Въпроси-Отговори

Предният път писах накратко за нас: Кои сме, от къде сме тръгнали и накъде сме се запътили. Прочетете тук.

 

Днес ще отговоря на читателси въпроси свързани с нашият необичан начин на живот. Благодарим на всички любопитни и любознателни, които ни зададоха въпрос и по този начин допринесоха за написването на следната статия!

 

 Александър Томчев: Как се оправяте с ветроходството?

Както всяко нещо, в началото не беше лесно докато се научим. Преди да си купим лодката нямахме представа какво да правим с въжетата и платната, с котвата и всичко останало. Но, викахме неволята няколко пъти и с времето се научихме. Приятели които срещнахме в Кий Уест Флорида ни помогнаха много в началото с основните неща, а и колкото повече време минава и колкото повече морски мили изминаваме, толкова повече задобряваме с мореплаването.

Нашата яхта е 12 метра дълга и сам човек може да я управлява ако знае какво прави. Двама спокойно се справят, а като има и трети малък човек да помогне от време на време е още по-лесно. И разбира се, имаме да учим тепърва още много.

.

.

Симон: Смятате ли да се завръщате към цивилизацията?

Не! За сега се чусваме перфектно във водата. Платноходката е нашият дом и превозно средство. Не сме тръгнали на краткотрайна ваканция или временно приключение, това е нашият начин на живот. Ако не се случи нещо непредвидено, което да ни накара да спрем, смятаме да пътешестваме по света докато не ни писне.

.

.

 

Александър Томчев: Как се издържате?

Преди да потеглим с лодка из света ние работихме години наред в Канада. Двамата с Иво карaхме камьони между Щатите и Канада и така хем обиколихме почти целият континент, хем спестихме достатъчно за да си купим яхта и да пътуваме по света няколко години преди да се наложи да работим отново. А като се наложи ще спрем за малко и ще поработим, най-вероятно в Австралия, ще покараме камиони и хем ще разгледаме вътрешността на континента хем няма да спираме да пътуваме.

Но най-важното е, че в момента целта на пътешествието ни е да видим света без да харчим много пари, почти безплатно. Вятъра е безплатен, а ние се придвижваме само на вятър; имаме слънчеви батерии с които си произвеждаме безплатен ток; имаме спецялна машина която обръща солената вода в сладка вода и работи на (безплатен) ток; запасяваме се с възможно най-евтината храна (ориз, макарони, брашно, захар, консерви) които купуваме на едро и също така често ядем риба (безплатна) и местни плодове и зеленчуци. Не ходим по ресторанти и барове, не си купуваме нови дрехи (имаме няколко чифта шорти, бански и чехли), перем си дрехите на ръка, не се возим в таксита, ами се придвижваме пеша, с автобуси или на авто-стоп когато обикаляме някоя държава. Нямаме кабелна телевизия, телефон, сметки. Живеем семпло но свободно и щастливо.

.

.

Биси: Кое ви е най-любимото място/остров в Карибите?

В района на Карибите има много малки и големи острови. Някои принадлежат на Франция, други на Англия, други на Холандия, други са независими държави-лилипути. Всички те са различни, със специфичен уникален характер. Общото навсякъде е тропическият климат и невероятно красивата райска природа. Всеки път като пристигнем на нов остров ни се струва по-хубав и ни става по-любим от предишния.

Саба ни очарова с невероятната си история и с малките си спретнати градчета, все едно се озовахме в приказка. Антига ни спечели с перфектното си малко интимно пристанище където пуснахме котва и прекарахме няколко чудесни дни. В Барбуда, само за 2 дена, си изкарахме неповторимо на розовия плаж. В Гваделуп посетихме действащ вулкан и няколко водопада. В момента сме в Доминика и ми се струва, че това ни е най-любимият остров, ако трябва да избера само един. Тук природата е необикновенно богата: реки, езера, водопади, планини, вулкани, плажове и тропически гори където растат в диво състояние банани, портокали, грейпфрути, авокадо и други плодове чиито имена не познавам на български.

.

.

 

Наталия: Редовно следя пътешествието,много ми е интересно как хората си живеят на малък остров и как се снабдяват с толкова различни неща,като цимент,тухли и други неща,които се произвеждат на сушата?

Малките изолирани острови биват снабдявани седмично или месечно с продукти и каквото имат нужда чрез кораб. На Бахамите имаше малки островчета с по 100-200 жители и хората правеха списъци какво да им донесе корабчето следващата седмица. И когато кораба с поръчките пристигне, цялото село се събира да го посрещне и разтоварва.

Iles-des-Saintes, Guadeloupe

Iles-des-Saintes, Guadeloupe

 

Калина Христова: пътешествията винаги са били част от живота ви, как се отразяваха на децата ви, когато бяха по-малки?

С Иво се познаваме от гимназия и винаги сме пътешествали. На авто-стоп, с колелета, с влакове, автобуси и пеша обикаляхме първо из България, а после, след като емигрирахме в Канада, работихме като шофьори на камиони и обиколихме цяла Канада и Америка преди да си купим яхтата и да потеглим по море. Децата винаги са били с нас и за тях този номадски начин на живот винаги е бил „нормален”. Малките деца, не само нашите, но децата по принцип, свикват много бързо с промените които живота им сервира. За тях „нормално” е това което познават, това на което ги научат родителите им.

Пътешествията се отразяват позитивно на всички и най-вече на децата. Научават неща които тези дето седят по цели дни в класната стая никога няма да научат. Техните познания за света са огромни: география, история, природа, чужди култури, чужди езици и т.н.

Виктор, нашият син, порастна и се отдели, но замиnа с багаж от познания. Мая е все още с нас и се чуства прекрасно. Понякога и липсват старите приятели и училището, но пък е безкрайно щастлива вски път когато се запознае с нови деца.

Бих укуражила всички родители които си мислят за подобно приключение. И колкото по-малки са децата, толкова по-добре им се отрязяват пътешествията защото не им липсва старият начин на живот.

 

Maya and Vik

Maya and Vik

Биси: Има много хора които подобно на вас обичат да пътуват, но си мислят че това е  възможно само преди да имат деца. С деца за някои хора (за мен също) изглежда невъзможно. Но вие някакси сте решили че може… Въпроса ми е, кои са най-големите трудности да пътувате с деца, не само с лодката но по принцип?

 

Вярно е, че с деца е по-трудно. Но за нас децата никога не са били пречка да вървим в избраната посока, въпреки трудностите.

За щастие нашите деца не са алергични и нямат морска болест или каквито и да било здравни проблеми, това би било трудност номер 1. Следващата трудност е образованието на децата. Като родители ние не искаме да ги лишаваме от възможностите които дипломата за основно и средно образование предоставя, но пътувайки те са лишени от конвенционално образование. Затова пък получават неконвенционално образование, което според нас е по-ценно. Ние вярваме, че когато децата имат капацитета и амбицията те могат да постигнат академични успехи, независимо в каква ситуация са поставени. (Виктор вече се прибра в Канада където смята да си завърши гимназията и най-вероятно да продължи в колеж. Мая учи математика, науки и литература с помощта на книги, детска енциклопедия и софтуеър за i-pad и по всяко време може да положи приравнителни изпити за да получи диплома.)

Maya

Maya

 

Татяна Терзиева: Как избирате местата които посещавате и как избирате в каква посока да ходите?

Местата които искаме да посетим са много, целият свят. Но някои места са опасни. Например около Африка има пирати, а около Патагония ветровете са убийствени. Освен това в океана ние сме зависими от времето. От ветровете и теченията. Всички райони на света си имат постоянни ветрове и течения, които могат да бъдат предвидени в даден сезон, което се дължи на въртенето на земята. Например в Карибите където сме вече от година, нормално вятъра е от изток и духа със скорост между 18 и 24 възела и сезона на ураганите е между месец май и ноември. Посоката на вятъра и опасността от урагани и тайфуни до голяма степен определят накъде да ходим. Срещу вятъра по принцип е доста по-трудно… Заради посоката на вятъра и теченията всички пресичат Тихия Океан от изток на запад, от Панама към Австралия, между месец април и юни (когато няма тайфуни). Обратното би било изключително трудно. И така, ние си правим маршрута в зависимост от ветровете.

Maya

Maya

 

Биси: Защо спирате само за по 3-4 дена на едно място? Така виждате само част от нещата.

На някои острови спираме за по 3-4 дена, на други за по 1-2 седмици, зависи колко е голям острова и какво има да се види. В Доминикански Републики си прекарахме 1 месец, на Бахамите 3 месеца, в Гватемала- 2 месеца и пак не беше достатъчно…

Ако можеше бихме спирали за по 3-4 месеца навсякъде, спокойно да разгледаме всичко интересно и да се потопим напълно в местната култура. Това би бил идеалният вариант. Но за съжаление трябва да бързаме, особено в Карибите, особено по време на сезона на ураганите (от май до ноември). В Карибите и Бахамите само има толкова много острови, че ако нявсякъде се бавим по колкото ни се иска, ще трябва да си прекараме няколко десетилетия само в този район… Само Бахамите са 700 острова. Дори по един ден на остров да прекарваме това са 2 години. И въпреки че не гоним разписание, ни чакат много други места.

Water Island, Honeymoon Beach anchorage

Water Island, Honeymoon Beach anchorage

Раковски: Коя е крайната ви цел – околосвестко?

Нямаме крайна цел. Искаме да видим колкото се може повече от света и няма значение дали ще направим околосветско или не. Нямаме бърза работа и ще се мотаем из моретата и океаните поне още няколко години. След карибския регион продължаваме към Колумбия и Панама. От там, през канала, към Галапагос и Френска Полинезия. Следват Нова Зеландия и Австралия, после Тайланд. Индия също е в списъка. Бихме се радвали да посетим и Африка някой ден, и разбира се Европа и България. А дали ще успеем да завършим кръга, кога и как, още не се знае.

 

 

Ако имате други въпроси моля пишете ни в коментарите тук или във Фейсбук facebook/TheLifeNomadik. С удоволствие ще ви отговорим!

В следващият епизод ще ви разкажа за нашите приключения във Флорида преди повече от година, съвсем в началото на това пътешествие; и как се научихме да плаваме с нашата платноходка, Фата Моргана.

Прочетете Как си купихме лодка и потеглихме по света.

 

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

14 Responses to Въпроси-Отговори

  1. Natalia says:

    Къде сте в момента? Всеки път се питам,когато чета поредния пътепис.Например,13 септември,намираме се на остров Iles-des -Sents.Днес Иван и децата заминаха за Монреал.Мисля,че си изкараха готина ваканция.Посрещнахме ги с обич.Обещаха другото лято да дойдат с Виктор.

  2. Раковски says:

    Много полезна и добре написана статия. Разгледах статията за Саба (никога не бях чувал за този остров). Много, много интересна история, за пътя между двете села и като цяло за острова. Този сайт е като учебник по география.

    http://www.thelifenomadik.com/saba-impossible/

    Ама гледам само канадски байряк се вдигнали. Айде вдигнете и бяло, зелено, червено, щото ний се гордеем с вас и пътуваме с вас … виртуално!

    Поздрави
    бай ви Раковски

  3. a40 says:

    Здравейте,

    поздравления от мен.С голям интерес пътешествам с Вас:) .Една от мечтите ми е и аз да попътешествам из Карибите и островите из Френска Полинезия.Не знам дали и кога ще стане.Преди години мой приятел направи подобно околосветско пътешествие.Това му е сайта с местата и снимки http://bora2005.com/ Може да ги разгледате и да си харесате някои от местата да посетите и Вие.

    попътен вятър от мен:)

    • lifenomadik says:

      Много интересен уеб сайт, но само снимки? Има ли нещо написано? Как можем да се свържем с тях?

      Много се радвам, че пътуваш с нас на борда на Фата Моргана и се надявам един ден да се сбъдне мечтата ти!

  4. a40 says:

    Привет,

    пробвай да се свържеш на pushthetempo at bora 2005.com

    а това е дна книжка която издаде след това.

    http://www.helikon.bg/books/21/-%D0%A7%D1%83%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0_113157.html

    поздрави

  5. Hacko says:

    Привет Прекрасно Семейство. Ние сме с подобни съдби, ние сме семейство във Ванкувър Канада от 10г. Опитваме да сме финансово независими, но засега системата не ни позволява.

    * Въпросът ми колко ви са разходите на месец и година?

    * И аз съм си мислел да потегля към света но системата иска 20г. за мимимум престой в Канада за ОАС пенсия. Та в този смисъл Какви са плановете ви за пенсия – България или Канада? Имате ли планове за OAS или CPP pension?

    • lifenomadik says:

      Здравейте! Не е лесно да се откъсне човек от системата и първата крачка е да се промени мисленето.

      Днес публикувах нова статия, в която може би ще намерите отговорите на няки от вашите въпроси.

      За пенсията- смятаме, че пенсията е часто от клопката. Държат те в окови докато остарееш, с обещания за пенсия. Ние смятаме сами да си подсигурим старините, без да се надяваме на нито една държава. Аз ще пиша и публикувам книги и когато спрем да пътуваме ще живеем оф-грид в малка къща, която сами ще си построим, със слънчеви батерии, кладенец, градина със плодове и зеленчуци и няколко кокошки. За какво ни е пенсия? Но, да сме живи и здрави, може би като остареем и се рзболеем, друга песен ще запеем. Както се казва, времето ще покаже.

  6. Theodor Borisov says:

    Zdraveite
    nai iskrenno vi se radvam.
    Zadavam si vaprosa…….sled kato tolkova vreme prekarvate svobodni i v usamotenie , tam na yahtata, samo za snimkite li si slagate banski?
    Ne si li pozvoliavate da ste nudi sami sred neobiatnata morska shir.
    Izvinete za darzostta, no si go pomislih, sled kato ne zabeliazah po telata vi sledi (belezi ) ot banski.
    Ste se radvam ako mi pishete

    • lifenomadik says:

      Много забавен въпрос 🙂 Има доста колеги крузъри, които не носят бански и се разхождат нуди из лодката, но ние слагаме баснки.

  7. Никодим Сукняров says:

    Здравейте прекрасно семейство! Честита нова година! Чувствувам ви като приятели след всичко което прочетох. Смятам че ви движи невероятна енергия, любов и интелект. Прекрасни сте, възхищавам ви се и ви благодаря че споделяте всичко с нас. Не знам дали ще се свързали с „колегите“ от http://bora2005.com/? Ако не сте, намерих това за тях http://www.geology.bas.bg/plancton/doc/BORA2005.pdf
    Разбира се че имам много въпроси, но ето един малко смешен.
    Защо когато виждаме снимки на екзотични райски плажове с палми те обикновено са пусти и безлюдни? В Европа плажовете са пълни с хора, които се пекат на слънце. Все пак предполагам че доста туристи посещават тези места. Виждам че и вие не сте почерняли кой знае колко, а и в морето не се виждат много плуващи хора?
    Обичаме ви! Бъдете здрави! Чакаме нови истории и снимки!

  8. Георги Димитров says:

    Здравейте!
    Невероятни сте!Осъществявате една моя мечта,а сигурно и на много хора да се откъснат от матрицата и да заживеят свободни.Прочетох всичко от вас и имам някои практични въпроса:
    -Как си избирате районите на плаване? И имате ли административни проблеми с местните власти.
    -Нощувате до самотни места.Как обезопасявате лодката нощем?Не вярвам всички да са добронамерени.
    Поздрави!

    • lifenomadik says:

      Здравей , Георги,
      Районите ги избираме в зависимост от това къде искаме да отидем и кои места да посетим. Всичко зависи от това къде сме в момента и какво има наоколо и кои места са ни на път. И най-вече- посоката на вятъра и теченията. Съобразяваме се с тях. Също със сезона. Например по време на сецона на тайфуните не се пресича Тихия Океан.

      Проблеми с местни административни власт сме нямали до сега. Навсякъде има входна и на някои места изходна процедура за лодки. минаваме митница и имиграция, плащаме входна такса ( в карибите е 20-30$ на лодка за месец във всяка отделна държава) В Куба само ни изнудваха да им дадем ‘пропина“- бакшиш на властите- 20$ и ни прибраха 3 глави чесън- не били иждали такъв хубав чесън… Но на повечето места е рутинна процедура и ако документите са в ред, всичко е наред.

      В Бахамите нощувахме до самотни места, но там е спокойо и няма случки на нападения. Има места, където е опасно и не бихме нощували сами в заливчето. Случват се нападения на лодки и хора. Но доста по-малко отколкото, ако живееш на земята в къща или апартамент, тъй като достъпа до лодката е по вода и е по-сложно за крадците.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me