Какво ще правим от тук нататък?

.

Плановете ни се промениха. Отново.

Странно е как крузърите непрекъснато променят плановете си. Често, когато попитаме приятели крузъри къде ще бъдат през февруари или кога ще бъдат на онзи остров във Вануату, отговорът е Нямаме представа. Често тръгваме за едно място, но заради времето или повреда на лодката пристигаме на друго. Обстоятелствата се променят или ние си променяме идеите, а след това и плановете се променят. Както се казва, „Нашите планове са написани в пясъка при отлив“.

Планът ни да плаваме до Соломоновите острови, след това Папуа Нова Гвинея до края на 2017 г., след това Индонезия, Малайзия и Тайланд през 2018 г. се промени, когато решихме да продадем Фата Моргана в Нова Зеландия и да се преместим на по-голяма лодка в Карибите или в средиземноморския регион. Искахме по-голяма лодка с четири каюти за чартърни гости, за да можем по този начин да припечелваме, докато живеем на лодка.

Пуснахме Фата Моргана за продажба през август 2017 г., когато бяхме във Фиджи. Малко след това удариха ураганите.

Сезонът на Атлантическите урагани през 2017 г. бе хиперактивен, смъртоносен и изключително разрушителен, както и най-скъпият сезон в историята. Ураганите Ирма и Мария опустошиха цели острови, унищожиха много яхтинг дестинации и разбиха хиляди лодки.

Въпреки че ураганите не ни засегнаха директно, тъй като бяхме на сигурно място от другата страна на света, те засегнаха пазара на лодките, както и бъдещите ни планове.

Идеята да продадем лодката в Нова Зеландия си остана, но планът да купим друга лодка на Карибите и да прекараме там следващите няколко сезона отпадна.

Решихме да изчакаме. Да отлижим плановете за известно време. да видим как ще се развият нещата и как ще се промени световния климат. След продажбата на Фата Моргана решихме да се върнем и да живеем на земя за няколко години. Колкото повече обмисляхме всичко това, толкова по-логично ни се стори. Намерихме все повече и повече причини и това решение се утвърди. Струва ни се, че сега е момента, след пет години непрестанно плаване и живот на борда на лодката.

Мая вече е на 14 години и ще има възможност да завърши гимназия в Канада и да продължи обучението си, ако иска. Най-после ще може да вземе уроци по пиано и танци, да се запише към канадските кадети, да има постоянни приятели и да прави всичко онова, което не може да прави на лодката.

В Канада отново ще сме с нашия син Виктор, който вече е на 20 години и ни липсват все повече и повече с всеки изминал ден.

Ще имам време най-сетне да седна и да напиша книгата, която планирам вече от няколко години и която вече е оформен проект в главата ми, готов да бъде поставен на хартия. Книга за мечтите и илюзиите на едно семейство.

Ще си намерим работа, къща, кола. Ще се върнем към „нормалния“ живот и няма да ни бъде лесно, но няма и да ни е трудно.

Всъщност никога до сега не сме имали нормален живот и понякога се чудя как ли ще бъде. Напуснахме България, нашите семейства и приятели, когато бяхме едва на 22-годишна възраст, и пристигнахме в Канада, за да започнем нов и по-добър живот. Имахме къща, в която почти не живеехме, тъй като работихме като шофьори на камиони на дълги разстояния, Иво и аз, децата с нас в малката кабина, пътешествахме из пътищата на цяла Канада и САЩ години наред. Мая на практика се роди и порасна в камион, преди да се премести в лодка.

След като разгледаме южния остров на Нова Зеландия и ако можем и част от Австралия през следващите няколко месеца, ще отлетим обратно в Канада и смятаме да живеем в близост до Ванкувър. Какво точно ще правим и как е отново несигурно, но подозирам, че няма да бъде много стандартно завръщането ни към земния живот. След като живяхме на колела и след това на лодка, след като посетихме толкова много места, срещнахме толкова много хора и научихме толкова много неща, ще ни е почти невъзможно просто да се завърнем и включим обратно в системата и внезапно да спрем. Подозирам, че ще продължим да пътешестваме, ще продължим да се учим и да търсим алтернативи дори и без лодка. Имаме разни идеи и ако все още ви е интересно, ще продължим да ги споделяме с вас- нашите последователи и поддръжници, колеги авантюристи, пътешественици и мечтатели. Нашият „номадски живот“ ще продължи по един или друг начин и подозирам, че ще бъде епичен. Не достигнахме до Югоизточна Азия, Индия, Шри Ланка, Филипините, Камбоджа, Виетнам, Африка, Европа и много други дестинации с лодка, така че сега ще трябва да намерим други начини да пътуваме до там (както винаги възможно най-евтино и интересно.) Приемаме идеи и предложения!

Когато преди пет години казахме на нашите приятели и родители, че продаваме къщата и купуваме платноходка, а след това спираме децата от училище, напускаме работа и се местим на лодката, за да плаваме от остров на остров без конкретни планове, те ни изгледаха с поглед, в който се четеше  смес от тревога, недоверие и възмущение. Вие сте луди и безотговорни, казаха те. НЕ ТРЪГВАЙТЕ! Ние знаехме, че сме луди, но тръгнахме така или иначе и не съжаляваме.

Днес се случва обратното… Много от последователите ще бъдат разочаровани от решението ни да продадем лодката и да се върнем на сушата, но това е животът – нещата се променят и е време за промяна.

През последните пет години посетихме повече места и преживяхме повече приключения, отколкото повечето хора някога ще преживеят в живота си. Едно дълго пътешествие и преоткриване на света и на себе си. За нас бе привилегия да можем да го споделим с толкова много хора чрез блога и кратките видеоклипове, които направихме. Ще продължим да правим филмчета и да пишем истории през следващите месеци, тъй като най-интересните ни приключения все още не са разказани. Имаме невероятни кадри от Фиджи, Вануату и Нова Каледония и ще публикуваме още много епизоди в близко бъдеще, както и писмени истории. Планираме експедиция по сушата до Южния Остров на Нова Зеландия и вероятно до Австралия през февруари и март, така че ще имаме още повече материали и кадри за филми и статии. А след това- кой знае! Продължете да ни следвате, за да разберете!

Мая ми каза преди няколко дни, че не се страхува от смъртта и ако сега умре, животът й е бил пълноценен, защото вече са й се случили толкова много страхотни неща . Ужасих се! Не, животът ти не е пълен, едва сега започва и ти предстоят още много неща! Не е нужно да се сравняваш с мнозинството и да се задоволяваш с това, което вече си постигнала, само защото е повече от човека до теб. Трябва да се стремиш към повече и по-добри постижения и знания, да развиваш потенциала и таланта си, да продължиш да търсиш щастието и да се стремиш да се усъвършенстваш, себе си и света около теб. Животът е приключение, със или без лодка и твоя живот ще бъде по-интересен, отколкото можеш да си представиш. Можеш да станеш морски биолог или артист, можеш да отидеш до Антарктида или да посетиш Луната! Пет години на лодка из света не е чак такова постижение! Продължавай напред!

Искаме да благодарим на нашите Патрони – 56 човека, които ни подкрепят и ни помогнаха невероятно, особено през последните няколко месеца, които за нас бяха малко трудни финансово. Тези от вас, които ни изпращат по 1 или 2 долара всеки месец, ни помогнаха да покрием нашите интернет разходи, за да можем да поддържаме публикуването и качването на истории, снимки и видеоклипове. Тези от вас, които ни изпращат по 5 долара всеки месец, ни помогнаха да се придвижваме, за гориво за лодки или за транспорт по суша. Нашите 10-доларови Патрони гарантираха, че входните такси за различните страни, визите и другите формалности бяха изрядни. И благодарение на нашите 20 и 50 долара и повече Патрони си покрихме разходите за храна на месец и дори успяхме да дарим разни неща на приятелските островитяни във Вануату. Ето как благодарение на вас успяхме да продължим напред, нещо, което никога няма да забравим и се надяваме, че някой ден ще можем да направим същото за вас и за други.

Някои от вас, колеги мореплаватели или мечтатели, планиращи да плават по света някой ден, ни подкрепяха, главно защото плавахме и живеехме на лодка. Напълно разбираме, ако от сега нататък не намерите причина да продължавате да ни подкрепяте, тъй като вече няма да живеем на лодка и се местим на сушата, и няма да се обидим, ако решите да прекратите месечния си абонамент. Благодарни сме ви и се надяваме някой ден да можем да върнем добрината ви по същия или по друг начин.

Ще продължим да правим филмчета и да пишем истории през следващите месеци, тъй като имаме много кадри и още повече кадри ще се натрупат, докато посещаваме още от чудесата на Нова Зеландия. Също така ще продължим и специалните месечни статии „Зад кулисите“ и „ветроходство и мореплаване“, с допълнителна информация за нашите 5 и 10 доларови патрони, споделяйки това, което сме научили.

На тези от вас, които решат да запазят абонамента си през следващите месеца, докато продължаваме да публикуваме филмчета – безкрайно сме ви благодарни и трогнати!

Благодарим на всички!

Share

Маратон и Маорски традиции в Хамилтън

На 29 ноември 2015 г. Иво прекрачи финалната линия на първия си пълен 42-километров маратон в Панама Сити, плачейки. За пръв път в живота си той беше завладян от смес от пълно изтощение, физическа болка и някаква необяснима тъжна тиха еуфория.

Година и половина по-късно той се записа да участва в още един 42 километров маратон в Хамилтън, Нова Зеландия. Този път нямаше сълзи, а само радост и наслада от начало до край. Три часа и 55 минути безпроблемно, безболезнено, триумфално бягане.

Ivo running the Kirikiriroa marathon 2017

Средата на март 2017 г., хубаво слънчево прохладно време. Караме от Мангафай през Окланд към Хамилтън заедно с Мел, който пристигна от Перт, Австралия в Нова Зеландия за няколко дни, за да придружи Иво във втория му пълен маратон.

Maya, Mel and Ivo in New Zealand.

Мел е нещо като учител на Иво и един от най-добрите му приятели. Срещнахме Мел и жена му Керин на Карибите, на борда на яхта „Passages“ (красива синя яхта Island Packet) и плавахме заедно от остров на остров няколко месеца. Споделихме много незабравими моменти.

Иво и Мел също така споделят и една неутолима страст към бягането – нещо като хоби или мания, която само дългобегачите могат да разберат. Мел е няколко години по-възрастен от Иво, роден е в Намибия, но сега живее в Австралия. Участвал е в много маратони, включително един 90-километров ултрамаратон в Африка, и той посвети Иво в света на бягането, който включва тренировки, екипировка, хранене и избягване на контузии.

Mel and Ivo aboard Fata Morgana getting ready to go for a morning run in Mangawhai, New Zealand.

Можете ли да си представите да тренирате за маратон докато плавате и живеете на лодка? Събуждате се в 4 часа сутринта, преди горещото тропическо слънце да стане непоносимо, отивате до брега с каяка, бягате между 10 и 40 километра (от един до четири часа), често в кръг на малки острови без павирани пътища, кучета ви нападат, малки деца тичат, крещят и се смеят след вас; опитвате се да следвате стриктна програма, прекъсвана от дни, понякога седмици океански преходи; ядете каквото има на лодката или местни храни, и нямате достъп до препоръчителната диета за бегачи; използвате едни и същите стари обувки дори когато са свършили вече и имате нужда от нови, но няма от къде да си купите нови обувки за бягане в радиус от хиляда морски мили.

Трябва да бъдете наистина маняци и изключително дисциплинирани, за да тренирате за маратон, докато плавате и живеете на лодка.

Купуваме пиле и макарони- месо и въглехидрати, които си готвим в хотела. Мел резервира една много яка двойна стая с кухня и телевизор близо до градините на Хамилтън – голям красив градски парк, където маратонът ще стартира утре сутринта. Прекарваме остатъка от деня в пълен покой и ядем макарони. Лягаме си рано.

Събота, 18 март. В парка все още е напълно тъмно. Маратонистите се събраха. Кивитата са весели хора и настроенитео на старта е радостно. Много от участниците, мъже и жени, са облечени с оранжеви полички и тениски, сякаш идват от техно концерт. Състезанието започва преди изгрев слънце. Ще минат около четири часа, преди Иво и Мел да се върнат. Някои от другите участници ще пресекат финалната линия много по-късно.

At the start of the marathon

Mel at the finish line

ivo at the finish line. Photo by photos4sale.com

Вместо да седим и да чакаме четири часа, Мая и аз се връщаме обратно в града и оттам хващаме автобус до Нгаруауахия – малко селце на половин час път с кола на север от Хамилтън. Там се провежда друго състезание- годишната Турангауаеуае Регатата, която няма да пропуснем. Ще пропуснем как Иво и Мел прекрачват финалната линия – най-славния момент и най-голямото постижение в живота на всеки маратонист, но ще станем свидетели на едно от най-дълбоките културни събития в Нова Зеландия – най-голпмото състезания на „уака копапа“ в страната.

.

.

Уака копапа са еднокорпусни канута с огромни размери и уникален дизайн, традиционно използвани от маорските воини по време на битки. Построени са от гигантски дървета, с изящни дърворезби отпред и отзад, достигащи дължина до 30 метра и побиращи до 100 воини. Считани са за свещени плавателни съдове, използвани за епични битки.

.

Пристигаме на събора точно навреме за парада на уаките и гледаме от брега на могъщата река Уайкито как пет дълги лодки потеглят. Мъжете в лодките са голи до кръста с традиционни племенни Маорски „пиупиу“- килт, изработен от изсушено ленено растение. Повечето имат татуировки по цялото тяло и лицето, със сериозни войнствени изражения.

.

.

Мая и аз имаме време да се разходим край брега на реката, където сергии продават традиционни храни, дърворезби, плетени чанти и други маорски сувенири, преди завръщнето на Уаките. Правим си традиционни „моко“ или лицеви татуировки, които за жените са само на брадичката. Има стотици посетители, мнозинството местни маорски семейства от близките села и градове, събрали се да празнуват своята култура и история.

Maya and Mira with Moko Tattoos

.

Все повече и повече хора се събират; наближава кулминацията на Регатата. Изминаха четири часа от началото на Кирикироа маратона и скоро Иво и Мел също пристигат и се настаняват пред малката сцена край брега на река Уайато, за да гледаме заедно завръщането на маорските Уаки. маратонистите изглеждат уморени, телата им са напрегнати, сякаш соковете йм са пресъхнали, но са също така и много щастливи и горди.

– Беше добър маратон. Чувствах се страхотно през цялото време. На финала дори не бях изморен и можех да продължа да тичам още много- каза Иво щастлив и спокоен.

At the Tau regatta

Една от най-впечатляващите всяваща страхопочитание гледки е гръмотевичният хор от стотици голи, брадати, космати, татуирани воини, задаващи се по реката в огромните бойни канута- гребат мощно и пеят ритмично в перфектен синхрон. След завръщането екипажите на всяка Уака изпълняват традиционната Маорска Капа Хака.

.

Няма думи, които да опишат Маорската хака, тъй както няма думи, които да опишат мощната енергия и страхотната опустошителна сила на апокалиптичната буря. Усещате я с всичките си сетива, как ви връхлита, нахлува в цялото пространство около вас, прониква в гърдите ви като гръм от ада. Маорската хака е природен феномен.

.

Маорската хака е обичай с огромна социална значимост, древна традиция и форма на изкуството. Традиционните танци и песни биват изпълнявани от групи хора, за да приветстват гости или да предупредят врага; в знак на уважение или в чест на живите или мъртвите. Хаката все още е неизменна част от всяко значимо събитие в Нова Зеландия, изпълнявана в обществени институции и на частни събирания, на сватби и погребения. Децата на Нова Зеландия, независимо от раса и етническа принадлежност, задължително учат Капа Хака във всяко училище в страната, както разбира се и всички деца от маорски семейства и общности.

.

Хаката наподобява разказ, чрез който се предават лични и исторически събития, както и знания и традиции чрез музика и танц, с много примесени лични чуства и емоции. Целта на бойните хаки преди битка (или мач) е психически да подействат и да уплашат врага със силни песнопения, крещене, стряскащи заплашителни жастове и жестоки изражения. Първите европейци, които станали свидетели на Хака танц, се ужасили. Описали ги като „свирепи и енергични“.

.

Джоузеф Банкс, който придружил Джеймс Кук по време на първото му пътешествие до Нова Зеландия през 1769 г., по-късно написал: „Войнствената песен и танц се състои от различни жестове на ръцете и краката, по време на които езикът често бива изплезен невероятно далеч и орбитите на очите се разширяват толкова много, че бял кръг се вижда ясно около ириса: накратко нищо не бива пропуснато, което може да превърне човешката форма в страшна и деформирана, което предполагам, че смятат за ужасно.“ (По това време Маорите се прославили със своята жестокост и канибализъм.)

.

По-късно християнските мисионери се опитали да изкоренят и забранили хака танците и много други маорски или нехристиянски традиции и обичаи и ги заменили с хармоничните църковни химни, както навсякъде из полинезийските острови. Но маорският народ тайно запазил традициите си и през XIX век те били съживени. Когато синът на кралица Виктория принц Албърт пристигнал в Нова Зеландия на посещение през 1869 г., на пристанището в Уелингтън бил посрещнат с енергична хака. На следващия ден местният вестник съобщил: „Възбудата на Маорите стана неконтролируема. Жестикулират, танцуват, хвърлят оръжията си диво във въздуха, докато крещят като луди, изтървани на свобода. Но цялото това яростно крещене е от най-приятелски характер. Приветстват херцога.“

.

Днес все още е така. Яростните викове, жестоките и неприлични жестове и ужасни изражения ни казват, че сме добре дошли. Стига да уважаваме земята, народа и традицията на Маорите.

Kids watching the haka performance at Turangawaewae Regatta

.

Гледайте краткото ни филмче с кадри от Турангауаеуае регатата и изпълнения на хака. Обиколка с кола из СЕверния Остров 

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share