Хейва в Таити

 

.

Хейва танц

Тръгваме си от последния ни атол в Туамоту към 18ч00, като излизаме от северния проход на Факарава при застой на прилива. Вятърът е откъм кърмата, 10-15 възела, почти от 180 градуса, и сме на спинакер през цялото време, ден и нощ, за две нощи и два дни.

На третата вечер приближаваме Таити – масивна планина, извисяваща се над океана, заобиколена от риф. Пускаме котва при здрач в първия възможен залив точно зад източния ъгъл – залив Таурара или „Заливът на Кук“, преименуван след пристигането на капитан Кук. Една друга яхта идва по тъмно след нас. Няма други лодки. Тук прекарваме нощта в спокойствието на залива след две нощувки в морето. Рано на следващата сутрин продължаваме до западната част на острова и на обяд пристигаме в Папете – най-голямото пристанище и силно населената столица на Френска Полинезия.

.

Мега яхти в Марина Таина, Таити

Таити е най-големият остров от архипелага на „Островите на обществата“ с площ над 1000 квадратни километра, където живеят повече от половината от всички френски полинезийци. Островът е бил част от независимото Кралство Таити до присъединяването му към Франция през 1880 г., когато е обявен за колония на Франция, а жителите са станали френски граждани. Френският език е единственият официален език, въпреки че таитският език (Reo Tahiti) също е широко разпространен, както във всички други острови на Френска Полинезия.

.

Древна „тики“ статуя

Пълно е с ветроходни яхти – някои огромни супер мега яхти – и имаме две възможности – или да отидем в центъра на Марина Папете, където са повечето от нашите приятели – точно в сърцето на голямата столица, до всички магазини и ресторанти и красивият морски парк, или да пуснем котва безплатно, но далеч от тук- много по-далеч – в близост до Марина Таина – едно от двете котвени в близост до Папете. Избираме безплатният вариант, въпреки че трябва да се придвижваме на стоп всеки път, когато ходим до Папете. Добре поне, че стопът тук върви много добре, както и навсякъде другаде във Френска Полинезия, та никога не трябва да чакаме повече от 5-10 минути,  да ни качи някой дружелюбен таитянин. Веднъж ни качи един едър татуиран тип, който каза, че имал приятел българин във френския легион. Също така, най-големият и най-евтиният търговски център „Карфур“ е в непосредствена близост до нашето котвено и крузърите сме добре дошли да си бутаме пеша количката с продуктите от магазина по целия път до доковете на марината- един служител минава да обере празните колички, подредени на доковете всеки ден.

.

Една от жените, които ни качиха на стоп

Страхотно е отново да сме на земя. След ниските коралови атоли, където най-високата точка е върха на кокосовата палма, е хубаво отново да се озовем насред планини, гори и реки. Слагаме си туристическите обувки и заедно с нашите приятели от катамаран Runaway – Reinhart, Claudia и Launce тръгваме за долината Fautaua и водопадите. Първо спираме на стоп – шест души се разделятме на две групи. Рейнхарт е рус германец – много рус – и колите му спират още преди да си вдигне палеца, не знам защо. Така че тяхната група заминава първа,а две минути и половина по-късно – нашата група също потегля, въпреки че никой от нас не е рус…

Пристигаме до едно място в града, където плащаме за разрешително да посетим водопадите и от там отново на стоп се придвижваме до началото на пътеката, където никой не иска да ни види билетите…

Вървим няколко часа през буйната джунгла край река, по пътека, покрита с големи червени цветя, заобиколена от масивни дървета. Таити е не само най-големият, но и най-високият остров във Френска Полинезия, роден от вулкан. Най-високият връх е „Мон Ороена“ на 2,241 м. (7,352 фута).

Стигаме до едно място, където трябва да прекосим реката, а след това друго подбно място с малко езерце, където групата се разделя на две и някои от нас (момичетата) се връщат да чакат другите (момчетата) близо до входа, мислейки, че сме стигнали до водопада. Оказва се, че водопадът е доста по-голям и мъжете, които продължиха да проверят какво има по-нататък го намериха. Благодарение на Ланс, Иво има хубави снимки на водопада, а ние имаме хубави снимки от екскурзията- цялото семейство заедно, за разнообразие. Благодарение на Ланс.

.

.

.

.

.

Иво на водопада Фаутауа

Прекарваме няколко седмици в Таити, пазаруваме и зареждаме необходимите ни провизии (така ни липсваше пазаруването през изминалите месеци!), посещаваме „Музея на перлите“, големия пазар в центъра и много от спортните събития, които се провеждат през целия месец юли по време на фестивала „Хейва“.

.

Мая и приятели в Марина Папете

.

В музея на перлите, Таити

Огърлица от рапанчета

Повече от фестивал, Хейва е символ на полинезийската култура и древни традиции. Емблематично събитие за народ, който се гордее със своето културно наследство, традиционна музика, танци, спорт и игри.

Традиционните спортни събития се базират на древни атлетични дейности и включват:

Състезание по вдигане на камъни– добре охранени мощни полинезийци вдигат канари до 175 кг. Целта е да вдигнат канарите на раменете си и да ги задържат за няколко секунди. Този, който вдигне камъка за най-бързо време, печели.

.

.

.

.

Бягане с плодове – групи жени и мъже тичат два километра, като носят на раменете си до 50 кг плодове, прикрепени в двата края на дълга дебела дървена пръчка. Най-бързият бегач печели.

.

.

.

.

.

.

.

.

 

Хвърляне на копие – мъже разделени на екипи  с еднакви полички хвърлят дълги копия по един единствен кокосов орех на върха на дълъг прът и се опитват да го уцелят. Всяко копие има цветни лентички, по които собственика си ги разпознава. В крайна сметка копията биват преброявани и отборът с най-много копия забити в кокосовия орех побеждава.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Състезание за копра – традицията и основният източник на приходи за полинезийците – правене на „копра“ от кокосови орехи- се превръща в конкурс по време на Хейва. Всеки екип или индивид трябва да счупи точно 50 кокосови ореха, да извади месото от черупката и да го сложи в торби. Най-бързият печели.

.

.

.

.

.

.

.

.

Катерене по кокосовата палма – най-бързият изкатерил се до върха на палмата печели! Рекордът  тази година е 3 секунди!

.

.

.

.

Но най-великолепни са танцовите шоута- танци наподобяващи на Маорскиата хака- начин за съживяване на миналото и забравените традиции.

Музиката, хореографията и костюмите се основават на исторически или легендарни теми и са уникални за всяка Хейва, подготвяни с месеците от танцьорите. Всеки танц разказва история от много части, в която ритъмът и костюмите се сменят няколко пъти. Легенди за богове и вулкани, океански бури и акули; исторически събития, сблъсъци и войни; или пристигането на европейците и тяхното влияние върху островарите – нещата, които са донесли с тях, новите тъкани, използвани за платна, новата религия – вичко това може да бъде включено в хореографията.

.

.

По време на Хейва в Таити пристигат  хиляди полинезийци от всички острови на петте архипелага, за да се състезават в спортните събития, танците и конкурсите за красота.

.

Иво с четирите красавици на Таити

Основното събитие са танцувалните представления на площад „Тотаа“ в Папете – всяка вечер в продължение на много дни танцови групи от островите се съревнувават за първа награда. Туристи от цял свят пристигат, за да гледат най-красивите секси танци, изпълнявани от стотици танцьори и музиканти. Фотографирането и филмирането не са разрешени; ядене и пиене по време на шоуто също е забранено и правилата се съблюдават стриктно от организаторите на събитието.

Купуваме билети за последната вечер, за да гледаме победителите и най-добрите групи, заедно с нашите приятели от катамарани Invictus и Mercredi Soir.

Шоуто е наистина впечатляващо. Групи състоящи се от близо сто екзотични танцьори – красиви млади жени с дълги тъмни къдрави коси, облечени с дълги поли от трева и цветя в косите и млади енергични момчета с цветни минижупи танцуват в перфектна хармония под звуците на мощни барабани и дивашки ритми. Иво, Тоби и Жил, както и 14-годишният Том, са много доволни как красивите полуголи полинезийки си въртят ханшовете с впечатляваща грация и умение, като палмови дървета по време на буря. Всъщност, полинезийските танци са толкова секси, че някога са били забранени.

Пре-европейската полинезийска култура е орална култура, в която историите, легендите и познанията за света се предават от поколение на поколение от „ориро“-разказвачи, певци и танцьори, притежаващи голям артистичен талант и безупречен памет. Традиционните ритуали и екзотичните танци отразявали една изолирана „сексуално освободена“ култура, в която социалните и морални норми на „цивилизования свят“ били непознати.

В началото на XIX век пристигат първите британски пуритански мисионери и остават шокирани. Те обявяват танците, музиката и костюмите за „морално съмнителни и езически „, дори „вулгарни“ и предизвикващи „разврат“. Когато местният крал Помаре II приема християнството, той забранява танците. В продължение на много години те се превръщат в маргинализирана и нелегална дейност, но полинезийците не спират да танцуват „незаконно“ и да поддържат традицията през вековете, въпреки че културната загуба е огромна. Едва през 1956 г. полинезийските танци и музика, костюми и традиции се завръщат с гордост. Днес Хейва е начин за съживяване на миналото и на забравените традиции.

Освен скъпи танцувални представления на площад „Тотаа“ в Папете (скъпи, но си заслужават), от които нямаме снимки и видеоклипове, по това време се организира още едно двудневно и безплатно събитие в „Музей Таити“, който се намира много по-близо до нашето котвено, отколкото до центъра на Папете. Дворът на музея, граничещ с морето, обхваща голяма площ с красиви градини, няколко големи древни тики статуи, изработени от камък и дърво, както и няколко широки поляни, идеални за танци и спортни състезания. Зрителите са предимно местните жители и семействата на участниците и няма много туристи. Всички са насядали по моравата. Атмосферата е приятна и автентична. Има щандове, предлагащи местни деликатеси, сладолед и сувенири. Времето е перфектно, слънчево и топло, тихо от подветрената страна на острова. Цялото събитие наподобява огромен масов пикник или панаир. Тук ни е разрешено да снимаме колкото искаме всички танци и съревнувания. Прекрасно е, впечатляващо и незабравимо.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

 

 


heiva
Гледайте 20-минутното филмче „Хейва- празник на полинезийската култура в Таити“ – секси танците, които някога са били забранени, ащото се считали за прекалено еротични.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Continue reading

Share

Стената на акулите и кокосовите раци в Туамоту

Maya scuba diving with sharks

Maya scuba diving with sharks

Излизаме от атола Макемо през северния проход по време на застой на отлива и плаваме към Таханеа през нощта заедно с нашите приятели- катамараните Mercredi Soir(Белгия) и Invictus (Германия).

Tahanea and Fakarava atolls

Tahanea and Fakarava atolls

Пристигаме по тъмно и спираме на дрейф (без котва) пред прохода, за да чакаме дневна светлина и застой на приливите и отливите – единственото безопасно време за влизане в който и да е атол. Най-големият проблем е да разберем кога точно е застоят, тъй като информацията, която имаме от различни източници, не съвпада.

Arriving at dawn

Arriving at dawn

Влизаме успешно през прохода на Таханеа в ранната утрин само с един възел течение срещу нас. Много е стресиращо всеки път.

Rainbow over Tahanea

Rainbow over Tahanea

Лагуната е спокойна и красива. Малките необитаеми острови в югоизточния ъгъл на атола ни очакват.

Invictus, Mercredi Soir and Fata Morgana at anchor in Tahanea

Invictus, Mercredi Soir and Fata Morgana at anchor in Tahanea

Тук още едно семейство на борда на катамаран Моби (Франция) се присъединява към нашата група. Вече сме четири семейства с общо осем деца на възраст от четири до четиринадесет години, говорещи английски, френски и немски.

On the beach in Tahanea

On the beach in Tahanea

Мъжете решават да осигурят храната за тази вечер – отиват на подводен риболов в лагуната, докато жените приготвяме салати и гарнитури. Планираме поредния голям огън на плажа.

Sunset in Tahanea

Sunset in Tahanea

Bonfire on the beach

Bonfire on the beach

Освен купчина вкусни групери, които Иво, Тоби и Жил хванаха с харпуни в лагуната, мъжете обещаха също така и кокосови раци за вечеря. Казват, че можете да намерите кокосови раци – най-изисканият деликатес в света – през нощта в гората на малките „моту“ (островчета).

.

.

Залез, огънят гори- разделяме се на две ловни дружинки, въоръжени с фенерчета и едно мачете. Потегляме на лов за кокосови раци. Операция „Засада в храстите“.

Кокосовият рак

Нямаме късмет. Кокосовите раци може да са най-големите от всички земни раци в света, достигащи гигантски пропорции, с размери до един метър и тежащи до 4 килограма, но те се оказаха също така и доста потайни и неуловими.

След няколко минути тършуване из храсталака, нашата група начело с Иво надаваме фалшива тревога. Тоби започва:

„Леле, огромн е, Иво не го убивай!“ (А няма кокосов рак.)

Останалата част от групата бързо се включваме към заблудата:

„Мале, колко е голям! Хванахме кокосов рак- гигант! „- всички крещят, превъзбудени и се възхищават на (въображаемото) същество.

Втората група, начело с Жил, е някъде от другата страна на мотуто, но чуват много добре нашите радостни възгласи. Любопитни да видят „улова“ ни, те се втурват към нас, тичайки през гората от кокосови палми и прескачайки ниските храсти в тъмницата.

Пристигнат, а ние всички се смеем.

„Къде е ракът?“ – пита Том.

„Няма рак“ – аз се смея.

„Ама къде е ракът?“ – минава известно време, докато екип две осъзнаят, че ги изиграхме.

.

.

В този момент, Иво забелязва странно същество, което умело се катери нагоре по едно гниещо дърво. Прилича на бронирано извънземно с размерите на малко куче- синьо на цвят, с дълги антени, масивни щипки с човешки зъби по краищата, още три чифта крака подобни на тези на насекомите и друг чифт крака с по-малки щипчици като пинсети – мощният кокосов рак!

.

.

Този път никой не вярва, че Иво действително е намерил истински кокосов рак и дори след като го видяхме със собствените си очи, реакцията ни е много по-въздържана от предишната.

Кокосовите раци имат най-мощните щипки, способни да пробият не само твърдите черупки от кокосовите орехи, с които се хранят, но и дървени щайги, кофи и всякакви метални клетки и капани. С лекота биха срязали пръст или ръка. Така че хващането и транспортирането на кокосови раци е опасна работа.

За щастие ракът се вкопчва в мачетето на Иво и не пуска. Държи се здраво и ни позволява да го занесем до огъня.

Maya holding the coconut crab

Maya holding the coconut crab

Време за реклама- всички правят снимки на новата знаменитост.

„А как ще го убием и как ще го сготвим?“- на Стеф и някои от децата вече йм текат лигите.

След кратък дебат освобождаваме пленника обратно в гората, „където го чакат семейството и децата му“.

.

.

Освободихме го поради три основни причини:

  1. Сближихме се с рака и никой не искаше да го убие. Даже го кръстихме Джордж.
  2. Решихме, че може би е последният от вида си на Земята и не искахме да бъдем отговорни за унищожаването му.
  3. Но най-вече- не разполагахме с достатъчно голяма тенджера, в която да го сварим, а дори и да го сварим- един рак, колкото и гигантски да е, няма да стигне за 16 души.
The kids and the coconut crab

The kids and the coconut crab

Прочетете повече за кокосовите раци 10 Ginormous Facts About Coconut Crabs

Факарава

Следваща спирка – Факарава – вторият по големина атол във Френска Полинезия, разположен на 245 морски мили североизточно от Таити, дълъг 60 км, 21 км широк с 16 км² земна площ и 1121 км²  лагуна.

.

.

Плаваме внимателно през тесния южен проход и пускаме котва в един от най-популярните атоли на Туамоту.

.

.

Тук към групата ни се присъединява още един френски катамаран QuatrA и ставаме 5 семейства с десет деца, които си играят на плажа; организираме си вечери и епични партита.

.

.

Но сме тук поради една основна причина – акулите.

.

.

Стената на акулите

Откакто плаваме из атолите на Туамоту виждаме все повече и повече акули, но във Факарава те са знаменитости. Тук е едно от най-добрите места на планетата за наблюдаване и плуване с акули.

.

.

Туамоту са група атоли. Всеки атол представлява наниз от ниски коралови острови и рифове във формата на огърлица, обграждаща плитка синя лагуна, с вода преминаваща между островите, наречена „проход“. Някои проходи са плавателни, други не, затова някои лагуни са достъпни, други не. Тук, поради силните приливни течения, внасящи хранителни вещества в лагуната от океана, количеството риба е невероятно. Прохдите на атолите Туамоту са украсени с корали и изобилстват от морски животни, което ги прави едни от най-добрите места за гмуркане в света.

.

.

.

.

Благодарение на нашите приятели от Колумбия – Ката и Себастиан @ DeepCoral, Иво и Мая получиха международни сертификати за гмуркане PADI и се сдобиха с екипировки за гмуркане. Готови са да се потопят при „Стената на акулите“

.

.

Всяко лято тук се случва едно грандиозно събитие – хиляди групери се събират, за да хвърлят хайвера си и привличат стотици акули – сиви рифови акули, чернопери и белопери акули, лимонови акули и много други видове акули, които пируват в богатия на риба проход. Наричат мястото „Стената на акулите“.

.

.

Благодарение на това изобилие от подводен живот Факарава е класифицирана като биосферен резерват на ЮНЕСКО.

.

.

В близост до прохода на един от островите има дюкянче, където организират водолазни екскурзии с водач, но ако разполагате със собствено оборудване, можете да се гмуркате по всяко време, без придружител, колкото пъти искате, където искате, безплатно. Именно това е, което Иво, Мая и нашите приятели от Invictus и Mercredi Soir решават да направят – да се гмуркат сами със стотици гладни акули.

.

.

Акулите са известни като „най-свирепите хищници на морето“ и „кръвожадни машини за убиване“. Така че да се озовеш насред огромен брой от всякакви видове акули е страховито сюрреалистично изживяване, невъзможно да си го представите.

.

.

Но репутацията на акулите като „човекоядни убийци“ е силно преувеличена. Те предпочитат да хапват риба. Не ми ли вярвате? Ето какво има да каже по темата „Океанска служба NOAA:

„Само около десетина от повече от 300 вида акули са били замесени в атаки срещу хората. Акулите са еволюирали милиони години преди съществуването на хората и следователно хората не са част от нормалната йм диета. Акулите са опортюнистични що се отнася до хранене, но повечето акули се хранят предимно с по-малка риба и безгръбначни. Някои от по-големите видове акули се хранят с тюлени, морски лъвове и други морски бозайници.

Акулите атакуват хора по погрешка или от любопитство. Ако акула види човек, който се плицика във водата, може да се опита да разследва, което води до случайна атака. И все пак, акулите са тези, които тряба да се страхуват от хората, а не ние от тях. Хората ловят акули за месото, вътрешните йм органи и кожата, за да произвеждат продукти като супа от акула, мазила и други.

Акулите са неизменна част от морската екосистема, но прекомерният йм риболов застрашава някои популации от акули. NOAA провежда изследвания върху местообитанията на акулите, миграционните модели и промените в популацията, за да разбере как най-добре да ги защитава и поддържа стабилна популация от акули.“ Do sharks eat people?

.

.

Акулите във Факарава, до скоро изтербвани за перките йм, винаги са били приятелски настроени към хората и днес са защитен вид. Тук не е имало нападения и инциденти, освен по време на нощните гмуркания – когато акулите се хранят и са много превъзбудени.

Така че нашата група гмуркачи решават да се придържа към дневно гмуркане. Всеки ден в продължение на почти седмица се връщат в прохода да се гмуркат. Тук плуването с акули е пристрастяващо!

.

.

„Да се гмуркам носена от силното течение на прохода със стотици акули навсякъде около мен, идващи право към мен, все по-близо и по-близо е най-вълнуващото преживяване в живота ми!“- каза 12-годишната Мая.

.

.

 

.

.

* Не пропускайте да гледате 14-минутното ни филмче  Стената на акулите и кокосовите раци в Туамоту , за да видите гигантския кокосов рак и как Мая плува с милиони акули!

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Искате ли да ни посетите във Фиджи тази година?

Кликнете на снимката за да видите офертата в пълен формат:

Share

Деца и кокосови орехи в Макемо

.

Kids in Makemo

Атолите Туамоту са прекрасни.

Усамотени лагуни и малки кокосови „моту“ (островчета), топли прозрачни води, разноцветни корали и тропически риби, релаксираща атмосфера и приятелски настроени местни жители. Най-любимите ни моменти във Френска Полинезия прекарахме тук плавайки от лагуна до лагуната и от остров на остров. Гмуркахме се из краловите плитчини, разхождахме си по белите плажове и правихме огромни огньове на брега на морето в компанията на добри приятели.

.

.

.

.

След о.Рароя- нашата „любов от пръв поглед“, плаваме към Макемо- четвъртият най-голям, но рядко посещаван от моряци или туристи атол в Туамоту. Атолът Макемо е 69 км дълъг и 16,5 км широк, с площ от 56 квадратни километра и лагуна от 603 квадратни километра, с два плавателни прохода и летище.

.

Makemo, Tuamotus

.

.

Тук е перфетното място да се приютим за няколко дни от силните ветрове, които се задават- 35-40 възела. На основният населен остров на атола има малко спретнато село Пухева с гостоприемни хора (население от около 600 души), интернет, пекарна, където продават пресни 60-центови франзели, пицария, както и безплатен обществен кей достатъчно голям за три катамарана, където Invictus, Mercredi Soir и Fata Morgana са добре дошли да останат колкото си искат.

.

.

Pizza with friends

Pizza with friends

.

Marlene, Maya and Sam

Освен малките едноетажни къщички с буйни цъфтящи градини и чисти улици, в Пухева има църква, фар, училище-интернат, където децата от съседните атоли идват да учат, както и голямо футболно/баскетболно игрище, покрито с висок ламаринен покрив, предпазващ игрището от тропическото слънце и дъжд. Тук местните жители се събират всеки ден, за да практикува за музикалният фестивал Heiva в началото на юли.

.

Lighthouse in Makemo

.

Watching the kids in Makemo practicing for Heiva

Населението от целият остров е заето с подготовката на декорите и костюмите за фестивала. Миди и рапанчета, събрани по бреговете, палмови листа и цветя са основните материали, използвани за костюмите на танцьорите. Празните чували от брашно събрани от пекарната също ще послужат за направата на полите.

.

.

.

.

Прекарвам часове да помагам за костюмите заедно с няколко жени, един мъж и една срамежлива Рей-Рей (или травестит- много често срещани из цяла Френска Полинезия и уважаван „трети пол“, който се смята, че комбинира най-добрите мъжки и женски качества), под един малък навес, където подът е покрит с натрошени корали. Моята работа е да подготвям чувалите от брашно за полите, като изтеглям една по една хоризонталните нишките.

.

.

.

.

(Прочетете повече за RaeRae and Mahu: The Third Gender in Polynesian)

.

.

Местните нямат нищо против да присъстваме на репетициите за фестивала. Музиката и танците им са толкова диви и тъй заразни, че е трудно да им устоим. Иво, който е много добър танцьор, се присъединява към една от групите, впечатлявайки местните жители с неговата грация, красота и уникална брада.

.

.

.

.

Той също така впечатли силно и местните деца, които се навъртат около  кея и лодките през цялото време с друг негов талант- кайтбординг. 30-40 възела ветрове са идеални за практикуване на скокове с кайта в лагуната, докато лодката е безопасно вързана за кея.

.

.

.

.

Босоногите деца в Макемо са весели, любопитни и нахални малчугани, винаги готови да помогнат. След училище, тичат или яхват велосипедите си и идват да проверят какво правим. Обичат да скачат от кея и да плуват между лодките, както и да се възхищават на Иво и неговият кайт, но най-вече обичат да се гмуркат с харпуни в плитките рифове и да ловят риба.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

„Не ви ли е страх от акули?“ – питам Кура, 12-годишно момче и двамата му приятели, които са непрекъснато във водата да преследват рибите.

„Не. Но баща ми го изядоха акулите „- казва едно от момчетата хилейки се, така че не знам дали се шегува или казва истината.

.

.

„Но акулите не са опасни. Те по принцип не нападат. Това, което се случи с баща ми бе нещастен случай- беше пиян. Отиде до едно от малките моту и не вързал добре лодката. Морето я отнесло и той скочил да я гони с плуване, но се удавил, щото бил много пиян. Намериха тялото му в лагуната няколко дни по-късно. Акулите бяха вече изяли ръцете и краката му. Главата му също липсваше. Нямаше как да го погребем така. Беше наполовина изяден. Така че ние го доизядохме … “

.

.

Зяпвам в почуда. Правилно ли чух? Другите две момчета се хилят заговорнически. Едно от тях сръгва с лакът приятелчето си и му казва, да не говори тези неща. „Това е нещо, за което не говорим!“

„Какво ???“- викам аз, покривайки машинално уста с шепи, но децата се смеят и си тръгват, оставяйки ме напълно стъписана.

.

.

В място, заобиколено от хиляди мили океан, където по малките пясъчни островчета виреят само кокосови палми, а в морето- само риба; където хранителните продукти като пресни плодове и зеленчуци, месо и други са трудни за намиране и скъпи, особено за хора с ограничени средства, добиването на протеини е основната грижа на островитяните. Рибата съставлява 90% от диетата на местните жители. Тук (и това не е тайна), още от преди пристигането на първите европейци през 18-ти век, кучетата са били неизменна част от менюто и все още са източник на протеини за полинезийските народи (местните жители от няколко острова потвърдиха), наред с кокошки, прасета и морски птици. Защо не и човешко месо, особено щом е и без това наполовина изядено от акули?

.

.

.

.

Не знам дали тази история е вярна или децата се шегуват с нас, чуждестранните посетители: „Внимавайте, ние сме канибали!“

Едно е сигурно- уважават акулите безкрайно много- господарите на морето- и никога не биха убили или изяли акула.

.

A kid in Makemo caught an octopus

.

.

Една сутрин, след 20 минути джогинг, срещнах Teva Tuku и Taai Tuua. Teva и Taai са около шейсет-годишни. Децата йм са вече пораснали, имат си семейства, и са напуснали Макемо, за да живеят и работят в Таити и Франция. Teva и Taai живеят сами в тяхната малка жълта къща и се занимават с производство на копра. Черпят ме кокосова вода и си говорим за островите, за океана и природата и за опасностите, които ги застрашават днес: прекомерния риболов, незаконната търговия на китове и промените на климата. Но най-вече ми разясняват за процеса на производство на копра и кокосови орехи като цяло, докато Taai прави чанта от палмови листа-подарък за мен.

.

.

.

.

.

.

.

.

„Копра“ е изсушен кокос, използван за извличане на кокосово масло. Първо събират паднали кокосови орехи, които биват разцепени с брадва и разделени на две. Счупените орехи остават на слънце в продължение на два дни, след което могат да бъдат извадени от черупката с лекота. Остават на слънце да се изсушат още три до пет дни. Всяко семейство събира кокосови орехи от определени кокосови палми на острова или на малките моту от атола. Готовата копра бива изкупувана от „Huilerie de Tahiti” –фабрика за обработка на копра построена през 1968 г. в Таити, където се извлича кокосовото масло. Копра индустрията е основният селскостопански ресурс на островите Туамоту и на много от останалите острови във Френска Полинезия, допринасяйки за голяма част от местната икономика. В тези изолирани острови, копра е единственият източник на доходи освен перлените ферми и риболова.

.

.

.

Taai Tuua

(Прочетете повече за Копра Индустрията в Полинезия. )

Прибирам се на лодката натоварена с подаръци- кокосови орехи за пиене и кокосови орехи за ядене, чанта от палмови листа и чиния от палмови листа. Но най-ценният дар, който получих от тези усмихнати, щедри, прекрасни хора е споделената йм история изпълнена с мъдрост и доброта.

Continue reading

Share

Плаване до Рароя и остров Кон Тики

.

.

Френска Полинезия е отвъдокеанска територия на Франция, състояща се от 118 острова и атола в южната част на Тихия океан, от които 67 са обитаеми.  Тези острови и атоли са разделени на пет островни групи: Маркизките острови, архипелага Туамоту, архипелага Дружествени острови, островна група Гамбе, и Австралските острови.

Разстоянията между островите в рамките на една островна група са малки- обикновено няколко часа или един ден плаване. Но преходите от една островна група до следващата са стотици морски мили и отнемат няколко дни.

Преход от Маркизките острови до архипелага Туамту

.

.

Планираме прехода от Маркизките острови на югозапад до архипелага Туамоту стартирайки от о.Уа Поу заедно с катамаран „Invictus“ и катамаран „Mercredi Soir“. 450 морски мили  или няколко дни. Фата Моргана е най-малката и най-бавната от трите лодки, така че още първия ден от плаването губим радиовръзка с нашите приятели, които са по-напред от нас. Последният път, когато се чухме с Invictus, научихме, че са имали някакъв проблем с хидравликата на управляващия механизъм и със стаксела. При една неконтролируема маневра, едно от въжетата прежулило ръката на Никол до месо.

Проверяваме прогнозата за времето. Зоната на конвергенцията със силни ветрове и шквалове преминава на юг. Според GRIB файловете, лошото време ще бъде на 200 морски мили южно от Туамоту, така че ние би трябвало да сме в безопасност с 15-20 възела ветрове прогнозирани за нашия район.

.

.

На третата вечер от прехода ни удря буря с 40 възела от изток. Часът е 20:00, тъмно като в рог, облаци, дъжд, вълните стават все по-големи- пълен ужас. Пускаме грота оставяйки само малко от стаксела, на който се отвори дупка по средата. Надяваме се, че това е шквал и ще премине за няколко минути.

Яростта на Морето е страхотна. Усеща се злината в тътена на вълните и воят на вятъра, като лошо предзнаменование.

Не отминава. Нито за няколко минути, нито за няколко часа. Нощта се превръща в кошмар.

Иво се занимава с лодката, управлява на ръка. Мая е учудващо спокойна и безстрашна. Опитва се и мен да ме успокои. Аз, обаче, се побърквам.

„Ако оцелея, ако някога се добера до твърда земя, ще си тръгна и никога вече няма да стъпя на лодка!“

Изпращам съобщения по сателита IridiumGo на Мел и Криша с координатите ни; приготвям непромокаемата чанта с ръчното VHF радио, бисквити, бутилка вода, нож, фенер и други подобни жизнени необходимости в случай че се счупи мачтата, че лодката се преобърне и се разбие на парчета и потъне и ние се озовем сами насред тъмния океан бушуващ около нас, пълен с акули. Какъв шанс имаме?

Лодката сърфира надолу по вълните, трудно е да я удържим стабилна. Отклоняваме се от курса, на запад. Трябва да намалим скоростта. От кърмата Иво пуска импровизираните ни дрогове- бирените каси от Галапагос, този път приготвени предварително. Срахотни са- вършат чудеса!

.

.

С бирените каси сме значително по-бавни и стабилни, но продължаваме да се отклняваме от курса на запад. Решаваме да опитаме нещо, което никога до сега не сме правили. Да спрем. Избираме момент, в който да завъртим безопасно срещу вятъра. Бумът е отворен напълно към десния борд, грота е навит, стаксела се подава съвсем малко, може би 1 кв.м. успоредно на бума, руля е завъртян напълно към ляв борд (противоположно на бума) и заключен, вятърът и вълните ни идват от ляво,  от около 45 градуса. Лодката се опитва да завие наляво, заради руля и да направи поворот оверщаг, но не може, заради бума и стаксела. Чудо! Спираме! Нито можем да завием на ляво, нито на дясно. Фата спира плавно; вълните я издигат и я спускат под ъгъл.

Часът е 1:00 сутринта, вятърът си бушува, но се чувстваме добре, плавно е. Все още дрифтираме леко на запад, но само с около 1 възел. И познайте какво правим през останалата част от нощта? Изтощени спим! Не като бебета, но спим. Ако някой ми беше казал, че ще спя по време на буря, никога нямаше да повярвам. Но спах.

06:00 ч, слънцето бавно прогонва нощта и бурята затихва. Оцеляхме без поражеия, освен една дупка в старото предно платно.

Но още страшни мменти предстоят.

Пристигане в Рароя

.

.

Архипелагът Туамоту е известен също като „Опасният архипелаг“. Много са лодките разбили се в рифове на тези ниски атоли, невидими през нощта. Дори минаването през бурните води на тесните йм проходи може да бъде катастрофално. Влизането и излизането в атолите трябва да се прави много внимателно, когато приливите и отливите са в застой и течението в прохода не е твърде силно.

Рароя е нашият пръв атол и естествено сме стресирани и се тревожим как ще влезем през тесния проход между рифовете. Пристигаме вечерта и отново спираме не далеч от входа на атола по същия начин, както предната вечер, тъй като извън атола е дълбоко- открито море и не може да пуснем котва. Този път спираме не заради лошото време, а за да чакаме утрото. В повечето атоли може да се влиза само по светло и в точния момент, когато приливът се обръща и започва отлив и течението си сменя посоката. Точно тогава за няколко минути има момент на застой и проходът е в най-спокойното си състояние. Но не знаем точно в колко часа се обръща течението.

.

.

На сутринта тръгваме, все още с доста силно течение срещу нас, което образува бурни води подобни на бързеите на река с водовъртежи в тесния проход. С опънати платна и с помощта на двата двигателя се борим с течението и влизаме успешно в лагуната. Където попадаме в райско местенце, оцелели след ужасите на Ада.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Нито един хотел, нито един турист. Една лагуна само за нас със спокойни тюркоазени води, заобиколени от малки необитаеми островчета с кокосови палми и розови плажове. Като пощенска картичка, но истинско!

.

.

.

.

„Атолът“ е коралов риф обграждащ езеро от морска вода, наречено „лагуна“. Атолите се формират от вулканични острови заобградени от коралови рифове. Първо, вулкан изскача от морето. После, корали започват да се формират по ръбовете на кратера. С течение на времето, вулканът започва да потъва обратно в морето и постепенно изчезва. Но пръстенът от корали формирал се около него остава и дори продължава да нараства, защото коралите продължават да се натрупват. Малки плоски коралови и пясъчни острови се появяват тук и там по ръба на лагуната, защитена от риф. Като оазис в необятната синя пустуш на океана.

.

.

С около 80 острова и атола, архипелагът Туамоту (което означава „отдалечените острови“) е най-голямата верига от атоли в света.

Рароя е един от най-западните атоли от веригата, сравнително малък, с овална форма, дълъг 43 км и широк 14 км, със земна площ от 41 кв км и плавателна централна лагуна с площ 359 кв км. Прекосяваме лагуната и пускаме котва пред един от малките необитаеми „моту“ (островчета), където нашите приятели вече ни чакат.

.

.

Празнуваме пристигането ни с голям огън на плажа, хапване, пийване и музика.

.

.

.

.

Не далеч от тук, само на 10 минути с каяка (подарък от нашите приятели KayakShop.BG), се намира остров Kon-Tiki. Точно на това място е пристигнал Тур Хейердал и неговият екипаж след като прекосява Тихия океан от Перу върху сал, направен по древна технология. Това е едно от най-епичните ветроходни приключения на всички времена. С възхита и благоговение вървим по пясъка, където не много отдавна е вървял Тур Хейердал преживял 100 дни със сал- бури, акули и неизвестност. Представете си радостта, която той и хората му са изживяли, стъпвайки на този плаж!

Остров Кон Тики

.

.

.

.

Проходите между островите в атолите с техните силни течения могат да бъдат опасни за навигация, но също могат да бъдат много забавни за децата.

.

.

По-малките проходи между островите са с топли плитки води, които си променят посоката- текат навътре и навън с приливите и отливите- подобно на река заслана с мокет от корали, като разцъфнали цветя. Кораловата река.

По-големите дълбоки проходи са още по-впечатляващи, с подводни коралови каньони. Тук теченията са масивни, наситени с хранителните вещества, пристигащи от океана в лагуната. Ето защо тези входове изобилстват от риба и са едни от най-добрите места за гмуркане в света. Но също така са опасни, най-вече заради силните течения, но също така- заради акулите.

Гмуркане в Рароя

.

.

От другата страна на лагуната, пред единственото селище с около 200 жители и в близост до главния проход (входа на лагуната), се запознаваме с Джесика и Крис-млада двойка от САЩ, които плават около света с едно много старо и симпатично куче на име Мартини. Те са професионални водолази и подводни фотографи и ни предлагат да ни заведат до едно страхотно място за гмуркане.

Иво и Мая се научиха да се гмуркат и получиха своите сертификати PADI не много одвна- в Колумбия, благодарение на Ката и Себастиан от DeepCoral. Имат екипировки и бутилки, но тъй като нямаме компресор да пълним бутилките с въздух, така и нямаха възможността да се гмуркат от Колумбия насам. Досега. Invictus имат компресор на борда и Тоби с радост пълни бутилките на Иво и Мая.

.

.

Навсякъде във Френска Полинезия е позволено да се гмуркате и не е задължително да сте с група или с инструктор (за разлика от Галапагос). И без това, има само няколко места в Туамоту, които организират гмуркания и дават екипи под наем, но не и в Рароя. Ако имате собствена екипировка, можете да се гмуркате, колкото си искате, където си искате. И благодарение на Тоби и неговите компресор и диги, Иво и Мая имаха възможността да се гмуркат из цяла Френска Полинезия, започвайки в Рароя. А благодарение на Крис и Джесика от яхта „Silent Sun“, разбрахме къде са най-добрите места за гмуркане в Туамоту. В замяна на един грейпфрут и една папая те заведоха нашата група гмуркачи в прохода на Рароя.

Перлената ферма

.

.

Също тук, има перлена ферма, където отглеждат истински черни перли в лагуната.

След гмуркането, отиваме на брега, за да се срещнем с младия собственик на перлената ферма. Той е трето поколение производители на перли, след като дядо му разработва бизнес със стриди, а баща му разработва индустрията с черните перли.

.

.

„Аз съм „последният перлен фермер“. Климатът се променя; глобалното затопляне има опустошителни последици за перлената индустрия и скоро няма да останат много перлени ферми в Туамоту „.

.

.

Обяснява ни как се отглеждат перлите. Разрешава ни да се разхождаме и да разгледаме фермта и хангара, където работят работниците, но не ни позволява да снимаме. В края на краищата, това е индустрия за милиони долари и професионалните тайни трябва да бъдат пазени, тъй като всеки перлен производител си има своите специфични методи. Но основният процес за производство на перли е един и същ навсякъде: парче „донор“ от стрида се имплантира в „мида- приемник“. Специалист вкарва внимателно едно малко изкуствено топче със специфичен химичен състав вътре в мидата. Това е най-чувствителната част от процеса и ако топчето не бъде имплантирано правилно, перлата няма да се образува. След това стридите се връщат обратно във водата, прикрепени за риболовни шамандури, хванати за дъното, които лесно могат да бъдат унищожени от бури. С течение на времето в мидата около малкото топченце се формира перла. Целия процес отнема между 6 и 12 месеца, след което перлите са готови за екстракция. Но не всички стриди оцеляват и не всички перли са добро качество. Само тези, които отговарят на специфичните стандарти биват изкупувани.

.

.

Вечерта, „последният перлен фермер“ ни кани нас и нашите приятели на вечеря в дома му. Всички носим по нещо за хапване и пийване. Домакинът и жена му много се радват на моята плодова сала. Няма много плодове и зеленчуци на острова, където е трудно да се сдобиеш с каквото и да било и всичко трябва да се поръчва и доставя от Таити. Всичко с изключение на риба, кокосови орехи и черни перли.

.

.

Страшно ни хареса това място и не искахме да си тръгваме. Помните ли как се канех да се махна от лодката заради бурята? Каква буря? Забравих за бурята само след няколко дни в Рароя.Пък и къде да отида- в това малко селце с 200 души или на някой от необитаемите острови с кокосови палми?

Обратно на лодката и напред към следващия атол!

.

.

Continue reading

Share