Пътя на Болката

Read Father Jerome’s Via Dolorosa in English here

Шестнайста глава

Дядо Жером по Пътя на Болката

 

Ние сме пътешественици. Светът е нашият адрес, морето ни е постоянното гражданство. „Домът е там, където е лодката“ Така гласи един знак окачен в камбуза. Не се задържаме дълго на едно място- плаваме нататък измъчвани от необходимостта, като неутолима жажда, като проклятие, да видим какво има след хоризонта. Но понякога спираме. Понякога се покатерваме на върха на някоя планина и от там се оглеждаме наоколо, за да видим от къде сме дошли и на къде сме тръгнали.

.

.

Февруари 2014

Разстоянието между малкото частно островче Little San Salvador и Cat Island на юг е 34 морски мили. Плавахме цял ден. Беше вече тъмно, когато пуснахме котва в широкия залив от западната страна на острова.

На следващия ден взехме бутилки с вода в раниците и потеглихме към хълмовете.

Hiking up Mount Alvernia

Hiking up Mount Alvernia

Изкачвайки 62-метровата „планина“ Алверния- най-високият връх на Бахамите, разказах тази история на моите деца:

Имало едно време един стар отшелник- странен човек, който си живеел сам в малка каменна къщичка, която построил собственоръчно на върха на една малка планина. Къщичката, която до ден днешен краси планинката е толкова миниатюрна, че може да си представите колко малък е бил този отшелник, около метър висок- най-вероятно джудже. Всичко вътре- спалничката обзаведена с едно единствено дъсчено легло, което заема почти цялото пространство, коридорчето, стаята за гости, където не повече от един, максимум два госта могат да се поберат, малката камбанарийка и параклисчето, където има място само за един поклонник, където за да влезе човек през ниската вратичка, трябва да се наведе- всичко това прилича на детски по размер замък, построен върху мини-планина, където живеел мини-човек.

Ivo inside the chapel

Ivo inside the chapel

Но в действителност обитателят на това място бил доста висок, слаб мъж, с бяла брада и тъжни сини очи, облечен в сива роба с качулка. Защо тогава, мислите вие, си построил такова малко обиталище?

Hermitage on Mount Alvernia

Hermitage on Mount Alvernia

Продължихме да вървим по кратката стръмна пътека до върха. Хора от цял свят пристигат тук за да изкачат „Еверест на Бахамите“ , където се намира последния шедьовър на отшелника дядо Жером- ермитажа, който той проектирал и построил сам и където прекарал последните 17 години от живота си в уединение, като беден човек посветен на молитви, благотворителност и самота.

Inside the Hermitage's small chapel

Inside the Hermitage’s small chapel

Роден през 1876г. в Англия Джон Сирил Хоус учи архитектра и теология. На 21г. вече е практикуващ строителен дизайнер. На 27г. става англикански свещеник. През 1909г. Джон Хоус се присъединява към религиозна мисия в Бахамите, която има за цел да реставрира църкви разрушени от урагани. След като реставрирал и построил няколко църкви, младият архитект-свещеник напуска Бахамите и не се завръща до 1939г.- почти 30 години по-късно. През това време той пътешества в Америка, където приема католическата вяра.

Следващите няколко години живее като бездомник и скита из Северна Америка пеша, работейки в един момент като наемен работник на канадската железница. След този период, той отплава за Рим, където е ръкоположен за свещеник след две години в релиигиозен колеж. От там го изпращат в Австралия като мисионер и архитект на катедрали. В западна Австралия свещеникът построява многобройни църкви, катедрали и храмове, за която му дейност през 1937г. папата го ръкополага монсеньор.

Когато се завърнал в Бахамите, Джон Хоус бил вече стар мъж на 63г. Всички го наричали Дядо Жером.

Father Jerome

Father Jerome

Достигнахме върха на планина Алверния. Гледката от горе беше грандиозна. В нозете ни виждахме целия остров- вечнозелена ниска тропическа растителност, малки колоритни къщички покрай западните брегове окъпани в слънчеви лъчи. Кротките тюркоазени води на морето от западната страна на острова- спокойни и топли, изпълнени с коралови градини и разнообразие от тропически риби. Ревящият Атлантически океан от източната страна простиращ се чак до Африка, дълбок, тъмен, мистериозен.

.

.

Там горе, неуморния вятър носеше песните на птици и насекоми и заглушените молитви на един стар отшелник. Там горе, в едноместното манастирче с масивни каменни стени наподобяващи стените на средновековен замък, ние, атеисти, почуствахме присъствието на дядо Жером- внезапно дълбоко и носталгично усещане на спиритуалност и благоговение.

.

.

Сивите камъни на стените построени върху варовичните скали на хълма бяха заоблени в перфектна хармония с околната природа. Белите куполи искрящи на слънцето на фона на синьото небе приличаха на картина от епохата на Ренесанса.

.

.

Всичко изглеждаше естетически перфектно, с изключение на конообразния купол на камбанарията- счупен и изкривен, с огромна пукнатина от едната страна.

.

.

„Какво се е случило?“ – попитахме мъжа, който бъркаше цимент на тревата пред ермитажа- камъни, пясък, кофи и строителни материали разхвърляни наоколо. Друг мъж работеше горе на кулата.

„Удари светкавица. Вътре има метал, светкавицата дойде и БУМ! Удари! Преди около месец. Най-лошата повреда откакто ермитажа е построен.“ – обясниха.

Седрик Уилсън, строителен контрактор с повече от 45 години опит специализирал в реставрацията на църкви и Кърк Бъроус, и двамата местни от острова, бяха наети от местната католическа църква да поправят повредената камбанария.

Kirk Burrows

Kirk Burrows

Ние им предложихме да помогнем, като доброволци, и те с радост приеха.

„Всичко мъкнем на ръка тук горе по пътеката, няма друг начин“- обясни Седрик.

Cedric Wilson

Cedric Wilson

Започнахме работа на следващата сутрин. Ето, казахме си, възможност да се отблагодарим на тази малка островна държава и на нейните хора за гостоприемството и за щедростта, особено през последните две седмици в частното островче на круизните кораби… Понякога взимаме, друг път- даваме. Така е справедливо.

.

.

Като пътешественици ние имаме щастието да посещаваме различни земи, да се запознаваме с местните култури и обичаи, да опитваме местни храни, да посещаваме туристическите и природни атракции и изобщо- да се забавляваме, където и да отидем. Запитах се: с какво ние допринасяме за тези места, от които „взимаме“ толкова много? Достатъчно ли е това, че като туристи харчим пари (за храна, за транспорт, за хотел, а сувенири и прочие) и по този начин поддържаме местната икономика? А ако почти не харчим пари, както в нашия случай?

Building the scaffolding around the belltower.

Building the scaffolding around the belltower.

Всяка сутрин в продължение на седмица Иво и аз вървяхме до подножието на връх Алверния, където ни чакаха строителните мариали, които трябваше да замъкнем горе до ермитажа. Катерейки се по тясната стръмна пътека с кофи пясък и туби с вода в ръце, с дъски и железни прътове, аз си мислех за дядо Жером, който сам самичък построил ермитажа, камък по камък, вървейки по същата тази пътека нагоре-надолу, отново и отново.

Kirk and Ivo mixing cement.

Kirk and Ivo mixing cement.

Там, покрай пътеката от подножието на хълма до горе, насред сенките на дърветата, отшелникът беше поставил циментови барелефи, на които беше иобразен Пътя на Болката- Христос с кръстния си товар в различни етапи на път към разпятието – Via Dolorosa. Аналогията бе неизбежна- Христос страдащ под тежестта на кръстта си, дядо Жером, който сам построил ермитажа си, Седрик и Кърк, които го ремонтираха с наша помощ.

Ivo along "the Path of Suffering"

Ivo along „the Path of Suffering“

След няколко дена камбанарията беше поправена и отпразнувахме случая с малък пикник на терасата на един изоставен ресторант край плажа. Седрик донесе домати от градината си, домашен цитрусов сок и голяма тенджера с гъста пилешка супа, сготвена за нас от жена му. Аз донесох домашен хляб.

В крайна сметка наградата, която получихме за нашия труд, за нашето време отдадено в помощ на нуждаещите се, бе усещането на морална висота и спиритуално вдъхновение, които могат да бъдат постигнати единствено чрез подобни актове на благотворителност и безкористнос; бе урокът, който дядо Жером и неговият скромен, но очарователен дом ни научиха нас и нашите деца- за да се наслаждаваш на живота нямаш нужда от голяма къща, а от голямо сърце.

A hermit-frog inside the hermitage

A hermit-frog inside the hermitage

Миниатюрните размери на ермитажа, ниските врати, които принуждават посетителя да спре и да склони глава, са материалната метафора на един изключително висок, изключително скромен човек, който цял живот се е прекланял пред Бог.

Viktor in the Hermitage

Viktor in the Hermitage

Чрез нашите усилия да поправим камбанарията ние завинаги се превърнахме в част от ермитажа и от историята на дядо Жером; свързахме се с миналото и настоящето на връх Алверния, с хората от Cat Island, с историята на Бахамите.

Дякон Андрю Бъроус

Една събота вечер миналият декември връхлетя буря. Когато удари светкавицата, всички светлини угаснаха, всичко стана черно. На следващия ден разбрахме, че камбанарията е счупена. Акт на Природата. Но също така е и предупреждение. Всички ползват ермитажа, имаме снимки на брошурите на Cat Island да привличаме туристи. Ермитажът като културно и историческо наследство е ресурс, който ние използваме, без да го поддържаме. Да, светкавицата може да се интерпретира като предупреждение от Господ.

Deacon Burrows during service, inside Holly Redeemer Church.

Deacon Burrows during service, inside Holly Redeemer Church.

Дядо Жером беше поставил камбана в основата на хълма. Когато някой имаше нужда от него беше достатъчно да бие камбаната и той слизаше долу. Раздаваше дрехи, храна, лекарства и помагаше на всички колкото можеше. Хора го навестяваха от понеделник до петък, когато се нуждаеха. Той проповядваше евангелието, но помагаше на всички, независимо от коя религия са.

 

Deaco Burrows in front of Holy Redeemer Catholic Church designed and built by Father Jerome.

Deaco Burrows in front of Holy Redeemer Catholic Church designed and built by Father Jerome.

Помпей

Имаме повече църкви отколкото хора в този град. Всеки иска да си построи собствена църква. Дядо Жером построи 5 църкви само на Cat Island и на Long Island. Но ермитажът е мястото, където живя последните 17 години от живота си. Там горе е погребан.

Poompey

Poompey

Пола Търстън

Майка ми- Катлийн Търстън, се грижеше за него. Готвеше му и му чистеше, переше му дрехите. Била около трийсетина годишна, женена, но не можела да има деца, когато един ден дядо Жером сложил ръка на рамото и и проговорил на латински. Благословил я. Казал и, че ще има дъщеря. Аз. Аз съм благословена от дядо Жером. Майка ми нямаше повече деца.

Една сутрин, след като валял дъжд цяла нощ, майка ми го намерила проснат на земята. Паднал и се ударил много лошо. Там горе е много стръмно и скалите стават хлъзгави след дъжд. Намерила го и веднага извика хора от селото на помощ. Те се обадиха и изпратиха малък самолет, който го закара до столицата в Насао, в болницата. Там той се позакрепи и се завърна в ермитажа, но вече не беше същия. Скоро след този инцидент умря.

Paula Thurston

Paula Thurston

Гладис Макензи

Не зная на колко години съм, не помня. Но помня дядо Жером. Със сигурност го помня. Беше добър човек. Погребан е горе под камъните в земята, най-горе на хълма. Когато умря аз бях млада. Цялото село отидохме на погребението му. Сега всички идват при мен и ме снимат, защото аз съм тази, която го помни.

Каза Гладис Макензи и избухна в смях.

Gladis

Gladis

 

Петнайста глава. Забравени в рая на хамбургерите

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

.

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

2 Responses to Пътя на Болката

  1. Драголов says:

    Пипате ме по сърцето Вие 🙂 Пипатее!

  2. Веселина Ж says:

    Вие сте едни добри хора! И сте възпитали едни добри деца. Вдъхновяващи сте ! Благодаря!
    Срещнах се с различни блогове покрай превръщането ми в родител. Срещам се с различни творци в facebook. Всички те са различни , но от ничии написани думи не усетих такава искрена доброта 🙂 Възхищавам се на това,че приемате всеки и всичко с искрено любопитство и без грам критика (това разбрах от коментарите ви също). Надявам се и аз да успявам да приемам света така.
    Благодаря ви отново за споделеното, много е интересно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me