Чимборасо- леденият трон на боговете

.

.

Коя планина е на екватора, но е покрита с лед?

Коя планина е 2,5 км по-ниска от Еверест, но е на 2 км по-далеч от центъра на Земята от Еверест?

Чимборасо.

След няколко незабравими дни конна езда в зелените планини на Вилкабамба, дойде време за по-сериозен, много по-студен и много по-екстремен поход. Следващото място в списъка ни с приключения е Чимборасо, което на древния индиански език на хората, обитавали тези места, означава „Ледената планина“ или „Леденият трон на боговете“.

.

.

Чимборасо, издигащ се на 6263 метра над морското равнище, е покрит с ледници неактивен стратовулкан в района на Кордилера Оксидентал на Андите, в Еквадор. Намира се на 150км южно от Кито и на 30 км северозападно от град Риобамба, в края на Еквадорската вулканична дъга, известна като „Авеню на вулканите“.

И тъй като е само на един градус южно от екватора на екваториалната изпъкналост, където диаметърът на Земята е по-голям, отколкото при ширините на Еверест, Чимборасо е 2 км по-висок от Еверест, ако се измери разстоянието от двата върха (Чимборасо и Еверест) до центъра на планетата! По същата причина, Чимборасо е също така най-близката точка на Земята до Слънцето.

В миналото се е смятало, че Чимборасо е всъщност най-високата планина на Земята, дори и от морското равнище, и тази репутация е довела до много неуспешни опити за покоряването на върха през 17 и 18 век. Но едва на 4 януари 1880 г. английският катерач Едуард Уимпър става първият човек, достигнал върха.

Дори и днес изкачването на Чимборасо не е лесна работа. Опасно е поради ледници, риск от лавини, и тежки климатични условия. Катерачите обикновено тръгват през нощта, за да достигнат върха преди изгрев слънце, когато топенето на снега увеличава шанса за лавини и свлачища. Най-лесният и най-популярният маршрут е El Castillo от декември до февруари и от юни до септември, от западната страна на вулкана, като се започне от хижа Уимпър. Самото изкачване изисква умения и екипировка и често е по черен лед.

.

.

Нашите намерения са да посетим Чимборасо, а не да се изкачим на върха, за което изобщо не сме подготвени. До втората база-хижа Уимпър, е сравнително лесно и не се изисква умение или подготовка. Сериозното катерене започва от хижа Уимпър, но за нас това ще е краят на пътя. Хващаме автобус от Риобамба до селото в близост до входа на парка и шофьорът ни сваля при вратата. Най-хубавото на Еквадор, освен приятелски-настроените хора, е, че всички национални паркове са безплатни за местните жители и за туристите (както трябва да са всички национални паркове по света). Така че Чимборасо не ни струва много повече от автобусните билети в едната посока (спираме на автостоп по пътя наобратно). Входа на парка е на 4386 метра надморска височина и е изключително студено. Имаме проблеми с дишането на тази височина. Отвикнали сме от височини и от студено, след три години в тропиците, при морското равнище … Навлекли сме се с шапки, панталони, Northface якета и всички топли дрехи, които си носим, но аз замръзвам. Така че отивам да тоалетните на парка и си омотавам краката с тоалетна хартия. Тя играе ролята на изолация и запазва топлината между тялото и панталоните ми. Работи чудесно. Не за първи път правя този трик.

Chimborazo- Park's Entrance

Chimborazo- Park’s Entrance

Мъгла, облаци и студ. Планината е влажна, безжизнена и неприветлива- червена почва и скали, няколко ниски храсти. Невероятно, но дори и тук има живот. Стадо от около 20 малки нежни диви vicuñas (викуня- вид лама от Андите) живеят в защитената екосистема на националния парк и се държат на разстояние, когато се опитваме да ги доближим.

.

.

.

.

Започваме бавно да вървим по широкия скалист път. Предстоят ни 8 километра до първата станция. Походът не е стръмен или труден, но само заради студа и надморската височина ни съсипва. Вървим бавно. Една кола се задава в нашата посока нагоре и спира веднага да ни вземе. Споменах ли, че хората на Еквадор са невероятни? През целия ни престой в държавата се придвижваме изцяло на стоп и никога не отнема много време кола да отбие. И никога не ни искат пари. Благодарение на авто-стопа срещнахме доста чудесни еквадорианци и сме им вечно благодарни! Двете млади момчета, които ни взеха по пътя до първото убежище ни спестиха най-малко 3 часа болезнено ходене.

.

.

От първото убежище на 4850 м, вече няма път, достъпен за превозни средства. Пътека води до второто убежище. Тук вече има сняг. Радваме му се. От доста време не сме виждали сняг. Пипаме го, оставяме следи, правим снежни топки и си играем. Няма нищо по-хубаво от сняг! Не забравяйте, че все пак сме и канадци!

.

.

Всеки млад здрав човек може да стигне до втората хижа Уимпър, но за хора със сърдечни проблеми, възрастни или не във форма, не се препоръчва. Ако страдате от височинна болест, дори и ако сте млади и здрави, ще трябва да се върнете назад, за съжаление.

.

.

Ние не се чувстваме твърде добре, но продължаваме да вървим много бавно, стъпка по стъпка. Става все по-студено и по-студено, а гледката се състои от влажни червени скалисти планини, обгърнати в сиви облаци. Един измръзнал малък вълк блуждае из камънаците и идва невероятно близо до нас.

.

.

В хижа Уимпър, вече сме напълно съсипани. Едва дишаме. Почиваме си вътре и скоро Иво и Мая са готови да отидат още по-високо. Наблизо има една кратерна лагуна на 5100 метра, не далеч от хижата, но за мен е много тежко. Пропускам. И така, най-високата точка, която някога съм достигнала остава 5000 метра. Мая отиде до 5100 м, а Иво- скочи до 5100 метра и 75 см!

Maya at 5,100 meters

Maya at 5,100 meters

Ivo at 5,100 meters and 75 centimeters!

Ivo at 5,100 meters and 75 centimeters!

На 10-ти ноември 1993 три групи алпинисти- една група изкачващи, и две групи слизащи, биват връхлетени от лавина по стръмните склонове под върха Veintimilla. Лавината погребва десет алпинисти: шест французина, двама еквароци, един швейцарец и един чилиецц, в цепнатина на 5700 м. Двадесет души ги търсят в продължение на десет дни, за да намерят накрая телата им- най-лошия катерачески инцидент в Еквадор до ден-днешен.

Graves of people who died on Chimborazo

Graves of people who died on Chimborazo

През август 1976 г., полет 232 превозващ 55 пътници и четирима членове на екипажа на борда на самолет от Кито до Куенка изчезва. През февруари 2003 г., след 27 години, самолетът е намерен на 5400 метра надморска височина на Чимборасо с телата на своите 59 пътници от еквадорски катерачи, тръгнали по един рядко използван източен маршрут.

IMG_4337

Гледайте краткото ни YouTube видео за двумесечното ни скитосване из Андите

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Конете, които ни направиха щастливи във Вилкабамба, Еквадор

Конете ви правят щастливи

-Гавин Мур

.

.

В най-зелената част на панината Манданго, където небето среща гората и облаците пълзят надолу по хълмовете, за да постелят своите мъгли над долините отдолу, стигаме до една малка хижа. Дървена колиба с остър ламаринен покрив, идеален за среднощното ромолене на неизбежния дъжд. Вали доста в края на февруари в тази част на Еквадор, така че не ни изненадва влажното време. Дъждът е част от природата- полезен е за земята,  за зелените неща. Плюс това, ние си имаме якета, имаме си шапки (не какви да е обикновени шапки, а истински кожени каубойски шапки) и си имаме ламаринен покрив. И огън под ламаринения покрива. Буритос, направени на огъня, сладка лимонада, която Гавин забърка с лимони, маракуя и един голям куб тръстикова захар-любима на конете. Настърга част от тръстиковата захар и смеси всичко с вода. Можем да добавим ром, ако искаме.

Гавин е нашия водач- човекът, който организира екскурзии с коне в планините на Вилкабамба. Кльощав и сериозен, той не говори много, но слуша внимателно. Еквадорския Клинт Истууд, го наричаме.

.

.

Стар каубой, Гавин Мур не винаги е бил Еквадорианец. Роден в Нова Зеландия, той е пътувал из целия свят и е живял в един куп различни държави, преди да се премести във Вилкабамба завинаги,  не знам със сигурност преди колко години. И тук, в най-зелената част на панината Манданго, където небето среща гората и облаците пълзят надолу по хълмовете, за да постелят своите мъгли над долините отдолу, той построил малка хижа, на ръба на националния парк, в сърцето на пищната облачна гора, където води туристи на двудневни или тридневни конни екскурзии.

Този път, ние сме туристите. С нас е също и една млада бакпакърка от Белгия и 12-годишната дъщеря на Гавин- Изабел, която дойде специално заради Мая. Двете станаха добри приятелки и все още поддържат връзка.

.

.

Екскурзията с коне- любим момент от нашите пътешествия в Еквадор- започна във Вилкабамба рано една сутрин.

Вилкабамба

Вилкабамба- село в южната част на Еквадор в провинция Лоха- е популярна туристическа дестинация, както и популярно място за чуждестранни пенсионери търсещи спокоен живот в здравословната вечнозелена живописна природа. Мястото е световноизвестно с невероятното дълголетие на своите жители. Казват, че много от тях са достигнали до 120, дори до 135 години, благодарение на забележителните лечебни качества на местните растения, богатата на минерали вода, постоянният планински климат ( вечна пролет) и здравословния начин на живот на местните жители като цяло. Няколко хитри предприемачи са станали милиардери продавайки здравословни продукти в цял свят направени с растения, плодове и вода от Вилкабамба. Районът е известен като „Долината на дълголетието“, с най-старите жители в света.

.

.

Всичко това звучи много интересно и обнадеждаващо, но за съжаление съвсем не е вярно. През 1971 г. Изследовател от Harvard Medical School дошъл да разследва слуховете за дълголетие. Срещнал се с един местен човек, който му казал, че е на 122 години. Три години по-късно, същият човек взел да го убеждава, че е на 134г. В действителност той нямал дори 100. След това учените установили, че средната възраст на тези Вилкабамбавци твърдящи, че са на повече от 100 години е всъщност 86, като най-възрастният от тях бил на 96г. “ Продължителнстта на живот във Вилкабамба не се различава много от тази в останалите части на света. Във всички възрастови групи, тя е в действителност по-малка, отколкото в САЩ „, заключили изследователите.

Най-яркия пример на преувеличаване на възраст във Вилкабамба е този на Мигел Карпио Мендиета. През 1944 г., когато бил на 61г., казал на всички, че е на 70. Пет години по-късно казал, че е на 80 и като навършил 87, имал репутацията на 121-годишен човек. През 1974 г., на възраст 91, всички знаели, че Мендиета е на „127г.“! Но защо възрастните хора на Вилкабамба лъжат за възрастта си? Оказало се, че някои от местните старци са майтапчии, които обичат да печелят престиж в местната общност, както и международна публичност. Слуховете за необиковеното дълголетие на Вилкабамбавците значително увеличили туризма в района и богати пенсионери чужденци започнали да прииждат и да изкупуват имотите с надеждата за по-дълъг живот в чудната „Долина на дълголетието“.

.

.

Както и да е. На нас мястото ни харесва, дълголетие или недълголетие. Красиво чисто село, заобиколено от зелени планини, с цветни стари и нови къщи, балкони, хубав малък градски площад с фонтан и неизбежната църквата. Много хостели, магазини и ресторанти, където срещаме местни и гринговци и не се знае дали гринговците са туристи или местни. Спокойна атмосфера смесена с чист планински въздух и миризмата на пресни емпанади.

.

.

Caballos Gavilan

Тук питаме случаен човек за „каубоя новозеландец“ и той веднага ни насочва към един малък офис- „Коне Гавилан“. Всеки го знае. Там се срещаме с нашия Еквадорски Клинт Истууд. В действителност, той наистина е участвал във филм и то в някаква българска продукция- нещо за конкистадорите, заснет преди няколко години около колибата горе в планината. Така че ние не сме първите българи, които води там. Само дето българския филмов екип бил група алкохолици, та в началото Гавин бе леко резервиран към нас.

Гавин е също така поет и автор на 10 книги, които можете да разгледата в Amazon @Gavin Moore

На следващия ден, ни раздават по един кон. Иво получава един стар черен жребец на име Торнадо, който ще бъде лидерът, конят на Мая е светлосив, голям и опитен като коня на Иво, а моя е дребен черно-бял петнист младеж- упорито създание на име Апачи, който е бил в планината само един път и трябва да остане в задната част на редицата и да следва останалите. Още в началото забелязвам, че той не ме харесва, въпреки че аз се опитвам да бъда нежна и любяща към него. Просто липсва химията помежду ни. Но успяваме да се задържим заедно и без сериозни инциденти през цялото време.

.

.

Яздим. Бавно, конете ходят по тясна пътека през гората, все нагоре, през плитка река и след това отново нагоре по стръмен кален хълм. На места ходим пеша- твърде вертикално и кално е, както и много тежко за животните да ни носят нас и всички наши торби с храна и вещи за два дни.

.

.

Зелената долина на Вилкабамба лежи в краката ни, заобиколена от гористи планини под синьо небе.

.

.

Започваме на 1480 метра надморска височина. Яздим около 4-5 часа, преди да достигнем до заслона на 2500 метра. След бърз закъснял обяд, оставяме конете да пасат и да си почиват, момичетата да играят с техните малки пластмасови играчки в хижата и тръгваме пеш за облачната гора- Гавин, белгийката, Иво и аз. Но облачната гора скоро се превръща в „дъждовна“ гора и набързо се връщаме обратно в хижата, мокри и измръзнали. Отрупваме камината с подгизналите ни обувки, чорапи и дрехи, и прекарваме остатъка от следобеда в подготовката на спалното помещение, което се намира в една съседна дървена сграда с ламаринен покрив, и в гледане как Гавин готви буритос и гуакамоле. Не иска да му помагаме с готвенето. Ядем вечеря на свещи.

.

.

Конете мирно си пасат пред заслона. Чуваме ги в тъмното- пристъпват, хрупат трева, пръхтят, изцвилват. Осъзнаваме- с почуда- че това е един напълно различен свят далеч от цивилизацията и технологиите, свят на стотици години, в който можем да бъдем наистина близо до природата. Със сладка носталгия споделяме безкрайната красотата и спокойствието на тези краткотрайни моменти с нашите нежни спътници- конете.

.

.

Kонни факти

– Конете ви правят щастливи

.

.

– Конете могат да спят прави

– Конете живеят 20-25 години

– Конете имат най-големите очи от всеки друг земен бозайник

.

.

– Конете могат да виждат почти на 360 градуса

– По-голямата част от времето, конете гледат в посоката, в която сочат ушите им. Ако ушите са в две различни посоки, значи коня гледа две различни неща едновременно

.

.

– Конете ви правят щастливи

.

.

– Конете използват своите уши, очи и ноздри, за да изразят настроението си. Те също така съобщават чувствата си чрез изражения на лицето.

.

.

– Конете не могат да повръщат.

– Конете произвеждат приблизително 40 литра слюнка на ден

– Конете пият най-малко 100 литра вода на ден

– Конете са социални животни и се чустват самотни, ако ги държат сами. Те скърбят за смъртта на свой спътник.

.

.

– Конете са безспорно умни животни. Лесни са за дресиране и също имат способността решават сложни когнитивни предизвикателства.

.

.

– Конят е един от 12-те китайски знака на зодиака. Всеки, роден в годината на коня въплъщава характеристиките на животното, а именно интелигентност, независимост и свободен дух.

.

.

– Конете могат да летят без крила

-Конете ви правят щастливи

Caballos Gavilan @Calle Sucre 10-30 C, Vilcabamba, (593) 07 0981332806

Facebook @ Caballos Gavilan

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Гледайте краткото ни YouTube видео за двумесечното ни скитосване из Андите

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Наска, Кахамарка и Чачапояс- 2000 години назад във времето

.

Иво, Мира и Мая в Перу „Прозорците н Отуско“

След плаващите Уру острови и о.Такиле на езерото Титикака, след Куско и Мачу Пикчу, продължаваме да пътешестваме и  да разглеждаме чудесата на Перу. Очаровани сме от богатата екзотична култура на тази необятна южноамериканска държава и от многбройните неразгадани загадки оставени тук от цивилизации много по-древни от Инките. Отправяме се към мистериозните археологически и исторически обекти и геоглифите на Наска, Кахамарка и Чачапояс, места за които днешните учени все още нямат пълно обяснение.

.

Геоглиф в Наска

Линиите в Наска

Линиите в Наска представляват поредица от древни геоглифи в пустинята Наска в южната част на Перу, създадени от културата Наска преди повече от 2000 години- много преди Инките. Разпръснати в сухата пустуш на територия 500 квардатни километра, са стотици прави линии и сложни фигури на хора, животни и растения с гигантски пропорции- най-голямата е 270 метра. Най-добре те могат да бъдат набюдавани от високо- от околните хълмове или още по-добре- от небето. Ще трява да летим.

.

Номадите летят със самолетче

.

Карта на линиите Наска

Пристигаме в гр. Наска рано сутринта и още на гарата ни посреща един сънлив чичко, който предлага самолетни екскурзии над пустинята. Придружаваме го до офиса му и се пазарим за цената. Прави ни намаление „последен момент“, тъй като самолетчето излита след 20 минути и плащаме по 80$ на човек вместо по 100$. Един микробус ни отвежда до летището и след кратко чакане там, отлитаме. Всичко се случва доса набързо. Самолетчето ни е миниатюрно. Една двойка французи, ние тримата и двамата пилоти едвам се побираме. Отлитаме и се отправяме към набръчканата червена пустиня. Усещането е на безтегловност, вие ни се свят и леко ни прилошава, но сме също така и безкрайно развълнувани и щастливи, че имаме тази възможност да кръжим над световно-известните линии Наска. Имаме специални слушалки, в които слушаме гласа на пилота, който ни показва и обяснява рисунките.

.

.

.

Мая- щастлива, че ще види линиите Наска

Колибри, паяк, маймуна, акула, гущер, ягуар, кондор, мъж, жена, дърво, цвете- огромни и много прецизни рисунки издълбани в кожата на пустинята от хората Наска. С прости инструменти, те методично отривали горния слой червеникави камъчета, откривайки по-светлата сивкава земя отдолу, създавйки тези стилизирани фигури на същества и растения, както и прости прави линии.

.

Маймуна

.

Паяк

 

Погледнати от високо- от боговете или от съществата живеещи в небето, посещаващи нашата планета от други светове- линиите Наска сигурно наподобяват енциклопедия с картинки за живота на планетата Земя. Защо ли древните хора Наска са ринали камъни ден след ден години наред в горещата безводна пустуш, създавайки гигантски рисунки видими само от небето? Дали са се опитвали да направят архив за живота на Земята или да комуникират и информират владетелите на слънцето- тези, които контролират вятъра и дъжда, съдбата им и живота на планетата ни? Археолози, историци и математици все още се опитват да разгадаят предназначението на мистериозните линии Наска, но безуспешно.

.

.

.

Колибри

Може би странните фигури са опит за комуникация с извънземните, които може би са посетили в миналото народа Наска. Един от най-известните Наска геоглифи представлява космонавт, който маха приятелски с ръка към небето.

.

Космонавт

Кахамарка

Друго странно място, което посетихме в Перу е наблизо до историческия град Кахамарка. То е доста скромно и не особено известно архиеологическо местенце до село Отуско и се нарича „Вентанияс де Отуско“- прозорчетата на Отуско. Представлява гробница с много малки „прозорчета“, служещи за урни, издълбани в каменистите хълмове, наподобяващи кошери.

.

Има 337 правоъгълни и квадратни ниши, издълбани с невероятна прецизност преди 2000 години, в които са слагали умрелите. Този „град на мъртвите“ построен от древните Кахамарка хора много преди империята на Инките е още едно архиеологическо чудо, за което се знае много малко.

.

.

.

.

Очаровани сме от „прозорчетата на Отуско, от банята на Инките- древен комплекс от термални басейни използван за курорт от Инка императорите, намиращ се  в района и от самия град Кахамарка.

.

Термални басейни в комплекса „Банята на Инките“

.

.

.

Басейн с термални води в комплекса

.

Глинени Кахамарка статуетки в музея на комплекса

Всъщност, Кахамарка се превърна в любимата ни перуанска дестинация, със смайваща колониална архитектура, прохладен планински климат, прекрасна природа наоколо, с многобройни реки и езера и дружелюбни приветливи хора. Съжаляваме само, че не останахме там по-дълго.

.

Жена с традиционна Кахамарка шапка

.

Съботно пране на реката

.

.

По времето на империята на Инките, Кахамарка е било важно планинско селище управлявано от бащата на Тупак Инка- Пачакути. Мястото се превръща в сцена на една известна битка през 1532г., когато конквистадорите Франциско Писаро и Ернандо де Сото покоряват армията на Инките и пленват техния лидер- Атахуалпа- последният Инка император. Затварят го в една стая в основния храм и обещават да го освободят срещу откуп- стаяата, в която бил зетворника, трябвало да бъде напълнена до горе със злато. За два месеца, стаята била изпълнена със златни дарения, но въпреки това Писаро не удържал на думата си и убил Атахуалпа. Този акт маркира кря на империята на Инките и началото на колониалното испанско владетелство.

.

Катедрала в Кахамарка

.

.

.

Улица в Кахамарка

Благодарение на CouchSurfing, се запознаваме с Джон Алкалде, който ни приютяв в неговата разкошна средновековна къща в Кахамарка и там си прекарваме два дена. Къщата е стара, в колониален стил, огромна. Нашата стая е на втория етаж. Джон ни развежда из града и ни разказва подробности за архитектурата, за многобройните катедрали, за фестивалите, хората и природата. Заедно посещаваме прочутата „стая на откупа“, където Атахуалпа е прекарал последните дни от живота си. В една стара празна църква превърната в музей с чудесна акустика, Джон ни запява една тъжна ария от известна опера. Вечерта гледаме филм край голямата камина в къщата на нашия хазяин, всеки с по едно одялце и с бира в ръка.

.

На обиколка из Кахамарка с Джон Алкалде

.

Килията на Атахуалпа или „стаята за откупа“

Чачапояс

Пътуваме до Чачапояс в амазонските Анди- район в северната част на Перу покрит с гъсти тропически гори и доста отдалечен от останалите райони на страната. Тук посещаваме един друг монументален археологически обект, който се равнява по пропорции и внушителност на Мачу Пикчу, но е значително по-безизвестен и трудно достъпен.

.

Крепост Куелап

Крепостният град Куелап („Мачу Пикчу на Севера“) е огромно древно селище заградено със стена- 600м на 100м, построено през 6 век, съдържащо руините на 400 постройки и масивни външни стени. Построено е на 3000м надморска височина над долината на река Уткубамба. Да стигнем до там си беше цяло приключение.

.

.

Вместо да се записваме за организирана скъпа екскурзия с гид, която води туристи с едни малки микробусчета от Чачапояс почти до стените на крепостта, ние решаваме да вървим пеша. Първо хващаме едно междуселско микробусче до Ел Тинго, което ни довежда до 1800м надморска височина и от там поемаме пеша по конската пътека покрай левия бряг на река Тинго. Преходът не е труден, но е дълъг, стръмен, изморителен, с кални участъци и минава през едно планинско селце не далеч от крепостта, до което се стига само пеша или с кон. Катерим се нагоре 4 часа преди да достигнем върха на планината, където ни посрещат тежките стени на Куелап, разположили се авторитетно на един оголен хълм.

.

Кал по конската пътека

.

Мая намери смешна бубулечка

.

Мая намери вкусни капини

Следобед е и всички останали туристи вече са си тръгнали. Ние сме единствените посетители в този „късен“ час и мястото е пусто.

.

Крепостен град Куелап

Масивните външни стени на голямата крепост достигат 20м височина и най-вероятно са служели за защита от нападения. Вътре има 400 цилиндрични каменни къщи и няколко приповдигнати платформи по склоновете.

.

Нмадите в Куелап

Цивилизацията Чачапояс, също наричани „облачните войници“ е народ от Андите, живеещ в облачните гори на района на Амазония. Инките ги покоряват малко преди пристигането на испанските колонизатори. Когато испанците дошли през 16 век, народа Чачапояс бил един от многото народи поробени от империята на Инките. Много от това, което се знае днес за тях, е базирано на археологическите находки от руини, глинени съдове, гробници и други артефакти. Но само 5% от обектите на Чачапояс са екскавирани, според документален филм на БиБиСи от 2013г.

.

Иво и Мая насред руините Куелап

Опасните пътувания с автобуси по черни планински пътища и бъхтането 4 часа нагоре и 3 часа надолу по планината си струват. Също си струва да се запишете на организирана екскурзия от града, колкото и да е скъпо, тъй като Куелап е едно от местата в Перу, което не е за пропускане. Освен Куелап, около град Чачапояс има още няколко интересни места (втория по височина водопад в света и саркофазите на Карахия), така че си заслужава отбивката до този трудно достъпен отдалечен район за поне няколко дни.

.

Град Чачапояс

Саркофазите на Карахия е друг археологически обект в долината на Уткубамба, на 48 км североизточно от гр. Чачапояс, където са открити няколко чачапояски мумии върху една скала. Местните ги наричат „древните мъдреци“.

.

Саркофазите Карахия

Датиращи от 15 век, саркофазите и техните мумии все още непокътнати вътре в тях, са кацнали изправени на една вертикална висока скала с лице към изгрева. Зад гърба им има недостъпна и неизследвана пещера. Високи са 2.5м и са направени от глина, пръчки и треви, с уголемени челюсти и с по един човешки череп прикрепен над главите, което ги прави уникални. Недостъпното им разположение високо над речната пропаст ги е предпазило от разруха.

.

Скалата на Карахия

Този път се записваме към една организирана екскурзия, тъй като няма публичен транспорт до мястото и не съжаляваме нито за миг. В автобусчето се запознаваме с млади пътешественици от Швеция, а гида ни се оказва един много начетен и каризматичен перуанец, който също е привърженик на теорията за „древните извънземни“ и ни разказва интересни подробности- факти, слухове и предположения за древните Чачапояс хора и техните странни злокобни саркофази.

.

Шведските ни приятели и гида

Чустваме се като Индиана Джоунс. Благодарни сме и бекрайно доволни, че успяхме да се докоснем до толкова много от древните мистериозни загадки на Перу: линиите Наска, видими само от небето, 2000-годишния некрополис на Отуско в близост до красивия колониален град Кахамарка, масивната крапост Куелап с многобройните си кръгли къщички и страховитите саркофази на Карахия с техните мумии, застанаи прави в нишата на висока недостъпна скала не далеч от Чачапояс.

Гледайте краткото ни YouTube видео за двумесечното ни скитосване из Андите

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share