Viktor’s new Job Новата работа на Виктор

This year for Christmas one of the best presents was this Skype message from our son Viktor, who lives with friends back in Canada and recently has started to work part-time at a small restaurant. (I got his permission to publish it here for the blogs’ followers)

∼∼∼

За Коледа един от най-хубавите подаръци беше това писмо от нашият 17-годишен син Виктор, който живее в Канада в приятелско семейство и от скоро започна там работа на непълно рабтно време в едно ресторантче.

Получих неговото разрешение да публикувам писмото тук. Превод от английски- Мира

Vik

Vik

Ok well, my job… is… GOING GREAT!!!! My boss and everyone there love me and I discovered that I am a reeeeeeally good worker.

As for the job itself it is very hard but i’m grateful that it is my first because that way other jobs are going to be easier for me. My boss keeps saying that God send me to him (that’s how awesome I am) and yes i’m really fast in what I do and surprisingly my stamina is keeping up pretty well. So far I worked 3 days there and on the third day I became an OFFICIAL employee meaning i’m gonna work there every weekend and also meaning that I have a uniform. And sometimes when i’m working I say to myself „I wish they could see me now!“. I know dad is going to be proud of me because I am; It’s really helping me build confidence.

In there there are: waitresses that take orders and tips, cooks that cook and ME that does EVERYTHING else (I even installed a fax and screwed in a light bulb). Also I’m the fastest potato peeler my boss has ever seen (he said that). I only like this job because I have one (a job) and because my boss does hilarious statements; „We will go far me and you Viktor, we will go in Turkish army together!“ he said.

And for school i’m planning to study harder and play a lot less. Working has opened my eyes and it showed me what really matters.

∼∼∼

И така, мойта работа…е…СУПЕР!!!! Моят шеф и всички там ме обичат и разбрах, че съм наистина мнооооого добър работник.

По отношение на работата, трудна е, но съм благодарен, че такава е първата ми рабта, защото така следващите ще ми бъдат по-лесни. Шефът ми все повтаря, че Господ ме е изпратил при него (толкова съм готин) и да, работя бързо и изненадващо имам много енергия и хъс. За сега имам 3 работни дни там и на третия ден станах ОФИЦИАЛЕН работник, което означава, че ще работя там всеки уикенд и също означава, че имам униформа. И понякога, когато работя си казвам: „Да можеха сега да ме видят!“ Знам, че татко ще е много горд с мен, защото аз самият съм; Работатат ми помага да си изградя самочуствието.

На работата има: сервитьорки, които взимат поръчки и байкшиши, готвачи, които готвят и АЗ, който прави ВСИЧКО останало (даже инсталирах факс машина и завих една крушка)“ Също така, аз съм най-бързият белач на картофи, който шефът ми е виждал (шефът ми каза това). Работата ми харесва, защото я имам (работата) и защото шефът ми казва смешни неща от сорта: „Ние с теб Викторе ще стигнем далеч, аз и ти и в Турската армия ще отидем заедно!“ каза.

А по въпроса за училището, планирам да уча по-здраво и да играя по-малко (компютърни игри). Работата ми отвори очите и ми показа какво наистина има значение.

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

4 Responses to Viktor’s new Job Новата работа на Виктор

  1. Кристина says:

    Тотално изгубихте началието си; естественото и непринуденото…! Всичко вече е толкова нагласено, излъскано и префърцунено! Нима наистина за пореден път ще повярвате, че може да ни излъжете – спрете да публикувате измислени и бутафорни писма и статии уж от иначе прекрасните ви деца!
    За съжаление вече не сте вие! Спирам да ви „следвам“!

    • lifenomadik says:

      Кристина, съжалявам, че сте разочарована, не разбирам защо? Това писмо бе написано в Скайп от синът ни Виктор, който е на 17 години и живее в Канада. Оригиналът е на английски, а превода го направих аз- Мира (майка му) и може да не звучи така, както би звучало, ако Виктор го беше написал сам на български. Той обаче е живял извън България от 2 гдоишна възраст и не може да пише да български. Няма нито една редакция от моя страна, нито една минимална корекция, дори на правописните грешки в писмото (има няколко грешки в английската версия).

      И какво значи- „Не сте вие“ ?- Предполагам сте имала някаква погрешна идея за нас, която се е променила с времето? Ние сме си ние, които и да сме. Понякога и аз се чудя кои сме ние.

      Както и да, всичко най-хубаво ви желаем за в бъдеще, повече позитивни емоции и по-малко негативни!

  2. Никодим says:

    Прекрасни сте! С интерес ви чета! Продължавайте все така! Много ми харесва стила на писане, откровен с лек хумор и писателска дарба!

  3. Lina says:

    Mira, Ivo, ne moga da opi6a s kakva emozija me zarezdate v tumnite, samotni i studeni zimni dni….a ot vas idva tolkova mnogo svetlina, eto na tova trjabva da se u4at horata…prosto e…da se usmihne6 i da pome4tae6- i se sbudva,sigurna sum, pove4e-ubedena ! No…za suzalenie vinagi ima hora ,koito ne mogat da razberat, kato gore napisanoto ot Kristina , hora,koito prosto ne sa uzreli i ne sa gotovi , da mogat da usetjat va6eto 6testie i nai-zennoto , da zivee6 sred prirodata, dale4 ot suetata i betona !
    A tova koeto e napisal Viktor , istinski me razvulnuva, i az imam sin na 16 god.i razbiram kakvo e da si dale4 ot deteto si, dale4 ot roditelite si , moga samo da kaza , 4e vie ste edni istinski i smeli hora ! Zelaja vi ot surze , Bog da pazi zjaloto vi semeistvo ! Edin den 6te se radvam da se zapoznaja s vas 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me