Коледа и Нова Година на Бахамите

Тринайста глава. Коледа и Нова Година на Бахамите

Декември 2013

Бахамите са интересно място. Водна държава. Територията на Бахамите е 470 000 квадратни километра, от които по-малко от 5% са земя, състояща се от верига 700 малки плоски островчета разделени на няколко групи.

.

.

Bimini е най-близкият до САЩ остров, на 40 морски мили от Маями. Доплавахме там след месец работа по лодката във Флорида и щом пуснахме котва в тюркоазените кристално бистри води, най-сетне се почуствахме като на ваканция.

South Bimini beach and anchorage.  The boat anchored in the distance is Fata Morgana

South Bimini beach and anchorage.
The boat anchored in the distance is Fata Morgana

Два дена останахме в Alice Town, малко градче с няколкостотин жители, където времето се движеше доста мързеливо. Дървени къщички на брега на морето боядисани в бледи цветове с капандури на прозорците, заобиколени от пясъчни дюни; тесни улички без тротоари, където колите караха от погрешната страна. От южният остров до северният остров хората се придвижваха с малко корабче-автобус.

Ivo and a Bahamian friend talking about life on Mars in the little boat crossing from South to North Bimini

Ivo and a Bahamian friend talking about life on Mars in the little boat crossing from South to North Bimini

Имаше 5-6 магазинчета, от които 4 продаваха само и единствено алкохол, църква, училище, банка и малка библиотека, напъно изоставена, с купчини влажни книги натрупани по ъглите и с отсъстващ библиотекар.

Bimini library

Bimini library

Тове беше първото Бахамско градче, което видяхме. Такива бяха и всички остналаи градчета и селца на Бахамите, през които минахме през следващите 3 месеца.

Bahamian lizard

Bahamian lizard

Голямата Бахамска Плитчина

Някога сънували ли сте безкрайна подводна пустиня? Някога виждали ли сте в сънищата си дъното на морето в продължение на стотици морски мили, изоставено, безжизнено, нито едно същество освен вашата лодка, поклащаща се приспивно на повърхността само на 1-2 метра над дъното, винаги в центъра на безкраен син кръг образуван около лодката от непрекъснатата линия на хоризонта, мили наред, часове наред; и даже нощем под тъжната студена светлина на луната все още можете да видите дъното- бяла пустуш, този път не пясъчни дюни, а снежни полета (защото луната е способна на подобни илюзии, особено в сънищата), стотици морски мили наред? Да? Значи сте имали Бахамски сънища.

Сънували сте, че прекосявате с платноходка the Great Bahama Bank (Голямата Бахамска Плитчина)- този уникален необятен участък от бял пясък потопен в само няколко метра кристално-синя невероятно-прозрачна вода.

.

.

Голямата Бахамска Плитчина в западната част на Бахамаите се простира на повече от 300 морски мили от север на югоизток и 100 морски мили от запад на изток, формирайки около 30 000 квадратни морски мили плитко тропическо море. Дълбочините тук варират между 2 и 10 метра и водата е толкова бистра, толкова прозрачна, че често когато плавате, щом погледнете надолу се питате дали изобщо има вода. Сякаш се носите във въздуха над пясъчни дюни.

Името, което са и дали Кристофор Колумб първите конквистадори-„Bahama“- Baja Mar, означава „плитко море“ на испански.

Източната част на Great Harbour Cay

От Bimini доплавахме до Berry Islands на около 80 морски мили на изток, прекосявайки Голямата Бахамска Плитчина, стартирайки към 4 следобед. Цяла нощ ветровете ни идваха от юг-югоизток, доста слаби и се движехме бавно като сумнамбули. Пълната луна ни наблюдаваше и светът беше омагьосан-виждахме дъното под нас дори и нощем. Рано на следващата сутрин доближихме първият от няколкото острова от групата Berry Islands.

.

.

The Berry Islands (Боровинковите Острови) дължат името си на вид боровинкови дървета, които изобилствали тук. Групата се състои от няколко острова разположени във формата на дъга, намиращи в източната част на Великата Бахамска Плитчина.Основният и най-голям от групата е Great Harbour Cay (Остров Голямо Пристанище).

.

.

Закотвихме се от източната му страна, толква близко до брега, че с плуване ходехме до плажа. Покрай плажната ивица, дълга и безлюдна, нямаше големи хотели, а само частни луксозни резиденции, повечето затворени, сякаш изоставени, с капандури на прозорците и празни басейни.

.

.

Тук се запознахме със единствените собственици на една от вилите, които си бяха си у дома- кокетна прясно боядисана къща с басейн, която се оказа, че е „хотел-бутик“ CarriEarl със само 3 стаи за гости, обширен салон, бар и ресторант на терасата до басейна. Но нямаше нито един гост…

.

.

Анджи и Марти, англичани, които купили къщата преди години и я превърнали в хотелче с домашна атмосфера, много се зарадваха да се запознаят с нас и с британски акцент и ни поканиха да им ползваме безплатно интернета и велосипедите, а след няколко разговора дори ни поканиха на безплатна вечеря в ресторанта на хотелчето.

Angie and Marty

Angie and Marty

Посрещнаха ни с надпис „Добре Дошли“ написан с латински букви, което стопли сърцата ни. Марти и Анджи ни сготви вкусни пици и ни черпиха бира и коктейли. За десерт- ванилов сладолед и домашна кокосова торта направена с кокосови орехи от градината. Мая и Виктор бяха толкова очаровани, че не им се тръгваше.

"Dobre Doshal! Dobar Wecher!" A sign on the board welcomes us in Bulgarian!

„Dobre Doshal! Dobar Wecher!“ A sign on the board welcomes us in Bulgarian!

Следващите няколко дни обикаляхме източната част на острова с колелетата на Анджи и Марти. По няколкото улици почти не минаваха коли и островът, който подобно на всички острови в Бахамите е плосък, беше много приятен за разходки с колелета.

Ivo with bike

Ivo with bike

Разгледахме местните забележителности: скалистите брегове, пещерата издълбана от неуморните вълни на източният бряг, малката марина защитена от бурии и изоставената развалина на някога известният Голф Клуб. Така постепенно се запознахме с тази спокойна почти безлюдна част на острова по чиито брегове се издигаха високи палми и кедрови дървета, изморени от постоянните атлантически ветрове.

Mira standing on the rocks near the cave.

Mira standing on the rocks near the cave.

Беше „извън сезона“, ни обясниха и затова нямаше много хора на Great Harbour Cay. Луксозните ваканционни вили бяха празни. Цялата източна страна на острова с дългите красиви пясъчни плажове пустееше. Но вината не беше само в сезоните.

.

.

През 1960-те години, след инвестиция от 38 милиона долара, Great Harbour Cay се превърнал в частен тропически рай за богатите и известните, свърталищто на най-привилигированите. Световно-известният дизайнер Джо Лии построил голф игрище с изглед към морето и разкошен голф клуб с панорамен изглед на целият остров.

The golf clubhouse in ruins.

The golf clubhouse in ruins.

Тук Кари Грант, Джак Никълсън, Ингрид Бергман и Хю О‘Брайан, заедно с клана Рокфелер и други от социалният елит се наслаждавали на плажовете, на голф игрището, на именията с излаз към морето и изобщо на девствената красота на островният рай. Но тези дни са вече в миналото и след глобалният икономически срив, вече почти нищо не се случва на Great Harbour Cay. Трупът на Голф Клуба, където Бриджит Бардо обичала да танцува, тъне в разруха и природата бавно превзема етажите.

И все пак, на нас острова така ни хареса много, в това състояие на безтегловност- тишина и спокойствие- 10-километрова плажна ивица резервирана само за нас.

.

.

Западната част на Great Harbour Cay

Но след няколко дни източните ветрове се засилиха, заливчето, където се бяхме закотвили се развълнува и се наложи да се преместим от западната прикрита страна на осторва, където открихме „другото лице“ на Great Harbour Cay- местното селище.

Old house in Great Harbour

Old house in Great Harbour

Там нямаше пясъчни плажове, а бластити мангрови. Вместо луксозни плажни имения- малки дървени къщички с каменни основи, от които се носеха аромати на карибски манджи.

Тук живота си течеше по старому, с доста бавен и мързелив ритъм. Едно момче, слънчасало, косеше ливада, но без да си дава много зор, друго боядисваше стена в продължение на няколко часа. Две дебели лелки пазаруваха в малко магазинче за хранителни стоки, което се намираше в приземният етаж на една къща, мъже пиеха бира в дъното на бар с отворени врати. Рибари обикаляха из плитчините с малки моторни лодки и търсеха омари и рапани, жените им готвеха улова в тъмните къщи, децата си играеха по улиците, а петлите тормозеха всички с истеричните си крясъци по цели дни и нощи.

The unloading of the mailboat

The unloading of the mailboat

В сряда цялото население, около 700 човека, се събираше на кея близо до църквата, но не по случай някакво религиозно празненство, а по случай най-важното събитие на острова за седмицата- пристигането на „пощенската лодка“.

Mailboat

Mailboat

Тъй като на Great Harbour Cay (както и почти навсякъде на Бахамите) не се произвежда нищо, няма агрикултура, нито каквато и да е индустрия, всичко необходимо на местните хора бива докарвано посредством кораб от столицата Nassau. Пощенската лодка не носи само поща, ами яйца, домати, картофи, лук, мляко, шунка, бира, компютри, мебели, коли. Всичко, от което се нуждаят хората, повечето от които работят на съседни острови обслужващи големите круизи. Правят се списъци, взимат се поръчки и всички очакват с нетърпение пристигането на новите неща всяка сряда.

Unloading the goodies

Unloading the goodies

В събота пък имаше друго голямо събитие на острова, организирано от местното казино Island Luck (Островен Късмет) по случай Коледа. Всички бяха поканени, ние включително.

На площада пред казиното (където голяма част от местните си набутваха заплатите или правителствените месечни помощи с надеждата да забогатеят внезапно) инсталираха огромни тон-колони и започна да бумти реге музика. Опънаха две големи маси и ги отрупаха с невероятно вкусни манджи едната, а другата с бутилки алкохол, толкова много, че цялото село пиха и ядоха напълно безплатно, до зори. Ние също ядохме и пихме на корем. На Бахамите всичко е безкрайно скъпо, поради проблема с транспорта и подобни безплатности са нечувана рядкост. Затова се възползвахме.

Ivo with three beers?

Ivo with three beers?

Бяхме единствените бели и единствените чужденци и местните много ни се радваха и Мая даже се сприятели с няколко момиченца.

Maya&friends

Maya&friends

Обратно на лодката продължихме да чуваме музиката и смеховете в далечината, които заглъхнаха чак на сутринта и останаха само прегркналите гласове на петлите.

Така отпразнувахме първата ни карибска Коледа на Бахамите- Коледа 2013.

Басейн само за нас

След няколко дни на Great Harbour Cay потеглихме на юг към друг остров от същата островна група- Chub Cay. По пътя си хванахме голям вкусен снапър.

Ivo with a mahagony snapper

Ivo with a mahagony snapper

Въпреки, че на Chub Cay не много отдавана били предприели най-различни ремонти: нови кейове, разширена марина и канал, подновен ресторант, 57 нови ваканционни вили край плажа и огромен ветроходен клуб на три нива, само за членове, с басейн, ние заварихме острова безлюден.

Ivo and Maya with coconuts

Ivo and Maya with coconuts

Maya with coconut

Maya with coconut

Строежа на ветроходният клуб с 360 градуса изгед, частен бар, ресторант и стая-музей за трофеи, беше прекратен недовършен след сриването на икономиката преди няколко години и огромната жълта сграда без врати и прозорци, подобно на празна черупка, тъмните и вътрешности пълни със строителни материали вместо трофеи, стоеше необитаема на брега с фасада обърната към малкото защитено от ветровете заливче, където пуснахме котва.

The swimming pool

The swimming pool

Странно, обаче, интернета от марината беше включен и го хващахме на лодката и басейна на клуба заобиколен от палми беше пълен с чиста сладка вода и сякаш ни канеше да скочим вътре. И ние не му отказахме.

Maya and Vik

Maya and Vik

Следващите три дена си ги прекарахме в басейна и освен трима младежи от Канада с лодка,не видяхме никой, за да питаме може или не може да влизаме в басейна. На този остров няма селце и не живеят местни хора, нямаше туристи, нито крузъри, освен нас и тримата канадци.

Maya and Mira

Maya and Mira

В един момент се почуствахме като богаташи притежаващи частен остров с частен басейн, поддържан от някакви невидими хора.

Maya and Vick

Maya and Vick

Maya

Maya

.

.

.

.

Mira at the pool

Mira at the pool

Островът на игуаните

От Chub Cay отплавахме на изток покрай остров New Providence без да спираме в Nassau, голямата пренаселена, задръстена, пълна с боклуци и престъпност столица на Бахамите и пристигнахме в Allens Cay на островната група Exumas.

Allens Cay's iguanas with Fata Morgana

Allens Cay’s iguanas
with Fata Morgana

Allens Cay е много малък необитаем остров доста популярен сред крузъри и туристи заради населението от преяли игуани, които щастливо си живеят там и посрещат групи посетители, идващи да ги хранят и снимат еженевно. Според гида за крузъри за Бахамаите, това е единственият остров, където диви игуани все още се срещат. Навсякъде другаде били измрели. Но по-късно се оказа, че това не е вярно.

.

.

Заливчето пред острова беше пълно с лодки и трябваше да чакаме 2 дена за удобен момент, когато на плажа нямаше тълпи от туристи, които биваха докарвани с моторни лодки, за да можем да видим и ние игуаните на спокойствие.

Tourists visiting the iguanas on Allens Cay.

Tourists visiting the iguanas on Allens Cay.

Но тези игуани, много по-дебели от нормалните игуани, се бяха превърнали в нещо като опитомени животни свикнали с хората. Всички им носеха храна и те, изгубили способността да си търсят сами прехраната, само чакаха следващата лодка с доставката, ядяха и се размножаваха. Една по-авантюристична игуана, но явно кривогледа, даже ухапа Иво по пръстите на краката, мислейки си, че пръстите му са парченца храна. На Иво все такива неща му се случват… От тогава той започна да спазва по-голяма дистанция и да им говори с враждебно недоверие(и една-две псувни).

.

.

Viktor with iguana  Allens Cay , Exumas Islands, the Bahamas

Viktor with iguana
Allens Cay , Exumas Islands, the Bahamas

Viktor and Mira with iguanas.

Viktor and Mira with iguanas.

.

.

.

.

Много скоро се разочароваме от това място, тъй като не си представяхме, че ще има толкова много хора на един малък необитаем остров и набързо отплавахме на юг, докато не намерихме това, което търсехме- малко защитено заливче, където Фата Моргана беше единствената лодка, до един необитаем остров. Прекрасно безизвестно място, където посрещнахме новата 2014 година в тотално усамотение.

Нова Година на Shroud Cay

Shroud Cay е един от многото необитаеми острови в архипелага на Exumas, окло 5 километра дълъг и 2 километра широк. Ниските плоски пясъчни дюни и каменисти брегове на острова са покрити с гъсти непроходими мангрови гори- ниски много устойчиви дървета подобни на храсти с дълги дебели коренища над земята, адаптирали се към солената вода и неуморните приливи и отливи.

.

.

Островът беше прорязан от приливни канали свързващи източните брегове със западните, като соленоводни реки, които пресъхваха по време на отлив и се пълнеха отново по време на прилив. Реки, които на всеки няколко часа си сменяха посоката и тръгваха да текат наобратно.

.

.

На места каналите бяха тесни и дълбоки и водите им си прокарваха пътя между каменисти брегове.

.

.

По-нататък, в центъра на острова, каналите се разклоняваха и разширяваха и водите им покриваха големи пясъчни полета, които при отлив оставаха напълно открити, като плажове насред гората, а при прилив се наводняваха и се превръщаха в плитки солени езера, където живееха раци, пристигаха риби и даже малки акули „медицински сестри“.

.

.

Единственият начин да разгледаме острова от единия до другия край беше с каяка. Тук дори малка моторна лодка или динги не биха могли да минат през плитчините и даже нашият каяк Agent Orange се затрудни на места.

.

.

Стартирахме от западната страна на острова при отлив, Иво, Мая и аз, а Виктор си остана на лодката. Навлязохме в каналите. Тишината беше тотална и нищо не помръдваше. Коренаците на мангровите дървета подобни на кокоши крака или тъмни пръсти на дракони, стърчаха извън водата.

.

.

Обширните пясъчни дюни в средата на острова бяха пресъхнали и успяхме да ги прекосим с каяка благодарение на няколкото малки сини поточета с прозрачни води, останали тук-таме след отлива.

.

.

Приливният канал ни доведе до широк пясъчен плаж от другата страна на острова, напълно пуст, където единствените следи от човешки стъпки бяха нашите.

.

.

Тук-таме се виждаха боклуци изхвърлени от морето- пластмасови шишета, парчета от кофи, обувки. Невероятно е колко много пластмасови отпадъци изхвърля морето на подобни безлюдни плажове, където няма кой да чисти и постепенно красивите плажове се превръщат в бунища.

В един момент гледаме бяла хавлия, плажен чадър отворен и съборен на пъсъка от вятъра, смачкан до едно дърво и малка хладилна чанта. Огледахме се, но не видяхме никой. От тази страна на острова, незащитена от постоянните източни ветрове, не минават и не спират лодки. Нямаше нито една лодка в морето до където ни видят очите, нито имаше хора на плажа. Ние току-що бяхме дошли от другата страна на острова, където също нямаше нито една лодка, освен нашата по единственият възможен път и не бяхме срещнали никого. От къде се бяха взели тези плажни неща и къде бяха собствениците им?

.

.

Разходихме се из плажа, плувахме в морето, изкачихме най-високото хълмче, от където огледахме острова, чакахме. Но никой не се появи, а и нещата изглеждаха изоставени.

Беше първи януари и изглежда влюбена двойка бяха посрещали новата година на плажа снощи. Но защо така бяха изоставили всичко и изчезнали внезапно, безследно?

Надникнахме в хладилната чанта. Вътре- купичка с ягоди, половината изядени, шоколадови бонбони, половината нахапани, 2 тънки и дълги чаши и бутилка шампанско Dom Perignon 2003, половината изпито.

.

.

Времето напредваше и тряваше да се връщаме на лодката. Но бяхме поставени пред дилема. Какво да праим с всички тези изоставени неща?

Предстаихме си различни сценарии: Може би младата двойка са някъде наблизо и ще се върнат след малко. Но може би нещо непредвидено е станало, накарало ги да си заминат внезапно с моторната лодка, с която най-вероятно бяха дошли тук от някой от съседните острови, изоставяйки всичко. Може би са се скарали? Или са се напили? (Едва ли, само с половин бутилка шампанско…) Или са се удавили в морето и акулита са ги изяли? В 90% от хипотетичните сценирии, които измислихме, те бяха заминали внезапно, изчезнали безследно, изоставили всичко и нямаше да се завърнат, така че нещата просто щяха да се присъединят към останалите боклуци на плажа.

.

.

Решихме да действаме по възможно най-отговорният начин.

.

.

Изядохме ягодите и шоколадовите бонбони, изпихме шампанското и натоварихме хавлията, хладилната чанта и чадъра на каяка. Решихме, че ако собствениците все пак се завърнат да си ги търсят, ще им е за урок друг път да не изоставят така нещата си на безлюдни плажове. А вие какво бихте направили на наше място?

.

.

Навръщане, с шампанско в системата, бяхме доста весели. Плажният чадър се оказа много полезен за импровизираното ни ветроходството, тъй като вятъра ни идваше зад гърба и го ползвахме като платно, вместо да гребем по целият път през каналите до лодката- около 2 километра. Agent Orange разви невероятна скорост, фучеше между мангровите гори по канала, който вече се беше напълнил от прилива и ползвахме греблата само да го направляваме.

Mira "sailing" the kayak with an umbrella

Mira „sailing“ the kayak with an umbrella

И така, отпразнувахме Новата 2014 година с шампанско и ягоди на плажа на Бахаите и се прибрахме с подаръци за нула време…

∼∼∼

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Коледа и Нова Година на Бахамите

  1. Веско Василев says:

    Много благодаря за споделянето!
    Всеки ваш постинг ме радва, толкова много научавам и съвсем мъничко съпреживявам…
    Бъдете здрави и продължавайте да обикаляте света!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me