Бевъридж Риф и Ниуе

 

.

.

Всички лодки пред лагуната на Палмерстън – общо четири (три с българи на борда) – тръгваме по едно и също време на запад. Вятърът изглежда благоприятен за плаване до Ниуе, на около 400 морски мили, поне за първите няколко дни. Плаваме заедно в група и поддържаме връзка по VHF радиото. Да плаваш заедно с приятели винаги е страхотно.

След два бавни дни на спинакер с лек източен вятър, GRIB файловете прогнозират промяна от запад. Решаваме да спрем в Beveridge Reef – на около 120 морски мили преди Ниуе, заедно с яхти “Айсладо“ и „Острика“. От една страна искаме да видим това необикновено място, а от друга страна е добра идея да се приютим в Beveridge Reef за няколко дни, докато необичайните западни ветрове отново се обърнат от изток.

Бевъридж Риф

Пристигаме следобеда на третия ден. За да влезем през прохода на дневна светлина, се налага да побързаме и си помагаме с двигателите през последните няколко часа. Точно преди рифа, един по-силен порив на вятъра и нашият спинакер „експлодира“. Нашият стар, втора потреба, прегорял от слънцето спинакер, който купихме от един таван на магазин в Мартиника за 150 Евро преди две години. Използвахме често по време на Тихоокеанския ни преход и е болезнено да го видим разпокъсан на парчета. Но не боли толкова, колкото ако е беше чисто ново платно за десет хиляди долара. Иво ще се опита да го зашие, въпреки че на мен ми се струва невъзможно.

Fata Morgana in BR

Fata Morgana in BR

Яхта „Aislado“ пристига само няколко минути след залез слънце, без двигатели. Помагаме им да навигират в прохода, като следват нашият маршрут на AIS-а, което им дава възможност да влязат в рифа по тъмно. Aislado може би е единствената яхта, която някога е влязла успешно през нощта в Beveridge Reef, като се има предвид, че рифът не е правилно отбелязан на нито една морска карта. Трябва да намерите предварително една рисунка с точните координати в интернет и по тази рисунка става влизането в рифа. На електронните карти Beveridge Reef е отбелязан като петно на две мили от действителната му позиция, а прохода изобщо не е обозначен.

Directions to Beveridge Reef

Directions to Beveridge Reef

Яхта „Ostrica“ реши да изчака нощта извън рифа и да влезе на следващата сутрин и ни донесе едно голямо дорадо, да хапнем дружно.

S/V Ostrica arriving in Beveridge Reef

S/V Ostrica arriving in Beveridge Reef

Patrick S/V Ostrica

Patrick S/V Ostrica

Beveridge Reef е просто един риф насред океана – тесен кръг от корали и скали, подобен на атолите, които вече посетихме. Основната разлика е, че тук няма нито едно островче или парче земя, нито един пясъчен плаж, нито едно палмово дърво, нито една птица. И няма нито един остров на радиус от повече от 100 морски мили. Рифът е изцяло под вода при прилив, а при отлив върховете на скалите му стърчат над водата. В средата има синя плитка лагуна с бяло пясъчно дъно- отлично място за пускане на котва, а от западната страна има само един проход за влизане. Бариерният риф защитава лагуната от вълните, без да спира вятъра и дори при бури лагуната може да бъде убежище за лодки. Ако го гледате от небето, изглежда като тюркоазена овална плитчина, заобиколена от дълбок тъмен лилав океан.

Beveridge Reef

Beveridge Reef

В продължение на пет дни стоим заприщени в рифа и чакаме източните ветрове. Гмуркаме се близо до прохода, стържем корпусите, гмуркаме се край една потънала лодка в източния край и купонясваме с нашите нови приятели вечерно време.

.

.

.

.

.

.

.

.

Гледайте филмчето за Бевъридже Риф.

На излизане от рифа на път към Ниуе, се задава един голям моторен катамаран с екип от подводни фотографи на National Geographic. Питат по радиото за инструкции как да влязат през прохода в рифа.

Ниуе

Пристигаме в Ниуе следобеда на втория ден. Вечерта наблюдаваме със страхопочитание гръмотевичната буря, която минава на юг от нас и се насочва към островите Кук. Звукът на гръмотевиците е последното нещо, което бихме искали да чуем по време на плаване и сме благодарни, че пристигнахме навреме. Заливът в Ниуе е един от най-малко защитените в Южният Тихи океан, дълбок и с коралово дъно. Така че вместо да пуснем котва (безплатно) трябва да хванем муринг за 20 новозеландски долара на ден. Мурингите принадлежат на известния Niue Yacht Club. И трябва да се надяваме на добро време и източни ветрове.

Mira and Maya in Niue Yacht Club

Mira and Maya in Niue Yacht Club

На следващата сутрин пристигат митническите и имиграционните служители на Ниуе и попълваме документите директно на пристанището в Алофи. Това пристанище е единственият достъп до брега в Ниуе. Тук трябва да си извадите дингито – в нашия случай каяка – и да го вдигнете със специален кран, в противен случай вълните и огромните приливи и отливи може да го повредят.

.

.

Нямаме време за губене. Не искаме да прекарваме много време в Ниуе, тъй като 20 долара на ден е най-голямата сума, която някога сме плащали за муринг. Освен това не искаме да ни свари лошо време в това незащитено място. Решаваме да спираме на стоп вместо да наемаме кола за 55$, плюс 19$ за задължителна местна шофьорска книжка (издава се на място, формалност за събиране на пари), плюс бензин.

Beer for capt. Ivo

Beer for capt. Ivo

Красив слънчев ден. Застанали сме пред Яхт клуба в Алофи, столицата на Ниуе, усмихнати, с протегнати палци. Кола, движеща се в противоположната посока, спира внезапно, прави обратен завой и ни качва. Човекът ни закарва до югоизточната част на острова – на 13 километра до село Хакупу. Кара по тесен криволичещ път и му отнема около 20 минути. От задната седалка на колата не виждаме лицето му. Полинезиещ е, на средна възраст. Като пристигаме, настояваме да платим за бензина. Доста далеч сме от мястото, към което той се бе запътил. Любезно отказва. Просто иска да ни помогне и това съвсем не е проблем за него. “Вие сте гости, а Ниуе е моят дом. Като добър християнин, естествено е да ви приветствам и да ви помогна.” Понякога едно малко незначително събитие като това може да озари целият ви ден. Понякога един базименен човек може да има дълбок ефект върху целия ви живот и да ви превърне в по-добро човешко същество.

За един ден стопираме общо 11 различни автомобила. Дружелюбни местни хора ни возят до повечето от страхотните места в Ниуе и ни разказват истории за острова и неговите хора, за урагани и цунамита, за морски змии и акули, за войни и миграции и други чудни събития. Затова се влюбихме в Ниуе. И затова, ако ни питате, ще ви кажем, че Ниуе е едно от най-красивите места в Южния Тихи океан с най-приветливите хора, които сме срещнали.

.

.

Ниуе е островна държава с площ 260 квадратни километра с около 1 500 жители, които също са граждани и на Нова Зеландия. Това е самоуправляваща се държава в свободна асоциация с Нова Зеландия и 90-95% от хората от Ниуе, родени на острова, живеят в Нова Зеландия. Какво значи това? Мисля че значи- хем независима държава, хем Нова Зеландия плаща за всичко.(Основните приходи на Ниуе не са от риболов, нито от кокосови орехи, нито перли, нито туризъм, а парични безвъзвратни помощи от Нова Зеландия.)

Псевдонимът на острова е „Скалата“, тъй като той представлява една голяма скала в средата на морето, без бариерен риф, без заливи, без други острови наоколо. Но думата „Ниуе“ означава „Ето го кокосовият орех!“ на местния език.

Ниуе е един от най-големите коралови острови в света, с овална форма и прилича на костенурка, плаваща в морето. Теренът се състои от централно плато, издигащо се на около 60 метра над морското равнище, със стръмни варовикови скали по крайбрежието и с многобройни варовикови пещери и пропасти.

.

.

От село Хакупу вървим по пътя покрай самотни гробове и гигантски паяжини, през гора от палми и папрати до входа на пропастта “Того“, намираща се в горската консервационна зона „Хувалу“. Надолу по тесен коварен път стигаме до извънземен пейзаж- гора от острозъби скални кули. Того е едно от малкото места на земята, където може да се наблюдава такъв геоложки феномен в толкова голям мащаб. Грандиозни коралови зъбери. Добрата новина е, че тук няма никой друг освен нас.

.

.

След това се връщаме до Хакупу и от там стигаме до пропастта и пещерата Анапала на югоизточния бряг. В пещерата има малък басейн от прясна студена изворна вода, която местните хора са използвали за пиене от древни времена – идеалното място да се охладим след похода в тропическата жега. И тук отново сме сами.

.

.

До обяд се завръщаме в Алофи в западната част на острова и се насочваме на север към арките „Тавала“, пещерите, пропастта “Матапа“, скалните басейните „Лиму“ и пещерните басейни „Авайки“- място за къпане резервирано за древните полинезийски царе на Ниуе.

.

.

Прекарахме един незабравим ден в Ниуе, посещавайки много от уникалните му пещери, пропасти и скални басейни. Хареса ни тихата автентична атмосфера на острова – чист и приветлив и много добре организиран. Почти не срещнахме други туристи и останахме очаровани от факта, че всички интересни природни места са непокътнати, безплатни и отворени за посетители по всяко време. Определено място, където бихме се завърнали.

Niue Map

Niue Map

Фото галерия от Ниуе

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Maya in Togo Chasm

Maya in Togo Chasm

Maya in Togo Chasm

Maya in Togo Chasm

Maya in Togo Chasm

Maya in Togo Chasm

Coconut crab in Togo Chasm

Coconut crab in Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Banana spider in Niue

Banana spider in Niue

Roadside graves in Niue

Roadside graves in Niue

.

.

.

.

Anapala Cave

Anapala Cave

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Tavala Arches

Tavala Arches

Tavala Arches

Tavala Arches

.

.

Limu Pools

Пропаст Матапа

.

Басейни Лиму

.

.

Maya in Limu Pools

Maya in Limu Pools

.

.

Ivo, Mira and Maya

Ivo, Mira and Maya

Гледайте краткото филмче за красивите места, които посетихме в Ниуе.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

 

Share

Голямото семейство Марстърс и други необикновени срещи в Палмерстън

 

Palmerston

Палмерстън

Рано сутринта излизаме от тесния проход на последния ни френски полинизийски атол- Маупиха (или Мопелия, както го прекръстили французите). Това е едно от местата, от които си тръгвам с натежало сърце. Иска ми се да останем по-дълго, много по-дълго – поне още един месец. Да правим копра заедно с Хина, да ловим кокосови раци в кокосовите гори с Боуи и Кевин и омари из рифове през нощта с Йо и другите момчета; да си готвим улова на огън, да пием домашна бира и да споделяме истории. Но вече сме с пресрочени визи за Френска Полинезия и ако искаме да посетим всички останали места от списъка ни с „места, които искаме да посетим“ и да стигнем до Нова Зеландия преди началото на циклонния сезон, по-добре да побързаме. Ще ми се да няма циклонни сезони, да няма визови ограничения и животът да е безкраен, за да можем да прекарваме толкова време, колкото ни харесва във всички места, които обичаме.

.

.

Предстои ни още един дълъг преход от 540 морски мили  до следващата ни дестинация – Палмерстън. Това е друг малък полинезийски атол, част от островите Кук. Времето е добро с леки попътни ветрове и 1-2 метра вълни. Но нищо не е съвършено. Няколко часа без вятър караме на мотор и няколко часа ни настигат шквалове. Нищо сериозно- ветровете достигат само до 25-27 възела. Плаваме на спинакер 90% от времето с 10-15 възела вятър от изток-югоизток.

.

.

Малко след залез слънце на втория ден Иво закача малка риба тон, която мариновам със соев сос и черен пипер и изпичам на барбекюто. Мая вече не отказва да яде риба, но все още не се наслаждава на вкуса й така, както Иво и аз. Но тя вече е достатъчно голяма, за да разбере предимствата на рибата: нискомаслен висококачествен протеин, пълнен с омега-3, мастни киселини и витамини D и B2 (рибофлавин); богата на калций и фосфор; източник на минерали, като желязо, цинк, йод, магнезий и калий. Но най-вече – безплатна храна и спестяваме много, като ядем безплатна риба вместо хранителните ни припаси.

.

Малка риба тон

Следобед на четвъртия ден срещаме голям самотен кит. Или по-скоро – той ни среща и започва да обикаля лодката, минавайки твърде бързо под корпуса, за да разследва. Не за първи път кит решава да си „играе“ с Фата, но досега никога не са докосвали лодката.

Палмерстън

Приближаваме нашата дестинация точно когато вятърът се променя от северозапад. Приятелите ни от яхта “Amelie IV” – страхотно семейство, което срещнахме в Карибите – ни посъветваха да не пропускаме Палмърстън и благодарение на тях решихме да го посетим.

.

О. Палмерстън

Те ни обясниха и за по-особената процедура, когато наближим. Обаждаме се по радиостанцията VHF 16 и чакаме да видим кой ще отговори. Има три варианта – Боб Марстърс, Едуард Марстърс или Саймън Марстърс. Който отговори пръв, става наш домакин и „осиновител“ за времето на престоя ни. Едуард Марстърс отговаря пръв и ни насочва към една от шамандурите близо до рифа. Морето е развълнувано, големите вълни се разбиват в скалите само на няколко метра от лодката, така че е трудно да хванем шамандурата. Има други три лодки на останалите шамандури, не твърде далеч от нас, които също се клатят върху вълните като бесни. Намираме се извън бариерният риф на Палмерстън от западната страна, защитена само от източни и югоизточни ветрове, но не и от северозападните, които имаме в момента. Предупредиха ни, че този атол няма достатъчно голям проход, така че яхтите, които го посещават не могат да влязат в защитената лагуна, а трябва да останат навън.

.

Шамандури извън лагуната на Палмерстън

След пристигането ни в о.Палмърстън, който е част от островите Кук и протекторат на Нова Зеландия, трябва да се регистрираме с митницата и имиграцията. Преди тук е нямало такава възможност и яхтите трябвало да минат първо през Раротонга – столицата на островите Кук и да се регистрират там, преди да плават до Палмерстън.

Служителите трябва да дойдат на борда с моторна лодка, да ни дадат да попълним всички формуляри, и да ни подпечатат паспортите. Но вълните са толкова големи, че служителите (или който и да е) не могат да излязат от атола. Така че първия ден и първата нощ на нашето посещение в Палмърстън стоим на лодката, клатим се като на родео в развълувано море и чакаме вятърът да си промени посоката и да задухат обичайните източни пасати.

.

Фата Моргана с гръб към атола

Морето се успокоява на втория ден и успешно минаваме всички формалности по влизането ни в островите Кук с трима приятелски чиновници от Палмерстън: митничар, имиграционен и една жена по биоконтрол. Формалностите включват попълване на формуляри, подпечатване на паспорти, плащане на такси (по-малко, отколкото където и да е другаде в островите Кук), както и проверка на лодката и напръскване против инвазивни бубулечки (дано това унищожи поколението мравки, завъдили се в кухнята и дано да спре комарите от поредното нашествие).

.

Синът на Едуард Мастърс

След това нашият домакин Едуард ни завежда на острова за първи път. Минаваме през тесния плитък проход на атола, влизаме в синята лагуна пълна с подводни скали и корали и се насочваме към дълъг бял пясъчен плаж, обкантен с кокосови палми. Поредната пощенска картичка на перфектния плаж. Рибари тъкмо се завръщат от среднощен риболов, с лодки пълни с риба-папагал, и други по-големи риби; разтоварват улова и кормят рибите още на плажа.

.

Другият син на Едуард Мастърс и брат му

– Това са синовете ми, а това е брат ми. – Едуард ни запознава с рибарите.

По-късно ни позволяват да им „помогнем“ да филетират рибата под едно голямо старо дърво в задния двор на къщата им.

.

Иво и Мая помагат с чистенето на рибата

Риболовът е голяма част от живота в Палмерстън и е основният източник на доходи за местното население.

.

.

В миналото са произвеждали копра (сушен кокос, използван в козметичната индустрия), подобно на повечето от другите полинезийски острови, но днес риболовът е основната им дейност. Те са най-големият износител на риба-папагал в района. Благодарение на това, че има електричество на острова, хората вече могат да запазят улова си замръзнал с месеци, докато пристигне корабът-изкупвач.

.

.

Палмерстън е един от най-изолираните обитаеми острови в света, където днес живеят само 57 души, заобиколени от стотици морски мили океан. Най-близките им съседи са на 500 морски мили, в Раротонга. На острова няма летище и единственият редовен транспорт до и от острова е един товарен кораб, който идва на всеки 6 или 8 месеца, ако времето е добро. Така че 57-те жители могат да продадат рибата си и да поръчат чинии и тенджери, мебели, дрехи, дори основни неща като захар, брашно и ориз само веднъж или два пъти годишно.

.

.

Потегляме към къщата на Едуард, на пет минути пеша по една пътека, покрита с пясък и натрошени корали под сянката на палмови дървета. Имотът е голям и има няколко сгради; пълно е с всякакви вещи из двора, пране е простряно да съхне на слънце, пилета и прасета се шляят наоколо или спят в сенките на дърветата.

.

.

Къщата на Едуард е малка постройка с ламаринен покрив и стени от шперплат.

– Ползваме я и като затвор, ако някога някой извърши престъпление. – обяснява Едуард, който освен всичко останало е и полицаят на Палмерстън.

.

Едуард Марстърс

– Има ли престъпност в Палмерстън? – Питам удивена.

– Учудващо, нали.

Но местните жители не обичат да говорят за тези неща, а и не е наша работа. Те предпочитат да разказват на посетителите за красотата на своя остров и неговата интересна, необичакйна, уникална история.

.

.

През 1863 г. един английски дърводелец, плаващ на китоловен кораб през района, решил да остане и да живее на този малък необитаем полинезийски остров, с територия по-малка  от една квадратна миля, изоставяйки завинаги цивилизования свят. Той си построил къща, използвайки дъски и материали от корабокруширалите кораби, които намерил на бариерния риф на атола; оженил се не за една, а за три жени от друг полинезийски остров, за да му правят компания и положил основите на семейството в Палмърстън. Името му било Уилям Марстърс.

.

Уилям Марстърс

Родили му се общо 23 деца от трите съпруги и се наложило да раздели острова на три равни части- за всяка от трите жени и техните потомци. Децата пораснали, на свой ред си довели съпруги от други острови или се оженили за третите си братовчеди и по този начин семейство Марстърс продължило да нараства. Някои си тръгнали от острова завинаги, други заминали и се върнали, а трети никога не напуснали Палмерстън.

.

.

Днес има над хиляда и петстотин потомци на Уилям Марстърс, разпръснати по целия свят. Мнозина живеят в Нова Зеландия и Австралия. От тях само 57 са останали на острова, разделени на три семейства, потомци на трите жени. Те формират една от най-странните и изолирани островни общности в света. Всички палмерстоници са роднини – братя и сестри, братовчеди, чичовци и лели. Всички на острова – мъртви или живи – имат едно и също фамилно име – Марстърс.

.

.

Оригиналната къща, построена от Уилям Марстърс, все още стои в средата на острова, до църквата. Построена е с останките от кораби, разбили се на рифовете, както и материали, дадени му от преминаващите кораби, които спирали в Палмерстън да търгуват. Заменял йм риба и кокосови орехи за каквото имали да му дадат.

.

Първата къща на Палмерстън построена от Уилям Марстърс

Тази практика на търговия с преминаващи лодки продължава и днес. Подаряваме на нашия домакин няколко стари въжета, от които вече не се нуждаем, малко провизии и старият ни каяк „Агент Оранжев”, който вече не използваме, тъй като нашите приятели от KayakShop.BG ни подариха нов триместен каяк. Агент Оранжев е 15-годишен ветеран, изкривен и с голяма пукнатина, която Иво успя да запуши със силикон, така че не пропуска вода, но не е съвсем в добра форма. И все пак той все още плава добре и все още душата му копнее за приключения. За Едуард, Агент Оранжев е най-прекрасното нещо на света и в знак на благодарност нашият домакин ни изпя няколко песни. Освен това ни каза, че можем да стоим безплатно колкото искаме на шамандурата му, която иначе струва по 10$ на ден, и всеки ден ни кани у тях и ни гощава с вкусни гозби. Също така сме щастливи, че намерихме идеалния „старчески дом“ за един пенсиониран каяк, който бе с нас из половината свят и ни придружи на много епични приключения. Знаейки, че Агент Оранжев остава в добри ръце на о.Палмърстън ни кара да се чувстваме наистина добре.

.

Агент Оранжев в Палмерстън

Също така даряваме книгите ни на местното училище. Вече почти четири години се разхождаме с нашият стар по-малък от 11 метра катамаран, пълен с книги. Катамараните трябва да се поддържат леки, за да се движат по-добре и по-бързо. Нашият е два пъти по-тежък, отколкото трябва, пълен с всякакви неща, натрупани през годините. Така че не е изненадващо, че „Дебелата Фата“ се движи доста бавно, с 4-5 възела средна скорост (особено като се има предвид, че не използваме много двигатели). Когато тръгвахме от Галапагос за дългия Тихоокеански преход, забелязахме, че лодката е наклонена леко напред, което означава, че носът е твърде натежал. Това може да е много опасно при лошо време и може да предизвика катамаранът да „заоре“ във водата, след сърфиране по голяма вълна и да се преобърне. Така че се надявахме на хубаво време и подготвихме едни импровизирани дрогове (щайги от бира прикрепени на дълги въжета), които да пускаме от кърмата в случай на сърфиране. Също така решихме, че е време да изровим всички книги, намиращи се в предната част на корпусите, и да се отървем от тях, без значение колко трагично е това за мен.

Обичам книгите си. Колекция  класическа литература и любими автори на английски, испански и френски език. Почти се разплаквам, като ги товарим на една количка и се отправяме към училището. Моите Гарсия Маркес и Изабел Айенде, Стайнбек и Уилям Уортън, Карлос Фуентес и Марио Вергас Льоса, Симон дьо Бовоар, Алберт Камю и Емил Зола, Марвин Харис, Гор Видал, Толстой , Достоевски, Платон и Торо. Надявам се, че някой ден, когато отново живея в къща някъде на сушата – когато и да е и където и да е – отново ще намеря любимите си книги и ще ги запазя. Надявам се, че местните деца ще се радват на „Майка Индия“, „Голямата Риба“ и „Живота на Пи“ …

.

Книгите, които дарихме в Палмерстън

Директорката на училището е една много приветлива жена от Нова Зеландия, а двамата млади учители Джошуа и Мелиса Саймън, дошли да работят тук с двугодишен отворен договор, след като преподавали английски език в Корея и Малайзия, са много благодарни за нашия подарък на училището. Нямат търпение да прегледат книгите и да прочетат някои от тях, тъй като вече са изчели всички книги в Палмърстън.

.

Джошуа и Мелиса Саймън

Самото училище представлява един покрив с индивидуални чинове, наредени край стената, без прозорци и врати, тъй като температурата в Палмерстън е винаги една и съща перфектна температура- 26-28 градуса целогодишно. Така че прозорците и вратите (които на други места по света пазят топлината вътре и студа отвън, или студа вътре и топлината навън, в зависимост от ситуацията) са безполезни тук.

.

Мая с деца от Палмерстън в училището

Пред училището има футболно игрище, където Иво и Мая играят футбол с децата. Има много деца в Палмерстън. Половината от цялото население (57), ако не и повече са на възраст под 18 години и всички съученици са също така и братовчеди. Останалата част от населението са предимно възрастни хора (бабите и дядовците). Младите Палмерстънци, след като завършат гимназия на острова, обикновено отиват да продължат образованието си или да търсят работа в Раротонга, Нова Зеландия или Австралия. Някои от тях се завръщат на острова със семействата си или по-късно, когато се пенсионират. Двамата тийнейджъри, които интервюирах, ми казаха, че планират да продължат обучението си в Раротонга, да работят и да се върнат на Палмерстън като остареят.

.

Номадите с учениците на Палмерстън

Зад старата сива къща на Уилям Марстърс е гробището, където са погребани той самият, трите му съпруги, децата му и всички останали, които са починали на острова през последните 150 години. Това е най-сюрреалистичното гробище, където върху всички надгробни плочи е изписано едно и също фамилно име.

.

Гробището, където всички надгробни плочи носят фамилията Марстърс

И въпреки, че всички са едно семейство, все пак съществува някакво разделение на острова. Потомците на трите жени са разделени на три клана. Всеки клан притежава равен дял земя и собственост, включително шамандурите под наем. Палмерстън е много специално място с няколко много специфични правила и закони. Например, кметът на острова се сменя всяка година, като се редуват най-възрастният глава на семейство от трите клкана. Ако най-възрастният се откаже да е кмет или умре, следващият най-възрастен от неговот семейство става кмета, който взима всички важни решения и представлява Палмерстън в островите Кук или в Нова Зеландия.

.

Едуард Марстърс- кмет, полицай, певец, рибар и собственик на нашата шамандура

Друг местен закон е: забранена имиграцията. Нито един чужденец със странното си фамилно име не може да дойде и да живее в Палмерстън сред Марстърсите. С изключение на учителите и директорката, които са само временно тук. И на един австралиец на име Уил.

.

Уил

Уил е червендалест брадат младеж, когото помислихме за колега-моряк, когато го срещнахме за първи път.

– Не, аз не съм от крузърите с лодка, аз живея тук. – обясни той.

Пристигнал в Палмърстън преди две години на борда на кораб, плаващ през района, и решил да остане, а корабът продължил- подобно на Уилям Марстърс.

Уил избягал интиргите и усложненията на обществото и цивилизования свят в Австралия и се влюбил в този красив атол и миролюбивите му обитатели. Започнал да помага на местните жители, да поправя неща, които се нуждаели от поправка и заживял сред тях като един от тях. Факт, който до ден днешен причинява малко противоречие- половината палмърстонци искат Уил да се махне, докато другата половина искат да остане. Но за да остане, той сподели, ще трябва да се ожени за момиче с фамилията „Марстърс“ и да промени името си на Уил Марстърс. Проблемът е, че на острова от неомъжените жени са останали само ученички и баби-вдовици, така че за сега той все още е ерген с малко несигурна съдба. Можете да следите неговите приключения и да четете редовно вълнуващите събития от ежедневието му в Палмерстън на неговата Facebook страница Will in Paradise.

.

Уил

Друго неочаквано събитие, което единствено можем да сравним с „чудо“, е срещата ни с други двама българи, плаващи на две от другите яхти, спрели на посещение в Палмерстън точно по същото време като нас! Единият е Патрик на борда на яхта „Острика“, чиято майка е от България, а баща му е швейцарец, а другата е Силвия Петрова, плаваща на борда на яхта „Айсладо“ заедно със съпруга си от Нова Зеландия Вон и шестгодишната им дъщеря Зара. Какви са шансовете да се срещнат три платноходки с български моряци на борда – не французи, не американци, не германци или австралийци, а българи! На противоположната страна на света, в един от най-отдалечените недостъпни острови в средата на Тихия океан! Не две, а три лодки по едно и също време! Изведнъж българите в Палмърстън сме около 10% от цялото население на острова 🙂

.

Силвия, Мира и Мая (по български)

Освен училището, в Палмерстън има библиотека, поле със слънчеви панели и стая за акумулатори за съхранение на електричество, както и телефон и интернет станция. Едуард ми каза, че ако искат, биха могли да имат и летище на един от по-малките острови на атола (проектът е готов и одобрен за финансиране от правителствата на островите Кук на Нова Зеландия). Но те не искат. Летището би улеснило пътуването на хората от Палмърстън и значително би улеснило пристигането на стоки на острова, но също така би довело и до твърде много нежелани усложнения. Като туристи и други хора, които не са Марстърс. Може би след това ще построят хотел и тази малка изолирана общност ще се превърне в популярна туристическа атракция. Нещо, което Палмерстонците не искат. Те искат да запазят начина си на живот такъв какъвто е и да запазят девствената си лагуна и изолираният си остров чисти и красиви за следващото поколение Марстърси.

.

.

– Ще ти кажа и една тайна – казва Едуард докато ни вози в рибарската лодка между плитки корали през входа на бариерния риф на лагуната на път към Фата Моргана.

Чудя се каква е тази тайна. Нещото, което най-много липсва в Палмерстън, където всеки знае всичко за всеки, са тайните. Ние, посетителите с яхти, сме тези, които носят новостите – нови неща или нови истории. От нас се раждат краткотрайните тайни на Палмерстън.

„Не казвайте на никого, че ми подарихте каяк и въжета, не искам другите да знаят“ – ни предупреди Едуард.

„Но веднага щом си тръгнете, тримата собственици на шамандури- главите на трите семейства и кметове- се събират, пият домашна бира приготвена с вода, захар и мая и се хвалят кой какво е получил от яхтите“- ни каза Уил.

– И каква е тази тайната? – питам.

– Има начин да се влезе в лагуната с  яхта и да я паркирате точно пред плажа там. От другата страна има още един проход през рифа, достатъчно дълбок и широк. Но ние не искаме яхтите да идват и да пускат котва в нашата лагуна, пред нашите къщи, да хвърлят бутилки и бананови кори в нашите чисти сини води. Също като летището. Ето защо предпочитаме да държим лодките на шамандури извън лагуната, където не могат да останат твърде дълго. Приветстваме моряците и искаме да им покажем най-доброто гостоприемство на света; обичаме да търгуваме с тях, подобно на стария Уилям Марстърс и сме доволни, защото винаги ни носят и ни дават неща. Но също искаме да запазим непокътнати нашия остров и начин на живот колкото се може по-дълго, разбираш ли?

.

.

.

.

.

Силвия, Мира и Мая

.

Мая, Мединия и Зара

 

youtube

Гледайте краткото и много информативно филмче от Палмерстън със субтитри на български. Интервюта с хората от острова и други интересни неща. Сам на остров с трите си жени.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share