Бахамски заселници

Четиринайста глава. Старите и новите заселници на Бахамите

Януари 2014

 

Кратка история на Бахамите

“Островитяните, голи както майките им са ги родили, са много семпли и много честни, както и доста либерални с нещата, които притежават. Никой не отказва нищо, когато му бива поискано. Изразяват голяма обич към другите и раздават предмети с голяма стойност в замяна на дреболии или се задоволяват с малко и дори с нищо в замяна. С 50 човека всички могат да бъдат подчинени и накарани да правят каквото си поискаме.“

– 14 октомври 1492г., Христофор Колумб

През 1492г. на път за Индия, Колумб „открива“ „Новият Свят“ пристигайки на остров Сан Салвадор в Бахамите, по онова време дом на индианците от племената Лукаян. Само 25 години след първият контакт с Еропейският Човек всички тези „семпли и много честни островитяни“, които преди това си жевеели миролюбиво векове наред занимавайки се с риболов в плитките води край малките разпилени островчета, биват напълно заличени от лицето на Земята, завинаги.

.

Columbus_Taking_Possession

Геноцидът на туземното население на Бахамите бива постигнат чрез вносни европейски болести и масово заробване, тъй като скоро след голямото откритие Колумб и неговите последователи осъзнават с огромно разочарование, че на островите няма нито злато, нито богатства, нито каквито и да било природни ресурси от интерес за Испанската Корона, освен хора- работна ръка за мините и плантациите по-нататък, в Куба и в Америките; роби, които не издържали много дълго.

Скоро след испанските конквистадори Бахамите се превръщат в пустеещи земи, изоставени, безлюдни и без собстевник чак до 1649г. когато английски пуритани известни като „Елеутерските Приключенци“ пристигат в търсене на религиозна свобода и се заселват на острова, който днес се казва Елеутера. До края на 17в. заселниците са повече от 1000, но оцеляването им на островите съставени от пясък и варовик, където няма сладка вода и земеделието е невъзможно, им е безкрайно трудно.

Еleutheran Аdventurers

Еleutheran Аdventurers

За щастие, голяма част от испаските галеони натоварени със стоки и провизии, редовно минават покрай островите на път между Старият и Новият Свят и често се разбиват в скалите на плитчините, предоставяйки миролюбивите набожни заселници с богата плячка. Плячкосването на кораби се превръща в местната индустрия. Започва ерата на пиратите.

.

.

Скоро остров New Providence (Ново Провидение) се превръща в столицата на пиратите, а Насау- в пристнище без закони, пиратски рай пълен с бардаци и таверни, където известни пирати като Хенри Морган, Джак Калико, Черната Брада и ужасяващите Ан Бони и Мери Риид се разхождат необезпокоявани.

Плячкосването на кораби в района толкова нараства, че кралят на Англия назначава кралски губернатор, чиято работа била да се справи с пиратите и да въведе ред. Новото мото на Бахамите било: Expulsis Piratis – Restituta Commercia (Да изгоним пиратите- да възстановим търговията). Ерата на пиратите приключила.

През следващият 18в. Бахамите били атакувани и превзимани два пъти от Континенталната Американска Армия и един път от Испания, но в следствие на Версайският Договор островите остават британска колония до 10 юли 1973г., когато Бахамите стават независима държава.

.

.

След Американската Революция богатите земевладелции и робовладетели недоволни от идеята за нови Американски Щати, мигрират в Бахамите, донасяйки със себе си покъщнината си и робите си, за да започнат нов живот и нови плантации под британски флаг. Но тъй като агрикултурата на островите не вървяла добре, много от плантаторите се разорили и си заминали, изоставяйки и освобождавайки робите, които вече не им вършели работа, дори преди Британската Империя да забрани търговията на роби през 1807г. Освен освободените роби, кралската флотилия хваща многобройни кораби край водите на Бахамите в периода между 1807 и 1838г. нелегално натоварени с роби от Африка и ги разтоварва на островите.

Бахамите днес

Днес населението на Бахамите е около 400 000 души, от които 90% са чернокожи наследници на освободени роби със западноафрикански произход. Единственият гъсто населен град е столицата Насау, където престъпността е много висока. Повечето от останалите острови имат не повече от 100 души население- малки спокойни селца, където всеки познава всеки и не съществува престъпност.

.

.

Повечето бахамци работят в туристическата индустрия и всичко се върти около туризма. Затова бахамците са безкрайно дружелюбни и приветливи към чуждестранните посетители и Бахамите са истински рай за туристи и крузъри.

.

.

В едно от селцата например, всички плетяха дълги рула от палмови листа, които биваха продавани на линеен метър и превозвани в Насау, където от тях шиеха дамски чанти и ги продаваха на туристите.

.

.

На един от островите, Staniel Cay, това което ни впечатли бе, че хората имаха градини и си отглеждаха плодове и зелнчуци, което рядко се виждаше на Бахамите. Населението на острова беше около 80 човека. Имаше училище, църква, библиотека, поща и няколко малки ресторантчета, барове и магазинчета. Но двете основни атракции, за които тук пристигаха туристи от цял свят бяха подводната пещера и плажът с прасетата.

Willy and Maya in The Garden of Eden

Willy and Maya in The Garden of Eden

Thunderball Grotto

Thunderball Grotto е подводна пещера известна с това, че там е сниман един от филмите на Джеймс Бонд с Шон Конъри- „Никога не казвай никога“, 1983г.

Thunderball Grotto, Bahamas

Thunderball Grotto, Bahamas

И тъй като ние никога не казваме никога на подобна вълнуваща природна забележителсност, веднага скочихме в пещерата с маски и шнорхели.

Ivo

Ivo

Беше незабравимо изживяване, почти усещахме присъствието на Шон Конъри в тъмните ъгли на пещерата.

.

.

Thunderball Grotto се намира под един малък кух остров и представлява помещение издълбано под скалите от морските вълни.

Inside the grotto

Inside the grotto

Наложи се да се гмуркаме под камъните за да влезем в пещерата, тъй като входа бе залят с вода по време на прилив. Има три места от където може да се влезе между скалите.При отлив, проходите са над водата и може да се влезе без да се гмурка човек.

Viktor

Viktor

Вътре ни посрещнаха стотици рибки, които съвсем не се страхуваха от нас, тъй като знаеха, че там те са защитени със закон и нямахме право да ги ловим. Рибите всичко знаят…

.

.

В гротото се издигаше висок каменен таван над басейн с кристална прозрачка вода, пронизана от слънчеви лъчи, които си прокарваха път от дупки в скалите, като прожектори в тъмното, прекрасни под вода.

.

.

Мая и Виктор бяха страхотно доволни от това прикючение. Вик се забавляваше да снима с малката подводна камерка, преследвайки рибите из тъмната пещера. Подводните снимки са стоп-кадри от кратките филмчета.

Viktor in Thunderbolt Grotto, Bahamas

Viktor in Thunderbolt Grotto, Bahamas

Плажът с прасетата

На следващият ден посетихме плажът с прасетата, не далеч от подводната пещера и поплувахме с дружелюбните свинчовци.

 

.

.

Знам, че това звучи странно. Хората нормално плуват с делфини. Ние обаче плувахме с прасета!

Мая плува с прасета на Бахамите

Мая плува с прасета на Бахамите

Плуващи прасета! Бяхме чували за плуващите игуани в Галапагос, даже за плуващите маймунки в Борнео. Но прасета?

.

.

Никой не знае със сигурност от къде са е появило прасешкото семейство и как така се е установило да живее на плажа в Бахамите. Още по-малко се знае как така са се научили да плуват като истински атлети в топлото тропическо море.

.

.

Според един слух, прасетата били изоставени на островчето от група моряци, които смятали да се върнат по-късно и да ги изпекат за вечеря. Но моряците така и не се завърнали. Най-вероятно се напили и забравили на кой точно от 700-те бахамски островчета оставили животните. Прасчовците преживели, като се хранели с остатъци изхвърлени от преминаващите кораби.

.

.

Според друга теория, прасетата били корабокрушенци и успели да доплуват до брега, след като корабът на който плавали се разбил. Други твърдят, че животните са бежанци от съседен остров. Някои мислят, че прасетата са чисто и просто бизнес схема за привличане на туристи в Бахамите.

Мира плува с прасета

Мира плува с прасета

Каквато и да е истината за произхода им, днес прасетата се чустват супер хармонично на островчето си , отдали се на мързел и развлечения и от време на време- на спортни упражнения, за който начин на живот много хора чистосърдечно им завиждат.

.

.

И как да не им завижда човек? По цели дни те се излежават на плажа и се припичат на слънце. А когато им стане прекалено горещо- или се преместват на сянка под палмите или скачат в кристалните карибски води за една-две разхладителни обиколки.

.

.

Малките прасенца, големи сладурчета, подобно на всички деца на ваканция, по цели дни си играят на плажа. Ровят дупки в пясъка, гонят си опашките…

.

.

На всичкото отгоре, прасчовците не се притесняват за храна изобщо. Храната сама идва при тях.

Мира храни праенца

Мира храни праенца

Местни и туристи им носят всякакви вкусотии: обелки от картофи и ябълки, парчета салата и хляб, вкусни остатъци. Крузърите пускат котва в заливчето пред плажа и не изхвърлят останките от вечерята си в морето на рибите, както по принцип се прави, ами ги събират в торбичка за прасетата. Местните също им носят храна, организират платени екскурзии за туристи и считат свинчовците за национално богатсво, една от най-известните туристически атракции на Бахамите.

.

.

И така, когато прасетата забележат динги да се доближава към плажа те знаят, че идва доставката. Скачат във водата и се надпреварват до лодката. Най-бързият плувец ще хапне най-вкусните остатъци.

Maya and her piglet friend

Maya and her piglet friend

Всичко, което им се налага да правят за да засужат подаянията е да плуват с туристите демонстрирайки грациозни плувни умения, да позират и да се усмихват за снимките.

.

.

Но най-прекрасната част от историята е, че животните не принадлежат на никого. Живеят на свобода и умират от старост. Защитени са със закон и се наслаждават на статута си на звезди. Никой не ги пече, пържи, прави на луканка или на кебапчета.

.

.

Колко ли време щяха да просъществуват тези прасчовци, ако не бяха на Бахамите, ами на плажа край Варна, например, се питахме ние…

.

.

∼∼∼

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me