На път към Гватемала

Пета глава.

На път към Гватемала

автор – Мира Ненчева

 

 

Делфини

Делфини

Синя тишина. Светът бавно течеше под нас. Морето като малко момиченце, което внимателно пренася пеперуда кацнала на дланта му нежно носеше нашата лодка с разперени бели криле блестящи на светлината на слънцето. Течното синьо се изливаше под нас. Помислих си, че ако потопя четката ми в океана бих могла да рисувам сойки, сапфири, луни, очи, иглута при здрач и незабравки до края на живота ми.

Син свят. Някои дни са перфектни. Такива дни започват с бонбонен изграв и завършват с бонбонен залез. Оранжеви, лилави и розови облаци се разпукват върху хоризонта по време на тези два кратки зрелищни мига, а между тях- само синьо. Плавахме.
Сини делфини.

– Мисля, че чуха музиката. Тази смешна бърза песен може би им хареса и затова дойдоха да танцуват край лодката.
– Защо като видим делфини се преръщаме в откачени клоуни?

И започнахме да се хилим, да крещим, да ръкомахаме, да ги викаме, да им говорим все едно ни разбират. А те със сигурност ни разбираха. И умираха от смях.

Син вятър

– Вятърът духа от хубава посока с хубава сила: пет по скалата на Бофорт. Нито прекалено много, нито прекалено малко.
– Перфектно.

Платната бяха издути, стегнати и блестящи като корем на бременна жена. Плавахме.

Ловяхме риба. Риболовът е важен. Всеки път като плаваме слагаме две въдици от двете страни на лодката, стабилно, така, че да не паднат във водата, когато дръпне рибата. Така не се налага да държим въдиците. Оставяме изкуствената стръв да се влачи около 5 вълни зад лодката. Чакаме и се ослушваме за внезапното изсвистяване на мисината.

И двете въдици дръпнаха едновременно! Първо едната и секунда по-късно-другата. З-з-з-з (първата). З-з-з-з-з (втората). Настана паника, радостно вълнение. Извадихме две идентични малки туни. Близнаци. Следващите няколко дена не ни се наложи да ловим риба.

Някои дни са перфектни. Този ден, някъде в Карибско море не далеч от източните брегове на Мексико беше такъв. И се падна точно на моят рожден ден. Изгревът, синьото море, вятърът, делфините, двете туни-близнци и залезът бяха подаръците, които Нептун ми дари.

………….

Морска буря

Морска буря

Но други дни са ужасни, страшни, пълни с черни ревящи чудовища.

След повече от 40 часа плаване ден и нощ край източните брегове на Мексико и Белиз, където няма нито едно заливче подходящо за спиране, на третата вечер най-после успяхме да се мушнем между рифовете и сушата и пуснахме котва в 16 фута вода, не много близо до брега. В далечината на запад сияеше Белиз Сити, столицата на Белиз. Между нас и морето на изток имаше само една тясна ивица от коралови рифове. Легнахме си уморени.

Плановете ни бяха да посетим Белиз за няколко дни преди да продължим на юг към Гватемала, да се разходим до Белиз Сити и някои от стотиците малки островчета край източното крайбрежие, да се гмуркаме около Белизийският Бариерен Риф, който, с дължина 322 километра, е вторият по големина в света след Големият Бариерен Риф в Австралия.

На следващата сутрин се събудихме под мрачно натежало небе. Вместо бонбонен изгрев голям черен облък, който почти докосваше морето бавно се приближаваше към нас откъм югоизток. Не след дълго започна да духа, да свисти, да реве. Лудият, който до вчера ни правеше очарователни подаръци пристигна възседнал бурята като демон от дълбините, свиреп, побеснял и стовари върху нас цялата си ярост. Светкавици разцепваха мрака наоколо следвани моментално от страхотни експлозии. Вятър пълен с тонове дъжд ни сечеше хоризонтално. Вече не виждахме бреговете, не виждахме нищо. Взирахме се в GPS-а който показваше, че се носим нанякъде с около 4-5 възела. Котвата беше изпуснала. Включихме моторите за да се опитаме да държим лодката далеч от рифовете и брега, опитвайки се да пуснем котва отново. Пълен хаос.

Факта, че бяхме пуснали котва далеч от брега ни спаси, иначе щяхме да се разбием в скалите. Вятърът ни завлече цяла миля преди да успеем да се закотвим отново. Този път пуснахме 300 фута верига. След известно време бурята поотпусна малко, колкото да си поемем въздух и после удари пак, още по-силно. Този път котвата и дългата вериха ни задършаха. На всеки половин час отбелязвахме GPS координатите. През следващите два дни и две нощи бурята кръжеше над нас като лешояд, атакуваше ни периодично, всеки път по-свирепо и по-свирепо, с ветрове достигащи 40-50-60 възела. Обаразуваха се големи вълни въпреки рифовете, чиято роля е да разбиват вълните и Фата Моргана започна да подскача като див кон, но издържа. Дори в един момент свикнахме и започнахме да играем на карти докато адът от вън си вилнееше. Дори спахме на смени.

На третият ден бурята поутихна. Небето все още беше мрачно, вятърът все още свистеше силно и непрестанно и морето все още беше бурно, но жестоките виелици престанаха. Индикаторът за силата и посоката на вятъра, който и без това не работеше беше изчезнал, но всичко останало си беше по местата. Можеше да е много по-лошо, си помислихме. Какво щяхме да правим, ако това се беше случило насред морето по време на преход? Може би на опитните моряци нашата „буря“ би им се сторила малко завихряне на вятър и дъжд. На нас, само с 2 месеца опит в морелаването, ни се стори ураган. По-късно научихме, че сме преживели тропическата буря Ерин.

Вместо да се разхождаме из Белиз и да се гмуркаме в рифовете, вдигнахме котва веднага щом морето поспадна и се отправихме към Гватемала. Така и не стъпахме на белизийска почва, не се потопихме в белизийски води и не срещнахме нито един белизийски човек или животно. Спомените ни за тази страна са населени от ужасните звуци на бурята.

………….

Морски залез

Морски залез

Съсипани от умора и доста уплашени, продължихме на юг между Белизийският Бариерен Риф и брега, където морето беше доста по-спокойно и течението беше в нашата посока. Вятърът духаше от изток с около 20 възела, лодката се движеше с 8-9 възела. От лявата ни страна се редяха малки мангрови островчета, а от дясно- високи планини, тъмни и мистериозни. Река изливаше кафявите си наноси в огромна делта. Фата Моргана бързо отхвърляше морските мили. Нощем се редувахме на вахта, Иво, Виктор и аз, но през по-голямата част от времето Иво беше на руля, наслаждавайки се на бързата скорост.

Щом навлязохме в залива на Хондурас, където огромни товарни кораби се разхождаха напред-назад и минаваха доста близо до нас вятърът внезапно притихна и морето се изглади като огледало. Лодката почти спря. Новото предизвикателство беше да се задържим будни.

Около 3 сутринта Иво, който беше на вахта и който не беше спал за повече от няколко минути през последните 4-5 дена, внезапно и рязко изви и промени курса на лодката. Аз и Виктор се събудихме разтревожени. Мая спеше като пън.

– Точно пред нас има мост и доста на ниско, за малко да се разбием в моста!- започна да обяснява Иво много упплашен.
– Какъв мост, -му викам аз сънено – не виждам никакъв мост.

Виждах само светлини на брега в далечиата. Бързо взех прожектора и започнах да търся моста в мрака.

– Моста там, не го ли виждаш? Мамка му, не са го отбелязали на картата! А точно от там трябва да минем. На пътя ни е!

Иво наистина виждаше мост. Посочи ни го, описа ни го. Ние с Виктоср започнахме да си напъваме зрението, да гледаме в мрака и да се мъчим да видим моста и ние. Виктор пръв каза, че да и той го видял и накрая и аз се съгласих- имаше мост.

Около един час наобикаляхме моста, от ляво, от дясно, опитвайки се да не се блъснем в него. Проверихме всички морски карти, които имахме на района за да видим дали поне на една е отбелязан моста и да изберем друг заобиколен маршрут. Но го нямаше никъде. Понякога картите са дота неточни, но да пропуснат да отбележат цял мост при това нисък и опасен за навигация насред залива на Хондурас е абсурдно!

– Чакай малко, -викам аз след известно време- това не е мост, а магистрала с лампи на сушата в далечината! Халюцинираш, отивай да спиш!

Поех руля и прекарах останалата част на нощта на вахта, насочвайки лодката директно към въображаемият мост мислейки си колко ли трябва да е изморен Иво за да му се привиждат мостове, че дори и нас да ни убеди…

– Ей, дано жената да не се нацепи в моста…- бяха последните мисли на Иво тази нощ преди да заспи.

…………….

безветрие

безветрие

Времето минаваше бавно. В тъмното лодката се влачеше с 1 възел. Последните моменти от нощта ми се струваха безконечни. Знаех, че има земя наблизо, само на няколко мили от нас, но в мрака я виждах само на електронната навигационна карта. Бреговете на Гватемала бяха толкова близо, че долавях сухата миризма на пръст и древни тайни. Но в тъмнилката виждах само черни контури на планина на фона на нощното небе.

На не повече от две мили от земята зората започна да се разпуква със скоростта на събуждащо се цвете и най-прекрасната гледка постепенно се разгърна пред очите ми. Морето свърши. Започнаха планини. Тъмни, стари облакоядни планини, наподобяващи гърба на спящо чудовище в чиито вени тече кръвта на гигантски дървета и незнайни зверове. Зeлени хълмове на брега на река, дом на чапли, водни лилии и призраци.

Там на брега, където реката среща морето, под богатите гърди на планината, хора бяха построили малък град.

 

Ливингстън, Гватемала

Ливингстън

Ливингстън

Ливингстън е шумно рибарско градче, където хора и стоки пристигат единствено по вода, тъй като няма сухоземни пътища до града. Тук е мястото, където яхти пристигащи в Гватемала и пътуващи нагоре по реката Рио Дулсе до Фронтерас трябва да спрат за да оформят входните документи.

Паркирахме се на един от малките докове, където рибарски лодки и водни таксита спираха да заредят гориво и да оставят или вземат пасажери и стоки за Фронтерас или Пуерто Бариос на всеки няколко минути.

Рибарска лодка

Рибарска лодка

По стръмната улица към имиграционният офис имаше малки negocios (магазинчета), където се продаваха пресни плодове и зеленчуци, pan de coco (кокосов хляб), tortillas (царевични питки), както и дрехи, обувки и всякакви други неща. Забелязахме странната смесица от хора. Латиноси с каубойски шапки и карирани ризи се разхождаха бавно по улицата, жени от местните племена Киче и Кекчи с дълги черни плитки, ярки дантелени блузи и традиционни плисирани поли бяха насядали край тротоарите с бебета в ръце, наобиколени от малки сополиви деца.

Майка и дъщеря от племето Кекчи

Майка и дъщеря от племето Кекчи

Но това, което отличава Ливингстън от всички останали градове в Гватемала са Гарифуните- „черните индианци на Централна Америка“.

Гарифуните са карибски мъже и жени с африкански произход, с коси сплетени на дебели плитки и плетени ямайски шапки, които съставляват по-голямата част от населението на този град. Тяхната идентичност се е формирала през 17 и 18 век насред жестоки условия на експлоатация и изселване. Историята им започва с корабокрушение.

Момиче Гарифуна

Момиче Гарифуна

През 1635г. кораб натоварен с роби от Африка предназначени за плантациите на колониите от Новият Свят се разбил близо до остров Сейнт Винсент в Карибско море. Няколкото стотин оцелели намерили убежище на острова и се смесили с местните карибски индианци, които били избягали от колонизацията в Южна Америка и живеели свободно на острова. С времето традициите, музиката и вярванията на двата народа се смесили за да положат началото на нова етническа идентичност- Гарифуните.

Баба Гарифуна в домът и

Баба Гарифуна в домът и

По-късно през 17в. френски заселници дошли на острова и се присъединили към местните в мирно съвместно съжителство. Но когато английски колонизатори дошли и започнали да присвояват земя избухнала война между англичаните и гарифуните, които имали подкрепата на французите. През 1796 масивните британски войски спечелили войната и изпратили гарифуните в изгнание на остров Роатан край бреговете на Хондурас. Там гарифуните основали нови общности и рибарски селца разпространявайки се в Никарагуа, Гватемала и Белиз.

Момиченце в гарифунският квартал на Ливингстън

Момиченце в гарифунският квартал на Ливингстън

Днес в Ливингстън е най-голямата гарифунска общност на Гватемала, чието население навсякъде другаде се състои предимно от латиноси и потомци на маите. Тук срещнахме Поло Мартинес, който ни разведе из гарифунският квартал. Невероятно начетен и интелигентен, Поло ни разказа за неговата култура, музика, история, език и традиции. В замяна ние му дадохме торбичка ориз и няколко прочетени книги на английски.

Поло Мартинес в гарифунският квартал

Поло Мартинес в гарифунският квартал

Гарифуните в Ливингстън са без изключение многоезични. Освен английски и испански те говорят техният си гарифунски език, който е смесица от карибски индиански, испански, английски и френски. Но най-интересното за техният език е, че те разделят думите на „женски“ и „мъжки“, като жените използват различни „женски“ думи за едни и същи понятия, за които мъжете използват „мъжки“ думи. Например за „къща“ жените използват само женската дума за къща, а мъжете използват друга дума- мъжката дума за къща.

Селската пералня. Жените ползват вода от реката за пране.

Селската пералня. Жените ползват вода от реката за пране.

Друга интересна личност, която срещнахме на доковете докато чакахме да излезе вятър беше Ливейро Гамбоа. Той ни разказа говорейки смесено английски и испански за местната гарифунска общност и настоящите им проблеми свързани с безработица и расизъм. Ливейро беше доста странен на външен вид- черна кожа, бяла брада, дълги дебели плитки намотани под огромна червена плетена шапка, като кошница и сини очи.

Ливейро

Ливейро Гамбоа

– Как така сини очи?- го попитах
– Там е проблема, нали това ти обяснявам…Кой знае от къде са се взели моите сини очи.

Следобедният вятър се засили. Готови да потегляме нагоре по реката, ние се сбогувахме с Поло и Ливейро. Те ще са там, когато и да се завърнем.

– И запомни, -ми извика Ливейро- somos el único pueblo que no ha vio combate. Aquí la gente muere de vejez. (Ние сме единственият народ в Гватемала, който не е видял война. Тук хората умират от старост.)

Мира с момиченце Гарифуна, Ливингстън, Гватемала

Мира с момиченце Гарифуна, Ливингстън, Гватемала

 

В предишният епизод рказах за това колко струва да обикаляш света с лодка.

.

В следващият епизод ще разкажа още за първите ни впечатления и преживявания в Гватемала.

 

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

 

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

10 Responses to На път към Гватемала

  1. Silviya says:

    Zdraveite,

    cheteiki za tropicheskata burja se zachudih po kakuv nachin se sdobivate s informacija za meteorologichnite uslovija! Imate li Naftex na borda ili izpolzvate druga sistema? Tropicheskite buri se zaformjat dosta burzo i sa nepridvidimi, no Naftex e dobro reshenie kagato plavate na ne poveche ot 250-300 mili ot bregovete. Inache silno vi preporuchvam i sateliten telefon, osobeno ako reshite da pravite dulgi prehodi. Ako ostavate za momenta na Karibite i az mislja,che ne e chak tolkova neobhodimo! Az si poruchah ot Kanada za dvata transatlanticheski prehoda, cenite tam sa sravnitelno dostupni i ostanah mnogo dovolna. Skupa investicija e, no sigurnosta ,kojato dava njama cena. Az se uverih, che moreto moje da e i rai i ad…
    Jalko e, che ne se sreshtnahme minalata zima na njakoe ot tezi raiski ostrovcheta…A az si mislih, che njama bulgari moreplavateli iz karibskite ostrovi. Imate li bulgarsko zname na lodkata? vidjah samo kanadskoto na snimkite…
    Poputen vjatur

    • lifenomadik says:

      Силвия, благодарим за този коментар! Не, не сме чували за Нафтекс, ще се поинтересуваме непременно.

      Тази тропическо буря ни изненада, защото се размотавахме около 5 дена между Исла Мухерес и Белиз без да проверяваме прогнозата. Основна грешка на неопитните моряци като нас…И си научихме урока. Когато тръгнем да прекосяваме Тихия океан ще си вземем сателитен телефон.

      Да, жалко че не сме се засякли в Карибите… А иначе българи рядко се срещат с лодки, но се случва все повече и повече. Вчера се срещнахме с един Ради, който работи на една чужда лодка. беше много вълнуваща и приятна среща.

      Поздрави и мерси още веднъж за идеята!

  2. боби says:

    Много яко пътешествие.Видях почти всичкo от сайта ви и в youtube клиповете са чудести качвай те повече

  3. Ma Gi says:

    Страхотен разказ! Много е вдъхновяващо да чета за вашите пътешествия! Пишете по-често!

  4. Велина says:

    Страхотни сте ! Възхищавам се на решителноста ви да скъсате оковите и да се впуснете в това приключение „Живот“ !!!! Искам и аз с Вас !

  5. Dando says:

    Za buriata… Biah vi pusal veche za „Jordan series drogue“ IMA sait s razmeri za razlichnite pro dalzina lodki,instrukcii I tn.v YouTube IMA hubavi klipove. Mode da namerite evtini stari platna pochti navsiakade I da si napravite- trima ste I ste se spravite pobarzo of men. Polzvat se kogato buriata te udari popatno. Sasto plavashta kotva moze da so napravite of stri platna,potarsete v internet Para anchor ili Sea anchor za vashite razmeri. Vazno e da razberete kak se puskat vav vodata I kak she vadiat-vadeneto e seriozna trenirovka dori za malka lodka kato moiata. Az ne big tragnal da presicham okean bez „JSD“ I plavashta kotva. Poniakoga dalgo vaze s vazli stabilizira lodkata PRI buria v otkrito more, za lodki s dalag kil raboti dobre, za fin kil biva, za katamaran he Sam siguren…
    Kakto I da e v internet/YouTube IMA mnogo informacia ot vetrohodci za razlichnite taktiki pri tezko vreme, moze da vidite I precenite,koe kak koga…
    Ako imate samnenie otnosno neshto, pitaite. Moita lodka e mnogo pro razlichna ot vashata,a I Az niamam praktika s mnogokorpusni lodki, no kakvoto moga site pomagam.
    Nazdrave, nasluki I veselie.

  6. иво says:

    кога ще дойдете към Бразилия?

  7. Благословенно семейство,
    Вие сте олецетворение на стара моя мечта за пътеществие с яхта.
    28 години плавах като механик и гл.механик в БМФ обикаляйки света на желязно корито.На моите 77 години това ще си остане една неизживяна мечта.Пишете по често и Ви желая винаги три фута под кила и попътен вятър.
    Прегръщам Ви мили хора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me