Трите столици на Никарагуа

Трите столици

В Никарагуа посещаваме три от най-големите и известни  градове: Манагуа, Леон и Гранада, които в даден мемент от историята са държали титлата на „столицата“.

Cathedral in Granada

Cathedral in Granada

Леон е бил столицата на Никарагуа още от колониално време и когато Никарагуа се отделя от Обединените Провинции на Централна Америка през 1931г., Леон става столицата на новата нация. Но в следващите години, Леон и Гранада се редуват да бъдат „столицата“, като либералните прaвителства предпочитат Леон, а консервативните- Гранада, докато накрая, през 1852г., правят компромис и се съгласяват Манагуа да бъде постоянната столица на Никарагуа. И трите столици на Никарагуа ни очароваха, всяка с уникалния си характер и да ги опознаем беше приятно и красиво изживяване.

Maya, Ivo and Mira in Leon, Nicaragua

Maya, Ivo and Mira in Leon, Nicaragua

Манагуа

Манагуа ни изненада приятно. Според това, което изчетохме и чухме за този град, очаквахме да ни ограбят и да ни убият там незабавно. Вместо това, открихме един спокоен голям град украсен със стотици цветни светлинни скулптури и многобройни грандиозни временни коледни декорации.

Оказа се, че в столицата на Никарагуа почти не съществува организирана престъпност и е много по-безопасно отколкото в столиците на съседните държави- Хондурас, Ел Салвадор и Гватемала, та дори и от столицата на Коста Рика- Сан Хосе, където навръщане от това пътешествие ни се случи една доста страшна случка.

Managua lake promenade

Managua lake promenade

Манагуа е най-големия град в Никарагуа и втория по големина град в Централна Америка след Гватемала Сити, разположен на югозападните брегове на езерото Ксолотан (езерото Манагуа). През 1972г. Силно земетресение срива Манагуа и почти всички колониални сгради и катедрали се превръщат в купчина прах. Гражданската война от 1979г. продължила 11 години,чиято цел е да свали диктатурата на Генерал Сомоса, влошава икономиката на града още повече. Поредица от природни катаклизми по същото време още повече спъват растежа на Манагуа. Едва през средата на 1990-те години отново започват инвестиции и развитие на инфраструктурата. Днес, центъра на Манагуа е частично реконструиран с нови правителствени сгради, галерии, музеи, резиденциални сгради, площади, градини, монументи, ресторанти, нощни заведения и авенюта покрай езерото, които са възвърнали част от предишния живец на града.

Downtown Managua is decorated with hundreds of permanent Light Tree sculptures
Една сграда, която едва устоява земетресения, природни бедствия и граждански войни е старата катедрала Сантиаго, проектирана и внесена от Белгия през 1920г. от белгийския архитект живеещ в Манагуа Пабло Дамбах, вдъхновен от катедралата Ст Сюплис в Париж. Така, Сантиаго се превръща в първата катедралата в западното полукълбо построена изцяло от бетон с метална рамка. По време на земетресението през 1972г., Сантиаго се напуква и поврежда сериозно и до ден днешен още не е реставрирана.

.

.

The earthquake damaged cathedral in Managua

The earthquake damaged cathedral in Managua

Вечерта се разхождаме по алеите край езерото осветени с цветни светлини и по централната плаца, където старта повредена от земетресението катедрала седи тежка, притихнала и напукана в компанията на гигантски светлинни коледни статуи. Лек бриз поклаща върховете на палмите и навсякъде е пълно с хора. Манагуа ни очарова и се чустваме малко виновни, задето имахме лошо мнение за града преди да го опознаем.

Plaza Managua

Plaza Managua

DSC_0259

 

Леон

Леон е вторият по големина град на Никарагуа след Манагуа, разположен край река Чикито на 90 км северозападно от столицата и на 18 км на изток от тихоокеанския бряг. В продължение на дълги години той е бил политическия и интелектуален център на нацията с вторият най-стар университет на Централна Америка, основан тук през 1813г. Леон е също така важен индустриален, агрикултурен и търговски център, където се произвеждат за износ захарна тръстика, месо, фъстъци, банани и др. Градът е прочут и с това, че тук са живяли някои от най-забележителните поети на Никарагуа: Рубен Дарио, Алфонсо Кортес и Саломон де ла Селва.

.

.

Леон е богат на архитектурни и исторически монументи. Символ на града е базиликата на Леон построена в бароков стил между 1747 и 1814г., която е най-голямата катедрала на Централна Америка и една от най-старите. Поради солидната й конструкция, стените й са устояли на многобройните земетресения, изригванията на вулкана Серо Негро и бомбандировките по време на гражданската война. Тук е погребан, наред с други важни фугури, поета и дипломат Рубен Дарио- основател на Модернистичното Поетично Движение от края на 1800 и началото на 1900г., обявен за „принц на испанската литература“.

.

.

.

.

Пазарчето, където ни оставя минибуса от Манагуа в Леон, както всички пазари по света, е шумно, шарено, претъпкано с хора място, оживено от местните звуци, цветове и миризми. Сякаш всички са се събрали тук; сякаш всичко се случва тук. Улиците са пълни с продавачи, купувачи и стоки, малки триколки-таксита (капунери- ние им викахме „сапунерки“) и каруци с коне. Огромни папаи, кожени седла и ботуши, мебели, меса, сладкиши… Странна смесица от несъвместими миризми: риба и портокали, пържено месо и сладолед. Така ни посреща лудницата на Леон, преди да се отправим към по-спокойните площади и тесни улички с разноцветни колониални двуетажни сгради и катедрали на всеки ъгъл.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Гранада

Гранада, с богатото си колониално наследство, забележимо в архитектурата на града, е доста по-популярен и туристически град от Леон, с още по-красиви и прясно боядисани старинни сгради, днес- реномирани ресторанти и луксозни хотели с вътрешни дворове. Една вечер, си организираме сбирка в едно от многобройните улични ресторантчета в Гранада с българите живеещи в Никарагуа. Както навсякъде в латиноамериканския свят, поръчките се бавят цяла вечност. Докато чакаме храната да дойде, пием студена бира, обменяме истории и мъдрости и се опитваме да се отървем от многобройните просяци, уличните продавачи на сувенири и мариачите, които непрестанно спират край нашата маса да ни тормозят.

.

.

Гранада, основана през 1524г., е един от най-важните исторически, политически и икономически градове на Никарагуа, както и един от най-посещаваните туристически обекти на Централна Америка. През колониалния период, Гранада е поддържала процъфтяваща търговска дейност с пристанища от Атлантическия океан, през езерото Никарагуа и река Сан Хуан. Градът е бил свидетел и жертва на многобройните битки и нападения на английски, френски и холандски пирати, които са се опитвали да превзвмат Никарагуа.

Икономиката на Гранада- едва шестия по големина град на Никарагуа- продължава да расте, благодарение на факта, че градът е важен туристически център, запазил някои от най-красивите колониални архитектурни обекта в страната.

Ресторантите на Гранада са световно известни и реномирани, предлагащи традиционни и чуждестранни деликатеси приготвени с продукти от местни фермери. И така, икономиата на Гранада расте благодарение на увеличаващия се брой туристи привлечени тук от колониалната архитектура, красивата природа, а вече и от кулинарните атракции на града.

.

.

.

.

.

.

Share

Вулканите на Никарагуа

Вулканите на Никарагуа

.

Радо, Иво и Мая, вулкан Масая

Никарагуа е малка централно-американска държава с 6 милиона жители, но с внушителна колекция от вулкани- верига от над 50 вулканични конуса, от които 19 вулкана, от които 7 активни. Издигащи се от плоската крайбрежна равнина непосредтствено над морското ниво, те представляват поразителни гледки, а освен това са и лесно достъпни за катерене. Тези могъщи и прелестни огнени същества – някои спящи спокойно, други пушещи, ръмжащи, избухващи- са една от най-върховните природни сили на Земята.

В Никарагуа, имаме уникалната възможност да се запознаем отбилзо с няколко от тези спящи, ръмжащи и пушещи гиганти с омагьосани имена, започващи с буквата „М“ : Момотомбо, Масая, Мадерас; да плуваме в кратерно езеро и да се спускаме с шейни по склоновете на действащ вулкан.

Момотомбо

Една от новините по местните медии, като пристигаме в страната е, че един от най-живописните вулкани- Момотомбо, тъкмо изригнал. Симетричен стратовулкан издигащ се на 1300 м над морското равнище над езерото Манагуа, Момотомбо е най-известният вулкан на Никарагуа, чийто кратер през последния век само пушел. В началото на декември 2015г. Момотомбо се събужда със силна експлозия, последвана от фантастична река от лава. Вулканът изригва още няколко пъти през декември 2015г., по времето, когато сме в Никарагуа и продължава през януари 2016г. За нас най-невероятата част от това събитие е, как местните хора го възприемат като нещо напълно нормално. Реакцията им на вулкана, сипещ сажди и лава в задните им дворове е като на хората в други части по света, реагиращи на малка снежна буря- не е голяма работа, ще отмине.

Lava flows from the Momotombo volcano during an eruption as seen from Papalonal village, Nicaragua, December 2, 2015. According to the National System for Prevention, Mitigation and Attention to Disasters (SINAPRED), they will assess the situation constantly and will give their recommendations according to how the phenomenon develops. The Momotombo volcano last erupted 110 years ago, local media reported. REUTERS/Stringer EDITORIAL USE ONLY. NO RESALES. NO ARCHIVE

Lava flows from the Momotombo volcano during an eruption as seen from Papalonal village, Nicaragua, December 2, 2015. According to the National System for Prevention, Mitigation and Attention to Disasters (SINAPRED), they will assess the situation constantly and will give their recommendations according to how the phenomenon develops. The Momotombo volcano last erupted 110 years ago, local media reported. REUTERS

Масая

Само на 25 км югоизточно от Манагуа, друг действащ вулкан непрекъснато пуши, създавайки перманентен гъст облак над столицата на Никарагуа. Този е един от най-лесно достъпните вулкани на планетата. До там ни завежда с колата си нашият прятел Радо, който ни закарва по асфалтиран път чак до ръба на огромният кратер Сантиаго. От там надничаме в дълбините на Земята. За наша почуда, в тази токсична сярна атмосфера живеят едни малки кратерни папагалчета!

Националният парк Масая включва няколко вулканични конуса и едно кратерно езеро. Изкатерваме се до ръба на един от кратерите, от където наблюдаваме как издиханията на Сантиаго замъгляват слънцето- драматична могъща гледка. Последно, вулканът е изригнал през 2001г. и 2008г. изхвърлил огромни канари върху паркинга на парка, повредил няколко от колите, паркирани там. За нас да се разхождаме по ръба на действащ вулкан, да се навеждаме и надничаме в пушечните дълбини на ръмжащ кратер, е уникално почти спиритуално изживяване- малко страшно и безкрайно вълнуващо.

.

.

.

.

.

.

.

Вулкан Масая

Мадерас

Разбира се, посещаваме и остров Ометепе, който се състои от два вулкана- Консепсион (действащ) и Мадерас (спящ), издигащи се над езерото Никарагуа, и изкатерваме един от тях.

На древният Нахуатл език на индианците от племето Нахуа, които са първите обитатели по тези земи, „Ометепе“ означава „две планини“ от „оме“ (две) и „тепетл“ (планина). Двата вулкана Консепсион и Мадерас са свързни посредством ниска равнинна част и образуват един остров във формата на необелен фъстък с невероятно плодородна почва на повърхност от 276 км2, където се произвежда органично кафе и банани за износ. Двата вулкана се издигат на 1400м и 1600м над езерото, превръщайки Ометепе в най-високия остров в сладководно езеро на планетата и единственото с два вулкана, което го класира за едно от седемте чудеса на света. Но това не е единствената причина защо непремено трябва да посетите остров Ометепе, ако сте на екскурзия в Никарагуа. На Ометепе има няколко приветливи селца със спокойна автентична атмосфера, където туристите и бакпакърите са добре дошли; има чудесни плажове и няколко страхотни местенца за кайтсърф; многобройни походни пътеки, реки, водопади, термични басейни и най-различни възможности за спане- от евтини хостели до луксозни еко-кабани насред плантации за органично кафе и т.н.

.

Вулкан Консепсион, о. Ометепе, Никарагуа

.

Пране в езерото

.

Кафе

.

Мъж от Ометепе

Отне ни цял ден да стигнем до строва, сменяйки 4 пренаселени автобуса от Манагуа, до Гранада, до Сан Хорхе и накрая до пристанището на корабчето, където свзехме корабчето. С него прекосихме езерото за час и половина и после сменихме още два автобуса до хостела ни, който се намира близо до началото на пътеката за Мадерас.

.

На корабчето

.

Банани за износ от Ометепе

.

.

„Градината на бухала“ в югоизточната част на острова е малък очарователен хостел, усамотен и много живописен, собственост на художник, който е изрисувал канарите наоколо, и неговата жена- антроположка. Бихме препоръчали мястото на всеки, който предпочита да е усамотен и откъснат от останалия свят, на едно от най-красивите и посещавани от туристите места в Никарагуа- о. Ометепе. Може би само една сърна ще се появи от гората като видение и ще ви подуши, докато се излежавате в хамака на верандата, пийвайки кокосова вода под сенките на два вулкана…

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Рано на следващата сутрин се срещаме с нашия гид и потегляме към върха на вулкан Мадерас, на 1400м, тъй като Консепсион е активен и се счита за по-труден и опасен за изкачване. Мадерас не е много труден за катерене, като трудността идва най-вече от факта, че пътеката винаги е безкрайно кална и хлъзгава, насред влажна дъждовна гора, дом на ревящи маймуни и най-различни тропически птици. Докато се изкачим до върха сме целите покрити с кал от глава до пети. Отнема ни около 3 часа и половина да стигнем върха и да се спуснем в кратера, където лагуната е потънала в гъста мъгла. Пътеката е една единствена и ясно обозначена и съжаляваме горчиво, че си наехме гид, след като всички ни казаха, че гида е едва ли не задължиелен, понеже походът е труден и хора са се изгубвали и умирали и т.н. Оказа се, че съвсем не е така. Един от най-лесните ни походи до сега, с една единствена пътека, по която непрекъснато минават групи по 2-3 души с гидове, като жива верига и няма никакъв шанс да се изгубиш. Нашия гид, срещу когото нямаме нищо лично и като човек е свястно момче, не ни върши никаква работа- през цялото време само върви пред нас и мълчи.

.

Започваме похода насред бананови насажденуя и вулканични скали

.

.

.

.

.

На замъглената кратерна лагуна

.

Мая намери огромен умрял бръмбър!

.

.

.

.

Лагуната Апойо

Следващото ни вулканично преживяване не е свързано със самия вулкан, а с кратерното му езеро образувало се преди 20 000 години. Лагуната Апойо е пълна с бистра синя океанска вода (полу-солена) и е най-голямата от 14-те кратерни езера в Никарагуа, разположена не далеч от Гранада. Обявена е за природен резерват и е популярна уикендна дестинация за местните, които идват тук да плуват, да карат каяк или водно колело, и си организират пикници и барбекюта по плажовете и бреговете. Един от тези „местни“ е нашият нов приятел Динко Илиев, който също живее в Никарагуа от много много години . Той ни покани да прекараме един ден с очарователното му семейство и няколко германеца на едно частно място на езерото, притежание на приятел на Динко. Този ден се превърна в най-върховното гастрономическо изживяване от посещението ни в Никарагуа. Когато Динко ни покани „на барбекю и на бира“ не очаквахме, че става въпрос за толкова много барбекю и бира! Има 4 вида наденички, кюфтета, пушено пиле, телешки пържоли, плюс една хладилна чанта натъпкана с бира, салати и десерти! Дни по-късно ни спохождаха ароматните спомени за феноменалните меса приготвени от Динко край лагуната…

Докато Динко и Иво пекат неща на барбекюто с по бира в ръка, както му се полага, Мая си играе с двамата синеоки, много възпитани, симпатични и умни малчугани- синовете на Динко, а аз си говоря с германците и с красивата никарагуанска жена на Динко, която се оказа, че е доста авантюристична персона с много интересни истории за пътешествия и приключения. А когато загряхме доста, влязохме в хладните вулканични и странни води на Лагуната Апойо. Незабравимо!

.

Лагуна Апойо

.

Динко и Иво. Пристигнахме.

..

Динко и Иво на лагуната Апойо

.

Семейството на Динко

.

.

.

.

.

.

Серо Негро

И накрая, но не на последно място, дами и господа, позволете ми да ви представя Вулкан Серо Негро! Не далеч от колониалнаия град Леон, в центъра на вулканичната планинска верига Марибиос, малкият, но свиреп и активен Серо Негро висок само 450м непрекъснато изригва. Това е най-младият центроамерикански вулкан роден през април 1850г. с 11 изригвания през 20-ти век. Но това, с което Серо Негро е най-известен днес са черните му склонове покрити със сажди, които са се превърнали в единственото място на света, където можете да се спускате с шейна надолу по кратера!
Рано една сутрин се натоварваме в колата на Катя Ангелова- друга нова приятелка от български произход, която се е пренесла да живее в Никарагуа. Катя притежава няколко хотела в Манагуа и ни кани на закуска в един от хотелите, от където потегляме към Леон на път към Серо Негро. Тя е най-забавната личност, която някога сме срещали и докато пътуваме към Леон около час и половина слушаме невероятните й хотелиерски истории. С нас е още една кола- Радо и голямата му дъщеря Софи (17г.) също ще се спускат с шейни по вулкана! В Леон сменяме превозните средства. Агенцията, организираща туровете в Серо Негро разполага с джипове 4х4 и цялата българска агитка заедно с шофьора и гида се събираме в една от тези джипки. След още един час по песачлив черен път пристигаме до подножието на черен хълм. Гида ни обяснява правилата, раздава ни по една раница съдържаща работен гащиризон, предпазни очила и работни ръкавици и ни връчва по една дълга ламинирана шейна. С тези принадлежности, започваме да се катерим нагоре по черния хълм. Изкачването на Серо Негро се оказва много по-трудно и дълго изживяване от самото спускане с шейните. Черната вулканична пепел е мека под краката ни и затъваме, а освен това излиза силен ураганен вятър. Ние сме с дъските прикрпени на гърба като платна на кораб и вървим по ръба на красив, пушещ, мистериозен кратер. В такива моменти е опасно, а понякога е невъзможно да продължим. Освен това ни е тежко и изморително да се катерим нагоре. И все пак, всички успяваме да достигнем върха за около 2 часа.

От върха поглеждаме надолу по западния склон и тук вече става наистина страшно. От горе пистата изглежда вертикална и Мая не е сигурна, че има достатъчно смелост да се спусне с шейната от тук. Аз също умирам от страх, а Катя решава, че 100% няма да рискува. Но Иво, Радо и Софи нямат търпение! Радо някакси успява да се намъкне в гащеризона, Иво си инсталира камера ГоПро на главата, а през това време Софи е вече на старта и първа потегля надолу по черния склон на планината! Гида убеждава Мая и мен, че няма нищо страшно и ни казва отново как да контролираме шейната, как да завиваме и да намаляме скоростта. „Натискаш с краката. Обувките ти са ти спирачката!“

Потегляме! Един след друг всички пристигаме долу живи и здрави. Радо, Софи и Мая се спускат безаварийно, Иво успява да развие много бърза скорост и да се преметне в края през глава, което е едоста забавно да се гледа на ГоПро видеото, на мен шейната ми се отчупва още в началото и е толкова бавна, че ми се налага да си помагам с ръце и крака, вместо да се спирам, за да се придвижа до долу, а Катя категорично отказва да се спуска и ВЪРВИ по цялата писта до долу. Срам, срам, срам!- бъзикаме я ние.

.

Серо Негро

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Българската група: Мира, Иво, Катя, Мая, Радо и Софи

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Maya

Maya

.

.

DSC_0692

.

Мая, успешно спускане с шейна пи вулкан

Вулканите на Никарагуа са това, с което най-много ще запомним тази прекрасна приветлива държава, но освен тях, посетихме и няколко други интересни места, за които ще разкажа в следващите разкази: колониалните квартали на Леон, Гранада и Манагуа; един скулптур-отшелник, живещ насред гората в северната част на страната, където отидохме благодарение на Катя; и голямото езеро Никарагуа, където Иво покара кайт няколко пъти заедно с Радо и Динко.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Добре дошли в Никарагуа!

Добре дошли в Никарагуа

.

.

В Коста Рика е пълно с прекрасни природни паркове и забележителности: богати зелени джунгли, езера реки и водопади, планини и вулкани, плаживе и лагуни. Но само след две седмици започваме да чустваме нещо като клаустрофобия и тиха паника. Джобовете ни изтъняват прогресивно въпреки, че избягваме скъпите мероприятия и се възползваме предимно от по-евтините или безплатните такива. Не само природата в Коста Рика е със скъпа входна такса за туристи, но и цените на всичко останало са по-високи от тези на околните централноамерикански държави. Скъпата храна, транспорт и хотели ни притесняват най-много. Скоро, започваме да се чустваме като затворници, които искат да се измъкнат и потегляме на север.

След Ла Фортуна, хващаме автобуса за Либерия, надявайки се да прекараме там два дена и да посетим още един от известните паркове на Коста Рика- Ринкон де ла Виеха. Но всички евтини хостели са пълни до дупка и няма места за нас, а да спим на хотел е прекалено скъпо. Това ни става ясно след като обикаляме целия град нагърбени с тежките раници и проверяваме по отделно всеки хотел и хостел в Либерия. Изправени сме пред дилема: да похарчим 40$ за гадна стая в гаден хостел (в гаден град, между другото) и на следващия ден да посетим парка с група, тъй като се оказа, че до там не може да се стигне с публичен транспорт, а екскурзия с група струва повече от 100$ на човек, ИЛИ да се махнем най-сетне от Коста Рика.

Скачаме в автобуса до последния град преди границата с Никарагуа и след два часа сме в граничното градче Ла Круз. Там попадаме на няколкостотин кубинеца, които също като нас се опитват да се махнат от Коста Рика и да влязат в Никарагуа, но не ги пускат. Навсякъде са- настанени в училищни дворове и църкви екипирани с портативни тоалетни, спят по земята на матраци, ядат безплатна храна, осигурена им от Червения Кръст и просят по границата.

.

.

От страната на Никарагуа, граничната охрана е подсилена с цели военни отряди въоръжени до зъби, които не пускат никой да премине. Никой от кубинците, де, за останалите нации няма проблеми.

.

.

Оказва се, че хиляди кубински бежанци бягащи от Куба се опитват да се доберат по суша до САЩ, след затоплянето на отношенията на двете държави. Аз си мислех, че кубинците ще се радват, че противната ситуация с ембаргото най-после ще свърши, а вместо това те са се паникьосали, че това ще доведе и до промени в имиграционната политика към тях от страна на Америка. До сега, кубински граждани достигнали САЩ по суша имаха уникални специални имиграционни привилегии- ускорена процедура за бежанци, моментално американско гражданство и по 10 хиляди долара на човек (ако ги хванат с лодка преди да са стъпали на американска почва ги връщат назад в Куба и за това по море бягството е несигурно).

Но тъй като тези имиграционни политики неизменно ще се променят скоро, след сприятеляването между Куба и Щатите, хиляди кубинци се опитват да се измъкнат в последния момент и да се възползват от имиграционните привилегии, преди те да са се отменили. За тях, единствния начин да стигнат по земя в САЩ и по най-бързия начин (организирано) е да вземат самолета до Еквадор и от там да се придвижат с автобуси на север до Щатите, прекосявайки границите с Колумбия, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Гватемала, Мексико и накрая- Америка!Това им е бил планът и повечето от гореспоменатите държави им разрешават да преминат транзитно, с изключение на Никарагуа, разбира се, която политически е в добри отношения със сегашното кубинско правителство. Та щом се появили на границата между Коста Рика и НИкарагуа някъде през ноември 2015г. ги спират и не ги пускат да преминат. Днес, месеци по-късно, хиляди кубинци са все още запрени в Коста Рика и чакат.

Късно е, когато без никакви проблеми или чакане прекосяваме границата. Налага се да платим ИЗХОДНА такса за Коста Рика (по 8$ на човек)- една последна гадна изненада и входна такса за Никарагуа (по 12$ на човек, ако не се лъжа). Пазарим се половин час с някакви таксиметраджии да ни закарат до първото градче след границата на 20-30 км, тъй като по това време на нощта вече няма автобуси и там си намираме евтина стая в един хостел.

.

.

Утрото ни заварва в едно очарователно живописно плажно градче в Никарагуа- Сан Хуан дел Сур. Внезапно- нова държава! Нови хора (малко по-различни от предишните), нова валута и нови цени (много по-добри от предишните), нови храни и нова бира (не много по-различни или по-хубави от предишните, но доста по-евтини) и едно ново усещане за свобода и щастие. Шляем се из улиците на градчето пълно с бакпакъри и сърфисти предимно от Щатите, разхождаме се по широката плажна ивица населена от туристи и местни, изкачваме се до върха на хълма над залива, в който рибарски лодки и яхти са пуснали котва и гледаме залеза с по един сладолед в ръка. Чакаме нашия приятел Радо да дойде и да ни вземе.

Снимки от Сан Хуан дел Сур, Никарагуа

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Радо е нашия приятел, с когото няколко пъти Иво ходи да кайтва в Панама. Той живее в Никарагуа от повече от 30 години вече, но заради работата си често е в Панама, където прекарва доста време. Родителите му също живеят в Манагуа, в един хубав квартал, в една хубава къща и когато Радо си е в Никарагуа, той се настанява в малкото апартаментче, намиращо се на терена на къщата. Канят ни да си опънем палатката в двора им, тъй като в къщата няма място за спане, но за това пък задния двор е перфектен за къмпингуване.

.

.

.

.

През следващите две седмици спим на палатка напълно безплатно под сянката на голямо мангово дърво и се радваме на компанията на нашия приятел Радо, който ни развежда насам-натам с колата до някои от най-хубавите места в Никарагуа. Също така се радваме невероятно много и на компанията на родителите на Радо- Снежа и Димитър Бързеви (чичо Митко и леля Снежа), които ни глезят с вкусни български гозби постоянно.

.

.

С тях имаме щастието и привилегията да прекараме Коледа и Нова Година в една задушевна българска традиционна атмосфера- нещо, което на нас „перманентните пътешественици“, далеч от дом и роднини ни липсва най-много, особено около празниците.

.

.

..

..

..

..

..

..

..

..

Continue reading

Share