About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.

Стопаджиите с генератора в Маупити

.

.

На 30 морски мили западно от Бора Бора се намира малък живописен остров- Маупити (11 кв.км.), най-малкият остров от „Дружествените острови“, уединен и автентичен.

.

.

Атолът на острова има само един тесен проход от южната страна, който го свързва с останалия свят. Този проход е опасен и достъпен само при специфични морски условия, заради което островът остава неколконизиран дълго време в периода на европейската колонизация.

.

.

Днес в Маупити все още е трудно да се влезе по море, така че тук няма много туристи, нито яхти. Тихото и спокойно е, с великолепни гледки, бели пясъчни плажове, легендарни скалисти върхове, грандиозни места за гмуркане и древни исторически и археологически обекти.

.

.

Основното селище е Vaiea, където живеят около 1300 жители в спретнати очарователни къщички. Има няколко малки семейни магазинчета, църква, поща и пекарна, всички свързани с един път, обикалящ острова.

.

.

Оставаме в Бора-Бора месец по-дълго от планираното, чакайки подходящ метеорологичен прозорец, за да плаваме към Маупити или по-скоро да влезем през прохода. При силни южни ветрове и вълни атолът е недостъпен. Така че се забавихме в Бора-Бора, но не се оплакваме. Не мисля, че някой би се оплакал от Бора-Бора – най-романтичната световно-известна лагуна.

Снимки от Бора-Бора

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

'

.

.

Най-сетне дойде време и всички лодки, чакащи да отидат в Маупити, тръгваме едновременно. Плаваме заедно с нашите приятели – катамаран Moby и катамаран Cool Runnings. Плаваме на запад с леки източни ветрове. Cool Runnings и Fata Morgana опъват спинакерите. Моби предпочита да ходи на зиг-заг, под ъгъл на вятъра.

.

.

.

.

 

Моби е най-бързият от трите катамарана, но на спинакер се оказва, че е по-бързият вариант. Cool Runnings пристига първи, втора е Фата и малко по-късно – Moby влиза през прохода на платна, без двигатели, за да докаже, че при добри условия дори най-опасният проход е лесен за минаване.

.

.

.

.

Следват няколко дни на тропическо блаженство.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Една сутрин се стягаме за поход до върха на планината, когато рибарска лодка се приближава към Фата Моргана в залилвчето от източната страна на лагуната. На борда са мъж и жена от селото, които ни питат дали ще плаваме до Маупиха. Не сме сигурни. Маупиха е коралов атол без вулканичен остров на около 100 морски мили западно от Маупити. Неговият проход може да бъде още по-лош от този на Маупити. Грешно е отбелязан на морските карти, по-плитък и по-тесен е, с рекордно силно течение и няколко подводни скали точно в средата.

Човекът обяснява, че иска да изпрати „малък инструмент“ на сина си Кевин – пет килограма. Той прави жест с ръце, сякаш държи кутия с размерите на котка. Нашите приятели Криша и Адриан от яхта „Анка“ ни разказаха много за този атол и неговите обитатели, особено за една жена на име Хина и горещо ни препоръчаха да го посетим и да се запознаем с Хина, като ни обясниха как да влезем безопасно през прохода на атола. И сега тези местни хора се нуждаят от нашата помощ.

.

.

Няколко постоянни жители живеят и правят копра в Маупиха. Кораб ходи до там само веднъж или два пъти в годината, за да занесе провизии и да прекара пътници и за да изкупи и извози торбите със сушен кокос (копра), произведени в Маупиха. Следващият кораб е през ноември, след три месеца. Обещаваме да минем от там и да занесем малкия инструмент на Кевин. След това потегляме да изкатерим планината в Маупити.

Изкачване на планината

Изкачваме връх Te’urafa’atiu на 381 метра заедно с нашите приятели. Няколко открити места по пътя нагоре предлагат невероятни панорами. От върха изгледът към лагуната е грандиозен.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Като се връщаме в залива, откриваме две големи връзки с банани, внимателно вързани за парапета в задната част на лодката- подарък от мъжа и жената и знак, че сме сключили сделка. Те отново ни посещават, за да обсъдим подробностите и да уточним време за заминаване.

.

.

„Освен инструмента имаме и кутии с яйца, мляко, захар, брашно, олио, ориз и други провизии, матраци, дрехи и други неща, които бихме искали да изпратим на нашия син и на някои от съседите. А може ли съпругът ми също да отиде? А може ли и аз да дойда? „- пита жената.

Обещават ни папая и кокосови орехи, освен бананите. Така че не можем да откажем. Симпатични хора. Полинезийците спечелиха сърцата ни още в първия остров от Маркезите и сме повече от щастливи да им помогнем.

„Да, донесете всичко и заповядайте и двамата на борда! Ще плаваме заедно до Маупиха още утре сутринта!“

Те се появяват рано на следващия ден с планина от неща – всякакви провизии, кутии, матраци, чували и торби, които натрупваме в салона, плюс едно дълго дървено тризъбо копие за риболов, което прикрепваме по дължината на палубата, плюс „малкия инструмент“ – сто килограмов дизелов генератор, който заема по-голямата част от пространството в кокпита. Всичко това струпваме в нашия 36-футов катамаран (11 метра), който вече и без това е с наднормено тегло, натоварен с тонове стари книги, като така добавяме около 400 допълнителни килограма! Чудя се дали изобщо ще можем да се движим. Но вятърът е чудесен, 15-20 възела зад нас и всъщност правим доста добра скорост.

.

.

Пием кафе и ядем закуска – яйца с пресен хляб.

Мъжът, Боуи Тропне, има желание да помогне с плаването, въпреки че няма кой знае какво да се прави. Боуи е опитен моряк, който веднъж е бил екипаж на платноходка, пресичаща Тихия океан от Панама. Работил е и на търговски кораб- един от онези, които пренасят товари и пътници между островите и атолите. Жена му Дебора е очарователна. Пълна е с истории, мъдрости и легенди и с удоволствие ги споделя с нас.

.

.

Легендата за трите планински върха на Маупити

Много преди времето на нашите предци, когато се раждали островите, една майка и нейните близнаци (момче и момиче) живеели на върха на остров Маупити. Този остров бил заобиколен от затворена лагуна, без проход. Уви, без проход, водата в лагуната не можела да се подновява и рибата не можела да живее.

Майката заръчала на децата си да слязат до морето и да изкопаят проход между лагуната и океана. Момичето отишло на север, но не успяло да завърши работата си, което й спечелило името Hotu’ai (недовършен плод). Що се отнася до момчето, той успял да изкопае тесен проход от южната страна, което му спечелило името Hotupara’oa (добра работа).

Майката поздравила сина си, но го помолила да остане на юг и да пази прохода. Момичето, което било отхвърлено, трябвало да остане на север, далеч от майка си … и оттогава то не спира да я гледа и да я моли за прошка.

От този момент островът се нарича Maupiti (близнаците) и планината има три върха – първият на юг, с лице към морето (момчето), вторият в центъра (майката) и третият на север, обърнат към центъра (момичето).

 

Пристигаме рано, посред нощ, и дрейфуваме пред прохода на Маупиха през последните часове от тъмнината. Чакаме утрото, преди да влезем през тесния и опасен проход.

.

.

Течението е силно и проходът е толкова тесен, че имаме усещането, сякаш ще се допрем до подводните рифове от двете страни. Но имаме и голямо предимство- мъжът познава прохода, всеки риф и всеки камък. Той ни помага да прекосим успешно опасните води.

Утрото е златисто. Кит си поема дъх недалеч зад нас и изчезва. Птиците от малките острови на атола се събуждат и любопитни идват да ни посрещнат. С пуснати двигатели и прибрани платна се насочваме към последната ни спира във Френска Полинезия- атолът Маупиха.

.

.

 

 Гледайте 18-митното филмче, „Плаване със стопаджии – Маупити“в което плаваме до Маупити, изкачваме планината (майката) заедно с приятели и после качавме на стоп симпатична двойка и техните багажи, за да ги закараме до Маупиха. 

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share

Ветроходна ваканция с Ана и Калин във Френска Полинезия

.

.

След като прекарахме един месец в Таити, отново отплаваме към по-малките острови от архипелага на „Дружествените острови“. Повечето от тези острови съчетават драматичните вулкани на Маркезите, покрити с буйни тропически гори, с реки и водопади, и сините лагуни на Туамоту– съвършенство. Зелените планини срещат спокойните коралови лагуни в „Дружествените острови“- най-красивият тропически рай.

.

.

Моорея

Остров Моореа е едно такова красиво парченце земен рай. Хвърляме котва в един малък много плитък залив с нереални кристално чисти води, където не може да влезе дълбокогазеща яхта, тъй като дълбочината е само 1,5 метра. Което означава, че почти докосваме дъното. Идеята да дойдем тук е на Жил от катамаран Mercredi Soir (Белгия) . С нас е също и катамран QuatrA (Франция) –семейство с две момчета на 11 и 16 години. Тук сме далеч от другите лодки и претъпканите котвени стоянки- нашето лично „частно“ местенце, близо до малко селце с Wi-Fi и пресни френски багети всяка сутрин. Също така, наблизо е мястото със скатовете.

.

.

.

.

Няколко пъти ходим да плуваме с големите скатове и черноперите акули заедно с приятелите ни от другите два катамарана. Децата се забавляват и са супер смели и доволни, че отново плуват с акули.

.

.

.

.

.

Селфи със скат

Един ден отиваме само двамата с Иво, рано сутринта, преди да пристигнат тълпите туристи. Водата е най-бистра по това време, слънцето е ниско и оранжево и скатовете и акулите, все още сънливи, прииждат около каяка ни и ни канят да танцуваме.

.

.

.

.

Никога няма да забравя този момент- заобиколени от тези странни диви същества, считани за опасни, с отровни шипове в опашките си, обвинявани в убийството на известния режисьор на природонаучни филми Стив Ъруин … В Моореа, макар и диви и свободни, скатовете са свикнали с хората – тук те са нежни, дружелюбни и се умилкват като малки котенца.

.

.

.

.

.

.

След Моореа се отправяме към Раятеа, за да посрещнем нашите гости Ана и Калин, които се присъединиха към нас на борда на Фата Моргана за шест незабравими дни на тропически забавления.

Ана и Калин

.

Ана и Калин на борда на Фата Моргана

.

Някои от подаръците, които ни донесоха

Заедно плаваме до три различни острова и седем различни залива, посещавайки някои страхотни места, гмуркаме се с шнорхели в коралови градини, катерим планини и се разхождаме с каяци.

.

.

.

.

Марае Тапутапуатеа, Раятеа

Първият ни остров заедно е Раятеа, което означава „отдалечен рай“ и се смята за родното място на Полинезия. Плаваме до един от най-важните археологически обекти в района – Marae Taputapuatea – голям археологически комплекс на югоизточния бряг на о.Раятеа. Пускаме котва точно пред мараето и с каяците отиваме до брега.

.

.

.

.

.

.

Сайтът се състои от няколко каменни конструкции- част от най-важният свещен храм в Източна Полинезия.

.

.

.

.

.

.

Мараите са били място за обучение и религиозни ритуали, където свещеници и мореплаватели от тихоокеанските острови са се събирали, за да правят жертвоприношения на боговете и за да обменят знанията си за света и за океанската навигация.

.

.

.

.

Тук научихме какво означава „Fata“ на полинезийски език – специална маса за жертвоприношения, на която са поставяни подаръци и приноси за боговете.

.

.

.

.

Река Фаароа, Раятеа

Не далеч от тук е река Фаароа – следващата ни спирка.

.

.

Заливът е само на няколко километра северно от мараето – само на един час плаване в лагуната. Пускаме котва в плитката речна делта. Водата тук е мътна.

.

.

.

.

Река Фаароа е голяма плавателна река, спокойна при устието, виеща се през буйни дъждовни гори и селскостопански земи, предоставяща чудесен начин да опознаем острова с нашите каяци.

.

.

.

.

.

.

Гребем около 20 минути преди да стигнем до голяма ферма нагоре по реката, където двама дружелюбни полинезийци ни канят да ни покажат имота. Показват ни различни плодове, някои от които никога не сме виждали или вкусили и ни натоварват с куп подаръци- плодове и някакви корени за пържене.

.

.

.

.

Показват ни и как да направим капан за диви прасета, използвайки само една дълга пръчка, няколко по-къси и няколко сухи листа. За по-малко от 10 минути правят чудесен малък капан – умалената версия на по-големите и по-здрави капани, които използват да ловят дивите свине в планините (Вижте как правят капана в това видео). Ако искаме, можем да отидем на лов с тях, ни канят, или да йм отидем на гости в къщата. Но нямаме време. Има толкова много места, които искаме да видим за краткото време, за което сме заедно с Ана и Калин.

.

Калин

Фермерите също така показват на Иво и Калин как да гребат с традиционните полинезийски канута. Оказва се, че да пазиш равновесие с тези дълги тънки канута не е толкова лесно, колкото може би изглежда. Та Иво, който обича да прави трикове, а не само „да се вози“, успя да преобърне кануто и да цопне във водата. Не веднъж, а четири пъти!

.

.

.

.

Връщането до лодката с каяците привечер се превръща в голяма одисея, тъй като вятърът се засили срещу нас и гребането е наистина бавно и трудно. Вече почти се е стъмнило, когато най-накрая стигаме до лодката, изморени, мокри и замръзнали. Горещ душ, вечеря – и в каютите с още едно епично приключение в колекцията с приключения, което ще си спомняме винаги.

Ванилената ферма в Таха’а

Сутринта се отправяме към о.Таха’а, който е много близо до Раятеа – по-малко от 20 морски мили от реката. Всъщност двата острова споделят една обща лагуна, така че плаването до Таха’а е абсолютно удоволствие в спокойните подобни на езеро води зад рифовете, със страничен вятър.

.

.

.

.

Остров Таха’а, известен също като „Островът на ванилията“, е един от най-зелените острови, които сме виждали, с буйни гори и плодородни ферми.

Още веднъж пускаме котва твърде близо до сушата и с каяците стигаме до брега. Малкото сънливо селище изглежда необитаемо.

.

.

Изкачваме се до ванилената ферма La Maison de la Vanille („Къщата на ванилията“) в планината. Разходката до там е приятна, по асфалтов път, заобиколен от зелен разцъфнал свят.

.

.

.

Копра

Стигаме до ванилените насаждения. Един мъж и съпругата му, които живеят тук, ни развеждат наоколо и ни обясняват всичко за процеса на производство на ванилията.

.

.

Ванилията е лоза, която се нуждае от много специални грижи. Всяко цвете трябва да се опрашва ръчно, за да порасне скъпоценната ванилена шушулка. След около осем месеца жълтите шушулки се събират и се подлагат на термична обработка, за да се развие вкусът. На този етап техният цвят се променя в тъмно кафяво-черно. Всяка ванилия се класифицирана според дължината и качеството на шушулката, което определя цената.

.

.

С цени от около 150 долара за паунд, ванилията е втората най-скъпа подправка в света след шафрана, със САЩ най-големият потребител на ванилия в света.

.

.

По пътя наобратно хората от околните къщи ни дават всякакви плодове – папая, банани, някакъв кисел непознат плод и любимите на Мая – какаови плодове.

.

.

.

.

.

.

.

.

Кораловите градини на о.Таха’а

Още едно преживяване, от което научихме толкова много!

Следобеда се отправяме към следващия залив от другата страна на о.Тахаа и прочутите коралови градини – кристално чиста вода, изобилстваща с тропически риби.

.

.

.

.

Пускаме котва директно пред наколните бунгала на луксозните хотели, в непосредствена близост до кораловите градини, където водим гостите да поплуват с шнорхели.

.

.

.

.

Тук е пълно с малки симпатични пъстроцветни риби и красива синя вода- все едно плуваш в аквариум. Но за съжаление коралите не са в добро състояние. Избелели, умиращи или мъртви, вече не са така прекрасни, поради замърсяване на водата и по-топлите температури, най-вероятно.

.

.

Бора-Бора

На следващия ден плаваме до Бора-Бора, на около 20 морски мили. Плаваме бавно с доста слаб вятър и спокойно море – идеални условия за нашите гости, които за първи плават на борда на малка ветроходна лодка в открито море. Нищо особено не се случва по време на краткия преход; рибата не кълве…

.

.

.

.

.

.

.

.

Влизаме през широкия вход на атола и пускаме котвата в лагуната.

.

.

.

.

.

.

Подобно на всички останали острови от архипелага на „Дружелюбните строви“, Бора-Бора е висок вулканичен остров, заобиколен от защитена с риф лагуна- една от най-красивите лагуни в света, с едни от най-скъпите и луксозни хотели. Вярно е и сега знаем защо Бора-Бора е „бижуто на южните морета“. Най-романтичният остров в южната част на Тихия океан, Бора Бора е прочута дестинация, предпочитана от младоженците за медените йм месеци и е сред малкото места на нашата планета, които всеки мечтае да посети поне веднъж през живота си.

.

.

.

.

.

.

.

.

Нейните извисяващи се планински върхове, тюркоазената лагуна и луксозните наколни бунгала над водата с по една елегантна милионерска мега-яхта паркирана отпред, изглеждат  по-зрелищни от пощенските картички.

.

.

.

.

.

.

.

.

Плуване със скатове в Бора-Бора

Тук отново плуваме с десетки дружелюбни грациозни скатове.

.

.

.

.

.

.

.

.

Изкачване на връх Пахия, Бора-Бора

На следващия ден се местим пред Вайтапе на безплатния общински кей. Вайтапе е най-голямото селище на Бора-Бора с няколко магазина, ресторанти и пазар. Разхождаме се из града. Контрастът между луксозните скъпи курорти в лагуната и бедните спретнати къщи на местните жители в селото със семейни гробове в предните дворове, е поразителен. Основната улица е тясна и без тротоари. След дъжд се образуват кални локви навсякъде.

.

Нашите гости имат желание да изкачат втория най-висок връх на острова – Пахия, заедно с Иво. Най-високият връх на Бора-Бора е Отеману, издигащ се на 727 метра, но той е достъпен само за опитни скални катерачи със специално оборудване и само няколко професионални катерачи са успели да се изкатерят по скалите до горе. Пахия е по-лесен за достигане, но също така е изключително труден и опасен връх. Препоръчва се водач, но водачът таксува минимум 100 щ.д. на човек. Така че Ана и Калин, заедно с Иво изкачват Пахия сами, без водач.

.

.

.

.

Трудно изпитание- по-трудно отколкото си представяхме, но гледката от върха си заслужава, както и невероятното постижение – Ана, Калин и Иво са сред малкото хора, покорили Пахия!

.

.

.

.

.

.

Кораловият лабиринт, Бора-Бора

На следващия ден плаваме по-нататък и се закотвяме в синята лагуна до групичка частни острови с красиви бели плажове и луксозни хотели, в близост до едно място известно като „кораловият лабиринт“ за още една вълнуваща експедиция със шнорхели.

.

.

.

.

На един от частните острови с прилежно подстригана трева и стройни палмови дървета без кокосови орехи (за да не падат на главите на гостите) има видеокамери навсякъде. Още щом се приближаваме до плажа с каяците, една не много приветлива жена пристига, за да ни каже да напуснем – това е частен остров и дори плажът е забранен за посетители.

.

.

.

.

Но собственикът на следващия частен остров се оказва много по-приятелски настроен дългокос, дългобрад пич в традиционна полинезийска мини-поличка – евреин от Ню Йорк, който си купил малък остров в лагуната на Бора-Бора и се преместил да живее в Рая. Той ни посреща с голяма усмивка и куп дружелюбни кучета. Разрешава ни да си паркираме  оранжевите непотъваеми каяци на плажа и да разгледаме с маски и шнорхели кораловият лабиринт.

.

.

.

.

.

.

.

Октопод

.

.

Шест дни минаха като на сън. Дойде време нашите гости да си ходят.

.

.

Прекарахме си разкошно с Ана и Калин. Плавахме между островите, посетихме най-големият археологически обект, където научихме интересни неща за полинезийската история и култура; гмуркахме се в превъзходни коралови градини и плувахме със скатове; разходихме се с каяци нагоре по реката, където се запознаване с дружелюбните местните жители и научихме как да си направим капани за прасета в стил Беър Грилс; посетихме ванилената ферма и опитахме нови плодове; изкачихме един от най-високите вулкани на Бора-Бора. Гостите ни също останаха доволни и обещаха да се върнат отново на борда на Фата Моргана!

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

И ако искате, можете да ни посетите и вие!

Във Фиджи през юни, юли или август, във Вануату през септември или в Нова Каледония през октомври.

За повече информация, цени и условия изпратете ни съобщение на thelifenomadik@gmail.com или се свържете с нас чрез Facebook @ The Life Nomadik

.

.

Гледайте 15-минутното филмче Ваканция на борда на Фата Моргана с Ана и Калин! Разгледайте лодката отвътре и вижте как си прекарахме в най-красивите острови: Раятеа, Таха’а и Бора-Бора.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените радението по всекя време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разноски. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

 

Искате ли да ни посетите във Фиджи тази година?

Кликнете на снимката за да видите офертата в пълен формат:

Continue reading

Share

Хейва в Таити

 

.

Хейва танц

Тръгваме си от последния ни атол в Туамоту към 18ч00, като излизаме от северния проход на Факарава при застой на прилива. Вятърът е откъм кърмата, 10-15 възела, почти от 180 градуса, и сме на спинакер през цялото време, ден и нощ, за две нощи и два дни.

На третата вечер приближаваме Таити – масивна планина, извисяваща се над океана, заобиколена от риф. Пускаме котва при здрач в първия възможен залив точно зад източния ъгъл – залив Таурара или „Заливът на Кук“, преименуван след пристигането на капитан Кук. Една друга яхта идва по тъмно след нас. Няма други лодки. Тук прекарваме нощта в спокойствието на залива след две нощувки в морето. Рано на следващата сутрин продължаваме до западната част на острова и на обяд пристигаме в Папете – най-голямото пристанище и силно населената столица на Френска Полинезия.

.

Мега яхти в Марина Таина, Таити

Таити е най-големият остров от архипелага на „Островите на обществата“ с площ над 1000 квадратни километра, където живеят повече от половината от всички френски полинезийци. Островът е бил част от независимото Кралство Таити до присъединяването му към Франция през 1880 г., когато е обявен за колония на Франция, а жителите са станали френски граждани. Френският език е единственият официален език, въпреки че таитският език (Reo Tahiti) също е широко разпространен, както във всички други острови на Френска Полинезия.

.

Древна „тики“ статуя

Пълно е с ветроходни яхти – някои огромни супер мега яхти – и имаме две възможности – или да отидем в центъра на Марина Папете, където са повечето от нашите приятели – точно в сърцето на голямата столица, до всички магазини и ресторанти и красивият морски парк, или да пуснем котва безплатно, но далеч от тук- много по-далеч – в близост до Марина Таина – едно от двете котвени в близост до Папете. Избираме безплатният вариант, въпреки че трябва да се придвижваме на стоп всеки път, когато ходим до Папете. Добре поне, че стопът тук върви много добре, както и навсякъде другаде във Френска Полинезия, та никога не трябва да чакаме повече от 5-10 минути,  да ни качи някой дружелюбен таитянин. Веднъж ни качи един едър татуиран тип, който каза, че имал приятел българин във френския легион. Също така, най-големият и най-евтиният търговски център „Карфур“ е в непосредствена близост до нашето котвено и крузърите сме добре дошли да си бутаме пеша количката с продуктите от магазина по целия път до доковете на марината- един служител минава да обере празните колички, подредени на доковете всеки ден.

.

Една от жените, които ни качиха на стоп

Страхотно е отново да сме на земя. След ниските коралови атоли, където най-високата точка е върха на кокосовата палма, е хубаво отново да се озовем насред планини, гори и реки. Слагаме си туристическите обувки и заедно с нашите приятели от катамаран Runaway – Reinhart, Claudia и Launce тръгваме за долината Fautaua и водопадите. Първо спираме на стоп – шест души се разделятме на две групи. Рейнхарт е рус германец – много рус – и колите му спират още преди да си вдигне палеца, не знам защо. Така че тяхната група заминава първа,а две минути и половина по-късно – нашата група също потегля, въпреки че никой от нас не е рус…

Пристигаме до едно място в града, където плащаме за разрешително да посетим водопадите и от там отново на стоп се придвижваме до началото на пътеката, където никой не иска да ни види билетите…

Вървим няколко часа през буйната джунгла край река, по пътека, покрита с големи червени цветя, заобиколена от масивни дървета. Таити е не само най-големият, но и най-високият остров във Френска Полинезия, роден от вулкан. Най-високият връх е „Мон Ороена“ на 2,241 м. (7,352 фута).

Стигаме до едно място, където трябва да прекосим реката, а след това друго подбно място с малко езерце, където групата се разделя на две и някои от нас (момичетата) се връщат да чакат другите (момчетата) близо до входа, мислейки, че сме стигнали до водопада. Оказва се, че водопадът е доста по-голям и мъжете, които продължиха да проверят какво има по-нататък го намериха. Благодарение на Ланс, Иво има хубави снимки на водопада, а ние имаме хубави снимки от екскурзията- цялото семейство заедно, за разнообразие. Благодарение на Ланс.

.

.

.

.

.

Иво на водопада Фаутауа

Прекарваме няколко седмици в Таити, пазаруваме и зареждаме необходимите ни провизии (така ни липсваше пазаруването през изминалите месеци!), посещаваме „Музея на перлите“, големия пазар в центъра и много от спортните събития, които се провеждат през целия месец юли по време на фестивала „Хейва“.

.

Мая и приятели в Марина Папете

.

В музея на перлите, Таити

Огърлица от рапанчета

Повече от фестивал, Хейва е символ на полинезийската култура и древни традиции. Емблематично събитие за народ, който се гордее със своето културно наследство, традиционна музика, танци, спорт и игри.

Традиционните спортни събития се базират на древни атлетични дейности и включват:

Състезание по вдигане на камъни– добре охранени мощни полинезийци вдигат канари до 175 кг. Целта е да вдигнат канарите на раменете си и да ги задържат за няколко секунди. Този, който вдигне камъка за най-бързо време, печели.

.

.

.

.

Бягане с плодове – групи жени и мъже тичат два километра, като носят на раменете си до 50 кг плодове, прикрепени в двата края на дълга дебела дървена пръчка. Най-бързият бегач печели.

.

.

.

.

.

.

.

.

 

Хвърляне на копие – мъже разделени на екипи  с еднакви полички хвърлят дълги копия по един единствен кокосов орех на върха на дълъг прът и се опитват да го уцелят. Всяко копие има цветни лентички, по които собственика си ги разпознава. В крайна сметка копията биват преброявани и отборът с най-много копия забити в кокосовия орех побеждава.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Състезание за копра – традицията и основният източник на приходи за полинезийците – правене на „копра“ от кокосови орехи- се превръща в конкурс по време на Хейва. Всеки екип или индивид трябва да счупи точно 50 кокосови ореха, да извади месото от черупката и да го сложи в торби. Най-бързият печели.

.

.

.

.

.

.

.

.

Катерене по кокосовата палма – най-бързият изкатерил се до върха на палмата печели! Рекордът  тази година е 3 секунди!

.

.

.

.

Но най-великолепни са танцовите шоута- танци наподобяващи на Маорскиата хака- начин за съживяване на миналото и забравените традиции.

Музиката, хореографията и костюмите се основават на исторически или легендарни теми и са уникални за всяка Хейва, подготвяни с месеците от танцьорите. Всеки танц разказва история от много части, в която ритъмът и костюмите се сменят няколко пъти. Легенди за богове и вулкани, океански бури и акули; исторически събития, сблъсъци и войни; или пристигането на европейците и тяхното влияние върху островарите – нещата, които са донесли с тях, новите тъкани, използвани за платна, новата религия – вичко това може да бъде включено в хореографията.

.

.

По време на Хейва в Таити пристигат  хиляди полинезийци от всички острови на петте архипелага, за да се състезават в спортните събития, танците и конкурсите за красота.

.

Иво с четирите красавици на Таити

Основното събитие са танцувалните представления на площад „Тотаа“ в Папете – всяка вечер в продължение на много дни танцови групи от островите се съревнувават за първа награда. Туристи от цял свят пристигат, за да гледат най-красивите секси танци, изпълнявани от стотици танцьори и музиканти. Фотографирането и филмирането не са разрешени; ядене и пиене по време на шоуто също е забранено и правилата се съблюдават стриктно от организаторите на събитието.

Купуваме билети за последната вечер, за да гледаме победителите и най-добрите групи, заедно с нашите приятели от катамарани Invictus и Mercredi Soir.

Шоуто е наистина впечатляващо. Групи състоящи се от близо сто екзотични танцьори – красиви млади жени с дълги тъмни къдрави коси, облечени с дълги поли от трева и цветя в косите и млади енергични момчета с цветни минижупи танцуват в перфектна хармония под звуците на мощни барабани и дивашки ритми. Иво, Тоби и Жил, както и 14-годишният Том, са много доволни как красивите полуголи полинезийки си въртят ханшовете с впечатляваща грация и умение, като палмови дървета по време на буря. Всъщност, полинезийските танци са толкова секси, че някога са били забранени.

Пре-европейската полинезийска култура е орална култура, в която историите, легендите и познанията за света се предават от поколение на поколение от „ориро“-разказвачи, певци и танцьори, притежаващи голям артистичен талант и безупречен памет. Традиционните ритуали и екзотичните танци отразявали една изолирана „сексуално освободена“ култура, в която социалните и морални норми на „цивилизования свят“ били непознати.

В началото на XIX век пристигат първите британски пуритански мисионери и остават шокирани. Те обявяват танците, музиката и костюмите за „морално съмнителни и езически „, дори „вулгарни“ и предизвикващи „разврат“. Когато местният крал Помаре II приема християнството, той забранява танците. В продължение на много години те се превръщат в маргинализирана и нелегална дейност, но полинезийците не спират да танцуват „незаконно“ и да поддържат традицията през вековете, въпреки че културната загуба е огромна. Едва през 1956 г. полинезийските танци и музика, костюми и традиции се завръщат с гордост. Днес Хейва е начин за съживяване на миналото и на забравените традиции.

Освен скъпи танцувални представления на площад „Тотаа“ в Папете (скъпи, но си заслужават), от които нямаме снимки и видеоклипове, по това време се организира още едно двудневно и безплатно събитие в „Музей Таити“, който се намира много по-близо до нашето котвено, отколкото до центъра на Папете. Дворът на музея, граничещ с морето, обхваща голяма площ с красиви градини, няколко големи древни тики статуи, изработени от камък и дърво, както и няколко широки поляни, идеални за танци и спортни състезания. Зрителите са предимно местните жители и семействата на участниците и няма много туристи. Всички са насядали по моравата. Атмосферата е приятна и автентична. Има щандове, предлагащи местни деликатеси, сладолед и сувенири. Времето е перфектно, слънчево и топло, тихо от подветрената страна на острова. Цялото събитие наподобява огромен масов пикник или панаир. Тук ни е разрешено да снимаме колкото искаме всички танци и съревнувания. Прекрасно е, впечатляващо и незабравимо.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

 

 


heiva
Гледайте 20-минутното филмче „Хейва- празник на полинезийската култура в Таити“ – секси танците, които някога са били забранени, ащото се считали за прекалено еротични.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Continue reading

Share

Стената на акулите и кокосовите раци в Туамоту

Maya scuba diving with sharks

Maya scuba diving with sharks

Излизаме от атола Макемо през северния проход по време на застой на отлива и плаваме към Таханеа през нощта заедно с нашите приятели- катамараните Mercredi Soir(Белгия) и Invictus (Германия).

Tahanea and Fakarava atolls

Tahanea and Fakarava atolls

Пристигаме по тъмно и спираме на дрейф (без котва) пред прохода, за да чакаме дневна светлина и застой на приливите и отливите – единственото безопасно време за влизане в който и да е атол. Най-големият проблем е да разберем кога точно е застоят, тъй като информацията, която имаме от различни източници, не съвпада.

Arriving at dawn

Arriving at dawn

Влизаме успешно през прохода на Таханеа в ранната утрин само с един възел течение срещу нас. Много е стресиращо всеки път.

Rainbow over Tahanea

Rainbow over Tahanea

Лагуната е спокойна и красива. Малките необитаеми острови в югоизточния ъгъл на атола ни очакват.

Invictus, Mercredi Soir and Fata Morgana at anchor in Tahanea

Invictus, Mercredi Soir and Fata Morgana at anchor in Tahanea

Тук още едно семейство на борда на катамаран Моби (Франция) се присъединява към нашата група. Вече сме четири семейства с общо осем деца на възраст от четири до четиринадесет години, говорещи английски, френски и немски.

On the beach in Tahanea

On the beach in Tahanea

Мъжете решават да осигурят храната за тази вечер – отиват на подводен риболов в лагуната, докато жените приготвяме салати и гарнитури. Планираме поредния голям огън на плажа.

Sunset in Tahanea

Sunset in Tahanea

Bonfire on the beach

Bonfire on the beach

Освен купчина вкусни групери, които Иво, Тоби и Жил хванаха с харпуни в лагуната, мъжете обещаха също така и кокосови раци за вечеря. Казват, че можете да намерите кокосови раци – най-изисканият деликатес в света – през нощта в гората на малките „моту“ (островчета).

.

.

Залез, огънят гори- разделяме се на две ловни дружинки, въоръжени с фенерчета и едно мачете. Потегляме на лов за кокосови раци. Операция „Засада в храстите“.

Кокосовият рак

Нямаме късмет. Кокосовите раци може да са най-големите от всички земни раци в света, достигащи гигантски пропорции, с размери до един метър и тежащи до 4 килограма, но те се оказаха също така и доста потайни и неуловими.

След няколко минути тършуване из храсталака, нашата група начело с Иво надаваме фалшива тревога. Тоби започва:

„Леле, огромн е, Иво не го убивай!“ (А няма кокосов рак.)

Останалата част от групата бързо се включваме към заблудата:

„Мале, колко е голям! Хванахме кокосов рак- гигант! „- всички крещят, превъзбудени и се възхищават на (въображаемото) същество.

Втората група, начело с Жил, е някъде от другата страна на мотуто, но чуват много добре нашите радостни възгласи. Любопитни да видят „улова“ ни, те се втурват към нас, тичайки през гората от кокосови палми и прескачайки ниските храсти в тъмницата.

Пристигнат, а ние всички се смеем.

„Къде е ракът?“ – пита Том.

„Няма рак“ – аз се смея.

„Ама къде е ракът?“ – минава известно време, докато екип две осъзнаят, че ги изиграхме.

.

.

В този момент, Иво забелязва странно същество, което умело се катери нагоре по едно гниещо дърво. Прилича на бронирано извънземно с размерите на малко куче- синьо на цвят, с дълги антени, масивни щипки с човешки зъби по краищата, още три чифта крака подобни на тези на насекомите и друг чифт крака с по-малки щипчици като пинсети – мощният кокосов рак!

.

.

Този път никой не вярва, че Иво действително е намерил истински кокосов рак и дори след като го видяхме със собствените си очи, реакцията ни е много по-въздържана от предишната.

Кокосовите раци имат най-мощните щипки, способни да пробият не само твърдите черупки от кокосовите орехи, с които се хранят, но и дървени щайги, кофи и всякакви метални клетки и капани. С лекота биха срязали пръст или ръка. Така че хващането и транспортирането на кокосови раци е опасна работа.

За щастие ракът се вкопчва в мачетето на Иво и не пуска. Държи се здраво и ни позволява да го занесем до огъня.

Maya holding the coconut crab

Maya holding the coconut crab

Време за реклама- всички правят снимки на новата знаменитост.

„А как ще го убием и как ще го сготвим?“- на Стеф и някои от децата вече йм текат лигите.

След кратък дебат освобождаваме пленника обратно в гората, „където го чакат семейството и децата му“.

.

.

Освободихме го поради три основни причини:

  1. Сближихме се с рака и никой не искаше да го убие. Даже го кръстихме Джордж.
  2. Решихме, че може би е последният от вида си на Земята и не искахме да бъдем отговорни за унищожаването му.
  3. Но най-вече- не разполагахме с достатъчно голяма тенджера, в която да го сварим, а дори и да го сварим- един рак, колкото и гигантски да е, няма да стигне за 16 души.
The kids and the coconut crab

The kids and the coconut crab

Прочетете повече за кокосовите раци 10 Ginormous Facts About Coconut Crabs

Факарава

Следваща спирка – Факарава – вторият по големина атол във Френска Полинезия, разположен на 245 морски мили североизточно от Таити, дълъг 60 км, 21 км широк с 16 км² земна площ и 1121 км²  лагуна.

.

.

Плаваме внимателно през тесния южен проход и пускаме котва в един от най-популярните атоли на Туамоту.

.

.

Тук към групата ни се присъединява още един френски катамаран QuatrA и ставаме 5 семейства с десет деца, които си играят на плажа; организираме си вечери и епични партита.

.

.

Но сме тук поради една основна причина – акулите.

.

.

Стената на акулите

Откакто плаваме из атолите на Туамоту виждаме все повече и повече акули, но във Факарава те са знаменитости. Тук е едно от най-добрите места на планетата за наблюдаване и плуване с акули.

.

.

Туамоту са група атоли. Всеки атол представлява наниз от ниски коралови острови и рифове във формата на огърлица, обграждаща плитка синя лагуна, с вода преминаваща между островите, наречена „проход“. Някои проходи са плавателни, други не, затова някои лагуни са достъпни, други не. Тук, поради силните приливни течения, внасящи хранителни вещества в лагуната от океана, количеството риба е невероятно. Прохдите на атолите Туамоту са украсени с корали и изобилстват от морски животни, което ги прави едни от най-добрите места за гмуркане в света.

.

.

.

.

Благодарение на нашите приятели от Колумбия – Ката и Себастиан @ DeepCoral, Иво и Мая получиха международни сертификати за гмуркане PADI и се сдобиха с екипировки за гмуркане. Готови са да се потопят при „Стената на акулите“

.

.

Всяко лято тук се случва едно грандиозно събитие – хиляди групери се събират, за да хвърлят хайвера си и привличат стотици акули – сиви рифови акули, чернопери и белопери акули, лимонови акули и много други видове акули, които пируват в богатия на риба проход. Наричат мястото „Стената на акулите“.

.

.

Благодарение на това изобилие от подводен живот Факарава е класифицирана като биосферен резерват на ЮНЕСКО.

.

.

В близост до прохода на един от островите има дюкянче, където организират водолазни екскурзии с водач, но ако разполагате със собствено оборудване, можете да се гмуркате по всяко време, без придружител, колкото пъти искате, където искате, безплатно. Именно това е, което Иво, Мая и нашите приятели от Invictus и Mercredi Soir решават да направят – да се гмуркат сами със стотици гладни акули.

.

.

Акулите са известни като „най-свирепите хищници на морето“ и „кръвожадни машини за убиване“. Така че да се озовеш насред огромен брой от всякакви видове акули е страховито сюрреалистично изживяване, невъзможно да си го представите.

.

.

Но репутацията на акулите като „човекоядни убийци“ е силно преувеличена. Те предпочитат да хапват риба. Не ми ли вярвате? Ето какво има да каже по темата „Океанска служба NOAA:

„Само около десетина от повече от 300 вида акули са били замесени в атаки срещу хората. Акулите са еволюирали милиони години преди съществуването на хората и следователно хората не са част от нормалната йм диета. Акулите са опортюнистични що се отнася до хранене, но повечето акули се хранят предимно с по-малка риба и безгръбначни. Някои от по-големите видове акули се хранят с тюлени, морски лъвове и други морски бозайници.

Акулите атакуват хора по погрешка или от любопитство. Ако акула види човек, който се плицика във водата, може да се опита да разследва, което води до случайна атака. И все пак, акулите са тези, които тряба да се страхуват от хората, а не ние от тях. Хората ловят акули за месото, вътрешните йм органи и кожата, за да произвеждат продукти като супа от акула, мазила и други.

Акулите са неизменна част от морската екосистема, но прекомерният йм риболов застрашава някои популации от акули. NOAA провежда изследвания върху местообитанията на акулите, миграционните модели и промените в популацията, за да разбере как най-добре да ги защитава и поддържа стабилна популация от акули.“ Do sharks eat people?

.

.

Акулите във Факарава, до скоро изтербвани за перките йм, винаги са били приятелски настроени към хората и днес са защитен вид. Тук не е имало нападения и инциденти, освен по време на нощните гмуркания – когато акулите се хранят и са много превъзбудени.

Така че нашата група гмуркачи решават да се придържа към дневно гмуркане. Всеки ден в продължение на почти седмица се връщат в прохода да се гмуркат. Тук плуването с акули е пристрастяващо!

.

.

„Да се гмуркам носена от силното течение на прохода със стотици акули навсякъде около мен, идващи право към мен, все по-близо и по-близо е най-вълнуващото преживяване в живота ми!“- каза 12-годишната Мая.

.

.

 

.

.

* Не пропускайте да гледате 14-минутното ни филмче  Стената на акулите и кокосовите раци в Туамоту , за да видите гигантския кокосов рак и как Мая плува с милиони акули!

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Искате ли да ни посетите във Фиджи тази година?

Кликнете на снимката за да видите офертата в пълен формат:

Share

Деца и кокосови орехи в Макемо

.

Kids in Makemo

Атолите Туамоту са прекрасни.

Усамотени лагуни и малки кокосови „моту“ (островчета), топли прозрачни води, разноцветни корали и тропически риби, релаксираща атмосфера и приятелски настроени местни жители. Най-любимите ни моменти във Френска Полинезия прекарахме тук плавайки от лагуна до лагуната и от остров на остров. Гмуркахме се из краловите плитчини, разхождахме си по белите плажове и правихме огромни огньове на брега на морето в компанията на добри приятели.

.

.

.

.

След о.Рароя- нашата „любов от пръв поглед“, плаваме към Макемо- четвъртият най-голям, но рядко посещаван от моряци или туристи атол в Туамоту. Атолът Макемо е 69 км дълъг и 16,5 км широк, с площ от 56 квадратни километра и лагуна от 603 квадратни километра, с два плавателни прохода и летище.

.

Makemo, Tuamotus

.

.

Тук е перфетното място да се приютим за няколко дни от силните ветрове, които се задават- 35-40 възела. На основният населен остров на атола има малко спретнато село Пухева с гостоприемни хора (население от около 600 души), интернет, пекарна, където продават пресни 60-центови франзели, пицария, както и безплатен обществен кей достатъчно голям за три катамарана, където Invictus, Mercredi Soir и Fata Morgana са добре дошли да останат колкото си искат.

.

.

Pizza with friends

Pizza with friends

.

Marlene, Maya and Sam

Освен малките едноетажни къщички с буйни цъфтящи градини и чисти улици, в Пухева има църква, фар, училище-интернат, където децата от съседните атоли идват да учат, както и голямо футболно/баскетболно игрище, покрито с висок ламаринен покрив, предпазващ игрището от тропическото слънце и дъжд. Тук местните жители се събират всеки ден, за да практикува за музикалният фестивал Heiva в началото на юли.

.

Lighthouse in Makemo

.

Watching the kids in Makemo practicing for Heiva

Населението от целият остров е заето с подготовката на декорите и костюмите за фестивала. Миди и рапанчета, събрани по бреговете, палмови листа и цветя са основните материали, използвани за костюмите на танцьорите. Празните чували от брашно събрани от пекарната също ще послужат за направата на полите.

.

.

.

.

Прекарвам часове да помагам за костюмите заедно с няколко жени, един мъж и една срамежлива Рей-Рей (или травестит- много често срещани из цяла Френска Полинезия и уважаван „трети пол“, който се смята, че комбинира най-добрите мъжки и женски качества), под един малък навес, където подът е покрит с натрошени корали. Моята работа е да подготвям чувалите от брашно за полите, като изтеглям една по една хоризонталните нишките.

.

.

.

.

(Прочетете повече за RaeRae and Mahu: The Third Gender in Polynesian)

.

.

Местните нямат нищо против да присъстваме на репетициите за фестивала. Музиката и танците им са толкова диви и тъй заразни, че е трудно да им устоим. Иво, който е много добър танцьор, се присъединява към една от групите, впечатлявайки местните жители с неговата грация, красота и уникална брада.

.

.

.

.

Той също така впечатли силно и местните деца, които се навъртат около  кея и лодките през цялото време с друг негов талант- кайтбординг. 30-40 възела ветрове са идеални за практикуване на скокове с кайта в лагуната, докато лодката е безопасно вързана за кея.

.

.

.

.

Босоногите деца в Макемо са весели, любопитни и нахални малчугани, винаги готови да помогнат. След училище, тичат или яхват велосипедите си и идват да проверят какво правим. Обичат да скачат от кея и да плуват между лодките, както и да се възхищават на Иво и неговият кайт, но най-вече обичат да се гмуркат с харпуни в плитките рифове и да ловят риба.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

„Не ви ли е страх от акули?“ – питам Кура, 12-годишно момче и двамата му приятели, които са непрекъснато във водата да преследват рибите.

„Не. Но баща ми го изядоха акулите „- казва едно от момчетата хилейки се, така че не знам дали се шегува или казва истината.

.

.

„Но акулите не са опасни. Те по принцип не нападат. Това, което се случи с баща ми бе нещастен случай- беше пиян. Отиде до едно от малките моту и не вързал добре лодката. Морето я отнесло и той скочил да я гони с плуване, но се удавил, щото бил много пиян. Намериха тялото му в лагуната няколко дни по-късно. Акулите бяха вече изяли ръцете и краката му. Главата му също липсваше. Нямаше как да го погребем така. Беше наполовина изяден. Така че ние го доизядохме … “

.

.

Зяпвам в почуда. Правилно ли чух? Другите две момчета се хилят заговорнически. Едно от тях сръгва с лакът приятелчето си и му казва, да не говори тези неща. „Това е нещо, за което не говорим!“

„Какво ???“- викам аз, покривайки машинално уста с шепи, но децата се смеят и си тръгват, оставяйки ме напълно стъписана.

.

.

В място, заобиколено от хиляди мили океан, където по малките пясъчни островчета виреят само кокосови палми, а в морето- само риба; където хранителните продукти като пресни плодове и зеленчуци, месо и други са трудни за намиране и скъпи, особено за хора с ограничени средства, добиването на протеини е основната грижа на островитяните. Рибата съставлява 90% от диетата на местните жители. Тук (и това не е тайна), още от преди пристигането на първите европейци през 18-ти век, кучетата са били неизменна част от менюто и все още са източник на протеини за полинезийските народи (местните жители от няколко острова потвърдиха), наред с кокошки, прасета и морски птици. Защо не и човешко месо, особено щом е и без това наполовина изядено от акули?

.

.

.

.

Не знам дали тази история е вярна или децата се шегуват с нас, чуждестранните посетители: „Внимавайте, ние сме канибали!“

Едно е сигурно- уважават акулите безкрайно много- господарите на морето- и никога не биха убили или изяли акула.

.

A kid in Makemo caught an octopus

.

.

Една сутрин, след 20 минути джогинг, срещнах Teva Tuku и Taai Tuua. Teva и Taai са около шейсет-годишни. Децата йм са вече пораснали, имат си семейства, и са напуснали Макемо, за да живеят и работят в Таити и Франция. Teva и Taai живеят сами в тяхната малка жълта къща и се занимават с производство на копра. Черпят ме кокосова вода и си говорим за островите, за океана и природата и за опасностите, които ги застрашават днес: прекомерния риболов, незаконната търговия на китове и промените на климата. Но най-вече ми разясняват за процеса на производство на копра и кокосови орехи като цяло, докато Taai прави чанта от палмови листа-подарък за мен.

.

.

.

.

.

.

.

.

„Копра“ е изсушен кокос, използван за извличане на кокосово масло. Първо събират паднали кокосови орехи, които биват разцепени с брадва и разделени на две. Счупените орехи остават на слънце в продължение на два дни, след което могат да бъдат извадени от черупката с лекота. Остават на слънце да се изсушат още три до пет дни. Всяко семейство събира кокосови орехи от определени кокосови палми на острова или на малките моту от атола. Готовата копра бива изкупувана от „Huilerie de Tahiti” –фабрика за обработка на копра построена през 1968 г. в Таити, където се извлича кокосовото масло. Копра индустрията е основният селскостопански ресурс на островите Туамоту и на много от останалите острови във Френска Полинезия, допринасяйки за голяма част от местната икономика. В тези изолирани острови, копра е единственият източник на доходи освен перлените ферми и риболова.

.

.

.

Taai Tuua

(Прочетете повече за Копра Индустрията в Полинезия. )

Прибирам се на лодката натоварена с подаръци- кокосови орехи за пиене и кокосови орехи за ядене, чанта от палмови листа и чиния от палмови листа. Но най-ценният дар, който получих от тези усмихнати, щедри, прекрасни хора е споделената йм история изпълнена с мъдрост и доброта.

Continue reading

Share

Плаване до Рароя и остров Кон Тики

.

.

Френска Полинезия е отвъдокеанска територия на Франция, състояща се от 118 острова и атола в южната част на Тихия океан, от които 67 са обитаеми.  Тези острови и атоли са разделени на пет островни групи: Маркизките острови, архипелага Туамоту, архипелага Дружествени острови, островна група Гамбе, и Австралските острови.

Разстоянията между островите в рамките на една островна група са малки- обикновено няколко часа или един ден плаване. Но преходите от една островна група до следващата са стотици морски мили и отнемат няколко дни.

Преход от Маркизките острови до архипелага Туамту

.

.

Планираме прехода от Маркизките острови на югозапад до архипелага Туамоту стартирайки от о.Уа Поу заедно с катамаран „Invictus“ и катамаран „Mercredi Soir“. 450 морски мили  или няколко дни. Фата Моргана е най-малката и най-бавната от трите лодки, така че още първия ден от плаването губим радиовръзка с нашите приятели, които са по-напред от нас. Последният път, когато се чухме с Invictus, научихме, че са имали някакъв проблем с хидравликата на управляващия механизъм и със стаксела. При една неконтролируема маневра, едно от въжетата прежулило ръката на Никол до месо.

Проверяваме прогнозата за времето. Зоната на конвергенцията със силни ветрове и шквалове преминава на юг. Според GRIB файловете, лошото време ще бъде на 200 морски мили южно от Туамоту, така че ние би трябвало да сме в безопасност с 15-20 възела ветрове прогнозирани за нашия район.

.

.

На третата вечер от прехода ни удря буря с 40 възела от изток. Часът е 20:00, тъмно като в рог, облаци, дъжд, вълните стават все по-големи- пълен ужас. Пускаме грота оставяйки само малко от стаксела, на който се отвори дупка по средата. Надяваме се, че това е шквал и ще премине за няколко минути.

Яростта на Морето е страхотна. Усеща се злината в тътена на вълните и воят на вятъра, като лошо предзнаменование.

Не отминава. Нито за няколко минути, нито за няколко часа. Нощта се превръща в кошмар.

Иво се занимава с лодката, управлява на ръка. Мая е учудващо спокойна и безстрашна. Опитва се и мен да ме успокои. Аз, обаче, се побърквам.

„Ако оцелея, ако някога се добера до твърда земя, ще си тръгна и никога вече няма да стъпя на лодка!“

Изпращам съобщения по сателита IridiumGo на Мел и Криша с координатите ни; приготвям непромокаемата чанта с ръчното VHF радио, бисквити, бутилка вода, нож, фенер и други подобни жизнени необходимости в случай че се счупи мачтата, че лодката се преобърне и се разбие на парчета и потъне и ние се озовем сами насред тъмния океан бушуващ около нас, пълен с акули. Какъв шанс имаме?

Лодката сърфира надолу по вълните, трудно е да я удържим стабилна. Отклоняваме се от курса, на запад. Трябва да намалим скоростта. От кърмата Иво пуска импровизираните ни дрогове- бирените каси от Галапагос, този път приготвени предварително. Срахотни са- вършат чудеса!

.

.

С бирените каси сме значително по-бавни и стабилни, но продължаваме да се отклняваме от курса на запад. Решаваме да опитаме нещо, което никога до сега не сме правили. Да спрем. Избираме момент, в който да завъртим безопасно срещу вятъра. Бумът е отворен напълно към десния борд, грота е навит, стаксела се подава съвсем малко, може би 1 кв.м. успоредно на бума, руля е завъртян напълно към ляв борд (противоположно на бума) и заключен, вятърът и вълните ни идват от ляво,  от около 45 градуса. Лодката се опитва да завие наляво, заради руля и да направи поворот оверщаг, но не може, заради бума и стаксела. Чудо! Спираме! Нито можем да завием на ляво, нито на дясно. Фата спира плавно; вълните я издигат и я спускат под ъгъл.

Часът е 1:00 сутринта, вятърът си бушува, но се чувстваме добре, плавно е. Все още дрифтираме леко на запад, но само с около 1 възел. И познайте какво правим през останалата част от нощта? Изтощени спим! Не като бебета, но спим. Ако някой ми беше казал, че ще спя по време на буря, никога нямаше да повярвам. Но спах.

06:00 ч, слънцето бавно прогонва нощта и бурята затихва. Оцеляхме без поражеия, освен една дупка в старото предно платно.

Но още страшни мменти предстоят.

Пристигане в Рароя

.

.

Архипелагът Туамоту е известен също като „Опасният архипелаг“. Много са лодките разбили се в рифове на тези ниски атоли, невидими през нощта. Дори минаването през бурните води на тесните йм проходи може да бъде катастрофално. Влизането и излизането в атолите трябва да се прави много внимателно, когато приливите и отливите са в застой и течението в прохода не е твърде силно.

Рароя е нашият пръв атол и естествено сме стресирани и се тревожим как ще влезем през тесния проход между рифовете. Пристигаме вечерта и отново спираме не далеч от входа на атола по същия начин, както предната вечер, тъй като извън атола е дълбоко- открито море и не може да пуснем котва. Този път спираме не заради лошото време, а за да чакаме утрото. В повечето атоли може да се влиза само по светло и в точния момент, когато приливът се обръща и започва отлив и течението си сменя посоката. Точно тогава за няколко минути има момент на застой и проходът е в най-спокойното си състояние. Но не знаем точно в колко часа се обръща течението.

.

.

На сутринта тръгваме, все още с доста силно течение срещу нас, което образува бурни води подобни на бързеите на река с водовъртежи в тесния проход. С опънати платна и с помощта на двата двигателя се борим с течението и влизаме успешно в лагуната. Където попадаме в райско местенце, оцелели след ужасите на Ада.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Нито един хотел, нито един турист. Една лагуна само за нас със спокойни тюркоазени води, заобиколени от малки необитаеми островчета с кокосови палми и розови плажове. Като пощенска картичка, но истинско!

.

.

.

.

„Атолът“ е коралов риф обграждащ езеро от морска вода, наречено „лагуна“. Атолите се формират от вулканични острови заобградени от коралови рифове. Първо, вулкан изскача от морето. После, корали започват да се формират по ръбовете на кратера. С течение на времето, вулканът започва да потъва обратно в морето и постепенно изчезва. Но пръстенът от корали формирал се около него остава и дори продължава да нараства, защото коралите продължават да се натрупват. Малки плоски коралови и пясъчни острови се появяват тук и там по ръба на лагуната, защитена от риф. Като оазис в необятната синя пустуш на океана.

.

.

С около 80 острова и атола, архипелагът Туамоту (което означава „отдалечените острови“) е най-голямата верига от атоли в света.

Рароя е един от най-западните атоли от веригата, сравнително малък, с овална форма, дълъг 43 км и широк 14 км, със земна площ от 41 кв км и плавателна централна лагуна с площ 359 кв км. Прекосяваме лагуната и пускаме котва пред един от малките необитаеми „моту“ (островчета), където нашите приятели вече ни чакат.

.

.

Празнуваме пристигането ни с голям огън на плажа, хапване, пийване и музика.

.

.

.

.

Не далеч от тук, само на 10 минути с каяка (подарък от нашите приятели KayakShop.BG), се намира остров Kon-Tiki. Точно на това място е пристигнал Тур Хейердал и неговият екипаж след като прекосява Тихия океан от Перу върху сал, направен по древна технология. Това е едно от най-епичните ветроходни приключения на всички времена. С възхита и благоговение вървим по пясъка, където не много отдавна е вървял Тур Хейердал преживял 100 дни със сал- бури, акули и неизвестност. Представете си радостта, която той и хората му са изживяли, стъпвайки на този плаж!

Остров Кон Тики

.

.

.

.

Проходите между островите в атолите с техните силни течения могат да бъдат опасни за навигация, но също могат да бъдат много забавни за децата.

.

.

По-малките проходи между островите са с топли плитки води, които си променят посоката- текат навътре и навън с приливите и отливите- подобно на река заслана с мокет от корали, като разцъфнали цветя. Кораловата река.

По-големите дълбоки проходи са още по-впечатляващи, с подводни коралови каньони. Тук теченията са масивни, наситени с хранителните вещества, пристигащи от океана в лагуната. Ето защо тези входове изобилстват от риба и са едни от най-добрите места за гмуркане в света. Но също така са опасни, най-вече заради силните течения, но също така- заради акулите.

Гмуркане в Рароя

.

.

От другата страна на лагуната, пред единственото селище с около 200 жители и в близост до главния проход (входа на лагуната), се запознаваме с Джесика и Крис-млада двойка от САЩ, които плават около света с едно много старо и симпатично куче на име Мартини. Те са професионални водолази и подводни фотографи и ни предлагат да ни заведат до едно страхотно място за гмуркане.

Иво и Мая се научиха да се гмуркат и получиха своите сертификати PADI не много одвна- в Колумбия, благодарение на Ката и Себастиан от DeepCoral. Имат екипировки и бутилки, но тъй като нямаме компресор да пълним бутилките с въздух, така и нямаха възможността да се гмуркат от Колумбия насам. Досега. Invictus имат компресор на борда и Тоби с радост пълни бутилките на Иво и Мая.

.

.

Навсякъде във Френска Полинезия е позволено да се гмуркате и не е задължително да сте с група или с инструктор (за разлика от Галапагос). И без това, има само няколко места в Туамоту, които организират гмуркания и дават екипи под наем, но не и в Рароя. Ако имате собствена екипировка, можете да се гмуркате, колкото си искате, където си искате. И благодарение на Тоби и неговите компресор и диги, Иво и Мая имаха възможността да се гмуркат из цяла Френска Полинезия, започвайки в Рароя. А благодарение на Крис и Джесика от яхта „Silent Sun“, разбрахме къде са най-добрите места за гмуркане в Туамоту. В замяна на един грейпфрут и една папая те заведоха нашата група гмуркачи в прохода на Рароя.

Перлената ферма

.

.

Също тук, има перлена ферма, където отглеждат истински черни перли в лагуната.

След гмуркането, отиваме на брега, за да се срещнем с младия собственик на перлената ферма. Той е трето поколение производители на перли, след като дядо му разработва бизнес със стриди, а баща му разработва индустрията с черните перли.

.

.

„Аз съм „последният перлен фермер“. Климатът се променя; глобалното затопляне има опустошителни последици за перлената индустрия и скоро няма да останат много перлени ферми в Туамоту „.

.

.

Обяснява ни как се отглеждат перлите. Разрешава ни да се разхождаме и да разгледаме фермта и хангара, където работят работниците, но не ни позволява да снимаме. В края на краищата, това е индустрия за милиони долари и професионалните тайни трябва да бъдат пазени, тъй като всеки перлен производител си има своите специфични методи. Но основният процес за производство на перли е един и същ навсякъде: парче „донор“ от стрида се имплантира в „мида- приемник“. Специалист вкарва внимателно едно малко изкуствено топче със специфичен химичен състав вътре в мидата. Това е най-чувствителната част от процеса и ако топчето не бъде имплантирано правилно, перлата няма да се образува. След това стридите се връщат обратно във водата, прикрепени за риболовни шамандури, хванати за дъното, които лесно могат да бъдат унищожени от бури. С течение на времето в мидата около малкото топченце се формира перла. Целия процес отнема между 6 и 12 месеца, след което перлите са готови за екстракция. Но не всички стриди оцеляват и не всички перли са добро качество. Само тези, които отговарят на специфичните стандарти биват изкупувани.

.

.

Вечерта, „последният перлен фермер“ ни кани нас и нашите приятели на вечеря в дома му. Всички носим по нещо за хапване и пийване. Домакинът и жена му много се радват на моята плодова сала. Няма много плодове и зеленчуци на острова, където е трудно да се сдобиеш с каквото и да било и всичко трябва да се поръчва и доставя от Таити. Всичко с изключение на риба, кокосови орехи и черни перли.

.

.

Страшно ни хареса това място и не искахме да си тръгваме. Помните ли как се канех да се махна от лодката заради бурята? Каква буря? Забравих за бурята само след няколко дни в Рароя.Пък и къде да отида- в това малко селце с 200 души или на някой от необитаемите острови с кокосови палми?

Обратно на лодката и напред към следващия атол!

.

.

Continue reading

Share

Щастливите хора на о. Нуку Хива

.

.

След о.Тахуата, плаваме към о.Нуку Hiva- най-големият от Маркизките острови (330 кв км) и вторият по големина в цяла Френска Полинезия след Таити. Подобно на всички други острови от Маркизите, Нуку Хива е млад вулкан, между 4 милиона и 400 хиляди-годишна възраст, без бариерен коралов риф. На 400 хиляди години, той е „остров-бебе“ от геоложка гледна точка (Карибските острови например са на около 50 милиона-годишна възраст). Тук драматичните назъбени върхове и кратери на вулкани с причудливи форми все още не са се поддали на заглаждащите ефекти на ветровете, дъждовете и времето.

.

.

Taiohae е столицата и най-населеният град на Маркизите. Решихме да го пропуснем и вместо това да плаваме до други два от най-закътаните усамотени залива.

Първият от тях, заивът Anaho, се намира в североизточната част на острова, недалеч от мястото, където Робърт Луис Стивънсън- автор на „Островът на съкровищата“- пристига през 1888 година . Херман Мелвил (автор на „Мобидик“) пише първата си книга „Тайпи, или бегъл поглед на полинезийския живот“ основавайики се на впечатленията и преживяванията си в Нуку Хива.

.

.

Анахо е един от най-красивите заливи в Полинезия, който сме виждали, с пясъчни плажове, палми, остри скални образувания и вулканични хребети на заден план, създавайки драматични спиращи дъха пейзажи.

.

.

Отнема ни един час да влезем в дълбокя залив, бавно на платна. Вятърът ту спира напълно,  ту сменя внезапно посока или се засилва ускорен надолу по планините.

Прекарваме тук само няколко дни, гмуркаме се, разхождаме се из плажа и търсим кокосови орехи преди отново да поемем към Hakaui Bay от южната страна, където пристигаме заедно с една голяма туна. Водите около тези най-изолирани острови в Южния Пасифик са богати на риба и да уловиш голяма риба тон, уаху, дорадо или марлин не е рядко изключително събитие.

За пореден път влизаме в залива без да включваме двигателите и пускаме котва на платна. Свикнали сме на тази процедура, след три години практика.

.

.

Първо забавяме лодката като отваряме платната (увеличаваме ъгъла на вятъра) или отпускаме въжето на грота напълно, ако вятърът е много силен, така че платното да хваща по-малко вятър. Избираме мястото, където да пуснем куката и бавно се насочваме натам. Иво бързо навива фока (или „стаксела“-предното платно) щом сме достатъчно близо до избраното място и обръщаме носа към вятъра почти в последния момент. Отнема известно време, преди лодката да спре напълно. Мая пуска котвата и оставяме грота вдигнат за известно време, така че вятърът да избута лодката назад, за да хване котвата. След това пускаме грота. Почти същата процедура е като пускане на котва на мотор, само дето не трябва да се правят грешки и маневрирането зависи от посоката и силата на вятъра.

Тук срещаме отново нашите нови приятели от белгийския катамаран „Mercredi Soir“ и немското семейство с двете малки сладки момиченца от катамаран „Invictus“, с които споделяме голямата риба тон на борда на Fata Morgana- първият от поредица епични купони.

.

.

Заливът Хакауи е делта на река и началото на пътеката до третия най-висок водопад в света. Иво и аз се мятаме в страхотния ни оранжев каяк (подарък от KayakShop.BG), а Мая е в дингито с нейните приятели Том и Сам около час зад нас.

Влизаме от морето в реката, сякаш влизаме в друг свят, в сянката на зелена планина. Каякът се плъзга безшумно по тъмната неподвижна река. Големи жълти цветя плават над  перфектние си отражения; редица кокосови палми охраняват бреговете. Нарушаваме спокойствието на една чапла кацнала на ръба на реката и на една змиорка легнала под повърхността на водата.

.

.

Реката тече бавно, пълноводна и дълбока известно време. Достигаме до градината на малка къща. Тук става плитко. Завързваме каяка за едно дърво. Тази земя, с всичките й овощни дървета и едри цветя и тази къща, заобиколена от кокосови палми, бананови растения и храсти отрупани с дребни червени люти чушлета принадлежат на едно местно семейство- една вечно усмихната поинезийка, нейният супер нервен мъж с татуирано лице и 12-годишният йм син.

.

.

Пътеката до водопада Вайпо минава през тяхната земя и те посрещат туристи през цялото време, водят ги през планината, организират вечери за крузъри и търгуват с плодове.

.

.

Денят напредна, а и пътеката е кална от дъжда в планината, така че заедно с нашите приятели, се качваме само до мястото, от където се вижда водопада- тънък и висок- спуска се надолу по вулкана. За да отидем до самия водопад, имаме нужда от водач, пътеката трябва да е суха, и трябва да тръгнем сутринта, тъй като походът е дълъг и труден. Доволни сме, че го видяхме, макар и от разстояние и от там се връщаме при екстравагантните полинезийци и тяхната къщичка край реката.

Vaipo Waterfall

Vaipo Waterfall

Маркизките хора са роднини на маорите от Нова Зеландия. В полинезийската митология, техните общи предци идват от Hawaiki – родината на полинезийските народи. Хората Hawaiki се пръснали из цяла Полинезия- по тихоокеанските острови, в открити канута, наречени “waka”. Ето защо дори и днес маорите и островитяните имат толкова много общи неща- музика, танци, традиционни татуировки, вярвания и митология.

.

.

Полинезийците са също така най-приветливите хора, които посрещат непознати гости с отворени обятия и усмивки на лицата, без предразсъдъци или мнителност. За нас беше огромна приятна изненада да срещнем такива хора , след като пообиколихме света и срещнахме какви ли не. Не вярвахме, че те наистина все още съществуват- честни, открити, щедри и топлосърдечни, като щастливи деца. Направиха ни щастливи и нас.

.

.

„Лудия“ фермер и жена му приготвят вечеря за група крузъри, между които семейството от яхта „Муктук“ с две момчета родени и отгледани на лодката, чийто живот е пълен с истории достойни за книга.

The Muktuk kids

The Muktuk kids

Всички съставки за вечерята са отгледани в собствената йм градина или уловени в „задния йм двор“ , т.е. реката, океана и планините. Менюто е: риба и морски дарове, приготвени с прясно кокосово мляко, печено пиле и козе месо мариновани в прясно кокосово мляко и сърцераздирателна плодова салата, съдържаща невероятно разнообразие от местни плодове, със сос от прясно кокосово мляко.

Тези хора живеят извън системата (или просто в някаква съвсем различна от позната на нас „система“) в най-красивото място на планетата. Имат всякакви видове плодове и зеленчуци в техния огромен двор в непосредствена близост до реката; имат кокосови орехи, които използват във всички рецепти и за копра; отглеждат прасета, кози, коне и кокошки; ловят риба в океана и ловуват глигани и диви кози в планината; организират традиционни вечери в къщата си за крузъри; и търгуват с плодове.

На следващия ден се връщаме с подаръци за тях и техния син. Те ни дават в замяна кофа с pamplemousse – огромни супер вкусни грейпфрути, купища карамболи, кокосови орехи, банани, няколко големи и различни на цвят папая (едни зелени, други оранжеви), които сами си набираме от дърветата. Така запасени с планина от пресни плодове, сме готови да отплаваме.

.

.

Планираме прехода от Маркизите към сините атолите на островната група Туамоту от о. Уа Поу- последният от Маркизките острови по пътя ни.

Jilie and Lena S/V Invictus showing Maya the drawings they made for her.

Jilie and Lena S/V Invictus showing Maya the drawings they made for her.

.

.

* Не пропускайте да гледате 12-минутното ни филмче „Извън системата в Нуку Хива“, -разходка по реката и до водопада, среща с приятелите ни, с децата от „Муктук“ и с полинезиеца с татуираното лице. 

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Continue reading

Share

Сините води на залив Ханамоеноа в Тахуата

 

.

.

Срещу o.Хива Оа, само 2.5 морски мили, се намира о.Тахуата- най-малкият от населените острови в Маркизите.

Плаваме до Hanamoenoa Bay- малък залив с яхти, с чудесен блестящ  плаж , където навремето е идвал Капитан Кук. Заливът е плитък с бял пясък и топла, напълно прозрачна тюркоазена вода, като течно стъкло. Тук вече има няколко лодки и други пристигат след нас. По това време на годината, крузърите пресичат Тихия океан и Маркизките заливи са пълни с пристигащи яхти.

.

.

От месеци насам не сме били закотвени на място с такава чиста топла вода. Опитвам да си спомня… Las Perlas в Панама или Сан Блас? Повече от една година? Веднага скачаме във водата и Иво започва да стърже корпусите от полепите и водорслите, колонизирали дъното на нашата Фата Моргана.

.

.

Лодката пристигаща след нас пуска котва и човека скача във водата с една шпатула в ръце- и той да чисти корпуса. ВСИЧКИ крузъри без изключение пристигащи в Hanamoenoa Bay си стържат дъната на лодките тук. Спонтанно, това място се е превърнало в „почиствателна станция“ за яхти.

.

.

Докато Иво е зает, Мая и аз се гмуркаме наоколо. Такова удоволствие е да плуваш в 31 градуса вода. Има няколко корали в близост до скалистите брегове с колонии тропически риби. Но като цяло заливът е плитък и дъното е покрито с бял пясък. Котвите тук държат перфектно. Плуваме до брега.

.

.

Мая радостно си играе с вълните, а аз през това време се разхождам по плажа. Чухме, че един дружелюбен човек на име Стивън живее тук сам в една барака на плажа, но го няма  вкъщи. Може би му е станало скучно да си прекарва целия живот на брега на морето с крузъри, които идват и си отиват и сигурно е заминал да посети приятелите си в селото. Във всеки случай, не се завърна през цялото време, докато бяхме в Тахуата.

.

.

Къщата му представлява семпла дървена конструкция с отворена веранда издигната над земята около метър. Има външна маса, открита кухня с огнище, бидони за съхранение на вода и други битови неща.

.

.

Има и много паднали кокосови орехи, разхвърляни наоколо. С една приятелка от Литва-Ругиле на борда на яхта „Moonshine“- решаваме да счупим няколко кокоса. Но те принадлежат на Стивън, а той не си е вкъщи. Най-вероятно, не би имал нищо против да вземем няколко от неговите кокоси, особено ако оставим нещо в замяна? Донасяме консерви боб и доматено пюре, които оставяме на едно рафтче до огнището и с чиста съвест започваме акция „Момичета с Мачете“. Ругиле размахва мачетето доста умело за момиче. Четири от големите кокосови орехи пълнят литър и половина бутилка. Запасяваме се с вкусна кокосова вода.

Rugile S/V Moonshine

Rugile S/V Moonshine

Тахута се превърна в любимото място на Мая от всички Маркизки острови. Не само, защото водата е като плувен басейн и тя прекара повече време във водата, отколкото извън водата- да си играе на плажа или да се гмурка около лодката и скалите, но и защото тук Мая срещна Том и сестра му Сам –две деца от Белгия, плаващи на борда на катамарана „Mercredi Soir“.

.

.

Тук срещнахме още едно семейство на борда на 52- футов катамаран „Invictus“. С „Mercredi Soir“ (Белгия) и „Invictus“ (Германия) станахме неразделни и обиколихме заедно полинезийските острови, споделяйки  забавни и красиви моменти, помагайки си едни на други в нужда и беда.

.

.

Също тук срещнахме за първи път катамарана „ Moby“ и яхта „Excalibur“- две семейства от Франция. С тях също станахме добри приятели и ги срещахме тук и там из островите чак до Нова Зеландия.

Maya

Maya

С тези приятелски семейства на яхти споделихме най-красивите ни спомени от Южния Пасифик- истории и приключения от райски места, които нямам търпение да ви разкажа.

.

.

tahuata

* Не пропускайте да гледате 10-минутното ни филмче „Момиче с Мачете на о.Тахуата“ , с прекрасни гледки от острова, подводни кадри, игри на плажа, скокове от скалите, и МНОГО КОКОСОВИ ОРЕХИ.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме.

Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Share

Официално влизане в Хива Оа- островът на Пол Гоген

Atuona Bay, Hiva'Oa

Atuona Bay, Hiva’Oa

След Фату Хива, плаваме 45 мили до следващия остров от Маркизите- Хива’Оа.

Хива Оа е един от най-големите и най-населените острови в Маркизите, а пристанището Atuona е едно от няколкото официални пристанища за пристигащи яхти и кораби. Тук официално пристигнахме във Френска Полинезия.

.

.

Процедурата по влизане с яхта за Френска Полинезия е различна за различните хора. Ако пътувате с Европейски паспорт- регистрацията е безплатна в местното полицейско управление . Дават ви право на 6-месечен престой (или завинаги, ако сте французин). Отивате с паспорта и документите на лодката в „жандармерито“ и подписвате един формуляр – отнема 15 минути.

.

.

Ако пътувате с канадски, американски, южноафрикански или друг „неудачен“ паспорт- имате няколко варианта: да внесете депозит в банката (който ще ви бъде върнат няколко месеца по-късно, когато напуснете Френска Полинезия; плаща се само с кредитна карта) и така да докажете, че имате средства в случай, че нещо се случи с вас и се наложи да ви извозят със самолет извън страната; или трябва да покажете, че сте си купили самолетен билет- дори, когато идвате с яхта; или ще трябва да наемете агент, който да стане ваш гарант.

Ако сте американци или канадци можете да останете в продължение на 3 месеца, а ако сте южноафриканци- 2 седмици! И губите пари във всички случаи. В първия вариант (банков депозит)- губите главно от курса при обмяната на пари и банкови такси (над $ 150, в зависимост от валутните курсове в момента). При втория вариант- ако си купите билет за самолет- можете да го върнете на следващия ден след като ви бият печата в паспорта (това е най-евтиният вариант- таксата за връщане на билет е около $ 20-25). Ако наемете агент-гарант, трябва да платите $ 300 за услугите му и да имате валидна здравна осигуровка.

Aranui

Aranui

Иво и аз сме родени в България (Европа), а Мая е роден в Канада, но нашите български паспорти са изтекли и не успяхме да ги подновим, тъй като никъде по пътя ни нямаше българско посолство. Опитахме се в българското консулство в Панама, но там не правят паспортни услуги и не стана. Така че пътуваме с канадски паспорти.

Човекът в полицейското управление в Atuona ни казва, че не могат да признаят европейското ни гражданство, освен ако не представим валиден Европейски паспорт (не изтекъл). Така че трябва или да платим депозит в банката  (около $5000 за тримата), или да купим билет за самолет; или да наемем агент.

.

.

Започва нашето ходене по мъките. Лутаме се между банката, полицията и агента; приятели се опитват да ни помогнат с многото проблеми, които възникват допълнително.

В един момент, около две седмици по-късно (все още не сме готови), питам в полицейския участък какво ще се случи, ако не се чекираме изобщо и продължим да си плаваме от остров на остров? Ще ни арестуват ли, ще ни конфискуват ли лодката? Ще ни вкарат ли в затвора? – Не, казва полицаят, не знам какво ще се случи …

.

.

Нищо няма да се случи, най-вероятно. По-късно срещнахме двойка американци, които никога не са се чекирнали във Френска Полинезия и са останали в продължение на три години. Смятат да останат още две.

Накрая остана само един начин- да наемем агент. Но нямаме застраховки. Правим си DiverDAN- възможно най-евтиният вариант за здравни застраховки. И плащаме таксата на агента, която ни разбива … За втори път съжаляваме, че са ни изтекли българските паспорти- първият път беше в Колумбия.

Повече от две седмици след пристигането ни, най-накрая сме законно регистрирани и свободни да продължим да плаваме и да обикаляме из островите и атолите на Южния Пасифик.

.

.

Използваме времето, докато сме на о. Hiva’Oa да се разхождаме из острова и да си почиваме.

Ходим на автостоп от пристанището до селото почти всеки ден. Навсякъде във Френска Полинезия автостопът е най-добрият, най-бързият и безплатен начин за придвижване от едно място на друго (ако островът е голям и има пътища). Дружелюбни хора на всички по-големи острови ни спираха и ни возиха всеки път.

.

.

В градчето Atuona има дървени и каменни скулптури, наречени „тики“. Tiki в маорската и полинезийската митология, е първият човек- полу-бог, създаден от бог Tumatauenga.

.

.

Тики са статуи-талисмани считани за „покровители на скулпторите“. Те са с огромна глава, символизираща мощ и големи очи, символизиращи мъдрост. Всяко тики има свой собствен характер- някои са зли, други са доброжелателни.

.

.

„Тики“ е значим символ на полинезийската култура и посетителите на островите си купуват малки тики фигурки или медальончета за сувенир и за талисман, който предпазва пътешествениците.

.

.

Най-големият древен тики, открит до сега е на остров Hiva’Oa в залива на Oipona Puamau.

.

.

Moai- монументалните каменни статуи на Великденските острови- са разновидност на тики.

.

.

Един ден, както се рахождаме из Atuona възхищавайки се на величествената природа навсякъде около нас, чуваме музика. Дивашки ритми, които ви карат да скачате и танцувате около огъня. Децата в местното училище репетират за някакъв празник и ни разрешават да погледаме.

.

.

За първи път виждаме полинезийски танци и музика-дивашки, древни ритми. Не е ли страхотно, че тези деца се учат да свирят на барабани и да танцуват в училище, още от 5-годишна възраст?!

.

.

На кратка разходка до покрайнините на градчето, в подножието на вулкана, се намира старото гробище.

Old cemetery, Hiva'Oa

Old cemetery, Hiva’Oa

Но друго гробище привлича много повече посетители.

Paul Gauguin's grave on Hiva'Oa

Paul Gauguin’s grave on Hiva’Oa

На един хълм с изглед към залива е гробът на Пол Гоген- художник от епохата на пост-импресионистите. Гробът му е днес основна туристическа атракция на острова, освен музея „Гоген“ с репродукции на картините му долу в градчето. Всички туристи, идващи тук се изкачват на хълма в жега или дъжд, за да отдадат почит на известния художник, който „избягал западните влияния“ и се върнал в природата, за да намери „изгубения рай“. Но местните жители имат смесени чуства към Гоген и неговото присъствие на острова. Какви ли са били истинските мотиви на този французин да си купи къща и да живее в Hiva’Oa?

.

.

Скоро след откриването им от първите европейски изследователи,  Маркизките острови стават известни като „рай на свободната любов“. Уникалната култура и начин на живот на островитяните включвал едно доста различно отношение към сексуалността. Деца и родители спяли в една стая и децата имали право да наблюдават родителите си по време на полов акт. Възрастните дори намирали за забавно и смешно, когато децата симулирали сексуални действия помежду си и даже ги насърчавали да го правят от най-ранна възраст. Това донякъде обяснява защо европейските кораби са били „нападани“ от рояци млади момичета, за които понятия като „девственост“ или „целомъдрие“ не били социална норма. Покатервали се на борда, за да правят секс с моряците. Това също така обяснява защо един художник на средна възраст с многобройни маркизки любовници (предимно много млади момичета), умрял от сифилис през 1903г.

.

.

 

.

* Не пропускайте да гледате 10-минутното ни филмче „Още суши в Хива Оа“, където разказваме за други случки из острова- среща с майстор на китари, поход в гората в търсене на петроглиф, пристигането на кораба Арануй и още МНОГО СУШИ на борда на Фата с приятели.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме.

Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Share

Насред природата във Фату Хива

.

.

Изминахме 3000 морски мили прекосявайки Тихия океан.

Средна скорост- около 5-6 възела в час- скоростта, с която бихте се движили, когато сутрин тичате небрежно за здраве. Мислехме си, че при пристигането ни в първият от полинезийските острови, ще сме „прекосили океана“. Не точно.

След 23 дни плаване, няколко шквала, прекалено много суши, и множество прекрасни залези, пристигнахме в средата на океана- едно малко петънце земя, едва забележимо на картата дори и с лупа. Фату Хива- първата земя по пътя на моряците прекосяващи Тихия океан от Галапагос и Панама- място отвъд реалността.

Bay of Virgins, Fatu Hiva

Bay of Virgins, Fatu Hiva

Пристигаме посред нощ и пускаме котва между няколко заспали лодки в Bay of Virgins . Луната е пълна и ярка и в мрака различаваме силуети на високи скали навсякъде около нас. Миризма на цветя и зелена почва. За първи път от почти месец насам спим на котва, лодката неподвижна, земя съвсем близо до нас.

.

.

На сутринта се събуждаме в сянката на „Джурасик свят“. Мая казва, че мястото й прилича на „царството на Кажитите“ от любимата й игра-Skyrim. Кажитите са хора- котки, които живеят в място, наречено „Другаде“ . Техният цар има трима сина, които са също така трите луни на този вълшебен свят. Фату Хива наподобява царството на Кажитите.

.

.

Назъбени скали от вкаменена магма се потапят в морето; планини покрити с джунгли окъпани в розова сутрешна мъгла се издигат над хиляда метра височина; меки надиплени зелени долини, издълбани от реки и древни водопади.

Няма да се учудя, ако няколко динозавъра изскочат от гората. Всъщност, един велосираптор прелетя над палмите и видяхме Кинг Конг да се катери по скалите по западния бряг на залива!

.

.

Точно в центъра на Тихия океан, на 12 градуса южно от екватора, Фату Хива е най-южният остров от Маркизките острови в североизточния край на Френска Полинезия, и най-изолираният. С територия само 85 квадратни километра и две малки села от няколкостотин души, тук няма летище. Островът е достъпен само с лодка по вода и почти не идват туристи, освен крузъри като нас.

.

.

Скачаме в страхотния ни триместен каяк – подарен ни от KayakShop.BG– и гребем до брега. На земята се чустваме странно и нестабилно. Трудно пазим равновесие. Коленете ни са под стрес. Ставите ни се събуждат с почуда. Краката ни са напълно изненадани от забравеното движение- вървенето.

.

.

Обгръща ни сух топъл въздух пълен с екзотични миризми.

Селото в близост до залива се състи от няколко кокетни къщички почти скрити зад преспи бугенвилия и хибискус отрупани с едри цветове. Буйни градини с папая, банани и палми. Прасета, кози и кокошки щъкат втренчени в земята, в търсене на лакомства. Eдно поспаливо куче се шляе безцелно под яркото тропическо слънце.

.

.

Първият полинезиец, който срещаме е жена, седнала на ниска бетонна ограда край пътя. Тя изглежда като смес от латиноамериканска и азиатска раса, но със специфичните за Маркизките острови черти. С тъмна дълга и много гъста коса, с едро червено цвете зад лявото ухо, тя ни се усмихва приветливо „Bonjour, bienvenues а Polynesie Francaise!“ И ни пита дали носим парфюми или гримове, които да обменим за плодове от градината й. Говори френски с акцент присъщ на островитяните по тези места. Из тези отдалечени тихоокеански острови с малки популации и без магазини, където всички стоки пристигат с кораб няколко пъти в годината, хората винаги се нуждаят от най-различни неща, с които така лесно се сдобиваме в големите градове. Основни продукти като като дрехи, предмети за бита, гримове, храни и подправки са трудно достъпни и скъпи за хората от островите и крузърите винаги са добре дошли да търгуват с каквото могат в замяна на местни плодове, зеленчуци и риба. Но ние не носим нищо за търгуване.

.

.

Продължаваме да вървим по стръмния път в търсене на малък водопад в гората. Преди да тръгнем, един моряк с бяла брада от съседна лодка ни каза как да намерим водопада. Тръгвате по главния път и вървите нагоре докато стигнете извивката. Продължавате по пътя в ляво, покрай изоставента сграда на училището и моста, през гората. Пътеката се стеснява и става стръмна и трудна на места. Но няма да се изгубите.

.

.

Изгубихме се. Продължаваме да вървим по единствената асфалтирана улица нагоре по планината под изгарящото слънце и имаме усещането, че сме на грешен път. Няма абсолютно никой, когото да попитамедали сме на верния път към водопада. Мая е изморена; оплаква се, че краката я болят. И мен ме болят краката и болката е силна- след 23 дни в седнало положение и нула ходене.

.

.

Изкачваме се до върха на хълм с изглед към селото и към залива Bay of Virgins . Фата Моргана и нейните приятели приличат на лодки-играчки в спокойното синьо езеро под нас. Гледката е впечатляваща. Бели птици с дълги опашки като булчински воали прелитат сред величествени наподобяващи катедрали зъбери на вулкани, събиращи облаци в короните си, драматични червени и сиви скали, тучни зелени гори и долини, а отвъд- безкрайното синьо на океана.

.

.

Тук, през 1937 г., норвежкият изследовател и авантюрист Тур Хейердал и съпругата му попадат в рая. Тук, те водят в продължение на една година и половина „примитивен живот в дивата природа, далеч от изкуствената цивилизация, независими от всичко, с изключение на природата“, както пише в книгата си „Фату-Хива: Назад към природата“ – преживяване, за което им завиждам.

.

.

В дясно от нас, в далечината на противоположната страна на планината, зърваме водопада. През последния час и половина сме се отдалечавали от него, но гледката от този хълм си заслужава отклонението. И сега имаме по-добра представа къде се намираме. Връщаме се надолу и срещаме един стар човек с един стар кон натоварен с тежки торби пълни с изсушени кокосови орехи. Той ни казва как да намерим водопада.

.

.

Един час по-късно и след още едно объркване из някакви земеделски земи, най-накрая сме на верния път.

.

.

Невъзможна дива мечта- да видим това място, да вървим сред джунгла, пълна с цветя, да достигнем водопада. И сега сме тук. Къпем се в прохладните сладки води на тъмнозеления вир от мечтите ни.

.

.

Не са останали много места по света- величествени места с уникална изключително красива природа, запазили се непокътнати от влиянието на цивилизацията и масовия туризъм като отдалечения остров Фату Хива и неговият самотен, труден за откриване водопад.

.

.

...

* Не пропускайте да гледате 10-минутното ни филмче „Насред природата във Фату Хива“ с гледки от острова и водопада!

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Share