Подаръци за рождения ден на Мая

„Децата обичат толкова много рождените си дни и ги очакват с огромно нетърпение, заради подаръците. Ако няма подаръци, на децата няма да им пука за рождения им ден.“- Мая, която никога до сега не е получавала толкова много подаръци за рождения си ден.

Maya's twelfth birthday

Мая навърши  12 години

На 27 октомври 2015г. Мая отпразнува дванайстия си рожден ден, който се превърна в „рождения ден с най-много подаръци“ в историята, не благодарение на нас, а благодарение на вас!

Беше незабравим епичен рожден ден, който започна месец преди самият ден и продължи известно време след това. И въпреки, че сме в Панама, далеч от приятели и роднини, тази година не бяхме сами в организирането на празненството и купуването на подаръците, а споделихме радостта от този ден с още трийсет познати и непознати приятели, които ни изпратиха щедри дарения. Самото пазаруване на подаръците тази година беше невероятно забавно изживяване. Благодарим ви!

Maya shopping gifts for her birthday

Мая пазарува подаръци

Мая прекара рождения си ден- вторник, 27 октомври- с приятелката си Ное, единственото друго дете, което в момента ни е съседче тук в заливчето в Панама. Ное от Нова Каледония е на 10г. и живее на борда на яхта Таф Тумас с майка си и баща си. За двете момичета, които живеят в морето, да си играят на безлюдни плажове, да посещават тропически острови, да ходят из джунгли, да скачат от водопади, да се катерят по планини и вулкани, да плуват в цветните коралови рифове и да се наслаждават на природните прелести по света е просто начин на живот и ежедневие. Но да прекарат цял ден извън природата в една игрална зала на последния етаж на най-големия шопинг център в Панама, с климатик, с видео-игри, с изкуствено осветление, наобиколени от технология и нито едно стръгче трева, нито една капка море, нито една песъчинка и нито едно късче небе наоколо, беше за тях едно изключително рядко и безкрайно забавно приключение. И така, Албрук Мол, пристигаме!

Maya and Noee with Barney at Albrook Mall, Panama

Мая и Ное с Барни в Албрук Мол, Панама

Момичетата се забавляваха безкрайно и интересното беше, че и двете не обърнаха особено внимание на видео-игрите, а предпочетоха да играят на по-интерактивни игри като хокей на маса, боулинг и танци.

Having fun in the Game Zone

Мая и Ное в игралната зала

Оказа се, че Ное е професионална боулинг шампионка и спечели цяла купчина билетчета и точки, без да пропусне нито един удър. Мая пък си прекара двата часа, които бяхме в играната зала предимно подскачайки и танцувайки пред един голям екран, на който течаха видеоклипове с японска поп-музика. Краси Райчева, скъпа моя приятелко, това забавление в игралната зала го дължим на теб, благодарим ти!

The Dance Floor

На дансинга

След игралната зала, изморени, превъзбудени и изгладнели, Мая и нейната единствена гостенка решиха, че е време за пица- любимата храна на всички хора по света, не е ли така? Благодарим ти за пицата, Петър Иванов!

,

Пицааа

Обратно на лодката, една голяма шоколадова торта с ягоди и с дванайсет свещички очакваше рожденичката. Благодарим ти за тортата, Зори Бераха!

Maya and the Birthday cake

Мая и нейната торта

Разбира се, най-вълнуващият и дългоочакван момент в живота на всяко дете е разопаковането на подаръците!

От Ное, Мая получи моливи, маркери и нов скицник. Благодарим ти, Ное! Приятелката ни от Аруба, Патриция, подари на Мая една книжка за оцветяване с картините на Ван Гог и четири нови ПетШопа (едни малки пластмасови животинки, с които Мая все още много обича да си играе), които се присъединиха към отряда от десетките други ПетШопи, живеещи в малки кутийки в каютата на Мая- всяко едно си има име и история. Благодарим ти, Патриция!

Meet Alice the bunny, Sam the cat, Fifi the spider and Violet the frog!

Жабата Виолета, зайчето Алиса, котаракът Сам и паякът Фифи

Иво и аз и взехме няколко нови дрехи и един телефон Самсунг втора ръка, с който Мая да прави снимки за своя Инстаграм. Благодарим на мама и тате!

*****

Всички останали прекрасни подаръци Мая може би нямаше да получи, ако не бяха вашите дарения! Благодарим на всички!

Планинарски обувки- термични, водонепроницаеми, от черна кожа, мъжки обувки 38 номер, марка Merrell. Мая си ги избра след като обиколихме сума ти магазини и пробва десетки най-различни обувки, въпреки че тези са мъжки. Да вървиш из планините си е сериозно занимание- каза тя- така че няма значение дали обувките са за момичета или за момчета; важното е да са удобни, здрави, непромокаеми и да вършат добра работа. Купихме ги с намаление за 104$ заедно с едни специални вълнени чорапи марка Columbia за 10$. Няма нищо по-важно за сериозните планинари от хубавите обувки! Благодарим ви, Дани и Деню Бостанджиеви и анонимен!

Раница– Mountain Hard Wear Fluid 18л. За 93$. Лека, здрава, удобна, бързо-съхнеща и изглеждаща страхотно раница предназначена за сериозно изкачване на планини и вулкани. Благодарим ви, Здравко Симеонов, Карл Робинсън, Павел Вачков, Медиа 1, Кирил Божидаров и анонимен!

Maya with her new awesome hiking gear

Мая и нейнта нова планинарска екипировка

Съвсем скоро ще имате възможността да видите тези високо-качествени планинарски обувки, чорапи и раница в действие, тъй като в началото на декември потегляме към джунглите и вулканите на Коста Рика и Никарагуа, след което- към високите планини и езера на Еквадор, Перу и Боливия през януари, февруари и март 2016г.

****

Екипировка за гмуркане- Oceanic ION силиконова маска с двойно стъкло и с лесна за нагласяне лента, Oceanic Ultra Dry шнорхел с двойна клапа за лесно почистване, и Oceanic Viper силно разтегаеми каишки и отворени пети плавници за общо 192$. Тъй като Мая живее на лодка насред морето и обожава да се гмурка, нямате представа колко са и нужни тези маска, шнорхел и плавници. Благодарим ви, Венци Георгиев, Илияна Колева, Паси Паскалев, Дончо Донев, Коцка и Деян Димитрови, Вера Никифорова, Митко Димитров, Бойко Иванов и Михаил Замфиров!

Maya with her new super amazing snorkeling gear

Мая и нейната нова екипировка за гмуркане

Живот и здраве, през април 2016г. Мая ще плува и ще се гмурка с нейните нови високо-качествени плавници, маска и шнорхел заедно с тюлените на Галапагоските острови, а след голямото прекосяване на Тихия Окен през април 2016г.- в сините прозрачни води край високите вулканични острови на Маркезите и Френска Полинезия.

****

Нови чаршафи– египетски памук (произведени за Европа) за 40$. Мая страхотно си харесва новите удобни чаршафи, които освежиха кабината и. Благодарим ви, Силвия Павлова и Вера Бояджиева!

Maya and Buba cozy in her new bed sheets

Мая и Бъба в техните нови приятни и красиви чаршафи

Абонамент за Animal Jam – 30$ за 6 месеца. Любимата компютърна игра на Мая, образователна, за природата и животните, създадена за децата от National Geographic. Благодарим ви, Робърт Стюарт, Ивелина Салтова и Боряна Павлова!

****

След всичко това, останаха около 90$, които ще запазим и след време ще купим сърф– нещо, което Мая много би оценила, за което благодарим на Гарт и Моник Уилиамсън, Димитър Миленков, Милкана Ненчева и Гергана Ерменкова!

Щедростта и подкрепата ви са трогателни; благодарността ни е безкрайна! Вашите дарения, пожелания и обич донесоха на това необикновено младо момиче, което живее на лодка и обикаля света, планина от радост и море от щастие. Надяваме се, че в замяна и тя ще ви донесе радост и щастие чрез историите и приключенията си, които продължават!

Благодарим ви от все сърце!

****

Намерете ни във Фейсбук @ The Life Noadik

Share

Пунта Чаме. Кайтсърфинг в Панама с Радо Барзев

Пунта Чаме. Кайтсърфинг в Панама с Радо Барзев

.

.

В края на един дълъг и тесен безлюден полуостров на не повече от 100км западно от Панама Сити, достигаме плаж образуван от екстремните отливи на Тихия Океан, с черни лешояди и скелети, с виещи ветрове и хвърчащи хора. На около час и половина с кола от града се намира Пунта Чаме- място популярно насред кайтсърфистите, което се намира на Залива Чаме- една от любимите дестинации за търсачите на силни усещания, любители на спорта.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Един такъв търсач на силни усещания и вманиячен кайтсърфист е Радо Барзев от София, когото срещнахме още първата седмица от пристигането ни в Панама Сити.

Rado Barzev

Rado Barzev

Семейството на Радо се преместили да живеят в Никарагуа през 80-те години (където баща му е бил представител на българските мотокари), когато Радо бил тинейджър. През 90-те той завършва икономика в Чили, прави докторат в Холандия и днес работи като Икономист по природните средства и консултант за международни организми по проекти свързани с природната среда в цяла Централна Америка, Карибско Море и в някой страни от Южна Америка. Благодарение на работата му, която е свързана с много пътувания, Радо прекарва голяма част от времето си в Панама- стратегическо място за движение в района. Работата му се състои от две части: първо посещава мястото, за което трябва да изготви доклад, после сяда на компютъра в къщи и пише естимации. Радо- винаги спокоен, позитивен и заразително весел оптимист, е един от малкото хора в света, които истински си обичат работата, наслаждавайки се на свободата да си избира следващия проект, да работи с хората и с темпото, което на него му допада, а и от собствения си дом, и да пътешества благодарение на работата си. Така е успял да посети някои от най-красивите и интересни природни, исторически и културни дестинации в Латинска Америка и Карибите.

.

.

Природата и пътешествията са двете големи тръпки на Радо. И той винаги се старае да има достатъчно свободно време, което прекарва с красивата си приятелка от Никарагуа, Кения, пътешествайки заедно из планините и край морето. Радо също така обича да чете, да плува, да играе тенис и най-вече- да кара кайт в Никарагуа или в Панама или където и да се намира в момента.

Rado Barzev

Rado Barzev

Ако питате мен, основното занимание на Радо е кайтсърфа, а работата си върши в свободното време; така изглежда отстрани. Непрекъснато наблюдава и дебне прогнозата за вятъра и в момента, в който излезе полъх достатъчно силен за да му напълни кайта, той скача в колата и след час и половина е на Пунта Чаме.

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

„Утре дават хубав вятър! Отивам на Пунта, вие идвате ли?“- ни праща съобщения един-два пъти в седмицата и повечето пъти грабваме кайта на Иво, банските на Мая и мойте, няколко бири и потегляме с Радо към Пунта Чаме.

Иво и Радо

Иво и Радо

Веднъж се субидихме в 7 сутринта и гледаме съобщение от Радо получено в 3 през нощта: „В 5 сутринта ще има хубав вятър, аз отивам! Искате ли да дойдете?“ Пропуснахме тази покана, защото ние, за разлика от Радо, спим нощем. Мисля, че той има някакво устройство, което активира специална аларма, независимо по кое време на денонощието, щом се появи вятър. Истински маниак.

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Първият път, когато Радо дойде да ни вземе от булевард Амадор беше доста комичен. Радо е към два метра, голям човек и очаквахме, че съответно кара голяма кола, може би джип. Появи се една малка количка Chevrolet Spark с една дъска на покрива и от нея, като от дядовата ръкавичка, се показа Радо нахилен до уши. „Икономична е и не замърсява много природата.“- обясни той с усмивка. „Като порасна, искам да имам точно такава кола“- обяви Мая. „Аз пък искам да стана като Радо, като порасна…“- добави Иво вдъхновен. Невероятно, но всички се събрахме удобно в количката, заедно с екипировката, дъските, една малка хладилна чанта пълна с бири и даже приятелката на Мая- Ное от съседната лодка.

Rado's car

Rado’s car

Така подредени, потегляме по основната магистрала свързваща Южна със Северна Америка- Inter-American Highway, посока запад. След 70 км свиваме по един тесен сенчест и много красив път насред гората, криволичещ насред хълмове и малки ранчота, движейки се покрай широк залив още 25 км докато стигнем до плажа.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Има отлив и плажът е огромен, влажен, с миниатюрни вулканчета обрзували се по жълто-черния пясък от въздушните балончета при отдръпването на водата. Красива и странна гледка.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Вятърът тук не е за вярване. Река тече между високите хълмове и се влива в залива, образувайки голяма делта и нещо като фуния, по която се спускат силни ветрове, така че дори когато е тотално безветрие в Панама Сити, на Пунта Чаме може да духа с 20 възела. За кайтсърфистите това е рай.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

На отсрещната страна на залива виждаме сините силуети на няколко острова, позиращи за прекрасни снимки по залез слънце. Един от тези острови е бил собственост на актьора Джон Уейн.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Иво и Радо разопаковат кайтовете и изчезват за няколко часа, летейки наляво-надясно из морето, успоредно на плажната ивица, в компанията на още няколко ентусиаста и две жълти кучета. Това сигурно са най-щастливите кучета на света, които часове наред скачат в морето и радостно тичат след кайтсърфистите с изплезени езици. Голяма игра пада.

.

.

Докато Иво и Радо кръстосват залива, Мая и приятелката и от съседната лодка Ное си играят в морето, на пясъка и даже се промъкват незабелязани в луксозния басейн на близкия хотел, наслаждавайки се на всяка минута от тези незабравими следобеди на Пунта Чаме.

Maya and Noee

Maya and Noee

А през това време, аз обикалям крайбрежната ивица въоръжена с фото-апарат. Пунта Чаме ми стана любимото, най-фотогеничното място в Панама с пустинния си плаж и изхвърлените от морето дънери с причудливи форми; където в небето се реят стотици черни лешояди и птици фрегати.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

При отлив, отдръпващата се вода, вятърът и дребните раковини рисуват картини с абстрактни форми и цветове върху жълто-черния пясък. Всеки път повърхността на плажа е различна.

.

.

В южния край на плажа има цяла общност от малки рибарски лодки, изоставени и неподвижни, закотвени в пясъка, без море. При отлив, водата под тях изчезва и те остават на сухо в очакване на прилива.

.

.

Следобедите прекарани на Пунта Чаме с Радо се превърнаха в най-хубавите ни моменти прекарани в Панама Сити, където все още стоим и чакаме края на дъждовния сезон, преди да потеглим по суша към планините и вулканите на Коста Рика и Никарагуа.

Ivo and Rado at Punta Chame (Panama)

Ivo and Rado at Punta Chame (Panama)

Ако смятате да карате кайтсърф на Пунта Чаме (Панама), ето няколко полезни информации за мястото:

• По пътя между Панама Сити и Пунта Чаме, на главната магистрала, има няколко големи бензиностанции с чисти тоалетни, магазинчета и ресторанти, където можете да си купите напитки и храна.

• Сутрин в посока Панама Сити и следобед посока Пунта Чаме стават огромни задръствания на магистралата.

• След отбивката за Пунта Чаме има полицейски патрул, който спира и проверява паспортите на всички. Винаги си носете паспортите със себе си!

• Освен няколко хотела и ресторанта и няколко вили, няма почти нищо в Пунта Чаме.

• Сезона за кайтсърф е от средата на ноември до края на април, но дори и през останалите месеци излиза подходящ вятър един-два пъти в седмицата (поне тази година беше така, може би заради феномена Ел Ниньо)

• По време на сезона тук има училище по кайтсърф, където се предлагат уроци за начинаещи и напреднали. Извън сезона училището е затворено.
• Наоколо има няколко приятни и безопасни места, където може да паркирате караваната си безплатно и да постоите известно време необезпокоявани от никого.

• Морето на Пунта Чаме е често със силни вълни и силни течения, а при отлив в плитчините има страшно много скатове, така че плуването тук не е препоръчително.

• Плажът е с жълто-черен пясък и е покрит с шишета и боклуци изхвърлени от морето. Никой не го почиства и не го поддържа; мястото е напълно изоставено.

• При прилив плажът е потопен във вода и става опасно за кайтване поради близостта на скалите в южната част. Тогава е и почти невъзможно да вдигнете или свалите кайта.

• Тъй като районът е почти безлюден и освен няколкото хотела и скъпи ресторанта наоколо няма нищо, е добра идея да си донесете нещо за пиене и ядене.

• Малкото градче Чаме се намира малко преди отбивката на гланата магистрала и там има банка и няколко малки магазинчета за хранителни стоки.

• Не далеч от Пунта Чаме се намират няколко доста популярни и хубави туристически плажа: Плая Коронадо и Плая Фарайон са луксозни дестинации, където богаташите имат вили, Плая Ел Палмар е с големи вълни и там ходят сърфистите, а Плая Санта Клара привлича туристите с хубавия си бял пясък.

Кайтсърфинг на Пунта Чаме. Фото галерия

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Vultures and skeletons, Punta Chame (Panama)

Vultures and skeletons, Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Ivo kitesurfing in Punta Chame (Panama)

Ivo kitesurfing in Punta Chame (Panama)

Maya at Punta Chame (Panama)

Maya at Punta Chame (Panama)

.

„Носи се с днешния вятър, защото вчерашният никъде няма да те отведе, а утрешният може и никога да не дойде“

Ivo, Punta Chame (Panama)

Ivo, Punta Chame (Panama)

Ivo, Punta Chame (Panama)

Ivo, Punta Chame (Panama)

Mira

Mira

.

.

.

.

.

.

Mira, Punta Chame (Panama)

Mira, Punta Chame (Panama)

.

.

DSC_2784

.

.

Ivo

Ivo

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

.

.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

.

.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Maya and Noee

Maya and Noee

Ivo and Rado

Ivo and Rado

.

.

Ivo...

Ivo…

Maya and Noee

Maya and Noee

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

DSC_2376

.

.

.

.

Други статии по темата за кайтсърф от блога:

Кайтсърф в Аруба

Кайтсърф в Сан Блас

Rado, Ivo and Shrek

Rado, Ivo and Shrek

Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Откраднаха ни каяка!

.

.

Преди няколко дни, завръщайки се на лодката в ранния следобед, намерихме мястото горе на скалите, под едни храсти до един изхвърлен от морето дънер, където си оставяме каяка наречен Младши, празно. Каякът е единственото ни превозно средство между лодката и брега. С него се придвижваме нагоре по дивите реки, където малки моторни лодки не могат да преминат и в заблатените мангрови лабиринти, обиталища на колонии птици фрегати. Той е нашият безшумен 100% екологично чист приятел и член от семейството, способен да мъкне и трима ни, раниците ни и няколко торби с провизии наведнъж. Обичаме го и се нуждаем от него.

.

.

Обичаме го и се нуждаем от него по същия начин, както едно семейство от провинцията Сичуан в Китай обичат и се нуждаят от единствения им воден бивол наречен Силна Планина, който оре оризовите полета, мъкне товарите с реколта или саморъчно направените тухли до селото, когато е ден за пазар и търпеливо носи тежките вързопи с дърва за огрев или бамбук на широкия си гръб. Това семейство се грижи добре за водния бивол Силна Планина. Но ние, ние не се погрижихме както трябва за нашия каяк Младши и го изоставихме незаключен и сам.

Taking the kayak for a ride.

.

Каякът е оранжев, триместен и съвсем нов; стабилен, лек и удобен. Подарък ни е от нашите приятели www.kayakshopbg.com – магазинът в България, който предлага ветроходни и риболовни каяци от серията Hobie, както и всички модели Malibu Kayaks. Преди няколко месеца те ни подариха Младши, точно когато стария ни каяк се проби повреден от 15 години стоене под слънцето. Тук можете да прочетете за предимствата на един обиковен каяк, както и невероятната история за това как се сдобихме с нашия нов каяк.

Иво и Агент Оранжев-Младши

.

Съкрушени сме. Младши го няма. Мястото, където излизаме на брега и оставяме каяка е малко каменисто плажче, където никой от другите крузъри на котва в La Playita (Панама Сити) не ходи, тъй като е недостъпно за дингита и моторни лодки. Всички ползват динги дока на марината срещу 35 долара седмична такса. Бързо изчислявам, че каяка ни струва горе-долу колкото динги дока за година. Преди го заключвахме за едно дърво с проволка и катинар, но след като се върнахме от Архипелага на Перлите преди няколко седмици спряхме да го заключваме. Голяма грешка. Да изоставяш каяк незаключен на самотен плаж в Панама не е никак добра идея. Изпросихме си го.

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Хубав неделен слънчев ден е и хората са наизлезли. Семейство си правят пикник на една полянка с изглед към залива, рибари стоят по скалите от двете страни на плажчето вперили поглед в морето, чакат риба. Всички те казват, че преди половин час видели как някакъв мургав тип се покатерил в един оранжев каяк и започнал да гребе доста неадекватно- само от едната страна. Замина в тази посока, посочват. Странното е, че типът си е оставил дрехите на плажа. Може би смята да се завърне?

.

.

Започваме да тичаме панически из района, да гледаме от високо към залива, да обясняваме на пристанищната охрана как са ни откраднали каяка, да разпитваме хората дали не са го видели, но не са. Един от пристанищната полиция се покатерва на вижката, от където всички кораби, които идват и напускат Панама биват наблюдавани и с огромен бинокъл внимателно оглежда залива във всички посоки. Нищо. После скача в една моторна лодка и тръгва на обиколка в търсене на откраднат оранжев каяк около булевард Амдор. Без успех.

.

.

Около един час по-късно единственото, което ни оства е Иво да преплува до лодката, да вземе стария закърпен каяк и с него да се приберем у дома, където да се ядосваме. И точно тогава забелязваме в далечината до входа на марината един оранжев каяк- идва към нас!

Само исках да се повозя малко. Нямах никакво намерение да крада каяка. Знам, че е ваш, виждал съм ви тук и ви знам. Пък и не за първи път ви ползвам каяка така да се повозя малко. Взимал съм го и друг път, разхождам се из залива и после го връщам на мястот му!- казва крадецът на каяци без нито веднъж да се извини, обвинявайки ни, че този път сме се прибрали по-рано!

.

Крадецът на каяка. Обърна ми гръб щом извадих фото апарата, но успях да го снимам.

Иво, стиснал голям камък в ръка, е готов да го прасне, но панамските затвори пълни с всякакви криминални личности и бивши диктатори не го привличат особено много и успява да се въздържи да убие нахалника.

Да не си пипнал каяка повече, ясно ли е!

И така, научихме ценен урок: винаги си заключвайте каяка!

.

.

Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Необикновените обитатели на обикновената къща

Необикновените обитатели на обикновената къща

Един ден, разхождайки се из историческия град в Гамбоа (Панама), построен от американците по времето на дълбаенето на Панамския Канал през 30-те и 40-те години насред джунглата на брега на река Чагрес- исторически град, който днес е необитаем и къщите стоят празни, поддържани от управата на хотела в Гамбоа (Rainforest Resort), случайно попадам на нещо странно. Една от къщите е обитаема.

Къщата, в която живеят Йисел Янгес и съпруга й Нестор Кореа е най-обикновена къща, която по нищо не се различава от къщата в дясно от нея или от къщата в ляво от нея или от реда къщи на отсрещната страна на улицата, освен че всички са боядисани в различни пастелни цветове. Тяхната е жълтата. Нищо по-особено.

The yellow house on the left

Жълтата къща в ляво

Къща-близнак на два етажа с гараж и заден двор. Има си врати и прозорци, както всяка една нормална къща, има си хол, няколко спални и кухня. Пода вътре е тъмен паркет, а стените във всички стаи са боядисани в бледи тонове. В хола има един син диван, няколко стола, шкаф с полици отрупани с книги, вентилатор, маса и един голям клон в ъгъла с три ленивеца. Един голям клон в ъгъла с три ленивеца???!!!

The living room

Хола

А и между другото, в една от спалните живеят едно дървесно бодливо свинче подобно на таралежче, сова и една голяма зелена игуана, в другата спалня има броненосец, лeмур, опосум и две малки крокодилчета в клетки, бухал е кацнал в горния ъгъл на тъмната стая с прозорци покрити с чаршафи да блокират светлината, една очилата сова обитава тоталния мрак на гаража и един малък тапир на име Валенсия се рзхожда в задния двор!

.

.

Виждате ли, в тази обикновена къща живеят най-необикновените обитатели. Цялата история е необикновена, съставена от много тъжни и весели истории, всички случили се в Панама.

.

.

Майката на Валенсия била убита от бракониери в гъстите непроходими джунгли на планината Дариен през 2014г., когато Валенсия била бебе само на два месеца. Бебето било спасено и оцеляло и днес е вече млад тапир на година и половина, който живее в задния двор на къщата- временен дом на много животни, нуждаещи се от помощ.

Mira with Valencia

Мира и Валенсия

Къщата се използва от Панамерицанската асоциация за опазване на дивите животни, Panamerican Association for Conservation, APPC,  асоциация, чийто президент е Нестор Кореа, а директор е жена му Йисел Янгес.

Yiscel

Yiscel

През 2006г. организацията стартира проект за спасяване и рехабилитация на ранени, болни и осиротели диви животни в Панама, предоставяйки грижи на животни със специални нужди, с фокус върху ленивците- най-често срещаните диви животни в тази страна. От тогава над 3000 животни биват спасени, от които 95% биват освободени обратно в естествената им среда. Целта на организацията е да образова местните общности и да повиши съзнанието на хората за опазването на околната среда, хармонията между хора и природа.

An armadillo

Броненосец

– Защо точно тази къща?- Питам Йисел Янгес, която ме развежда из стаите и ме запознава с обитателите им.

– Rainforest Hotel Resort, които притежават района, се съгласиха да ни станат партньори и ни предоставиха къщата, която е идеална за проекта за спасяване и рехабилитация на диви животни. Далеч от населени места е, изолирана насред джунглата, тишина и спокойствие. Мястото е идеално за нашата работа и тук можем да освобождаваме оздравелите и пораснали животни, които бавно свикват да са независими, директно от задния двор.- обяснява тя.

The tapir Valencia in the backyard

Тапирът Валенсия в задния двор

Йисел Янгес и съпруга й Нестор Кореа са се преместили да живеят за постоянно в къщата, грижейки се ежедневно и денонощно за приютените животни. Понякога доброволци идват да им помагат и също пребивават в къщата. Като момичето, което се грижи за Валенсия. Сутрин я храни и тича с нея из двора, после я къпе с маркуча в едно малкото басейнче в ъгъла до оградата, след което животното се оттегля в едно малко тъмно помещение да спи.

Не е лесно да живееш в къща пълна с диви животни, повечето от които спят през деня и са активни нощем, като совите и бухала, опосума, броненосеца, лeмура и ленивците.

The owl

The owl

– Нощем, животните издават звуци, особено совите. Чуваме ги да грачат; всички тичат напред-назад. Понякога не може да се спи.- споделя Йисел.

.

.

Да се грижиш за толкова много и най-различни животни, ранени или останали сираци, се искат обширни познания за навиците, поведението и нуждите на всяко животно. Иска се и много любов и всеотдайност. Това не са домашни любимци и къщата не е зоологическа градина. Една от сновните задачи на Йисел е да предотврати опитомяването на животните, които не трябва да свикват с хората, за да може след време, когато са достатъчно здрави и независими, да бъдат освободени обратно в дивата природа.

.

.

Но понякога това е невъзможно. В повечето случаи, когато пристигнат осиротели бебета, които имат нужда от майчински грижи, животинките се привързват и свикват с гледачите си, поради което не могат да бъдат освободени. Като Валенсия, която пристига като съвсем малко бебе и е вече опитомена. Но когато порасне, тя ще играе важна роля в международния проект за размножаване на тапирите- застрашен от изчезване вид.

The tapir Valencia

Тапира Валенсия

Или като дървесното бодливо свинче Пино- най-симпатичния обитател на къщата, което било новородено бебе само на няколко дни, когато са го намерили само и ранено в района на Гамбоа. Най-вероятно хищник бил изял майка му.

Pino the porcupine

 Пино

Пино оцелява благодарение на грижите на хората от организацията, но е вече толкова свикнало с хората, че никога няма да може да живее на свобода и най-вероятно като порасне още малко ще го изпратят в някой зоопарк. Още щом влязох в стаята, където Пино се разхожда свободно в компанията на игуаната и на бухала, започна да се катери по краката ми, да ме гъделичка с мустаците си и лакомо хапна кучешката храна от ръцето ми. (Като поотраснало малко се оказало, че бодливото свинче е момиченце, но името си останало Пино.)

Pino the porcupine

Pino the porcupine

За разлика от Валенсия и Пино, бебето очилата сова живее изолирано в гаража с минимален контакт с хора и като поотрасне ще бъде освободено в гората.

– Храненето на очилатата сова е малко… Налага се да й даваме осакатени плъхове, за да се научи да ловува.- разказва Йисел с леко виновна усмивка.

Всичко това е част от работата на хората от организацията: да чупят крака на плъхове за совата, да къпят тапира с маркуч, да берат листа за ленивците, да правят плодова салата за игуаната, да сменят редовно вестниците в клетката на опосума, да се грижат за ранените крачета на броненосеца, да чистят акотата на лемура и да слушат сърцераздирателните песни на совите нощем.

.

.

Но всичко това си заслужава, защото е само половината от задълженията им. Другата половина включва: де се оставят да бъдат целувани по ухото от таралежчето, да си играят на гоненица с тапира, да обичат безрезервно и да бъдат обичани от броненосеца, совите, опосума и лемура и да гледат ленивците, вечно усмихнати наподобяващи йоги, как бавно се отдалечават и изчезват в сенките на гората, след като бъдат пуснати на свобода.

.

.

Част от сърцето ми остана завинаги в тази обикновена къща насред гората в изоставения град в Гамбоа със стаи пълни с изненади, от където когато си тръгнах намерих забита в крака ми игличка от дървесно бодливо свинче. За спомен.

С благодарности към Йисел за гостоприемството й, за предоставената информация и снимки, за всеотдайните грижи и любовта й към животните, и прекрасната работа, която се е превърнала в страст, заемаща огромна част от живота й.

 

Пино

Пино

Тапир


Тапирите (Tapirus) са род нечифтокопитни бозайници с къса дебела опашка и мека еластична зурла, наподобяваща малко слонски хобот. Тапирите са роднини както на конете, така и на носорозите, но на външен вид не приличат на нито едно от двете животни. Когато се хранят, използват носа си, за да отместват предмети, и пасат трева като конете.
Родът съдържа пет актуално съществуващи и един изчезнал вид.
И трите вида от Южна Америка са приблизително еднакви на размери, като теглото им може да е над 500 кг. Обикновено тапирите живеят навътре в гората близо до блата и реки. Те са умели плувци и често се крият от неприятелите си във водата. Основният неприятел на тапира в Южна Америка е ягуарът.
Тапирите са застрашени от изчезване род, което означава, че броят им в природата намалява все повече и повече. Това е така, защото хората ги ловят за месо и изсичат горите, унищожавайки обиталищата на тапира. (от Уикипедия)

Очилатa сова

Очилатата сова е голяма нощна птица обитаваща райони с гъсти тропическите гори. Самотна и антисоциална птица, совата е често активна нощем, издавайки специфични звуци. Мъжките индивиди пеят от върхвете на дърветата за да обявят територията си. Женските също пеят, често в дует с мъжкия, най-вече през спокойни лунни нощи. Очилатите сови са широко разпространени и не са застрашен от изчезване вид. Но тъй като са големи бавно размножаващи се хищни птици със силно развито чуство за територия, се срещат рядко. На места, където плячката им е намаляла поради ловуване от хората или поради разрушена околна среда, бройката им може да намалее.

Дървесно бодливо свинче

.

.

Дървесните бодливи свинчета от Новия Свят се защитават посредством бодли, които са прикрепени към кожата им и могат да се откъсват и забиват в плътта на хищниците. Поради тази уникална защитна система срещу нападатели, таралежите не са застрашени от изчезване. В Панама се полагат усилия за опазване на природанта среда, обитавана от тези животинки. За съжаление някои други видове от същото семейство са в списъка на застрашените видове.

Ленивец

Ленивците са бавноподвижни дървесни бозайници от групата на Непълнозъбите, разпространени в тропичните гори на Централна и Южна Америка. Съвременните ленивци се делят на две семейства: Трипръсти ленивци (Bradypodidae) и Двупръсти ленивци (Megalonychidae); общо шест вида. До появата на човека в Новия свят, в южноамериканските равнини са бродили и гигантски земни ленивци, като небезизвестния Мегатерий (Megatherium), по-големи от слонове.
За животни живеещи по дърветата съвременните ленивци са сравнително едри. Тялото им е компактно с дълги крайници и съкратен брой пръсти (два или три), снабдени с дълги и яки сърповидно извити нокти.
Козината на ленивеца е едно от многото чудеса на природата, наблюдавани у това странно животно. За разлика от останалите бозайници, при които козината се спуска от гърба към коремната област, при ленивците тя расте в обратната посока – от корема към гърба, тъй като тези животни прекарват по-голямата част от живота си провесени от клоните с краката нагоре. Във влажните условия на тропическите гори в козината на ленивеца се развиват и синьо-зелени водорасли – уникален пример за симбиоза между бозайник и цианобактерии. Тези водорасли осигуряват на ленивеца не само отличен камуфлаж но и някои важни хранителни вещества, които животното изблизва почиствайки козината си. Всъщност на пръв поглед занемарената козина на ленивеца сама по себе си представлява една малка екосистема приютяваща и редица непаразитиращи насекоми.
Въпреки флегматичното си поведение ленивците всъщност преуспяват в тропичните гори на Южна и Централна Америка. Те са отлично присбособени за дървесен начин на живот и хранене с растителна храна. Бавната им подвижност е просто икономия на енергия, тъй като растителната им диета е бедна на хранителни вещества. Хранят се предимно с листа, пъпки и филизи, главно на цекропии (Cecropia), каквито повечето останали горски обитатели не ядат. Понякога може да сдъвчат и някое насекомо, малък гущер, не подминават и мърша. Имат голям, специализиран, бавно храносмилащ, многоделен стомах, в който специални бактерии разграждат твърдата растителност. Почти две трети от теглото на добре охранен ленивец се падат на съдържанието на стомаха му, като храносмилателният процес на това съдържание може да отнеме повече от месец. Всъщност метаболизмът на ленивциците е повече от два пъти по-бавен, отколкото се очаква за бозайници с такива размери.
Ленивците прекарват по-голямата част от живота си висейки неподвижно по клоните на дърветата, придвижвайки се само при необходимост, но дори и тогава са изключително бавни. Максимума на техните възможности, когато се почувстват застрашени, е да се придвижват с 4,5 метра в минута, но това им коства твърде голям разход на енергия. Затова и ленивците често предпочитат самоотбраната; техните дълги извити нокти не са за подценяване. Преди всичко обаче, ленивците могат да разчитат на отличния си камуфлаж и бавната им подвижност ги прави изключително трудно забележими. Болшинството смъртни случаи при ленивците са вследствие на контакт с електрически стълбове, бракониери или по убити от коли при пресичане на улици. Заслужава да се отбележи и факта, че захвата на ленивците с нокти за клоните е толкова ефективен, че дори след като бъдат застреляни, те не падат на земята и понякога ловците проявяват благоразумието да не ги закачат. Естествените врагове на ленивците, ягуари и орлите харпии, не представляват сериозна заплаха за оцеляването им като вид.
Ленивците слизат на земята много рядко, за да се преместят на друго дърво или веднъж седмично за да уринират и да се изходят, като обикновено използват едно и също място за целта. На земята ленивецът е безпомощен и изключително уязвим, но за сметка на това е отличен плувец.
До неотдавна се смяташе, че ленивците прекарват по-голямата част от живота си в сън: 15-18 часа на ден. Наскоро обаче се установи, че в природата ленивците спят по-малко, около 10 часа в денонощието.
Женските ленивци обикновено отглеждат по едно малко годишно, но поради бавната им подвижност намирането на партньор може да отнеме повече време. Единственото малко на ленивеца се вкопчва в корема на майка си и единствената му грижа е да не се изпуска. Понякога обаче именно това става, но ленивците макар да изглеждат слаби, всъщност имат много здрава структура и падането им рядко е фатално. Фатално в такива случаи може да се окаже нежеланието на майката да напусне сигурността на дърветата, за да прибере малкото си от земята. (от Уикипедия)

Валенсия

Валенсия

*Посетете страницата във Фейсбук на Panamerican Association for Conservation, APPC

*За повече информация за животните и работата на асоциацията, посетете техният сайт www.appcpanama.org.

.

Мира и Пино

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

 

Share

Най-скъпото „на пряко“ в света

Колко струва да се прекоси Панамаския Канал?

Norwegian Pearl

Norwegian Pearl

Много хора ни попитаха колко платихме, за да прекосим Панамския Канал.

Доста!

Панамския Канал е най-страхотната пряка отсечка в света и над 40 кораба дневно я прекосяват. Вместо да пътуват 20 000 км минавайки през Нос Хорн- най-опасното място в океана, хиляди кораби предпочитат да си платят и да минат през 77-километровия канал. Таксата е различна за всеки плавателен съд, в зависимост от вида и размера му, както и от това какъв вид товар превозва.

Containership in Panama Canal. The little thing next to it is S/V Anka

Контейнеровоз в Панамския Канал. Лодчицата до него е яхта Анка

Яхти и други малки лодки плащат въз основа на дължина и ширина между 900 и 2 500 долара.

Натоварени контейнеровози и други товарни кораби плащат въз основа на тежестта, обема и водоизместимостта между 50 000 и 250 000 долара.

Големите круизни кораби плащат на койка (около 100$ на легло, независимо дали е заето или свободно) между 80 000 и 300 000 долара.

Norwegian Pearl

Norwegian Pearl

Световният рекорд за най-скъпа платена такса за прекосяването на канала първо е принадлежал на круиза Norwegian Pearl през 2007, счупен от круиза Disney Magic, който е платил 331 200$ през 2008г. Това е информацията, която намерих в интернет, но за съжаление не открих по-нови данни от последните години.

От нашата стратегическа позиция в котвената стоянка La Playita, която се намира на входа на канала, виждаме всеки кораб който влиза или излиза от шлюзовете Мирафлорес. Станахме нещо като „каналните надзиратели“. Вчера, 14 октомври 2015г., гледахме как круиза Norwegian Pearl  бавно се отправи към шлюзовете за пореден път. Дали не счупи рекорда за „най-скъпата такса за преминаването на Панамския Канал“ пред очите ни?

Watching Norwegian Pearl from La Playita anchorage, October 14, 2015

Watching Norwegian Pearl from La Playita anchorage, October 14, 2015

С дължина 300 метра, ширина 30 метра и с тегло 93 530 тона, Norwegian Pearl е съвсем малко по-къса от Disney Magic, но има повече легла за пасажери и екипаж- 2394 за пасажери и 1100 екипаж. Масивна, тя е построена според стандартите Panamax с възможно най-големите размери, които се побират в шлюзовете. Предлага круизи до Бахамите, Аляска, както и през Панамския Канал.

За сравнение, нашият катамаран Фата Моргана е малка ветроходна яхта с дължина едва 11 метра и платихме минималната такса от 982$. За нас това беше най-голямата сума, която сме плащали в историята на нашите пътешествия.

Отделно платихме още около 500$ за агента, в която сума са включени неговата такса, трима помощници за въжетата и наема на 10 гуми и 4 въжета. По-голямата част от тези 500$ може да бъде спестена, ако се избегнат услугите на агент и се намерят доброволни помощници за въжетата- бакпакъри или други крузъри, които с готовност биха помогнали безплатно, само и само да минат по канала и шлюзовете- уникално незабравимо преживяване.

Fata Morgana at La Playita anchorage

Fata Morgana at La Playita anchorage

За повече подробности за това как прекосихме Панамския Канал, исторически и интересни факти, прочетете статията Прекосяването на Панамския Канал.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

 

 

Share

Добре дошли в Панама Сити

Изглед на Панама Сити от Стария Град

В началото на месец юли 2015г. прекосихме Панамския Канал и пуснахме котва недалеч от о.Фламенко в Панама Сити, на тихоокеанския вход на канала. Отне ни няколко дена да се ориентираме, да посетим най-важните места в града и да научим кое къде е, как да се придвижваме най-евтино с градските автобуси, от къде да си пазаруваме плодове и зеленчуци и всичко останало. Заливчето и града се превърнаха в нашият временен „дом“ за следващите няколко месеца.

.

.

Панама Сити

Панама Сити е най-големият град и столицата на Панама с многобройни високи небостъргачи застанали на брега на Тихия Океан. Почти половината население от цялата страна (3,6 милиона жители на Панама) или около 1,5 милиона живеят в района на Панама Сити. Сутрин и следобед се образуват невероятни трафици и задръствания, когато хората отиват или се връщат от работа минавайки по двата моста свързващи центъра на града с покрайнините. Моста на Америките и Сентенарио мост също така свързват Северноамериканския и Южноамериканския континенти, разделени от Панамския Канал.

.

.

След като обиколихме Карибските острови и няколко Латиноамерикански държави, Панама Сити ни се стори изненадващо развит град с добра инфраструктура и големи шопинг центрове, където силното влияние на САЩ от времето на строежа и контрола на канала все още се усеща. Панама Сити е международен център на търговията, с най-голямото и натоварено летище в Централна Америка, както и едно от петте най-добри места в света за живеене след пенсия, според класацията на списание International Living (информациите са взети от Уикипедия). С едно доста забележимо изключение- прочутия квартал Чорийо- бедняшко мръсно свърталище на престъпници, който се намира точно в центъра на града, Панама Сити е голяма добре уредена модерна столица, хубава и чиста.

Casco Viejo, Panama City

Casco Viejo, Panama City

Стария Град

Основната туристическа атракция в района, освен Панамския Канал, е Стария Град – Casco Viejo (обявен за Световно Наследство от UNESCO) с многобройни колониални сгради, катедрали, музеи и руини от врмето, когато Панама е била началната точка на експедиции към империята на Инките в Перу, както и транзитно място, от където злато и сребро предназначени за Испания са били прекарвани посредством мулета и големи канута наричани „бонго“ през земята и реките в най-тънката част между двата океана, дълго преди построяването на Панамския Канал.

DSC_2255

.

.

.

.

Разхождаме се из тесните улички на Стария Град и щракаме снимки на катедралата на Площада на Боливар, на Националния Институт на Културата, на къщата на президента (панамския еквивалент на Белия Дом) наречена Палат на Чаплите (Palacio de las Garzas), на тежката църква на Площада на Независимостта, целият район опасан от една нова елегантна магистрала построена в морето- Cinta Costera.

Синта Костера- път в морето

DSC_2216

.

.

House of the President

Къщата на президента

Вървим край масивните стени Las Bóvedas край брега на океана, където жени Куна от островите Сан Блас продават саморъчно изработени моли на туристите. От тук се виждат малките рибарски лодчици закотвени край рибния пазар на изток и зад тях- високите сгради на Панама Сити, както и двата острова на запад- о. Перико и о. Фламенко, където на котва чакат всички малки и големи кораби.

 

DSC_4129

Заливчето

Тук е единственото място около Панама Сити, където е позволено да се пуска котва. Няма друг вариант, освен източната или западната стоянка от двете страни на булевард Амадор, наблизо до входа на канала. Амадор е изкуствено построен булевард над морето, напревен с камъните и земята изкопани по времето на дълбаенето на канала, който свързва двете островчета с основната суша. Около пътя (еквивалента на Морската Градина във Варна) има няколко ресторантчета, магазинчета и марини, които са превърнали Амадор в популярна дестинация (особено през уикендите), както сред местни така и сред туристи.

Amador Causeway, an artificial road linking Panama City with Isla Perico and Isla Flameco built with the excavated materials from the building of the Panama Canal

Мая на Булевард Амадор свързващ сушата с двете островчета, построен над морето с материалите издълбани от Панамския Канал.

И двете котвени са далеч от перфектни. Повечето яхти предпочитат по-големият източен залив, откъм града. Там има и много повече лодки гъсто една до друга, достъпът до брега е труден, особено, ако трябва да гребете с каяк дълги разстояния, тъй като най-близките до брега местенца винаги са заети. Освен това заливът е мръсен и не става да се пуска машината за вода (филтрите се задръстват). Иначе е доста добре защитено от ветрове място, където котвите държат чудесно, с изключение когато задухат източните шквалове по време на дъждовния сезон (от юли до ноември).

East anchorage, Panama City

East anchorage, Panama City

Поради тези причини ние избрахме западня залив близо до Марина Ла Плайита, въпреки, че това място съвсем не ни е между любимите заливчета. Всъщност, това е най-лошата котвена стоянка, където някога сме пребивавали, по отношение на клатене; по-зле е дори от Барбадос.

Fata Morgana at La Playita anchorage

Fata Morgana at La Playita anchorage

От марината непрекъснато влизат и излизат моторни корабчета, които снабдяват големите кораби на рейд с провизии или ходят между Панама и о. Табога на 7 мили от тук и минават между закотвените лодки толкова бързо, че образувалите се от тях вълни почти ни преобръщат. Един човек от един катамаран в нашето заливче падна от леглото при една такава внезапна вълна и сериозно се нарани, а на един друг направо му се забиха в лодката пред очите ни, посред бял ден. Отне ни малко време да свикнем с тази ситуация и все още подскачаме нощем ужасени от внезапното разклащане и бученето на моторите. В морето не сме се клатушкали така, както в този залив. В началото си мислехме, че Фата Моргана ще се преобърне…

DSC_2017

Другото неудобство тук е достъпът до брега. Единственият вариант е да се отиде с динги до доковете на марината срещу 35 долара седмична такса, независимо колко дни в седмицата ще ползвате или няма да ползвате доковете на марината. И не дават две лодки да си поделят тарифата и да ползват само едно динги- в таксата са включени само двама души. Гости също не е разрешено да се качват от доковете на марината. Има надзирател, който следи. Управителите на марината са оромни задници, нагли, алчни и неучтиви глупаци (а собственикът виси в затвора по неизвестни причини), таксата е прекалено висока и правилата им са прекалено измислени. И затова много бързо намерихме алтернативен вариант в стил „номадик“. В другия край на островчето има малко каменисто „плажче“, където е възможно да се отиде „безопасно“, но само с каяк. Дингитата рискуват да си ударят мотора в камъните, а и са много тежки за мъкнене нагоре по стръмните камънаци. Ние се научихме да скачаме от каяка веднага щом наближим камъните на брега, за да не се разбием и паднем във водата (което се случи вече два пъти). После трябва да издърпаме каяка до горе (около 10-20 метра в зависимост от нивото на водата), за да не го отнесе прилива (тук приливите са огромни, достигат до 6 метра). След това изоставяме каяка горе на скалите и се надяваме никой да не го открадне.

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Прибирането по тъмно, намирането на каяка и замъкването му до водата, вървенето по камъните без грам светлина е друга история… Но свикнахме и с това, тъй като е единственият безплатен вариант да се придвижваме от лодката до брега. (Ние сме единствените крузъри, които се придвижват по този странен начин; всички останали си плащат седмичната такса от 35$ и ползват доковете на марината.) В това заливче поне можем да си пускаме машината за вода и сме предпазени от източните шквалове. И двете котвени стоянки- източната и западната, са безопасни и няма случаи на грабежи или нападения, тъй като се намират изолирани от населените квартали и рибарски общности.

(Благодарности на нашите партньори www.kayakshopbg.com)

 Албрук

И така, след известно време заживяхме в нещо като рутина. Сутрин ставаме и отиваме с каяка до брега да тичаме по булевард Амадор. Иво тренира по една доста стриктна програма за пълен маратон (42км) в края на ноември, а аз и Мая тренираме за 5 и 10км мини-маратони. След това се прибираме обратно на лодката, почиваме си и после излизаме отново. Ходим на най-различни места и поне 1-2 пъти в седмицата ходим до Албрук.

Albrook Mall

Albrook Mall

Първият път като влязохме в Албрук беше легендарен. След месец на островите Сан Блас, където срещнахме индианците Куна, живеещи в колибки без ток и вода и с много лимитиран достъп до хранителни стоки, запасите ни почти се изчерпаха. Нямаме търпение да си напазаруваме. И още първия ден в Панама Сити потегляме към шопинг центъра Албрук.

Main food court at Albrook Mall

Main food court at Albrook Mall

Още щом влизаме през вратата на комплекса започваме да се радваме като изтървани от джунглата и с часове не можем да спрем да се хилим разхождайки се из магазините, не мога да си обясня защо точно.

Албрук е отделна държава. Обширна държава със собствен прохладен климат и атмосфера миришеща на канела, където никога не вали и улиците са безопасни. Единствените трафици тук се образуват покрай ресторантите по обяд. Албрук е най-големият шопинг център в Америка (и на двата континента- Северна и Южна Америка). В световната класация на най-големите шопинг центрове е на 14 място. Албрук е по-голям от West Edmonton Mall в Канада и много по-голям от най-големият шопинг център в САЩ , който е на 30 място в световната класация. Покрива територия от 380 000 квадратни метра на три етажа (Paradise Center в София покрива 175 000 квадратни метра) и има над 700 магазина, 100 ресторанта, кино, супер маркет, боулинг и зала за видео игри.

Maya at the Kangaroo entrance, Albrook Mall

Maya at the Kangaroo entrance, Albrook Mall

За да се ориентираме в Абрук ползваме карта. Има много входове и на всеки вход има големи статуи на животни. На вход Тигър има оранжева статуя на тигър, на вход Носорог има статуя на носорог и т.н.Има вход Динозавър, Коала, Орка и много много други.

Албрук е също така и основният автобусен терминал. От тук потеглят автобусите за навсякъде. Ние пристигаме с автобус от Амадор за 10 минути (но понякога чакаме автобуса, който няма разписание повече от час)

Maya and Mira waiting for the bus at Albrook Terminal. Record waiting time 1hr 50min.

Maya and Mira waiting for the bus at Albrook Terminal. Record waiting time 1hr 50min.

За разлика от двата най-големи шопинг центрове в света (и двата в Китай), които има опасност скоро да се превърнат в „мъртви центрове“, където бизнесът не върви, Албрук е жив и бумти всеки ден от седмицата, въпреки, че не е единственият шопинг център в Панама. Защо Албрук е толкова популярен, може да попитате? Отговорът е: защото е евтино. Повечето от магазините предлагат евтини нискокачествени стоки, както и някои висококачаствени стоки с отстъпки. Цяла Панама- средната класа и бедните- се изтърсват тук, особено през уикендите да пазаруват евтини неща. Разминаваме се със семейства Куни, жените облечени в традиционните си носии, дошли да зареждат стоки. (Половината от индианците Куна са се пренеси и живеят временно или постоянно в Панама Сити, работейки на най-нископлатените работи- чистачи и поддръжка. Жените дори и тук продължават гордо да се обличат в традиционните си Куна Яла дрехи до края на живота си.)

Мултиплаца

Другият шопинг център в Панама Сити е Мултиплаца- много по-луксозно, по-скъпо и по-спокойно място. Обхваща обширна територия в центъра на града, на три етажа.

Multiplaza, Panama City

Multiplaza, Panama City

Някои от марковите магазини тук са: Dolce and Gabbana, Banana Republic, Gucci, Guess, Zara, Versace, Massimo Dutti, Hermes, Fossil, Nike, Totto, Michael Kors, Levi’s, L’Occitane en Provence, Rolex, Nautical, The Gap, Bulova, Tiffany, Skechers, Pandora, Tommy Hilfiger, La Martina, Ermenegildo, Zegna, Mont Blanc, Geox, Carolina Herrera, Louboutin, Swarowski, Salvatore Ferragamo, Cartier, Charles&Keith, Roberto Cavalli, La Senza, Tissot, Mac Cosmetic, Mac Store, Yamamay, Victoria Secret, Missoni, Desigual, Hugo Boss, Armani Exchange, Calvin Klein, Givenchy, Guess, Oscar de la Renta, Versace, US Polo, The North Face, Aeropostale и други!

Maya at Multiplaza

Maya at Multiplaza

Тук вместо Куни срещаме гримирани навъсени жени с токчета. Лично ние идваме тук веднъж в месеца в магазина на Sport Line да взимаме екипа за маратоните на Иво и зяпаме по витрините с намаления 50% или повече.

Пазара

Освен в Албрук, където ходим редовно да си купуваме мляко, месо, яйца и други основни продукти, дрехи и неща за лодката, или където понякога отиваме само да си вземем по един евтин сандвич или супа за обяд и да се скрием от жегата, най-редовно посещаваме и пазара за плодове и зеленчуци- Mercado de Abastos. Пазарът съвсем не е крсив и приятен. Напротив- кален, вонящ и пренаселен, но го обичаме както никой друг пазар на света.

Mira with Monique from S/V Heartbeat choosing pineapples at Mercado de Abastos

Mira with Monique from S/V Heartbeat choosing pineapples at Mercado de Abastos

От Амадор взимаме автобус и слизаме на театър Балбоа (билетче за градските автобуси навсякъде в Панама Сити струва по 25 цента). От там вървим 20 минути до най-големият пазар за плодове и зеленчуци в града. Подобно на Албрук, мястото е масивно и впечатляващо. Тук можете да влезете с кола и да се изгубите из улиците насред планини от анаси и дини, хангари с домати, краставици и лук, ремаркета с банани, манго и папя. Всичко се продава на едро и на дребно и ресторантите и магазините от целия град идват да зареждат стока още в 3 сутринта. Това, което най-много ни впечатли е колко много и колко разнообразни плодове и зеленчуци се предлагат. Изобилието е върховно.

.

.

А цените… Пърият път цените ме накараха да притая дъх като среднощен крадец. Всичко е по един долар. Една диня е един долар. Два малки ананаса или един голям са един долар. Двайсетина банана- един долар. Двайсет лимона- един долар. Кило домати (независимо кой сорт)- един долар и т.н.

.

.

Ходим всяка сряда с две огромни раници и двайсет долара в джоба и се завръщаме натоварени като магарета с 40 кг плодове и зеленчуци за една седмица напред и ресто. Фантастично е.

.

.

Никога не сме яли толкова много плодове и зеленчуци преди, освен когато работехме като доброволци на фермерските пазари във Флорида срещу кашони с непродадена или повредена стока.

.

.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

 

Share

Прекосяването на Панамския Канал

Прекосяването на Панамския Канал

Maya Ivo and Mira aboard S/V Fata Morgana transiting Panama Canal

Maya Ivo and Mira aboard S/V Fata Morgana transiting Panama Canal

Разстоянието между Островът на Маймуните (Линтън) и град Колон (пристанищния град, намиращ се на входа на Панамския Канал от страната на Атлантика) е около 25 морски мили. Потегляме в 07:00ч. сутринта с лек северен вятър около 8-10 възела заедно с яхта Анка. Скоростта ни е 2-3 възела. Анка веднага ни задминава на мотор и изчезва зад хоризонта, а ние продължаваме да си плаваме на платна бавничко. Към 10:00ч. вятърът се засилва зад гърба ни и отваряме малкия спинакер, дето го купихме втори употреби от о. Мартиника и още не сме го пробвали като хората. Работи чудесно!

.

.

Започваме да се движим с добра скорост и бързо напредваме. Понякога има такива перфектни моменти, когато всичко е както трябва: морето, вятърът, платната и даже рибите ни съдействат. Изкарваме един едър рибок достатъчен да нахрани две семейства.

.

.

В ранният следобед, доближаваме Колон- едно от най-големите пристанища в света, свободна търговска зона и порталът от Атлантическия към Тихия океан. Колон е също така и най-опасният град в Панама, където да се разхождаш по улиците даже денем не е за препоръчване.

Colon

Colon

Гигантски товарни кораби чакат на рейд извън пристанището да им дойде реда за канала- най-голямата общност от кораби, която някога сме виждали. Нощем, осветени, наподобяват на град блещукащ в далечината, плаващ върху повърхността на морето. Промушваме се между двете каменни стени и навлизаме в широк залив. Тук се прощаваме с Карибското море. Кой знае след колко време ще плаваме отново в Карибите на борда на Фата Моргана… Вътре заливът е спокоен като голямо синьо поле и още кораби чакат на котва. Зелени и червени буйове обозначават корабните канали водещи до пристанищата и до входа на Панамския Канал.

.

.

От тук нататък започва нова глава в историята на нашите пътешествия. Панамския Канал е едно от седемте чудеса на индустриалният свят, наред с язовирната стена Хувър и канализационната система на Лондон. Той свързва двата най-големи океана на планетата и да го прекосиш на борда на кораб е най-върховното изживяване.

Мисля за татко, който беше моряк към Български Морски Флот. Днес се навършват шест години от смъртта му. Днес аз заемам пространството, което преди няколко години е заемал той, когато е бил тук на борда на кораб превозващ зърно. Тук, на това същото място, преди няколко години. Наблюдавам контейнеровозите в пристанището, огромните кораби, които влизат и излизат от шлюзовете и си представям татко горе на капитанския мостик- усмихва се и ми маха. Представям си, че по този начин споделям това уникално изживяване с него.

.

.

Приятелите ни от яхта Анка вече са се нагласили в Марина Шелтър Бей, когато ние пускаме котва на входа на марината. Тази вечер ги каним на риба и бира. На следващия ден се местим от другата страна на залива, където на картата има отбелязана котвена стоянка за яхти. Но се оказва, че от тук няма достъп до брега. Единственото място, където яхти имат прво да пуснат котва и да отидат с динги до брега е пред Клуб Нотико. Там обаче има място само за няколко лодки и е доста незащитено от ветрове и вълни. Освен това се намира до канала и непрекъснато минават кораби и моторници. Клуб Нотико събира по 3 долара на човек за динги док и се оказа, че няма начин безплатно да отидеш до брега в Колон! Навсякъде е заградено- пристанища и кранове- и няма нито едно адекватно съоръжение за малки яхти. Няколкото дни, които прекарахме тук в подготовка за канала бяха доста неприятни.

.

.

Екипажът на яхта Анка бързат и се съгласяваме да платим на агент заедно, който да уреди всички формалности по минаването на канала по най-бързият начин. Агентите се занимават с организацията: измерването на лодката, плащането на таксите в банката, намирането на гуми, които служат за фендъри, на специални дебели въжета и наемането на помощници- все задължителни изисквания. Всичко това межеше да ги направим и сами доста лесно и да спестим таксата за агента, но като за първи път се прецакахме… и Иво хич не беше щастлив от този факт. Нашите приятели Рут и Дънкан от яхта Impetuous Too публикуваха много хубава статия: „Как да прекосим Панамаския Канал по възможно най-евтин начин“, която си струва да се погледне.

.

.

След няколко дни сме готови да потегляме. На борда с нас се качва един „съветник“ и три местни хлапета, които агента Тито доведе за „помощници“. Според прaвилата, всяка лодка прекосяваща канала трябва задължително да има съветник, който съветва капитана какво да прави в шлюзовете и в канала и четири помощника, които да се занимават с въжетата в шлюзовете, освен капитана. На борда на яхта Анка има друг съветник, един пилот, Тито с жена си и дъщеря си и един или двама помощника. Тъй като Мая и Алекс са само на 11 и 10 години, те не се считат за помощници. Минималната възраст е 14г. Но едно от децата на Тито не ми прилича да е по-голямо от Мая, нито ми се струва, че знае по-добре от нея какво да прави с въжетата. Освен това двете яхти ще са вързани една за друга в шлюзовете, което значи, че ще ни трябват само половината гуи, въжета и двама допълнителни помощника, вместо шест… Всички останали, които се накачулиха на нашата лодка и на Анка са тук за купона (70$ на човек хонорар…) Почуствахме се доста прецакани от Тито, въпреки че всичко, което той направи си беше по процедурата и според изискванията. Хубавото е, че Тито има нещо като организация да помага на бедни или осиротели деца, за които той се грижи и се опитва да ги държи далеч от престъпните банди в Колон. Като техен настойник, той им помага, търси им работа по корабите и се опитва да им даде шанс да живеят нормално. Тези деца са доста и всички се наричат „синовете на Тито“. Три от тях са на борда на Фата Моргана- прекосяват Панамския Канал (две от тях за първи път), наслаждават се на пътешествието, помагат с въжетата в шлюзовете и накрая ще се приберат с малко кеш у дома.

.

.

.

.

.

.

.

.

Още в началото Иво им изкара акъла, като им се развика да не пипат нищо на борда и да не правят нищо, ако той не им каже, така че момчетата се държаха доста възпитано и не смееха да мръднат без разрешение.

Късно следобеда влизаме в първите шлюзове зад един огромен кораб, който едва се побира в шлюза. До него изглеждаме като прашинки. (Малките яхти винаги влизат в шлюз заедно с голям кораб.) Преминаването на Панамския Канал се състои от три части. В двата края- тихоокенаския и атлантическия- има по три шлюза, а по средата е езерото и прокопаните канали.

.

.

Масивните средновековни два метра дебели стоманени врати се затварят зад нас. Двете яхти са заедно в центъра, въжетата са опънати. Всички сме превъзбудени и напрегнати и страхотно щастливи, че споделяме това преживяване с Адриан, Криша и Алекс от яхта Анка. Двете лодки заедно представляваме България, Румъния, Канада и Австралия.

Ivo and Adrian- the two captains

Ivo and Adrian- the two captains

Krisha and Mira

Krisha and Mira

.

.

Водата започва да приижда, завира, сформират се въртопи като че сме във врящо езеро и постепенно ни вдига нагоре. 52 милиона галона (1галон=4 литра) прясна вода е необходима да напълни всеки един шлюз. После влизаме в следващия и водният асансьор ни издига още едно ниво по-нагоре. Общо три шлюза един след друг ни вдигат 26 метра над нивото на окена.

.

.

Последните порти се отварят. Навлизаме в езерото Гатун- изкуствено езеро с площ от 470 квадратни километра образувало се в следствие на построяването на язовирната стена. Това е резервоарът, който снабдява всичката тази вода необходима за шлюзовете и най-високата точка на Панамския Канал.

Вече е късно. Насочваме се към едни огромни червени шамандури край брега на езерото, където връзваме лодките за през нощта. Храним нашите млади помощници с хамбургери, гледаме заедно някакъв екшън филм с Брус Уилис и ги оставяме да си намерят място за спане в кокпита или на трамплина отвън. На следващата сутрин продължаваме. Друг съветник пристига да ни съветва и бавно започваме да се придвижваме към другата страна на канала. Остават около 25-30 морски мили. Не, напълно е забранено да се плава на платна в канала, независимо Иво колко се опитва да убети съветника, че ако опънем платната ще се движим доста по-бързо. Придържаме се по ръба на канала, за да има място за големите кораби да минават спокойно напред-назад. Около 40 кораба минават ежедневно през Панамския Канал.

lake Gatun

lake Gatun

Природата наоколо е необикновено красива. Очаквах строежи, кранове, цимент и бетон през цялото време, но освен шлюзовете езерото Гатун е заобиколено с дива зелена природа- необитаеми гори в продължение на километри. Бреговете са отрупани с тропически растения, където се крият диви маймуни и птици необезпокоявани в натуралната си среда, а водите на езерото се дом на крокодили. Времето тук минава бавно и спокойно. Момчетата дремят по палубата. Замислям се за хората, на които първо им е хрумнала идеята да прокопаят канал, който да свързва двата океана; за хората, които са издълбали всичката тази пръст преди сто години и са осъществили проекта. За хората, които са загинали тук по време на строежа. Историята на канала е невероятна.

.

.

С нарастването на морската търговия през 18 и 19 век, все повече и повече кораби започват да кръстосват воднит пътища на света и идеята да се прокопае канал свързващ двата най-големи окена в най-тясната част на Американския континент се превръща в проект. Подобен проект не ил нещо ново. Суецкия канал прокопан през 1869 г. на морското ниво позволява кораби да пътуват между Европа и Южна Азия. Построяването му отнема 10 г. и се превръща в голям успех за френската компания, която в следствие натрупва огромни доходи. Десетина години по-късно, през 1881, същата френска фирма подписва още един договор за конструкцията на канала в Централна Америка. Но задачата този път се оказала много по-трудна, отколкото французите предполагали. Тропическите джунгли пълни с отровни змии, паяци и комари пренасящи жълтата треска и малария, поройните дъждове, наводненията и свлачищата стават причината за смъртта на 20 хиляди работника и също така поставят под въпрос възможността изобщо да се осъществи прокопаването на канал на нивото на морето. Десет години и над 300 милиона долара по-късно, корумпираната и неефективна френска фирма банкрутира и изоставя проекта недовършен.

.

.

Четири дни след като Панама се превръща в независима държава, чиято територия преди това е била част от Колумбия до 1903г., САЩ получава (в замяна на политическата и военна подкрепа, която оказва на новата нация) правата да построи и да управлява без ограничение и завинаги зоната на канала на Панама. Строежът на изоставеният от Французите проект отново стартира през 1904г. под новата Американска администрация. Американците заменят старите и неадекватни френски машини със сто нови огромни копачки и кранове работещи на пара, гигантски хидравлични каменотрошочки, бетонобъркачки, копачки и пневматични дрелки, повечето от които произведени с помощта на нови технологии разработени специално в САЩ за този най-голям Американски инжинерен проект (до ден днешен)- инвестиция, която струва на Щатите еквивалента на 8.5 билиона долара.

.

.

През 1914г., преди малко повече от сто години, 50-милният (77км) Панамски Канал състоящ се от няколко изкуствени канала и езера и три шлюза най-сетне свързва Атлантическия с Тихия Океан и започва работа с преминаването на първият товарен кораб SS Ancon. Каналът позволява на кораби да минават напряко вместо да заобикалят през най-южната точка на южноамериканския континент –Нос Хорн, който е считан и за най-опасното място за мореплаване в света.

A big cargo ship passing under the Bridge of the Americas

A big cargo ship passing under the Bridge of the Americas

В следващият почти цял век САЩ притежава и контролира канала и зоната на Канала, трупайки огромни приходи. На 31 декември 1999г.- последният ден от старото хилядолетие- Панамския Канал официално става собственост на Панама и до ден днешен е основният източник на приходи за държавата. Каналът е официално и перманентно политически независим, осигуряващ транспорт на кораби от всички нации.

Containership in Panama Canal. The little thing next to it is S/V Anka

Containership in Panama Canal. The little thing next to it is S/V Anka

След няколко часа наближаваме шлюзовете от страната на Тихия Океан. Първо са шлюзовете Педро Мигел- само едно ниво и съвсем наблизо след тях са шлюзовете Мирафлорес- още две нива. Този път ние влизаме първи, а гигансткия ни придружител е зад гърба ни. На източния бряг на канала се издига сграда на няколко етажа, по чиито балкони са се натрупали хора да гледат шоуто.

Maya in Miraflores

Maya in Miraflores

Има и сателитни камери, които предават денонощно и на живо от Мирафлорес. Хора от цял свят могат да гледат операциите в шлюзовете по всяко време.

Fata Morgana, Anka at Miraflores. View from the webcam

Fata Morgana, Anka at Miraflores. View from the webcam

С всичката тази публика започваме да се чустваме като знаменитости. Страхтно се вълнуваме, но също така се и тревожим малко. На високото сме и пред нас няма вода. Все едно сме застанали на ръба на водопад и си представям как се отварят вратите на шлюзовете и ние падаме вертикално надолу!

Miraflores locks

Miraflores locks

За сега всичко мина добре и без аварии, но слизането надолу се предполага, че е доста по-опасно и страшно от качването нагоре, тъй като зади изливащата се водата се образуват бързеи и въртопи, в които яхтата може да изгуби контрол и да се фрасне в стената на излизане от шлюзовете.

Securing the ropes

Securing the ropes

Но всичко минава добре; водният асансьор ни смъква бавно надолу под зоркият надзор на пеликани и чапли дебнещи замаяните и мъртви риби попаднали във въртопите.

Последните порти се отварят. Пред нас е Тихия Океан.

The Doors to the Pacific Ocean

The Doors to the Pacific Ocean

Интересни факти за Панамския Канал

• Размерът на шлюзовете определя максималният размер на корабите, които могат да се поберат вътре. Шлюзовете са 110 фута широки и 1050 фута дълги. Кораби, които са по-широки или по-дълги не могат да прекосят канала. Повечето кораби, които се строят по цял свят в днешно време се съобразяват с размерите на шлюзовете на Панамския Канал. Това са така наречените Панамакс кораби.

• Таксата, която заплащат всички кораби се определя въз основа на размерите и тип кораб, както и какво носи, колко тежи и колко му е водоизместимостта. Най-скъпата такса е заплатена на 14 април 2010г. от круизния кораб Норвежка Перла- 375 600 долара.
• През 1928г. американския приключенец Ричард Халибъртън преплува цялата дължина на канала. Той също трябвало да плати такса въз основа на теглото и водоизместимостта му. Колко била таксата? 36 цента…
• Около 30 милиона килогама динамит е иползван за прокопаването на канала.
• Каналът е 50 мили (77ккм) дълъг. Ако трябва да се заобиколи през Нос Хорн- разстоянието е 20 000 км.

• Най-много канала се ползва от САЩ, следвани от Китай, Япония, Чили и Северна Корея.
• Новото разширение на канала, което се строи вече от няколко годни се очаква да бъде завършено през 2016г. с по-големи шлюзове, по които ще могат да минават по-големи кораби.
• Пресичането на канала отнема между 8 и 10 часа. Рекорда за най-бързото пресичане е 2ч. 41мин. поставен от кораб на Американската Армия Hydrofoil Pegasus през 1979г.
• През 1963г. флуорисцентно осветление бива инсталирано и от тогава кораби могат да минават и нощем в шлюзовете. Операциите в канала продължават 24 часа в денонощието и никога не спират.
• Около 20 000 френски и 6 000 американски работници са умрели при построяването на Панамския Канал.
• Между 12 и 15 хиляди кораба минават през канала годишно- около 40 всеки ден. Всеки кораб плаща такса от няколко стотин хиляди долара на Панама.

S/V Fata Morgana and S/V Anka crews

S/V Fata Morgana and S/V Anka crews

 

Share