Фондация Рожден Ден

Фондация Рожден Ден

Maya

Maya

След един месец е рожденият ден на Мая. В края на октомври тя ще навърши 12 години- последната година от детството и, преди да навлезе в мътните и странни води на тийнейджърството…

Maya

Maya

През изминалата година тя беше добро дете, срещна много нови приятели навсякъде, където бяхме, помага на лодката, особено по време на плаване, учи си уроците (не винаги с ентусиазъм), обиколи улиците на света в търсене на сладолед, изчисти няколко плажа от боклуци и научи много нови неща благодарение на пътешествията ни.

През изминалата година Мая се научи на уиндсърф, да се гмурка с водолазна екипировка и да свири на пиано, освен нещата по математика, испански, история и други подобни скучности. В момента тренира за маратони (като татко си) и тича по 5 км през ден.

Maya

Maya

Мая започна да се подготвя и да очаква с нетърпение рождения си ден три месеца предварително, като всяка сутрин, вечер, а понякога и помежду, обявява колко дена остават (което никак не е приятно за мен и баща и, ама никак…)

Направи списък с подаръците, които би искала да получи за рождения си ден и като видяхме колко е дълъг списъка, решихме да направим експериментална фондация: „Фондация Рожден Ден“, с което ВИЕ можета да подомогнете финансирането на част от подаръците и тортата.

Maya

Maya

Ето как можете да подарите подарък на Мая тази година:

През следващите 30 дена ще приемаме дарения от 5 и 10 долара (или повече, ако се чуствате необикновено щедри) чрез бутончето на PayPal в блога и в страницата ни във Фейсбук. Даренията ще бъдат изцяло за подаръци за рождения ден на Мая. Колкото повече дарения получим, толкова по-грандиозно ще е празненството, благодарение на ВАС! За благодарност, Мая ще ви направи картички с рисунки и снимки с подаръците!

Тук периодично ще обявяваме имената на всички, които са ни изпратили дарения (освен ако не обозначите, че искате да останете анонимни), сумата на всяко индивидуално дарение и към закупуването на кой подарък е предназначено. В случай, че не получим нито едно дарение през следващия месец, което е една от вероятностите, обещаваме все пак да купим на Мая подарък, торта и да отпразнуваме повода както подобава и колкото можем да си го позволим!

Maya

Maya

Винаги сме се старали да се ограничаваме в купуването на много и нови неща и да консумираме възможно най-малко неща. Дълго преди да се пренесем на лодката започнахме да празнуваме рождените дни на малката Мая с приятелки от квартала, като на поканите за рождения и ден (саморъчно направени) беше написано гостите да подаряват само използвани играчки, кукли и книги, които вече са им омръзнали или не им трябват, но които биха се харесали на Мая (за нея те си бяха „нови“). По този начин искахме да ограничим купуването на пластмасови играчки от магазините и да научим Мая и нейните приятелчета, че да рециклираш е забавно и важно. В този дух ще видите, че повечето неща, които Мая би искала за подарък тази година (но не всички) са неща, от които тя наистина има нужда.

Ето и списъка, който тя самата написа с идеи за подаръци за рождения и ден:

1. Стъпала за мачтата, за да може да се катери нагоре по мачтата (след като се покатери няколко пъти на мачтата на лодката на наши приятели, сега и тя иска такива стъпала!)

2. 6-месечен абонамент за Animal Jam (интернет игра на National Geographic, която тя обожава)

3. Няколко нови Littlest Pet Shops (малки пластмасови животинки, с които си играе на лодката)

4. Нов бански (в две части с моряшки мотив или цял чисто черен)

5. Пица и голяма шоколадова торта с ягоди

6. Нова тетрадка-дневник

7. Обувки за поход

8. Цветни хартии и фулмастри

9. Нови памучни чаршафи на райета

10. Уиндсърф или сърф

11. Нови готини слънчеви очила.

12. Нови плавници, шнорхел и маска за гмуркане

Благодарим ви за коментарите и интереса, който проявявате, за това че участвате и подкрепяте нашият начин на живот и това приключение! За да изпртите дарение, натиснете копчето DONATIONS или следвайте следния линк.

Maya

Maya

 

Дарителите:

  1. Венцислав Георгиев               –  10$  – За плавници, маска и шнорхел за гмуркане

  2. Здравко Симеонов                  –  10$  – За подаръци

  3. Петър Иванов                           –  10$  – За пица

  4. Илияна Колева                         –  10$  – За подаръци

  5. Garth and Monique                   –  11$  – Стълбички за мачтата или сърф

  6. Carl Robinson                             –  10$ – За падаръци

  7.  Анонимно дарение                 – 10$  – За нови обувки за поход

  8. Павел Вачков                             – 20$  – За подаръци

  9. Анонимно дарение                   – 10$  – За подаръци

  10. Media 1 LTD                                – 20$ – За подаръци

  11. Кирил Божинов                        – 10$ –  За подаръци

  12. Дани и Деню Бостанджиеви – 100$ – За подаръци

  13. Паскал Паскалев                       -10$ –   За подаръци

  14. Анонимно дарение                   – 30$ –   За подаръци

  15. Дончо Донев                               – 20$ –  За екипировка за гмуркане

  16. Деян и Коцка Димитрови      – 15$  –  За подаръци

  17. Вера Никифорова                     – 10$ –  За подаръци

  18. Митко Димитров                      – 10$ –  За подаръци

  19. Силвия Павлова                        – 10$ –  За подаръци

  20. Бойко Иванов                            – 10$ – За екипировка за гмуркане

  21. Красимира Райчева                 – 20$ – За подарък

  22. Вера Бояджиева                        – 30$ – За подарък

  23.  Димитър Миленков                – 50$ – За подарък

  24. Михаил Замфиров                  – 100$ – За подарък

  25. Милкана Ненчева                    – 20$ – За подарък

  26. Robert Stewart @sarangyoga  – 10 $ За подарък

  27. Ивелина Салтова                      – 10$ – За подарък

  28. Боряна Павлова                        – 10$ – За подарък

  29. Зорница Бераха                        – 50$ – За голяма шоколадова торта с ягоди!

  30. Гергана Ерменкова                 – 10$ – За сърф

  31. Моника и Дарин                       – 5$  – За подарък

––––––––––––––––––––––––-

Тотал – 661$

 

Тази година рожденият ден на Мая бе пълен с подаръци, много усмивки и радост, както никога до сега, благодарение на всички вас, мили приятли! Благодарим ви!

Прочетете как отпразнувахме рождения ден: Подаръци за рождения ден на Мая.

 

 

Share

Маймуните-паяк на остров Линтън

Маймуните-паяк на остров Линтън

Spider Monkeys on Linton Island

Spider Monkeys on Linton Island

Месец след като пристигнахме в архипелага Сан Блас в Панама, потеглихме заедно с нашите нови приятели от яхта Анка към Колон- градът, където всички кораби и яхти спират за няколко дена, за да си оформят документите преди преминаването на Панамския Канал.

На път за Колон решихме да пренощуваме край остров Линтън. От Кайос Холандес в Сан Блас до Линтън са 50 морски мили и при благоприятно време един ден е достатъчен да стигнем до там. Тръгваме рано сутринта в 06ч00 на 27 юни с 6-10 възела вятър от север под 90 градуса и 2-3 м вълни. Към 09ч00 вятърът се засилва 10-14 възела и с течението в нашата посока се движим с 6 възела. Яхта Анка е на около 1-2 мили зад нас, не ни изпуска и през цялото време се виждаме. Двете лодки плават с една и съща скорост, което е чудесно, когато яхти правят преходи заедно. Поддържаме контакт и по радиото. Адриан казва, че това плаване между Сан Блас и Линтън е най-приятното откак са тръгнали с лодката, с попътен вятър и спокойна вода, с добра скорост- прекрасен слънчев ден на море.

Ние също се наслаждаваме на перфектните метеорологични условия и спокойното плаване. Хващаме две скумрии. Едната е много малка и я освобождаваме, за да и дадем шанс да порасне, но другата е достатъчно едра и се превръща в обяда ни за деня.

Ivo got a fish

Ivo got a fish

Към 16ч00 следобед минаваме малкия скалист нос на входа на спокоен широк залив, където пускаме котва насред поне още трийсетина други лодки в дълбоки мътни води защитени от ветрове и вълни от всички посоки.

Cape at the entrance of the bay to Isla Linton

Cape at the entrance of the bay to Isla Linton

Веднага скачаме в каяка и се насочваме към малкото плажче на остров Линтън- необитаем остров, чиито хълмове са обрасли с гъста непроходима растителност. Не далеч от брега има една изоставена порутена сграда, която някога е била изследователска станция, но днес е само една празна развалина обитавана от паяци и от семейство маймуни-паяк. Остров Линтън е островът на маймуните-паяк, техен дом и техен затвор.

Isla Linton, Spider Monkey

Isla Linton, Spider Monkey

Още преди да пристигнем на острова, забелязваме черните силуети на две маймуни в клоните на дърветата до плажа. Те също ни забелязват. Едната виси от едно палмово листо в много странна поза, като се държи с ръце и с опашка за дървото, а краката и висят във въздуха.

.

.

Другата се е нагласила удобно в трон от зеленина и ни наблюдава с трагично изражение на лицето си.

.

.

Ние умираме от страх, най-вече след нещастната случка с нашите приятели от яхта Амели 4 тук преди няколко месеца. Меган на 12 години им носела плодове и заедно с майка си била на острова, когато една от маймуните внезапно я сграбчила и ухапала по ръката до кокал. Трябвало веднага да отидат в болница за да зашият раната и да и бият инжекция против бяс, тъй като не се знаело дали маймуната не носи разни зарази. За малко пътешествието с яхта на цялото семейство да приключи, тъй като живота на момичето беше в опасност, но за щастие маймуната не била заразна, раната оздравя и семейството продължи напред. Прекосиха Панамския Канал, посетиха Мачу Пикчу в Перу, минаха през Галапагоските острови, прекосиха Тихия Океан, прекараха няколко незабравими месеца на островите във Френска Полинезия и сега са на път за Фиджи.

.

Мая и маймуна-паяк на остров Линтън

Имайки предвид какво се случи с Меган, ние гледаме да се държим на безопасно разстояние, да се движим предпазливо и бавно и да не изпускаме от очи маймуните на плажа. Те са превъзбудени от нашето присъствие, издават пронизителни писъци и лаят, люлеят се заплашително над главите ни и скачат от клон на клон, но в момента в който забелязват парчетата манго и банан, които им носим, слизат от палмите и внимателно ни доближават да си вземат от лакомствата.

Spider Monkey walking like a man

Spider Monkey walking like a man

Маймуната-паяк, крачеща изправена като дребно човече с много дълги ръце, които почти се влачат до земята е сюрреалистична гледка.

.

.

С непропорционално дълги крайници и опашка, която и служи като пета ръка, покрити с черна козина и с човешко изражение, тези са наследниците на третият неуспешен опит на Майските богове да създадат хората, според свещената книга Попол Вух. При следващият „успешен“ опит, боговете създават нас, днешните хора.

.

.

Маймуната-паяк е една от най-едрите маймуни в Новия Свят, най-интелигентната маймуна в района и един от критично застрашените от изчезване видове в света. Живее в групи и семейства в тропическите гори между Мексико и Бразилия. Но поради изсичането на горите, районите които обитават намаляват все повече, а самите те биват преследвани и избивани от местните жители за месо.

.

.

Не след дълго свикваме с тях и те свикват с нас.

.

.

По-тъмната маймуна с войнствено изражение е по-нервна и скача нагоре-надолу по палмите, надавайки безбожни писъци с широко зейнала уста, в която се подават остри жълти зъби. Той е пазачът на острова.

.

.

Другата маймуна изглежда по-млада, с по-светла кафеникава козина, нежна и предпазлива, с меланхоличен сърцераздирателен поглед, в който се чете неизличима носталгия по горите и свободата извън пределите на острова.

.

.

Седи неподвижна през по-голяма част от времето и си взима парченца банан от ръката на Иво, с женствени грациозни движения.

.

.

Тъкмо се приготвяме да си тръгваме, когато откъм гората се задава трета маймуна. Този е Бащата или Шефът. Козината му е сивкава на места, цялата в рани и изглежда сърдит и лош. Веднага го обвиняваме, че е „маймуната ухапала Меган“ и набързо напускаме царството му.

.

.

Маймуните-паяк на остров Линтън са се превърнали в местната туристическа атракция и няколко души даже правят пари от тях. Крузърите с яхти минаващи от тук ги посещават с дингита, носят им плодове и ги снимат, с което маймуните са свикнали, но привечер пристигат ораганизираните екскурзии от близкото градче Портобело. Моторни лодки докарват десетки туристи, които крещят и се опитват да раздразнят маймуните, за да ги предизвикат да скачат от клон на клон, да се люлеят заплашително от върховете на палмите и на свой ред да крещят на туристите, за което те са си платили и много ги забавлява.

.

.

На нас тази ситуация ни се стори безкрайно отвратителна- хора, които се държат по-зле от животни, без грам уважение към маймуните, стресирайки и измъчвайки животните за пари и за забавление. Представих си как някоя героична личност ги спасява и ги освобождава в джунглите на Панама, но тогава пък има опасност някой да ги улови и изяде за вечеря…

Замислих се: кои сме ние „успешните хора създадени по подобие на Майските богове“; в какво сме се превърнали?

Tourists

Tourists

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Приятели от яхта Анка

Приятели от яхта Анка

Alex, Krisha and Adrian aboard S/V Anka

Алекс, Криша и Адриан на борда на яхта Анка

Един ден през юни получавам съобщение от Криша- българка от Ямбол, която ми пише, че тя заедно със съпруга си Адриан от Румъния и техният 10-годишен син Алекс са в процес на завършване на ремонтите на яхта Анка-1 в Кюрасао и смятат да я прекарат до Австралия, където живеят от четири години насам. „Ние сме в момента в Сан Блас и ако плавате от Кюрасао директно за Панама, защо не се отбиете, ако имате време да се запознаем? Отклонението не е много голямо, само няколко мили, а и мястото си струва. Със сигурност ще ви хареса Сан Блас, а и на нас ще ни бъде много приятно да се срещнем с вас!“- и писах аз в отговор.

Те определено нямат време за размотаване. Трябва да побързат от Кюрасао до Панама, после от Панама през най-големият океан в света до Френска Полинезия и от там до Австралия само за 4 месеца и то почти в началото на сезона на тайфуните.

Anka and fata Morgana in the same anchorage in San Blas

Анка и Фата Моргана заедно в Сан Блас

И въпреки това пет дена след като потегли от Кюрасао Анка се появи в заливчето ни в Сан Блас и моментално се сприятелихме. Алекс е от тези деца, дето започват да ти говорят все едно те познават от сто години, Криша е винаги усмихната и постоянно раздава подаръци, а Адриан е голям майтапчия и може да разсмее и най-сериозният човек, колкото и в лошо настроение да е.

Ivo and Adrian aborad S/V Anka

Иво и Адрин на борда на яхта Анка

Адриан е от Румъния, но е живял дълги години в България и говори перфектен български с много симпатичен акцент, като използва разни смешни думички, лафове и жаргони, както и бебешки думички и понякога ги членува грешно. Например не ходим на „плажа“, а ходим на „плажата“. Забавно е да го слушаш, още повече, че историите, които разказва са безценни. Животът му, още от много ранно детство в Румъния, е филм- приключенски екшън и епична сага (по истински случай), като наградата за най-добра второстепенна роля би взел баща му или Шон Конъри, който би бил най-подходящият актьор да играе баща му. Но Адриан ме помоли да не разкривам много-много детайли, тъй като той планира сам да разкаже собствената си история някой ден, така че тук само ще споделя това което Криша е написала в техният блог AnkaTravels:

Адриан е от градче дълбоко във вътрешността на Румъния, около 400км от брега на Черно Море. Семейството му нямали възможност да посещават морето често по време на комунистическия режим. Един от първите му спомени от Черно Море е когато баща му Мариус Албу го завел до плажа и го попитал: „Какво виждаш?“, „Виждам вода.“- отговорил Адриан, „Не- казал- това е паспорта ти към свободата.“ По време на режима, Мариус успял да построи първата си 6-метрова лодка, което било нелегално в Румъния по онова време, когато на хората не им било позволено да имат задгранични паспорти, да купуват атласи или да пътуват в чужбина свободно. През 1989г. когато Адриан бил на 14, Мариус го взел и тайно избягали от режима на борда на яхта Феникс, през Черно Море, Турция до Гърция. Това е първият път, когато Адриан плава с лодка. От тогава мореплаването за него не е забавление а начин на живот.

След 8 години в Гърция, Адриан и баща му замиават на борда на Феникс към Карибско Море, където се разделят. Докато Адриан прекарва няколко години в Тринидад и Тобаго, където си купува собствена лодка- Маове и плава през Тихия Океан към Австралия, баща му продължава околосветското си пътешествие и става първият Румънец плавал около света под Румънски флаг.

През зимата на 2002, Адриан преживява автомобилна катастрофа и си натрошава глезена на парчета, неспособен да върви една година. За съжаление, се налага да продаде лодката в Австралия и да се завърне в Румъния, за да се излекува. Скоро след като е напълно излекуван през 2004 той е поканен да участва в регата Одисейл, като шкипер на яхта Феникс. Регатата, която промени живота и на двама ни.

През това време, аз работех като арт-директор в една рекламна агенция в София и си мислех, че живота и кариерата ми вървят във вярната посока. Баща ми, Янчо Бараков- също голям мечтател и оптимист, подобно на Мариус, построи първата си 10-метрова яхта по време на комунистическия режим в България. Строежа на лодката трая 10 години на паркинга пред блока ни в Ямбол, на 100км от брега на морето. През 2000г., с опита, който вече имаше в направата на лодки и с още повече кураж, той стартира строежа на втора 12-метрова яхта- Баракуда. Лодката беше завършена четири години по-късно и през 2004г. той беше поканен да участва в регата- същата Одисейл регата. И въпреки, че цял живот съм била около лодки, аз нямах опит в плаването и всичко това за мен беше ново и малко страшно, а и да си призная все още е.

Тогава аз, като част от екипажа на 12-метровата яхта на баща ми Баркуда, срещнах Адриан. Последва романтична любовна история, каквато е възможна единствено на море. Година по-късно се оженихме и се роди нашият син Алекс. От тогава почти всяко лято плаваме между България и Гърция, тъй като никога не се уморихме от красотата на Средиземноморието.

През 2011 се преместихме в Австралия, където живеем вече от четири години насам.

През ноември 2014, Адриан за пореден път се присъедини към екипажа на баща си на борда на Феникс и заедно плаваха 45 дена през ревящият Южен Тих Океан, от Нова Зеландия до Чили, за да покорят Еверест на моряците- Нос Хорн. Четири месеца плаваха насред прелестни фиорди и ледници, на котва край айсберги. Достигнаха Порто Уилиамс- най-южнта част на континента и последната спирка преди носа, но за съжаление времето се изчерпа и Адриан трябваше да напусне екипажа, тъй като не му остваше много време преди сезона на ураганите да стартира в Карибско Море. В съзнанието му вече се беше оформила идеята за Анка и за неговото собствено пътешествие.

*Прочетете повече за техните приключения и ги следвайте в блога им @ AnkaTravels.com

Всичко това е невероятно, нали… А подробностите от историята включвт трагедии по време на плаване, бягство от турски затвор и какви ли не други щастливи и нещастни стечения на обстоятелствата, които Адриан ни разказа и изигра на чаша бира в кокпита на Фата Моргана или на супа от телешка опашка в кокпита на Анка… Незабравими моменти.

Krisha taking a bread-making lesson from Mira aboard Fata Morgana

Криша взима урок по месена на хляб от Мира на борда на Фата Моргана

Водим ги в нашето любимо заливче в Сан Блас край Кайо Холандес и на островчето на нашите Куна приятели да си купят моли. Адриан даже намира време и материали да поправи едно от старите рзнебитени улута на индианците. Прекарваме си няколко дена заедно в Сан Блас и всяка вечер се събираме да споделяме бири, истории и вечеря.

Anka arriving in San Blas, Cayos Hollandes

Анка в Сан Блас

Мая и Алекс стават неразделни, гледат филми, играят игри или просто скучаят заедно, когато „няма нищо за правене“. И просто така спонтанно, решаваме да прекосим заедно с Анка Панамския Канал, за да удължим времето прекарано с тях, преди да се разделим. Плановете ни да остаем в Сан Блас до септември току-що се промениха! На следващия ден потегляме към канала заедно с нашите нови най-добри корабни приятели от яхта Анка!

Мая и Алекс

Playing dominoes.

Играят на домино

Playing cards.

Играят на карти

Discussing the world.

Говорят си

Playing video-games.

Играят на игри

Taking the kayak for a ride.

Разхождат се с каяка

Reading about bugs.

Четат за бръмбари

Giggling.

Хилят се

Making art.

Рисуват

Watching films.

Гледат филми

Watching very funny films.

Гледат много смешни филми

Just hanging out while being bored.

Просто са заедно, когато им е скучно

....or is this yoga?

…или май правят йога?

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Кайтсърфинг в Сан Блас

Ivo and his kite

Иво и неговия Раста кайт

Повечето от 360-те острова от архипелага Сан Блас са наблизо до бреговете на континентална Панама и извън пътя на пасатите. Но има няколко външни островни групи отдалечени от брега и по-близо до бариерните рифове на север, където все още се усеща ефекта на източните ветрове и това са островите, които трябва да посетите, ако ще ходите в Сан Блас да карате кайтсърф. Най-доброто местенце за целта с полета от плитки до кръста прозрачни води, пясъчно дъно и приятни ветрове е на островната група Cayo Holandes, не далеч от заливчето наречано от крузърите „Басейна“.

.

.

Ако пристигнете с яхта ще трябва да платите 10$ такса за котвена стоянка валидна за един месец на един Куна наречен Виктор, който ще ви посети още щом пуснете котва да прибере таксата. Без значение колко време смятате да прекарате тук, ще трява да платите 10 кинта. Почти навсякъде в Куна Яла (Сан Блас) трябва да плащате по няколко долара тук и там за това, че пускате котва край някой остров или ако стъпите на него. Според Иво това е ужасно несправедливо, собено след като си платихме рекордната сума от 430$ за едногодишни визи за Панама и за разрешително за плаване в панамски води и отделно платихме още 60$ в офиса на Куна Яла на остров Порвенир за правото да посетим индианската територия с яхта и да пускаме котва навсякъде. За първи път от две години насам, след като посетихме над 30 държави, бяхме принудени да платим такава огромна сума на влизане. Така че Иво просто не можа да проумее как така ни карат да плащаме отново и отново и отново и отново почти всеки път като се преместим някъде и пуснем котва или като отидем до брега на някой от островите в Сан Блас. А Иво става извънредно негативен щом усети, че нещо е „нечестно“. И не само.

Един ден скачаме в каяка и тръгваме на разходка до един съседен необитаем остров. Носим си само фото-апарата, една хавлия и крем за слънце в една непромокаема чанта. На острова има някоко недостроени колибки, едно улу (традиционно дървено кану) и двама Куна мъже на средна възраст. Започваме разговор с един от двамата Куни и той любезно и приятелски ми обяснява колко струва едно улу и как се прави от улу-майстори в планините на континентална Панама. Питам го, дали има нещо против да снимам улуто. Разбира се, казва. В този момент се приближава другия Куна, който до този момент си мълчи настрани и съобщава че му дължа 1$ за снимката и по 3$ на човек, за това че сме дошли на острова- общо 10$, изчислява бързо, за тримата по 3 + 1 за това, че снимах кануто на приятеля му (нищо, че Иво и Мая изобщо не слязоха от каяка и не стъпаха на острова). За доказателство, че идеята му да ни таксува е справедлива, той ми дава следния пример, който явно и друг път го е ползвал в подобни ситуации: „ Ако влезете в ресторант и си поръчате нещо за ядене, на излизане ще трябва да платите сметката. По същия начин сега ще трябва да платите за това че дойдохте тук и снимахте улуто.“ Опитвам се да споря любезно обяснявайки, че за нас цялата тази ситуация е напълно неочаквана, че имах разрешение от собственика на улуто да го снимам, че нямаме намерение да им стъпваме на острова и че нямаме никакви пари в момента. Те решават да ми пребъркат непромокаемата чанта, където има само хавлия и крем за слънце и след като не намират никакви пари, разочаровани, ни казват да се махаме. Но преди това обясняват, че за тях „всички бели сте гринговци (богати американци) и следователно трябва да си плащате“. Иво е бесен; огньове започват да му излизат от ноздрите. Но успяваме да си тръгнем без убийства. Тази случка ни скапва настроението за цял ден и мнението ни за индианците Куна доста се влошава като цяло.

Включвам този разказ тук, защото чухме, че хора са били таксувани (или по-точно глобявани) по 100$ за това, че са си позволили да карат кайтсърф край някои от островите в Куна Яла. На Cayo Holandes за сега сте добре дошли да си карате кайта колкото искате и безплатно, стига да си платите 10$ за котвената стоянка за месец.

.

.

И така, след Аруба, където Иво взе първите няколко урока по кайт, тук бе мястото, където той имаше шанса да си подобри новите умения. На плажа срещнахме още две момчета с кайтове, а като имаш компания удоволствието от спорта се удвоява.

.

.

.

.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Две години юбилей с лодка около света

Две години юбилей

През юли 2015 се навършиха две години откакто започнахме да плаваме из света. Сякаш беше вчера, когато се пренесохме да живеем на нашият плаващ дом в Кий Уест , Флорида- 11-метров катамаран наречен Фата Моргана и потеглихме на юг. Две години не са много време, а се случиха толкова много неща, невероятно е! Изминахме над 8000 морски мили, посетихме над 30 държави и стотина острова, със средна скорост 5.7 възела и заредихме 150 галона гориво първата година и 10 галона втората- общо 160 галона, от които 40 галона са още в резервоарите. Уловихме и изядохме голямо количество риба и опитахме много нови храни.

Fata Morgana sailing wing-on-wing

фата Моргана

През юли 2013 отплавахме до Dry Tortugas (Florida), където срещнахме група научни работници, които изследваха гнезда на морски костенурки и им помогнахме да изровят и преброят излюпилите се костенурчи яйца.

.

Виктор, Мая и Мира тичат по стената на Форт Деферсън, Флорида

След това прекосихме могъщият Гълфстрийм и се появихме в Хавана (Куба), където срещнахме няколко много бедни човека и почти умряхме от глад.

Viktor, Maya, and Ivo walking with bug-repellent palm leaf hats, Cuba This is how we showed up at the beach.

Виктор, Мая и Иво с растителни „шапки“ против комари, Куба

През август 2013 посетихме Isla Mujeres (Mexico) за две седмици и разгледахме майските руини в Тулум.

Mira in Tulum

Мира  Тулум

Септември и октомври 2013 си прекарахме с нови невероятни приятели в Rio Dulce (Guatemala), където си организирахме няколко луди приключения. Скачахме от горещ водопад, плувахме в тъмна пещера и пълзяхме в един речен каньон вързани с въжета; срещнахме ревящи маймуни и бяхме първите бели хора някога посетили една пещера пълна с човешки скелети от времето на Маите в планината Sierra de las Minas.

The boulder.

С приятели в каньона Бокерон, Гватемала

През ноември 2013, след като преживяхме първата ни сериозна буря в канала Юкатан, се прибрахме обратно във Флорида, за да инсталираме допълнително слънчеви панели и акумулатори, превръщайки лодката в уникален независим от горива кораб.

Viktor and Ivo installing solar panels.

Виктор и Иво инсталират слънчеви панели, Флорида

През декември 2013 отпразнувахме Коледа и Нова Година на Бахамите насред кристални тюркуазeни води и усамотени плажове.

Mira, Bahamas

Мира в Бахамите

От януари до март 2014 плавахме от остров на остров в Бахамите и навсякъде се случваше нещо ново и интересно. Срещнахме плуващите прасета и скочихме в морската пещера Тъндърбол; прекарахме известно време край един частен остров на големите круизи; имахме гости; помогнахме с поправката на едно параклисче ударено от светкавица; посетихме най-дълбоката соленоводна синя дупка в света; срещнахме кит, плувахме с делфини и се оказахме в едно заливче сами със стотици прелетни фламингота.

Maya swimming with pigs

Мая и плуващите прсета, Бахамите

През април 2014 бяхме в Luperon (Dominican Republic) за месец. Там оставихме лодката на котва и наехме кола, с която обиколихме острова и многобройните му атракции. Изкачихме най-високия карибски връх Пико Дуарте за два дена с мулета и гид; скочихме надолу по една река с 27 водопада; отидохме до Санто Доминго, научихме се да караме сърф от едни приятели в Кабарете; видяхме крокодили в едно езеро, което е под-нивото на морето и спахме в разни много странни мотели и хостели.

.

27 водопада, Доминиканска Република

През май и юни 2014 плавахме около Пуерто Рико и Американските Вирджински Острови, където нашите приятели отново ни дойдоха на гости. Там видяхме един танк от втората световна война на плажа и се гмуркахме на едно място пълно с тренировъчни бомби и торпеда.

The Nomadiks & Friends at Caja de Muerto, Puerto Rico

С приятели в Пуерто Рико

От юли до октомври 2014 плавахме на юг по всички острови от антилсаката верига, като спирахме навсякъде за по няколко дена или седмици: Бритаските Вирджински Острови (гмуркахме се в едно невероятно място), Саба (странен висок и стръмен остров с изключително интересна история), Ст. Мартин (прекалено много туристи, но пък хубава бира и датчански кашкавал), Ст Барт (луксозното свърталище на богатите и известните притежаващи яхти), Ст Китс и Невис (там изкарахме лодката на суша за рутинно боядисване на дъното; сприятелихме се с едно местно момче, което ни заведе до един водопад в гората и срещнахме зелените маймнки на една стара крепост), Монтсерат (посетихме столицата, затрупана от сажди от вулкана), Антигуа и Барбуда (напихме се на един карнавал в Антигуа и направихме огън на един 18 километров плаж в Барбуда. Тук също така се разделихме с нашият син Виктор, който се прибра обратно в Канада и продължихме това пътешествие без него), Гваделуп (изкатерихме се до един действащ вулкан), Доминика (нашият любим карибски остров с толкова много неща за правене и виждане! Гмуркахме с в риф нарречен „шампанско“ с горещи балончета от подводна вулканична дейност, изкачихме Врящото Езеро и си набрахме диви банани, манго и авокадо от гората), Мартиника (още един вулкан за покоряване) и накрая спряхме в Гренада, където отпразнувахме рождения ден на Мая и Хелоуин с още 20 деца живеещи на лодки.

.

Корабни деца, Гренада

През ноември 2014 отплавахме с нашите корабни приятели Мел и Керън от яхта Passages до Тринидад и Тобаго. Там видяхме най-голямото асфалтено езеро в света, индуиски храм построен в морето, една изоставена колкония на прокажени и наблюдавахме ята от алени ибиси в резервата по река Карони по залез слънце.

.

Мира, Мая, Иво в Тобаго

Декември 2014 ни завари в Барбадос, където Иво тича 10км маратон и посетихме пещери пълни с отровни стоножки, прилепи, хлебарки и слепи паяци. Отпразнувахме Коледа в Гренадините заедно с няколко корабни семейства и се гмуркахме с морски костенурки, а за Нова Година бяхме обратно в Ст Мартин, където срещнахме едно много готино семейство.

Maya and Robert at the beach, Grand Case

Мая и Робърт, Ст Мартен

През януари 2015 отидохме обратно в Британските Вирджински Острови за да се срещнем отново с едни стари приятели.

Ivo, Mira and Maya with Harley and April S/V El Karma

С Харли и Ейприл, Британски Вирджински Острови

Февруари и март 2015 си ги прекарахме в Пуерто Рико, където си заредихме лодката с провизии и чакахме за добро време за да плаваме до Аруба.

.

Иво и Мая, Пуерто Рико

Април 2015 беше като ваканция на един от любимите ни острови- Аруба. Тук се сприятелихме с едно семейство, които ни разведоха из забележителностите на острова и се научихме на уиндсърф и кайтсърф.

Мая и Иво в парк Арикок

Мая и Иво в парк Арикок, Аруба

Май 2015 бяхме в Колумбия- на къмпинг в Тайрона, посетихме столицата Богота и околностите със самолет и прекарахме няколко дена в Картагена.

Maya at Tayrona, Colombia

Мая в Tayrona, Колумбия

Юни 2015 ни завари на островите Сан Блас в Панама, дом на индианците Куна Яла. Това бе нашата последна карибска спирка, преди да прекосим през Панамаския канал от другата страна на континента, в Тихия Океан.

Maya in San Blas

Maya in San Blas

През юли 2015 стартира нашата трета последователна година от обиколката на света- предстоят ни много нови приключения. Планираме да посетим няколко от Централно и Южно-Американските държави по суша: Коста Рика, Никарагуа, Перу, Еквадор и Боливия до Април 2016, когато отново ще потеглим с лодката на запад, посока- Галапагос и Френска Полинезия, прекосявайки най-големият океан в света.

Fata Morgana

Fata Morgana

След две години научихме много нови неща за местата през които минахме, за паване и навигация, риболов и поддръжка на лодката. Свикнахме с този различен и по-простичък, по-вълнуващ, а понякога и по-труден начин на живот. Имаме всичко, от което се нуждаем и Фата Моргана доказа, че е достоен солиден кораб и удобен за живеене дом. Срещнахме и се сприятелихме с огромно количество страхотно интересни хора от цял свят, от които научихме много и се надяваме да ги срещнем отново някой ден. Всеки нов приятел и всяко ново изживяване е нов урок в Училището на Живота и сме благодарни за възможността да пътешестваме по този начин.

.

Мая и приятелки, Гренадините

Срещнахме се и с много трудности; имахме страшни, тъжни и нещастни моменти, но съумяхме да ги преодолеем и днес продължаваме напред. Гордеем се с избора, който направихме и се гордеем с начина по който възпитаваме нашата дъщеря Мая. И сме любопитни да видим какво ни очаква в бъдеще.

.

.

Благодарим на всички за огромният интерес и подкрепа, които демонстрирахте през изминалите 24 месеца; за харесванията, споделянето, коментарите, въпросите, съветите и поощтренията в блога и във Фейсбук. ВИЕ пътешествате с нас и без ВАС това приключение няма да е същото. За нас е голяма радост, че го споделяме с ВАС!

Приключението продължава!

.

Мая, Иво , МИра, Сан Блас

Колекция от снимки- Две години из Карибите

.

.

Яхти на котва край Вирджинските Острови

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

Фата Моргана

.

.

.

.

.

Тулум

.

DSC_1544

Залез над Канкун

Залез над Канкун

Martinique tree spider

.

Mont Pelee, Martinique

.

Fishing boats in the anchorage at St. Pierre, Martinique

.

The bay at St. Pierre Mont Pelee in the distance

.

.

.

h04

.

.

.

Emerald Pond, Dominica

.

Ivo at Champagne Reef, Dominica

.

Mira at Boiling Lake, Dominica

.

Maya with grapefruit

.

.

.

.

.

Дванайсет деца в един каяк, тринайстото умира от смях :)

.

Agua Caliente waterfall

.

Крепост Сан Фелипе, Рио Дулсе, Гватемала

.

Maya at the Underwater Sculptures Park Grenada

.

.

.

Рибари

.

Фронтерас Гватемала

.

Жена от племето кекчи продава тамали от кануто си.

.

Морски залез

.

Gros Piton, St Lucia

.

.

.

St George's Grenada

.

John Marley, the basket man, Rodney Bay, St Lucia

.

St Lucia

.

.

.

Grenada, 2014

.

.

.

.

.

.

.

IMG_8665

Cremation site near Waterloo sea Temple, Trinidad

Cremation site near Waterloo sea Temple, Trinidad

.

.

Julia, Maya and Celeste

Julia, Maya and Celeste

.

.

Фата Моргана близо до устието на река Полочик в езерото Изабал, Гватемала

Фата Моргана близо до устието на река Полочик в езерото Изабал, Гватемала

.

.

.

.

.

.

.

.

Maya with a grooper

Maya with a grooper

.

.

 

IMG_3209

Човешки кости в пещерата

.

 

.

.

.

.

.

.

.

.

Bridgetown

Bridgetown

Green Iguana, St Martin

.

.

.

Ivo chilling on a palm tree

Ivo chilling on a palm tree

.

.

.

.

Scarlet Ibis, Trinidad

Scarlet Ibis, Trinidad

Philip and Michelle aboard Fata Morgana

Philip and Michelle aboard Fata Morgana

Fata Morgana in Barbuda Фата Моргана в Барбуда

.

Mother and baby майка с бебе

.

Ivo the fisherman Иво е голям рибач...

.

Maya and Julia

.

.

.

fata Morgana can spend indefinate time at anchor in the most remote places of the planet without the need to take fuel or fresh water.

.

Maya Мая

Maya
Мая

.

.

Мая, Райли и Рен

Мая, Райли и Рен.

.

.

Добър апетит!

.

Maya Мая

Maya
Мая

Maya Мая

Maya
Мая

The Journey

Мая учи на брега близо до котвеното в Чагарамас, Тринидад

Мая учи на брега близо до котвеното в Чагарамас, Тринидад

Иво с делфини

Иво с делфини

.

.

Иво лови лангусти с харпун

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Maya Мая

Maya
Мая

.

.

Пиратски кораби, Аруба

Пиратски кораби, Аруба

Aruba

Aruba

Двойка соколи и козел

Двойка соколи и козел

обратно на плажа

обратно на плажа

Нашата палатка нощем

Нашата палатка нощем

.

.

Синя пеперуда Морф- мъртва край пътя

.

Тайрона, Ел Кабо

Тайрона, Ел Кабо

.

.

Церемониалната зала

Церемониалната зала

Катедрала Богота

Катедрала Богота

Тайрона, Ел Кабо

Тайрона, Ел Кабо

Мая и Ката

Мая и Ката

Ivo

Ivo

Cartagena, Colombia

Cartagena, Colombia

.

.

Cartagena old city

Cartagena old city

basilisk (Jesus Christ) lizard

basilisk (Jesus Christ) lizard

DSC_9812

.

.

Palm Beach, Aruba

Palm Beach, Aruba

.

.

Иво си суши косата... И той е човек...

Иво си суши косата… И той е човек…

Индианци от племето Арауако на посещение в Санта Марта

.

.

.

Facebook/The Life Nomadik

 

Share

Куна Яла- Вода

Вода

.

.

Колко пъти вече писах за „малките идилични островчета в Сан Блас с бели пясъчни плажове и високи кокосови палми, заобиколени от кристални сини води с невероятно красиви коралови градини, където само няколко семейства Куни живеят в малки колибки край брега и по цели дни ловят риба и събират кокосови орехи и диви банани“? Колко пъти сравних това място със „земен рай“? Опитайте се да намерите статия или история написана от който и да е друг посетител на Куна Яла, който не споделя мнението, че тези са най-красивите острови в Карибско море и който поне веднъж не използва сравнението с „рая“ в писанията си. Трудна задача.

Но едно е да посетиш Рая наслаждавайки се на природните му красоти за кратко време, друго е да живееш в него завинаги, заседнал цяла вечност с куп проблеми, които в скучния нормален цивилизован свят не съществуват. Като изобилието от комари и едни още по-дребни и нахални хапещи бубoлечки (които тормозят дори и краткотрайните посетители), липсата на болница, зъболекар, училище, банка, поща, магазин и т.н.; липсата на електричество, което на свой ред означава липса на телевизор, компютър, хладилник, даже лампа вечерно време. Можете ли да си представите да оцелеете без интернет една седмица? Едиин месец? Ами една година? Невъзможно! Но дори и да свикнете да живеете по този простичък начин, има едно нещо, без което нито вие нито индианците Куна могат да съществуват. Сладката вода не е привилегия, а жизненоважна необходимост и в Рай Куна Яла тя липсва.

.

.

Индианците са свикнали да се справят със ситуацията и липсата на вода на повечето острови се е превърнало в нещо почти нормално. Поколения след поколения те се снабдяват с вода от многобройните чисти реки на континента, където отиват периодично с дървените си улута да пълнят вода за пиене, готвене, пране и миене; скъпоценна течност, която те са се научили да ценят, съхраняват и ползват много внимателно.

Washing the dishes

Washing the dishes

Навсякъде, където отдем виждаме туби, кофи, легени, варели и шишета наредени около къщите за съхраняване на сладка вода.

.

.

Непрекъснато мъже и жени с улута (дървено кану) ходят напред-назад между островите и реките и се запасяват с вода.

.

.

Една събота отново скачаме в каяка за поредната експедиция нагоре по река Рио Диабло (Дяволската река)близо до двата гъсто населени острова-близнаци Наргана и Корасон де Хесус (Сърцето на Исус), надявайки се отново да срещнем маймуни и крокодили.

.

.

Но вместо това срещаме сума ти семейства Куни в семейните им улута запътили се към мястото нагоре по реката, където всички ходят да пълнят вода, да се къпят и да перат директно в реката – място, което леко ни напомня на Варанаси по река Ганг в Индия. Този ритуал се повтаря всеки уикенд.

.

.

Ситуацията с водата в Куна Яла се различава от остров на остров в зависимост от местонахождението. Големите пренаселени острови са без изключение на не повече от километър-два или по-близко до устието на река, така че на обитателите им е сравнително лесно и бързо да се припасят с вода.

.

.

На един от островите даже са прекарали тръба, която се спуска директно от реката и снабдява островитяните със сладка вода – остров Рио Асукар (Захарната река). Всички, които имат чешми на този остров плащат месечна такса на кмета. Дори продават водата на крузърите, които нямат машина за десалиниране на вода. Можете да си напълните резервоарите на яхтата срещу 20$ на дока.

.

.

Но малките външни островчета са много далеч от континента и реките и за техните обитатели добивът на вода е голям проблем.

.

.

За пране, миене на съдове и къпане ползват застояла вода от малки дупки в песъкливата земя, където се филтрира морска вода и е по-малко солена.

Ivo helping a Kuna women to get water from a waterhole

Иво помага на една баба Куна да си извади вода от кладенчето

Също така събират дъждовна вода, въпреки че така и не видяхме нито една по-ефикасна инсталация за събиране на дъждовна вода, а освен това ходят редовно с лодки да пълнят вода от реките; вода която изваряват обратно в къщи за да бъде годна за пиене.

.

.

Заради тази ситуация, питейната вода и водата за готвене на Куните е често заразена с бактерии и населението страда от най-различни болести причинени от лоша хигиена.

.

.

Ние бързо ставаме популярни сред местните обитатели на по-малките отдалечени острови с нашата машина за десалиниране на морска вода и всеки път щом произведем повече от колкото ни трябва на нас им наливаме в туби и шишета, които те ни носят на лодката. В замяна ни дават банани, авокадо и манго.

.

.

Модерните технологии са вече навлезли в живота на индианците от племето Куна и въпреки това те до голяма степен са съумели да опазят традиционният си начин на живот. Забелязваме слънчеви панели тук-таме из малките острови, а на по-големите има бензинови генератори вече от няколко десетилетия. Но по въпроса с водата почти нищо не се е променило, освен че сега те знаят за съществуването на машини на принципа на обратната осмоза, които с помощта на филтри и под високо налягане превръщат морската вода в сладка питейна вода. И започват да се интересуват от тези машини все повече и повече. Може би в не толкова далечното бъдеще всяка Куна общност ще се сдобие със слънчеви панели захранващи десалинираща машина, произвеждаща достатъчно сладка вода да задоволи нуждите им по един напълно екологичен начин. Инсталация подобна на нашата, но в по-голям мащаб.

.

.

 

Предишни статии за Куна Яла:

Рай на края на света

Циганските махали на рая 

Децата на Луната

Морските Каубойци

Шарените баби

Реки и крокодили

Кошмари в Рая

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

 Facebook/The Life Nomadik

Share