Щастливите хора на о. Нуку Хива

.

.

След о.Тахуата, плаваме към о.Нуку Hiva- най-големият от Маркизките острови (330 кв км) и вторият по големина в цяла Френска Полинезия след Таити. Подобно на всички други острови от Маркизите, Нуку Хива е млад вулкан, между 4 милиона и 400 хиляди-годишна възраст, без бариерен коралов риф. На 400 хиляди години, той е „остров-бебе“ от геоложка гледна точка (Карибските острови например са на около 50 милиона-годишна възраст). Тук драматичните назъбени върхове и кратери на вулкани с причудливи форми все още не са се поддали на заглаждащите ефекти на ветровете, дъждовете и времето.

.

.

Taiohae е столицата и най-населеният град на Маркизите. Решихме да го пропуснем и вместо това да плаваме до други два от най-закътаните усамотени залива.

Първият от тях, заивът Anaho, се намира в североизточната част на острова, недалеч от мястото, където Робърт Луис Стивънсън- автор на „Островът на съкровищата“- пристига през 1888 година . Херман Мелвил (автор на „Мобидик“) пише първата си книга „Тайпи, или бегъл поглед на полинезийския живот“ основавайики се на впечатленията и преживяванията си в Нуку Хива.

.

.

Анахо е един от най-красивите заливи в Полинезия, който сме виждали, с пясъчни плажове, палми, остри скални образувания и вулканични хребети на заден план, създавайки драматични спиращи дъха пейзажи.

.

.

Отнема ни един час да влезем в дълбокя залив, бавно на платна. Вятърът ту спира напълно,  ту сменя внезапно посока или се засилва ускорен надолу по планините.

Прекарваме тук само няколко дни, гмуркаме се, разхождаме се из плажа и търсим кокосови орехи преди отново да поемем към Hakaui Bay от южната страна, където пристигаме заедно с една голяма туна. Водите около тези най-изолирани острови в Южния Пасифик са богати на риба и да уловиш голяма риба тон, уаху, дорадо или марлин не е рядко изключително събитие.

За пореден път влизаме в залива без да включваме двигателите и пускаме котва на платна. Свикнали сме на тази процедура, след три години практика.

.

.

Първо забавяме лодката като отваряме платната (увеличаваме ъгъла на вятъра) или отпускаме въжето на грота напълно, ако вятърът е много силен, така че платното да хваща по-малко вятър. Избираме мястото, където да пуснем куката и бавно се насочваме натам. Иво бързо навива фока (или „стаксела“-предното платно) щом сме достатъчно близо до избраното място и обръщаме носа към вятъра почти в последния момент. Отнема известно време, преди лодката да спре напълно. Мая пуска котвата и оставяме грота вдигнат за известно време, така че вятърът да избута лодката назад, за да хване котвата. След това пускаме грота. Почти същата процедура е като пускане на котва на мотор, само дето не трябва да се правят грешки и маневрирането зависи от посоката и силата на вятъра.

Тук срещаме отново нашите нови приятели от белгийския катамаран „Mercredi Soir“ и немското семейство с двете малки сладки момиченца от катамаран „Invictus“, с които споделяме голямата риба тон на борда на Fata Morgana- първият от поредица епични купони.

.

.

Заливът Хакауи е делта на река и началото на пътеката до третия най-висок водопад в света. Иво и аз се мятаме в страхотния ни оранжев каяк (подарък от KayakShop.BG), а Мая е в дингито с нейните приятели Том и Сам около час зад нас.

Влизаме от морето в реката, сякаш влизаме в друг свят, в сянката на зелена планина. Каякът се плъзга безшумно по тъмната неподвижна река. Големи жълти цветя плават над  перфектние си отражения; редица кокосови палми охраняват бреговете. Нарушаваме спокойствието на една чапла кацнала на ръба на реката и на една змиорка легнала под повърхността на водата.

.

.

Реката тече бавно, пълноводна и дълбока известно време. Достигаме до градината на малка къща. Тук става плитко. Завързваме каяка за едно дърво. Тази земя, с всичките й овощни дървета и едри цветя и тази къща, заобиколена от кокосови палми, бананови растения и храсти отрупани с дребни червени люти чушлета принадлежат на едно местно семейство- една вечно усмихната поинезийка, нейният супер нервен мъж с татуирано лице и 12-годишният йм син.

.

.

Пътеката до водопада Вайпо минава през тяхната земя и те посрещат туристи през цялото време, водят ги през планината, организират вечери за крузъри и търгуват с плодове.

.

.

Денят напредна, а и пътеката е кална от дъжда в планината, така че заедно с нашите приятели, се качваме само до мястото, от където се вижда водопада- тънък и висок- спуска се надолу по вулкана. За да отидем до самия водопад, имаме нужда от водач, пътеката трябва да е суха, и трябва да тръгнем сутринта, тъй като походът е дълъг и труден. Доволни сме, че го видяхме, макар и от разстояние и от там се връщаме при екстравагантните полинезийци и тяхната къщичка край реката.

Vaipo Waterfall

Vaipo Waterfall

Маркизките хора са роднини на маорите от Нова Зеландия. В полинезийската митология, техните общи предци идват от Hawaiki – родината на полинезийските народи. Хората Hawaiki се пръснали из цяла Полинезия- по тихоокеанските острови, в открити канута, наречени “waka”. Ето защо дори и днес маорите и островитяните имат толкова много общи неща- музика, танци, традиционни татуировки, вярвания и митология.

.

.

Полинезийците са също така най-приветливите хора, които посрещат непознати гости с отворени обятия и усмивки на лицата, без предразсъдъци или мнителност. За нас беше огромна приятна изненада да срещнем такива хора , след като пообиколихме света и срещнахме какви ли не. Не вярвахме, че те наистина все още съществуват- честни, открити, щедри и топлосърдечни, като щастливи деца. Направиха ни щастливи и нас.

.

.

„Лудия“ фермер и жена му приготвят вечеря за група крузъри, между които семейството от яхта „Муктук“ с две момчета родени и отгледани на лодката, чийто живот е пълен с истории достойни за книга.

The Muktuk kids

The Muktuk kids

Всички съставки за вечерята са отгледани в собствената йм градина или уловени в „задния йм двор“ , т.е. реката, океана и планините. Менюто е: риба и морски дарове, приготвени с прясно кокосово мляко, печено пиле и козе месо мариновани в прясно кокосово мляко и сърцераздирателна плодова салата, съдържаща невероятно разнообразие от местни плодове, със сос от прясно кокосово мляко.

Тези хора живеят извън системата (или просто в някаква съвсем различна от позната на нас „система“) в най-красивото място на планетата. Имат всякакви видове плодове и зеленчуци в техния огромен двор в непосредствена близост до реката; имат кокосови орехи, които използват във всички рецепти и за копра; отглеждат прасета, кози, коне и кокошки; ловят риба в океана и ловуват глигани и диви кози в планината; организират традиционни вечери в къщата си за крузъри; и търгуват с плодове.

На следващия ден се връщаме с подаръци за тях и техния син. Те ни дават в замяна кофа с pamplemousse – огромни супер вкусни грейпфрути, купища карамболи, кокосови орехи, банани, няколко големи и различни на цвят папая (едни зелени, други оранжеви), които сами си набираме от дърветата. Така запасени с планина от пресни плодове, сме готови да отплаваме.

.

.

Планираме прехода от Маркизите към сините атолите на островната група Туамоту от о. Уа Поу- последният от Маркизките острови по пътя ни.

Jilie and Lena S/V Invictus showing Maya the drawings they made for her.

Jilie and Lena S/V Invictus showing Maya the drawings they made for her.

.

.

* Не пропускайте да гледате 12-минутното ни филмче „Извън системата в Нуку Хива“, -разходка по реката и до водопада, среща с приятелите ни, с децата от „Муктук“ и с полинезиеца с татуираното лице. 

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Continue reading

Share

Сините води на залив Ханамоеноа в Тахуата

 

.

.

Срещу o.Хива Оа, само 2.5 морски мили, се намира о.Тахуата- най-малкият от населените острови в Маркизите.

Плаваме до Hanamoenoa Bay- малък залив с яхти, с чудесен блестящ  плаж , където навремето е идвал Капитан Кук. Заливът е плитък с бял пясък и топла, напълно прозрачна тюркоазена вода, като течно стъкло. Тук вече има няколко лодки и други пристигат след нас. По това време на годината, крузърите пресичат Тихия океан и Маркизките заливи са пълни с пристигащи яхти.

.

.

От месеци насам не сме били закотвени на място с такава чиста топла вода. Опитвам да си спомня… Las Perlas в Панама или Сан Блас? Повече от една година? Веднага скачаме във водата и Иво започва да стърже корпусите от полепите и водорслите, колонизирали дъното на нашата Фата Моргана.

.

.

Лодката пристигаща след нас пуска котва и човека скача във водата с една шпатула в ръце- и той да чисти корпуса. ВСИЧКИ крузъри без изключение пристигащи в Hanamoenoa Bay си стържат дъната на лодките тук. Спонтанно, това място се е превърнало в „почиствателна станция“ за яхти.

.

.

Докато Иво е зает, Мая и аз се гмуркаме наоколо. Такова удоволствие е да плуваш в 31 градуса вода. Има няколко корали в близост до скалистите брегове с колонии тропически риби. Но като цяло заливът е плитък и дъното е покрито с бял пясък. Котвите тук държат перфектно. Плуваме до брега.

.

.

Мая радостно си играе с вълните, а аз през това време се разхождам по плажа. Чухме, че един дружелюбен човек на име Стивън живее тук сам в една барака на плажа, но го няма  вкъщи. Може би му е станало скучно да си прекарва целия живот на брега на морето с крузъри, които идват и си отиват и сигурно е заминал да посети приятелите си в селото. Във всеки случай, не се завърна през цялото време, докато бяхме в Тахуата.

.

.

Къщата му представлява семпла дървена конструкция с отворена веранда издигната над земята около метър. Има външна маса, открита кухня с огнище, бидони за съхранение на вода и други битови неща.

.

.

Има и много паднали кокосови орехи, разхвърляни наоколо. С една приятелка от Литва-Ругиле на борда на яхта „Moonshine“- решаваме да счупим няколко кокоса. Но те принадлежат на Стивън, а той не си е вкъщи. Най-вероятно, не би имал нищо против да вземем няколко от неговите кокоси, особено ако оставим нещо в замяна? Донасяме консерви боб и доматено пюре, които оставяме на едно рафтче до огнището и с чиста съвест започваме акция „Момичета с Мачете“. Ругиле размахва мачетето доста умело за момиче. Четири от големите кокосови орехи пълнят литър и половина бутилка. Запасяваме се с вкусна кокосова вода.

Rugile S/V Moonshine

Rugile S/V Moonshine

Тахута се превърна в любимото място на Мая от всички Маркизки острови. Не само, защото водата е като плувен басейн и тя прекара повече време във водата, отколкото извън водата- да си играе на плажа или да се гмурка около лодката и скалите, но и защото тук Мая срещна Том и сестра му Сам –две деца от Белгия, плаващи на борда на катамарана „Mercredi Soir“.

.

.

Тук срещнахме още едно семейство на борда на 52- футов катамаран „Invictus“. С „Mercredi Soir“ (Белгия) и „Invictus“ (Германия) станахме неразделни и обиколихме заедно полинезийските острови, споделяйки  забавни и красиви моменти, помагайки си едни на други в нужда и беда.

.

.

Също тук срещнахме за първи път катамарана „ Moby“ и яхта „Excalibur“- две семейства от Франция. С тях също станахме добри приятели и ги срещахме тук и там из островите чак до Нова Зеландия.

Maya

Maya

С тези приятелски семейства на яхти споделихме най-красивите ни спомени от Южния Пасифик- истории и приключения от райски места, които нямам търпение да ви разкажа.

.

.

tahuata

* Не пропускайте да гледате 10-минутното ни филмче „Момиче с Мачете на о.Тахуата“ , с прекрасни гледки от острова, подводни кадри, игри на плажа, скокове от скалите, и МНОГО КОКОСОВИ ОРЕХИ.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме.

Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Share

Официално влизане в Хива Оа- островът на Пол Гоген

Atuona Bay, Hiva'Oa

Atuona Bay, Hiva’Oa

След Фату Хива, плаваме 45 мили до следващия остров от Маркизите- Хива’Оа.

Хива Оа е един от най-големите и най-населените острови в Маркизите, а пристанището Atuona е едно от няколкото официални пристанища за пристигащи яхти и кораби. Тук официално пристигнахме във Френска Полинезия.

.

.

Процедурата по влизане с яхта за Френска Полинезия е различна за различните хора. Ако пътувате с Европейски паспорт- регистрацията е безплатна в местното полицейско управление . Дават ви право на 6-месечен престой (или завинаги, ако сте французин). Отивате с паспорта и документите на лодката в „жандармерито“ и подписвате един формуляр – отнема 15 минути.

.

.

Ако пътувате с канадски, американски, южноафрикански или друг „неудачен“ паспорт- имате няколко варианта: да внесете депозит в банката (който ще ви бъде върнат няколко месеца по-късно, когато напуснете Френска Полинезия; плаща се само с кредитна карта) и така да докажете, че имате средства в случай, че нещо се случи с вас и се наложи да ви извозят със самолет извън страната; или трябва да покажете, че сте си купили самолетен билет- дори, когато идвате с яхта; или ще трябва да наемете агент, който да стане ваш гарант.

Ако сте американци или канадци можете да останете в продължение на 3 месеца, а ако сте южноафриканци- 2 седмици! И губите пари във всички случаи. В първия вариант (банков депозит)- губите главно от курса при обмяната на пари и банкови такси (над $ 150, в зависимост от валутните курсове в момента). При втория вариант- ако си купите билет за самолет- можете да го върнете на следващия ден след като ви бият печата в паспорта (това е най-евтиният вариант- таксата за връщане на билет е около $ 20-25). Ако наемете агент-гарант, трябва да платите $ 300 за услугите му и да имате валидна здравна осигуровка.

Aranui

Aranui

Иво и аз сме родени в България (Европа), а Мая е роден в Канада, но нашите български паспорти са изтекли и не успяхме да ги подновим, тъй като никъде по пътя ни нямаше българско посолство. Опитахме се в българското консулство в Панама, но там не правят паспортни услуги и не стана. Така че пътуваме с канадски паспорти.

Човекът в полицейското управление в Atuona ни казва, че не могат да признаят европейското ни гражданство, освен ако не представим валиден Европейски паспорт (не изтекъл). Така че трябва или да платим депозит в банката  (около $5000 за тримата), или да купим билет за самолет; или да наемем агент.

.

.

Започва нашето ходене по мъките. Лутаме се между банката, полицията и агента; приятели се опитват да ни помогнат с многото проблеми, които възникват допълнително.

В един момент, около две седмици по-късно (все още не сме готови), питам в полицейския участък какво ще се случи, ако не се чекираме изобщо и продължим да си плаваме от остров на остров? Ще ни арестуват ли, ще ни конфискуват ли лодката? Ще ни вкарат ли в затвора? – Не, казва полицаят, не знам какво ще се случи …

.

.

Нищо няма да се случи, най-вероятно. По-късно срещнахме двойка американци, които никога не са се чекирнали във Френска Полинезия и са останали в продължение на три години. Смятат да останат още две.

Накрая остана само един начин- да наемем агент. Но нямаме застраховки. Правим си DiverDAN- възможно най-евтиният вариант за здравни застраховки. И плащаме таксата на агента, която ни разбива … За втори път съжаляваме, че са ни изтекли българските паспорти- първият път беше в Колумбия.

Повече от две седмици след пристигането ни, най-накрая сме законно регистрирани и свободни да продължим да плаваме и да обикаляме из островите и атолите на Южния Пасифик.

.

.

Използваме времето, докато сме на о. Hiva’Oa да се разхождаме из острова и да си почиваме.

Ходим на автостоп от пристанището до селото почти всеки ден. Навсякъде във Френска Полинезия автостопът е най-добрият, най-бързият и безплатен начин за придвижване от едно място на друго (ако островът е голям и има пътища). Дружелюбни хора на всички по-големи острови ни спираха и ни возиха всеки път.

.

.

В градчето Atuona има дървени и каменни скулптури, наречени „тики“. Tiki в маорската и полинезийската митология, е първият човек- полу-бог, създаден от бог Tumatauenga.

.

.

Тики са статуи-талисмани считани за „покровители на скулпторите“. Те са с огромна глава, символизираща мощ и големи очи, символизиращи мъдрост. Всяко тики има свой собствен характер- някои са зли, други са доброжелателни.

.

.

„Тики“ е значим символ на полинезийската култура и посетителите на островите си купуват малки тики фигурки или медальончета за сувенир и за талисман, който предпазва пътешествениците.

.

.

Най-големият древен тики, открит до сега е на остров Hiva’Oa в залива на Oipona Puamau.

.

.

Moai- монументалните каменни статуи на Великденските острови- са разновидност на тики.

.

.

Един ден, както се рахождаме из Atuona възхищавайки се на величествената природа навсякъде около нас, чуваме музика. Дивашки ритми, които ви карат да скачате и танцувате около огъня. Децата в местното училище репетират за някакъв празник и ни разрешават да погледаме.

.

.

За първи път виждаме полинезийски танци и музика-дивашки, древни ритми. Не е ли страхотно, че тези деца се учат да свирят на барабани и да танцуват в училище, още от 5-годишна възраст?!

.

.

На кратка разходка до покрайнините на градчето, в подножието на вулкана, се намира старото гробище.

Old cemetery, Hiva'Oa

Old cemetery, Hiva’Oa

Но друго гробище привлича много повече посетители.

Paul Gauguin's grave on Hiva'Oa

Paul Gauguin’s grave on Hiva’Oa

На един хълм с изглед към залива е гробът на Пол Гоген- художник от епохата на пост-импресионистите. Гробът му е днес основна туристическа атракция на острова, освен музея „Гоген“ с репродукции на картините му долу в градчето. Всички туристи, идващи тук се изкачват на хълма в жега или дъжд, за да отдадат почит на известния художник, който „избягал западните влияния“ и се върнал в природата, за да намери „изгубения рай“. Но местните жители имат смесени чуства към Гоген и неговото присъствие на острова. Какви ли са били истинските мотиви на този французин да си купи къща и да живее в Hiva’Oa?

.

.

Скоро след откриването им от първите европейски изследователи,  Маркизките острови стават известни като „рай на свободната любов“. Уникалната култура и начин на живот на островитяните включвал едно доста различно отношение към сексуалността. Деца и родители спяли в една стая и децата имали право да наблюдават родителите си по време на полов акт. Възрастните дори намирали за забавно и смешно, когато децата симулирали сексуални действия помежду си и даже ги насърчавали да го правят от най-ранна възраст. Това донякъде обяснява защо европейските кораби са били „нападани“ от рояци млади момичета, за които понятия като „девственост“ или „целомъдрие“ не били социална норма. Покатервали се на борда, за да правят секс с моряците. Това също така обяснява защо един художник на средна възраст с многобройни маркизки любовници (предимно много млади момичета), умрял от сифилис през 1903г.

.

.

 

.

* Не пропускайте да гледате 10-минутното ни филмче „Още суши в Хива Оа“, където разказваме за други случки из острова- среща с майстор на китари, поход в гората в търсене на петроглиф, пристигането на кораба Арануй и още МНОГО СУШИ на борда на Фата с приятели.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме.

Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Share

Насред природата във Фату Хива

.

.

Изминахме 3000 морски мили прекосявайки Тихия океан.

Средна скорост- около 5-6 възела в час- скоростта, с която бихте се движили, когато сутрин тичате небрежно за здраве. Мислехме си, че при пристигането ни в първият от полинезийските острови, ще сме „прекосили океана“. Не точно.

След 23 дни плаване, няколко шквала, прекалено много суши, и множество прекрасни залези, пристигнахме в средата на океана- едно малко петънце земя, едва забележимо на картата дори и с лупа. Фату Хива- първата земя по пътя на моряците прекосяващи Тихия океан от Галапагос и Панама- място отвъд реалността.

Bay of Virgins, Fatu Hiva

Bay of Virgins, Fatu Hiva

Пристигаме посред нощ и пускаме котва между няколко заспали лодки в Bay of Virgins . Луната е пълна и ярка и в мрака различаваме силуети на високи скали навсякъде около нас. Миризма на цветя и зелена почва. За първи път от почти месец насам спим на котва, лодката неподвижна, земя съвсем близо до нас.

.

.

На сутринта се събуждаме в сянката на „Джурасик свят“. Мая казва, че мястото й прилича на „царството на Кажитите“ от любимата й игра-Skyrim. Кажитите са хора- котки, които живеят в място, наречено „Другаде“ . Техният цар има трима сина, които са също така трите луни на този вълшебен свят. Фату Хива наподобява царството на Кажитите.

.

.

Назъбени скали от вкаменена магма се потапят в морето; планини покрити с джунгли окъпани в розова сутрешна мъгла се издигат над хиляда метра височина; меки надиплени зелени долини, издълбани от реки и древни водопади.

Няма да се учудя, ако няколко динозавъра изскочат от гората. Всъщност, един велосираптор прелетя над палмите и видяхме Кинг Конг да се катери по скалите по западния бряг на залива!

.

.

Точно в центъра на Тихия океан, на 12 градуса южно от екватора, Фату Хива е най-южният остров от Маркизките острови в североизточния край на Френска Полинезия, и най-изолираният. С територия само 85 квадратни километра и две малки села от няколкостотин души, тук няма летище. Островът е достъпен само с лодка по вода и почти не идват туристи, освен крузъри като нас.

.

.

Скачаме в страхотния ни триместен каяк – подарен ни от KayakShop.BG– и гребем до брега. На земята се чустваме странно и нестабилно. Трудно пазим равновесие. Коленете ни са под стрес. Ставите ни се събуждат с почуда. Краката ни са напълно изненадани от забравеното движение- вървенето.

.

.

Обгръща ни сух топъл въздух пълен с екзотични миризми.

Селото в близост до залива се състи от няколко кокетни къщички почти скрити зад преспи бугенвилия и хибискус отрупани с едри цветове. Буйни градини с папая, банани и палми. Прасета, кози и кокошки щъкат втренчени в земята, в търсене на лакомства. Eдно поспаливо куче се шляе безцелно под яркото тропическо слънце.

.

.

Първият полинезиец, който срещаме е жена, седнала на ниска бетонна ограда край пътя. Тя изглежда като смес от латиноамериканска и азиатска раса, но със специфичните за Маркизките острови черти. С тъмна дълга и много гъста коса, с едро червено цвете зад лявото ухо, тя ни се усмихва приветливо „Bonjour, bienvenues а Polynesie Francaise!“ И ни пита дали носим парфюми или гримове, които да обменим за плодове от градината й. Говори френски с акцент присъщ на островитяните по тези места. Из тези отдалечени тихоокеански острови с малки популации и без магазини, където всички стоки пристигат с кораб няколко пъти в годината, хората винаги се нуждаят от най-различни неща, с които така лесно се сдобиваме в големите градове. Основни продукти като като дрехи, предмети за бита, гримове, храни и подправки са трудно достъпни и скъпи за хората от островите и крузърите винаги са добре дошли да търгуват с каквото могат в замяна на местни плодове, зеленчуци и риба. Но ние не носим нищо за търгуване.

.

.

Продължаваме да вървим по стръмния път в търсене на малък водопад в гората. Преди да тръгнем, един моряк с бяла брада от съседна лодка ни каза как да намерим водопада. Тръгвате по главния път и вървите нагоре докато стигнете извивката. Продължавате по пътя в ляво, покрай изоставента сграда на училището и моста, през гората. Пътеката се стеснява и става стръмна и трудна на места. Но няма да се изгубите.

.

.

Изгубихме се. Продължаваме да вървим по единствената асфалтирана улица нагоре по планината под изгарящото слънце и имаме усещането, че сме на грешен път. Няма абсолютно никой, когото да попитамедали сме на верния път към водопада. Мая е изморена; оплаква се, че краката я болят. И мен ме болят краката и болката е силна- след 23 дни в седнало положение и нула ходене.

.

.

Изкачваме се до върха на хълм с изглед към селото и към залива Bay of Virgins . Фата Моргана и нейните приятели приличат на лодки-играчки в спокойното синьо езеро под нас. Гледката е впечатляваща. Бели птици с дълги опашки като булчински воали прелитат сред величествени наподобяващи катедрали зъбери на вулкани, събиращи облаци в короните си, драматични червени и сиви скали, тучни зелени гори и долини, а отвъд- безкрайното синьо на океана.

.

.

Тук, през 1937 г., норвежкият изследовател и авантюрист Тур Хейердал и съпругата му попадат в рая. Тук, те водят в продължение на една година и половина „примитивен живот в дивата природа, далеч от изкуствената цивилизация, независими от всичко, с изключение на природата“, както пише в книгата си „Фату-Хива: Назад към природата“ – преживяване, за което им завиждам.

.

.

В дясно от нас, в далечината на противоположната страна на планината, зърваме водопада. През последния час и половина сме се отдалечавали от него, но гледката от този хълм си заслужава отклонението. И сега имаме по-добра представа къде се намираме. Връщаме се надолу и срещаме един стар човек с един стар кон натоварен с тежки торби пълни с изсушени кокосови орехи. Той ни казва как да намерим водопада.

.

.

Един час по-късно и след още едно объркване из някакви земеделски земи, най-накрая сме на верния път.

.

.

Невъзможна дива мечта- да видим това място, да вървим сред джунгла, пълна с цветя, да достигнем водопада. И сега сме тук. Къпем се в прохладните сладки води на тъмнозеления вир от мечтите ни.

.

.

Не са останали много места по света- величествени места с уникална изключително красива природа, запазили се непокътнати от влиянието на цивилизацията и масовия туризъм като отдалечения остров Фату Хива и неговият самотен, труден за откриване водопад.

.

.

...

* Не пропускайте да гледате 10-минутното ни филмче „Насред природата във Фату Хива“ с гледки от острова и водопада!

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Share