Фата Моргана Дестинации

 

The Life Nomadik има вече Patreon

patreon

А сега на къде?

MAP23

Много са тези, които напоследък ни попитаха на къде ще потегляме след Панама, където поставихме рекорд за „най-дълъг престой на котва“ в историята на нашите пътешествия. И въпреки, че плановете ни, подобно на морето, са несигурни и променливи, ето къде ни се иска да отидем в близкото бъдеще, ако Нептун не възрази. Това е нашият сценарий „в най-добрият случай“, „живот и здраве“, а срокове и гаранции няма:

След като плавахме в продължение на две години из почти целият Карибски регион: от Куба до Мексико, Гватемала, Бахамите, Доминиканската Република, надолу по източнокарибската островна верига до Тринидад и Тобаго, Барбадос и обратно до Пуерто Рико, прекосихме до Аруба, от там плавахме до Колумбия, остроите Сан Блас и през Панамския Канал пресякохме „ от другата страна“, вече сме в Тихия Океан и чакаме пролетта, когато времето е най-подходящо и безопасно за прехода от Еквадор до Френска Полинезия. Но преди това, имаме още доста да разглеждаме в Централна и Южна Америка по суша.

Two Years in the Caribbean Sea

Two Years in the Caribbean Sea

В Началото на декември 2015г., когато е краят на дъждовния сезон по тези места, ще оставим Фата Моргана на котва в Панама Сити и ще вземем автобуса до провинция Чирики, наблизо до границата с Коста Рика. Това е най-красивата част на Панама с тропически гори, вулкани каньони и водопади, където е най-добре да се отиде през сухия сезон, между декемри и юли. С палатка и топли дрехи ще изкачим най-високият панамски връх, Вулкан Бару, от където при ясно време рано сутрин се виждат и двата океана: Атлантическия океан на изток и Тихия океан на запад.

Нашата палатка нощем

Нашата палатка нощем

След Чирики, ще вземем автобуса за Коста Рика. Първа спирка- Голфито, където се надяваме да се запознаем с млада двойка от България, в Коста Рика по програма за изследване и опазване на пещерните прилепи, и от там- ще прекараме известно време на къмпинг насред една от най-биоразвитите територии в света- полуостров Оса. След още едно пътешествие с автобус или на стоп, ще пристигнем в подножието на Серо Чирипо– най-високата планина в Коста Рика. Разбира се, че ще я покорим!

.

.

После заминаваме за стлицата Сан Хосе и околните паркове. От там на север до китното градче Либерия, заобиколено от още повече паркове, гори и вулкани. Следват плажовете на тихоокенската страна близо до границата с Никарагуа, където ще видим дали ще има хубав вятър за кайтсърф. Планирали сме кайтсърфинг в Коста Рика и после на голямото езероо в Никарагуа и ако всичко върви по план, по това време вече трябва да сме в компанията на Радо- маняк кайтсърфист, чието семейство живее в Манагуа– столицата на Никарагуа. Те ни поканиха да си опънем палатката в задния двор на къщата им, където ще сме точно за Коледа и Нова Година. Има много неща за разглеждане в Никарагуа и нашият „местен“ приятел Радо ще ни разходи.

Central America Trip

Central America Trip

В началото на януари 2016г. се прибираме в Панама Сити, където се надяваме, че Фата Моргана ще ни очаква непокътната. Ще трябва да я извадим на суша за рутинно пребоядисване на корпусите, преди да потеглим на юг към Еквадор. Би трябвало да пристигнем в Еквадор към края на януари 2016г. и ще ни остане достатъчно време- около 2-3 месеца да разгледаме подробно държавата, да прескочим до Перу и даже до Боливия, отново с автобуси, с палатки и спални чували.

panama-ecuador-peru

Пътуване в Южна Америка

През април 2016г. започва голямото епично морско приключение. Хиляда-милният преход до Галапагос би трябвало да ни отнеме между една и две седмици плаване на запад. Колко време ще останем в Галапагос зависи от това, колко ще струват входните такси и колко ще сме събрали за целта. Уникална и крехка екосистема, както и последна спирка преди големият презокеански преход, Галапагоските острови не са за подминаване. За съжаление, те са също така и една от най-скъпите мореплавателски дестинации в света, като престоят се плаща на ден, но със сигурност си струва.

.

.

Следващите четири хиляди морски мили състоящи се от сини хоризонти във всички посоки в продължение на около месец, ще стартираме през април или май 2016г. от Галапагос към бреговете на едни от най-красивите острови в света- Маркезите и Френска Полинезия. От там нататък, плановете ни са все още неизбистрени. Към ноември 2016г. най-вероятно ще сме вече в Нова Зеландия, но може и да се забавим няколко месеца или даже година, ако ни хареса из островите. Веднъж като пристигнем в Нова Зеландия, смятаме да прекараме доста време там и да обиколим двата острова както подобава по суша. От там ще продължим към Австралия 2017-2018г. И както се досещате, в Австралия също ще поостанем и ще пътешестваме по суша преди да продължим към Индонезия по море, където имаме „среща“ на о.Бали с Андрей Едрев и неговото прекрасно семейство (намерете ги във Фейсбук/ Остров Бали).

Across the Pacific Ocean

Across the Pacific Ocean

После- Азия. Азия ни е на сърцето. Ще минат години да обиколим Виетнам, Камбоджа, Тайланд, Шри Ланка, Индия… От там през Индийския океан, от Малдивите към Сейшелите, към Мадагаскар, Южна Африка, покрай Нос Добра Надежда към Кейп Верде със спирка на Св Елена; Канарските острови, Гибралтар, Испания, Италия, Гърция, Турция…. Ако вичко е наред, живот и здраве, ще сме поне 5-6 години по-стари, с очи пълни с красоти от цял свят, сърца изпълнени с нови приятелства и спомени населени с невероятни истории за споделяне, когато най-сетне достигнем бреговете на Черно море и пуснем котва в пристанище Варна.

В земята, където сме родени, ще спрем, но не за винаги. Има още толкова много пристанища по света, които ще очакват Фата Моргана и толкова много жажда за приключения и далечни хоризонти.

Sailing Fata Morgana

Sailing Fata Morgana

Намерете ни във Facebook@The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon@The Life Nomadik

 

Share

Приключението на Мая. В търсене на китове

Пример за „училището на лодката“ на Мая е следният проект за китовете.

Humpback whales Mother and Baby, by Maya

Humpback whales Mother and Baby, by Maya

След като посетихме Архипелага на Перлите в Панама, където срещнахме и наблюдавахме гърбати китове в естествената им среда, Мая направи проект, като част от образованието й. Трябваше да напише текст, използвайки научни данни и лични наблюдения. За целта, гледахме документалния филм от 1998г. Whales An Unforgettable Journey, като натискахме пауза постоянно, за да може Мая да взима записки. След това, тя имаше за задача да намери статия в интернет и от нея да извлече още информация специфична за гърбатите китове. Последната стъпка от този проект се състоеше да напише текст, съдържащ факти за китовете, описание, държание, миграция, размножаване, както и лични наблюдения и опит с животните, придружен с рисунка.

Maya on a whale watching expedition

Maya on a whale watching expedition

Проект за китовете

Китовете са най-големите същества в света. По-големи са от динозаври. Синият кит е най-огромният от всички китове с размери 30 метра и 200 тона. Главата му е по-голяма от малка кола и едно дете би могло да пълзи в нчй-големите му артерии. Сърцебиенето му е толкова силно, че може да бъде чуто от една миля разстояние. Бялата твърда кожа по главата на китовете се нарича „callosity“ и е различна за всеки индивид, като отпечатъците на пръстите. Китовете изглеждат сякаш са намусени. Само мъжките гърбати пеят. Техните песни пътуват хиляди мили през морето.

Photo by Maya

Photo by Maya

Китовете мигрират на огромни разстояния всяка година. Пътуват между студените води на Севера до топлите води на екватора. В студените води се хранят с планктон, като го филтрират през зъбите си наречени „балeни“. Планктонът е масивен източник на протеин и така китовете натрупват китова мас, която им помагат да преживеят без да ядат изобщо по време на миграцията и раждането на малките им в продължение на няколко месеца. Изминават 3000 мили и губят една трета от теглото си по време на пътешествието, като се движат по същите древни пътища използвани от техните пра-родители.

Photo by Maya

Photo by Maya

Щом пристигнат в топлите води на Хаваи и на Архипелага на Перлите, те раждат. Гърбатите китове-майки са бременни по една година на всеки четири години и раждат бебе, което тежи 2-3 тона. Като хората, китовете дишат въздух и бебетата имат нужда да си поемат въздух над водата на всеки няколко минути. Малките пият мляко през първите няколко месеца. Докато сучат, те наддават по 50 кг на ден през първите седмици. Майките защитават малките си. Физическият контакт между майка и бебе е много важен. Младите китове обичат да си играят и понякога нарочно запушват носовете на майките си, за да привлекат внимание.

Photo by Maya

Photo by Maya

Тази година, отидох в една малка моторна лодка за гледане на китове заедно с родителите ми и с една двойка руснаци, които срещнахме на Архипелага на Перлите. Търсехме гърбати китове, но един час не намерихме нито следа от тях. После внезапно видяхме майка с бебе, които скачаха над водата и размахваха опашки с голяма радост. И двете имаха бели калосити на главите. Майката беше огромна! Беше хубаво. И после видяхме около 12 фонтана в далечината да се задават откъм океана. Китове! Доближаваха ни, скачаха във въздуха и пляскаха с опашки. Беше страхотно; направихме цял куп снимки. Беше хубаво приключение в търсене на китове. Хареса ми.

Мая, яхта Фата Моргана

Превод от английски: Мира

.

.

Killer Whale tribal design

Killer Whale tribal design

Срещата ни с гърбатите китове беше ценен дълготраен урок не само за Мая, но за всички нас. Уроците, които получваме от природата и от непосредствени преживявания, обогатени с научна информация от статии и от документални филми, се оказаха най-сполучливата учебна стратегия, а освен това са лесни, интересни и незабравими.

Можете да немерите Мая в Instagram/Theyoungtraveler

Намерете ни във Facebook/The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon/The Life Nomadik

Share

В компанията на китове

.

.

Любимото ни занимание на о.Контадора са разходките из многобройните стръмни криволичещи улици насред джунглата, някои от които свършват внезапно в нечий заден двор или на някой плаж, или неочаквано ни извеждат на същото място, от където сме тръгнали. По време на една рзходка засичаме млада двойка с пазарски торбички и ги питаме от къде са си купили неща за ядене. Мъжът обяснява как да стигнем до малкото магазинче с доста ограничен избор от хранителни стоки и аз засичам познат акцент.

Pearl Islands, Panama

Pearl Islands, Panama

– Вьй говорите по рукий?- го питам и двамата се нахилват доволни и учудени, че срещат хора, които говорят руски на такова малко островче в Панама.

По-късно, отново срещаме Алекс и Наташа от Москва на нашето плажче, бързо се сприятеляваме и ги каним да ни посетят на лодката. Разказват, че са на ваканция за няколко дни и че всеки път като имат свободно време от работа пътешестват из света и вече са посетили десетки държави на почти всички континенти и нямат намерение да спрат. След като ни дойдоха на гости на Фата Моргана, те ни поканиха да ги придружим на експедиция за китове.

Whale Watching tour with our Russian friends

Whale Watching tour with our Russian friends

Син островен свят, Архипелагът на Перлите е едно от няколкото места в света, където хиляди гърбати китове пристигт всяко лято. От юли до октомври, голямата островна група е дом на 900 до 2000 гърбати кита, които пропътуват над 6000 морски мили от студените води на Арктика и Антарктика, където се хранят, до плитките топли лагуни на Коста Рика и Панамския залив, където раждат и отглеждат малките си. Пътешествието им покрай бреговете на Южна и Северна Америка е най-голямата миграция на бозайници в света.

Pearl Islands

Pearl Islands

Потегляме от о.Контадора късно следобед натоварени в една рибарска лодица пригодена за туристи, обзаведена с няколко дървени пейки. Само ние и руснаците сме. Нашият гид е местно момче, което знае къде да намери китовете и как да се доближи до тях. Правим обиколка на няколко необитаеми острова. Минава цял час, а от китовете няма и помен. Става късно, лодката почти е без гориво и започваме да се тревожим, че за съжаление няма да ги намерим изобщо.

Ivo and our whale watching guide

Ivo and our whale watching guide

И тъкмо се отказваме и решаваме да се връщаме наобратно, когато виждаме едно миниатюрно черно островче стърчащо от морето в далечината, от което излиза малък блестящ на светлината на залеза фонтан. До него се подава още едно островче и прави фонтан, и още едно и още едно! Стадо китове бавно се движат към нас откъм западния хоризонт. В крайна сметка, те намериха нас, а не ние тях. Тревогата и разочарованието бързо се превръщат във възбуда и върховно необяснимо щастие. Всички, освен гида и Иво вадим фото-апаратите и снимаме всеки път, щом китовете се покажат на повърхността за въздух с бавни величествени движения.

Humpback whales, Panama

Humpback whales, Panama

Потапят се. Преставаме да дишаме и се взираме в морето в очакване. Чакаме. Ето ги още по-близо и фото-апаратите щракат ли щракат. Иво ни е нещо като разузнавач и винаги пръв забелязва китовете щом изплуват. Веднага ги посочва с протегната ръка и започва да вика команди със силен руски акцент: „Стреляй! Фор Мадър Раша!“ или „За Сталину! За родину! Впериод!“ или някакви други подобни военни заповеди, докато ние щракаме с апаратите в посоката на фонтаните, като щастливи снайперисти.

A display of the tail was always a joyous moment.

A display of the tail was always a joyous moment.

Доближаваме майка с бебе. Внезапно, колосалното живото изскача от водата вертикално нагоре с фантастично забавено движение демонстрирайки мощ и елегантност, с разперени бели перки като крила на пеперуда. Великанското й 15-метрово 36-тонно тяло разбива водата с невероятен плисък. Ние гледаме с възхта, очите ни пълни с неизмерима любов и благодарност. Незабравим момент.

Humpback whale breaching, Pearl Islands, Panama

Humpback whale breaching, Pearl Islands, Panama

След тази екскурзия, виждаме китове всеки ден. Идват в заливчето ни, съвсем до плажа и минават толкова близо до лодката, че всеки път чуваме тяхното лениво дълбоко Пуууууффффф и тичаме на палубата да ги гледаме как преминават. Понякога даже скачаме в каяка и ги преследваме, за да ги видим още по-отблизо. Да преследващ китове с каяк е доста вълнуващо и малко стршно изживяване. Ами ако мама-кит не ни види, скочи от водата и се бухне върху нас? Или ако реши да преобърне каяка с леко плясване на огромната си опашка? Но знаем, че това е изключено. Имаме им тотално доверие. Гърбатите китове може да са големи и мощни, но почти не се случва да нападнат хора, каяци или лодки. Всеизвестни са като „нежните морски гиганти“.

Humpback whales

Humpback whales

Вечерта на лунното затъмнение, небето е дълбоко и безоблачно, въздухът е топъл, няма вятър и морето спи. Затъмнението, обявено за 20ч00, започва точно навреме. Приготвяме си пуканки за шоуто и се нагласяме да гледаме яркият лунен изгрев, последван от бавният страховит ритуал на луноядният дракон. Наблюдаваме най-перфектното лунно затъмнение заобиколени от благоуханни сенки на тропически острови, в компанията на китове.

Интересни факти за гърбатите китове

  • Гърбатият кит (Megaptera novaeangliae) е вид беззъб кит

  • Един от най-големите китове, възрастните достигатдължина 12-16 м и тежат приблизително 48 тона.

  • Гърбатият кит има отличителна форма на тялото, с необичайно големи гръдни перки и безформена глава.

  • Той е акробатично животно, което често скача над водата.

  • Мъжките индивиди изпълняват сложни песни, които траят от 10 до 20 минути и се повтарят в продължение на часове. Целта на песните им все още не е ясна, въпреки че изглежда да има роля в чифтосването.

  • Гърбатите китове мигрират до 25 000 км всяка година.

  • Гърбатите китове се хранят само през половината от годината, в полярните води, а през останалото време мигрират към тропичните или субтропичните води, за да се чифтосват и раждат, през който период гърбатите китове не ядат няколко месеца, а живеят за сметка на мастните си резерви. Храната им се състои предимно от крил и малки рибки. Гърбатите китове имат разнообразен репертоар от начини на хранене, включително балонна техника на хранене.

  • Новородени китчета имат дължина от около 6 м и тежат 2 тона. Те сучат за около шест месеца, след което за около още шест месеца малките са на кърма и „твърда“ храна. Млякото на гърбатия кит има 50% мазнини и е розово на цвят.

  • Подобно на другите големи китове и гърбатият е бил обект за китоловната индустрия. Поради свръхулов, популацията му пада с около 90% преди да бъде въведен китоловен мораториум през 1966 г. Оттогава видът частично се е възстановил, обаче, заплитането в риболовни съоръжения, сблъсъците с кораби и шумовото замърсяване, остават значими опасности пред вида.

  • Днес има най-малко 80 000 гърбатите китове в световен мащаб.

  • Японците все още ловят нелегално с харпуни китове за месо, като една от тактиките е да ги подгонят нарочно към рибарските мрежи и да ги чакат да се омотаят и задушат, след което ги обявяват за „случайно загинали“. По пазарите в Мексико и други държави също може да се намери месо от китове убити напълно незаконно.

.

.

Намерете ни във фейсбук/ The Life Nomadik

Share

Плаване до Архипелага на Перлите

The Pearl Islands

The Pearl Islands

Само на около 30 морски мили южно от Панама Сити, заливът е осеян с над 200 малки и големи предимно необитаеми острови- Архипелага на Перлите. Най-красивата островна група от тихоокеанската страна на Панама, мястото не е за пропускане и мореплавателите минаващи по тези места винаги се отбиват.

At Anchor near Contadora

At Anchor near Contadora

Островите от Архипелага на Перлите са изплували от морето преди повече от 60 милиона години. Преди пристигането на испанските конквистадори, те са били дом на индианците от племената Куевас и Кокле. През 1513г., техният „откривател“ Васко Нунес де Балбоа нарича островите „Перлените Острови“, след като индианците го посрещат с кошници пълни с едри перли. Но на този приятелски жест от страна на местните, завоевателите отвръщат с насилие. И само две години след тяхното пристигане, туземното население бива брутално и тотално унищожено. След като избили всички до крак, Испанците си дали сметка, че няма кой да събира перлите, които изобилствали във водите на архипелага. Така че докарали роби от Африка да вършат черната работа; роби, чиито потомци днес обитават някои от островите от групата.

.

.

След един неуспешен опит да плаваме до Архипелага на Перлите от котвеното Ла Плайита (вятърът умря напълно и прекарахме 4 часа носейки се по течението, изминавайки само 1 морска миля и то в погрешната посока, така че решихме да се върнем наобратно…), отново потегляме една малко по-ветровита септемврийска утрин. По време на дъждовния сезон ветровете около Панама са много слаби чак до месец ноември.

.

.

Вятърът отново отслабва тъмо като прекосяваме котвеното на големите кораби, чакащи на рейд да минават Панамския Канал и започваме да се носим по течението неуправляеми насред контейнеровози, някои от които на котва, други маневрират. Почти се сблъскваме с един голям кораб, защото Иво дори в тази рискована ситуация отказва да включи моторите, а с опънат спинакер не можем дори да завиваме.

Sailing on a collision course

Sailing on a collision course

Много бавно се измъкваме от опасната зона пренаселена с кораби и силно замърсена от плаващи пластмасови отпадъци, които те най-безотговорно хвърлят в морето. Отвратително е.

.

.

.

.

Следващите два-три часа все още няма вятър и напредваме със смешната скорост от 1 възел…

Ivo- one horse power, 0.5 kts speed...

Ivo- one horse power, 0.5 kts speed…

Следобеда, вятърът най-после се засилва и потегляме с 6 възела. Но тъй като се влачихме първите 5 часа, няма шанс да прстигнем преди залез слънце.

Mira

Mira

Всеизвестно е, че електронните морски карти на Архипелага на Перлите са много неточни и навигацията по тези места е рискована и опасна, особено нощем, около рифове и подводни скали в плитчините край островите. За щастие, имаме Панама Крузинг Гид от Ерик Баухаус, четвърто издание. Това е най-добрия гид за Панама, островите Сан Блас, Бокас дел Торо и Архипелага на Перлите. Една приятелка-крузърка ни го даде преди време в замяна за няколко от старите ни акумулаторни батерии. Тази книга ни свърши много добра работа и непрекъснато я консултираме, откак тръгнахме от Картагена (Колумбия) към Панама преди няколко месеца. В нея има точни карти и описания на траектории, които не веднъж ни спасиха.

.

.

Пристигаме през нощта към 22ч00, след повече от 15 часа плаване (средна скорост само 2 възела) с един последен шквал зад гърба ни. Наближавайки, се съобразяваме повече с картите в книгата, отколкото с електронната карта, като заобикаляме отдалеч плитчини и рифове, докато в далечината се показват светлините на къщите и хотелите на о. Контадора.

.

.

Тук има безплатни муринги (шамандури, за които връзваме лодката, без да пускаме котва) пред плажа и Иво ни заповядва да хванем една, на платна. Страшно сме близо до брега, става плитко, тъмно е, течението е силно, а ние се опитваме да хванем една малка шамандура без да пускаме моторите. Ето как се прави: насочваш лодката в посока към шамандурата, но не точно срещу нея, така че като наближиш да остане в страни, точно там, от където идва вятърът. На няколко метра от шамандурата завиваш рязко срещу нея ( и срещу вятъра) и бързо навиваш предното платно. Гротът остава, но с насрещния вятър лодката бързо губи скорост и спира до шамандурата. Хващаш я и пускаш грота. При тази маневра тряба да се има предвид течението, когато решаваш кога да завиеш срещу вятъра. Ако завиеш прекалено рано или ако разстоянието между лодката и шамандурата е много голямо, лодката спира преди да е достигнала шамандурата и тръгва да се носи по течението или бутана от вятъра наобратно. В тази ситуация, трябва отново да насочиш лодката под ъгъл на вятъра, да опънеш предното платно и да повториш операцията. Винаги бъди бдителен и внимавай, ако има други спрели лодки наоколо, внимавай за брега, за скалите, за вятъра и течението. Когато вятърът е прекалено силен, нощем и в тясно непознато пространство е много по-трудно. В нашия случай, течението е силно, тъмнилка е, за първи път сме тук и наоколо има няколко малки рибарски лодчици. Въпреки това, след много крещене и тичане напред-назад- Иво на руля, Мая държи прожектора, а аз с една дълга кука се мъча да хвана въжето на шамандурата- успяваме най-сетне, след три неуспешни опита. Ценно упражнение.

The sea at sunset

The sea at sunset

На следващата сутрин се събуждаме пред хълмовете на Контадора, издигащи се зад един малък плаж. Няколко хотела и имения са кацнали на хълма насред дървета и цветя. Осторвът е малко повече от един квадратен километър с няколко стотин постоянни жители, обслужващи курортите и хотелите. Благодарение на малкото летище и малкото пристанище, този остров е най-достъпен и най-популярния сред местни панамци и чуждестранни туристи, привличащ посетителите с безлюдните си плажове и курортите, построени насред обилна тропическа джунгла.

.

.

След построяването на толкова много хотели, частни имения и пътища през 60-те и 70-те години, флората на острова е напълно запазена. Богата тропическа растителност обгръща сградите, а пътищата внезапно и нелегочно завиват, за да избегнат някое огромно столетно дърво. Туристическия сезон още не е започнал и няма почти никой. Хотелите са пусти, много от тях са изоставени и в руини. Цари тишина и тотално спокойствие, като че ли времето е спряло. Тъй като Контадора е единствения остров с улици подходящи за тичане, решаваме да постоим тук известно време без да се нарушават тренировките за маратона на Иво.

Cintadora

Cintadora

Тук, насред прозрачните спокойни води на заливчето пълно с риба, след толкова време в мръсното котвено до Панамаския Канал, най-сетне се чустваме като на ваканция. Време е да си починем, да се гмуркаме и да ловим риба по цели дни, да се разхождаме из острова или да мързелуваме на плажа, наслаждавайки се тотално на този начин на живот. Точно това си представяхме, когато тръгнахме с лодката в началото.

.

.

Mira

Mira

Ivo

Ivo

Maya

Maya

Ivo and Maya

Ivo and Maya

Намерете ни във Фейсбук/The Life Nomadik

Share

Долината на Антон

Ivo, Mira and Maya hiking La India Dormida, Valle de Anton, Panama

Ivo, Mira and Maya hiking La India Dormida, Valle de Anton, Panama

Ако обичатете природата и сте на посещение в големият забързан град Панама Сити, има едно място, където можете да избягате от шумотевицата и жегата на столицата, едно прекрасно планинско градче. Разположено в долина насред планини, високо над морето, в центъра на вторият по големина кратер на вулкан в света, се е сгушило малко живописно градче наречено Долината на Антон, което предлага на посетителите много повече от усамотение и почивка насред красивата планинска природа.

Thermal Spring, Valle de Anton, Panama

Thermal Spring, Valle de Anton, Panama

За първи път посещаваме „Ел Вайе“ заедно с нашите нови приятели от Панама: Милен, Майлен, Ян и Кристо- едно смесено българо-панамско семейство, и една млада двойка- Ана от Коста Рика и Самуел от Панама. Милен Божинов от Враца, който днес живее и работи в Панама, е опитен моряк и историята за това как е прекосил Атлантическия Океан заедно неговия приятел Васил Беязов, на борда на малка стара ремонтирана лодчица Петерсън 25 (8 метра) от България до Карибите преди повече от десет години е описана в книгата на Васил Беязов „Чуството за свобода“. Срещнахме Милен скоро след пристигането ни в Панама Сити и от тогава често сме заедно. Той и Майлен ни помогнаха с буфера за преминаването на Панамаския Канал, заведоха ни до пазара за плодове и зеленчуци и ни показаха най-добрите и евтини места за пазаруване в града, съдействаха ни с набавянето на газ пропан, няколко пъти ни каниха в тях, заедно се разходихме до един хълм, от който се вижда цяла Панама и дойдоха да плаваме на борда на Фата Моргана един следобед. А вчера, 11 ноември 2015г. на Милен и Майлен им се роди малко момиченце тук, в болницата в Панама Сити- Милена. Да им е жива и здрава чисто новата принцеса и нека живота й бъде изпълнен с щастие!

Maylen, Ian and Milen, Valle de Anton, Panama

Maylen, Ian and Milen, Valle de Anton, Panama

И така, една неделя рано сутринта, се натоварваме на две коли- в едната семейството на Милен, в другата- Ана и Самуел и нашето семейство и потегляме към провинцията по магистралата Интер-Американ. След час и половина хващаме една отбивка и продължаваме още около половин час по тесен кривуличещ планински път, заобиколен от странна смесица борови гори и палми. Колкото по-високо в планините се качваме, толкова по-прохладно става. Климатът горе е доста по-различен от задушната жега на града до морето. В Долината на Антон е свежа пролет- прекрасен слънчев ден. Градчето е очарователно- любима уикенд дестинация за всички от столицата, със симпатични вили и разкошни имения с Тусканска архитектура, собственост на някои от най-богатите Панамци, с градини отрупани със зеленина, цветя и екзотична раститеност, шардавани и изкуствени езера. Освен местни, това място привлича и туристите, предлагащо както евтини хостели, така и скъпи луксозни бутикови хотелчета и еко-хижи с реномирани ресторанти насред тропическа растителност и поразително крсиви планински пейзажи.

Vacation home, Valle de Anton, Panama

Vacation home, Valle de Anton, Panama

Тъй като от доста време не сме ходили на поход в планината, първото място, където ни завеждат нашите приятели е „Спящата Индианка“- три часов поход, лесен и приятен. Минаваме покрай една влажна канара изрисувана със старинни петроглифи, после пътеката ни извежда до водопад и малко естествено речно басейнче, където се плицикат група младежи. Продължаваме нагоре, любувайки се на зашеметяващите гледки към долината.

Ana, Samuel and Kristo on their way to the India Dormida

Ana, Samuel and Kristo on their way to the India Dormida

Петроглифите на „Изрисуваната канара“ са от времето преди Колумб и все още няма никакво архиологическо обяснение или легенда, обясняваща значението на рисунките, така че всеки, който минава може да ги интерпретира и да си съчини собствен мит с помощта на въображението си.

Maya and the petroglyphs, Valle de Anton, Panama

Maya and the petroglyphs, Valle de Anton, Panama

В началото пътеката се провира насред гъста гора. Към края, само каменисти хълмове обрасли с тънка трева, обгърнати в мъгла ни заобикалят. При ясно време, погледнати откъм градчето в ниското долу, тези голи хълмове наподобяват контурите на полегнала жена. Иво, разбира се, вика „Айлариииипиии“ от върха на гърдите й…

.

Иво и Мая танцуват на върха

.

.

Ivo and Maya

Ivo and Maya

.

.

Обратно долу в градчето, следва посещение до Ел Серпентарио (змиярника). В края на една кална пътека, намираме малка сграда съдържаща колекция от 10-15 местни змиии, които обаче не са затворници в клетки, а са ранени екземпляри или бивши домашни любимци, като повечето са тук врменно и щом се рехабилитират ги пускат на свобода. Младият панамец, който работи с влечугите е учил биология в САЩ и е работил за една програма за опазване на фауната във Флорида. Днес, той е един от най-големите природозащитници и известен херпетолог, с огромни познания и страст към влечугите, решен не само да работи за опазването на местните змии и жаби, но също така да образова населението за важността им за екосистемата, а също така да разсее неверните митове и страхове от змиите, които холивудските филми са насели у хората.

Mira at the serpentario

Mira at the serpentario

Ние се страхуваме от нещата, които не познаваме. Ако опознаете змиите и научите за техните навици, ако ги уважавате и разбирате нуждите и държанието им, ако знаете какво да правите и какво да не правите в тяхно присъствие, ще разберете, че змиите не са ви врагове и че нещата, които си мислите, че знаете за змиите от филмите и телевизията са погрешни.

Samuel at the serpentarium

Samuel at the serpentarium

Иво цял живот се е ужасявал от змии. Откакто гледал като малък „Индиана Джоунс и храмът на обречените“, змиите са най-големият му кошмар. Но само някоко минути в змиярника и неговата нова най-добра приятелка е една симпатична поспалива боа. Нежелан домашен любимец, тя е един от постоянните обитатели в серпентариума и не възразява хората да я пипат, свикнала да си играят с нея. Иво на майтап я слага на прясно избръснатата си главата, а тя се навива в стегнат тюрбан, наглася се удобно и се приготвя за следобедна дрямка.

Ivo....

Ivo….

След месец, отново се завръщаме в Долината на Антон с нашите приятели от Аруба, които дойдоха да ни посетят в Панама. Този път отиваме до топлите извори и калните бани.

Maya at the Hot Springs Batsh

Maya at the Hot Springs Batsh

Mira and Patrizia putting therapeutic mud on their faces

Mira and Patrizia putting therapeutic mud on their faces

Хайдут Иво

Хайдут Иво

Насред богата тропическа растителност има няколко малки басейнчета с жълта вулканична вода идваща от подземни термални извори. Това място можеше да се превърне в най-любимото ни от всички атракции в Ел Вайе, ако не беше един дребен нервен чичко, който ни следи непрекъснато и ни казва какво да правим и какво да не правим, като надзирател в затвора. Той забрани на Мая, която още с влизането скочи в детския басейн, да си намаже лието с терапевтична вулканична кал, защото според правилата, трябва първо да си сложиш кал, после да я отмиеш и накрая да влезеш в басейна. Щом веднъж влезеш в басейна, вече нямаш право да излезеш, да се намажеш с кал, да я отмиеш и да влезеш пак в басейна.

.

.

– Защо?- искам да знам. Каква е логиката на това странно правило? И ако Мая е направила неволна грешка и е избързала да влезе в басейна, защо да не може да излезе, да се подсуши с хавлията и да се намаже с кал?
– Не може!- малкия чичко е категоричен и е готов да ни арестува, ако нарушим правилата.
– Тогава, ще излезем от това място, след десет минути ще се върнем, ще платим отново входната такса (3$), все едно сега пристигаме и ще направим цялата процедура, този път по правилния начин. Може ли?
– Не може, не може, не може! Тя (Мая) вече няма право да се намаже с кал и толкоз!

Аз се побърквам и започвам да крещя и от този момент нататък настроението на всички е провалено. Иво вместо да ме защити казва да не се разпраям повече, а Мая е толкова изплашена, че не ме слуша като й казвам да дойде и да се намаже с кал и да видим какво ще направи дребосъкът.

По принцип мразя голяма част от правилата, но безсмислените и нелогични правила и идиотите ме вбесяват. За съжаление, светът е пълен с идиоти, които създават и следват тъпи правила.

*****

.

.

Освен походи в планината, змиярника, топлите извори и калните бани, в Долината на Антон можете да посетите и тропическа зоологическа градина, зип-линията, да си наемете колело или кон, да си купите сувенири от местния индиански пазар или просто да релаксирате и да се наслаждавате на спокойствието и птиците. Един ден на това прекрасно място не е достатъчен и ако веднъж го посетите, ще искате да се завърнете там отново.

Ivo and Mira (Maya could have been in the picture too...)

Ivo and Mira (Maya could have been in the picture too…)

Ivo and MIra (Maya could have been in the picture too...)

Ivo and MIra (Maya could have been in the picture too…)

Ivo

Ivo

Ivo

Ivo

Ivo and Mira

Ivo and Mira

Намерете ни във Фейсбук @ The Life Nomadik

Share

Проект Зелена Палатка

Проект Зелена Палатка

При отлив, плажът в Пунта Чаме (Панама), където Иво кара кайтсърф заедно с Радо, е прелестно място. Широк влажен пейзаж изрисуван с причудливи десени образувани от постоянните ветрове и черно-жълтите пясъци, блестящи на светлината на залезите. Тук-таме грамадни дървени скулптури изхвърлени от вълните разнообразяват монотонната  пясъчна ивица. Малки бекасчета притичват на групи по ръба на водата в търсене на дребни рачета там, където вълните се отдръпват, фрегати бавно се реят като мрачни хвърчила из високите въздушни течения и черни лешояди бродят по брега оглеждайки се за нещо мъртво изхвърлено от морето.

.

.

Изолиран на края на един дълъг тесен полуостров, този плаж съвсем не е популярен сред туристите, нито сред местните жители; само кайтсърфистите го посещават, заради ветровете, които тук са най-силните в района. Един от най-пустите и диви плажове, Пунта Чаме е също така и най-мръсният плаж, който сме виждали. Никой не почиства невероятното количество пластмасови отпадъци, които морето изхвърля тук ежедневно.

Punta Chame (Panama)

Шрек, изплувал от морето на Пунта Чаме (Панама)

Първия път като видяхме колко много боклук има се шокирахме. По ръба на пясъчната ивица, до където стигат вълните и където започва тревистият бряг, по цялата дължина на плажа, има натрупани шишета и туби, всякакви размери чехли и сандали, останки от пластмасови и стериопрени опаковки за еднокртна употреба, детски играчки и какви ли не още неразградими боклуци. Сякаш боклучарски камион си е изсипвал товара тук всеки ден в продължение на месеци. Наоколо има само няколко хотела и няколко вили покрай брега, но никой не почиства и не поддържа плажа.

Dead sea turtle in a pile of trash. Punta Chame (Panama)

Dead sea turtle in a pile of trash. Punta Chame (Panama)

Течението и вълните докарват боклуците от Панамския залив, където стотици кораби чакат на рейд за преминаване на Панамския Канал и най-безотговорно и нелегално си изхвърлят боклуците в морето. Хората от бедните рибарски селища покрай брега също ползват океана за кош за боклук и част от битовите им отпадъци се връщат обратно по пустеещите плажове. Но болшенството от боклуците остават в морето, замърсявайки и унищожавайки безвъзвратно морската околна среда.

Тъй като Мая и аз нямаме кой знае какво да правим докато Иво и Радо кайтсърфират, решаваме да поразчистим плажа. намираме една стара скъсана палатка изхвърлена в един казан край пейките, където кайтсърфистите се преобличат и решаваме да я ползваме за чувал за боклук. Мая е силно ентусиазирана. Тя не просто събира пластмасови шишета и ги пълни в една случайна палатка; тя работи по нов глобален проект за почистване на околната среда на планетата Земя, за намаляване на замърсяването, и помага на световния океан и всички същества в него!

Maya cleaning the beach. Punta Chame (Panama)

Мая почиства планетата

Мая върши едно добро дело, което се състои не само в почистването на няколко квадратни метра от плажа, но също и в научаването и в преподаването на урок: тя дава пример! Освен това, се бори за наградата. Ако напълни палатката догоре с плажни боклуци, може да си избере един голям шоколад за нагрда в края на деня, обещавам. Кое дете не би събирало отпадъци в продължение на час-два за подобна награда?

Работата не е толкова лесна, колкото изглежда. За да почистим този плаж са ни нужни много повече от два часа, една палатка и двама души. Боклуците са се натрупали на няколко пласта под пясъка и ние само обираме тези, които са на повърхността. Ако вземем да изравяме шишетата изпод пясъка, целият плаж може би ще пропадне с няколко метра и може и да изчезна напълно, подобно на сграда, на която и разрушават основите…

.

.

Палатката е пълна до горе, а само малка част от плажа е почистена. И въпреки това, Мая се чуства горда и благородна; постижението е голямо. Няколко следобедни минувачи, разхождащи се по ивицата забелязаха какво правим. А това, че забелязаха е по-важно дори от това, което направихме.

***

Не за първи път поемаме подобни инициативи за почистване на мръсни плажове и Мая решава да продължава и за в бъдеще. Стартирахме нов проект за почистване на планетата- Проект Зелена Палатка

Project Green Tent

Проект Зелена Палатка

Факти за замърсяването на окена:

  • Над 220 милиона тона пластмаса се произвежда всяка година.

  • Средностатистическият американец изхвърля около 100 кила пластмасови отпадъци годишно.

  • В Световния Океан има 5,25 трилиона парчета пластмасови отпадъци.

  • Всяка година , 8 милиона тона пластмаса се вливат в морето.

  • Всяка година 26 милиона паунда пластмаса пътува стотици мили от крайбрежията навътре в океана, присъединявайки се към плаващите „боклучени петна“, убивайки един милион морски птици и 100 хиляди морски бозайници.

  • Нивото на боклук в океана вече е достигнало критичната точка.

  • Пластмасата се разпада на малки парченца, които наподобяват планктон и биват поглъщани, подобно на отровни хапчета, от всички мосрки обитатели, от най-дребните рибки до китовете.

  • 80% от боклуците влизат в океана откъм земята.

  • Голямото Тихоокеанско боклучено петно, също известно като Тихоокеански боклучен водовъртеж, е струпване на отпадъци в средата на Тихия Океан, което е трудно да се наблюдава, тъй като се състои от микроскопични парченца, почти невидими за човешкото око.

  • 46% от пластмасата се носи по повърхността на морето години наред преди да се разпадне и присъедини към боклучените петна.

  • За разлика от органичните отпадъци, желязото, стъклото и хартията, които се усвояват напълно от природата, фото-деградиралата пластмаса се разлага на малки парченца, но си остава полимер. Тези малки парчена на повърхността на морето биват поглъщани от риби, птици и морски бозайници и навлизат в хранителната верига, както и в хората, посредством консумирането на риба.

  • Пластмасата попада в стомасите на морски костенурки и албатроси, а родителите албатроси редовно хранят по погрешка малките си с пластмаса и голяма част от тях измират.

  • Ако се подобри начина, по който се събират боклуците и се запушат местата, където сметищата се изливат директно в морето, замърсяването на океаните с пластмаса може да се намали до 50% до 2020г.

За да превърнем инициативата на Мая в успех, има няколко неща, които вие можете да направите, за да помогнете:

  1. Прочетете по-горните факти и научете повече за замърсяването на океана.

  2. Опитайте се да купувате, да ползвате и да хвърляте по-малко пластмаси. Рециклирайте.

  3. Харесайте и споделете тази статия във Фейсбук. Не са много хората, които обичат да четата истории за боклуци и да гледат снимки на мъртви морски костенурки, така че за съжаление тази статия най-вероятно ще остане незабелзана, освен, ако не ни помогнете да я разпространим.

  4. Почистете плажа.

Maya and the Green Tent

Мая и Зелената палатка

Намерете ни във Фейсбук @ The Life Nomadik

Share