Куско и Мачу Пикчу

.

.

Мечта на всеки пътешественик е някой ден да покори върха на Империята на Инките;  да се възхити на шеметните  пропорции, да се потопи в древните загадки на Мачу Пикчу.

След езерото Титикака, потегляме към Куско. Има няколко начина да се отиде до Мачу Пикчу, но винаги началото е в Куско, а пътешествието до самия археологически обект е само по себе си приключение с грандиозен мащаб, особено ако изберете по-евтиния варинт, който не включва влак.

Куско

Пристигаме в Куско след още едно болезнено среднощно друсане в автобус от Пуно и за късмет попадаме на един изключително чист и евтин хостел. Стая с две двойни легла, с баня с топла вода, нтернет и телевизор ни струва 15$ на вечер. В района на историческия град, цените на хостелите са много по-високи, но ако не ви пречи да вървите 20-30 минути и ако си търсите уютно спретнато местенце , чиито собственици са едно много приветливо мило семейство, то запомнете това име: Hostal Luve, не далеч от автогарата.

От хостела, вървим по главната улица покрай няколко чейндж-бюра, където си купуваме Sols- перуанската валута и се отбиваме в голям закрит пазар, където след впечатляващо пазарене с две закръглени перуанки, купуваме плетени шапки и пончо за Мая.

Вали и е много студено, сиви облаци са надвиснали над град. От Ла Пас насам навсякъде вали и ни е страх, че и на Мачу Пикчу времето ще е такова сиво и нефотогенично.

Няколко часа се разхождаме из тесните улички на Куско- археологическата столица на Америките, на 3400м надморска височина. Този град е несравним с нито едно място, което сме посетили до сега. Куско е обявен за „световно наследство“ от Юнеско- „върховния император“ на истрическите столици в Новия Свят- неповторим и ненадминат.

.

.

Туристическата столица на Перу, Куско се издига върху няколко слоя културно наследство. Тук Инките построяват своята империя върху вече съществуващите структури на Килке народа, обитавал тези земи от 900 до 1200г., а испанците, след като частично рзрушават постройките не Инките, издигат католическите си църкви и катедрали върху основите на индианските Инка храмове.

Първоначално, градът е внимателно планиран и построен, с две реки превърнати в канали по времето на император Инка Пачакути, когато Куско се превръща в столицата на могъщата империя Тауантисую- от 13 до 16 век. След нашествието на испанците, градът отново се превръща в столица, този път- колониален център на завоевателите.

Как Инките са построили Куско, как са оформяли и пренасяли тежките камъни, все още не се знае.

Разхождаме се в историческия квартал Сан Блас, из тесни стръмни улички със старинни къщи построени от испанците върху тежките основи останали от Инките. На където и да се обърнем, виждаме готически и барокови църкви и катедрали.

Конкистадорите разрушават голяма част от дворците, храмовете и сградите на Инките и използват техните стени като основи за своите църкви, катедрали и манастири. Манастирът Ст. Доминик се издига върху руините на Храмa на Слънцето, дворецът на Инка Рока е превърнат в резиденциятa на архиепископа и т.н.

.

.

.

.

.

.

DSC_3498

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

IMG_3149

.

.

.

.

В една от сградите до площада Плаца де Армас влизаме в една от многобройните туристически агенции, където си купуваме билет за мини-бус отиване-връщане до Хидроелектрика. Тези от вас, които планират да посетят Мачу Пикчу и искат да спестят някой лев- четете внимателно следващите редове!

Пътуване до Мачу Пикчу

Най-евтиния мини-бус (след пазарене) е около 16$ на човек (или 20$ с включен обяд). Епичното пътешествие до върха на „света на Инките“ стартира с този мини-бус. Има около 12 места и потегля в 08ч00 сутринта от Плаца де Армас в Куско. Нашият шофьор е един дребен веселяк, чиито музикални предпочитания силно ни вълнуват, тъй като пътуването отнема между 6 и 8 часа с радиото до дупка. За щастие и за наша много голяма изненада, този шофьор си пада по нормална музика- хитове от 80 и 90-те и не ни тормози с отвратителните латино-чалги, с които ни побъркваха до сега във всички останали автобуси. И като навлязохме в опасните завои из планините, надупчи едни луди техно-парчета и започна да се състезава като на рали, а до нас-пропасти. Май се опитваше да впечатли туристите (успешно), които в нашия мини-бус се състояха от млади бакпакъри от най-различни държави- две досадни колежанки от Щатите, един много здрав англичанин с приятелка от Сърбия, една френска двойка, една германска двойка и няколко неизбежни чилийски студенти, разбира се.

Излизаме от Куско и попадаме насред планини покрити с ледници и дълбоки каньони издълбани от могъщата река Урубамба, която тече нелогично в обратната на всички други реки посока. Минаваме през район на вечна мъгла, тъй като се спускаме от по-високо към по-ниско надморско равнище, където студения въздух на високопланинското плато се сблъсква с топлия влажен тропически въздух, образувайки гъста перманентна мъглявина- не точно любимата част от пътя на нашия шофьор.

.

.

Този живописен тесен път криволичи из планините и от време на време минава през малки реки, които текат върху асфалта. Нашия луд шофьор се засилва и минава като скутер през водата с Ди Джей Тиесто за фон. Слизаме от 3400м до 2400м надморска височина. Времето се затопля и прохладния планински климат на Андите отстъпва място на топлите температури и тропическата влага.

Пристигаме в едно малко градче- последна спирка преди Хидроелектрика и края на асфалтирания път. Тук хапваме обяд и пътешествието продължава, този път по един много тесен черен път с пространство само за една кола, с вертикални скали от дясно и дълбока пропаст от ляво- става страшно. Шофьорът ни продължава да хвърчи и ни се хили в огледалото, а ние се друсаме отзад и се на**** от страх. Крещим с много странни изражения на лицата- ужким усмивки, ама с изцъклени очи и скрилекс на макс. Сръбкинята иска да спрем и да слезе от автобуса- казва, че предпочита да върви останалото разстояние, живее й се. Тя е седнала до прозореца от лявата страна и пропастта е само на сантиметри от нея.

За радост, не падаме в пропастта и не се разбиваме с насрещните микробуси. Пристигаме в Хидроелектирка около 16ч00- два часа до залез слънце, а имаме да вървим пеша поне два часа и половина до Агуас Калиентес- селото в подножието на Мачу Пикчу. Най-добре да побързаме. Започваме да вървим по железопътните релси скорострелно като на състезание по бързо вървене, заедно с още сто други туристи от десетина други микробусчета. Преселението на народите.

.

.

.

.

.

.

Агуас Калиентес

Пристигаме в Агуас Калиентес по здрач, след като през цялото време следваме железопътните релси, подгизнали от неизменния дъжд, размахващи среден пръст на полу-прзния, безкрайно скъп влак, който ни настига, подсвирва ни и ни подминава. Отново намираме възможно най-евтиния хостел (20$ на вечер, стая за трима души), взимаме си по един душ, вечеряме в едно ресторантче (фиксирано меню за трима души- 10$) и спим. Тук, също така, купуваме входните билети за Мачу Пикчу от офиса на централния площад (90$ за трима ни). Няма значение от къде ще си купите билетите- в Куско, Лима или тук- цената е една и съща, стига да не се набутате с някой организиран тур с гид, което не ви препоръчваме.

.

.

.

.

.

Русо безкосместо Инка куче

 

Мачу Пикчу

На следващата сутрин, минаваме над река Урубамба и започваме да се катерим по планината, вместо да вземем автобуса за 6$ на човек, който отвежда дебелите мързеливи туристи до входа на „изгубения град“. Стръмно е, но гледките са безценни. Иво и Мая тръгват по пътеката през гората на пряко, но за мен тя е прекалено вертикална и вървя по прашния криволичещ път на автобусите. Разстоянието е поне двойно по-дълго, но не ми натоварва сърцето толкова много.

.

.

.

.

Хиляди, милиони туристи от всички краища на света са окупирали зелената планина при входа на този най-популярен град на Инките. От толкова много народ е трудно да се видят руините. Има и много униформени пазачи на всеки ъгъл, които контролират човешкото нашествие, казват ни в коя посока имаме или нямаме право да вървим, къде може или не може да стъпваме, как е разрешено или не е разрешено да се снимаме. Всичката тази суматоха проваля цялото изживяване. Големи групи с гидове блокират пътеките, възрастни и наднормени туристи забавят човешкия поток нагоре по стълбите, опитомени фотогенични лами- единствените постоянни обитатели тук- се размотават между хората и се наслаждават на специални привилегии- пасат на места, където човешки крак не стъпва (по закон).

.

.

Повечето посетители си тръгват около обяд, тъй като им предстои да пътуват обратно до Куско същия ден. Ние си резервирахме хостела за още една вечер в Агуас Калиентес и така можем да останем на Мачу Пикчу до 16ч00, когато повечето туристи са си заминали. Едва тогава успяваме да се насладим истински на този великолепен археологически обект, почти опустял, окъпан в златиста следобедна светлина.

.

.

Имение, построено  за импертор Инка Пачакути около 1450г., Мачу Пикчу е произведение на изкуството, намиращо се на невероятно място, с архитктура съобразена с природните форми. Градът е построен като в седло между две планини- Мачу Пикчу и Хуана Пикчу, с изглед към долината на река Урубамба. Извори снабдявали града с вода, а обработваемата земя наоколо била четири пъти повече, отколкото е необходимо да се изхранват обитателите. По хълмовете има тераси, които се използвали за земеделие, намалявали ерозията на почвата и предотвратявали свличания и нашествия. Има около 200 постройки, от които основните и най-важните са построени в класическия Инка архитектурен стил с гладки сухи каменни стени наречени „аштар“- каменни блокове биват оформени така че да си паснат перфектно без цимент помежду им. Как оформяли огромните канари и как са ги пренасяли нагоре по планината е загадка до ден днешен.

Най-важните архитектурни богатства на Мачу Пикчу са ритуалния камък Инти Уатана, храма на Слънцето и стаяата с трите прозореца- и трите посветени на върховното Инка божество- Слънцето.

Скро след испанското нашествие в Перу, мястото остава безлюдно и забравено, тъй като конкистадорите така и никога не го видели, а обитателите най-вероятно измрели от дребна шарка- внос от Европа. През 1911г. американски историк воден от местен фермер „открива“ руините и се започва тяхното изследване и реставриране. С нарастването на туризма в наши дни, се започва и тяхното безмилостно експлоатиране.

.

.

Някои интерсни факти за Мачу Пикчу

  • Мачу Пикчу е обявен за „световно културно и природно наследство“ от Юнеско- „абсолютно произведение на изкуството и архитектурата; уникален завет (свидетелство) на цивилизацията Инка“.
  • От 1911г. насам броят на посетителите нараства всяка година, достигащ 400 000 през 2000г.
  • Мачу Пикчу е един от най-важните археологически обекти в Южна Америка, една от най-популярните дестинации в Латинска Америка и най-посещаваното място в Перу.
  • В края на 1990-те години, перуанското правителство разрешава да се построи лифт до върха, луксозен хотел и туристически комплекс с бутик и ресторант, както и мост до самите руини. Много хора се вдигат да протестират този план, включително перуански и чуждестранни учени, които държат, че ако се увеличи броя на туристите, руините ще бъдат застрашени от разруха.
  • Днес, не е разрешено на самолети да прелитат над руините.
  • Юнеско смята скоро да включи мястото в списъка на „застрашено световно наследство“
  • През януари 2010, проливни дъждове причиняват наводнения и разрушават пътищата и железопътната линия до Агуас Калиентес. Над 2000 местни и 2000 туристи остават заприщени и по-късно ги извозват с хеликоптери. Мачу Пикчу бива временно затворен и отново отваря врати на 1 април 2010.
  • От известно време насам, посетители започват да си правят голи снимки с руините и ламите, за смайване на местните власти. На няколко пъти арестуват нудистите. От тогава, министерството на културата взима по-сериозни мерки и увеличава охраната и надзора.
.

.

Ние така и не видяхме голи туристи на Мачу Пикчу, но ни впечатли засилената охрана и през цялото време ни се струваше, че нещо не е наред с толкова много наплив от посетители. С непрестанното нарастване на световното население като цяло и с увеличаването на туристите от цял свят, тази най-популярна перуанска дестинация е по-пренаселена от Дисни през лятната ваканция. Дано правителството на Перу да измисли начин за съхраняване на това уникално място за бъдещите поколения, а не само да го ползва за печалба.

Снимки от Мачу Пикчу

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Намерете ни във Facebook @ The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon @ The Life Nomadik

Share