Тихоокеански преход. Ден 9, 10, 11 и 12

.

.

Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански преход. Ден 2, 3 и 4
Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8

ДЕН 9

06.05.2016г. S06 26’28 “ W 105 43’06 остават 1974 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 12-14възела, няколко облака, темп на въздуха 27 C

Една трета от пътя!

Започваме да пътуваме назад във времето. Да се връщаме в миналото.

2012 морски мили до дестинация- годината, в която напуснахме Канада и започнахме това пътешествие по света.
2003 NM до дестинация- годината, в която Мая се роди. Един дъждовен следобед се появи лилаво космато бебе- най-красивото нещо на света!
2001 NM до дестинация – терористични атаки в САЩ.
2000 NM до дестинация – годината, в която напуснахме България.
1997 NM до дестинация – годината, в която се роди Вик. Нашият син. Липсва ни толкова много …
1994 NM до дестинация – годината, в която се срещнахме с Иво.
1989 NM до дестинация – годината, в която България престана да бъде комунистическа.
1976 NM до дестинация – годината, в която Иво и аз сме родени.
1944 NM до дестинация – Втората Световна Война

Ще продължим да броим морски мили през Руската революция, Френската революция, индустриалната революция, през Средновековието, основаването на България, по целия път обратно до началото на времето- крайната ни дестинация.

.

.

Иво се опитва да вдигне спинакера. Купихме го втора ръка от тавана на един магазин в Мартиника преди две години за 150 евро. Опитахме се да спазарим още по-ниска цена- това е все пак втора ръка спинакер и малко малък за нашата лодка. Нов спинакер може да струва няколко хиляди долара и човекът на тавана знае това. Смее се на нашите опити да свалим цената. Никога няма да намерим по-евтин спинакер. Така че го купихме.

За втори път Иво се опитва да вдигне спинакера, което е едно много особено платно и може да се използва само при определени ситуации: когато вятърът идва зад гърба и не е твърде силен. В такива условия е трудно, понякога дори невъзможно, да се използват джиба и грота. Така че в тези моменти имате нужда от спинакер. Спинакерите се правят от много фин лек материал, големи и пъстри платна са (нашият е жълто и синьо и има една 15 х 20 cм кръпка), и изглеждат като парашути – улавят много вятър. Ако вятърът се смени и задуха странично, спинакерът ще се смачка, тъй като е способен да хваща вятър само отзад. Ако вятърът е твърде силен- има опасност спинакерът да „експлодира“ или да се спука и скъса, тъй като е направен от много тънък плат и не може да издържа на силно напрежение. Но в слаби и умерени ветрове от зад, като преобладаващите пасати в Тихия океан по време на плаване на запад, спинакерът е идеалното платно, особено за катамарани.

Иво трябва да се научи да вдига спинакера. Самото платно е в нещо като ръкав, който трябва да бъде изтеглен до върха на мачтата и с две въжета да се опъне в страни. Необходими са трима души за тази работа. Един да дърпа нагоре, а другите двама да навиват въжетата на страничните лебедки. Но цялата операция завърши с епичен провал. Въжетата са оплетени, нещо е усуквано на върха в ръкава и не ще да се отвори. Иво псува; обвинява Мая и мен за всичко. Никой никога не му е показвал как да вдига спинакер, така че той сам трябва да се научи и това ще отнеме известно време. Така че за сега продължаваме без спинакер. Всички са сърдити.

.

.

Ден 10

07.05.2016г. S 06 49’12“ W108 00 ’40’‘ остават 1835 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 16-20възела, ясно, температура на въздух 27 ° С

Вятърът малко се засили. Отново пробваме спинакера. Отне ни около половин час, но най-накрая го вдигнахме- с много драма. Крещим, обвиняваме се един- друг, обиждаме се, без да ни пука дали съседите ще ни чуят. Мразя това шибано платно! Планирам тайно да го накълцам на парченца с ножицата.

Загубихме още една изкустване стръв. За първи път от дни насам менюто няма да е суши. Празнуваме това събитие с картофи и наденица на фурна, придружени с Галапагоска бира. Шоколадови мъфини и портокалов залез за десерт.

С Иво сме седнали на трамплина вторачени в западния хоризонт и се хилим колко се мразихме преди няколко минути. Мая мисли, че сме луди.

.

.

Ден 11

08.05.2016г. S 07 06’56‘’ W110 24’37“ остават 1691 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 16-20възела, ясно, температура на въздуха 27 ° С

Леко плаване и още една спокойна нощ. Спах цяла нощ в нашата кабина, докато Иво спа цяла нощ в пилотската кабина и от време на време става да проверява електрониките и платната. Той се изнесе в пилотската кабина още в началото на този преход и си обзаведе дългата пейка с възглавници и завивки – направи си уютно местенце.

За да добиете представа какво е да плавате нощем в открито море, си представете, че шофирате с кола (кабриолет; бавно и на круиз контрол) в огромна, неравна нива, в пълна тишина и в пълна тъмнина, без фарове или каквито и да е светлини. Нивата е мека, отразява звездите и мирише на водорасли.

В следобедните часове извадихме едно красиво Махи-Махи или Дорадо или Делфин- все имена, използвани за една и съща златисто-зелено-синя елегантна океанска риба с бяла сочна плът- любимата ни. Мая, която до скоро изобщо не обичаше риба, сега вече хапва печена риба тон и панирано Дорадо, с охота!

.

.

Ден 12

09.05.2016г. S 07 27’37‘’ W 113 00’20“ остават 1535 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 16-20възела, ясно, температура на въздуха 26 ° С

Приближаваме средата.

Мая подготвя „писмо в бутилка“ на четирите езика, които владее: английски, френски, испански и български. Посланието трябва да бъде пуснато в средата на Тихия океан и да бъде намерено на брега на която и да е англо-, френско-, испано- или българо-говоряща страна. Пускането на бутилката е насрочено за когато достигнем 1500 NM до дестинация, което изобщо не е средата на Тихия океан, а по-скоро- средата на прехода между Галапагос и Маркизките. Всъщност, когато стигнем до Маркизките, ще бъдем в средата на Тихия океан и тогава ще ни остават още няколко хиляди морски мили преди да го прекосим. Но за нас в момента, 1500 NM до дестинация представляват „средата“ и тогава ще пуснем писмото в бутилка , както е обичаят. Като се има предвид, че океанските течения взимат боклуците от източното крайбрежие на Азия и западното крайбрежие на Северна и Южна Америка, за да ги завлекат в средата на Северния Тихи океан, където те се завихрят в една голяма вечна боклучена спирала, има по-малък шанс нашето писмо в бутилка да достигне който и да е бряг и по-голям шанс нашето писмо в бутилка да се присъедини към голямото боклучено петно в средата на океана. Там, в огромния боклучен водовъртеж – голям колкото континент- се въртят ли въртят- сред скъсани рибарски мрежи, шишета от кока-кола, леви джапанки, каси от мляко, детски играчки и стари хладилници- вероятно милиони и милиони писма в бутилки- цяла библиотека от приятелски съобщения и отчаяни призиви за помощ- забравени завинаги. Въртят ли се въртят, надясно-наляво, блъскат се едно в друго и никой никога няма да ги намери и прочете. Бих нарекла тази спирала от милиони писма в бутилки: „Тихоокеански бутилчен водовъртеж“.

Гледахме „Срещи на края на света“ на Вернер Херцог. Прекрасен сюрреалистичен документален филм за Антарктика- сбор от интимни интервюта с хора, които работят на замръзналия континент в продължение на месеци и години- научни работници и персонал по поддръжката. Херцог е нашият любим филмов режисьор и сме изгледали повечето му филми. Той дори има един филм на име Fata Morgana. Също, в момента четем една голяма книга в стил „National Geographic“ за Антарктика, и сега Мая мечтае да отиде там някой ден. Може би не с Фата Мргана. Но Антарктика е определено в списъка с мечти на Мая.

Мечтите са очарователно нещо, особено мечтите на хората, които живеят мечтите си, като хората, които плават по света, например. Може би си мислите, че те- хората, които са посетили тропически острови, които са вкусили екзотични кокосови раци, които са се запознали с индианци и са влизали в пещери с тях, които са срещали мравояди в джунглите на Коста Рика- вече са изживели всичко, за което са мечтали и повече нищо не могат да очакват от този живот. Но не е така. Те- тези, които са прекосили Африка с влак, тези, които са обиколили Мексико с велосипеди, тези, които са се събуждали в оризово поле в Индия, наобиколени от стотици хора, наклякали мълчаливо около палатките йм- имат планове и мечти, подобно на всички обикновени хора.

Нашият приятел Рейнхарт например, който е обиколил Европа, Африка, Австралия и Азия с мотоциклет (някакви деца в София му откраднали мотора, така че има лоши спомени от България) и в момента плава из света на 40-футов катамаран „Runaway“ (така го срещнахме в Галапагос) мечтае -планира – да отиде на Луната. ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКОРО. Това може да ви звучи налудничаво, но такива са повечето неща и места, които Рейнхарт вече е сторил и посетил! Просто чакайте малко! И гледайте към Луната! В най-скоро време, една голяма усмивка ще ви огрее от там.
Мечтите трябва да са пищни.

Тази вечер се наложи да пием вино, за да освободим бутилка за писмото.

.

.

Ден 13…

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8

.

.

Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански реход. Ден 2, 3 и 4

ДЕН 5

02.05.2016г. S 04 29’24“ W 095 55’23“ ,остават 2572 NM, GPS 245, вятър югоизток 10-16 възела, облаци, температура на въздуха 26 С

Вятърът се засили и напредваме с 6 възела, джиба и грота отворени максимално. Първите дни се движехме на юг-югозапад, а сега вече се насочихме директно по курса- на запад. Температурата на морската вода скача. Нощите вече не са така хладни и влажни.

Имахме няколко часа по-силен вятър- над 20 възела и нервно море. Движихме със скорост 7-8 възела. Точно по това време закачихме голяма риба. Паника на борда. Иво държи въдицата и се бори със звяра; аз и Мая се занимаваме с платната и лодката. Навиваме джиба и пускаме грота, зщото рибата е на път да измъкне всичката мисина, така че трябва да спрем лодката, дори може би да тръгнем след рибата. Но не се стига до там. Рибата се откъсва и изчезва заедно със стръвта. Беше хубава стръв. Вероятно рибата също е била хубава. Вятърът спадна до 14 възела.

Получаваме съобщения по сателита IridiumGo от няколко приятели, които ни изпращат прогнозата: Криша от Ямбол, която живее на лодка в Австралия, Мел приятел, с който се запознахме в Карибите, също в Австралия в момента и друг приятел- Бойко, с който се познахме от Facebook. Прогнозата за времето изглежда добре. Мел някак си успява да ни следи с помощта на MarineTraffic и знае точно къде се намираме, въпреки че не можем да отговаряме на съобщенията и не можем да изпращаме точни координати или да пишем как сме. Кофти.

Рибоядът ни го няма. Преспа на слънчевите панели, направи голяма бъркотия (наака навсякъде) и си тръгна на сутринта. Тъжни сме, че толкова скоро ни напусна.

На AIS-а засичаме кораб пътуващ на северозапад, на около 8 морски мили от нас- твърде далеч, за да го видим в действителност. Голям контейнеровоз „Hanjin Isabel”. AIS-а ни дава информация за името, размерите, GPS позицията на кораба и дестинацията му, скоростта му и времето до най-близката ни среща. Имаме аларма, която се включва когато засечем плавателен съд на радиус от 2 морски мили- много ценна за нощните вахти. Обаждаме йм се по VHF радиото, канал 16 и ги питаме дали могат да изпратят имейл на нашите приятели Мел и Криша. Офицерът по радиото има забавен акцент и е много любезен. Казва, че повечето от екипажа на кораба са от Филипините, че сега плават към Сингапур и ще се приберат в къщи след няколко месеца. И няма проблем, ще изпрати нашето съобщение. Диктувам му буква по буква имейлите на нашите приятели и няколко думи: „Получаваме вашите съобщения, но не можем да отговаряме. Продължавайте да изпращате прогноза за времето. “

Следобеда, рибоядът ни се завръща! Ходил да лови риба и се прибра. Радваме му се.

Нощта е спокойна.

.

.

ДЕН 6

03.05.2016г. S05 11’10“ W098 13’35“ остават 2428 NM, GPS 255, вятър югоизток 14-18 възела, няколко облаци, температура на въздуха 26 ° С

Снощи празнувахме „една шеста от пътя“. Разделихме разстоянието на малки отсеци. Първо го закръглихме на 3000 морски мили и след това го разделихме на 6, 5, 4, 3 и 2 равни части. 2500 морски мили са една шеста от пътя (пропътуван- остават 5/6). 2400 морски мили- една пета от пътя. 2250 морски мили- една четвърт от пътя. 2000 морски мили- една трета от пътя и 1500 е средата. Да броиш морски мили в Тихия океан е като да броиш дните в затвора, предполагам.

Хубаво спокойно перфектно плаване цял ден, 1 метър вълни, плавно, 5-6 възела скорост. Слънчево. Най-после напредваме добре! Също така – най-после хванахме риба! Една малка риба тон. Суши за обяд.

Получихме съобщения от Мел и Криша. Получили са имейла от „Hanjin Isabel”. Прогнозата за времето изглежда добре.

Мая чете книга на български. Също така се справи отлично по геометрия днес.

Открих около 30 пакетчета заготовка за сладкиш „Бети Крокър“ складирани в дълбоките резерви- четири различни вкуса: шоколад, ванилия, лимон и ягода. Май сме ги забравили от две години най-малко. Всички са с изтекъл срок на годност и мирис на мухъл- някои повече от други. Но сме решени да ги ликвидираме до края на това пътуване. Правя мъфини понякога по два пъти на ден. Шоколадовите и ваниловите са сравнително нормални- само леко намирисват на мухъл. Лимоновите са по-зле, но им добавям големи парчета шоколад за по-добри резултати. Мая ги яде със запушен нос. Номерът е да не ги миришеш. Вкусът е ОК. Ягодовите обаче са напълно отишли, неядливи. Предполагам, че ягодовите заготовки имат повече влага и са създали по-добри условия за мухъл. Добре, че имаме само 3 от тях. Разпръскваме розовото брашно вонящо на плесенясали ягоди в морето. Вътрешните найлонови пакетчета от заготовките събираме с останалите боклуци в една голяма черна торба, която съхраняваме до резервоарите за вода, а външните пакети, направени от рециклиран картон накъсваме на малки парчета и хвърляме зад борда. Няма достатъчно място на лодката да трупаме вички отпадъци в продължение на месец. Всички хартиени, стъклени или метални опаковки могат да отидат зад борда, защото те имат способността да се разградят и усвоят от околната среда на дъното на океана, с изключение на пластмасата. Така че хвърляме в морето всичко органично, хартия, стъклени бутилки и консерви- законно и с чиста съвест, като се стараем да не допринасяме за глобалното замърсяване. Но за съжаление, океанът вече е пълен с пластмасови отпадъци поради неправилното изхвърляне на боклуци в промишлени количества. Въпреки, че траекторията ни не пресича „Тихоокеанското боклучено петно“ ( pacific garbage patch), често виждаме риболовни шамандури, пластмасови бутилки и туби, носещи се по течението. Нелегално изхвърлените пластмасови отпадъци в големи количества на сушата- в пристанища, реки, и канали, както и боклуците от рибарските кораби, платформите и товарните кораби се носят от теченията по повърхността на морето и се натрупват в райони с висока концентрация на морски отломки. Днес има пет океански боклучени петна- най-голямото от които е „Северно-Тихоокеанското петно“ (North Pacific Gyre).

Още една спокойна нощ. Местим часовника с един час назад.

.

.

ДЕН 7

04.05.2016г. S 05 36‘45’‘ ‘W 100 37’ 56“, остават 2282 NM, GPS 260, вятър югоизток 16-20, слънчево, температура на въздуха 27 ° С

Става все по-горещо.

Нощем ме спохождат много сънища.

На сутринта откриваме няколко малки калмарчета и летящи риби самоубили се на трамплина, изсъхнали вече.

Иво успя да закачи и извади голяма риба тон. Този път без крещене и нерви. Направих много суши. Вътрешностите и кожите ги изяде рибоядът ни- директно от ръцете на Maya. Той все още пътува с нас; вече се чуства по-уверен, разхожда се по палубата, ака навсякъде, ходи да лови риба и се връща след няколко часа, и ако му разрешим, ще влезе вътре в лодката. Става все по-нахален.

Вятърът се засили- 20-24 възела; нашата скорост е 7-8 възела. Образуваха се големи вълни. Ще ми се вятърът и вълните да спаднат отново.

Една четвърт от пътя.

.

.

Ден 8

05.05.2016г. S 06 04’59‘‘ ‘W 103 14’42“, остават 2123 NM, GPS 260, вятър югоизток 16-20, температура на въздуха 25 ° С

Развълнувано нервно море цяла нощ и сутрин.

Спокоен ден със слаб вятър.

Правя хляб сутринта и мъфини в следобедните часове. Лодката мирише на пекарна. Зад нас се разстила лека сладникава диря и със сигурност лодките плаващи зад гърба ни има да се чудят от къде се носи тази миризма на шоколад и ванилия (и лек мухъл) насред океана.

Има много други ветроходни яхти, които плават на запад заедно с нас, така че сигурно има някой не много далеч от нас. Радарът и AIS –а засичат плавателни съдове в радиус до 20-30 морски мили, но може да има някой на 40 или 60 морски мили зад нас, без да знаем. По това време на годината, от май до август, много платноходки правят този преход на запад. Вероятно сме най-малко 20 лодки пресичащи Тихия океан по едно и също време. Но океанът е толкова огромен, разстоянията са толкова големи, а платноходките са толкова малки и толкова бавни, че дори и тези, които тръгват заедно само след 1-2 дена се изгубват едни-други, заради разликата в скоростта йм. Много крузъри поддържат връзка между лодките чрез SSB радио, а сега вече и с достъпната сателитна опция IridiumGo. Ние не разполагаме с SSB радио, а сателита ни се повреди и не изпраща съобщения, така че комуникацията ни с брега и с други лодки е ограничена до получаване на съобщения. Иво не може да разбере какъв е проблема. Чустваме се сами и изолирани.

Рибоядът е изчезнал. Мислехме си, че ще пътува с нас през цялото време. Но той си замина. Надявам се, че ще си намери друга лодка и ще оцелее, тъй като вече е твърде далеч от земята и едва ли ще има сили да долети до брега. Ще ни липсва.

.

.

Ден 9

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Тихоокенаски преход. Ден 2, 3 и 4

Тихоокеански преход. ДЕН 1

Cerro Azul

Cerro Azul

ДЕН 2

29 Април, 2016г. – S01 28’49 “ W091 25 ’40’‘ разстояние до дестинацията 2887NM, вятър 6-8 възела, ясно небе, температура на въздуха 25 ° С.

На сутринта все още виждаме конуса на вулкана Cerro Azul на хоризонта зад нас. Вятърът е твърде слаб и едва се движи. Цяла нощ плавахме с 1-2 възела. Платната са увиснали. Навиваме джиба и оставяме само грота. Напредваме с около 50 морски мили за 24 часа.

Морето е спокойно. Няколко рибояда прелитат ниско в търсене на риба и едно малко нежно буревестниче- душата на удавен моряк обречена вечно да броди над океаните – подскача над повърхността на водата около лодката. Тези най-дребни морски птици имат елегантността на фламенко танцьори над водата и с удоволствие прекарвам часове да гледам как кльощавите им крачета едва докосват повърхността- подскачат в търсена на дребен планктон. Хубаво е, когато на близо до нас има други живи същества.

.

.

ДЕН 3

30 Април, 2016г. – S02 44 ’06’ ‘W092 29’ 06 “ Разстояние до дестинацията 2811 NM, вятър 1-2 възела, няколко облаци, температура на въздуха 27 ° С.

Скоростта ни е 1-2 възела, платната са увиснали. Едва се движим. Снощи напредвахме с 4-5 възела с малко повече вятър зад гърба ни. Писна ни от блъскането на увисналите платна.

Получихме съобщение по сателита от нашия приятел Скот от яхта „Beach House“. Той е само на 2 градуса на юг от нас- на около 150 морски мили напред и се движи с 8 възела! Не можем да му отговорим. Нещо не е наред с нашият IridiumGo и не можем да изпращаме съобщения, но поне можем да получаваме съобщения и да зареждаме прогнозата за времето. Нямаме представа какво стана. Странно е. Иво се опитва да разбере какъв е проблемът и как да го оправи.

Забелязах гигантска манта зад лодката. В началото си мислех, че е акула- голяма триъгълна перка стърчи над водата, но след това видях цялото същество- квадратно и плоско като маса!

Вече свикнахме с новата ни рутина, която между другото не е много по-различна от рутината ни, когато сме на котва. Закуска, училище с Мая- наблягаме на тестовете по математика от края на учебника по математика – общо 23 теста- по един за всеки ден от това плаване. Играем на карти, спим,готвим, ядем, гледаме филми вечер. През нощта двамата с Иво стоим на вахта по 2-3 часа, но през повечето време спим и от време на време проверяваме електрониките, радара и чартплотера, за да видим дали нещо се е променило и дали наблизо има друга лодка или кораб. Няма. Сами сме.

Pacific Ocean Sunset

Pacific Ocean Sunset

ДЕН 4

1 май, 2016 -S03 29’08 “ W093 33’41 „Dist“ до Цел 2738NM, инд 8-12 KTS, няколко облаци, въздух температура 25 ° С.

Един рибояд кацна на борда! Страшно се радваме, че имаме посетител. Голям е колкото кокошка, но по-стройна и аеродинамична; сив е, с патешки крачета, с бритон и грозен в лице, най-вече заради бритона и човката- дебела и широка в основата, дълга и заострена в края, като сив морков. С любопитно смешно изражение.

Има много видове рибояди. Има синекраки рибояди със бебшко-сини крачета, като че ли са наджапали в кофа с бебешко-синя боя, с белоснежни гърди, кафяви крила и жълти очи. Има червенокраки рибояди с ярко-червени крака, като че ли са цопнали в кофа с ярко-червена боя- с по-тъмни тела (кафявия вариант) или с бели тела (белия вариант), червените йм крака контрастиращи елегантно със сините йм човки и шарени лица- поразително красиви птици. Скот от яхта „Beach House“ ни писа, че на неговата лодка е кацнал Червенокрак Рибояд преди два дена. Нашия рибояд нито е синекрак, нито червенокрак, а по-скоро тъмно-безцветно-крак; по-грозната и по-скучна версия- най-вероятно кафяв рибояд или някаква друга безинтересна разновидност на същия вид птици. Но ние си го харесваме- дори много- именно за това, че е толкова грозен и за това, че се нуждае от компания и почивка. Тази птица долетя насред океана и кацна на лодката ни- за нас това е привилегия. Изпълни ни с чуство на безопасност- сякаш птицата има доверие на лодката и следователно сме на сигурно място. Изпълни ни също така и с чуство на благородство- ето шанс да помогнем на друг пътешественик – някой, който се нуждае от място за отдих- от оазис в безкрайната синя морска пустуш.

Our Booby-bird

Our Booby-bird

Кит се гмурна директно под лодката. Друг бавно си пое въздух в далечината. Еха! Чудо- китове толкова близо до нас! Възхитени сме, но също така не сме забравили историята за Моби Дик.

И в този момент ги видяхме. Малък червен едноместен хеликоптер бръмчи като насекомо ниско над морето- разузнавач, и четири моторни лодки под него. По-нататък- плаващ град- голям рибарски кораб, от чиято палуба стърчат високи кранове, способни да издърпат от водата и най-тежкия улов. Нямат AIS. Не ни отговарят на VHF радиото. Осъзнаваме, че преследват китовете в международни води, най-вероятно незаконно, освен ако в същото време на същото място няма и риби тон. Китовете, които току-що видяхме вероятно са бегълци от този ужасен, незаконен риболов. Тъжно е. Вълнението и радоста ни от срещата ни с тези прекрасни същества се превръщат в болезнена тъга. Бъдете проклети, китоядни чудовища!

Whale

Whale

Ден 5 …

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Тихоокеански преход. Ден 1

Ден 1

28 април 2016 г. Позиция S 00 57’53“ W 090 57’45“ остров Изабела, Галапагос. Вятър 5-8, вълни 0, слънчево, температура на въздуха 25 ° С, разстояние до дестинацията 2923 морски мили.

.

.

Вдигаме котва на платна, без двигатели. Първо опъваме грота , после издърпваме котвата, пускаме се назад докато се отвори ъгъла на вятъра, опъваме джиба и плаваме. Доста проста процедура, стига да има достатъчно място и достатъчно вятър. Но мястото е тясно, наоколо е пълно с други закотвени лодки и не далеч пред нас има пясъчна плитчина . И няма вятър. Грота е вдигнат и Иво започва да дърпа котвената верига. Вади котвата. Няма вятър. Започваме да дрейфоваме, а течението ни тласка странично към съседния катамаран „Free Spirit“. Започвам да се паникьосвам и приготвям кранец (фендър). Човекът от „Free Spirit“ е на палабута и ни гледа озадачен. Пита ни дали двигателите ни са счупени, в момента в който минаваме безшумно на половин метър от него. Не знам какво да отговоря.

Двигателите работят добре, просто Иво принципно не ги използва, включително когато пускаме и вдигаме котва. За мен, това са най-страшните моменти от живота ни в морето, ако не броим бурите. Иска ми се да сме като нормалните хора, да влизаме и излизаме на мотори в пренаселените котвени стоянки и заливи. Не мисля, че рискът си струва. Иво не мисли, че има риск …

Джибът е опънат. Тръгваме бавно напред с лекия вятър и се отправяме директно към плитчината. „Free Spirit“ сега е на безопасно разстояние зад нас, но шкиперът продължава да ни вика: „Там е плитко, ще заседнете!“ Побърквам се. Очаквам лодката да опре дъното и да заорем всеки момент. Правим поворот, точно когато съм на път да припадна и се отдалечаваме от опасните плитчини, минавайки твърде близо пред друга закотвена лодка. Отправяме се към входа на залива и към открито море.

Стрелката за вятъра на върха на мачтата липсва, след като една птица-фрегата кацна върху нея и я счупи. Може би птицата я е откраднала; може би е отлетяла сграбчила нашата стрелка за вятър в ноктите си, за да я занесе в гнездото си в мангровите. При всички положения, Иво не можа да я намери, въпреки че прекара целия следобед на предния ден да се гмурка около лодката и да търси. Проклета птица! Надявам се да използва стрелката ни като японски меч и да си направи харакири. Това означава, че ще прекосяваме океана без индикатор за ъгъл и посока на вятъра. Ще трябва да разчитаме на старите начини- връзваме конци на няколко видни места по вантите. Те ще ни показват от къде духа вятърът.

Frigate Bird

Frigate Bird

По този начин, стресирани, започваме дългия преход към отсрещната страна на най-големият от океаните- Тихия океан. Планирахме, подготвяхме се и се притеснявахме (особено аз) за това дълго пътуване в продължение на месеци. Трупахме провизии още от Пуерто Рико- преди две години (някои от които вече са с изтекъл срок); говорихме с по-опитни моряци за маршрути и стратегии. Представяхме си как ще бъде. Но има неща, които не може да си представи човек. Да плаваш с малка лодка насред океанската шир, сам в продължение на три седмици, е едно такова невъобразимо нещо.

Семейство Галапагоски морски лъвове си играят около лодката, изпращат ни. Ще ни липсват ужасно. Мая каза, че на земята, те й напомнят на бездомници- мързеливи, тромави, мръсни, груби и напълно невъзпитани. Спят по цял ден, заели най-удобните пейки в парка, вонят ужасно на развалена риба, акат на обществени места, издават шумни повръщащи звуци, бият се за най-съблазнителните места на пейките, държат се грубо един към друг и към случайните минувачи, кърмят невъзпитаните си деца на стъпалата на кея и винаги се качват- напълно неканени- на лодките на хората, особено през нощта. Ще ви откраднат рибата, ако имате такива, ще лаят по вас, ще се изакат върху палубата, ще се въргалят по възглавниците, и ще избягат неохотно оставяйки след себе си смрадлива диря, ако ги изгоните (което не е лесна работа), готови да се завърнат при първа възможност. И въпреки това, никога не им се разсърдихме за набезите.

Във водата се трансформират напълно и се превръщат в нежни, грациозни, омагьосани същества, притежаващи пъргавината на световно известни водни акробати. Обичаме ги.

Тази сутрин, тръгвайки от Галапагос, осъзнавам, че няма да видим земя и цивилизация за много дни-няма да има зелени дървета, кафява пръст, червени покриви, жълти пеперуди- само синьо и черно море. Може би ще корабокрушираме в буря, може би Фата Моргана ще се блъсне в заспал кит или изгубен контейнер през нощта и ще потъне заедно с тримата си безпомощни пасажери. Тревожих се за всички тези неща толква дълго време, че вече съм свикнала с мисълта или по-скоро съм се научила да я подтискам. Готова съм за този преход. Това, което много ме натъжава точно в този момент, когато слънцето изгрява с лилава светлина иззад тъмния кратера на вулкана Серо Асул, който се смалява зад гърба ни, е фактът, че няма да видим морските лъвове вече … Ако плача, то със сигурност е за морските лъвове.

.

.

Ден 2 …

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share