От Колумбия до Куна Яла

Последният път ви пренесохме от Санта Марта до Картахена. Стегнете си спасителните жилетки и заповядайте на борда на Фата Моргана за още едно незабравимо пътешествие до островите Сан Блас (Куна Яла) в Панама!

Cartagena to San Blas

Cartagena to San Blas

Предстоеше ни „дълъг“ преход от Картахена (Колумбия) до осторвите Сан Блас (Панама)- 200 морски мили или 2 дена плаване. След година из източните карибски острови, където разстоянията са 20-30 морски мили от остров до остров и почти виждаш следващата дестинация още преди да си вдигнал котва, 200 мили са „дълъг преход“…

Потегляме от спящото котвено на Картахена на платна в 7 часа сутринта и доста бавно се насочваме към южния изход на залива при Бока Чика. Течението е насрещно, а вятърът е само 2-3 възела и хич не ни улеснява живота. След 4 часа мъчително влачене сме изминали само 3 морски мили и едва към 11 часа излизаме в открито море, но Иво е доволен, че отново се справихме без мотор.

Насочвам се към Isla del Rosario- плосък остров обрасъл с дървета и храсти, с малък плаж от южната страна, част от необитаем архипелаг в Колумбия на 17 мили югозападно от Картахена, където планираме да останем ден-два. Вятърът е 12-16 възела, вълните са не повече от метър и се движим доста приятно с 6 възела. Но като наближихме островите към 4 следобед се оказа, че са заобградени от корали и подводни скали, някои от които стърчат над водата. И тъй като нямаме информация за това място и на морската карта дълбочините не отговарят на действителността, решаваме да не рискуваме да се доближаваме до плитчините, за да не се разбием в подводна скала. Така че вместо да пуснем котва и да си починем след цял ден плаване, променяме курса и продължаваме още 180 мили до Сан Блас.

Small private island near Isla del Rosario

Малък частен остров близо до Исла дел Розарио

През нощта вятърът се засилва до 24 възела от североизток и вълните се вдигат 2-3 метра. Небето е покрито с облаци. В далечината проблясват оранжеви топлинни светкавици и осветяват южния хоризонт. После вятърът спада на 10 възела и се измества от югоизток, а вълните си остават 2-3 метра от североизток и лодката започва да се блъска и да подскача доста неприятно. Става ми лошо, а по принцип не страдам от морска болест. Но на следващия ден ситуацията се влошава още повече. На 100 мили от дестинация и на 100 мили от най-близкия бряг, северно от залива Ураба в Колумбия, вълните са все още големи и неприятни, а вятърът умира напълно. Скоростта ни не само пада на нула, ами насрещнто течение (около 1-1.5 възела) започва да ни бута назад, там от където дойдохме. Нормалните хора веднага пускат мотора в подобна ситуация и продължават да си ходят към дестинацията. Но това са НОРМАЛНИТЕ хора. Иво не принадлежи към тази група и вместо да включи моторите, прибира платната и започва да управлява лодката на ръка, опитвайки се да я държи стещу течението, така че да се движим възможно най-бавно назаден. И така, бавно се влачим назаден от 12:00 до 18:00 часа и се връщаме 2 мили наобратно преди отново да се появи вятър и отново да потеглим напред.

Втората вечер сме възнаградени с 12-18 възела вятър от североизток и само метър вълна. Фата Моргана комфортно препуска напред с 6 възела. Малко след изгрев слънце ни остават само 30 морски мили до дестинация, във фризера ни се гушат две туни и всички на борда са весели и доволни.

По обяд – небето синьо-сиво, разсеяни облачета тук-таме, вятърът около 20 възела, вълните 1-2 метра- забелязваме първият от около 340 острова отрупани с кокосови палми, дом на индианците от племето Куна.

A beach in Kuna Yala

.

Минаваме зад рифовете, където вълните яростно се разбиват с оглушителен тътен. Отвъд започва раят- спокоен, син, омагьосан свят на морски звезди и дребни тъмни хора в канута издълбани от дънери на стари дървета.

A Kuna sailing a dugout cayuco

.

Пристигаме в Сан Блас без нито за секунда да включим моторите, влизаме на зиг-заг през един тесен плитък канал между рифовете и пускаме котва (на платна) до остров Банедуп, който е част от островната група Cayos Holandes, в място известно сред крузърите като „Басейна“, защото водата тук е толкова прозрачна и синя, колкото водата в най-луксозният басейн на света.

Maya aboard Fata Morgana at The Swimming Pool, San Blas

Мая на борда на Фата Моргана пристигаме  „Басейна“

Сан Блас е официалното име, с което испанците нарекли този огромен архипелаг простиращ се не далеч от източните необитаеми и до голяма част неизследвани брегове на Панама. Но векове наред, много преди испанците да стъпят за първи път по тези места, индианците Куна са наричали своите острови, които днес са автономна територия, с друго име- Куна Яла.

.

.

Куна Яла е невероятно прелестно място, наистина. Защитени зад дълъг бариерен риф, който разбива и успокоява вълните на Карибското море, създавайки нещо подобно на необятно езеро с гладки сини води- тотално удоволствие за навигация и ветроходство- са разпилени стотици малки плоски островчета с бял фин пясък и кокосови палми.

Ivo

Иво

Някои от тези острови са необитаеми, на други живеят едно-две семейства Куни в малки дървени колибки с покриви от палмови листа до плажа, без ток и течаща вода, както са живели дедите им векове наред, много преди европейците да пристигнат. Други по-големи острови са пренаселени, с няколко стотин обитатели живеещи в организирани общности, които до голяма степен са изгубили традиционния си начин на живот и се възползват от много от благата на модерната цивилизация. В далечината на заден план се издигат планините на Панма обрасли в гъста непроходима джунгла и прорязани от многобройни реки, които снабдяват островитяните със сладка питейна вода.

A small inhabited island in Kuna Yala. Panama mainland in the background

малък обитаем остров от Куна Яла, на заден план- планините на Панама

Прекарахме един незабравим месец в Куна Яла, извън цивилизацията (без интернет…), плавахме между островите, наслаждавахме се на тоталното спокойствие в най-отдалечените заливчета край необитаемите острови, гмуркахме се в кораловите градини, ходихме на експедиции с каяк до съседни острови и нагоре по реки с бистри води пълни с крокодили, срещнахме и се сприятелихме с няколко семейства Куни на няколко от по-малките островчета и посетихме няколко от големите Куна общности на по-големите острови. Научихме много за техният начин на живот, история и култура.

Kuna women in traditional costumes, Kuna Yala

Жени Куни в традиционни облекла, Куна Яла

Но не всичко беше така романтично, розово и позитивно, както би ни се искало. Останахме разочаровани, особено Иво, от факта, че голяма част от индианците са вече силно покварени от жаждата за пари, особено на големите острови, където ежедневно се прави търговия и ни третираха като „гринговци“, опитвайки се да измъкнат още един долар от джобовете ни, както навсякъде по света.

Ivo in his state of perfection: perfect temperature, perfect water, perfect beach, perfect island, perfect palm tree shade... All in one- Kuna Yala

Иво в състояние на перфектност

И все пак, от всички места, които посетихме в карибския регион, Куна Яла е най-красивото, най-автентичното и най-интересното. Не случайно много крузъри си прекарват тук години наред, други се връщат отново и отново. Не случайно имам насъбрани толкова много много истории да ви разказвам за земята на Куна Яла и нейните хора. Истории, които нямам търпение да споделя с вас!

Mira in San Blas

Мира в Сан Блас

Facebook/The Life Nomadik

Share

С яхта до Картахена

От Санта Марта до Картахена

От Санта Марта до Картахена

Отново дойде време за отплаване- 100 морски мили от Санта Марта до Картахена, покрай карибския бряг на Колумбия, ужасяващия нос на Баранкия и делтата на река Магдалена. Отново чакахме за възможно най-добрите метеорологични условия- слаби ветрове 15-20 възела и 1-2 метра вълна за 2-3 последоватлени дни. В тази част на Карибско море се сблъскват високо и ниско налягане създавайки силни ветрове, поривисти и непредсказуеми и големи вълни. Става доста гадно. Много са тези, които твърдят, че това е едно от най-опасните места за прекосяване с яхта от цял свят, така че се възползвахме от възможността да плаваме в по-спокойни условия.

 

The lighthouse, Santa Marta's landmark

Островчето с фара в Саната Марта

Потегляме рано на 21 май, вдигайки котва на платна, както винаги. Този път е много по-лесно, защото сме сами в заливчето на Санта Марта и имаме достатъчно място за маневриране. Първо Иво вдига грота, после започва да издърпва бавно котвата с помощта на електрическата лебедка. Мая стои в готовност да опъне предното платно (джиба), а аз съм на руля. От дърпането на котвата лодката започва да се движи бавно напред, аз завивам в избраната посока съвсем леко. Котвата се откача от дъното, лодката под лек ъгъл спрямо вятъра, Мая бързо издърпва джиба и сега Фата Моргана започва да се движи назад, бутана от вятъра, до момента, в който ъгълът се увеличи и платната хванат вятъра. Набираме скорост напред с платната, които заедно с гика са напълно отворени, за да завие по-лесно лодката и отлепяме! Но точно тази сутрин почти няма вятър, което значи, че цялата операция става доста бавно и спокойно, без никакви проблеми, но също значи, че ще загубим 4 часа влачейки се с половин възел и правейки няколко поворота в рамките на 2 морски мили, преди да успеем да излезем от залива.

Fata Morgana sailing wing-on-wing

Фата Моргана

Най-накрая, към 10 сутринта, минаваме покрай островчето с фара и излизаме в открито море, където вятърът се засилва от изток. Фата Моргана се движи с 4-5 възела към дестинация. Прекосяваме залива на Cienaga Grande de Santa Marta и се насочваме директно към нос Баранкия. Това би трябвало да е най-гадното място за плаване в цялото Карибско море и един приятел ни каза да го минем непременно през деня и да внимаваме да не намелим някой дънер, умряла крава или покрив на къща, довлечени от водите на пълноводната река Магдалена- основната река в Колумбия, която тук се влива в морето. Наближаваме мястото към 3 следобед. Водите около делтата постепенно се оцветяват в охра от наносите на реката. Вятърът се засилва достигайки 30 възела и морските вълни, които тук се сблъскват с течението от реката се вдигат 3 метра, остри, бързи и объркани, с пяна по върховете. Внимаваме за предмети във водата но вместо с дънер или с крава се разминаваме доста на близко с някаква малка синя рибарска лодчица пълна с хора в жълти непромокаеми костюми. Чудно, какво правят точно тук, в тази морска бъркотия? Но морето и вятърът този ден не са чак толкова зле, можеше да са доста по-страшни. Добре, че избрахме хубаво спокойно време да плаваме в тези води. Скоро сме зад носа и най-лошото е вече е зад гърба ни. От сега нататък плаваме близо до брега в плитки води, вятърът е попътен и Фата Моргана се движи бавно с разперени криле.

Fishermen near Barranquilla's Magdalena River delta

Рибарска лодка край Баранкия и делтата на река Магдалена

В един момент минаваме директно над място, където на морската ни карта е отбелязан потънал кораб и закачаме нещо на въдицата. Надявам се да е риба, но може да е бил потъналият кораб, защото Иво не е в състояние да навие влакното и в крайна сметка се налага да го отрежем. Не само, че не хванахме риба, ами загубихме цялото влакно и изкуствената стръв на стойност някъде към 100$… Това доста ни развали настроението…

Another fishing boat on our way to Cartagena

Още една рибарска лодка на път към Картахена

Около полунощ наближаваме светлините на голям град. Вятърът стихва и решаваме да прекараме нощта на котва на входа на канал Бока Чика, сгушени до една стара крепост.

Castillo at Boca Chica entrance

Крапост при Бока Чика

На следващата сутрин, 21 май, бавно навлизаме в залива на Картахена. Големи кораби кръстосват каналите отбелязани с червени и зелени буйове, рибарски моторни лодки ни пресичат пътя и малки канута с импровизирани платна се плъзгат безшумно като духове в сенките на студените каменни стени на старта крепост. В далечината напред, на ръба на сутрешните брегове, се издигат високи, неподвижни, блестящи небостъргачите на огромен млад град. Каква впечатляваща гледка е Картахена откъм морето! Колко вълнуващо е да навлезеш бавно, безшумно, в огромният залив за първи път! От монотонната морска пустуш изплуват прозрачните сенки на огромни бели сгради- вертикални успоредни прави линии се отразяват в огледалото на спокойните води; стъкло, бетон и желязо се извисяват над света подобно на немите мистериозни Великденски гиганти на Рапануите, завинаги загледани в западните хоризнти.

Cartagena, Colombia

Картахена, Колумбия

Много бавно пристигаме в котвената стоянка на платна, тъй като вятърът в залива съвсем притихна. Малко преди да пуснем котва между многото яхти, забелязваме остовърхите кули и куполите на катедрали стърчащи над червените керемидени покриви на цветни сгради- старият град, скрит зад високите модерни небостъргачи на Картахена.

Sailing into the Bay of Cartagena

Влизаме на платна в залива на Картахена

Следващите два дена се разхождаме из площадите и тесните оживени улички на оградения град, насред музеи, катедрали и крепости, насред водопади от лилави цветя връхлитащи ни от балконите на стари исторически сгради превърнати в галерии, бутици и ресторанти.

Cartagena Old City

Стар Град, Картахена

Картахена де Индиас е основана от испанските конквистадори през 1533г. и благодарение на стратегическото си разположение, на големият залив и на многобройните малки островчета и канали, се превръща в едно от основите пристанища на Южна Америка, където злато и други скъпоценности биват натоварвани на галеони и извозвани през Атлантика в Европа. Скоро пирати, привлечени от това движение на съкравища напред-назад, пристигат и многократно нападат и опустушават града и корабите. През 1586г. прочутият английски капитан сър Франсис Дрейк напада и разрушава част от Картахена, след което испанската корона влага огромна сума в построяването на масивни защитни стени и крепост- шедьовър на испанското военно инженерство.

The walls of Cartagena

Стените на Картахена

С независимостта на Колумбия, Картахена изпада в разруха. Богатите семейства се изнасят, а бедните се нанасят. Много от вековните сгради биват изоставени и се превръщат в руини, до 1950-те години, когато дългосрочен държавен проект най-после се заема с реставрирането на стария град и го трансформира отново в спиращата дъха глобална дестинация, която е днес Картахена- градът послужил за декор в романа на Габриел Гарсия Маркес „Любов по време на холера“.

Cartagena old city

Стар Град, Картахена

От котвеното вървим десетина минути покрай Castillo de San Felipe построен през 17 век, разположил се тежко горе на хълма като динозавър, който наблюдава и пази града и минаваме по един мост, който ни отвежда в оградения град заемащ площ само от 3-4 квадратни километра в североизточната част, изпълнен с площади, църкви, музеи и монументи.

Castillo de San Felipe

Castillo de San Felipe

Продължаваме направо по една тясна уличка със сгради с кокетни балкончета с дърворезбоавани парапети и пълни с цветя, през Centenario Park, покрай статуята на Пегасите и стигаме до Часовниковата Кула на площада La Paz, където десетки жълти таксита задръстват улицата. Минаваме през портала и се озоваваме на площад Los Coches пълен с туристи и местни продавачи на шапки и джунджурии, предлагащи да ни бъдат гидове или да ни повозят с карета.

The Clock Tower

Часовниковата Кула

Следва най-големият площад в стария град- Plaza de la Aduana заобграден от магазинчета. Завиваме на запад и след няколко стъпки пристигаме под тежката катедрала на площад San Pedro Claver близо до Музея на Модерното Изкуство със забавни метални скулптури отпред, изобразяващи традиционни сцени от колумбийското ежедневие.

Metal sculpture Plaza de San Pedro Claver

Метални скулптури, площад San Pedro Claver

Завиваме на дясно и вървим две пресечки до Plaza de Bolivar, където под сенките на стари дървета си купуваме освежаващ ананас от една улична продавачка на плодове облечена с традиционна креолска рокля. Жегата става непоносима по обяд и се приютяваме в Двореца на Инквизицията– музей пълен с древни инструменти за мъчения използвани не отдавна от Светата Инквизиция за измъчване на вещици и неверници. Друг музей наблизо предлага изложения на древни златни предмети от времето на индианците- Музея на Златото, а по-нататък са площада и църквата Santo Domingo. Тук намираме още една от скулптурите на Ботеро- „Дебелата Жена“.

.

„Дебелата Жена“ -Ботеро

 

Купуваме си по една животоспасяваща бира за Иво и за мен и един животоспасяващ сладолед за Мая и продължаваме да вървим до края на улицата, достигайки стените на града. Качваме се по каменните стъпала и вървим върху стената, построена да пази Картахена от морски покушения- от ляво се простира Карибско море, а от дясно се простира море от покриви с глинени керемиди- и стигаме до Las Bovedas- 23 бивши тъмници превърнати в магазинчета за сувенири.

.

.

Силно сме впечатлени. Картахена де Индиас е най-красивата от четирите „карибски кралици“, както галено наричам четирите колониални карибски столици, които посетихме през изминалите две години- Хавана, Санто Доминго, Сан Хуан и Картахена.

Имаше места, които не успяхме да посетим в Картахена, като манастира La Popa на върха на един хълм, от където се вижда целия град и залива, тъй като трябваше да побързаме и да вдигнем котва само два дена след като пристигнахме. На изходните ни документи от Санта Марта бяхме писали, че заминаваме за Панама, а не за Картахена, за да спестим стотина долара входни-изходни процедури и ако бяхме останали по-дълго време можеше да стане проблем. Но дори и за толкова кратко време успяхме да си заредим провизии за престоя ни в усамотените острови на Сан Блас в Панама, да си напълним бутилката с пропан за готвене и да се влюбим в стария ограден град и неговите улички, балкончета, площади и катедрали, обещавайки, че някой ден непременно ще се завърнем.

Цветовете на Картахена

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Street in Cartagena

Street in Cartagena

.

.

.

.

.

.

DSC_8391

.

.

.

.

.

.

Plaza de la Aduana

Plaza de la Aduana

.

.

Maya at Plaza de la Aduana

Maya at Plaza de la Aduana

Frozen yogurt

Frozen yogurt

Holy Inquisition graffiti

Holy Inquisition graffiti

.

.

Maya in Cartagena

Maya in Cartagena

.

.

.

.

.

.

 

.

.

Ivo and Maya with the pineapple woman, Cartagena

Иво и Мая с жената с ананасите в Картахена

Facebook/The Life Nomadik

Share

Санта Марта и Аракатака

Santa Marta anchorage

Залив Санта Марта

Санта Марта беше наш дом за един месец и основната ни база, от където посетихме още няколко места в Колумбия. Съвсем не беше „перфектен дом“, но винаги ще си я спомняме с добро чуство.

Заради прословутите свирепи ветрове набиращи скорост надолу по склоновете на най-високата крайбрежна планина в света- Сиера Невада де Санта Марта- областта се е сдобила с прякора La Loca- „Лудата“.

Санта Марта беше адска жега денем и нощем, оглушитена латино музика бумтяща от терасата на ресторанта срещу заливчето до посред нощ (една и съща всеки ден) и постоянни силни ветрове носещи черен въглищен прах от пристанището, който се полепяше по лодката и проникваше навсякъде.

Fata Morgana at anchor downwind from the commercial port in Santa Marta

Фата Моргана на котва от подветрената страна на пристанище Санта Марта

Но Санта Марта е също така и сравнително безопасно място, където си оставихме лодката за една седмица на марината и посетихме Бодота и Тайрона. На няколко пъти оставяхме лодката сама на котва и се разхождахме из околностите; посетихме водопадите на Минка и други места. С голям пазар и многбройни магазини на близко до залива, успяхме да заредим евтини провизии преди да отплаваме за усамотените острови Сан Блас в Панама.

Sunset in Santa Marta

Залез в Санта Марта

Санта Марта е най-старият еропейски град в Южна Америка, с най-старата католическа църква построена от испанските завоеватели в центъра на града. През 16 и 17 век тук е било и основното пристанище, където са акостирали испанските галеони пристигащи да търсят злато и да завземат земи, но след многобройни пиратски атаки, Картагена де Индиа се превръща в основен търговски център.

The oldest church in South America in Santa Marta

Най-старата църква в Южна Америка

Санта Марта е също така и мястото, където е погребан Симон Боливар- най-важната фигура в историята на Латинска Америка- борец за независимост, освободил Венецуела, Еквадор, Боливия, Перу и Колумбия от испанската монархия и основал първата независима обединена латиноамериканска нация наречена Гран Колумбия. Той става първият президент на независимата нация от 1819г. до 1830г., когато умира в Хасиенда Сан Педро Алехандро в Санта Марта, днес превърната в музей и ботаническа градина.

Street in Santa Marta

Улица в Санта Марта

Санта Марта е шумен оживен град с доста откачен трафик и горещ, ветровит, сух климат. Тук се намира едно от основните пристанища на Колумбия, където ежедневно пристигат кораби от цял свят да товарят тонове въглища и тонове банани- основни продукти от района. По улиците срещнахме смесица от местни латиноси, туристи и тук-таме индианци от племената Аруако и Коги, потомци на индианците Тайрона, обитаващи високопланинските райони на областта. Днес те все още живеят в традиционни общности и култивират тикви, картофи, царевица, боб, юка, гуава, портокали и кока (която ползват за чай, за дъвчене и за трдиционни церемонии..) Те също така правят и традиционни чанти плетени от вълна, които продават на туристи. Ние си купихме една за колекцията ни от чанти от различни места по света. Индианците Аруако и Коги все още се обличат в традиционнинте си носии, които те сами си правят и гордо ходят из улиците, когато са в града по бизнес, с изражение на неприязън към модерната цивилизация. Попитах няколко дали биха ми позволили да ги снимам, но с две редки изключения, те ми отказваха обидени и само успях „да открадна“ няколко снимки от далеч.

Изгледи от Санта Марта

Street life in Santa Marta

.

The lighthouse, Santa Marta's landmark

Фарът на малкото островче в залива на Санта Марта

The poor neighborhoods in the hills of Santa Marta

Бедните махали в подножието на хълмовете на Санта Марта

A ship waiting at anchor near Santa Marta Port

Кораб закотвен край Санта Марта

An Arhuaco in Santa Marta

Индианец Аруако в Санта Марта

Santa Marta beach

Плажът в Санта Марта

Street in Santa Marta

Улица в Санта Марта

Santa Marta downtown

Санта Марта център

There is a fruit or juice stand at every corner in Colombia

На всеки ъгъл в Колумбия има количка за пресни плодове и сокове

.

.

Ivo and Maya refresh

Иво и Мая се разхлаждат със сок от портокали

Watermelon juice

Сок от диня

Lemon-squeezing device

Изтисквачка за лимони

Honey

Мед

Cheese and meat

Сирене и месо

Market in Santa Marta

Пазар в Санта Марта

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Индианец Коги

.

.

Индианци от племето Арауако на посещение в Санта Марта

Индианци Аруако. Най-малката торбичка съдържа листа от кока за дъвчене

.

.

Преди да си тръгнем от Санта Марта към Картагена и после към Панама, трябваше да посетим още едно последно място в околностите-

Аракатака

Aracataca

Aracataca

Аракатака е селище, през което минава река и железопътна линия, основано през 1885г. в департамента Магдалена, на 80 км южно от Санта Марта. В края на 19 век United Fruit Company с подкрепата на колумбийското правителство колонизира земята в региона и започва да култивира банани, като експлоатира и тероризира местните работници. След падежът на банановата компания поради световната рецесия и първата световна война, Аракатака тъне в забрава.

Аракатака е също така родното място на една монументална литературна фигура, както и вдъхновението за метафоричното градче Макондо. През 1927г. в Аракатака- това горещо прашно село насред бананови плантации, се ражда Габриел Гарсия Маркес, и прекарва детството си в голямата къща на дядо си и баба си, като по цели дни слуша фантастичните истории и суеверията на слугите- индианци Гуахиро. Тези истории, както и ужасяващите разкази за войната на дядо му- ветеран от гражданската война и начинът по който баба му имала навика подсъзнателно да трансформира фантастичното и невероятното в неоспоримата истина, силно повлияват на развитието на Маркес като писател, на сюжетите и героите от разказите и романите му, както и на уникалния му стил на писане.

The only regret I will have in dying is if it is not for love- Garcia Marquez

“Единственото нещо, за което бих съжалявал когато умирам е ако не е от любов.” -Габриел Гарсия Маркес 1927- 2014

Маркес първо става журналист в Богота и започва да публикува статии във вестници, както и разкази, а по-късно започва да пише и романи, които му носят международен успех и безсмъртна слава. В романите и разказите си той използва така нареченият „магически реализъм“ стил, вмъквайки сюреалистични елементи в напълно релаистични даже исторически ситуации и случки и превръщайки необикновеното и фантастичното в нещо напълно естествено. През 1982г. получава Нобеловата награда за литература и се превръща в един от най-четените и обичани автори в историята на лтературата. „Най-големият колумбиец, който някога е живял.“ (Хуан Мануел Сантос, президент на Колумбия.)

Аз бях на 16 години, в България, когато майка ми ми връчи една книга- любимият и роман- „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. Тази книга промени живота ми.

Историята ме отведе в селце, състоящо се от „двайсетина къщи построени от кал и слама на брега на една река с прозрачни води, течащи в корито от гладки камани, бели и огромни, наподобяващи праисторически яйца“, едно несъществуващо място в свят „толкова нов, че нещата още си нямали названия и за да ги назовеш трябва да сочиш с пръст“ като дете или като някакъв първобитен човек, на който му липсва дар слово. Място, което винаги ме е привличало. Дълго време бях далеч от дом и родина, но най-осезаемата ми носталгия винаги необяснимо е била по Макондо.

Aracataca

Aracataca

Маркес беше също така и причината да науча испански, за да мога да чета романите и разказите му в оригинал. Книгите му ми повлияха страхотно много- на начина, по който гледам на реалността и на света, на начина по който се чуствам и възприемам и интерпретирам случките около мен, на живота ми като цяло. Историите и протагонистите създадени от Габриел Гарсия Маркес ми помогнаха да опозная себе си.

Така че можете да си представите какво означаваше за мен посещението ми в Аракатака. Поход в търсене на магията в реалността. И обратно.

Не очаквах да срещна нито сини кучета, нито някой много стар дядо с много големи криле. (Няма нищо по-необичайно или необикновено в Аракатака, освен непоносимата жега. Най-сюреалистичното нещо, което видяхме беше един 60-годишен камион натоварен с тонове тухли и неговият 60-годишен шофьор- и камионът и шофьорът в добра форма.) Това, което исках бе да почуствам прашният въздух по кожата си и горещото слънце от толкова много лета изпълнени с мирис на манго; да се озова и да прекося пространството от изминали времена.

В къщата-музей Габриел Гарсия Маркес, реконструирана след като оригиналната стара къща се разпаднала от старост, пред един цитат от „Сто години самота“ окачен на стената, аз се разплаках като някой, който току-що е намерил нещо, завинаги изгубено. Хлипах, докато се разтоварих от някакъв голям товар и бях готова да продължа нататък.

Изгледи от Аракатака

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Mira at Gabriel Garcia Marquez house-museum

Мира пред Gabriel Garcia Marquez къща-музей

.

.

Mira at Gabriel Garcia Marquez house-museum

Ivo cannot believe this 60-years-old truck!

Иво не може да повярва, че това е истински камион!

The 60-years-old truck driver

60-годишният шофьор на 60-годишният камион

magical realism

Магически реализъм

Facebook/The Life Nomadik

Share