За това как и защо решихме да живеем на лодка и да плаваме из света.

 За това как и защо решихме дa живеем на лодка и да плаваме из света

 

От къде се взе идеята, за подобно лудо приключение и каква е причината да изберем този нестандартен начин на живот

 

Много са хората, които следват мечтите си. Бавничко, от разстояние ги следват и ги гледат в гръб как се приближават и как полекичка растат с времето, като тикви.

Иво не е от тези хора. Той не следва нищо и никого, той се бори. Откакто го познавам, вече повече от 20 години, щом се появи нова мечта, която от зародиш се превръща в чудовище за секунди, той се засилва, скача и на врата и започва една ужасна битка. Независимо колко е голяма, страшна или неосъществима мечтата, той се вкопчва в нея със зъби и нокти и не я пуска нито за миг. Тя започва да подскача, да се мята като див кон, а той върху нея едвам успява да се задържи. Даже понякога пада с такава сила на земята, че тези насядали отстрани гледащи в недоумение си викат: „Ето го падна, знаехме си… То да укротиш подобна огромна мечта не е така лесно, не е за всеки. Пък и това не е начинът.“ Но още преди да са си завършили мисълта, Иво е отново на гърба и, напълно сигурен, че ще успее този път, колкото и време да му отнеме, колкото и усилия да му коства, защото тя му принадлежи. Като драконите на Аватар.

Иво

Иво

Така, когато бил на десет годишна възраст, Иво започнал да си мечтае за футболна топка, от хубавите, дето стрували 30 лева и 65 стотинки. Самоче неговите родители не били от богатите в онези времена и изобщо нямали пари за футболни топки. Но Иво вече имал план. Започнал да събира стари вестници и шишета и да ги издава на пунктовете за хартия и стъкло. Започнал да спестява стотинките за закуска, които баща му му давал всеки ден- 30 стотинки. А на повечето деца бащите им давали по 50 стотинки, на някои дори по левче, за кифли и банички в голямото междучасие. В продължение на една цяла учебна година Иво не изял нито една баничка, нито една кифла. Но накрая, с торба пълна със стотинки той влязал в магазина и излязал с чисто нова футбона топка, от хубавите. И огромна победоносна усмивка.

Батковците му взели топката да поритат и я спукали на втория ден, но това е друга история.

Следващата голяма мечта се родила в Иво, когато от момче той започнал да се превръща в мъж. Мечтаел си за приятелка. Представял си я точно как ще изглежда и що за човек ще бъде и знаел, че някъде в този голям град тя го чака- жената която ще роди неговите деца, за която ще се грижи вовеки веков, с която ще сподели целият си живот от момента в който я срещне, до момента в който умре.

Срещнал я една зима, когато бил на 17 години и я познал моментално. Същата от въображението му. Точно толкова висока, точно с такава коса, с такава усмивка, с такива идеи. Тя съвсем не му повярвала в началото, когато той и обяснил една седмица след като се запознали, че от сега нататък съдбата им е една. И въпреки, че тази му мечта се оказала най-трудно осъществима, вече повече от 20 години са заедно, имат син и дъщеря и все още мечтаят един до друг.

Иво и Мира

Иво и Мира

След това, когато бил двайсетина годишен, Иво започнал да си мечтае той и семейството му да се сдобият с австралийски или канадски паспорти, които да им позволяват да пътуват из цял свят безвизово, защото визите и гранците много го дразнели, а той много искал да пътува и да види света.

За да разкажа през какви перипетии минахме заедно за да осъществим тази голяма мечта, ще трябва да напиша отделна книга. Тук само ще спомена набързо, че борбата за осъществяването и включва: вървене пеша из планини, сменяне на влакове, авто-стоп, полет до Сингапур и обратно, виза за Папуа Нова Гвинеа, виза за Мексико, плуване в Рио Гранде в полунощ, прескачане на американската граница, едно започнато и изоставено дело за бежaнци в Америка и още едно спечелено в Канада. В крайна сметка се сдобихме с така блевуваните канадски паспорти 10 години по-късно.

.

.

После един ден срещнахме Митко. Необикновен човек с необикновена мечта, която се оказа заразна.

Понякога мечтите и идеите са заразни и се прихващат от човек на човек. Много трябва да се внимава. Така стана с идеята за лодката. Митко ни разказа за миналото, за неговата Фата Моргана. После ни разказа за бъдещето и за неговата мечта да зареже всичко и да отплава към хоризонта, към южните морета, към тоталната свобода.

Първоначално мечтата беше само една малка идея не по-голяма от микроб, но бързо порастна до размерите на житено зрънце и сама се зася. Преди да се усетим беше вече толкова огромна, че заемаше половината къща и беше невъзможно да я игнорираме. Посъветваха ни да я изкореним защото била вредна, като бурените, нищо добро нямало да ни донесе. Обаче ние вече си бяхме свикнали с нея и знаехме, че ако я изкореним после цял живот ще съжаляваме и ще се чудим какъв ли е бил ароматът на цветята и, вкусът на плодовете и. Пък и вече се беше трансфорирала от идея в мечта и от мечта в решение. Решихме да си купим лодка и да плаваме по света. Нарекохме лодката Фата Моргана в чест на Митко и неговата мечта.

Митко на неговата платноходка

Митко на неговата платноходка

Решихме, че ураганите и тайфуните, пиратите и акулите, морските чудовища и бермудските триъгълници са по-малко страшни отколкото да работим от сутрин до вечер за да изкарваме пари, с които да си купуваме неща, които не ни трябват, докато децата ни ходят на училище, където непознати мъже и жени ги тренират как да работят за да изкарват пари, с които да си купуват неща, които не им трябват, докато децата им ходят на училище, където непознати мъже и жени ги тренират как да работят за да изкарват пари, с които да си купуват неща, които не им трябват.

Решихме да проверим дали „Свободата“ е само понятие или наистина съществува.

Татко ми каза по телефона, че и той навремето си мечтаел за същото, ама с годините се отказал. Или по-точно разбрал, че е невъзможно. Толкова много неща го спирали: възрастни родители, малки деца, работа, отговорности, взимане на разумни решения. И после един ден вече било твърде късно. После той ме попита дали има нещо за което аз съжалявам в живота си. Аз набързо казах не, но след това дълго мислих по въпроса. Ние много рядко се чувахме с татко по телефона, а и той не беше от разговорливите, но този разговор си го спомням добре. Беше един от последните пъти когато се чухме по телефона преди да умре, внезапно, завинаги.

Новината за неочакваната смърт на баща ми, само на 56 гoдини, ме връхлетя като стена и ме смачка. Мина много време преди да се съвзема, даже още не съм се съвзела напълно. Нещо в мен угасна по много болезнен начин. Осъзнах, че в този живот най-важното е да се вкопчваш в мечтите си, да се бориш, защото животът е кратък, а мечтите не чакат.

Татко така и не доживя да ни види на лодката, как плаваме от остров на остров, свободни. Как платната се издуват от вятъра лъскави, ослепително бели на фона на синьото море и Фата Моргана ритмично прескача вълните. Как слънцето се потапя зад хоризонта, как луната изгрява зад облаците, как делфините се състезават с нас, как птиците ни посрещат.

Все тайничко се надявам, че мълчаливо ни наблюдаваш отнякъде как се учим и грешим, как се борим с трудностите, как ловим риба и си месим хляб, как се гмуркаме в рифовете и покоряваме вулкани. Твоята мечта живее в нас.

 

Татко, това пътешествие е посветено на теб.

 

.

.

 

Следващият път ще ви разкажа за Мексико, за местата, които посетихме там и за приключенията ни на полуостров Юкатан.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

14 Responses to За това как и защо решихме да живеем на лодка и да плаваме из света.

  1. Раковски says:

    Мъжът е ключът към откриването на нови възможности , а жената е ключалката позволяваща тези нови възможности.

    Това направо ме потресе:

    Решихме, че ураганите и тайфуните, пиратите и акулите, морските чудовища и бермудските триъгълници са по-малко страшни отколкото да работим от сутрин до вечер за да изкарваме пари, с които да си купуваме неща, които не ни трябват, докато децата ни ходят на училище, където непознати мъже и жени ги тренират как да работят за да изкарват пари, с които да си купуват неща, които не им трябват, докато децата им ходят на училище, където непознати мъже и жени ги тренират как да работят за да изкарват пари, с които да си купуват неща, които не им трябват.

    • lifenomadik says:

      Това с ключа и ключалката звучи интересно 🙂

      Понякога жените са тези които дърпат колата. Не в нашият случай, де. Иво е определено този който опъва най-много, но често идеите са мои 🙂

      Радвам се, че ти хареса този разказ! Благодая за коментара!

  2. Krasimira Raycheva says:

    ……БъдиМира,Иво….просълзих се докато четях този разказ…..спомних си за времето,когато растяхме и бяхме неразделни,за общите спомени и преживелици,за самите вас,колко сте смели,луди,силни,интересни и невероятни,колко ви обичам,този дух,който носите,това,което създавате чрез вашия начин на живот…..Да,това е смисълът,да си Свободен,в това сиво и глупаво време.Вие сте моят пример за Смисъл във всеки един аспект.Мила Бъди,сигурна съм,че твоят прекрасен татко те наблюдава от някой висок небесен връх и се гордее с теб и всичко,което постигате и превземате с Иво и Мая.Обичам ви много и супер много се гордея,че ви познавам,че сме Приятели и че съм дишала от въздуха на вашата Сила.Попътен вятър и само напред!

  3. Bisi says:

    V Ivo ima mnogo silen duh po rojdenie! Kakto I v teb Mira, ne se davash 🙂 Az dumi ne moga da namerq za Vas, v1zhishtavam Vi se! (izvinete me, nqmam kirilica)

  4. Ilian says:

    Аз също съм от хората, които вярват, че няма неосъществими мечти и факта, че срещнах точно вас на място, на което бях само защото съм от тези хора ми говори много. Сега съм още по-уверен от преди, за което ви благодаря, както и на силата, която ни срещна.
    Алтернативното мислене е като благословена зараза. Бъдете здрави и заразявайте наред !

  5. Grigor Margaritov says:

    Ох леле малееее, аз тази вашата мечта я имам от как се помня. Ама точно така както вие я правите. И честно казано ме спира само едно нещо – децата. Най добрите ми приятели са от ранните ми детски години. И това което най много желая на децата ми е да си създадат също толкова добри приятели каквито имам и аз. И направо ми се къса сърцето защото ако искам да си осъществя мечтата трябва да ги откъсня тях от техните приятели. Това е едната причина. А другата причина е училището. Училището е задължително и е важно. И няма как да ме убедите че на лодката може да компенсирате всичко което иначе се учи в училище. Вие споменахте някъде че наблягате на математиката и още няколко предмета. Само че училището дава много повече от това. И не на последно място – училището е задължително. Вас като родители дето спирате детето ви да ходи на училище не ви ли грози някаква яка глоба или нещо още по сериозно? Освен това детето ви в един момент трябва да вземе някаква диплома. Как си го представяте това? Каксте решили този въпрос?

    • Grigor Margaritov says:

      Току що си препрочетох собствения коментар и ми изглежда малко като критика. А всъщност аз съвсем не ви критикувам – напротив – изцяло ви подкрепям и мисля че това което правите е много яко. И както казах и аз искам от много отдавна вече да направя точно същото. Само че не знам как да разреша проблема с училището и образованието на децата и ми е много любопитно как вие сте го решили.

    • lifenomadik says:

      Здравей, Гриша.
      Извинявай, че не отговорих веднага. Напоследък получихме огромен обем коментари и въпроси и аз гледам да отговоря на всички, но твоя коментар го бях пропуснала и едва днес, като писа втори път, видях първия коментар и въпросите, които са изключително важни. Това са първите въпроси, които всеки родител ни задава. Планирам да напиша дълга подробна статия по този въпрос в най-скоро време.

      Накратко-прав си за приятелите. Особено когато децата започват да пътуват след като са вече по-големи и имат приятели, както синът ни Виктор. Той беше 15 годишен и 1 година му липсваха приятелите толква много, че изобщо намрази цялото пътуване с нас. И накрая се прибра в Канада и сега е там при приятелско семейство, с приятелите си и си продължава училището. Мая, на 9 започна, сега е на 11 се чуства прекрасно на лодката, намира си нови приятелки навсякъде и си поддържа връзка с тях, но е тежка всяка една раздяла за нея…

      Училището в Канада, Америка, Австралия не е както в България. Легално имаш право на домашно училище и да полагаш изпити задочно и да получиш същата диплома. Ние сме с Канадско гражданство.

      Ще пиша повече след 1-2 седмици в блога. Извиняай още веднъж за забавянето и мерси за хубавите въпроси!

      Поздрави

  6. Богослав says:

    Супер сте – много съм ви фен, от три дена, не мога да си намеря място, откакто прочетох за вас.
    Подкрепям ви на 200% .
    Желая ви много късмет , любов и здраве – живи да сте 🙂

  7. Desislava Uzunova says:

    Ako niakoga imate put po Atlantic Intracoastal Waterway ,shte se radvam da mi doidete na gosti v Myrtle Beach,SC.Ima mnogo mestenza,kudeto da parkirate katamarancheto:)

  8. Blagomira Nedyalkova says:

    Много ни е гот,откак ви открихме,четем блога с кеф,а снимките от топли, екзотични местенца ми действат като балсам в това студено време тук.Не мога да се сдържа да не коментирам красивото описание на вашата любов.Когато съдбата ни запозна с вас,бях едва на 17,а с Еди се познавахме едва от няколко седмици и само Господ знаеше дали имаме бъдеще.Вие с Иво ме вдъхновявахте и възхищавахте,мечтаех си нашата любов да е истинска и силна като вашата.Сега,след 18 години,зная че сме имали късмет.И дано да е все така…

  9. Човек не изоставя мечтите си, ако иска да е жив. Какъв е смисъла на живот без мечти. Мечтаеш за жена от твоята кръвна група, за деца, които да научиш на това, което знаеш и да обичаш безрезервно. За кола, къща, и куп други краткосрочни цели, които сам си поставяш. И когато ги постигнеш осъзнаваш, че единствено първите две неща имат значение. Осъзнаваш го, когато го постигнеш. И дори, когато споделиш своя опит с друг, той не може да те разбере докато не го постигне. Вие сте много готини и заразяващи с оптимизъм хора. Това, което давате на другите е много повече от това, което получавате. Хората имат нужда от примери, като вашия. Обичам Ви и Ви обещавам, че скоро ще се видим някъде, където и да е! Успех и попътен вятър.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me