Училище на лодката

Благодаря на всички деца и родители живеещи и учещи се на лодки, които ми помогнаха за написването на тази статия!

Училище на лодката

от Мира Ненчева

„Ние всички сме учители; Вселената е нашето училище. “

– Хенри Торо

.

.

Нашата дъщеря Мая е на 11 години. Тя не ходи на училище.

Мая не ходи на училище, защото живеем на лодка и постоянно пътешестваме от държава в държава. През ноември 2012 напуснахме света, в който живеехме и всичко, което ни беше познато, за да се озовем в един нов и непознат свят, където се сблъскахме с многобройни очквани и неочаквани проблеми и ситуации. Една от най-големите неизвестни на този нов начин на живот беше училището на децата. Да лишиш деца от образование е все едно да ги лишиш от бъдеще, казват хората. Как след време те ще си намерят работа; как ще ги приемат да следват в университет; как изобщо ще продължат живота си, ако нямат основно образование? Този въпрос ни го задаваха всички- родители, съседи, приятели и случайни хора по пътя. Задавах си го и аз самата. Дали не правим огромна непоправима грешка спрямо нашите деца, като ги спираме от училище? Бяхме чували за задочно обучение и знаехме, че не сме единствените пътешественици с деца извън училищната система. Мисълта, че все някак си ще намерим решение на проблема, ни успокояваше.

 

Мая

Мая

Отне ми почти годинa събиране и премисляне на информация, многобройни разговори с майки и интервюта с деца, които учат задочно на лодки, за да изградя и аз най-после система за обучение на нашите деца на лодката. Или по-точно- на Мая, защото през тази година, синът ни Виктор на 17г., който преди това ходи на училище във френската част на Канада и му оставаха 3 години за да завърши гимназия, реши, че предпочита да се завърне към земният начин на живот и към редовното обучение. Прибра се в Канада и отново се записа на училище. Оказа се, че за деца като Виктор, които вече са започнали да учат в системата е доста по-трудно да се откъснат и настроят към задочно учение, особено при положение, че са нямали проблеми в конвенционалното училище. За Мая, 6 години по-малка от Вик, преходът беше лесен.

Мая

Мая се гмурка край рифовете на остров Мартиника

“Дете образовано само в училище е необразовано дете”

– Джордж Сантаяна

Да лишиш едно дете от образование е все едно да го лишиш от бъдеще. С това всички сме съгласни. Но не всички са съгласни с идеята, че образованието може да се получи извън системата и без детето да ходи на училище. Но за какво образование става въпрос?

Дали говорим за бавният и болезнен процес, който пълни главите на децата ни с факти, които им служат единствено да си вземат изпитите за да получат документа наречен „диплома“, който им помага да кандидатстват във висши учебни заведения или да си намерят добре платена работа, за да могат да си купуват хубави неща, а понякога (често) играе ролята на тоалетна хартия; или говорим за определено количество натрупани знания, които им помагат да разберат себе си и света около тях, да развият една позитивна и природосъобразна ценностна система в насоката, която ги влече, да се развият като уникални индивиди уважаващи себе си и ближния, способни да се възползват от предоставените им възможности, да превъзмогват внезапните промени и препятствия в живота, да преценяват и здравословно да поемат рискове, да разсъждават и да имат собствено мнение?

Мая

Мая с грейпфрут намерен в гората на остров Доминика

„Цяло чудо е, че днешните методи на обучение все още не са задушили изцяло любопитството и любознателността в учениците; защото това деликатно малко цвете, освен стимули, има нужда най-вече от свобода. Без свобода то със сигурност ще увяхне“

–Алберт Айнщайн

Образованието е важно и необходимо, но то не се добива непременно в класната стая. В повечето държави по света задочното обучение е легална опция. Децата не са задължени да посещават училището, а имат право да учат в домашни условия, като родителите не са длъжни да осигурят на децата си професионални учители. Това, което родителите са длъжни да осигурят на децата си е адекватно и ефикасно образование, във или извън училищната сграда. В някои ситуации родителите нямат избор, поради различни обстоятелства, да изпратят децата си на училище (поради здравословни причини или ако нямат достъп до училище или ако живеят на лодка и постоянно се местят от едно място на друго, например), но много често родителите избират съвсем съзнателно варианта за задочно обучение. И не случайно. Но за съжаление, често родителите са твърде заети с работа и дори и да не искат нямат избор освен да си поверят децата си на училищната институция.

Мая и Нойял

Мая и Нойял

„Да посещаваме само училището и да стоим зад чина без да обръщаме внимание на пейзажа наоколо е абсурдно. Ако не внимаваме ще се окаже, че училището се намира в краварницата.“

– Хенри Торо

Училищната институция, подобно на фабрика, контролира и репресира индивидуалността, вместо да освобождава творческите способности на ученика. В училището, както и във фабриката, има строго определени правила и процедури, които трябва да се спазват, необходима е дисциплина. А дисциплината пречи на свободното творчество. Учителите наподобяват работници на поточната линия, а учениците са продукта. Стандартните тестове и изпити на различни етапи от поточната линия са един вид качествен контрол. Звънецът обявява началото и краят на учебния/работния ден. В този вид схема, учениците биват уеднаквени, а от фабриките нищо оригинално не излиза. В училищата индивидуалността и нестандартното мислене биват подтискани за да се осъществи успешно преходът от днешните роби към утрешните.

Мая

Мая пее и танцува в гората на остров Гваделуп

„Цялото обучение и професионален тренинг представляват един сложен филтър, който отсява тези, които са независими, които разсъждават самостоятелно и които не умеят да се подчиняват, защото те са нефункционални за системата.“

– Ноам Чомски

И всичко това е така, защото така е планирано. Системата в която живеем може единствено да продължи да съществува, ако хората се стремят към материални блага и финансово подобрение. Системата се нуждае от хора, които да работят по цели дни, цял живот, за да могат да консумират продуктите, които самите те произвеждат. През това време, те нямат време за собствените си деца. Ролята на училището, както и на медиите, в тази схема е да оформи съзнанието на младите и да ги превърне в тълпа от идеални граждани- консуматори. Желанието да притежаваме нови, хубави и скъпи вещи, дрехи, бижута, къщи, коли се предава подсъзнателно от поколения на поколения. Учителите, които обучават децата ни с идеята да се стрямят към материални блага и богатства, го правят несъзнателно, защото те самите са тренирани по този начин. Това се е превърнало в съвсем нормално нещо. Но дали е нормално?

Мая

Мая се учи да кара сърф в Кабарете, Доминикански Републики

„Хората пристигат във фабриката и извършват една и съща напълно безсмислена дейност от осем до пет бе да задават въпроси, защото такива са изискванията на структурата. Няма надзирател или някой зъл човек, който ги кара насила да живеят безсмислен живот, просто структурата, системата го изисква и никой няма желание да се наеме с върховната задача да промени структурата, само защото е безсмислена.“

– Робърт М. Пърсинг „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“

Нормално ли е учебната програма да се съставя от група хора, които преценяват в този даден исторически, политически и икономически момент какво трябва да изучават децата ни, какво е „най-добре“ за тях и за обществото? И тъй като тази група от експерти не са в състояние да прогнозират реално какво ще се случи след 10 или 20 гоини, когато днешните деца ще са възрастни и ще си търсят работа, голяма част от нещата които децата учат се оказват напълно ненужни и ирелевантни. Колко от нас работят това, за което са учили? Според статистиката- около 10%. А колко от нас си спомнят по-голямата част от нещата, които са учили в основното училище и в гимназията? Аз лично си спомням само някои фрагменти. В класната стая от моето детство бяхме 30 деца- всички различни индивиди с различни интереси, идеи и капацитет, а учихме едни и същи неща, насилствено. В тази ситуация, реакцията на много от нас е блокаж. Развиваме омраза към определен предмет или наука, а много рзвиват омраза към училището като цяло. Колко деца, честно, обичат да ходят на училище? Вместо да се измъчваме с неща, които мразим и забравяме два дена след изпита, вместо да си губим времето в продължение на дълги години в класните стаи, е можело да научим нещо интересно и полезно за нас…

Мая

Мая с медуза на плажа в Барбуда

„Не тренирайте детето с насилие и грубост, а го насочвайте в зависимост от това, какво забавлява съзнанието му, за да можете по-добре и с точност да откриете гений в определена насока във всяко дете.“

-Плато

Хубаво е, че в много държави по света- САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, Кения, Мексико, Колумбия, Перу, Индия,Тайланд, Япония, Индонезия, Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Швейцария, Украйна и Англия- задочното обучение е признато като легална алтернатива на задължителното обучение. В Бългрия, както и в повечето африкански държави, Куба, Китай, Ел Салвадор, Гватемала, Тринидад и Тобаго, Бразилия, Албания, Беларус, Босня и Херцеговина, Хърватско, Гърция, Германия, Латвия, Лихтенщайн, Македония, Малта, Молдова, Сърбия и Швеция за съжаление, децата и родителите все още нямат този избор.

Там, където е разрешено, задочното обучение съвсем не е сложно и често дори не означава откъсване от системата. Съществуват пакети с учебници и инструкции, определят се дати за изпити и децата сами и с помощта на родителите си изучават същия материал, който изучават съучениците им в училище.

Мая

Мая по униформа в класната стая, в училището 🙂

Училището на децата-мореплаватели

По време на нашите плавания из Карибите срещнахме десетки семейства, чиито деца учеха задочно и се справяха отлично. В Гренада през месеците между юни и ноември се събира една от най-големите общности на крузъри в света, които чакат в този безопасен район да отмине сезонът на ураганите, преди да продължат да пътешестват из Карибите. Много от тези крузъри са семейства с деца, които учат задочно пътешествайки по света години наред. Те всички използваха различни индивидуални успешни методи и системи на обучение. Преди обяд тези деца са заети с учебници и тетрадки на лодките за по 2-3 часа, а след обяд са заети с изкачване на вулкани, сърф, разходки из музеи, гори и старинни крепости и гмуркане в рифовете, вместо висене пред мониторите в къщи. Нима тези деца са лишени от образование?

Деца-пътешествници, които учат задочно на лодки и обиклят света с родителите си.

Деца-пътешествници, които учат задочно на лодки и обиклят света с родителите си. Гренада

 Кирън Уитъорт 15 г. от ЮАР, катамаран Avatar

Кирън живее с родителите си и учи на борда на катамарана Аватар от 2012г. насам. Преди това е учил в нормално училище в Кейп Таун, Южна Африка в продължение на 8 години. Той сподели, че се е чуствал добре в училище с приятелите си, които сега му липсват. „Задочното обучение е по-самотно, но от друга страна се научих да бъда самостоятелен. Беше ми тежко да се разделя с приятелите си от училище, но сега поддържаме връзка през интернет.“

Кирън 15г.

Кирън 15г.

Кирън учи по американската задочна система CALVERT, която има интернет страница с инструктивни видео материали. След като ученикът се запише и закупи учебната програма за една година, получава пакет с учебници по пощата. До девети клас майката е тази, която оценява напредъка на детето, а след девети клас (или след втората година в гимназията) вече трябва да се полагат изпити през интернет. Предимствата на тази най-популярна американска задочна система са, че е призната от много университети в САЩ и в дуги държави и е достъпна за деца от цял свят. Кирън смята да продължи да учи, след като задочно завърши гимназия, в сферата на програмирането или за електронен инжинер. Основният недостатък на CALVERT е цената- между 1000 и 2000$ за година.

Кирън също така обича да рисува и да свири на китара.

Кирън

Кирън

Зои 11г. и Нина 7г. от ЮАР, катамаран Iza

Подобно на Кирън, Зои и Нина също са учили по програмата CALVERT в продължение на две години. Зое сподели, че е обича домашното училище, защото не е трудно, освен математиката. Зое също така обожава да мореплава. Любимото и място е Брзилия, където с лодката плавали по река Амазонка и видели розови сладководни делфини, прекрасни плажове и срещнали много мили и приятелски настроени хора. В момента двете сестрички все още живеят на лодката с родителите си, но вече са се установили за постоянно в Гренада. Родителите им работят, а децата посещават местното училище. „Моят любим предмет е науки, защото обичам да правя експерименти.- сподели Зои. – Не обичам математика. Също обичам история- винаги съм се интересувала от минали събития.“

Нина и Зое

Нина 7г. и Зои 11г.

Рафаел 13г. и Ксавие 11г. oт Квебек, Канада, яхта Rêve d’Océan

Тъй като френската провинция Квебек не предлага дистанционно образование (задочното обучение в Канада изисква учениците да са на територията на страната), Рафаел и брат му Ксавие учат по фрнеската програма CNED (Centre national d’enseignement à distance)– публична програма на министерството на образованието във Франция. Но също доста скъпа система, освен ако не е субсидирана от правителството, за което има определени условия.

Рафаел и Ксавие

Рафаел и Ксавие

Момчетата предпочитат този вид задочно обучение пред това да ходят на училище, защото, както казват те: им отнема много по-мако време да си научат уроците. Любим предмет на Рафаел е математиката, Френски му е най-малко любим. На лодката, братята сядат да учат в 9ч00 сутринта до към 11ч30 всеки ден от понеделник до петък.

.

.

В техният блог можете да прочетете (на френски) повече за това как момчетата (и майката) са се адаптирали към училището на борда на лодката и успешно са завършили първата година. Прочетете тук.

Меган 12 г. и Матю 14 г. от Канада, яхта Amelie 4

Меган

Меган

Меган учи с помощта на майка си (учителка по професия) по 3 часа на ден, 5 дена в седмицата по частната канадска програма за обучение The Phoenix Foundation Calgary, която следва училищната програма в Канада. И се справя фантастично. Преди живота на лодката, Меган е била 6 годии в публично училище в Канада. „Предпочитам задочното училище на лодката, защото така мога да се концентрирам по-добре. Най-много обичам науки. Обичам да правя експерименти и да разбера как работи всичко- машините и природата. Много е интересно. Не обичам история.“ -казва Меган. Но на лодката винаги се случват непредвидени неща и често училищните занимания се прекъсват или отлагат. Както когато китове се появили наблизо до лодката по време на плаване и в суматохата учебниците по математика се озовали зад борда… Матю, който има аутизъм също се занимава с говорна терапия и други упражнения. За него живота на море е истинско щастие, тъй като той обожава водата.

В техният блог можете да намерите (на английски) повече информация за училището на борда, както и пътеписите на 12-годишната Меган, написани от самата нея! Прочетете тук.

Меган и Матю

Меган и Матю

Мика 9г., Гор 6 1/2г. и Арбел 4г. от Израел, катамаран Del Max

Трите малчугана, които живеят и плават на катамарана Del Max от година и половина следват учебната програма и учат заедно с майка си по учебниците, които леля им изпраща от Израел. Преди това Мика и Гор са ходили на училище в Бостън, САЩ, където семейстото е живяло в продължение на 5 години. Децата могат да чеат и пишат на английски и на иврит и щом се приберат в Израел след няколко месеца ще продължат да учат в редовно училище там.

Мика, Гор и Арбел учат с помощта на майка си на борда на катамарана Дел Макс

Мика, Гор и Арбел учат с помощта на майка си на борда на катамарана Дел Макс

 

Любим ресурс за задочното им обучение е интернет сайта XtraMath.org . Мика обича да чете, най-вече Библията, където езикът е архаичен и е било трудно да свикне в началото, а Гор обича математика на i-pad. Малкият Арбел също си има книжки и образователни игри, където учи цифрите и буквите. На 4 години, той вече знае на изуст флаговете на повечето държави в света, особено на държавите, които вече е посетил.

4-годишният Арбел знае на изуст флаговете на повечето държави по света.

4-годишният Арбел знае на изуст флаговете на повечето държави по света.

 

 

Мая 10г. и Тайлър 8г. от Америка и Лаос, катамаран Four Coconuts

 

Мая и Тайлър вече една година учат на море. Преди това са били в нормално училище в Америка. Сега ползват задочната програма CALVERT. Още 2 години им предстои да учат по тази програма преди да се приберат на земя и да се завърнат към нормално обучение. Любимият предмет на Мая е четене и писане, а Тайлър обича география и книгите си за гръцките богове. И двамата мразят математика.

.

Тайлър и Мая на борда на катамарана Four Coconuts

Вече трета седмица и с радост мога да докладвам, че прекарваме по 2-3 часа на ден в учене. Хубавото е, че инкорпорираме местонахождението ни в учебната програма. Пример: тази сутрин Тайлър имаше 2 варианта за час по изкуство: 1) да изучава картичката от задочната програмата или 2) да отидем в галерия и да изучава изкуство там първа ръка. Като отидохме в галерията бях смаян, когато той седна и зачете брошурата за една от скулптурите в подължение на 20 минути.- споделя бащата.

Тайлър

Тайлър

Можете да прочетете повече за това как родители и деца са се нагодили към задочното училище на лодката в техният блог (на английски) тук.

 

 

Но срещнахме и такива деца и родители, които си бяха изработили и следваха собствени системи и методи на обучение.

 

Момичетата от катамарани Discovery и Day Dreamer

Момичетата от катамарани Discovery и Day Dreamer

 

Кейт 14г., Джак 6г., Джейси 11г., Джена 8г. от Канада, катамаран Discovery

Кейт, Джейси, Джена и Джак Алонсо пътешестват  заедно с родителите си от година и половина на борда на катамарана Discovery. Те не учат по никаква конкретна програма. Сами си организират учебните материли и уроци според интересите им. „Харесва ми повече задочното училище. Имам много приятели, които също учат задочно и взаимно се мотивираме. Задочното училище ми харесва, че мога да си организирам сама времето.“-каза Кейт. Любимият предмет на Кейт е музика. Тя може да свири на пиано, юкалеле, кларинет и обой и също така композира. Има много книги по теория на музиката, а в каютата и има музикални инструменти за цял оркестър. Също обича математика. Не обича да пише.

Кейт учи с майка си  Автор на снимката- Джон Алонсо

Кейт учи с майка си
Автор на снимката- Джон Алонсо

Децата бяха в публичната училищна система докато не се преместихме на лодката. Планирахме да пътешестваме само 1 година, но доста бързо решихме, че искаме да продължим години наред. Не знам колко години… Вече втора година живеем на борда и пътешестваме и ще продължим още 2 до 6 години. Като се върнем в Америка големите ще се запишат в гимназия, но малките ще продължавам да си ги уча аз, в къщи до гимназия.

Не следвам никаква учебна програма. Използвам най-различни методи и програми за всяко дете по отделно. Някои предмети като география, история и науки всички деца учат заедно. По математика и литература всяко дете е на различо ниво.

Ако останем повече от 2 гоини на лодката, Кейт ще се дипломира на лодката. В момента и планирам обучението за тази възможност.

Да организирам училището на лодката за 4 деца в различни възрасти и нива от детска градина до гимназия е най-трудното нещо, което съм правила до сега през живота си. Но не бих го заменила за нищо на света.- сподели Мишел, майката на Кейт, Джак, Джейси и Джена.

.

Джена, Джейси и Кейт

Максим-Еманюел 14г. и Тристан 12г. от Канада, яхта La Jeanoise

Максим-Емануел също предпочита задочното училище, защото и спестява време и защото и дава възможност да учи със собствено темпо и ритъм. Учи 7 дена в седмицата по 3 часа на ден. Любим предмет- науки. Обича химия-теория и практика. Също обича да пише и да превежда. Владее перфектно английски и френски. Най-трудна и е математиката… „Не съм по никаква програма. Купих си учебници от Канада и уча по тях. На лодката научавам повече, отколкото в училище, особено по науките. Лодката е най-големият ми учебен инструмент.“

.

.

Преди да тръгнем говорих с учители и купихме учебниците, които те ми препоръчаха, както и други книги, които ми се строиха интересни. За справка гледам учебната програма на Онтарио, Канада, за да сме сигурни, че децата получават необходимите знания, които получават децата в училищата, тъй като когато се завърнем в Канада те ще трябва да продължат обучението си в редовно училище. Наблягаме на математика, френски, английски, науки и история, а отделно работим и върху проекти и теми, които са от интерес за децата. Използваме енциклопедии и интернет сайтове. Децата също обичат музика. Тристан свири на китара, а Максим-Еманюел свири на пиано.  -сподели майка им.

Можете да прочетете повече за пътешествията на това семейство в техният блог (на френски) тук.

.

.

В Канада задочното обучение изисква детето да се явява на изпити на всеки 2 години в началното училище и всяка година в гимназията, за да получи диплома в края. Всяка провинция има различни изисквания. Но ако дете на пътешественици извън територията на страната пропусне няколко учебни години без да се явява на изпити и без да следва строго определена програма, както в случая на Максим и Тристан и на всички останали деца от Канада, които интервюирах, то има право да се завърне в учебната система когато и да е и директно влиза в съответния за възрастта му клас, без приравнителни изпити. Учителите наблюдават прогреса и знанията на детето като от близо през първия семестър след завръщането му и ако има проблем с нещо го задължават да вземе допълнителни класове- по математика например, за да навакса пропуските. Или го връщат един клас назад. Ако се окаже, че детето е научило повече от съучениците си то има право на изпити, след което може да се придвижи напред в класовете.

 

Тед 12г. и Робърт 9г. от Ирландия, яхта Millfort II

Момчетата следват не особено стрикто британската програма, тъй като е лесно да намерят информация през интернет за учебната програма на Великобритния. Но, както обясни майка им, те гледат да покрият изискванията за математика и английски за всяка година и ако децата проявят интерес към нещо извън програмата веднага се фокусират върху това. Например, когато се наложило да разглобят и поправят вятърният генератор превърнали процеса в урок- как работи и как произвежда електричесто, а после имали и урок за другите източнии на енергия- добри и лоши.

.

Сутрешно училище в ресторанта на марината

 

Ема 15г., Анна 13г. и Сара 11 г. от Аляска, катамаран Day Dreamer

Момичетата от катамарана Day Dreamer- Ема, Анна и Сара никога не са посещавали училище, въпреки че не винаги са живяли на лодка. Убежденията на родителите им срещу учебната система и системата като цяло са доста радикални. Споделят мнението, че ходенето на училище е вредно за децата. Не следват фиксирана учебна програма. Майка им подготвя материали, които намира в безплатни интернет сайтове, след като проверява официалната американска учебана програма за всяко ниво и какви са изискванияте. Тя събира и подготвя учебните материали за дъщерите си, оценява ги и попълва документ с оценките им за всяко ниво, който се одобрява като официален транскрипт в американските колежи. Така момичетата могат да се запишат да учат в университет без изобщо да са ходили на училище и без да са се явявали на ниакви приравнителни изпити. Много американски колежи приемат с предимство такива деца-пътешественици, защото те мислят извън матрицата и допринасят за културното разнообразие в колежа.

Ема, Анна и Сара

Ема 15г., Анна и Сара

„Имаме определено количетво уроци за деня. Като ги свършим сме свободни да си играем. Може да отнеме 2 часа, може да отнеме 5 часа.“-разказва Анна. Тя обича най-много изобразителното изкуство и да пише съчинения. Също обича да чете. Любимата и книга е Властелинът на Пръстените. „След 4 години ми липсват снега и леда. Искам да се запиша в колеж и да следвам изкуство или право. Обичам да споря и татко казва, че споря добре.“

Сестра и Сара обича чужди езици, учи германски. Не обича математика.

 

Юлия и Карлос, от Германия-Нова Зеландия, катамаран Cool Change

Юлия и Карлос се занимават с математика, писане, четене и всичко останало следвайки ориентировачно американската програма CALVERT, като използват учебниците от програмата както и материали, които майка им подготвя през интернет сайтове. Майка им е убедена, че децата трябва да учат само неща, които са им интересни, без да се насилват и без значение с какво темпо и на какво ниво са.

Независимо по каква причина сте избрали задочното обучение, знайте, че като родител-учител трябва да сте съзнателни, дисциплинирани и посветени, за да може децата да ви възприемат в ролята на учител и да поемат отговорността. Децата ми научават нови неща ежедневно- животът е училище. Всеки, когото срещнем е учител и ако се възползваме от всчяка ситуация можем да превърнем предизвикателствата на живота във възможности. Няма грешки, само стъпки по пътя към нашето дълбоко разбиране на живта. Промените, които искаме да видим в този свят трябва да започнат в сърцата и домовете ни. -пише майката на Джулия и Карлос.

За повече детайли как протича училището на борда на Cool Change прочетете статията „Съзнателна дисцилина и задочно обучение“ (на английски) в техният блог тук.

Юлия и Карлос

Юлия и Карлос

 

Учебната програма на Мая

След две години извън системата, след като говорих със всички тези и много други деца и техните родители, след дългият ни разговор на борда на катамараните Day Dreamer и Cool Change, слад като изслушах куп разкази за деца-мореплаватели постигнали високи академични успехи- днешни океанолози, еколози, научни изследователи, учители, артисти и след като случайно попаднах на блога на яхта Yacht Mollymawk, където прочетох някои от най-вдъхновяващите статии, които някога съм чела на тема „образование“, най-сетне осъзнах какъв вид обучение за Мая съответства на нашият начин на живот, на нашите интереси и убеждения и на нашата специфична ситуация.

Реших, че подоно на много други деца-мореплаватели, Мая ще учи това, което и е интересно и което е свързано с района в който се намираме и със света, който я заобикаля, плюс математика. Организирахме си лична персонализирана учебна програма, разделена на няколко основни предмета, като уроците от рзличните предмети са често свързани: математика, литература- четене и писане , испански език и енциклопедия. Възнамеряваме след време Мая да положи приравнителни изпити, които да и подсигурят документ (диплома) за нивото, което е достигнала и да и предоставят възможността да продължи образованието си, ако има желание. Но все още не се знае към коя държава- това ще е може би неин избор.

Мая

Мая решава задачи на лодката край остров Гваделуп

Математика

Математиката не е любимият предмет на Мая, но това не означава, че не се справя отлично. Просто понякога ми е трудно да я убедя да седне и да отвори учебника. Учебника представлява една дебела книга за пети клас, която купихме от книжарница в Тринидад. Разделен е на секции и покрива огромно количество материал, и най-вероятно на Мая ще и трябват поне две години да го свърши. Разделите, които включват обяснения, упражнения и тестове, са:

 -Умножение
– Деление
– Мерки-линейни, тегло
– Дроби
– Десетични дроби
– Проценти
– Пропорции
– Неравности
– Квадратен корен
– Графики
– Геометрични трансформации
– Пътуване- път, скорост, време
– Видове триъгълници
– Ъгли
– Паралелни и перпендикулярни линии
– Симетрия
– Обем
– Мрежи и солиди
– Куб и кубичен корен

.

.

Понякога разнообразяваме задачите със „забавна математика“ и си организираме математически игри, колажи и други по-весели занимавки. Например, като учихме как се намира лице на правоъгълник, организирахме забавна задача, където Мая имаше зададени размери в милиметри и сантиметри и се търсеха лицата или страните на няколко правоъгълника. След което, трябваше да изреже получените правоъгълници от разноцветни хартии и да ги сгъне във формата на пощенски пликове. Пликовете се получиха с различен размер, така че всички се събраха един в друг. Мая остана много доволна и дни наред продължи да прави пликове.

Понякога, когато ни предстои нов и труден материал, Мая си взима няколко дена ваканция от математиката и после постепенно започваме трудните задачи с 10-15 минути на ден, докато ги овладее и станат лесни. Най-важното е да не намразва предмета и да напредва със своето темпо.

 

Мая учи на брега близо до котвеното в Чагарамас, Тринидад

Мая учи на брега близо до котвеното в Чагарамас, Тринидад

Литература

По литература четем и пишем съчинения на ангийски. За теорията по съчинения ползваме един учебник на английски закупен в Тринидад, който ми хареса с това, че показва как да се съставят изречения, параграфи и текстове с пояснения, примери и упражнения. Разделите включват:

– Изречението- разширено изречение, комбиниране на изречения, фрагменти, ненужни думи, неправилни изречения
– Параграфът
– Описателен текст- как да описваме звук, миризма, вкус, докосване, форми, размери
– Описателни текстове- хора, места, въображаеми места, чуства
– Тълкувателен текст- информация и обяснение, процес, дирекции, причина и резултат, съпоставяне и контрастиране, обяснения и причини
– Повествователен текст -планиране на истоията, развиване на историята, диалог, анекдот, мистериозни истории, страшни истории
– Убедителен текст- писмо, реч, реклама, репортаж
– Писане на писма- бизнес писма, извинителни писма, оплаквания
– Писане на факти и мнения
– Сравнителни текстове
– Творческо писане- дневник, лично мнение, биография, автобиография, реч
– Поезия

.

.

Мая обича да пише съчинения. Според урока, пише параграф или текст, като темата я измисля сама или трябва да избере от няколко теми, които аз и задавам. Понякога пише за местата, които посещаваме. Понякога преработва съществуващ текст, понякога прави преразкази на текстове, които е прочела. Любим автор и е Роад Дал, написал ‘Чарли и шоколадовата фабрика’, ‘Матилда’, ‘Джеймс и гигантската праскова’ и др. Също обича детските книжки от поредицата на Джеронимо Стилтън. Когато пътуваме винаги посещаваме местната марина и проверяваме дали има библиотека за обмяна на книги. Това е една чудесна традиция при крузърите. Намираме невероятни книги понякога, прочетени и оставени от хора, които нямат много мястно на лодките си. Много от книгите са свързани с приключения по море, но има и доста класическа литература от световно известни автори. Намират се книги на различни езици, както и много детски книги. Така не ни се налага да купуваме нови книги.

Мая дори вече има една публикувана статия в месечният карибски вестник Карибски Компас озаглавена „Моето училище не е сграда“. Преведената на български статия (от Мира) можете да намерите тук.

 

Мая се гордее с нейната статия във вестник Карибски Компас

Мая се гордее с нейната статия във вестник Карибски Компас

 Испански

Другият основен предмет, който избрахме е испански език, тъй като плаваме в региони, където има много испаноговорящи народи. (Мая вече владее перфектно английски и френски и български говоримо). Посетихме Куба, Мексико, Гватемала, Доминикански Републики, Пуерто Рико- все държави, където се говори испански. В Гватемала Мая се записа за два месеца в местното училище и за кратко време научи основите на езика. В момента продължаваме, като четем приказки на испански, които намирам в интернет, както и статии от вестници и списания. Също така намерихме учебник за 0.50$ в магазин за втори употреби в Пуерто Рико- история за 5 клас на испански, точно в момента, в който по история правехме проект за цивилизацията на Маите.

Учебник по история за пети клас в Пуерто Рико (на испански)

Учебник по история за пети клас в Пуерто Рико (на испански)

Самата аз владея испански, учих го като втора специалност в университета Конкордия в Монтреал и затова мога да помагам на Мая. Не я тормозя с граматически правила все още, просто я карам да чете на глас и вадим непознати думи. Понякога я карам да преразкаже приказка прочетена на испански писменно, на английски. И не винаги провеждаме уроците на лодката. Веднъж бяхме в един магазин в Пуерто Рико и докато чакахме Иво да избира материали за лодката, ние с Мая прочетохме статия от местен вестник и подчертахме и преведохме непознатите думи. Но най-хубавото е, че има възможността да учи в държава, където се говори езика. Слуша го по улиците, по радиото в автобуса, чете надписите в магазините и на опаковките на храните, които купуваме.

.

Приказка от Братя Грим  на испански

 

Енциклопедия

И последният основен предмет е Енциклопедия. Така го нарекохме ние, защото започнахме с един единствен помощен материал и това разбира се беше детска илюстрирана енциклопедия, която намерихме изхвърлена във Ванкувър преди години. Разделихме този предмет на История, География и Науки и редуваме уроците. Историята е любимият предмет на Мая.

.

.

Мая си избира темата, която и се струва интересна, като условието е да е свързана с района, в който се намираме или с нещо, което ни засяга. Започнахме с историята и географията на Канада и продължаваме с карибкия регион, където плаваме вече година. И тъй като посетихме района на Юкатан и древният град на Маите- Тулум в Мексико, както и Гватемала- държавата с най-много оцелели потомци на древните Маи, а и защото носи тяхното име, сега учим за тях от един интернет сайт за деца, който открихме преди няколко месеца и който се оказа безценен ресурс за децата в основно училище ducksters. com

Плановете на уроци за цивилизацията на Маите

Плановете на уроци за цивилизацията на Маите

По науки вече разгледахме всичко за океаните и моретата, за климата, времето и метеорологичните условия, за вятъра, облаците и въздушното налягане, – все неща полезни да се знаят от всеки мореплавател. За „домашно“, Мая имаше проект- да направи таблица, където да вписва температурата, атмосферното налягане (от инструментите на лодката) и метеорологичните условия в продължение на седмица, като накрая впише изводи за връзката между промените на въздушното налягане и промените в метеорологичните условия, които наблюдава.

.

.

В Барбадос посетихме две уникални пещери. Обратно на лодката имахме урок за пещерите от енциклопедията, и всичко, което Мая прочете го свързахме с изживяното и видяното в пещерите. В Гренадините плувахме с морски костенурки. Обратно на лодката, заедно с нейната приятелка Джулия, имахме урок за морските костенурки от една книжка, която Джулия донесе. В Монтсерат, в Мартиника и в Гваделуп посетихме вулкани. В Пуерто Рико, Ст Китс, Доминикански Републики, Куба посетихме старинни крепости и колониални градове. Навсякъде, където отидем се разхождаме из горите. Посещаваме музеите. Всичко това са уроци директно от света. Да не говорим за различните народи и култури, за това, че от първа ръка Мая вижда как живеят хората по света, каква музика слушат, какво ядат. Като всички деца, тя е любопитна и бързо попива нови неща, не толкова от книги и учебници, колкото от света наоколо. Фактът, че срещаме много и различни хора също играе положителна роля за образованието, както на Мая, така и на всички нас- всеки човек разнообразява и допълва знанията ни с новата информация, която ни предава. Да, светът е едно голямо училище и всеки срещнат е учител. Колкото повече пътува човек, толкова по-богати са неговите знания. За едно дете пътешествията са несравними с нито едно учебно заведение. Може би Мая не учи същите неща със същото темпо като децата в училищата, но нещата които ги учи са и интересни и ги помни завинаги.

.

.

 

Но освен, че научават огромно количество неща от първа ръка за света около тях, децата-пътешественици се научават да уважават и опазват околната среда. Всички деца отгледани в морето, чието ежедневие е свързано с метеоролигичната прогноза, чийто дом (лодката) се движи с помощта на вятъра и си произвежда собствената електроенергия с помощта на слънцето, където сладката вода е в лимитирано количество и трява да се съхранява, където събирането и изхвърлянето на боклука е сложен процес, където поради ограниченото пространство се ограничава консумеризма, са много по-информирани и много по-съзнателни спрямо околната среда и нейното опазване.

Мая и Юлия

Мая и Юлия- знаят повече за морските звезди, отколкото децата, които са чели за морските звезди в учебниците…

И не на последно място- едно от мнгобройните предимства на корабното обучение е, че децата си изграждат ценностната система според това, на което ги учат собствените им родителите, а не случайни непознати хора. Но за съжаление системата е устроена така, че в днешно време майките са принудени да оставят децата си в ясли и детски градини, за да ходят на работа и времето, което прекарват с тях е минимално. А в тази крехка възраст възрастните имат огромно влияние за умственото развитие и възпитанието на децата. Децата попиват информацията и копират държанието на възрастните около тях. За съжаление, днес лелките в яслите, а не родителите, са тези, които възпитават децата.

Мира в ролята на учителка и Мая в ролята на ученичка

Мира в ролята на учителка и Мая в ролята на ученичка

Виктор винаги е бил с нас, независимо през какви трудности сме минавали и въпреки, че дойде време да се отдели той си тръгна от тук с багаж от знания, идеи и убеждения, които ние сме му предали с годините; знания, идеи и убеждения, които продължаваме да предаваме на Мая: да третират околните с респект и да не дискриминират никого на базата на раса, религия или националност; да не замърсяват околната среда; да уважават животните и растенията; да пестят природните ресурси, независимо от обстоятелствата; да не се стремят към скъпи вещи; да рециклират колкото се може повече, включително дрехи, вещи и мебели; да не се превръщат в роби, работещи в системата; да се задоволяват с малко; да бъдат самостоятелни и да не разчитат на чужда помощ- да постигнат мечтите си с цената на собствените си възможности и усилия.

Безплатна йога за деца живеещи на лодки в Гренада- вместо физическо

Безплатна йога за деца живеещи на лодки в Гренада- вместо физическо

Мая и Зои си организираха самички урок по изобразително изкуство

Мая и Зои си организираха самички урок по изобразително изкуство

Мая с приятелки в Антигуа

Мая с приятелки на остров Антигуа

Клуб на младият читател организиран от майките на децата в Гренада

Клуб на младият читател организиран от майките на децата в Гренада

Нойял, София и Мая в народни носии по време на националният празник на Гватемала

Нойял, София и Мая в народни носии по време на националният празник на Гватемала

Урок на тема "Изкуството и околната среда"

Урок на тема „Изкуството и околната среда“

Мая учи на кея в Тринидад

Мая учи на кея в Тринидад

Блогове на семейства, чиито деца учат задочно на лодки

 

Не всички семейства с деца-мореплаватели пишат блогове. Тук са пубикувани и ще бъдат добавяни линкове към блоговете на семейства с деца-мореплаватели. Целта е да споделим възможно най-много опит и информация за този начин на живот и обучение. Ако вие сте едно от тези семейства и искате блогът ви да бъде добавен тук, свържете се с мен в коментарите тук или във фейсбук.

Yacht Mollymawk -английски (невероятни!)

Sailing Amélie-английски

Sailing adventures on Cool Change 47-английски

Marsden Family’s Great Adventure-английски

La Jeannoise– френски

Rêve d’Océan-френски

Sailing Totem– английски

Homeschool Ahoy-английски

 

Нина, яхта Иза

Безплатни интернет ресурси за задочно обучение

 

studdyladder.com

ducksters.com

math-drills.com

homeschoolmath.net

commoncoresheets.com

superteacherworksheets.com

sciencekids.co.nz

famouspeoplelesson.com

discovery-education.com

mathisfun.com

xtramath.org

ontario education

 

Тук ще бъдат добавяни периодично интернет сайтове с учебни ресурси. Ако искате да споделите вашият опит със задочно обучение или да добавите линк, моля свържете се с мен в коментарите тук или във фейсбук, където можете да изпратите линковете.

Благодаря на всички, които взеха участие и помогнаха за написването на тази статия!

 

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , . Bookmark the permalink.

20 Responses to Училище на лодката

  1. Toni says:

    Това е свобода ! Бих го написал с главни букви, но ще прозвучи по друг начин.
    Всъщност освен всичко друго , това показва, че сте отговорни родители !

  2. Искрен Иванов says:

    С изключение на някои базови познания като четене, писане и смятане, всичко останало трябва да е свободно избираемо и децата да се профилират всяко индивидуално според интересите и възможностите. За целта системата на образования трябва коренно да се промени, събирането на деца по класове и училища прави невъзможно индивидуалното профилиране, част от обучението трябва да се извършва дистанционно, именно заради индивидуалното профилиране, примерно за някои науки може да има малко желаещи в дадено училище или пък да нямат нужния преподавател. В Австралия са много напред в това отношение, там дипломите се вадят обикновено за 2 пъти по кратко време, отколкото в други държави, именно защото не учат излишни неща. Вие няма ли да ходите към Австралия, Океания, големия бариерен риф, има много за разглеждане в тази част на света, стига сте се лутали в бермудския триъгълник, или се изгубихте 😀

  3. бопа says:

    ХУбава публикация. Загърбихме телевизора и четохме (на смени, много дълго :)) за Вашите усещания за образованието на бъдещото.
    допадащо.

    • lifenomadik says:

      Радвам се, че сте загърбили телевизора 🙂 Знам, малко се улях с писането, ама исках да дам примери и с други деца и с уроците и стана цял роман 🙂 Поздрави!

  4. Илияна says:

    Голямо благодаря за прекрасната статия! Образованието на децата има нужда от развитие и усъвършенстване, а именно всеотдайните и ангажирани родители са в основата на промяната. Необходимо е конвенционалното образование да има алтернатива и вие сте чудесно доказателство за това. Неоспорими са безбройните преимущества в начина ви на живот, с които предизвиквате искрената ми завист и възхищение. Защото макар и да подкрепям напълно избора ви, номадството не е за мен. Така както и домашното образование не е за всеки. Въпреки многобройните си недостацъци, макар и много бавно, стандартната образователна система се трансформира под влиянието на великолепни професионалисти, каквито несъмнено съществуват. Макар и малцинство, тези хора успяват да направят разлика заедно с родителите като вас и всички останали посветени на идеята за едно по-добро образоване. Домашното училище не бива да се противопоставя на класическото, те си имат своето място с предимствата и недостатъците си в многообразието на живота.

    • lifenomadik says:

      Илияна, благодаря ти за този чудесен коментар! В системата, в която живеем и работим, конвенционалното училище безспорно е необходимост. Родителите ходят на работа, а децата- на училище. Най-радикалната идея е, че самата система, която принуждава родителите да се отчуждават от децата си в тази ранна възраст (децата на 6-7 годинки би трябвало да се занимават с родителите си и да попиват информация от тях, в зависимост от стандартите и идеите на родителите, независимо, че някои учители са прекрасни). Децата от много малки си изграждат ценностна система в зависимост от информацията, която получават у дома, в училище, от хората които срещат и от мониторите (телевизия, компютри) и трябва да се внимава, защото ми се струва, че в днешно време самата ценностна система на обществото като цяло е неправилна, даже ужасна- да купуваме повече, за да се произвежда повече, за да върви икономиката! Ами ресурсите? Ами природата? Като цяло децата, а и ние възрастните биваме тренирани и индоктринирани от медиите и от училището за този определен консуматорски начин на живот. ПОнякога виждаме алтернативи, но те са като нещо далечно и недостижимо- хубаво е, че ги има, но не ни засягат лично. Ние си продължаваме по старому, защото така е устроен светът. Но дали е така?

      Права си, че домашното образование не е за всеки, но в някои държави поне е легална опция. Но ми се струва, че е нужна драстична реформа в училищата, с наблягане на индивидуалността и развитие на творческите способности на децата. Повече свободно-избираеми, повече разнообразие, по-малко стрикна дисциплина и уеднаквяване, по-малко стрес.

      Но аз написах тази статия не със цел да търся реформи, а за да обясня на тези, които ни питат непрекъснато: „А как учи Мая? Как ще си вземе диплома?“ какво точно мислим по въпроса за образованието и как се справяме с училището на лодката.

      По същият начин не сме съгласни със системата или матрицата, както я наричат, но вместо да се опитваме да я променим или да организираме революция, което би било една епична достойна и най-вероятно безсмислена борба, ние просто се измъкнахме с лодката и се спасяваме по самоединично.

      Не твърдя, че всички трябва да тръгнат из света с децата си, нито, че всички деца трябва да си учат у дома, наистина този начин на живот не е за всеки. Просто защитавам нашето индивидуално решение, след като много хора ни обвиниха, че сме „спрели детето от училище“.

      Повечето деца на лодки, както се вижда от примерите, се опитват да се придържат към системата и са само временно на „ваканция“. Родителите им правят всичко възможно те да не се различават по образование с децата в училищата и след 1-2 години се връщат обратно в системата. Но има и такива, които не са съгласни с днешното образование в училищата и се стремят към по-добро. Те са малцинство, но те са тези, които ни вдъхновиха.

      Напълно съм съгласна, че “ Домашното училище не бива да се противопоставя на класическото, те си имат своето място с предимствата и недостатъците си в многообразието на живота.“- много хубаво казано! Колкото повече варианти и избор имаме, толкова по-добре! Разнообразие и индивидуализъм. Всеки да си намери какво му пасва.

      И последно(нам, че много пиша…)- има прекрасни учители, които са ни променили живота и на които дължим толкова много, има и ужасни учители, които също са ни променили живота…, има и посредствени учители, които са ни загубили времето. Представете си детето да може да си избира учителите! Или родителите да имат този избор! Защо не?

      Спирам да пиша…цяла книга стана…

      Поздрави и ще се радвам да чета мнението ти и в бъдеще! Благодаря ти!

  5. Валя Митева says:

    звучи много интересно, и сигурно е много забавно за децата, напомнят ми за „Пипи дългото чорапче“. Имам един въпрос, не разбрах от къде родителите на тези деца имат приходи, за да си позволят да пътуват по месеци из света. Бих била много доволна ако някой ми направи една малка проста аритметика, колко пари ще ми трябват за да започна и аз да се поготвям за такова пътуване ( лодка/яхта и всичко необходимо за пътуване) и колко ще ми струва на ден. Ще чакам отговор на най-важният ми въпрос – от къде да намиря тези пари? Като съм на пристан, ще трябва ли да поработвам или всичко е една голяма ваканция, за която трябва да намеря някой да ме спонсорира. Благодаря ви предварително.

    • lifenomadik says:

      Това е другият основен въпрос, даже е на първо място преди въпроса за училището- от къде пари?

      За да си купиш яхта и да си я оборудваш и после да плаваш насам-натам без да работиш месеци и години наред ти трябват $$$. Не става от днес за утре- харесва ми идеята- тръгвам! Ние работихме 10 години като луди, спестявахме (в Канада, не знам в България как става) и накрая си продадпхме къщата, колата и всички мебели, за да си купим лодката и т.н. Всичко това е описано в блога.

      Другите семейства също голяма част от тях са си продали къщите, дори и когато заминават само за 1-2 години. Продаваш си къщата-купуваш си лодка. После си продаваш лодката и си купуваш къща. Манталитета на Американците е по-различен от българския; за тях къщата е временна и може да се сменя периодично. За българина къщата е нещо вечно, непродаваемо и непоклатимо, от тухли и бетон.

      И така, моят съвет е: Започвай да спестяваш яко и след десетина години, може и повече, зависи колко спестиш, ще стане 🙂

      А за спонсори- добра идея е да си намериш и спонсори. Успех!

  6. Мая Сотирова says:

    Мира, прекрасна статия, прочетох я с голям интерес и споделих с приятели, защото наистина положението в бг образование ескалира (тежка и сложна програма с куп учебници, исторически лъжи и омаловажаване на турското робство напр. и др.) и много хора се питаме защо си го причиняваме – зубренето на огромно количество материал, който бързо забравяш и няма как да използваш. Много се впечетлих от предмета Науки и как допада на всички деца, защото нещата се показват на практика, а не само на скучна теория.
    Възхищавам ви се и съжалявам, че все още нямам смелостта да живея подобен истински живот!

    • lifenomadik says:

      Благодаря ти за този чудесен коментар! Оказа се, че в България задочното полекичка е стартирало, което е добра новина. Надявам се училищната система да се подобри, но това, което би ме радвало най-много е децата и родителите да имат повече избор от страна на домашно училище и свободно избираеми предмети, както и уроците да са интересни и придобитите знания да не са просто временни неизползваеми факти, а ценна и полезна информация прилагаема на практика.

      Поздрави!

  7. Цветомира says:

    Здравейте,
    статията е прекрасна и с голям интерес следя всяка нова статия в блога ви. Напълно подкрепям идеята за задочното образование у дома особено в ранна детска възраст. Но възниква следния въпрос, който е свързан с това, че сте постоянно на път- децата постоянно се запонават с нови хора завръзват приятелства, но тези приятелства няма как да продължат на живо. Разбира се поддържат се контакти през интеренет, но няма как да развиеш качествено едно приятелство само през екрана. А смятам, че на човек, освен всички учебни знания, са му необходими и социалните знания как да общува и да изгражда връзки с хората около него било то приятелски, интимни, професионални. В тази връзка въпросът ми е, ако мореплаването продължи твърде много години, не се ли лишават децата да научат тези умения за общуването и съжителството с други хора и няма ли опасност да се превърнат в отшелници? И може би въпросът ми трябва да бъде формулиран по-скоро как се справяте с този минус на мореплаването?

  8. иво иванов says:

    Здравейте и от мен. От близо година Ви следя, живея с жена ми и двете ми дъщери в България вече 8 години. пътуваме на планирани екскурзии до Турция,Гърция,Испания и т.н.
    Преди живеехме в Испания и по точно аз … но по някаква причина се озовахме пак в България. Живота ни тук се върти точно както го описвате … в консуматорската система.Няма нужда да обяснявам точно на Вас какво имам в предвид.Имам огромното желание да се откъсна от този омагьосан живот…понякога си мисля че съм извън него и се надблюдавам отстрани и немога да повярвам че това съм аз …. супер странно хехехе. По пирнцип съм решителен човек и наумя ли си нещо не се спирам пред нищо ….докато не се роди първата ми дъщеря..край с лудите мечти като че ли се пречупих и влязох в общоприетите релси и така до ден днешен(да не говорим след като се роди и второто ни дете). Винаги съм смятал че не въпрос на пари и не всичко е пари Вие ми го доказвате с всяка статия която пишете. Лошото в моя случай е че човека до мен не е на същото мнение и неможе да излезе от матрицата и наложените норми от съвременното ни общество и не мога да се преборя с нея и хората около мен. Жалко нали.както и да е пак ще Ви пиша Поздрави специални на АДАША мисля че ще си паснем страшно…и на добър път..МНОГО ВАЖНО НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ОТ МЕЧТИТЕ СИ И ОТ ЦЕЛИТЕ КОИТО СТЕ СИ ПОСТАВИЛИ МОЛЯ ВИ.

    • lifenomadik says:

      Здравей Иво! Благодаря ти за това така мило и искрено писмо. Наистина, за много хора живота става доста сложен след като имат семейство и особено деца и най-вече, ако не са на едно и също мнение по основните въпроси…Но не винаги децата са причина да спреш да следваш мечтите си. На нас никога не са ни пречили или спирали да правим това, което сме решили, въпреки че определено е по-трудно. Раздялата със сина ни Виктор беше трудна и винаги ще ни липсва и това е цената, която платихме за да продължим да си следваме мечтата. Иначе, ако си пътешественик по душа, а жената има други идеи за живота, може да се стигне до компромисен вариант, така че и двамата да сте доволни в един момент или друг. Не е задължитело да предприемеш такава драстична крачка като нас, за да живееш пълноценно, природосъобразно и по-малко консуматорски и от време на време да пътешестваш! Пожелаваме ти много здраве и радостни емоции, успехи в плановете и сбъднати мечти! Не се предавай и не спирай да мечтаеш; търси варинати!

  9. Таня says:

    Възхищавам ви се! За избора, за умението да поемате отговорност, за последователността, с която преследвате мечтите си, за начина, по който общувате с децата си и ги учите на свобода. Успех!

  10. Maria says:

    Zdraveite,
    Mnogo e motivirashto che sledvate mechtite si. Sushto i tiova che vse pak imate hora kakto izglezda koito vi pomagat s golemia vi sin da zivee s tjah. Az ot 11 g sum v Quebec i dosega oshte ne sum sreshnala istinski prijateli. Siguna sum che e mnogo lichno i che vse pak gi ima, no potunali v individualizum i v trapovete na sistemata, horata gi e strah dori da si pomagat edin na drug strah gi e da otvorjat vratata za prijatelstvo ili da si pogovorjat. Doshli ot BG v tursene na svoboda na zapad, nie se chuvstvame po-ogranicheni ot vsjakoga. No javno istinskata svoboda e da prekrachish sistemata.
    vi mnogo shtastie!

    • lifenomadik says:

      Здравей Мария,
      Не е лесно да срещнеш истински приятели. Но според мен като имигранти, приятелите извън родината са още по-сплотени. С нашите приятели в Квебек бяхме повече от семейство, помагахме си и разчитахме едни на други за всичко, включително и за сина ни. Прекрасни хора. Надявам се и вие да срещнете хубави хора, за да не се чуствате зле толкова далеч от родината… Наистина приятелите са адски важни за емигранта. Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me