Мангафайски Коледен къмпинг

Една част от лагерниците в Мангафай

 

От Опуа, където прекарахме първите няколко седмици в Нова Зеландия и се запознахме с най-готиния домакин от CouchSurfing Уили, се отправяме на юг към Фангарей, за да се срещнем с Данчо и Гергана и двете им момчета Христо и Борис.

На гости на Данчо и Гергана във Фангарей

 

Те ни посрещат като стари приятели и ни предлагат топло гостоприемство и помощ. Данчо и Иво докарват новото ни динги с ремъркето на Данчо и така спестяваме няколкостотин долара за доставката. Празнуваме с бира и баница.

В къщата на Данчо и Гергана

Данчови ни посещават с новото динги по време на буря

Благодарение на нашата популярност в България като „световни пътешественици “, срещаме българи навсякъде, където отидем. Българите, които живеят в посещаваните от нас страни или приятелите йм, които следят нашия блог, се свързват с нас и навсякъде по пътя правим нови страхотни приятелства. Нашето пътешествие из света се превърна в поредица от срещи с прекрасни хора, най-вече с българи, които срещаме където и да отидем. В Нова Зеландия се запознахме с най-много чудесни българи от навсякъде другаде!

Иво и Данчо в Онерахи

След това се запознаваме със Свет и Дара и техните две деца Вокил и София (приятели на Данчо и Гергана от Ямбол) и прекарваме няколко дни в Магафай, на час на юг от Фангарей. Няколкото дни се превръщат в няколко месеца. Нанасяме се в старата каравана, паркирана за постоянно в дъното на големия двор или се местим на палатка, когато други семейства идват на гости за няколко дни и в караваната се настаняват повече хора. Мая и децата са страхотни приятели и всички се радваме на компания на котката Шелби, покровителка на мишки и врабчета, и на трите кучета: Пуку, Руби и бебе Бристъл. Бебе Бристъл е на няколко месеца, разглезено сладурче, което спи в къщата на забранени места и си върши работата в центъра на хола или до пералната машина.

Мая и нейните приятели

Пристигаме в Мангафай някъде в края на ноември и оставяме Фата Моргана на котва в малкия залив на няколко минути пеша от къщата. Постепенно все повече и повече български семейства прииждат от други части на Нова Зеландия и чак от България, паркират коли и каравани пред къщата, покриват подовете на всички стаи с матраци, опъват палатки в предния двор близо до караваната докато свърши мятото в двора, превземат и задния двор. До края на декември мястото прилича на къмпинг без правила, без организация и само с една тоалетна. Всъщност има едно единствено правило и Светльо, нашият домакин и главен Джедай, стриктно го налага: „Никой няма право да си ляга преди полунощ“. Този феномен наричат „Честване на Коледа“.

„Къмпинга“ в Мангафай по залез

Деца от всички възрасти тичат наоколо, скачат на трамплина или седят пред телевизора, докато майките постоянно готвят и мият чинии. Всеки ден къмпингът се събужда рано под звуците на плачещи ранобудни бебета. Няколко сънливи майки правят закуската и включат телевизора, така че бащите-махмурлии да могат да продължат да спят поне до обяд. На обяд почти всички са будни и се носи миризма на кафе. Сядаме навън на верандата около един стар сандък от каури, който използваме за масичка, на която си слагаме чашите за кафе. Сутрешното слънце напича, умълчали сме се, няколко души се редят на опашка пред банята и започваме да правим план за деня.

– Айде да отидем на плаж.

Тук е важно е да споменем, че в Нова Зеландия месеците между ноември и май са най-горещите и това е времето на лятната ваканция.

Отнема ни някъде между 2 и 5 часа да организираме плажната активност, да решим кой ще бъде в коя кола, кой плаж, кой няма да ходи по някаква причина, да приготвим планини от сандвичи, да облечем децата с бански и да намерим хавлии. Някъде в късния следобед тумбата българи се изсипва на плажа – риболов, сърф, плицикане във водата и футбол. Обичаме футбола- нашият национален спорт.

Българи на плажа в Мангафай

Една много силна българска характеристика е, че сме много гръмогласни. Ние сме импулсивни, превъзбудени, особено когато сме с приятели, и говорим много високо- съперничим на италианците. Така че можете да си представите група от над 30 българи играят футбол на плажа … Любопитни хора идват от далеч, специално за да попитат на какъв език говорим, или по-скоро крещим.

Шумни игри и забавления на плажа

Уморени и гладни се връщаме в къщата в която има само един душ. В един момент водата, която идва от резервоар за събиране на дъждовна вода свърши внезапно и изненадващо, докато някой използваше пералнята, друг беше в банята, а съдомиялната машина беше по средата на цикъла си. От доста време не е валяло. Паника.

Мъжете бързо реагират на бедствието: няколко коли тръгват на съединител, човекът с цистерната по водоснабдяването бива издирен, той казва, че не може да дойде днес, дава му се бутилка-подарък, идва днес. Резервоарът за вода отново е пълен и къмпингът отново жужи, след няколко часа пълна суша и несигурност.

Вечерта е най-хубавата и най-съществената част от рутината на къмпинга. В задния двор Свет и Дара са паркирали стара риболовна лодка направена от каури, която след ремонт евентуално би могла да се използва за настаняване на още няколко лагерника, но сега просто седи в средата на ливадата като декорация. До нея е барбекюто. Друга по-малка лодка, също направена от каури и ползвана за улов на китове преди сто години, стои обърната с главата надолу и издигната над саморъчно скован бар, където всяка вечер носим напитки и храна, музика и дори лазери за допълнителна епичност. Между двете лодки има празно пространство с една метална джанта по средата, която ползваме за импровизирано огнище. Седим около огъня, наблюдаваме го втренчено и пием до полунощ или до по-късно.

Данчо и Коко- привечер

По този начин отпразнувахме не само Коледа, но и Нова Година и всички малки и големи, български и новозеландски празници, както и повечето обикновени дни помежду йм, до Великден. Новогодишния купон бе епичен, като сцена от циганските филми на Емир Кощуница, с над 50 души, всички български, с изключение на нашия белгийски приятел Жил и двамата английски диджеи, и двамата се казват Джон. Единия Джон е женен за българско момиче, което наричаме „Цъки „. Да, имахме си диджеи, лазери и даже машина за пушек. Имаше народни хора насред облаци прахуляк, деца и кучета тичаха из двора, имаше планини от храна и реки от алкохол, баници с късмети, сирена и луканки. Единственото нещо, което липсваше бе едно живо прасе, което да се моете из краката на хората и престрелка.

Ева на бара

Благодарнисти за гостоприемството и приятелството

Светльо и Божидара, Вокил и София

Данчо и Гергана, Ицо и Борко

Коко и Светла, Евгени

Джон и Цъки, Имоджин и Изабела

Краси и Биляна, Маги и Аглика

Ева и Миро, Мира

Стефан и Петя, Ники и Марко

Дидо и Натали, Коко, Стефко и Тото

Жоро и Вили

Мариета и Иван Боеви, Ния и Стаси

Пачо и Мария, Волен и Максо

Краси

Жоро

 

Още снимки от къмпинга в Мангафай

Вокил, Мая и София и техните портрети, нарисувани от Мая

Бебе Бристъл

.

Мая и София си боядисват косите

Мира и Дара правят мартенички

Котката Шелби

Българи на риболов в Мангафай

игри на плажа

Стефан

Светла

Мариета и Иван Боеви на посещени на Фата

Иво и Краси с Тане Махута

.

.

.

Дидови на гости на Фата

Цъки и Имоджин

Сандбординг в Мангафай

Сърфинг в Мангафай

Светльо и Божидара

 

.

Гледайте краткото филмче със субтитри на български с разни случки от Мангафай

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share