Преход до Нова Зеландия. Времето командва

.

.

Затваряте вратите, включвате печката и гледате от прозореца светкавиците в далечината над хълмовете, посръбвайки горещ шоколад по пижама. Вятърът навън вие, а вътре си гледате телевизия. Дъждът ромони по покрива и се унасяте в сън доволни, че е събота вечер и утре не трябва да ходите на работа в това гадно време. В това време ви се иска само да се излежавате на топло в леглото и да дремете. Така е, ако живеете в къща.

Ако сте на лодка на 500 морски мили от сушата и се зададе буря, ситуацията е малко по-различна.

Всеки път проверяваме внимателно времето преди преход и чакаме идеалните условия. Чакаме дни, седмици или месеци, ако трябва. Не поемаме рискове и не ни привлича екстремното, бързо или опасно плаване. Има голяма разлика между опитните моряци, които се състезават в регати и обичат бързите скорости и тропическите крузъри, които се стремят да се придвижат безопасно от едно място на друго, възможно най-безпрепятствено.

Изчисляваме колко време ще ни отнеме да стигнем от точка А до точка Б, в зависимост от скоростта и посоката на вятъра и обичайната скорост на лодката в предвидените условия. Чиста математика. Времето е равно на разстоянието, разделено на скоростта. Добавете или извадете теченията (и имайте предвид катабатични или ускорените ефекти на вятъра близо до земята). Ако прогнозите за времето са верни. Няколко пъти не бяха …

Някои преходи са по-дълги от други и някои преходи са много по-сложни, трудни и опасни от други. Тихоокеанският преход от Панама до Маркизите (над 3000 морски мили) е един от най-дългите, отнемащ няколко седмици, но е лесен, с постоянен лек източен вятър близо до екватора. Пътят от Тонга до Нова Зеландия също е дълъг – 1000 морски мили – но и много по-опасен. (Тук споменавам само някои от популярните маршрути, дестинации и преходи, които стотиците „тропически крузъри“ правят всяка година, а не по-екстремните такива като например нос Хорн, където само няколко опитни моряци се осмеляват до отидат).

.

.

Началото на ноември е времето за всички платноходки в Южния Пасифик да намерят безопасно защитено място далече от пътя на разрушителните циклони. Циклоните са тропически урагани с опустошителни ветрове и вълни, дъжд и гръмотевични бури, които удрят южната част на Тихия океан между ноември и април всяка година. Повечето циклони се формират между 10 и 30 градуса географска ширина на юг от екватора – с други думи – в тропиците. Тази област се нарича „циклонен пояс“. Така че мореплавателите имат избор – или да се насочат на север към екватора или на юг от 30 градуса географска ширина и да прекарат 6 месеца далеч от тропиците. Или да поемат огромен риск и да останат в циклонния пояс, надявайки се да не ги удари буря тази година. Най-популярното циклонно убежище за лодки, плаващи из тропическите острови на югозападния Тихи океан, е Нова Зеландия, разположена под опасните 30 градуса на юг. За там се запътихме и ние заедно със стотици други платноходки. Но 1000-милният преход от Тонга в Нова Зеландия не е лесен. Всичко знаят, че е опасен, със системи от ниско налягане, следвани от системи с високо налягане, които се формират всяка седмица в Тасманово море.

.

.

Тасманово море е едно неуравновесено същество, сгушило се между Австралия и Нова Зеландия; гледа на изток, вдишва (ниско налягане) и издишва (високо налягане); изпраща буря след буря през и над Нова Зеландия към Тихия океан. Да прекосиш тази нестабилна зона изисква търпение, умения, смелост и късмет. Всяка година яхти, бягащи от циклоните, застават във Фиджи или Тонга в очакване на точния момент да се промъкнат възможно най-бързо между издиханията или ако имат късмет – когато чудовището спи и диша спокойно. Съществува много информация и стратегии кога и как да направите прехода, какво да очаквате и как да се справяте с опасностите . Например: Стартирайте в края на поредната системата, когато преминава на юг от Тонга / Фиджи, тръгнете към Минерва рифовете или малко на запад от директната линия и ако вятърът спадне или спре за един или два дена- включете мотора и пълен напред, за да не се мотаете твърде дълго в опасната зона и да чакате следващата система да ви удари.

В тази част на света, освен Тасманското морско чудовище, съществува още едно митично създание с грандиозни пропорции- буквално и метафорично. Един “гуру“, „който имплантира идеи, знания и мъдрост, основани на умение, образование и опит с реалния свят“, който помага на “тропическия крузър” с прогнозата за времето и планирането на прехода. Името му е Боб.

bob

bob

Боб МакДавит ще седне и ще направи индивидуален плавателен план за всяка лодка, въз основа на параметрите на лодката и прогнозите за времето, срещу заплащане. Можете също така да се абонирате безплатно за седмичния му бюлетин, пълен с най-новите новини, актуализации, прогнози и съвети свързани с метеорологичните и плавателни условия в района. „Метео Боб“ се превръща в най-популярната личност в южната част на Тихия океан, когато дойде времето за плаване към Нова Зеландия и има две основни правила: 1. Не тръгваш, ако Боб не каже да тръгваш. 2. Тръгваш, когато Боб каже да тръгваш.

Тук е неговият сайт с повече подробности. MetBob.com

И все пак, няма гаранции нито в изчисленията на Боб, нито в GRIB файловете, генерирани автоматично от компютри, базирани на сателитни данни. В крайна сметка трябва да планирате внимателно, да наблюдавате моделите на времето и да имате добра преценка и късмет.

При планирането на пътуване използваме приложението Offshore на PredictWind и през сателита Iridium Go можем да зареждаме новите прогнози и да планираме маршрута в движение навсякъде на планетата.

Тук е една много полезна статия за “Планиране на прехода към Нова Зеландия“ от Noonsite.

.

.

Тръгваме от Нуку‘алофа, столицата и главното пристанище на Тонга, посока Минерва риф, с много леки ветрове от североизток. Вятърът спада още повече на втория ден, от 8 до 3 възела, и включваме двигателите, за да достигнем средна скорост от 5 възела. Леките ветрове се обръщат от югоизток на третия ден, когато се приближаваме до северня Минерва риф. Няколко яхти излизат от рифа и се отправят към Нова Зеландия. Едната е яхта „Острика“ с нашия приятел Патрик от Швейцария (чиято майка е българка) на борда. Говорим по радиото и той ни информира за плана си да тръгне на югозапад за един-два дена, преди да се обърне на юг към дестинацията. Добра идея, като се имат предвид предсказаните промени във времето. Решаваме да не спираме в Минерва и да се отправим леко на запад от пряката линията, но се оказва, че не е достатъчно. Влизаме в течение, което ни избутва на изток.

На петстотин морски мили от дестинацията или наполовината път, получаваме обаждане по VHF радиото от бреговата охрана на Нова Зеландия, патрулиращи със самолет над нас, които ни питат дали всичко е наред, колко хора сме на борда, каква ни е дестинацията и кога очакваме да пристигнем. Фактът, че има някой наоколо, ни кара де се чустваме по-спокойни.

В следващите два дни (остават ни около 400 морски мили) вятърът се обръща от юг, достигайки 27 възела с 4-5 метрови вълни и нямаме друг избор освен да се насочим на запад без изобщо да напрадваме към крайната цел, друсайки се ужасно, плавайки срещу вятъра и вълните. Става студено. Колкото по-на юг плаваме, толкова по-студена е температурата на въздуха и водата. Излизаме от тропиците.

На около 300 морски мили от дестинацията осъзнаваме, според актуализираните прогнози за времето и GRIB файловете, че система с ниско налягане ще премине точно над нас с над 40 възела на вятъра от север. Това ни плаши. Приготвяме бирените каси от Галапагос, които ни служат за драги и стабилизират лодката в силно време.

.

.

Затишие преди буря. Вятърът напълно умира и океанът става гладък като стъкло.

.

.

Невероятно е, че същото това притихнало езерно море ще събуди огромни развълнувани водни планини само след няколко часа. Един самотен мрачен албатрос преследва Фета Моргана. Лети ниско над водната повърхност в големи кръгове, винаги на една и съща дистанция. Като лошо предчувствие. Само защото знаем със сигурност, че към нас се е насочила буря, обвиняваме албатроса, че е „лошо знамение“, подобно на повечето мрачни неща, забелязани преди злополучни събития.

.

.

Бурята ни връхлита на деветия ден от прехода, на 160 морски мили от сушата в 22:00 ч. с ветрове 35-40 възела и пориви до 48 възела. Подготвени сме и чакаме. Не ни изненада. Платната са свалени, бирените щайги са във водата. Лодката е стабилна и се движи с 6-7 възела. Даже напредваме към дестинацията и вълните изобщо не са зле. Затваряме се в кокпита и плаваме с гола мачта, стабилно и безопасно, благодарение на отличните ни импровизирани драги. Автопилотът се представя чудесно. През сателита Iridium Go изпращам съобщения с нашата позиция на всеки час на нашите приятели в Австралия и Нова Зеландия, които следят напредъка ни. Това ме кара да се чувствам по-безопасно. Всъщност, аз се чувстваме напълно безопасно. Може би защото това не е първата ни буря, може би защото за втори път използваме драги, които вършат мого добра работа, но нито за миг не се чустваме в опасност. Не като първия път, когато преди четири години в канала на Юкатан ни изненда буря и си мислехме, че ще умрем … Предполагам, че с времето и опита човек научава възможностите на лодката и става все по-уверен в лошо време и лоши ситуации.

.

.

Бурята свърши, новото слънце излезе, наближаваме Нова Зеландия. Двамата с Иво сме изключително изтощени от безсъние. Но вместо спокойствие след бурята, ситуацията се влошава. Вятърът се орбъща от юг и продължава да духа с 25-30 възела, предизвиквайки големи хаотични вълни. Фата Моргана скача нагоре и надолу, наляво и надясно, с рифовани платна и на мотори. Вътре имаме чувството, че някой постоянно ни бие и рита. Болезнено е. Невъзможно е да приготвим храна или да заспим, нито да се изправим или да слезем по стълбите и да отидем до тоалетната. Плюс това е студено и всичко е мокро и солено. Чувствам се болезнено, отвратително изморена и пребита. Просто не мога повече, не издържам. Искам това друсане вече да спре. Напускам. Пуснете ме да си ходя!

.

.

Така е на десетия ден от този злополучен преход. Пристигаме в Опуа на единадесетия ден, напълно разрушен и готови да си починем малко от лодката и морето. Предстои ни една дълга заслужена зелена ваканция в Нова Зеландия.

.

.

 

  Гледайте 20-минутното филмче за бурния ни преход от Тонга до Нова Зеландия.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share

Хина, моята приятелка в Тонга

.

.

Плаване до Тонга

Срещнахме делфини, почти прегазихме една голяма морска костенурка, която си почиваше на повърхността на морето, и приземихме едно 6-килограмово дорадо или махи-махи – две имена за една и съща голяма океанска риба с красива златисто-зелена кожа и бяла деликатна плът- нашата вечеря за следващите четири дни.

.

.

Прекосихме „линията на смяна на датата“, което е много объркващо събитие. Тази линия върви от Северния полюс до Южния полюс, минаваща през средата на Тихия океан, като следва 180° географска дължина и определя преминаването на един календарен ден в следващия. От вторник преплавахме директно в четвъртък, като прескочихме цялата сряда и се озовахме в домейна на “Златния дракон“. Моряците, които преминат през Международната линия на смяна на датата, влизат в домейна на „Златния дракон“; тези, които са прекосили Екватора, вече не са „мазни попови лъжички“, а се превръщат в „мъдри костенурки“ (или в българските традиции- покръстването на „неофитите“, които стават поданици на Нептун), а онези, които минат през Панамския канал, принадлежат към „Ордена на канавката“ – все отличия, които вече гордо притежаваме. Но това не променя факта, че изгубихме безвъзвратно цял един ден заради някаква невидима въображаема линия.

Tonga

Tonga

Два часа преди залез слънце, първите острови на архипелага Тонга започват да изкачат от морето на западния хоризонт. Изминаха 48 часа, откакто бавно се движим на платна и на мотори с попътен вятър между 6 и 10 възела, рядко достигащ 16 възела, изминавайки 210 от 230-те морски мили между Ниуе и Вавау- най-северната островна група на Тонга. Напоследък използваме моторите много повече, след като прекосихме Тихия океан. Вече не сме „пуристи“, които стриктно плават, пускат и вдигат котва и дори улавят шамандури на платно, харчещи 50 долара годишно за гориво. Станахме „нормални“ и се стараем да избягваме лошо време и опасни ситуации, дори ако това означава да караме на мотори и да харчим повече пари за гориво. Задава се буря- първата за сезона, така че искаме да сме сигурни, че ще сме в безопасност на котва преди да ни връхлети след ден-два, дори ако това означава 20-30 часа двигател.

.

.

Остават ни само 20 морски мили. Със средна скорост от 4-5 възела ще трябва да се движим в пълна тъмнина за няколко часа между невидими рифове и сенки на острови. Иво наблюдава внимателно електронната морска карта Garmin, резервната карта на i-pad с Navionics, както и OvitalMap, която показва Google Earth изглед на района с нашата GPS позиция – страхотен софтуер за Южния Пасифик. Забавяме скоростта, приближавайки прохода между рифовете и става плитко. Морето е спокойно. Продължаваме внимателно без проблеми. Картите са точни.

.

.

В 9 часа вечерта навлизаме в дълбок напълно прикрит залив в близост до първия от островите на групата Вавау – о.Пангаймоту. Мрачна безлунна нощ е- пълна тъмница. Различаваме няколко лодки, спящи на котва без котвена или каквато и да е друга светлина. Колкото повече се приближаваме, толкова повече силуети на лодката се появяват все по-близо до нас, мрачни и безжизнени, едва доловими в мрака. От около 20 лодки само две-три имат котвена светлинка! Останалите са почти напълно невидими. Двамата с Иво ги псуваме, докато маневрираме и пускаме котва между две еднокорпусни лодки. В момента, в който приключихме с пускането на котвата,  пристига един човек с динги и ни казва много приятелски, че това е залив с платени муринги, че лодките на мурингите не са длъжни да пускат котвени светлини, тъй като те не са на котва и че трябва да се преместим по-встрани. Вдигаме котва, местим се, пак пускаме котва и си лягаме. Може да е законно и според правилата да държите лодката си вързана на муринг без нощна светлина но също така ми се струва глупаво и рисковано. Дали е така, защото се нарича „котвена светлина“, а не “ мурингова светлина“? Чудя се колко от тези тъмни невидими лодки са били намлени през нощта, причинявайки щети не само на себе си, но и на нищо неподозиращите пристигащи кораби.

.

.

На следващия ден срещаме за пореден път нашия стар приятел Ким Фили на борда на яхта „Филиософи“ и той ни запознава с круизната общност в залива. Всяка събота вечер те си организират плажен пикник и барбекю.

.

.

Срещаме велики хора, опитни моряци, пълни с истории и с добри съвети, някои от тях обиколили света два пъти. И все пак ми се ще да включат поне една малка, икономична светодиодна лампичка през нощта …

За Тонга

Оставаме в залива на Пангаймоту за уикенда. Тук е ураганна дупка, прикрита между островите и рифа, защитена от вятър и вълни във всички посоки и идеално място да се скрием от бурята, която очакваме да удари всеки момент. Но бурята удря островите на Самоа на около 300 морски мили на север от Тонга и всичко, което достига до нас, е дъжд. С кофите!

.

.

Ден след големия дъжд е слънчево и светът отново е красив. Време е да стъпим на сушата в Тонга за първи път в живота си.

.

.

Да бъдеш за първи път в ново непознато място, от което не си част, винаги е много вълнуващо и някак неловко. Ние сме посетители в нова страна и всичко е интересно.

Кралство Тонга е архипелаг от 169 коралови, варовикови и вулканични острови, от които само 36 са населени от около 100 000 души (повечето от тях на главния остров Тонгатапу). С обща замна площ от около 750 квадратни километра разпръснати в над 700 000 квадратни километра море в южната част на Тихия океан, Тонга е разделена на три основни групи – Vava’u, Ha’apai и Tongatapu. Нейни съседи са Ниуе на изток, островите Кермадек, които са част от Нова Зеландия и Нова Зеландия на югозапад, Фиджи и Уолис и Футуна (Франция) на северозапад, Нова Каледония (Франция) и Вануату още по-назапад, Самоа на североизток  и Тувалу и Кирибати на север-северозапад.

.

.

Наричат Тонга „Приятелските острови“ още от 1773 г., когато капитан Джеймс Кук посетил района за първи път и бил посрещнат много сърдечно от местните хора по време на фестивала Инаси- годишното дарение на Първите плодове на Туи Тонга (най-големят вожд). Имало неуспешен заговор от местните вождове да убият Кук, но така и не го осъществили, а и той никога не разбрал, и така островите си останали „приятелски“.

.

.

От 1900 до 1970 г. Тонга има статут на британско „протеже“, като Обединеното Кралство се грижи за външните работи на Тонга посредством приятелски договор. Но през цялата си история Тонга никога не се е отказала от суверенитета си и никога не е била под чужда власт, оставяйки единствената държава от Тихоокеанския регион, запазила независимия си статут на традиционно кралство. И дори по време на колониалния период Тонга винаги се е самоуправлявала, което я прави уникална островна държава в Тихия океан.

Среща с Хина в Пангаймоту

От залива Пангаймоту тръгваме по стръмен асфалтиран път, пресичащ буйни земеделски земи. Високи кокосови палми, бананови дървета и папая доминират меките хълмове покрити със зелени насаждения от касава и таро. Въздухът е неподвижен, земята е суха и притихнала под интензивната жега във вътрешността на острова.

.

.

Търсим сенките встрани на пътя и спираме да почиваме под едно старо мангово дърво. Малко по-нататък започват да се появяват първите къщи на селото. Скромни домове с огромни цъфтящи градини, населени от кокошки и прасета. Гробове с бели кръстове и цветя лежат пред всяка къща. Пладне е. Сенките се смалиха и слънцето пари. Дехидратирани, отново спираме встрани от пътя, недалеч от бяла църква. Със сигурност ще срещнем хора тук и може би ще мине кола и ще ни закара до големия град Неяфу от другата страна на острова.

.

.

Женски глас ни зове от синята къща на отсрещната страна на пътя. Маха ни и ни прави знак с ръка да отидем при нея; предлага ни вода. Може да има ресторант у тях, предполагам, или може би иска да ни продаде нещо, така както местните хора на толкова много други места, където сме били, все се опитват да ни продадат нещо. Трябва да внимаваме. Често хора ни канят и ни показват неща и след това искат пари. Можете да разберете кога хората са честни и имат добри намерения: по начина, по който говорят и се усмихват; по начина, по който ви приближават с внимание и уважение; по погледа им, в който се чете честност и надежност. Тази жена – първото човешко същество от Тонга, което срещаме – има такъв поглед и усмивка. Всичко около нея е чисто, спокойно и красиво. Казва се Хина.

.

.

В ниската ограда около къщата няма врата, затова трябва да я прескочим. Не, няма ресторант и Хина не се опитва да ни продаде нищо. Видяла мъж, жена и момиче, непознати в нейното село, насред горещината и им предлага сянка, вода и приятелство под формата на най-безграничното световно-известно „Тонганско гостоприемство“. От момента, в който влязохме в дома й и срещнахме дъщерите и синовете й, от момента, в който седнахме на рогозката на верандата и приехме чаша освежаващ плодов сок, от момента, в който й казахме имената си – така трудни за произнасяме и запомняне, станахме „почитни гости“ и най-добри приятели на Хина.

.

.

Домът на Хина е чист и скромен, състоящ се от една голяма просторна всекидневна, почти празна, без мебели освен един шкаф до стената и телевизор на малка масичка. Няма маса за хранене, диван или столове. Стените са покрити със семейни портрети. В задната част има няколко спални, които не видяхме, и външна кухня с печка и маса. Голямата предна веранда, гледаща към улицата, се намира в западната част на къщата и приятната сянка, в която сме се приютили, скоро ще бъде прокудена от следобедното слънце.

Хина работи на големия пазар в Неяфу, на няколко километра от тук, където продава сувенири и ръчно изработени кошници, направени от нея. Обещаваме да я посетим там, тъй като на следващия ден ще плаваме до Неяфу, където трябва официално да се регистрираме в Тонга. Обикновено посещаващите яхти трябва да минат митница и имиграция веднага след пристигането си, но ден или два по-късно също е приемливо в много от страните, които посетихме Аха! Може би Хина е толкова приятелска с нас, защото се опитва да ни продаде сувенирите си, предполагам аз. Но когато я посещаваме на пазара на следващия ден, тя ни посреща като стари приятели, с прегръдки и целувки и настоява да ни подари две медальончета от раковинки за мен и за Мая и не иска да приеме парите ни! Настоява да си избера и да вземе безплатно една от нейните кошници. Не мога да приема, това е твърде много. Сигурно й отнема няколко дни работа, за да изплете една кошница или купа. Но с радост бих се научила как да плета кошници и сама да направя една.

Hina at the market

Хина на пазара

Хина стана моя приятелка и ме научи да плета традиционни кошници. Това е най-великият подарък, който тя ми дари. Няколкото дни с Хина в прохладната сянка на закрития пазар, седнали безмълвно или разговаряйки тихо, бе най-интимния и красив момент от моите полинезийски преживявания.

Делничен ден е и е тихо на пазара за сувенири. Мрачно е и когато влизате от слънчевата улица в сянката на закрития пазар очите ви се нуждаят от известно време да свикнат с тъмнината. Дългите маси са покрити с дървени фигурки и резбовани маски, бижута, изработени от миди и перли, както и всякакви размери плетени кошници и традиционни декоративни пояси. Няколко жени седят край масите си, чакат клиенти и плетат. Седнала съм до Хина в дъното под големия покрив. Мълчаливо си плетем кошниците. Тихо е като в катедрала. Като на сън, Хина започва да пее – едвадоловима, нежна красива мелодия на този странен език, на който една обикновена дума като „здравей“ кара езика ви да танцува – „malo e lelei“. Задържам дъха си, сякаш малка деликатна пеперуда току-що кацна на рамото ми и ме е страх да не отлети. Наблюдавам я с ъгъла на окото си, опитвайки се да запомня завинаги и най-малкия детайл от този кратък момент от живота ми.

Hina

Hina

Неделно тържество и „уму“

Хина ни кани с Иво и Мая на традиционно неделно пиршество в дома й.

– Ще ви направя “уму“, храната на Тонга, за да опитате. – казва Хина.

Hina and her sons

Hina and her sons

Нейният английски не е много добър, но се разбираме перфектно. Питам дали можем да платим за някои от съставките, които ще използва, за да приготви храната в неделя – пет вида месо, таро, касава и сладки картофи, риба, омари и стриди, пресни плодове и зеленчуци. Семейството й притежава парцел земя, недалеч от къщата, в полетата, които прекосихме по пътя, когато за първи път се разходихме до селото. Там произвеждат повечето кореноплодни растения, плодове и зеленчуци, както и фъстъци, които продават. Но по-голямата част от месото, рибата и стридите, ще трябва да купи от своите съседи или от пазара. Но Хина не иска да приеме пари. Тя ни кани като приятели в къщата си, а не като клиенти.

Hina

Hina

След малко преговори, убеждавам Хина да покани и нашите приятели от една друга лодка – френско семейство с три очарователни деца и едно момиче екипаж на борда на яхта Excallibur (общо шест души); да направи голямо пиршество и да приеме малко пари за всеки от нас (за разходите за храна) и нашите подаръци (учебни материали за децата й, дрехи и сухи хранителни продукти). Тази идея й харесва.

Неделя сутринта сме готови. Организирахме такси за девет души от Неяфу до Пангай, което да ни вземе от пристанището в 8 часа. Десет минути по-късно пристигаме в къщата на Хина. Тя се радва да ни види, както винаги. Вече е започнала с подготовката на умуто. Посреща ни с поднос с ананас, папая и манго плодове и пресен сок. Двете й дъщери – най-красивите млади момичета, които срещнахме в Тонга и които учат за медицински сестри, завиват козе, свинско и говеждо месо, риба и стриди в листа от таро с нарязан лук и кокосово мляко. В Тонга, подготовката на храната традиционно е задължение на жените.

Preparing the food

Preparing the food

Междувременно съпругът на Хина и двамата йм сина подготвят „земната пещ“ или „уму“ фурната, което е задачата на мъжете. Слагат камъни в дупка в земята в задния двор и правят огън отгоре. Когато дърветата изгорят и камъните се нагорещят, ги покриват с големи листа от банани и слагат храната в дупката. Всичкото месо завито в листа от таро, както и кореноплодните таро и сладки картофи. След това нареждат още няколко бананови листа отгоре, за да запазят топлината и покриват дупката.

Making umu

Making umu

След това всички влизат обратно в къщата и се преобличат за църква. Жените обличат дълги яркоцветни рокли, украсени с “киекие“ – ръчно изработен пояс. Мая облича златна рокля, а аз избрах една яркочервена с големи цветя – най-хубавите дрехи, които нашите домакини притежават са за нас.

Maya and MIra

Maya and MIra

Мъжете слагат чисти ризи с десен на едри тропически цветя, дълги тъмни поли и Ta’ovala – традиционен сламен пояс, използван при всички официални случаи. Иво, Никола и двамата му синове изглеждат безумно, увити в поли и сламени рогозки, които се оказват и доста неудобни. Цари весела суматоха докато се преобличаме в националните Тонгански дрехи; почти закъсняваме за църква!

Nicolas and Ivo

Nicolas and Ivo

Докато храната бавно се задушава в подземната фурна „уму“ в продължение на няколко часа, отиваме на църква, която се намира на няколко метра от къщата. Но трябва да побързаме; Хина е малко нервна- тя пее в църковния хор и иска да бъде там навреме. Спомням си красивия й глас.

.

.

С пристигането на християнството преди около 200 години, традицията на църковните хорове се устаняява в Тонга. В края на 19 век мисионерите въвеждат химни, популярни в Англия и Австралия, запазвайки западните мелодии, но превеждайки текста на езика на Тонга.

.

.

Камбани звънят и всички вече са вътре, когато пристигаме и заемаме местата си в заданата част на църквата. Има около петдесет души, млади и стари, всички облечени в най-хубавите си неделни дрехи. Запяват най-красивата църковна музика, която можете да си представите. Млади и стари женски гласове звънят с акустика, придружени от мъжките гласове в съвършена хармония. Слушаме дългата и много бойна молитва на свещеника, изцяло на езика на Тонга. Изглежда, сякаш ни се кара и ни обвинява за някакави ужасни грехове, крещи и ръкомаха много сериозно към нас. Към нашата група от „ бели хора“. Всички присъстващи мълчат уважително. Мисля, че ще горим в ада, защото сме закъснели, или защото децата се отегчиха след два часа, или защото Иво изглежда абсурдно в традиционната сламена рогозка или заради някакъв друг непростим грях, който със сигурност сме извършили. (После разбрахме, че е съвсем нормално отчето така строго да се кара на послушниците си в Тонга.)

Ivo

Ivo

След църквата, семейство и гости се връщаме в къщата. Мъжете изваждат храната от подземната фурна, а жените я нареждат на маса от бананови листа. След молитва за благословяване на храната, пиршеството започва.

.

.

.

.

.

.

Гледайте краткотофилмче за Хина, неделното пиршество и приготвянето на подземното „уму“

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share