Води с вкус на планини

В предишният епизод разказах за това как се добрахме от Мексико до Гватемала.

Шеста глава. Води с вкус на планини

автор: Мира Ненчева

Според древната майска легенда Попол-Вух, която подобно на Библията обяснява създаването на света и всичко в него, хората били направени от боговете от царевично тесто на третия опит, след като първите два опита да ги направят от кал и от дърво били неуспешни.

Рио Дулсе, Гватемала

Рио Дулсе, Гватемала

Много внимателно, като среднощен крадец, който влиза в спяща къща, феята Моргана се плъзна през портала на планината в дълбок речен каньон. Попаднахме в друг свят. От двете ни страни се издигаха високи влажни скалисти брегове- храмове без покриви- обрасли с тъмни дървета. Тъмните дървета- вещици, в чиито коси спяха птици и змии-протягаха тънките си пръсти надолу към зелените води на реката. Зелените води на реката- посланици на най-високите планини и забравени места- носеха ароматите на вкаменени отражения и древни богове.

.

.

Нищо не се случваше. Като във вакум. Като в сън. Скалистите брегове, тъмните дървета, зелените води на речната змия. Черни горски пеперуди прекосяваха пътя ни. Царевични хора в сayucos- канута издълбани от дънерите на гигантски дървета- ловяха риба с мрежи изплетени от древни индиански тайни. Само нашата чуждоземна лодка, плаваща насред планини, нарушаваше дрямката на този омагьосан свят.

Фата Моргана плава нагоре по реката към Rio Dulce

Фата Моргана плава нагоре по реката към Rio Dulce

Достигнахме първото разширение на реката, място наречено Cayo Quemado на няколко мили от Rio Dulce и пуснахме котва не далеч от брега, неспособни да продължим, зашеметени от света около нас. Гватемала бавно се просмукваше в нас, в косите ни, в костите, през кожите, през очите, ушите и устите ни. Три дни и три нощи не се случи нищо.

Нашите три утрини бяха изпълнени с нежен кристален дъждец, миризма на малки огньове и писъците на черни горски птици.

.

.

Безшумно cayuco се приближи до лодката ни. Майка с три деца по-стари от времето продаваше tamales- традиционни рулца от царевично бршно. Пресни, беше ги приготвила тази сутрин, домашни, вълшебни. Беше сложила пилешко кокалче във всяко (за скелет) и ги беше завила в палмови листа, както вие бихте повили новородено бебенце. Над огъня ги беше съживила, омагьосала. Имаха вкус на палмови листа, пушек и царевична плът.

Жена от племето кекчи продава тамали от кануто си.

Жена от племето кекчи продава тамали от кануто си.

tamales- Царевични рулца с пилешко месо в палмови листа

tamales- Царевични рулца с пилешко месо в палмови листа

Следобедите ни се движеха бавно в лятната жега и даже спираха напълно за около един час или тръгваха наобратно. Времето тук не беше същото.

Залез над планините

Залез над планините

На вторият ден срещнахме речните хора. Полу-човеци полу-риби, те живееха в реката от кръста надолу и в гората от кръста нагоре. Имаха малки дървени къщички построени на брега на реката на ръба на гората. Лодките им се плъзгаха по водата, безшумни като змии. Не познаваха други пътища освен реката. Врагове им бяха невидимите речни раци.

Рибари

Рибари

Рибари

Рибари

Рибари

Рибари

Вечерите ни бяха лилави на бели точки. Лилави като планините. Белите точки бяха водните лилии и малките снежни чапли завръщащи се да спят в короните на дърветата.

водни лилии

водни лилии

Нощите ни бяха изпълнени с далечните песни на жаби и щурци и плачевните стенания на речните ламантини и вещици.

………..

 

След три дни, омагьосани, продължихме нагоре по реката и достигнахме Rio Dulce, световно известна ураганна дупка- място защитено от бурии, където крузъри от цял свят си прекарват летните месеци. Ние също дойдохме тук да се крием от ураганите и не след дълго Rio Dulce се превърна в нашият нов дом.

Фронтерас Гватемала

Фронтерас Гватемала

Rio Dulce е оширение на реката на около 20 мили от Ливингстън, на ръба на езерото Изабал. Тук от двете страни на реката има две aldeas (малки селца): Fronteras и El Relleno свързани с мост, както и няколко марини и заливчета.

Рио Дулсе

Рио Дулсе

През 1980г. американската армия проектирала масивен циментов мост построен от пoрториканска компания. Мостът извисяващ се 30 метра над водата свързва двата бряга и основният път между Гватемала Сити, столицата на Гватемала и Тикал, друг основен голям град. От тук ежедневно минават многобройни камиони и автобуси и често стават задръствания. От източната страна на моста е селцето El Relleno, а на западния бряг е по-голямото градче Fronteras.

Моста над реката в Рио Дулсе

Моста над реката в Рио Дулсе

През последните няколко години от автобусна спирка Fronteras се разрастнало в малко градче с всичко необходимо за едно малко градче: училище, клиника, поща, църква, няколко банки, няколко малки магазинчета, хлебарница, месарница, обущарница, аптека и щандове за плодове и зеленчуци подредени от двете страни на основния път, от където тежкият трафик от камиони, коли и автобуси бумти денонощно. И между другото, няма тротоари. Излизаш от магазинчето и си на пътя. Да се разхождаш тук си е цяло приключение особено във вторник, когато е основният пазарен ден и всички са наизлезли да пазаруват пресни плодове и зеленчуци на невероятно ниски цени.

Фронтерас

Фронтерас

Жени от племето Кекчи правят царевични питки на тенекия

Жени от племето Кекчи правят царевични питки на тенекия

Мира хапва местни деликатеси на улицата във Фронтерас

Мира хапва местни деликатеси на улицата във Фронтерас

За разлика от Fronteras, селцето El Relleno от другата страна на моста така и никога не се развило и не пораснало. Тук няма оживен пазар, а само няколко малки магазинчета за основни хранителни продукти и джунджурии в приземните етажи на няколкото двуетажни къщи и едно малко основно училище.

Още първите дни се ориентирахме от къде и кога да си купуваме най-пресните плодове и зеленчуци, къде продават най-евтините яйца, най-вкусните тамали.

Мира на пазара във Фронтерас

Мира на пазара във Фронтерас

Царевични рулца с пилешко месо

Царевични рулца с пилешко месо

Покрай бреговете от двете страни на реката са многобройните марини и заливчета привличащи стотици яхти всяка година- град от лодки, допринасящи до голяма степен за икономиката на целият район. Само преди 25 години тук е имало една единствена марина. Днес те са около 20. И всички предлагат чудесни условия и удобства за крузърите: ток, вода, душове, перални, 24 часова охрана, библиотаки, открити помещения с покриви от палмови листа и висящи цветя за игра на карти и домино, работилници, магазинчета, прекрасно декорирани ресторанти и барове, басейни, интернет, фитнес, плажен волейбол, тенис и билярд. Повечето от тези марини имат достъп само по вода и са заобиколени от джунгла. Някои дори предлагат еко-бунгала под наем насред джунглата. И всичко това на изключително ниски цени- между 150 и 250$ на месец.

Лодки пред марината

Лодки пред марината

Ние, подобно на много крузъри, които вместо в марина предпочитаха да стоят на котва напълно безплатно, се паркирахме в заливчето пред Ram Marina, където имаше видео охрана и бяхме добре дошли да ползваме динги доковете, басейните, и интернета (безплатно) и да посещаваме баровете, ресторантите и организираните волейболни игри и турнири на всички марини наоколо.

Мая и нейната нова най-добра приятелка в марина Нана Хуана

Мая и нейната нова най-добра приятелка в марина Нана Хуана

Още първите дни срещнахме изключително интересни хора и бързо станахме приятели с няколко смейства крузъри с деца. Тук Мая срещна най-добрата си приятелка, Ноял. Иво се сприятели с баща и- Дайли, французин на нашата възраст, а аз станах неразделна с майката на Ноял и жената на Дайли- Джони, американка по рождение.

Дайли и Иво

Дайли и Иво

Джони и Мира- йога на открито

Джони и Мира- йога на открито

Ноял и Мая- душ на лодката

Ноял и Мая- душ на лодката

Дните и вечерите ни постоянно бяха заети с многобройни безплатни организирани мероприятия.

В сряда вечерта се събирахме на филм и пуканки в Mar Marine (безплатно), а в събота в Tortugal. В сряда преди обяд посещавахме курсове по акварел в Brunos, а в понеделник вечер се организираха пот-лък вечерии в Mario Marina, където всеки допринасяше с домашно направени деликатеси. Всяка неделя преди обяд крузърите организираха пазарче в Mar Marine, където всеки донасяше и продаваше или разменяше неща от лодката, които вече не му трябват: части за лодки, котви, генератори, книги, дори дрехи и обувки. Мая и нейните нови приятели- децата от съседните лодки, играеха в басейните и из поляните на Nana Juana и Brunos. Иво и Дайли почти всеки следобед ходеха да играят волейбол в Mario Marina. Аз, Джони, Алис и още една дама си организирахме класове по йога почти всяка сутрин в джима на Mar Marine.
И така, само след седмица тук се почуствахме като у дома си. Разбрахме защо наричат Rio Dulce „капанът“.

.

.

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Води с вкус на планини

  1. Dando says:

    Ei hora nachina po koito pishete-tozi bogat ezik, tova e ne samo krasivo, Ami informaciata, koiato nosi v sebe si e bezcenna… za hora kato men. Blagodaria vi.
    Nasluki I nazdrave.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me