Операция освобождаване на морски костенурки

.

.

Един дъжделив мрачен ден станахме рано и взехме автобуса за Родадеро, само на няколко километра от Санта Марта. Там се срещнахме с нашите колумбийски приятели Ката и Себастиян на тяхната работа в агенцията за водолази DeepCoral и заедно с още двама техни познати от аквариума Mundo Marino (Морски Свят) и от университета Universidad Jorge Tadeo Lozano (UTADEO) , се натоварихме в микробуса на DeepCoral. След около час пристигнахме на един голям плаж, Casa Grande-Surf Beach в Тайрона, където вече имаше доста народ и продължаваха да прииждат хора. Беше специален ден и специално събитие, на което ние имахме удоволствието и честта да присъстваме благодарение на Ката и Себастиян, които познаваха организаторите.

С Ката и Себастиян

С Ката и Себастиян

Всяка година стотици подрастващи морски котенурки от вида „Карета“ биват освобождавани в морето на един от плажовете в Тайрона благодарение на програмата за опазване на морските костенурки на Санта Марта- Programa de Conservación de Tortugas Marinas с участието на аквариума Mundo Marino в Родадеро заедно с университета UTADEO и с основен спонсор- една от най-големите петролни компании в района- Petrobras. (Ката обясни, че петролните компании, които експлоатират природните ресурси и често са причина за замърсяването на околната среда, са задължени със закон да даряват определено количество средства годишно на подобни програми свързани с опазването на околната среда.)

Casa Grande Surf Beach

Casa Grande Surf Beach

.

.

Плажът беше окупиран от деца, всякакви възрасти, някои – дошли с родителите си, други от училище- цели класове- с еднакви сини шапчици с логото на Petrobras. Всички очакаха с нетърпение пристигането на костенурките. Ние се вълнувахме невероятно. Аз се срещнах и разговарях с Етебан Андраде- научен работник от програмата за опазване на морските костенурки, който отговори на многобройите ми въпроси.

.

.

Програмата стартира през 1999г. с научни изследвания и през 2004г. в морето биват освободени първите 154 костенурчета. От тогава, всяка година научните работници, студенти и доброволци участващи в програмата изравят между 100 и 300 яйца на костенурки (1-3 гнезда съдържащи средно по 100 яйца всяко) от плажовете в Тайрона по Карибското крайбрежие на Колумбия. Яйцата се излюпват в аквариума в Родадеро и бебетата прекарват първите 6-8 месеца от живота си там, под наблюденията и грижите на морските биолози. След което поотрасналите костенурки със заздравели черупки биват овободени в морето- от началото до сега- общо 1517 броя. Така шансовете им за оцеляване през първите най-критични седмици от живота им е 97% вместо около 55% в естествени условия.

.

.

Програмата има за цел не само да подпомогне размножаването на този вид застрашени от изчезване морски костенурки, но и сенсибилизирането на обществото и най-вече- на най-младите му членове, по проблема за опазването на този вид морски обитатели, обясни Естебан. Събитието по освобождаването на малките костенурки, което се провежда веднъж годишно от 2004г. насам, има за фокус децата на Санта Марта- тяхното образование в областта на опазването на морските костенурки и съхраняването на околната среда като цяло.

.

.

.

.

.

.

Въпреки, че според международните закони уловът и консумацията на морски костенурки и продукти от морски костенурки е забранен, в Колумбия все още няма такива утвърдени местни закони. С други думи- хората в Колумбия ( а и на много други места по света) все още ловят и убиват морските костенурки за месо, изравят и ядат яйцата им, необезпокоявани и ненаказани от законите.

Рибари в Ст Луша и част от техният улов- обезглавена морска костенурка  снимка- октомври 2015

Рибари в Ст Луша и част от техният улов- обезглавена морска костенурка
снимка- октомври 2014

Рибари в Ст Луша и част от техният улов- обезглавена морска костенурка  снимка- октомври 2015

Рибари в Ст Луша и част от техният улов- обезглавена морска костенурка
снимка- октомври 2014

Рибари в Ст Луша и част от техният улов- обезглавена морска костенурка  снимка- октомври 2015

Рибари в Ст Луша и част от техният улов- обезглавена морска костенурка
снимка- октомври 2014

Не чакахме дълго. Скоро, малките костенурчета пристигнаха с камион и десетки доброволци се наредиха да разтоварват контейнерите. Иво беше от първите, които се втурнаха да помагат. Има ли работа да се върши- Иво е там.

Иво помага за пренасянето на морските костенурки

Иво помага за пренасянето на морските костенурки

Наредиха контейнерите на сянка под един навес на плажа и ги напълниха с прясна морска вода.

Иво с кофи

Иво с кофи

.

.

Децата се натрупаха любопитни да видят костенурките-бебета.

.

.

Мира и Мая

Мира и Мая

Въпреки, че всички бяха от един и същи вид- Карета- и излюпени по едно и също време, някои бяха жълто-кафяви, други червеникаво-кафяви, други тъмно кафяви; някои бяха по-дребни, други по-едри. Оказа се, че костенурчетата, подобно на децата, се различават едно от друго. Някои са руси, други- кестеняви, трети-червенокоси и тези, които хапват повече растат по-бързо. Кой да предположи!

"Супа" от костенурки

„Супа“ от костенурки

.

.

Костенурките „Карета“- едни от най-големите морски костенурки в света- достигат 1м. дължина и 140кг., с най-големите екземпляри достигащи до 3м. дължина и 450кг и живеят между 47 и 67 години. Срещат се на много места – в Атлантическия, Тихия и Индийския окен, както и в Карибско и Средиземно море. Случвало се е да доплуват и в Черно Море, но много рядко. С масивни мощни човки способни да разбиват кости и черупки, този вид костенурки се хранят не само с водорасли и медузи, но и с риба, омари и рапани.

Костенурка "Карета" на 8 месеца

Костенурка „Карета“ на 8 месеца

За съжаление, костенурките „карета“ имат ниска репродуктивност, което, в комбинация с много други външни фактори, допринася за прогресивното намаляване на бройката им. Днес те продължават да фигурират в червения списък на изчезващи видове на Международната Общност за Опазване на Природата. Женските костенурки, които едва на възраст 30-35г. достигат сексуална зрялост, снасят между 300 и 400 яйца само веднъж на 2-3 години. Но основните причини за застрашеният им от изчезване статус са намаляването на хабитата им, унищожаване на яйцата им, случайното и нарочното им ловене, както и замърсяването на околната среда и по-специално- на моретата и океаните с плстмасови боклуци. Плажовете, където гнездят прогресивно намаляват поради застрояване, индустриални дейности и повишаването на нивото на океаните. Месото и яйцата им продължават да бъдат считани за деликатеси на много места по света и се продават свободно на пазарите. Черупките, маста им и други продукти все още биват използвани в козметичната индустрия и за традиционни мехлеми в Мексико и Китай. Стотици хиляди костенурки се задушават и умират годишно хванати случайно в мрежите на търговските риболовни кораби. Голяма част от яйцата на костенурките биват изравяни от диви и домашни животни и хора още преди да се излюпят, а по-голямата част от новоизлюпените често стават жертви на раци и риби още в първите мигове след като изпълзят на повърхността на пясъка.

Иво държи новоизлюпено костенурче. Опитахме се да го спасим от едно коати- животно подобно на ракун (миеща се мечка) в мексико, август 2013

Иво държи новоизлюпено костенурче. Опитахме се да го спасим от едно коати- животно подобно на ракун (миеща се мечка) в мексико, август 2013

Дойде дългоочакваният момент- освобождаването на 300 8-месечни костенурки в морето. Първо, спонсорите и организаторите държаха реч, после децата се наредиха на безкрайна опашка, а родителите, като папараци с фото-апарати и камери ,се натрупаха по ръба на заграждението. Пристигна оркестър, като във филмите на Костурица и задумкаха весели пачанги.

Оркестър на плажа

Оркестър на плажа

Освобождаването се проведе на няколко етапа. Групи деца наредени в редица на плажа с лице към морето, получаваха инструкции и по една костенурка и по сигнал едновременно слагаха костенурките на пясъка.

.

.

.

.

.

.

Като на състезание с хрътки или с коне, но в по-бавен вариант, костенурките се втурваха към морето- някои по-амбицирани от други- и само след секунди изчезваха в бялата пяна. Всеки път музиката се засилваше и ритъмът забързваше по време на състезанието и замлъкваше веднага щом последното костенурче от групата се мушне в морето. Следващата група. Айде музиката пак!

.

.

.

.

Мая също се нареди в една от групите по освобождаването. За сведение, нейното костенурче се оказа най-бързото, най-смелото и най-сръчното от групата. Съсредоточено и ловко, демонстрирайки неповторими умения по плуване в пясък, то се засили към морето и без да се разсейва нито за миг, спечели състезанието. Другите просто нямаха шанс, не че се хвалим…

Мая с морска костенурка

Мая с морска костенурка

Групата на Мая

Групата на Мая

Почуствахме се удовлетворени. Не само заради победата. Представете си само: този ден училището на Мая бяха отново морето и плажът. Час по биология. Урок по екология и опазване на околната среда. И не един а 300 малки учители, които в момента плуват из моретата и пътешестват из света, като нас.

Костенурка "Карета" на 8 месеца

Костенурка „Карета“ на 8 месеца

Можете да намерите друга историяс костенурки тук: За това как си купихме лодка и започнахме да мореплаваме из света

Facebook/The Life Nomadik

Share

Водопадите на Минка

Водопадите на Минка

Водопад Маринка

Водопад Маринка

В сърцето на света, на ръба на Карибското море, се издига Sierra Nevada de Santa Marta- изолирана пирамидална планина с вечно-заснежени върхове извисяващи се до 5700 метра надморска височина – най-високата крайбрежна планина в света. Източник на 36 реки, дом на 30 000 индианци от племената Аруако, Уиуа, Коги и Канкуамо и на хиляди видове животни и растения- много уникални за района- както и десетки застрашени видове, Сиера Невада, с територия обхващаща 17 000 км2, е обявена за национален парк и резерват-биосфера към UNESCO.

Индианко селище в подножието на планината Сиера Невада

Индианко селище в подножието на планината Сиера Невада

Тук, дълбоко в непроходимите джунгли, почиват руините на La Ciudad Perdida (Изгубеният Град), основан 650 години преди Макчу Пикчу от индианците от племената Тайрона. Състоящ се от стотици каменни стъпала и тераси издълбани по склоновете на планината (подобно на Макчу Пукчу, но в много по-малък мащаб), днес мястото е обявено за национално наследство и е достъпно само чрез организиранa 4 до 6-дневнa екскурзия стартиращи от Санта Марта на стойност $300 на човек включваща гид, храна, вода и нощувки. Но за съжаление се отказахме от идеята да посетим Изгубеният Град, въпреки, че много ни се искаше, поради високата стойност на екскурзията, която се оказа единственият законен начин да се посети това място- част от територията на индианците, които са изключително негостопиемни и пазят териториите си с надписи на входа на селата: „Достъпът за не-индианци забранен“. Само организаторите на екскурзията имат право да преминават.

Индианци от племето Арауако на посещение в Санта Марта

Индианци от племето Аруако на посещение в Санта Марта

За това пък посетихме Минка- друга популярна туристическа атракция в Сиера Невада- неорганизирана екскурзия на стойност 20$ общо за тримата- транспорт и входна такса.

Минка е малко планинско селце на 650 метра надморска височина, до където може да се стигне само с джип 4х4. Началната „спирка“ на джиповете отиващи до Минка се намира на пазара в Санта Марта. Разписание няма. Стоиш и чакаш докато се съберат общо 7-8 пасажера- джипът потегля веднага щом се напълни. Ние чакахме от 7:00 до към 8:00 часа. Цената на билета е 3$ на човек в едната посока. Потеглихме.

"Автобусът" до Минка

„Автобусът“ до Минка

Не след дълго, джипът излезе от магистралата и пейзажът постепенно се промени. Пресъхналите безжизнени хълмове на Санта Марта обрасли с ниски кактуси и пожълтели треви свършиха. Започнаха бамбукови гори, бананови плантации и джунгла. Зеленината около нас се сгъсти и след час по разбития криволичещ планински път, пристигнахме в центъра на Минка. Посрещнаха ни няколко местни жители и кучета насядали на терасата на едно ресторантче в центъра на селцето, където на пръв поглед изглежда, че няма нищо освен няколко къщи, 2-3 хостела, 2-3 ресторантчета, голямо футболно игрище потънало в бурени и неизбежната малка църква.

Църквата в Минка

Църквата в Минка

Минка

Минка

 

Деца в Минка

Деца в Минка

.

.

.

.

Руини край Минка

Руини край Минка

Потеглихме към първят водопад- Маринка. Пътеката до там минава през финки и плантации с кафе и банани и прохладни гори изпълнени със звуците на тропически птици и насекоми. Изглежда този ден филхармонията на сикадите имаше репетиция за предстоящ концерт и сякаш стотици от тези едри звучни насекоми изпокрили се в короните на дърветата амбицирано си настройваха инструментите.

Сикади

Сикади

Минка е едно от местата, където орнитолози от цял свят идват да наблюдават стотиците видове птици, някои от които- ендемични видове. Ние видяхме най-различни разноцветни пеперуди и птици, даже успяхме да снимаме тукан!

.

.

 

 

Тукан

Тукан

 

Семка?

Семка?

След час и половина пристигнахме до първия водопад насред джунглата, с две тераси образуващи малки прохладни вирчета едно над друго. Над водопада имаше построен заслон, където един сънен сеньор ни поиска по 1$ входна такса за възрастни, безплатно за деца.

Водопад Маринка

Водопад Маринка

Водопад Маринка

Водопад Маринка

Иво и Мая

Иво и Мая

.

.

След като си починахме и разхладихме, потеглихме обратно към Минка и от там, заедно с едно дружелюбно куче, което се самоназначи за наш гид- още 2 часа към el Pozo Azul- поредица от кристално-бистри доста студени водопади и вирчета.

Иво си суши косата... И той е човек...

Иво си суши косата… И той е човек…

По пътя отново се наслаждавахме на прекрасните гледки, с които ни даряваха планинските хълмове и речни каньони отрупани с пищната тропическа зеленина.

Черно и бяло

Черно и бяло

Бамбук

Бамбук

шапчици

шапчици

От далеч чухме приглушенето бумтене на реката и нейните малки водопадчета. На първото вирче тъкмо бяха пристигнали група туристи с колелета под наем, така че решихме да продължим нагоре по реката, към някое по-самотно местенце. Кучето-гид- Мистър Перро- ни поведе по калните брегове, скачайки от канара на канара нагоре по реката и търпеливо спираше периодично да ни изчаква, защото в сравнение с него ние доста се бавехме.

С кучето-водач

С кучето-водач

Група велосипедисти

Група велосипедисти

Но усилията ни бяха възнаградени. Стигнахме до безлюдно вирче преградено от гладък плосък камък като язовирна стена и с малко водопадче в горната част- прекрасно за скокове. Иво и Мая не пропускат подобни възможности да си перфекционират скачателните и летателните умения и отново демонстрираха грация и ловкост.

Иво- "летящият чук"

Иво- „летящият чук“

Мая в полет

Мая в полет

Изморени, но доволни потеглихме обратно по пътеката, обратно към малкото селце, където нашият верен водач- Ел Кучо- ни изостави безцеремонно, без да ни погледне за последно… Сбогом, Минка! В спомените ни ще останат завинаги прохладните води на твоите водопади.

Мая и Мира

Мая и Мира

Facebook/The Life Nomadik

Share

Водолази в Колумбия

 

Водолази

Водолази

Под водата светът е различен. Мрачен, прохладен, плътен, бавен и мистериозно тих. Чуваш само собственото си дишане. Чуваш мислите си. Чуваш и приглушени звуци понякога- далечни гръмотевици и деликатни звънчета, но е трудно да определиш от коя посока идват. Но по-често е пълна тишина дори в кораловите градове насред трафиците от хиляди малки и големи риби…

 

.

.

Първият път с маска и шнорхел под водата е незабравим. Често тези, които влизат в морето да се гмуркат за първи път се завръщат запъхтяни, измръзнали, подгизнали и напълно омагьосани. И не могат да спрат да мечтаят за дълбините, за тази плътна безтеглевност- като летене- за този извънземен шарен свят на причудливи форми и цветове.

.

.

Така омагьосана бе Мая, когато преди две години за първи път надникна под водата в спокойните плитчини на един малък безлюден остров в Кий Уест Флорида. Там, на два метра дълбочина, лежеше скелетът на стар кораб, върху чиито потъмнели ръждиви кости бяха полепнали разноцветни миди и корали- свърталище на дребни риби, скариди и раци. От тогава Мая започна да се гмурка при всяка възможност, все по-надълбоко, все по-задълго.

 

Мая

Мая

Но мечтата и да диша под водата- при омарите, скатовете и морските кончета- и без да и се налага да излиза на повърхността за да си поема въздух, се осъществи едва наскоро, когато срещнахме Cata Aponte Bohoquez и Sebastian Hernandez Gaviria.

Deil McDaniel- крузър като нас, когото срещнахме в Рио Дулсе Гватемала през октомври 2013г., ни свърза с брата на жена си и приятелката му, които живеят в Санта Марта, Колумбия. „Ако минавате от там, запознайте се- каза Дейл- Хубави хора са и може да ви помогнат.“ И беше прав.

Ката и Себастиян, които тъкмо се бяха оженили предишната седмица, ни посрещнаха в Санта Марта и ни помогнаха да намерим и купим евтини самолетни билети за Богота, цял ден ни разхождаха напред-назад с колата си до разни агенции, до летището; показаха ни две от любимите им ресторантчета, както и мястото, където работят.

Оказа се, че двамата са инструктори-водолази притежаващи собствена водолазна агенция до аквариума в Родадеро- една от няколкото водолазни агенции в района на Санта Марта. С 15-годишен опит из цял свят- Индонезия, Южна Африка, Европа, Бахамите, Карибските Острови и САЩ и с нестихваща страст към подводния свят, Ката, заедно с нейният верен помощник и партньор Себастиян, са най-добрите инструктори-водалази в района на карибското крайбрежие на Колумбия.

Оказа се също, че и двамата отдавна мечтаят за мореплаване и ветроходство, за живот на яхта извън систмата, като нас… И само няколко часа след като се запознахме, идеята, която се мотаеше в нашите глави и в техните, се превърна в план.

Щом се завърнахме от тридневното ни посещение в Богота и след още 3 дена на къмпинг в Тайрона, дойде време за нови ветроходни-подводни- бирени приключения с нашите нови колумбийски приятели- Ката и Себастиян.

Ката и Себастиян на борда на Фата Моргана

Ката и Себастиян на борда на Фата Моргана

Натоварихме водолозната екипировка и 15 бутилки със сгъстен въздух, торби с храна и стотици каси от най-евтината колумбийска сервеса (Aguila) на борда на Фата Моргана и потеглихме към едно усамотено заливче в югозападната част на Тайрона, само на 4 морски мили на север от Санта Марта.

Гости и провизии

Гости и провизии

15 бутилки с въздух в камбуза....

15 бутилки с въздух в камбуза….

Пуснахме котва недалеч от скалистите брегове, където Сиера Невада потапя полите си в Карибско море.

Фата Моргана на котва в Тайрона

Фата Моргана на котва в Тайрона

Тук земята е нагърчена като смачкан лист хартия, с многобройни полегати хълмове, пресъхнали, зажаднели, покрити с пожълтели треви, посърнали кактуси и непроходими мъртви храсти, вечно опожарени, жертви на слънцето и безмилостните сухи ветрове. Изпаднала в кома, земята тук се пробужда само веднъж на 1-2 години- разказа Ката- когато от изток се зададат дъждовете. Тогава тревите се опияняват със зелени сокове, кактусите се напълват като балони и се отрупват с цвят, а черните бодливи храсти се покриват с нежни зелени листенца. Пустинните хълмовете се събуждат от летаргията си и празнуват краткотрайният спектакъл- триумф на природата.

И всичко умира отново след дъжда…

Брулени хълмове

Брулени хълмове

Последваха няколко дни на сбъднати мечти- дни в които нашите нови приятели опитаха от живота на яхтата и научиха няколко основни неща за ветроходството и мореплаването, а ние се научихме да се гмуркаме с акваланзи и да „дишаме под вода“.

Мая и Ката

Мая и Ката

Мира

Мира

Иво

Иво

Иво и Мая водолази

Иво и Мая водолази

Иво и Мая заедно с Ката и Себастиян влизаха по 2-3 пъти всеки ден и всеки път научаваха нови подводни умения: равномерно дишане без задържане на въздух е първото и най-важното, периодично изравняване, регулиране на екипировката под вода, ориентиране под вода с компас, подводно комуникиране със знаци, спешни ситуации и т.н. (отделно трябваше да научат доста теория и да положат изпит).

Мая и Ката правят подводни упражнения

Мая и Ката правят подводни упражнения

Мая

Мая

Мая

Мая

Оказа се, че да си водолаз не е чак толкова лесно, а на всичкото отгоре може да е доста опасно, ако не спазваш правилата. За разлика от Иво и Мая, които имаха амбицията да получат международен сертификат за гмуркачи в открити води (Open Water Divers) aз само се пробвах няколко пъти за удоволствие без да слизам много дълбоко и без да правя упражнения, освен основните за безопасност.

Мира

Мира

Мая

Мая

Иво

Иво

А когато не се гмуркахме се занимавахме с приготвяне на храна, изяждането и, и пиене на много бира.

Ката и Себас правят гуакамоли

Ката и Себас правят гуакамоли

.

.

 

Иво , Себас и Ката

Иво , Себас и Кат

Последния ден решихме да се преместим в съседното заливче, където се намира малко рибарско селце с доста интересна репутация, популярно сред туристи и бакпакъри в района. Таганга.

Рибарска лодка в Таганга

Рибарска лодка в Таганга

Индианци от племето Коги на плажа в Таганга

Индианци от племето Коги на плажа в Таганга

В подножието на прегорелите хълмове, на ръба на плитък пясъчен залив, ни посрещнаха строени няколко къщи, ресторантчета и магазинчета и 2-3 хостела покрай напечена от слънцето улица. Улицата минаваше успоредно на дълга плажна ивица, населена от разноцветни малки и големи рибарски лодки. Денем тук се шляят туристи и слънчасали кучета.

.

.

Таганга

Таганга

Таганга

Таганга

Привечер рибарите се завръщат, издърпват лодките на брега и като бащи, които невероятно много се гордеят с децата си (освен, когато са разочаровани от тях поради неоправдани очаквания) прилежно подреждат улова по големина, за всички да видят. Под сенките на палмите се формират малки шумни групи от мъже стискащи бири, обсъждащи рибите, морето, футбола, смисъла на живота и други важни космически егзистенциални проблеми.

.

.

Рибари и риба

Рибари и риба

Беше горещо в Таганга. Натрапчива убийствена жега. Най-дебелите сенки под дървета и стрехи бяха окупирани от спящи кучета и бездомници и единственото ни спасение остана вентилатора на едно кокетно ресторантче, където сервираха ледено студена животоспасяваща бира и морски деликатеси. Храната в Колумбия е световно-призната за невероятно вкусна и се оказа вярно…

Авокадо пълнено с морски дарове

Авокадо пълнено с морски дарове

.

.

Себастиян

Себастиян

Ката, Себастиян и Иво с бири в Таганга

Ката, Себастиян и Иво с бири в Таганга

Нощем Таганга се променя драстично. Предупредиха ни по-добре да не се мяркаме из улиците след залез слънце. От малко рибарско градче, където денем животът тече бавно и протяжно, Таганга се превръща в свърталище на наркомани и проститутки. Какви ли не покварености са се случвали тук и продължават да се случват, нощем. Погрижихме се да се приберем на лодката (единствената яхта в залива) преди залез слънце. Заспивайки се ослушвахме спотаени, ако може да доловим някакви признаци на криминалсност.

За бой с петли (нелегално)

Петел за бой с петли (нелегален)

Някъде към 3 през нощта- всички заспали в каютите си- чухме шепот и видяхме сенки. На борда на Фата Моргана се бяха промъкнали разбойници! Мая първа видя крака да преминават пред люка на каютата и, после аз чух гласове- английска реч- и после Иво излезе да види какво става. Оказа се, че трима пияни туристи –две момчета и едно момиче- решили да плуват от плажа до лодката ни. Момичето обясни, че видели светлинките и искали да проверят (като молци привлечени от лампата)…което разбира се не е никакво оправдание да се качиш посред нощ на чужда закотвена яхта, освен, ако не си се дрогирал преди това. Възмутени ги изгонихме да си плуват обратно до плажа, келеши.

 

Таганага след залез слънце

Таганага след залез слънце

Тези три дни изпълнени с толкова много споделени емоции влизат в историята на нашето пътешествие като най-забавните дни от посещението ни в Колумбия. За Ката и Себастиян времето прекарано на борда на Фата Моргана бе една сбъдната мечта и вдъхновение. За нас възможността да се гмуркаме с акваланзи също бе сбъдната мечта и уникална възможност Иво и Мая да се сдобият със сертификати, които може да се окажат невероятно важни за бъдещето им, отваряйки не само възможности за нови подводни приключения, но и за нови професионални насоки. За това сме безкрайно благодарни на Ката и Себастиян, нашите приятели-инструктори-водолази.

Цялата компания

Facebook/The Life Nomadik

Share