За това как си купихме лодка и започнахме да мореплаваме из света.

Първа Глава

За това как си купихме лодка и започнахме да мореплаваме из света

 

След шест месеца в търсене и обикаляне по пристанищата на цялото атлантическо крайбрежие между Ню Йорк и Флорида с една стара грозновата каравана, която с обич наричахме Баба Гануш; след като изчетохме куп книги по ветроходство и мореплаване; след многократно ровене в интернет сайтове и форуми и безкрайни разправии с брокери, на които изобщо не може да се вярва защото само се опитват да ти пробутат най-големия боклук и да ти вземат парите, най-накрая намерихме „идеалната лодка“. 12-метров катамаран построен през 2001 година в Южна Африка, в сравнително добро състояние, с три кабини и достатъчно място за нашето малко четиричленно семейство.

Фата Моргана

Фата Моргана

Набързо продадохме къщата, колата и мебелите обратно в Канада където имигрирахме и живяхме през последните 12 години, подарихме каквото остана на познати и приятели и натоварихме всичко, което си представяхме че ще ни потрябва на лодката: няколко чифта дрехи и обувки, тенджери и чинии, инструменти и книги. На 1 април 2013 офицялно се пренесохме да живеем на борда на нашият нов плаващ дом: катамарана Фата Моргана.

Само че не започнахме да плаваме веднагически. Първо трябваше да извадим лодката на сушата в един кораборемонтен двор в Кий Уест за да поправим няколко неща: киловете, няколко малки дупки по корпуса, железните парапети и какво ли още не. Два месеца Иво работи от сутрин до вечер в ужасен токсичен прахуляк, жега и комари. Заедно с Ед, специялист по фибро-стъкло, Иво построи твърд покрив на мястото на старото платнище върху руля и там монтира нови огромни слънчеви батерии; инсталира машина за превръщане на морската вода в сладка, смени хиляди големи и малки нещица: веригата за котвата, котвата, водни помпи, някои от електрониките, разни дръжки, въжета, лампи и най-накрая изстърга старата боя от корпусите и сложи нова. И всичко това без да знае нищо за лодки.

Иво и Виктор

Иво и Виктор

Мая помага

Мая помага

Мира боядисва лентите и рисува името на лодката- Фата Моргана

Мира боядисва лентите и рисува името на лодката- Фата Моргана

На 27 май 2013 Фата Моргана, подновена и пребоядисана, натоварена с цялата ни покъщнина, се завърна в морето готова за приключения.

В средата на юли, след още няколко седмици на котва в Кий Уест където продължихме да работим по лодката на вода и малко по малко започнахме да се учим как да я караме и управляваме с помощта на нашите нови приятели- Тайлър и корабните пънкове, най-после потеглихме.

Тони, приятел от Кий Уест, един от корабните пънкове, които ни помогнаха в началото с ветроходството.

Тони, приятел от Кий Уест, един от корабните пънкове, които ни помогнаха в началото с ветроходството.

За първи път сами на лодката!  Снимката е направена от Тайлър

За първи път сами на лодката!
Снимката е направена от Тайлър

Без никакъв опит във ветроходството, без предишни познания по мореплаване, без да проверяваме прогнозата за времето, без инидкатор за вятъра и без авто-пилот, на борда на първата ни лодка, твърдо решени да не ползваме двигателите, а само платната и вятъра, ние доплавахме безпрепятствено до Драй Тортугас, на 67 морски мили на запад от Кий Уест. Пристигнахме през нощта, след около 20 часа плаване и пуснахме котва в тъмното, в залива пред един от островите отбелязан на картата.

Драй Тортугас е малък архипелаг в най-южната част на Флорида, на ръба на Мексиканския Залив, състоящ се от няколко необитаеми островчета заобиколени от коралови рифове. През 1846-1876 година американската армия построила огромна крепост на един от островите с цел да защитават териториалните води на Америка от нападения откъм Мексико- Форт Джеферссън. Но поради липсата на сладка вода на острова и тъй като в резервоарите за дъждовна вода се завъдили ларви на комари, военните започнали да се разболяват и измират. Наложило се да изоставят Форт Джеферсън. По-късно, по време на американската гражданска война, използвали крепостта за затвор. Днес руините на Форт Джеферсън достъпни само по вода, както и околните островчета с пустинни плажове и кокосови палми, са национален парк и една от най-интересните туристически дестинации във Флорида.

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Тук прекарахме няколко незабравими дни далеч от всякаква цивилизация. За първи път се почуствахме сами и свободни, независими от нищо и от никого, освен от слънцето, вятъра и водата. За първи път часовете и минутите нямаха никакво значение.

Никога няма да забравя онази първа сутрин когато зората постепенно освети старото туловище на тъмната крепост в чиято тежка сянка леко се поклащаше нашата спяща лодка. Мина известно време преди да осъзнаем фантастичния мащаб на Форт Джеферсън, десетки влажни помещения на три нива опасващи целият остров.

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Този ден обиколихме тъмните коридори на изоставената крепост където децата играха на гоненица, на криеница и намериха малка умряла жаба. Видяхме безброй малки и големи рачета-пустинничета с екстравагантни шарени черупки, окупирали долните етажи на Форт Джферсън и сенчестите места из целия остров. Следобеда отидохме да се гмуркахме в лазурните води около кораловите рифове, а привечер се разходихме по плажа и събрахме розови рапанчета, наслаждавайки се на спокойствието и прозрачното време.

Виктор, Мая и Мира, Форт Джеферсън, Флорида

Виктор, Мая и Мира, Форт Джеферсън, Флорида

Мира с раче-пустинниче, Форт Джеферсън

Мира с раче-пустинниче, Форт Джеферсън

Тук, на плажа непосредстено до крепостта, срещнахме самотен крокодил, който избяга в морето, изненадан, като ни видя. По-добре ние да изненадаме крокодил, отколкото крокодил да ни изненада нас, си помислихме. И въобще, какво прави крокодил в морето? Също така засякохме няколко черни акули „медицински сестри“ в плитчинте около острова, които ни наобиколиха, любопитни, някои големи почти колкото каяка ни, в който съвсем не се чуствахме на сигурно място. Една даже мина под нас. Този вид акули са напълно безобидни, имат малки усти и мустаци, обикалят по дъното в пплитчините около рифовете като прахосмукачки и ядат дребни отпадъци. Хората ходят да си плуват с тях, да ги хранят и да си правят снимки, все едно са делфини, само че на нас доста ни изкараха акъла. Иди убеждавай децата, че тези точно акули са „безобидни“…

Морски Крокодил на плажа

Морски Крокодил на плажа

.

.

На съседния по-малък остров се издига висок стар но функциониращ фар построен през 1826 година заобиколен от кокосови палми и разкошен бял девствен плаж.

Фар на Логерхед Остров, Драй Тортугас

Фар на Логерхед Остров, Драй Тортугас

 

Тук срещнахме група научни работници и морски изследователи които дойдоха с малка моторна лодка за два дни да наблюдават гнездата на морските костенурки и да броят черупките на излюпилите се бебета-костенурчета, за да определят как се развива поколението. Ние страшно много се ентусиазирахме и им предложихме нашата незаменима безплатна помощ: да мъкнем големият плажен чадър, кофи, лопати и каквото друго има за мъкнене, като шерпи, само и само да присъстваме на изравянето на костенурчите гнезда пълни с празни черупки.

 

Иво държи чадъра докато морските изследователи изравят и сортират костенурчите яйца.

Иво държи чадъра докато морските изследователи изравят и сортират костенурчите яйца.

Така научихме много за този вид морски костенурки. Например, научихме, че те винаги снасят по 100-110 яйца, от които 90% се излюпват успешно. Някои от неизлюпените яйца бяха пълни с миризлива жълтеникава течност, която изследователите, с докторски ръкавици, наляха в бурканчета и прибраха в куфар. В други имаше ембриони в различна степен на развитие, които научните работници внимателно разгледаха, снимаха и прилежно отбелязаха данните в специални големи научни тефтери. Най-вълнуващо беше когато намериха едно живо бебенце-костенурче, неуспяло да изпълзи от гнездото. Сложиха го в голяма оранжева кофа и го затрупаха с пясък за да го освободят на плажа в полунощ, когато нормално се излюпват морските костенурки.

Ембрион на морска костенурка

Ембрион на морска костенурка

Иво с бебе-костенурче

Иво с бебе-костенурче

Тази нощ имаше пълнолуние. Преди да си легнем дълго стояхме на палубата и гледахме към фара, в чиито нозе си представяхме как огромни морски костенурки мъчително излизат от тъмното море за да заровят 100 бели топчести яйца в горещия пясък. Представяхме си как едно малко бебе-костенурче изпълзява от своята самотна оранжева кофа тази нощ и панически се затичва към водата за да доплува съвсем близо до нашата лодка и после- в открито море.

Фар на Логърхед Остров, Драй Тортугас

Фар на Логърхед Остров, Драй Тортугас

На следващата сутрин, 23 юли 2013, вдигнахме котва посока Куба. Нашият пръв среднощен преход през най-мощното и опасно морско течение в света- Гълфстрийма.
Така започнаха нашите невероятни мореплвателски приключения по света.

 

Следващият път  ще опиша подробно нашият скромен плаващ дом: катамарана Фата Моргана. Какво е разположението и как изглежда отвътре, защо избрахме именно тази лодка, какви са предимствата и недостатъците на катамараните спрямо еднокорпусните лодки и какви подобрения и приспособления инсталирахме за да превърнем Фата Моргана в уникален незаменим off-the-grid кораб. Прочетете тук.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

12 Responses to За това как си купихме лодка и започнахме да мореплаваме из света.

  1. Раковски says:

    Много увлекателен разказ. Ще чакаме и другите.
    Благодаря!

  2. Natalia says:

    Благодаря ти,че чета с кеф на български език. Безупречно,само следната особеност :териториални ,официални,специални,Гълфстрийм.С твое позволение…

  3. Viggen says:

    Чудесни сте =)) С удоволствие ще чета и другите ви разкази!

  4. Емил says:

    Браво на вас. Много красиви снимки 🙂

  5. Иван Иванов says:

    Браво!!! Невероятно е това което сте направили. Желая ви много късмет и весело и безаварийно плаване.

  6. Ники says:

    Радвам се за Вас, че сте успели да осъществите мечтата си, за живот на ветроходна лодка. Това, че сте избрали катамаран, ми харесва още повече, защото съм пристрастен като собственик на малко катамаранче. Желая Ви, попътен вятър и хиляди безаварийни мили.

  7. Tsanko says:

    Страхотен блог! Чета с голямо удоволствие и много се запалих по идеята 🙂

  8. Tsanko says:

    Страхотни снимки, в един подобен блог, пътешествениците продаваха снимките като картички за по 1-2 долара, също може би добър начин за приходи 🙂

  9. GEORGE KOLAROV says:

    пОЗДРАВЛЕНИЯ ! ВСИЧКО КОЕТО ВИДЯХ МЕ ВПЕЧАТЛИ. ЗАВИЖДАМ ВИ ! АЗ НАВРЕМЕТО СЪЩО МЕЧТАЕХ ДА ОБИКОЛЯ СВЕТА НО КАТО РАДИСТ . ПОЛЗВАТЕ ЛИ ПАДИОСТАНЦИЯ ЗА ЛюБИТЕЛСКИ РАДИО ВРЪZКИ И НА КАКВИ ЧЕСТОТИ? ПОЗДРАВИ ЗА НАБЛИЖАВАЩИЕ ПРАЗНИЦИ 71!88! gl ! VОРО LZ2VP PROVADIA

  10. Снимката с костенурката е невероятна поздравявам ви за начина на живот и почивките, които предприемате.Изглеждате истински свободни хора и душевно щастливи и спокойни.Това трудно се постига.Само онези, които са видели какъв е живота могат да го постигнат според мен.Надявам се да ни показвате още красиви места.Да обиколиш света е една огромна мечта за много хора, както и за мен самата.Важно е да си с точните хора и да разчитате един на друг.

  11. Привет мили хора,
    28 години обикалях океаните като корабен механик а сега вече 20 години съм пенсионер.
    От миналото лято реших отново да се кача на яхта,морето ми липсва.Вашите разкази ме потопиха в миналите години от младоста.Ще се радзам ако ми пишете.Вижте моят сайт е там е моят имеил адрес.
    Прегръщам Ви и три фута под Вашите килове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me