За местата които посетихме в Куба: Хавана, Винялес, Кайо Левиса и Кабо Сан Антонио

Трета глава

За местата които посетихме в Куба: Хавана, Винялес, Кайо Левиса и Кабо Сан Антонио

 

Хавана

Хавана от моето носталгично въображение бе крайбрежен оживен град на музиката и любовта с древна колониална архитектура, масивни катедрали и широки площади, многобройни музеи и галерии, цветни фасади с балкони надвиснали над тесни улички, където стари съветски и още по-стари американски автомобили реват като лъвове в непростимата лятна жега.

.

.

Където мъже с посивели коси насядали на малки групички в прохладата на парковете под тежките вечно-зелени дървета перфекционират изкуството на шаха и доминото, където босоноги деца тичат из улиците и играят на лимки и красиви стройни Кубинки с разноцветни рокли, като кукли, озаряват целия град.

.

.

В продължение на няколко дни бродихме из улиците- лунатици насред странни гледки, звуци и миризми, сравнявайки нашата въображаема Хавана с града в който бяхме попаднали, стараейки се да видим всичко и да запомним.

.

Катедралата Сан Кристобал

Хавана е шизофренична, град с раздвоена личност. Има опасност да ви очарава и после, след като я опознаете истински да ви разбие сърцето.

.

.

Катедралата Сан Кристобал, сияеща в разгара на лятото, площадът Пласа де Армас, окупиран от продавачи на стари книги настанили се под сенчестите дървета, Ел Капитолио- кубинксият парламент с огромен плакат на Фидел Кастро прегръщащ Уго Чавес най-отпред, музеят на Революцията- стаи пълни с черно-бели фотографии и пасажи от историята на кубинската революция, крайбрежният булевард Ел Малекон, където двойки обърнали гръб към града се целуват.

.

.

Музеят на изящните изкуства- безкраен лабиринт от стаи и коридори окичени с кубински картини от най-различни периоди , галерията на съвременното икуство с изненадващо добра и богата колекция, къщата на Че- празен призрачен мавзолей на хълма срещу статуята на Христос и военната крепост Ел Моро построена през 16-ти век, разположила се тежко върху високите скали от другата страна на пристанище Хавана, безразлична към останалата част на града, завинаги отблъскваща нестихващите морски вълни.

.

Църквата в Стария Град, Хавана

 

 

Всички изброени до тук места и монументи- основните туристически атракции на Хавана, оправдаха очакванията ни с внушителните си размери, история и репутация. Посетихме ги едно по едно, както препоръчва туристическият гид, смесвайки се с потока от розови туристи от цял свят с фотоапарати, раници, слънчеви очила и шапки ярко контрастиращи със загрижените изпечени от слънцето кубинци.

.

.

Но атмосферата на този град, като буреносен облак, беше тежка и пълна с тревога. Това, което ни впечатли най-много не бяха туристическите атракции, а апокалиптичните развалини на жилищните сгради.

.

.

Навсякъде, дори зад цветните фасади се криеха тъмни влажни разнебитени интериори. Старите жилищни сгради бяха в окаяно състояние на неглект и разруха.

.

.

Безгрижните кубинци от моето въображение бяха забравени някъде в 1970-те- 1980-те години, заменени от гладни нещастни хора загубили всичко: вяра и гордост, дори и надежда.
Започнахме да забелязваме странни неща.

.

.

Красива добре облечена жена излезе от тъмен подозрителен вход, където електрически кабели се преплитаха в нещо като паяжина на излющената стена. Използвани и изпрани бебешки памперси се сушаха на балкон обрасъл в растителност.

.

.

Петнайсетгодишно момче седеше на тротоар и с чук сплескваше бирени канетки. Приятелите му се появиха от някъде с дъски в ръцете и го извикаха да играе бейзбол. Немога, имам работа, каза момчето.

.

.

Малката хлебаница на ъгъла бе почти празна, както и магазинчето за плодове и зеленчуци. Една стара жена разказа как горният етаж на сградата, в която живее се срутил миналата година убивайки бащата на семейството. Младо момиче се целуваше със старец-чужденец в парка. Всички хладилници които видяхме през отворените врати на къщи и апартаменти бяха един и същ made-in-China модел.

Тита и Роберто в техният апартамент в центъра на Хавана.

Тита и Роберто в техният апартамент в центъра на Хавана.

Тези неща ни се сториха непонятни и нелогични, но се надявахме, че поне местните са свикнали и за тях всичко това е нормално. Но не беше точно така. Налага се да сме изобретателни, често въздишаха те. Обясниха, че се борят с трудностите и проблемите и „измислят“ начини за оцеляване с помощта на въображението, находчибостта си и подръчни материали.

.

.

Така малко по малко опознахме Хавана забулена в минало величие и тъжна мизерия. Разби ни сърцата.

.

.

Старата негрита с ръце на мъж, с огромна незапалена пура в устата позираща на площада пред катедралата, подобно на Мики Маус или Спайдърмен в Дисниленд , за по един долар на снимка с туристите- това е Хавана днес. Хавана ме посочи с пръст, примами ме с предизвикателният си поглед и застана в поза за снимка. Направих и снимка преди да осъзная каква е измамница. После ме измами- започна да крещи, че или трябва да и платя един долар или да изтрия снимката. Обаче аз я измамих също. Изтрих снимката, самоче тя не разбра, че аз бях щракнала два пъти. И сега си я гледам, безплатна.

.

.

 

Винялес

Друга основна туристическа дестинация в Куба недалеч от Хавана и марина Хемингуей е Винялес- малко планинско селце-модел разположено в живописната долина на Паленке, обявено за национален паметник през 1978г. и културно наследство на ЮНЕСКО през 1999г. Цялата местност е очарователна- меки зелени равнини заобиколени от тежки гранитни планини, малки кокетни селца, нищо общо с лудницата на големия град, ако изключим тълпите от туристи прииждащи на всеки половин час с автобуси.

.

.

Ние се добрахме до Винялес с кола под наем след двучасово пътуване по една пуста широка магистрала и многократно спиране да наливаме вода в радиатора, който прегря поне шест пъти.

Винялес, Куба

Винялес, Куба

Главната атракция във Винялес са пещерите, които в началото на 19 век са били обитавани от избягали роби, наречени симарони. Днес пещерите посрещащи стотици туристи ежедневно представляват коридори дълги не повече от няколко метра, пълни със змии и жаби направени от цимент, с изкуствено осветление, ресторантче на входа и представление на изхода- танцова сценка от живота на избягалите роби, за 5 $ входна такса на човек. Решихме, че следващият път когато постим пещера ще е някъде в някоя джунгла, вход свободен, без лампи и циментови жаби.

Пещера във Винялес, Куба

Пещера във Винялес, Куба

 

Кайо Левиса

И така, след седмица и половина в марина Хемингуей- неадекватно скъпа и с ужасни съоръжения, шумна, мръсна и пълна с комари, но пък много добре охранявана и безопаса, нямахме търпение да отплаваме на запад. На излизане от яхтеното пристанище трябваше отново да минем през митница и имиграция. В Куба, всеки път на влизане и излизане от което и да е пристанище яхтите трябва да минават през този болезнен процес- писане на документи, разрешителни, пълна проверка на лодката и екипажа, дори и да е само за двучасова разходка. Това е така, защото властите ги е страх някой кубински Васко да Гама да не се скрие на борда и да напусне нелегално страната. Затова и не разрешават самотни лодки да стоят закотвени край брега без поне един човек на борда, а около Хавана е абсолютно забранено да се пуска котва, единственият вариант за яхти, които искат да посетят района е марина Хемингуей.

Кубински рибари

Кубински рибари

Отплавахме на запад движейки се успоредно на кубинския северния бряг, на безопасно разстояние от крайбрежните рифове, по ръба на Гълфстрийма с цвят на индиго. Ранобудни стериопорени лодчици с по един старец във всяка се поклащаха върху спящите вълни. От лявата ни страна бавно се редуваха меки зелени хълмове, безлюдни плажове и малки крайбрежни селца. 60 морски мили до дестинация.
Привечер, когато слънцето се приготви да се гмурне зад хоризонта, ние се приготвихме да прекосим рифовете и да пуснем котва зад Cayo Levisa.

Кубински митничар поесети Фата Моргана за рутинна проверка след като пристигнахме в Кайо Левиса. Иво го повози с каяка.

Кубински митничар поесети Фата Моргана за рутинна проверка след като пристигнахме в Кайо Левиса. Иво го повози с каяка.

Cayo Levisa е малко курортно островче с мангрова разстителност опасано от дълга плажна ивица с фин бял пясък от северната страна. Туристи, най-вече от Италия и Франция пристигат тук ежедневно, но курортчето никога не е пренаселено, защото няма големи хотели, а само редица кокетни луксозни дървени бунгала покрай плажа. Това е едно от местата в списъка, който ни дадоха властите, където яхти имат право да акостират. (От северната страна на Куба има само няколко разрешени за яхти места.)

Плажа на Кайо Левиса

Плажа на Кайо Левиса

Замислих се колко ли би струвало едно от бунгалата под наем за седмица тук и самолетния билет от Европа. Хубавото на мореплаването е, че можем да посещаваме такива луксозни курорти за седмица, две или повече, почти безплатно. Вярно е, че трябва да си готвим сами, но пък морето и плажовете са едни и същи за всички.
С нашите приятели Ейприл от Калифорния и Харли от Нова Зеландия, дългогодишни мореплаватели на нашата възраст, с които се запознахме в марина Хемингуей и ни последваха тук, си изкарахме незабравимо няколко дена на Cayo Levisa. Заедно се излежавахме по плажовете, киснахме в плитчините с бири в ръце и ходихме да се гмуркаме на кораловите рифове където стотици разноцветни рибки ни наобиколиха щом разбраха, че сме им донесли остатъците от вечерята и по-смелите даже взимаха от ръка! Вечерта когато започна дискотеката в ресторанта, оставихме децата на лодката да гледат филм- „Завръщане в Бъдещето“ и отидохме да потанцуваме на плажа пред ресторанта на курорта. Ейприл донесе някакви специални жици, в чиито краища закрепихме светещи луминиценни пръчици и се упражнявахме да ги въртим в тъмното. Като задобреем, каза Ейприл, ще заменим луминисцентните пръчици с горящи топчета. Много беше забавно. Туристите ни наблюдаваха с интерес от ресторанта и в един момент група млади момичеа се присъединиха и такцувахме заедно на плажа, за радост на Иво и Харли.
Хубаво си изкарахме на Cayo Levisa, само дето кубинските власти не ни пуснаха да посетим малкото рибарско селце на отсрещната страна на залива, тъй като там нямало митница и имиграционни власти да ни посрещнат. Фактът, че нямахме право да пуснем котва където си поискаме край северните брегове на Куба и да посетим вътрешността на страната, малките селца, горите и планините, многобройните пещери, беше още едно разочарование.

 

Кабо Сан Антонио

Нашите кубински приключения завършиха в Cabo San Antonio, последната марина, която се намира на най-западната точка на острова. Там  останахме два дена преди да отплаваме за Мексико.

Виктор, Мая и Иво с противокомарни облекла, на път за плажа.

Виктор, Мая и Иво с противокомарни облекла, на път за плажа.

На пет километра от малкото пристанище открихме още един разкошен плаж близо до малък курорт. Там няколко препечени туриста се излежаваха под сенките на дърветата в компанията на семейство прасенца с подозрителен произход и съмнителна съдба. Присъединихме се и ние.

На следващият ден отплавахме за Мексико

Семейство Номадик на плажа в Куба

Семейство Номадик на плажа в Куба

 

 

Следващият път  ще разкажа за това как и защо решихме де живеем на лодка и да плаваме из света. От къде се взе идеята за подобно лудо приключение и каква е причината да изберем този нестандартен начин на живот.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

3 Responses to За местата които посетихме в Куба: Хавана, Винялес, Кайо Левиса и Кабо Сан Антонио

  1. liliana pavlova/burgas/bulgaria says:

    Здравейте,Благодаря за разходката из Куба.Красота и печал.Без надежда.Или може би нещо ще се случи,както стана у нас-неочаквано.Д А СЕ НАДЯВАМЕ !А на вас пожелавам попътен вятър !Поздрави,Лиляна

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me