Стопаджиите с генератора в Маупити

.

.

На 30 морски мили западно от Бора Бора се намира малък живописен остров- Маупити (11 кв.км.), най-малкият остров от „Дружествените острови“, уединен и автентичен.

.

.

Атолът на острова има само един тесен проход от южната страна, който го свързва с останалия свят. Този проход е опасен и достъпен само при специфични морски условия, заради което островът остава неколконизиран дълго време в периода на европейската колонизация.

.

.

Днес в Маупити все още е трудно да се влезе по море, така че тук няма много туристи, нито яхти. Тихото и спокойно е, с великолепни гледки, бели пясъчни плажове, легендарни скалисти върхове, грандиозни места за гмуркане и древни исторически и археологически обекти.

.

.

Основното селище е Vaiea, където живеят около 1300 жители в спретнати очарователни къщички. Има няколко малки семейни магазинчета, църква, поща и пекарна, всички свързани с един път, обикалящ острова.

.

.

Оставаме в Бора-Бора месец по-дълго от планираното, чакайки подходящ метеорологичен прозорец, за да плаваме към Маупити или по-скоро да влезем през прохода. При силни южни ветрове и вълни атолът е недостъпен. Така че се забавихме в Бора-Бора, но не се оплакваме. Не мисля, че някой би се оплакал от Бора-Бора – най-романтичната световно-известна лагуна.

Снимки от Бора-Бора

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

'

.

.

Най-сетне дойде време и всички лодки, чакащи да отидат в Маупити, тръгваме едновременно. Плаваме заедно с нашите приятели – катамаран Moby и катамаран Cool Runnings. Плаваме на запад с леки източни ветрове. Cool Runnings и Fata Morgana опъват спинакерите. Моби предпочита да ходи на зиг-заг, под ъгъл на вятъра.

.

.

.

.

 

Моби е най-бързият от трите катамарана, но на спинакер се оказва, че е по-бързият вариант. Cool Runnings пристига първи, втора е Фата и малко по-късно – Moby влиза през прохода на платна, без двигатели, за да докаже, че при добри условия дори най-опасният проход е лесен за минаване.

.

.

.

.

Следват няколко дни на тропическо блаженство.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Една сутрин се стягаме за поход до върха на планината, когато рибарска лодка се приближава към Фата Моргана в залилвчето от източната страна на лагуната. На борда са мъж и жена от селото, които ни питат дали ще плаваме до Маупиха. Не сме сигурни. Маупиха е коралов атол без вулканичен остров на около 100 морски мили западно от Маупити. Неговият проход може да бъде още по-лош от този на Маупити. Грешно е отбелязан на морските карти, по-плитък и по-тесен е, с рекордно силно течение и няколко подводни скали точно в средата.

Човекът обяснява, че иска да изпрати „малък инструмент“ на сина си Кевин – пет килограма. Той прави жест с ръце, сякаш държи кутия с размерите на котка. Нашите приятели Криша и Адриан от яхта „Анка“ ни разказаха много за този атол и неговите обитатели, особено за една жена на име Хина и горещо ни препоръчаха да го посетим и да се запознаем с Хина, като ни обясниха как да влезем безопасно през прохода на атола. И сега тези местни хора се нуждаят от нашата помощ.

.

.

Няколко постоянни жители живеят и правят копра в Маупиха. Кораб ходи до там само веднъж или два пъти в годината, за да занесе провизии и да прекара пътници и за да изкупи и извози торбите със сушен кокос (копра), произведени в Маупиха. Следващият кораб е през ноември, след три месеца. Обещаваме да минем от там и да занесем малкия инструмент на Кевин. След това потегляме да изкатерим планината в Маупити.

Изкачване на планината

Изкачваме връх Te’urafa’atiu на 381 метра заедно с нашите приятели. Няколко открити места по пътя нагоре предлагат невероятни панорами. От върха изгледът към лагуната е грандиозен.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Като се връщаме в залива, откриваме две големи връзки с банани, внимателно вързани за парапета в задната част на лодката- подарък от мъжа и жената и знак, че сме сключили сделка. Те отново ни посещават, за да обсъдим подробностите и да уточним време за заминаване.

.

.

„Освен инструмента имаме и кутии с яйца, мляко, захар, брашно, олио, ориз и други провизии, матраци, дрехи и други неща, които бихме искали да изпратим на нашия син и на някои от съседите. А може ли съпругът ми също да отиде? А може ли и аз да дойда? „- пита жената.

Обещават ни папая и кокосови орехи, освен бананите. Така че не можем да откажем. Симпатични хора. Полинезийците спечелиха сърцата ни още в първия остров от Маркезите и сме повече от щастливи да им помогнем.

„Да, донесете всичко и заповядайте и двамата на борда! Ще плаваме заедно до Маупиха още утре сутринта!“

Те се появяват рано на следващия ден с планина от неща – всякакви провизии, кутии, матраци, чували и торби, които натрупваме в салона, плюс едно дълго дървено тризъбо копие за риболов, което прикрепваме по дължината на палубата, плюс „малкия инструмент“ – сто килограмов дизелов генератор, който заема по-голямата част от пространството в кокпита. Всичко това струпваме в нашия 36-футов катамаран (11 метра), който вече и без това е с наднормено тегло, натоварен с тонове стари книги, като така добавяме около 400 допълнителни килограма! Чудя се дали изобщо ще можем да се движим. Но вятърът е чудесен, 15-20 възела зад нас и всъщност правим доста добра скорост.

.

.

Пием кафе и ядем закуска – яйца с пресен хляб.

Мъжът, Боуи Тропне, има желание да помогне с плаването, въпреки че няма кой знае какво да се прави. Боуи е опитен моряк, който веднъж е бил екипаж на платноходка, пресичаща Тихия океан от Панама. Работил е и на търговски кораб- един от онези, които пренасят товари и пътници между островите и атолите. Жена му Дебора е очарователна. Пълна е с истории, мъдрости и легенди и с удоволствие ги споделя с нас.

.

.

Легендата за трите планински върха на Маупити

Много преди времето на нашите предци, когато се раждали островите, една майка и нейните близнаци (момче и момиче) живеели на върха на остров Маупити. Този остров бил заобиколен от затворена лагуна, без проход. Уви, без проход, водата в лагуната не можела да се подновява и рибата не можела да живее.

Майката заръчала на децата си да слязат до морето и да изкопаят проход между лагуната и океана. Момичето отишло на север, но не успяло да завърши работата си, което й спечелило името Hotu’ai (недовършен плод). Що се отнася до момчето, той успял да изкопае тесен проход от южната страна, което му спечелило името Hotupara’oa (добра работа).

Майката поздравила сина си, но го помолила да остане на юг и да пази прохода. Момичето, което било отхвърлено, трябвало да остане на север, далеч от майка си … и оттогава то не спира да я гледа и да я моли за прошка.

От този момент островът се нарича Maupiti (близнаците) и планината има три върха – първият на юг, с лице към морето (момчето), вторият в центъра (майката) и третият на север, обърнат към центъра (момичето).

 

Пристигаме рано, посред нощ, и дрейфуваме пред прохода на Маупиха през последните часове от тъмнината. Чакаме утрото, преди да влезем през тесния и опасен проход.

.

.

Течението е силно и проходът е толкова тесен, че имаме усещането, сякаш ще се допрем до подводните рифове от двете страни. Но имаме и голямо предимство- мъжът познава прохода, всеки риф и всеки камък. Той ни помага да прекосим успешно опасните води.

Утрото е златисто. Кит си поема дъх недалеч зад нас и изчезва. Птиците от малките острови на атола се събуждат и любопитни идват да ни посрещнат. С пуснати двигатели и прибрани платна се насочваме към последната ни спира във Френска Полинезия- атолът Маупиха.

.

.

 

 Гледайте 18-митното филмче, „Плаване със стопаджии – Маупити“в което плаваме до Маупити, изкачваме планината (майката) заедно с приятели и после качавме на стоп симпатична двойка и техните багажи, за да ги закараме до Маупиха. 

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share

Ветроходна ваканция с Ана и Калин във Френска Полинезия

.

.

След като прекарахме един месец в Таити, отново отплаваме към по-малките острови от архипелага на „Дружествените острови“. Повечето от тези острови съчетават драматичните вулкани на Маркезите, покрити с буйни тропически гори, с реки и водопади, и сините лагуни на Туамоту– съвършенство. Зелените планини срещат спокойните коралови лагуни в „Дружествените острови“- най-красивият тропически рай.

.

.

Моорея

Остров Моореа е едно такова красиво парченце земен рай. Хвърляме котва в един малък много плитък залив с нереални кристално чисти води, където не може да влезе дълбокогазеща яхта, тъй като дълбочината е само 1,5 метра. Което означава, че почти докосваме дъното. Идеята да дойдем тук е на Жил от катамаран Mercredi Soir (Белгия) . С нас е също и катамран QuatrA (Франция) –семейство с две момчета на 11 и 16 години. Тук сме далеч от другите лодки и претъпканите котвени стоянки- нашето лично „частно“ местенце, близо до малко селце с Wi-Fi и пресни френски багети всяка сутрин. Също така, наблизо е мястото със скатовете.

.

.

.

.

Няколко пъти ходим да плуваме с големите скатове и черноперите акули заедно с приятелите ни от другите два катамарана. Децата се забавляват и са супер смели и доволни, че отново плуват с акули.

.

.

.

.

.

Селфи със скат

Един ден отиваме само двамата с Иво, рано сутринта, преди да пристигнат тълпите туристи. Водата е най-бистра по това време, слънцето е ниско и оранжево и скатовете и акулите, все още сънливи, прииждат около каяка ни и ни канят да танцуваме.

.

.

.

.

Никога няма да забравя този момент- заобиколени от тези странни диви същества, считани за опасни, с отровни шипове в опашките си, обвинявани в убийството на известния режисьор на природонаучни филми Стив Ъруин … В Моореа, макар и диви и свободни, скатовете са свикнали с хората – тук те са нежни, дружелюбни и се умилкват като малки котенца.

.

.

.

.

.

.

След Моореа се отправяме към Раятеа, за да посрещнем нашите гости Ана и Калин, които се присъединиха към нас на борда на Фата Моргана за шест незабравими дни на тропически забавления.

Ана и Калин

.

Ана и Калин на борда на Фата Моргана

.

Някои от подаръците, които ни донесоха

Заедно плаваме до три различни острова и седем различни залива, посещавайки някои страхотни места, гмуркаме се с шнорхели в коралови градини, катерим планини и се разхождаме с каяци.

.

.

.

.

Марае Тапутапуатеа, Раятеа

Първият ни остров заедно е Раятеа, което означава „отдалечен рай“ и се смята за родното място на Полинезия. Плаваме до един от най-важните археологически обекти в района – Marae Taputapuatea – голям археологически комплекс на югоизточния бряг на о.Раятеа. Пускаме котва точно пред мараето и с каяците отиваме до брега.

.

.

.

.

.

.

Сайтът се състои от няколко каменни конструкции- част от най-важният свещен храм в Източна Полинезия.

.

.

.

.

.

.

Мараите са били място за обучение и религиозни ритуали, където свещеници и мореплаватели от тихоокеанските острови са се събирали, за да правят жертвоприношения на боговете и за да обменят знанията си за света и за океанската навигация.

.

.

.

.

Тук научихме какво означава „Fata“ на полинезийски език – специална маса за жертвоприношения, на която са поставяни подаръци и приноси за боговете.

.

.

.

.

Река Фаароа, Раятеа

Не далеч от тук е река Фаароа – следващата ни спирка.

.

.

Заливът е само на няколко километра северно от мараето – само на един час плаване в лагуната. Пускаме котва в плитката речна делта. Водата тук е мътна.

.

.

.

.

Река Фаароа е голяма плавателна река, спокойна при устието, виеща се през буйни дъждовни гори и селскостопански земи, предоставяща чудесен начин да опознаем острова с нашите каяци.

.

.

.

.

.

.

Гребем около 20 минути преди да стигнем до голяма ферма нагоре по реката, където двама дружелюбни полинезийци ни канят да ни покажат имота. Показват ни различни плодове, някои от които никога не сме виждали или вкусили и ни натоварват с куп подаръци- плодове и някакви корени за пържене.

.

.

.

.

Показват ни и как да направим капан за диви прасета, използвайки само една дълга пръчка, няколко по-къси и няколко сухи листа. За по-малко от 10 минути правят чудесен малък капан – умалената версия на по-големите и по-здрави капани, които използват да ловят дивите свине в планините (Вижте как правят капана в това видео). Ако искаме, можем да отидем на лов с тях, ни канят, или да йм отидем на гости в къщата. Но нямаме време. Има толкова много места, които искаме да видим за краткото време, за което сме заедно с Ана и Калин.

.

Калин

Фермерите също така показват на Иво и Калин как да гребат с традиционните полинезийски канута. Оказва се, че да пазиш равновесие с тези дълги тънки канута не е толкова лесно, колкото може би изглежда. Та Иво, който обича да прави трикове, а не само „да се вози“, успя да преобърне кануто и да цопне във водата. Не веднъж, а четири пъти!

.

.

.

.

Връщането до лодката с каяците привечер се превръща в голяма одисея, тъй като вятърът се засили срещу нас и гребането е наистина бавно и трудно. Вече почти се е стъмнило, когато най-накрая стигаме до лодката, изморени, мокри и замръзнали. Горещ душ, вечеря – и в каютите с още едно епично приключение в колекцията с приключения, което ще си спомняме винаги.

Ванилената ферма в Таха’а

Сутринта се отправяме към о.Таха’а, който е много близо до Раятеа – по-малко от 20 морски мили от реката. Всъщност двата острова споделят една обща лагуна, така че плаването до Таха’а е абсолютно удоволствие в спокойните подобни на езеро води зад рифовете, със страничен вятър.

.

.

.

.

Остров Таха’а, известен също като „Островът на ванилията“, е един от най-зелените острови, които сме виждали, с буйни гори и плодородни ферми.

Още веднъж пускаме котва твърде близо до сушата и с каяците стигаме до брега. Малкото сънливо селище изглежда необитаемо.

.

.

Изкачваме се до ванилената ферма La Maison de la Vanille („Къщата на ванилията“) в планината. Разходката до там е приятна, по асфалтов път, заобиколен от зелен разцъфнал свят.

.

.

.

Копра

Стигаме до ванилените насаждения. Един мъж и съпругата му, които живеят тук, ни развеждат наоколо и ни обясняват всичко за процеса на производство на ванилията.

.

.

Ванилията е лоза, която се нуждае от много специални грижи. Всяко цвете трябва да се опрашва ръчно, за да порасне скъпоценната ванилена шушулка. След около осем месеца жълтите шушулки се събират и се подлагат на термична обработка, за да се развие вкусът. На този етап техният цвят се променя в тъмно кафяво-черно. Всяка ванилия се класифицирана според дължината и качеството на шушулката, което определя цената.

.

.

С цени от около 150 долара за паунд, ванилията е втората най-скъпа подправка в света след шафрана, със САЩ най-големият потребител на ванилия в света.

.

.

По пътя наобратно хората от околните къщи ни дават всякакви плодове – папая, банани, някакъв кисел непознат плод и любимите на Мая – какаови плодове.

.

.

.

.

.

.

.

.

Кораловите градини на о.Таха’а

Още едно преживяване, от което научихме толкова много!

Следобеда се отправяме към следващия залив от другата страна на о.Тахаа и прочутите коралови градини – кристално чиста вода, изобилстваща с тропически риби.

.

.

.

.

Пускаме котва директно пред наколните бунгала на луксозните хотели, в непосредствена близост до кораловите градини, където водим гостите да поплуват с шнорхели.

.

.

.

.

Тук е пълно с малки симпатични пъстроцветни риби и красива синя вода- все едно плуваш в аквариум. Но за съжаление коралите не са в добро състояние. Избелели, умиращи или мъртви, вече не са така прекрасни, поради замърсяване на водата и по-топлите температури, най-вероятно.

.

.

Бора-Бора

На следващия ден плаваме до Бора-Бора, на около 20 морски мили. Плаваме бавно с доста слаб вятър и спокойно море – идеални условия за нашите гости, които за първи плават на борда на малка ветроходна лодка в открито море. Нищо особено не се случва по време на краткия преход; рибата не кълве…

.

.

.

.

.

.

.

.

Влизаме през широкия вход на атола и пускаме котвата в лагуната.

.

.

.

.

.

.

Подобно на всички останали острови от архипелага на „Дружелюбните строви“, Бора-Бора е висок вулканичен остров, заобиколен от защитена с риф лагуна- една от най-красивите лагуни в света, с едни от най-скъпите и луксозни хотели. Вярно е и сега знаем защо Бора-Бора е „бижуто на южните морета“. Най-романтичният остров в южната част на Тихия океан, Бора Бора е прочута дестинация, предпочитана от младоженците за медените йм месеци и е сред малкото места на нашата планета, които всеки мечтае да посети поне веднъж през живота си.

.

.

.

.

.

.

.

.

Нейните извисяващи се планински върхове, тюркоазената лагуна и луксозните наколни бунгала над водата с по една елегантна милионерска мега-яхта паркирана отпред, изглеждат  по-зрелищни от пощенските картички.

.

.

.

.

.

.

.

.

Плуване със скатове в Бора-Бора

Тук отново плуваме с десетки дружелюбни грациозни скатове.

.

.

.

.

.

.

.

.

Изкачване на връх Пахия, Бора-Бора

На следващия ден се местим пред Вайтапе на безплатния общински кей. Вайтапе е най-голямото селище на Бора-Бора с няколко магазина, ресторанти и пазар. Разхождаме се из града. Контрастът между луксозните скъпи курорти в лагуната и бедните спретнати къщи на местните жители в селото със семейни гробове в предните дворове, е поразителен. Основната улица е тясна и без тротоари. След дъжд се образуват кални локви навсякъде.

.

Нашите гости имат желание да изкачат втория най-висок връх на острова – Пахия, заедно с Иво. Най-високият връх на Бора-Бора е Отеману, издигащ се на 727 метра, но той е достъпен само за опитни скални катерачи със специално оборудване и само няколко професионални катерачи са успели да се изкатерят по скалите до горе. Пахия е по-лесен за достигане, но също така е изключително труден и опасен връх. Препоръчва се водач, но водачът таксува минимум 100 щ.д. на човек. Така че Ана и Калин, заедно с Иво изкачват Пахия сами, без водач.

.

.

.

.

Трудно изпитание- по-трудно отколкото си представяхме, но гледката от върха си заслужава, както и невероятното постижение – Ана, Калин и Иво са сред малкото хора, покорили Пахия!

.

.

.

.

.

.

Кораловият лабиринт, Бора-Бора

На следващия ден плаваме по-нататък и се закотвяме в синята лагуна до групичка частни острови с красиви бели плажове и луксозни хотели, в близост до едно място известно като „кораловият лабиринт“ за още една вълнуваща експедиция със шнорхели.

.

.

.

.

На един от частните острови с прилежно подстригана трева и стройни палмови дървета без кокосови орехи (за да не падат на главите на гостите) има видеокамери навсякъде. Още щом се приближаваме до плажа с каяците, една не много приветлива жена пристига, за да ни каже да напуснем – това е частен остров и дори плажът е забранен за посетители.

.

.

.

.

Но собственикът на следващия частен остров се оказва много по-приятелски настроен дългокос, дългобрад пич в традиционна полинезийска мини-поличка – евреин от Ню Йорк, който си купил малък остров в лагуната на Бора-Бора и се преместил да живее в Рая. Той ни посреща с голяма усмивка и куп дружелюбни кучета. Разрешава ни да си паркираме  оранжевите непотъваеми каяци на плажа и да разгледаме с маски и шнорхели кораловият лабиринт.

.

.

.

.

.

.

.

Октопод

.

.

Шест дни минаха като на сън. Дойде време нашите гости да си ходят.

.

.

Прекарахме си разкошно с Ана и Калин. Плавахме между островите, посетихме най-големият археологически обект, където научихме интересни неща за полинезийската история и култура; гмуркахме се в превъзходни коралови градини и плувахме със скатове; разходихме се с каяци нагоре по реката, където се запознаване с дружелюбните местните жители и научихме как да си направим капани за прасета в стил Беър Грилс; посетихме ванилената ферма и опитахме нови плодове; изкачихме един от най-високите вулкани на Бора-Бора. Гостите ни също останаха доволни и обещаха да се върнат отново на борда на Фата Моргана!

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

И ако искате, можете да ни посетите и вие!

Във Фиджи през юни, юли или август, във Вануату през септември или в Нова Каледония през октомври.

За повече информация, цени и условия изпратете ни съобщение на thelifenomadik@gmail.com или се свържете с нас чрез Facebook @ The Life Nomadik

.

.

Гледайте 15-минутното филмче Ваканция на борда на Фата Моргана с Ана и Калин! Разгледайте лодката отвътре и вижте как си прекарахме в най-красивите острови: Раятеа, Таха’а и Бора-Бора.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените радението по всекя време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разноски. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

 

Искате ли да ни посетите във Фиджи тази година?

Кликнете на снимката за да видите офертата в пълен формат:

Continue reading

Share