Горските демони на Гватемала

* Миналият път разказах за приключенията ни в каньона Бокерон

 

Глава десета. Горските демони на Гватемала

автор: Мира Ненчева

 

“ И те се покатерили във върховете на дърветата. Но дърветата започнали да растат по-високо. Станали огромни. Така, когато те искали да слязат обратно на земята, Един Бац и Един Уен немогли да слязат от върховете на дърветата. Така те останали във върховете на дърветата в малките планини и в зелените планини. Останали в горите, ревейки и крещейки в клоните на дърветата.“

– Легенда за Един Бац и Един Уен, Попол Вух

 

Езерото Изабал, Гватемала

Езерото Изабал, Гватемала

Октомври, 2013

Първият път когато ги чухме ни полазиха тръпки. Спогледахме се.

„Какво беше това?“

Когато денят и нощта започнат да се сливат и светлината загасне до омагьосано лилава, те започват да реват. Започват да плачат, да стенат, да крещят, да ръмжат. Ще чуете, дори когато сте на километри от тях, най-сърцераздирателните плачове, най-меланхоличните стенания, най-зловещите крясъци, най-злокобното ръмжене. Какво ли е това ранено животно (или демон), ще се запитате, способно на такава свирепа тъга.

Нощта пада над езерото...

Нощта пада над езерото…

На няколоко мили на югозапад от градчето El Estor река се влива в езерото Изабал. El Rio Polochic е най-големият приток на най-голямото езеро в Гватемала.

Река Полочик

Река Полочик

Преди да достигне езерото, реката се разделя на няколко по-малки ръкава образувайки широка усамотена делта със скрити заливчета и блатисти брегове оврасли с гъсти тревулаци, храсти и ниски дървета. Непроходима зелена тропическа разстителност.

Бреговете на еерото Изабал. Сиера де лас Минас в далечината.

Бреговете на еерото Изабал. Сиера де лас Минас в далечината.

След приключенията ни в в каньона Бокерон, трите лодки: Фата Моргана, Friendship и Blizzard потеглихме към делтата на река Полочик. Пуснахме котви в едно безлюдно заливче близо до устието Bocas de Polochic.

.

.

Нямаше никой освен нас. Тотална липса на цивилизация. Нищо не помръдваше.

Фата Моргана близо до устието на река Полочик в езерото Изабал, Гватемала

Фата Моргана близо до устието на река Полочик в езерото Изабал, Гватемала

Тук дните се повтаряха едни и същи.

 

Река Полочик

Река Полочик

Гватемала е малка държава в Централна Америка на юг от Мексико и един от най-биоразнообразните райони в света с уникални екосистеми и изобилие от дива природа. Устието на река Полочик е едно от местата с най-богатата природа в света Девствена разстителсност дом на диви животни.

Делта на река Полочик, Гватемала

Делта на река Полочик, Гватемала

Водите на делтата са царството на риби, видри, водни крави и крокодили. Бреговете са дом на койоти, ягуари, ленивци и гигантски мравояди. В небесата патрулират над 250 различни вида птици, между които чапли, тукани и папагали.

.

.

Всички тези същества се крият дълбоко в горите и блатата, потайни и незабелязани, притаени под повърхността на езерото, скрити между високите жилави треви и храсти. С изключение на тези, които шумно се самопровъзгласяват от върховете на дърветата за „наблюдателите на Земята“.

По река Полочик

По река Полочик

Всеки ден призори и малко преди здрач, техните ужасяващи крясъци раздират гората, пронизват въображението, вледеняват кръвта. Може да си помислите, както аз си помислих, че съществата, които надават тези ревове са огромни хищни чудовища, изоставени, безнадеждно ранени. Или може да си помислите, както аз си помислих, че това са злите посланници на Сатаната, които в този момент разкъсват поредната си жертва. Такива са им гласовете, дълбоки и зловещи, сякаш идват от ада. Ревовете на черните Ревящи Маймуни на Гватемала.

Черна Ревяща Маймуна

Черна Ревяща Маймуна

Ние ги чувахме всеки ден при изгрев и при залез слънце, но така и не свикнахме с пъклените им вопли.

Пърият път ги видяхме в далечината, малко преди сдрачът да се сгъсти и погълне мрачните им силуети притаени насред клоните на едно тънко безжизнено дърво с окапали листа. Бяха група от около 10-12. Нощта се спусна.

Семейство ревящи маймуни

Семейство ревящи маймуни

Черните Ревящи Маймуни, наречени така заради какфоничните звуци, които надават, обитават тропическите гори на Централна и Южна Америка. Когато няколко ревящи маймуни си отприщят гласните струни, често рано сутрин или привечер, могат да бъдат чути от 5 километра. Мъжките маймуни имат големи гърла и специализирани гласни струни, които им позволяват да си усилват звука. Ревовете им са предназначени да изпращат ясни съобщения на останалите маймуни: Тази територия ми принадлежи. Тези вокални примати са най-едрите от всички маймуни в Новият Свят. Тяхната опашка е като пети крайник, който ползват да висят от клоните на дърветата, докато ръцете и краката им са заети с бране и ядене на листа. Тези маймуни рядко слизат на земята и предпочитат да си прекарват времето в клоните на дърветата и да ядат листа, които съставляват по-голямата част от диетата им.

Иво и още една маймуна на дървото

Иво и още една маймуна на дървото

На следващият ден ги видяхме отново. Качихме се в каяка и часове наред гребахме нагоре по широката бавна река. После се спуснахме бавно и безшумно обратно надолу. Спряхме край брега под едно дърво, където две ревящи маймуни си почиваха в клоните на старо дърво, на по-малко от два метра над главите ни. Ние се втренчихме в тях, те се втренчиха в нас. Ние ги гледахме с възхита и умиление. Те ни гледаха ни с недоверие и неприязън. Бяхме нарушители в тяхната територия.

.

.

Не смеехме да помръднем. Единият маймун не престана да дъвче листа, които си тъпчеше в устата с много бавни движения без да сваля поглед от нас. Пръстите на ръцете му бяха черни и тънки и умело намираха най-сочните листа. В изразителните му очи прочетох следното съобщение:

„ Махнете се, не виждате ли, че се опитвам да обядвам на спокойствие. Това е моят личен клон, мойто лично дърво. Вие как бихте се почуствали, ако аз се лепна на прозореца ви и ви зяпам докато се храните?“

Основната прехрана на черните ревящи маймуни е листа. (Може би затова реват...)

Основната прехрана на черните ревящи маймуни е листа. (Може би затова реват…)

Изглеждаше тъжен, лош и доста грозен. Зъбите му бяха криви и пожълтели, черната му козина най-вероятно гъмжеше от бълхи. Дългата му дебела опашка се беше вкопчила в клона като някакво мрачно пипало. Устата му, неспособна да се усмихва, му придаваше сърдито меланхолично иражение.

.

.

Но това, което ме порази най-много бяха очите му. Влажни, дълбоки, пълни с мърдост и древни тайни. Караха ме да се чуствам неудобно, виновно. Очите му бяха очи на някой, който си спомня времената, завинаги изубени в миналото, когато е бил принц. Когато той и неговият брат са били изгонени от цартвото на хората и наказани в жесток акт на отмъщение да живеят завинаги из върховете на дърветата, в малките планини и в зелените планни. И никога да не се завърнат в света на хората.

.

.

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

 

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me