един огромен лагер, но само за две седмици през март или април, в зависимост от това кога се пада Великден.

.

.

Великден е един от най-важните празници за арубците и „Великденският къмпинг на плажа“ е дългоочаквано и много добре организирано събитие, което се случва неизменно всяка година от десетилетия насам, даже от преди построяването на първият хотел на острова. Семейства се събират на предварително уговорени места по време на великденската ваканция на децата и опъват палатки и шатри. Но първо, те трябва да искат разрешително от полицията, което струва около 10$ на къмпинг и може да включва много палатки и много хора за период от 2 седмици. Този, който получи разрешителното за даден къмпинг става „президента“ на къмпинга и е отговорен за спазването на строго определените от полицията правила, иначе разрешителното може да бъде отменено. А именно: да не вдигат много шум след 10 вечерта, да не замърсяват, да не палят огньове на плажа, да не карат коли по плажната ивица и да не си докарват домашните любимци.

Playing dominos

Playing dominos

По принцип, къмпингарите кандидатсват за разрешително около месец предварително, като попълват формуляр в полицейското управление, за да са сигурни, че ще си вземат желаният парцел на един от многобройните Арубски плажове.

.

.

Организацията е перфектна. Докарват подвижни тоалетни и обурудват една обща открита кухня. Някои даже си докарват генератори за ток. Но повечето си прекарват времето без ток и без телевизия, играят домино и шах, ходят за риба и си общуват. Всеки лагер включва няколко палатки и една обща територия под голяма шатра, където всички от лагера се събират да ядат и празнуват заедно. Всичката храна и пиене са общи. Най-големият къмпинг тази година беше от около 70 човека- 11 братя и сестри и техните деца и внуци. Децата са около 30%. Всичката храна и пиене са общи и всяко ядене през следващите две седмици се превръща в купон.

.

.

Аз се срещнах и разговарях с няколко от къмпингуващите, които бяха страхотно приветливи и дружелюбни и ме поканиха на обяд- барбекю и бира. Пилешкото беше вълшебно! Казах им, че хората в България нищо не знаят за тази тяхна прекрасна традиция и те с голяма готовност споделиха всякакви подробности за българските читатели.

.

.

Ние сме луди, ама сме щастливи-луди (locos felices)- ми казаха те с гордост, смеейки се. Събираме се така всяка година за Великден, на същото това място вече от 20 години насам. Голямо семейство сме- общо около 30-40 човека. Децата са най-щастливи и това събитие е най-вече за тях. Малките братовчеди си играят по плажа по цял ден и нощем спят в палатките. На сутринта на Великден им организираме традиционен „лов на яйца“ на плажа. Ние големите не спим в палатките, те са само за децата. Ние си опъваме хамаците и спим под голямата шатра, всички на едно място. Идеята е да сме заедно, като едно голямо семейство, да живеем и да споделим тези моменти в мир с природата, на открито, веднъж в годината.

На 85-годишна възраст Мария е най-възрастната лагерничка. Тя прекарва дните си на плажа от сутрин до вечер, но нощем се прибира да спи в къщата си. Но като била млада, преди 20 години (на 65-годишна възраст), тогава оставала с преспиване.

Maria, 85 with four of her children

Мария на 85г (дясно) и найните син и 3 дъщери

Тази година с нея бяха четири от общо петте и деца, заедно с техните деца и внуци. Мария има 11 внука и 15 пра-внука. Техният лагер беше до хотел Мариот на Палм Бийч. Синът на Мария беше „президента“ на къмпинга.

Maria and her daughters in the common area. Behind Maria is the area where the adults spread their hammocks and sleep at night together.

Мария и две от дъщерите и. Зад гърба и е мястото, където вечерно време се опъват хамаците и походните легла

Мариот е най-новият хотел на Палм Бийч, построен само преди няколко месеца. Преди това лагерниците са заемали пространството на плажа, което в момента е резервирано за хотела и те са изместени в страни. Територията на къмпинга им намалява, заради големите курорти, които бавно превземат плажната ивица.

.

.

Когато ги попитах дали посетители от други страни също могат да получат разрешително и да се включат в къмпинга на плажа, някои казаха разбира се, но други казаха не, че е само за местните.

И дори и да е разрешено- казаха- ние не бихме искали туристите да го правят. Представи си, че всички вместо да ходят в хотелите дойдат тук и си опънат палатки. Няма да остане място за нас!

.

.

И все пак, след запитване до VisitAruba.com, ми беше потвърдено, че всички могат да кандидатстват и да получат разрешително от местната полиция в Noord ( +297 587-0009) за къмпингуване в Аруба в периода около Великден, Коледа и лятната ваканция, независимо дали са туристи или местни, стига да има свободни места и стига да получат разрешителното.

.

.

Единственият проблем е, че за да получите разрешително за къмпингуване в Аруба трябва лично да попълните формуляр в местното полицейско управление минимум 10 дена предварително… Разрешителното струва общо 5 $ на палатка, не на ден, а за целият период (1-2 седмици).Така че предполагам, Великденското къмпингуване на плажа в Аруба ще си остане една местна традиция, предимно за местните.

.

.

 

 Facebook/The Life Nomadik

Share

Пилар Роси: Историята на една лодка

*Тази статия беше първо публикувана в априлското издание на вестник Caribbean Compass на страница 21

Pilar Rossi in Grenada

Pilar Rossi in Grenada

Някои истории започват с мечта. Тази е такава една история

Пристигнахме в Гренада в средата на Октомври, след като през целият ураганен сезон плавахме бавно надолу по карибската островна верига. За първи път посещавахме района и всяко място беше ново и непознато за нас. И все пак си спомням един момент, когато буквално зяпнахме с отворени усти, както на старите анимационни филмчета и възкликнахме:

„Гледай! Виждал ли си друг път подобно нещо?“

View from the mast- Anchorage in St Barths photo by Tomaz A. Christovao

View from the mast- Anchorage in St Barths
photo by Tomaz A. Christovao

И не беше кратер на бълбукащ вулкан под краката ни или семейство маймунки в клоните на дърветата, или безкраен розов плаж, където единствените стъпки са тези на морските костенурки изпълзяли от морето да снасят яйца през нощта, или стара крепост построена на хълма изпращаща залезите, нито беше водопад бумтящ насред лудата тропическа растителност.

Беше кораб. Невероятен кораб.

Pilar Rossi- view from the mast photo by Tomaz Cristovao

Pilar Rossi- view from the mast
photo by Tomaz Cristovao

Пуснахме котва в широкият залив на Ст Джордж и с каяка потеглихме към марина Порт Луи. Както си гребяхме в канала близо до южният бряг, забелязахме две мачти да стърчат над хълмовете, да допират облаците. Бавно завихме зад ъгъла.

.

.

Там, като гигнтска бяла птица от друг свят, се извисяваше Пилар Роси- една от 10-те най-големи мега-яхти в света.

Pilar Rossi in Grenada

Pilar Rossi in Grenada

Пилар Роси е 64-метрова луксозна яхта с алуминиева супер-структура, широка 14 метра и драфт само 2 метра. С подобни пропорции и уникален дизайн корабът неизменно впечатлява всички, които го зърнат за първи път.

Aboard Pilar Rossi

Aboard Pilar Rossi

Но още по впечатляваща и невероятна е историята и.

Разбирате ли, Пилар Роси не винаги е била толкова голяма и внушителна. Както в приказката за грозното патенце, което се превърнало в прекрасен бял лебед понеже такава била съдбата му, Пилар Роси също се трансформирала с времето.

През 1980-те един човек, който вярвал в себе си, един мъж, който обича предизвикателставата и за когото ограничения не съществуват или, ако съществуват той ги преодолява, и за когото мечтите са въпрос на всеотдайност, решил да построи кораб.

Пилар Роси започнала живота си на вода в Турция през 1989г. като 34-метрова моторна яхта Alucraft с един корпус и без мачти. Но няколко години по-късно нейният собственик- легендарният трикратен световен шампион на Формула 1 Нелсон Пике от Бразилия, заедно с чичо си Морисио Пике- морски архитект, начертали нов дизайн. Добавили още 30 метра назад към корпуса на яхтата и така удвоили дължината и, както и двe масивни конзоли (outriggers) построени по модела SWATH (Small Waterplane Area Twin Hull), която по онова време била най-добрата опция за многокорпусни плавателни съдове, минимизирайки обема на кораба върху морската повърхност, където се съсредоточава енергията на вълните и по този начин максимизирайки стабилността дори по време на бурно море и високи скорости. Добавили и две мачти- едната 45 метра, другата 42 метра високи, направени от Formula Yacht Spars в Лимингтън, Англия, които придават на яхтата една нова ветроходна самоличност и я превръщат в мега-шхуна-тримаран. Има 4 хидравлични платна с обща повърхност от 2200 квардатни метра, способна да вдигне 8 възела скорост на платна и 15 възела на мотор и платна. Основните двигатели са два 1360 конски сили/ 530 киловат MAN и два John Deer двигателя 90 kw всеки за генератори. Едно от преимуществата на лодката е, че новият корпус е построен върху старият, създавайки въздушна възглавница, което я прави непотъваема.

The Engine Room- Pilar Rossi

The Engine Room- Pilar Rossi

Ние се разходихме из марината възхищавайки се на Пилар Роси и там срещнахме Томас Кристовао- един от екипажа на яхтата. Високо младо момче от Бразилия роден на остров Белла, Томас има капитанско право и дългогодишен опит във ветроходтвото и мореплаването. Той ни покани на борда на Пилар Роси и разкри няколко от мнгобройните и тайни.

Pilar Rosi Crew

Pilar Rosi Crew

Вътре, яхтата изглеждаше още по-огромна, особено като я сравнихме с нашият 12-метров катамаран Фата Моргана. Разходихме се из палубите. Всичко изглеждаше гигантско. А като погледнахме нагоре към мачтите ни се зави свят.

Aboard Pilar Rossi

Aboard Pilar Rossi

Освен каютите, които могат да настанят 18 госта и луксозният салон, яхтата е екипирана с площадка за хеликоптер, кино, джакузи и огромен джим, който заема голяма част от долната палуба. Една състезателна моторна лодка (цигара) 13-метра служи за динги (по-голяма от нашият катамаран) и още една 11-метрова като второ динги бяха паркирани от двете страни върху главната палуба.

Main Saloon- Pilar Rossi

Main Saloon- Pilar Rossi

И въпреки, че господин Пике си прекарва само няколко седмици в годината на борда в компанията на семейството и приятелите си, Пилар Роси е дом на 7 души постоянен екипаж, които поддържат корабните системи и се грижат за всичко, когато яхтата е паркирана в пристанището в Гренада или когато плава. Механици, елктричари, заварчицци, дървоработници, майстори, моряци- те всички са от Бразилия: Tomaz A. Christovao, Francisco Soares, Marcos Dutra, Adao Pereira, Genivaldo Silva, Franciele Bastos “The Warrior”, главен готвач Maria do Carmo и капитан Ricardo de Fretas.

Control room

Control room

Един от тях- Маркус Дутра, е главен механик на борда на Пилар Роси вече от 14 години. Той ни разведе и ни показа машинното дълбоко в корема на кораба- тъмен лабиринт населен от грамадански тръби, кабели и всякакви инструменти и уреди, някои доста старинни и със сигурност непонятни за никой друг освен Маркус. Той ни обясни как системите са били адаптирани към новият дизайн, след като яхтата така драстично била променена.

The Gym o the lower deck - Pilar Rossi

The Gym o the lower deck – Pilar Rossi

 А защо господин Пике така я е променил? Защо всички тези мъки да добавя и променя неща, вместо да продаде старата лодка и да си поръча нова?- попитах капитан Рикардо де Фретас, член на ветроходен клуб Рио де Жанейро- клуб с 4 олимпийски медала.

Защото той си обича лодката. И е лоялен мъж. Може би дори навремето е дал нещо като обед, направил е обещание и сега си държи на думата. Но също, той иска да създаде перфектната лодка за него и за семейството му. Тази яхта е негово творчество. Той обръща внимание и на най-малкия детайл. Невероятно е колко много обича Пилар Роси. Понякога ми звъни по телефона посред нощ от другия край на света да пита дали работи определено кранче в някоя от баните. А когато господин Пике е на борда на Пилар Роси, той си прекарва голяма част от времето седейки на голямата външна маса на основнаа палуба, мислейки какъв ще е следващият проект, поредното подобрение.

Да, тази истоия е любовна история- между състезател на коли и лодка.

The Captain aboard Pilar Rossi

The Captain aboard Pilar Rossi

*Благодаря на Tomaz A. Christovao за помоща при написването на тази статия!

 

Share