Тихоокеански преход. Ден 18, 19, 20, 21, 22 и 23

.

.

Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански преход. Ден 2, 3 и 4
Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8
Тихоокеански преход. Ден 9, 10, 11 и 12
Тихоокеански преход. Ден 13, 14, 15, 16 и 17

Ден 18

15-05-2016г. – S 09 21 ’50’ ‘W 127 05’ 28 “ oостават 690 NM, GPS посока 265, вятър E 8-10 възела, облачно, температура на въздуха 28 ° С

Спокойно море. Напредваме бавно с 3-4 възела. Няма риба.

Правя нещо като мусака с картофи и телешко варено от консерва за обяд. Щеше да е добре, ако имахме пресни плодове и зеленчуци. Прясно месо. Почти нищо не е останало за ядене, освен консерви и сухи храни (макарони, ориз, брашно). Голяма част от стоте яйца, които купихме в Галапагос се развалиха, въпреки че ги съхраняваме в хладилника. Мисля, че половината бяха развалени още като ги купихме. Кой знае колко време са пътували преди да пристигнат в малкото магазинче на о. Изабела.

Свежите продукти свършиха само след около 10 дни плаване, с изключение на картофите. Добре, че обичаме картофи. Но и те започват да се развалят- меки, сбръчкани, с тъмни петна- няколко се разсмърдяха ужасно и ги метнахме в океана.

Зелето, морковите и лукът издържат най-дълго, както и ябълките и портокалите. В хладилника, траят повече от месец, а извън хладилника, когато температурата на въздуха е 30 C, 1 до 3 седмици е максимума. Жалко, че няма достатъчно място за всички пресни продукти в хладилника. Корабните хладилници не са същите като хладилниците в къщите. Нашият е подобен на сандък доста по-малък от нормалните хладилници, с капак, който се отваря вертикално. Ако трябва да вземете нещо от хладилника (например парче сирене), трябва първо да извадите всичко (картона с яйцата, бутилките, салатите, доматите, отворените буркани с маслини или сладко от ягоди), за да достигнете това, което ви трябва – затрупано на дъното. Защото това, което ви трябва, винаги е затрупано на дъното.

Добре, че взехме цял чувал брашно- редовно правя хляб и е доста успешен.

Но няма риба.

.

.

Ден 19

16-05-2016г. – S 09 27’45“ W 129 03’42“ остават 573 NM, GPS посока 265, вятър E 8-10 възела, няколко облака, температура на въздуха 28 ° С

Още една красива нощ с ярка луна. Спокойно плаване. Става все по-горещо.

Иво измъкна риба тон! Суши- отново в менюто ни днес! И утре …

.

.

Понякога се чустваме самотни насред океана, но никога не сме сами. Виждаме птици- денем, а понякога дори и нощем- почти всеки ден от този преход. Мислехме, че няма да има никакви птици в средата на Тихия океан, но ето че има. Не много- само една-две тук и там. Не изглеждат заблудени или изморени. Прелитат ниско, оглеждат за риба или си почиват кацнали във водата; дори понякога идват да ни проверят любопитни, преди да отлетят на там, за където са тръгнали.

А дори, когато няма птици наоколо, знаем, че морето под нас гъмжи от живот. Делфини си поемат въздух от време на време и винаги идват да си играят около лодката; понякога срещаме и китове. Цели пасажи от летящи риби панически изскачат от повърхността на морето стреснати от лодката. Подобни на огромни водни кончета, те прелитат на височина до един метър в дълги параболи над водата издавайки хеликоптерни звуци с крилата си, преди да се цопнат по корем обртно в морето. Всяка сутрин намираме умрели летящи риби и дребни изсъхнали калмари (явно и те прелитат) на палубата. А освен това, има още много най-различни риби и морски същества, които не виждаме, но знаем, че са там, точно под лодката- всякакви риби и акули, разбира се. Дълбоко под нас.
Океанът- до голяма част неизследван- е враждебно място, в което хората не са в състояние да оцелеят. Неестествено е за човека да бъде в морето- нуждаем се от въздух и земя. И все пак- ето ни тук.

Ден след ден- сами насред океана.

.

.

Ден 20

17-05-2016г. – S 09 45’09“ W 130 52’47“ остават 464 NM, GPS посока 260, вятър E 6-8 възела, ясно, температура на въздуха 28 ° С

Най-бавния напредък от началото на този преход. Вече изминаха 19 дни. Сами насред океана. Сами с птиците и морските обитатели.

Придвижваме часовника, добавяйки по един час на всеки няколко дни- няколко пъти вече.

.

.

Усещането понякога е сякаш сме спрели и изобщо не напредваме; не отиваме никъде. Не заради бавната скорост, а заради непроменящия се еднообразен пейзаж. Сякаш стоим на едно място- в центъра на голям син кръг. Нито се доближаваме, нито се отдалечаваме от вечната скучна линия на хоризонта.

Синият кръг около нас не се променя- един и същ ден след ден. Сякаш Галапагоските острови са зад източния хоризонта и вчера ги зърнахме за последно. Или Маркизките острови са зад западния хоризонт и ще ги забележим всеки момент. А понякога усещането е като че ли не съществуват никакви острови и плаваме вечно на планета, съставена изцяло от океани. Изгубили сме усещането за време и разстояние.

Представете си … Някои неща е трудно да си представите…, че гледате през прозорец на бавно движещ се влак, прекосяващ безкрайна пустиня.

Ако нямахме GPS, който да определя позицията ни на морската карта, бихме се объркали напълно във времето и пространството.

Изкуството да определяш точната си позиция по звездите е почти изцяло забравено в нашите дни. И много други изкуства … Връзката „човек- природа“ е заменена от „човек-технологии“.

Ветроходството днес е много по-лесно и достъпно именно благодарение на новите технологии, но също така сме станали прекалено зависими от уреди и електроники, които могат да се развалят всеки момент.

Мая най-после завърши учебника по математика и всичките 23 теста в края, което си е огромно постижение! Вече две години се мъчим с този дебел учебник от Тринидад и Тобаго и сега вече свърши. Следващите няколко седмици –ваканция!

.

.

Ден 21

18-05-2016 – S 10 02’37“ W 133 05’40“ остават 332 NM, GPS посока 265, вятър ENE 12-14 въела, ясно, температура на въздуха 29 ° С

Добър напредък с 5-6 възела и гладко море. Денонощно сме на спинакер.

Мием лодката, чистим, перем (на ръка в големите оранжеви кофи). Резервоарите ни за сладка вода побират 800л. Машината за десалиниране на вода- Catalina MK II Spectra Watermaker обезсолява 42л питейна вода на час. Поддържаме резервоарите наполовина пълни, за да намалим теглото в предната част на лодката и въпреки това имаме достатъчно вода за почистване, миене и къпане. Слънчевите панели произвеждат достатъчно електричество за машината за вода и всички други електрониката на борда, така че не се налага да пускаме двигателите нито за секунда.

Последният път, когато ползвахме двигателите бе в Галапагос, по време на тревогата за цунами. Имаше голямо земетресение в Еквадор- на около 500 морски мили- и последва тревога за цунами точно след залез слънце една вечер. Така че трябваше бързо да евакуираме котвеното заедно с всички останали лодки- около 20-30 най-различни плавателни съдове – и да изчакаме няколко часа в по-дълбоки води далеч от сушата. Цунамито така и не дойде или бе толкова незначително, че не го усетихме, така че всички дружно се прибрахме обратно в заливчето, пуснахме си котви- всеки на старото място- и си легнахме. Това бе последният път, когато включихме двигателите.

.

.

Ден 22

19-05-2016 – S 10 21’07“ W 135 11’38“ 0стават 207 NM, GPS посока 270, вятър ENE 14-16 въела, облачно, температура на въздуха 29 ° С

Доближаваме Маркизките острови; вълнуващо е.

Шест шквала един след друг. Наричаме събитието „турнир по шквалове“. Не са много силни, а и вече имаме приготвени касите от бира, така че не се шашкаме.

След „голямата бурята“, завързахме две дълги въжета за две от жълтите пластмасови бирени каси, които купихме на тръгване от Галапагос (вече празни)- големи и яки, за еднолитрови бутилки-и ги приспособихме вместо дрог. Пускаме ги от кърмата при силен попътен вятър и вълни, за да предотвратят сърфирането и да стабилизират лодката. Приготвихме ги веднага след „голямата буря“ преди няколко дни и вече ги изпробвахме в един от шкваловете. Работят чудесно. Щеше да е страхотно, ако ги бяхме приготвили по-рано.

Става изключително горещо. Задушно. Термометърът достигна 31 C. И дори през нощта не се разхлажда. Поливаме се с кофи морска вода.

.

.

Ден 23

20-05-2016г. – S 10 26’52“ W 137 56’08“ остават 44 NM, GPS посока 275, вятър E6-8 възела, облачно, температура на въздуха 30 ° С

На обяд остават само 44 морски мили до първия остров от Маркизите.

Нещо странно се случва и с трима ни. Изпитваме нещо като носталгия, вместо радостно вълнение. Вместо щастливи и възторжени, ние се чувстваме тъжни при мисълта за земя и цивилизация. Мая дори малко поплака. Бихме продължили да плаваме още толкова. Може би има някакво научно обяснение за това необичайно психическо състояние.

Иво извади още една риба тон. Други две се измъкнаха.

Вятърът намаля съвсем. Плаваме съвсем бавно. От западния хоризонт бавно изплува тайнствен, почти прозрачен силует на остров. Нашият перфектен син кръг изведнъж се промени и се превърна в диамантен пръстен. Втренчили сме се в о. Фату Хива сияещ в далечината.

Залез. Ще пристигнем през нощта.

В място отвъд реалността.

.

.

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Тихоокеански преход. Ден 13, 14, 15, 16 и 17

.

.

Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански преход. Ден 2, 3 и 4
Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8
Тихоокеански преход. Ден 9, 10, 11 и 12

Ден 13

10-05-2016 S 07 55’40“ W 115 40’34“ остават 1373 NM, GPS посока 245, вятър ESE 16-22 възела, ясно, температура на въздуха 26 ° С

Прекосихме средата! Мая пусна бутилката с посланията (на четири езика) оформени като свитък и увити в една фалшива банкнота от 100 долара, за да привлече внимание, в случай, че някой намери бутилката и реши да не я отвори.

.

.

Вятърът и вълните се повишиха. Плаваме със 7-8 възела. Морето е нервно с 4-метрови вълни и става все по-некомфортно.

Когато при голямо вълнение се опитваш да спиш, подскачайки нагоре-надолу в леглото, се събуждаш и цялото тяло те боли сякаш са те били. Аз лично не мога да спя добре в лошо време; събуждам се панически при всеки звук и сънувам много, ако изобщо заспя. Толкова много неща се случват и толкова много хора ме посещават в сънищата ми; събуждам се изтощена.

Когато при голямо вълнение се опитваш да готвиш, трябва много да внимаваш да не разлееш нещо или да не се порежеш, тъй като целият камбуз оживява и всичко е в движение- чиниите, храната, печката. Да сготвиш супа е невъзможно и абсурдно. Дори да налееш чаша вода е цяло предизвикателство. Веднъж, една бутилка олио падна и се разля и подът стана смъртоносен за дълго време.

Когато при голямо вълнение искаш да отидеш до тоалетната, трябва да проявиш сръчност и умения, за да не се нараниш в процеса. Моята стратегия е следната: заставам пред отворената врата на тоалетната и с гръб опрян на стената за опора, ръцете ми са свободни. (До този момент ръцете ми са били заети да се държа за перила и дръжки, за да не падна докато се придвижвам по стълбите и коридора към тоалетната, тъй като лодката подскача неконтролируемо.) Само така мога да си смъкна гащите, без да падана. После отново се хващам някъде за опора и влизам в тоалетната. Пускам водата, докато още съм седнала (имаме две елктрически тоалетни и пускането на вода е сравнително лесно- едно натискане на копчето). После излизам придържайки се и си вдигам гащите отново с гръб опрян на стената за опора.

Иво рестартира сателита Iridium Go и той взе, че проработи! Вече можем не само да получаваме, но и да изпращаме съобщения!

.

.

Ден 14

11-05-2016 S 09 01’54“ W 118 18’32“ остават 1210 NM, GPS посока 230, вятър E 20-30kts, облачно, температура на въздуха 27° С

Вятърът се засили още повече и го дават още по-силен утре. Вълните са големи и идват от всички посоки. Грота е рифован и се движим само с 6 възела.

Шквалове. Поривите на вятъра достигат до 32 възела. Страх ме е. В такива моменти си мисля, че трябва да спра с плаването.

Небето е мрачно, покрито с гъсти ниски облаци. В далечината се вижда странно петно оранжево-розова светлина. Изглежда като огън над водата. Може би има процеп през облаците и се получава някакво светлинно пречупване от слънцето, не знам…

Размишляваме за извънземните. Мая се чуди, дали ако дойде извънземно на борда да го запазим или да го мятаме във водата. Най-добре да го запазим и да го принудим да ни мие чиниите и да играе на карти с нас.

.

.

Ден 15

12-05-2016 S 10 11’57“ W 120 36’54“ остават 1068 NM, GPS посока 275, вятър E 20-26 възела, облачно, температура на въздуха 26 ° С

Уморени сме. Снощи не спахме много, нито предната вечер. Морето продължава да се вдига; свикнахме с постоянното клатене.

В 05:00 часа- все още тъмно- ни връхлита буря с 40 възела ветрове и дъжд. Грота и джиба са рифовани. Вълните са огромни- плашат ни повече от вътъра. Автопилотът спира и Иво хваща руля на ръка през най-голямата гадост. Няколко пъти му се струва, че лодката ще се преобърне и не може да я удържи. Сърфираме с 12 възела.

Предницата на лодката е прекалено тежка. Пълна е с книги. Стотици книги, които сърце не ми даде да изхвърля (защото ги обичам твърде много- голяма грешка) и си ги разкарваме из света като някакви идиоти вече четири години. И сега сме в голяма беда. Когато катамаранът е тежък отпред и вълните и вятъра бутат отзад, носа може да се закопае под водата и бихме могли да се преобърнем. Имаме нужда от нещо, което да ни спре да сърфираме толкова бързо, като дрог или морска котва, но нямаме.

Решаваме да свалим грота напълно и да рифовае джиба още повече. Но това означава, че трябва да се завъртим срещу вятъра и вълните. Големи вълни. Правим маневрата успешно.
Изпращам съобщения до Мел и Криша с нашата позиция, в случай, че тръгнат да ни издирват.

Един час по-късно, бурята е отминала. Изгрев. Добре сме. Иво ремонтира автопилота.

Шквалове до края на деня, но не повече от 30 възела.

.

.

Ден 16

13-05-2016 S 09 22’58“ W 122 35’33“ остават 955 NM, GPS посока 305, вятър E 16-20 възела, ясно, температура на въздуха 26 ° С

Рибарска лодка на 11 мили на север! Yahatamaru. GPS посока 182. Не сме сами за няколко минути!

Най-сетне времето се оправи и отново плаваме бавно и спокойно. Вдигнахме спинакера. (Отне ни известно време, но вече му хващаме цаката.)

Иво и Мая кърпят джиба (на 16-годишна възраст- оригиналното платно), на който се отвори 40см дупка по време на бурята. Вече за стотен път кърпим джиба, откакто имаме лодката и платното е заприличало на юрган – от онези с многото кръпки. Определено се нуждаем от нов джиб.

Още един ден в Тихия океан.

Трябва ни риба.

.

.

Ден 17

14-05-2016 S 09 23’22“ W 124 36’13“ остават 836 NM, GPS посока 265, вятър E 8-10 възела, облачно, температура на въздуха 27 ° С

Иво спи цяла нощ, изтощен след бурята и лошото време през последните няколко дни.

Аз съм на руля и се опитвам да остана будна в продължение на 6 часа. Нямам нищо против да не спя; просто не искам повече бури и шквалове. Движим се бавно, вятърът е спокоен и всичко е наред.
Нощта е грандиозна. Дребни микроорганизми експлодират със зелена светлина около лодката и в пяната отзад, блещукайки магически сред отраженията на милиарди звезди. В космоса сме; в центъра на черна стъклена сфера, която се изпълва с биолуминесценция, когато я разклатите.

Луната в тази течна вселена е ярка и добронамерена. Когато Луната е така кръгла и голяма не се чустваме сами. Луната е също така най-трагичното същество, което познавам. Винаги съм разговаряла с Луната, още когато бях дете и баща ми заминаваше надалеч с големите фериботи за дълго време, някъде от другата страна на Черно море. Изпрщах съобщения на Луната, а тя му ги предаваше. Така комуникирахме, баща ми и аз. С помощта на Луната. Все още така комуникираме, баща ми и аз, сега, когато него вече го няма.
„Предай му, че ми липсва …“

.

.

Ден 18…

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share