Струва ли си Галапагос?

.

.

Какво може да очаквате, ако планирате да посетите Галапагоските острови, особено ако плавате до там на борда на личната си ветроходна яхта? Какви са таксите, наредбите, ограниченията и възможностите? Какви животни ще срещнете и кои са някои от интересните места? И в крайна сметка- заслужава ли си?

  • На кратко
  • Галапагоските острови са архипелаг от над 130 вулканични скали, малки островчета и острови на повече от 500 морски мили западно от континентален Еквадор, от които те са част. 97% от територията на Галапагос е обявена за национален парк през 1959 г. и за световно културно наследство в списъка на ЮНЕСКО. Само 3% от общата площ – островите Санта Крус, Сан Кристобал, Флореана и Изабела – са населени, с над 25 000 постоянни жители, където испански е официалния език. Това са и единствените острови, които преминаващи мореплаватели могат да посетят.

    .

    .

  • Еволюцията на Дарвин
  • Изолирани далеч от южноамериканския континент, на островите се появили уникални ендемични видове растения и животни, които не се срещат никъде другаде по света. През 1835 г., по време на второто плаване на изследователския кораб „Бийгъл“, младият биолог Чарлз Дарвин събира и изучава екземпляри от различни видове животни и растения, което води до теорията за „еволюция чрез естествен подбор“. Дарвин забелязва, че чинките и гигантските сухоземни костенурки са еволюирали физически, адаптирайки се по различен начин на различните острови и местообитания.

    .

    .

  • Популярна дестинация
  • Благодарение на изключителната фауната и историята на островите Галапагос, те придобиват статут на „застрашено природно наследство на човечеството“ защитено от националната служба на парковете. Благодарение на това изобилие на дива уникална природа, районът се превръща в популярна и много атрактивна туристическа дестинация с постоянно нарастващ брой посетители през последните години, както и с растящ брой на постоянното местно население, което се дължи на икономическия бум и притока на туристически долари.

    .

    .

  • Най-скъпата мореплавателна дестинация в света
  • Тази голяма популярност застрашава местната природа и води до непрестанни национални и международни усилия за опазване на крехката екосистема. В последствие, правителството на Еквадор налага множество ограничения и такси за посетителите както и за местните жители в Галапагос, което ги е превърнало в една от най-скъпите дестинации с много ограничения. В резултат, предимно богати възрастни туристи от САЩ и Европа могат да си позволят да посетят островите. По-бедните пътешественици и мореплаватели не са добре дошли.

    .

    .

    Ние мислехме да пропуснем Галапагос заради високите цени и трудния бавен процес по получаването на разрешително за плаване до островите. Но благодарение на помощта на няколко щедри човека, които ни подкрепиха, успяхме да съберем средства и да покрием входните такси.

  • Стратегическа позиция
  • Галапагос се намира точно на пътя на ветроходните лодки между Панама и Маркизите- най-дългия презокеански преход в света. Последната земя преди океана, островите са идеално място за почивка, за зареждане на гориво, прясна вода и храна преди дългия нон-стоп преход (3-4 седмици в открито море). Но за съжаление, всички яхти минаващи през Галапагос дори за един ден, са длъжни да платят невероятни входни такси.

    .

    .

    Такси, процедури, варианти

    Има два варианта, ако плавате до Галапагос:

    1. Аварийно спиране – можете да посетите само един порт с лодката си с престой от 72 часа до 21 дена, за което не се нуждаете от официално предварително разрешение (Autografo). При този вариант, не можете да посетите остров Изабела (който е най-красив), защото този остров не е официално пристанище за влизане. Можете само да пристигнете и да останете през цялото време в Сан Кристобал или Санта Круз.

    2. Няколко острова– можете да плават до 2, 3 или 4 различни острови, но трябва да кандидатствате за разрешително чрез агент 6-8 седмици преди датата на пристигане.

    Следната информация е от www.noonsite.com където можете да намерите повече детайли за процедурите и таксите:

    Различни такси трябва да бъдат платени и те се различават от пристанище до пристанище и агент на агент. Най-скъпото пристанището изглежда е Санта Круз. Таксите трябва да бъдат платени в „кеш“ на островите, плащането с кредитна карта не се допуска.
    За посещение на 1 сотров – Очаквайте да платите около $ 600 до $ 700 за яхта с 2-ма души на борда. Всеки допълнителен човек на борда заплаща допълнително $ 100 „Национални паркове“ такса. [ Която ще се увеличи на $ 200 на човек през 2017 г.]
    За посещаване на 2 до 5 острова се иска Autographo, което може да получите само чрез агент. Общо разходи, включително такса за агента, трябва да е около $ 1,200- $ 1,500 за лодка с 2 души екипаж. Всеки допълнителен човек ще струва $ 100 за такса за „националните паркове“. Обикновено Autographo се получава чрез електронна поща доста преди пристигането.
    Допълнително, има такса от $ 30 на лодка ( „такса миграция“) за придвижване между пристанищата. Това не се отнася за посещаващите само 1 остров.

    Таксите варират според това кой агент ползвате:
    US $ 12,50 на брутен тонаж
    Влизане и излизане от пристанището US $ 25.00 (всеки път, когато напуснете едно пристанище и отидете в друго)
    Мигрирационни карти: US $ 20 на човек
    Карантина / проверка: US $ 100
    Подводна инспекция на корпуса: US $ 100
    Фотокопия и транспорт на официалните лица до лодката: $ 50.
    Извозване на отпадъците: $ 30.
    Имиграционните Такси- личната имиграция карта на човек струва $ 15
    Таксите за агент не са фиксирани.
    За един порт (включително порт капитан и имиграцията, таксита и фотокопия на паспорти), US $ 200-250 е нормалната цена за яхта със среден размер.
    Разходите за агенти и autographo са между $ 450 – $ 650.
    Може да преговаряте с агента и да намалите цената или да потърсите друг агент, ако първия не ви устройва. Непремено искайте ясна разбивка на таксите и колко е неговия хонорар.
    „Национален парк“ такса
    Таксата за допускане до района на Национален парк Галапагос е $ 100 на човек ($ 50 за дете под 12г.) и трябва да бъде платена от всеки, посещаващ територията на парка. Уверете се, че вашият агент ще ви осигури специален пас. [Таксата е $ 100 на човек, но се очаква да се удвои, може би дори да се утрои през 2017 г.]
    „Национален парк“ такса за крузъри
    $ 200 на човек, на ден. Отнася се за по-големи луксозни яхти, които се движат от остров на остров, извън основните пристанища. Тези яхти също са длъжни да вземат лицензиран екскурзовод, който струва $ 350 или повече на ден.
    Такса фумигация – $ 70 на лодка, която остават по-дълго от 72 часа. Ако яхта пристигне без сертификат за опушване, таксата се плаща в Галапагос – $ 4 на метър от дължината на яхтата.
    Други Такси
    Плаща се извънредно, ако проверката и входните процедури се извършат извън работно време, 08: 00-17: 00 от понеделник до петък. Таксите за извънреден труд са почти двойни.
    Има и общински такси от време на време, които се събират в основните пристанища.
    Всички такси, цитирани тук са в щатски долари и подлежат на промяна от еквадорското правителството без предизвестие.
    Последна актуализация: декември 2015 г. (От http://www.noonsite.com/Countries/Galapagos)

    Не се приключва с тези такси. Въпреки че има много места на островите, които можете да посетите безплатно, най-красивите обикновено са със забранен достъп, освен ако не се присъедините към организирана обиколка с екскурзовод. За нас, както и за много други хора, да посетим Галапагос бе сбъдната мечта. Но също така се превърна и в разочарование поради всички тези такси, формалности, ограничения, както и целия този туристически аспект.

    .

    .

  • Труден избор
  • За съжаление, много мореплаватели са изправени пред труден избор, когато тръгнат на запад от Панама и Еквадор. От една страна- голяма сума пари в такси и процедури; от друга страна- възможността да посетите (може би само веднъж в живота си) този уникален архипелаг изобилстващ от диви ендемични животни. Кое от двете бихте пожертвали?

    .

    .

  • Животни в Галапагос
  • Морските игуани проснали се върху скалите край брега са „най-отвратителните, тромави гущери“, според Чарлс Дарвин. Вярно е, че не са много красиви- с раздалечени очи, смачкани лица, бодливи гръбни люспи и чепати, напластени със сол глави. Но тези необичайни същества компенсират за външния си вид с техните невероятни и уникални екологични адаптации. Учените смятат, че сухоземните игуани от Южна Америка най-вероятно са доплавали по море преди милиони години върху дървени отломки и са се приютили на Галапагоските острови. От този вид еволюират морските игуани, които се разпространяват в почти всички острови на архипелага. Всеки остров е дом на различаващи се морски игуани с уникален размер, форма и цвят.

    Те изглеждат свирепи, но всъщност са нежни тревопасни животни, хранещи се изключително с водорасли. Техните къси, тъпи муцуни и малки, остри като бръснач зъби им помагат да стържат водорасли от скалите, а странично сплесканите им опашки им позволяват да плуват подобно на крокодили във водата. Ноктите им са дълги и остри, което им помага да се катерят по скалите край брега. Имат тъмно сиво оцветяване за по-добро усвояване на слънчевата светлина след като излязат от ледените води на океана край Галапагос. Имат и специални жлези, които почистват кръвта им от натрупалата се сол, която поглъщат по време на хранене.

    Счита се, че наброяват стотици хиляди. Застрашени са от вносни хищници като плъхове, диви котки и кучета, които се хранят с яйцата и малките им. Морските игуани са защитен вид в целия архипелаг и се считат за „уязвими от изчезване вид“. (От www.nationalgeographic.com)

    .

    .

    Галапагоският пингвин е ендемичен вид в Галапагоските острови. Той е единственият пингвин, който живее на север от екватора, като оцелява в жегите благодарение на студеното течение Хъмболт. Висок е 49 см и тежи 2,5 кг. Това е вторият най-малък пингвин след „малкия пингвин“. Галапагоският пингвин се среща главно на о. Фернандина и на западния бряг на о. Изабела, но малки популации са разпръснати и по други острови в архипелага.

    Пингвините ядат малки риби, основно сардини, а понякога и ракообразни, като търсят храна само през деня и обикновено в радиус от няколко километра от мястото, където гнездят. Те зависят от студените богати на хранителни вещества течения. Той е застрашен рядък вид пингвин. Заради дребния си размер Галапагоския пингвин има много хищници. На земята, той е плячка на раци, змии, плъхове, котки, ястреби и соколи. Докато във водата е плячка на акули, тюлени и морски лъвове. Застрашават го и много опасности, дължащи се на хората, както и опасности свързани с ненадеждни хранителни ресурси и вулканична активност. Нелегалният риболов е една от причините за прекъсване на гнезденето на пингвините, които често биват улавяни в рибарски мрежи по погрешка. (От www.wikipedia.com)

    .

    .

    Гигантските костенурки са най-дълголетните от всички гръбначни, достигащи повече от 100 години живот. Най-старата костенурка е доживяла до 152г. Те са и най-големите сухоземни костенурки в света, с някои екземпляри над 1,5 м дължина и тежест 250 кг. Останали са само 11 вида гигантски костенурки в Галапагос, вместо 15 по времето на Дарвин. Преследвани за храна от пирати, китоловци и търговски кораби през 17-ти, 18-ти и 19-ти век, повече от 100,000 костенурки са били убити. Внесени от европейците животни като прасета, кучета, котки, плъхове, кози и едър рогат добитък продължават да унищожават яйцата им, както и растенията, с които се хранят. Днес са останали само около 15 000 костенурки.

    Костенурките са застрашени от изчезване вид и са строго защитени от еквадорското правителство от 1970 г. насам. Размножават ги изкуствено в центъра „Чарлз Дарвин“ – усилия с положителен ефект.

    Галапагоските костенурки водят скучен живот, пасат трева, листа, и кактуси, припичат се на слънце, и дремят почти 16 часа на ден. Бавният им метаболизъм и големите им вътрешни запаси от вода означават, че те могат да оцелеят до една година без да ядат или пият. Испанските моряци, открили архипелага изобилстващ от костенурки през 1535г. го наричат „Галапаго“ от испанската дума за костенурка Galapago. (От www.nationalgeographic.com)

    .

    .

    Чинките на Дарвин са около четиринадесет вида врабчови птици. За първи път Чарлз Дарвин събира екземпляри по време на втората експедиция на кораба „Бийгъл“. Птиците се различават по размер от 10 до 20 см и тегло между 8 и 38 грама. Най-важните разлики между видовете са в размера и формата на човките, като клюновете са различно адаптирани към различните храни- факт, който играе важна роля за теорията на Дарвин за еволюцията чрез естествен подбор.

    Мъжките на повечето видове чинки са черен, а женските (с може би едно или две изключения) са кафяви. С различните си клюновете, те се хранят по различен начин, като любимата им храна е един кактус- бодлива круша Opuntia. Тези с дълги клюнове продупчват дупки в плода на кактуса и ядат месестата вътрешност пълна със семена, докато тези с по-къси клюнове разкъсват кактуса в основата и ядат целулозата, както и ларвите на насекомите и какавидите. (От www.wikipedia.com)

    .

    .

    Галапагоският лава-гущер е вид гущер ендемичен за Галапагоските острови, разпространен на няколко острова в западния архипелаг. Възрастените достигат 50 до 100 мм. Мъжките са по-големи от женските и два до три пъти по-тежки. Освен размера, има значителна разлика и в цвета между двата пола. Галапагоските лава-гущери се хранят с насекоми, паяци и други членестоноги. Около населените места, те също консумират и отпадъци.

    Галапагоските лава-гущери са активни през деня, раздвижват се около изгрев, почиват си по обяд, и възобновяват дейността си в следобедните часове. През нощта се заравят под почвата или под листата до 12 мм, като често се връщат в същата дупка всяка нощ. Мъжките са териториални, с диапазон средно около 22 метра в диаметър, и защитават района си от други мъжки чрез заплахи и борба. Женските имат по-малък диапазон – около 13м диаметър, като района на един мъжки може да се припокрива с тези на няколко женски. (От www.wikipedia.com)

    .

    .

    Галапагоският морски лъв е вид тюлен, който се среща изключително само на Галапагоските острови. Морските лъвове са доста социални и са най-многобройните животни в архипелага. Често се припичат на слънце върху пясъчните брегове или скалите или се плицикат грациозно в прибоя. Мощният им рев, игривият им характер, и ловкостта им във водата са ги превърнали в „официалните посрещачи“ на островите.

    Галапагоските морски лъвове варират от 150 до 250 см дължина и тегло между 50 до 250 кг, като мъжките са значително по-големи от женските. Морските лъвове имат остри, мустакати муцуни. Младите приличат на кученца в профил. Друга характеристика, която определя морските лъвове са техните външни уши, които ги отличават от техните близки роднини, с които често ги бъркат- тюлените.

    Хранят се най-вече със сардини. Галапагоските морски лъвове понякога плуват на 10 до 15 километра от брега в продължение на няколко дни в търсене на плчка. Тогава най-често срещат най-големите им хищници: акулите и косатките. Рани и белези от атаки често са видими по кожите им.

    На земята, морските лъвове формират колонии там, където излизат на брега. Те са не само много социални, но също и доста вокални. Възрастните мъжки често лаят силно и продължитело. Женските и малките не лаят така, но младите и от двата пола умеят да ръмжат. От раждането, майката различава гласа на своето бебе дори насред тълпа от 30 лаещи морски лъва.

    .

    .

  • Забележителности
  • Ла Лоберия плаж (La Loberia Beach) на о. Сан Кристобал е на 40-50 мин. пеша от Пуерто Бакеризо Морено по асфалтиран път под горещото слънцето, така че си носете вода. Това е едно от местата, където можете да видите колонии от морски игуани излегнали се на черните вулканични скали близо до брега. Тук можете да плувате и е възможно да се избегнат тълпите туристи, тъй като имате прво да посетите мястото самостоятелно, безплатно и без екскурзовод.

    .

    .

    Информативната станция (The Interpretation Station) на о. Сан Кристобал е също на пешеходно разстояние от града и пристанището. В музея има обширна информация за значителните природни, човешки и геоложки събития на остров Сан Кристобал и околния архипелаг. Разходката до там е приятна по каменисти и дъсчени пътеки насред застинала лава и суха растителност, а музея сам по себе си е страшно информативен и интересен. Безплатно е.

    Ла Галапагера (La Galapaguera ) на о. Сан Кристобал е развъден център за гигантски костенурки, намиращ се в североизточната част на острова, около един час с кола от Пуерто Бакеризо Морено. В резервата живеят и се размножават гигантските костенурки. Входът е безплатен, но да стигнете до там е трудно и скъпо. Повечето туристи наемат такси за $ 60 , но има и по-евтин вариант- веднъж седмично автобус отива до Галапагера и обратно за около $ 5 на човек (Попитайте някой местен кой ден, в колко часа и къде спира автобусът. Попитайте друг местен същите въпроси, тъй както има шанс да получите два много различни отговора). А ако искате да разгледате и близкия плаж с бял пясък Puerto Chino (твърде пренаселен за нашия вкус), може да пропусне автобуса за връщане и тогава меже да се приберете на стоп, както направихме ние.

    .

    .

    Кикър Рок (Kicker Rock) се счита за най-голямата атракция край бреговете на о. Сан Кристобал, където можете да се гмуркате и може би ще видите акули чук, както и други видове акули и морски същества. Но може да се гмуркане там само ако се присъедините към организирана екскурзия в компанията на водач и група туристи. Цените за туроператорите са над $ 200 на човек, водата е изключително студена, заради преминаващото от тук антарктическо течение Хъмболт, видимостта не винаги е добра и няма гаранции, че ще срещнете акули чук. Ако имате късмет, може да ги видите като точици в далечината. Не мислете, че това, което ви показват на брошурите ще бъде това, което ще видите в действителност. Ние пропуснахме този тур.

    Тунелите от лава на о. Санта Круз отново бяха на пешеходно разстояние от пристанището и безплатни. Когато външния слой на разтопената лава се втвърдил, течната магма във вътрешността продължавала да тече, оставяйки след себе си тези загадъчни тъмни пещери. Най-хубавото е, че можете да се разхождате вътре!

    .

    .

    Тортуга Бей (Tortuga Bay) на о. Санта Круз е красив плаж с бял пясък в края на тясна пътека дълга 2.5 км, заобиколена от големи кактусови дървета. Входът е на около 20 минути пеша от главния кей в Пуерто Айора. Безплатно е за посетители и е отворено от шест сутринта до шест вечерта. Посетителите трябва да се запишат на влизане в началото където е офиса.

    .

    .

    Стената на сълзите на о. Изабела е друго безплатно място в Галапагос, което задължително трябва да се посети, на 5 км от Пуерто Амистад. По пътя има гигантски костенурки разхождащи се на свобода. Можете да наемете велосипеди или да вървите пеша 1-2 часа, докато стигнете до масивна стена, изградена от тежки вулканични скали. Между 1946 г. и 1952 г. тук е имало каторга и затворниците били принудени да строят тази стена под горящото Екваториално слънце. Единственото предназначение на „Стената на сълзите“ било да се реформират затворниците. Наказание за силните, смъртна присъда за слабите.

    .

    .

    Центърът за развъждане на Гигантски костенурки на о. Изабела (в покрайнините на града; вход свободен) е пълен с миниатюрни гигантски костенурки, както и с гигантски гигантски костенурки- всякакви размери гигантски костенурки- много е забавно да ги гледаш. Дъсчена пътека започва от рзвъдника и минава покрай няколко блата- дом на розово фламинго. Тази кратка екскурзия много ни хареса.

    .

    .

    Сиера Негра (Sierra Negra) на о. Изабела е активен вулкан издигащ се на 1100 м над морето. Последно е изригнал през 2005 г. Кратерът е огромен, пълен с черна втвърдена лава. Достъп- само за организирани екскурзии. Струва $ 30 на човек. Ние се присъединихме към група от около 20 туристи, някои от които не бяха във форма за похода. В самото начало на маршрута още групи се появиха и се образува човешки поток нагоре и надолу по пътеката. Не си заслужава тази екскурзия.

    .

    .

    Лос Тунелес (Los Tuneles) на о.Изабела е може би най-красивото място в Галапагос достъпно за туристи- спокойни води зад рифовете, където счупени тунели от лава образуват естествени мостове и подводни пещери- дом на хиляди птици и морски създания. През април, беше брачния период на „сините крачета“ и имахме шанса да наблюдаваме птиците от близо как пеят и танцуват по двойки. В подводните пещери плувахме с акули, морски костенурки и пингвини. Мястото е строго забранено, освен ако не се присъедините към 80-доларова екскурзия (на човек) с екскурзовод. За съжаление, останалата част от туристите по време на нашата обиколка бяха 90-годишни европейци, които не разбираха инструкциите на водача ни, размътиха пясъка и развалиха видимостта на водата, не можеха да настигнат групата и трябваше да ги чакаме и си изгубихме времето. Старците също така успяха да се появят на преден и на заден план в почти всички наши снимки и видеоклипове. В крайна сметка изживяването така се скапа, че си обещахме вече никога да не се записваме за такива организирани екскурзии.

    .

    .

  • Струва ли си?
  • Ако обичате природата и дивите животни, особено- морския и подводния свят- тогава може би трябва да посетите Галапагос, дори и само за да го отпишете от списъка на местата, които бихте искате да посетите поне веднъж през живота си, въпреки че най-вероятно ще ви заболи, когато дойде време за плащане на преувеличените такси за влизане и цените на туроператорите. В крайна сметка най-вероятно ще се запитате: Струваше ли си?

    .

    .

    Да кажем, че парите не са проблем за вас и не ви е грижа за цените. Но ако си представяте, че ще се разхождате сами по усамотени плажове и вкаменени потоци от лава, че ще снимате уникални животни, че ще се гмуркане в коралови градини и подводни тунели изобилстващи от живот, най-вероятно ще останете разочаровани. Да, можете да се разходите по плажа или да посетите някой вулкан, но в повечето случаи ще трябва да се присъедините към скъпа екскурзия и един куп туристи в пенсионна възраст ще ви правят компания през целия ден. Най-красивите места на четирите острова, които ви е позволено да посетите са забранени, освен ако не сте платили за обиколка (или ако не сте билог по работа). Да, ще направите снимки на уникални животни, но в повечето в заден план ще има розови човешки крака. Да, можете да се гмуркате в коралови градини и подводни тунели, но само ако се присъедините към тур с екскурзовод и да, студената вода ще изобилства от живот- най-вече други туристи.

    .

    .

    С вълнение се запознахме с морските игуани- отвратителни грозни създания и в същото време безобидни вегетарианци, проснали се по скалистите брегове неподвижни, плюят солена вода през носа. Наблюдавахме с огромно уважение гигантските сухоземни костенурки -древни същества, които бавно влачат дебелите си черупките с най-сериозно изражение на набръчканите си лица. Бяхме очаровани от невероятната пъргавина на малките пингвини, летящи грациозно под водата, от огромните морски костенурки, от многото различни видове риби и акули. Завинаги се влюбихме в очарователните мързеливи и миризливи морски лъвове и останахме с разбити сърца, когато дойде време да се разделим и да отплаваме без тях. Но освен животните, там бяха и хората с тяхната алчност и ограничения и това ни развали престоя до такава степен, че в един момент съжалихме, че изобщо спряхме в Галапагос. Има много други места на планетата, където можете да се насладите на природните красоти и изобилието от диви животни много по-евтино, без тълпите, без екскурзоводите и без лудницата. Продължава да плаваме на запад. В полинезийските атоли на Туамоту се гмуркахме със стотици акули, скатове, морски костенурки и разноцветни тропически риби изобилстващи в топлите тихоокеански води. Не се нуждаехме от разрешения или водачи и можехме да се гмуркаме в най-бистрите кристални води колкото си искаме и безплатно. В Нова Зеландия отново срещнахме морски лъвове и пингвини и много други животни и птици, които не бяха заобиколени от туристи с фотоапарати.

    .

    .

    Трудно е да се каже категорично дали Галапагос си струва или не. Със сигурност (и за съжаление) мястото вече не е автентично и е силно прехвалено. В крайна сметка- зависи от очакванията ви и с какво го сравнявате. Много от местата и някои от изживяванията ни харесаха и все пак сме доволни, че имахме шанса да посетим това уникално място, но си тръгнахме със смесени чуства и леко разочаровани. Галапагос определено не е в списъка на местата, които бихме посетили отново.

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    .

    Гледайте кратките ни YouTube видеоа за Галапагос: Sailing Galapagos Part 1 & Sailing Galapagos Part 2

    Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
    Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
    Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

    Share