Монсерате, Ел Дорадо и Музея на Златото в Богота

Монсерате

Втория ден от посещението ни в Богота започна с извънредно стръмното изкачане на връх Монсерате, 3152м.- един от символите на Богота.

Monseratte, Bogota

Monseratte, Bogota

В ранните години на 17 век върхът се превръща в любимо място за католически пилигрими и през 1650г. започва строежът на храм, който днес посреща стотици поклонници и посетители ежедневно. Освен 3-километровата пътеката, до върха може да се стигне и посредством въжена линия, но изживяването не е същото, а и не е безплатно. Да се качиш пеша е традиция и доста изморително предизвикателство. Има спортисти, които тичат нагоре, набожни поклонници, които пълзят до върха на колене, както и многобройни местни и чуждестранни посетители, като нас, които се придвижват бавно и на почивки. Но нямаше как, изкачването на Монсерате е почти задължително. Да посетиш Богота и да не изкачиш Монсерате е все едно да посетиш Париж и да не се качиш на Айфеловата кула.

.

.

След два часа потене и прединфарктно драпане, най-сетне и ние изкачихме Монсерате. Обещахме си, че повече никога няма да го направим. Денивелацията е над 500 метра и въпреки, че пътеката е широка, павирана и със стъпала (а и ние обичаме да се катерим из планиините), това се оказа една от най-изморителните и трудни „разходки“. Но усилията ни бяха възнаградени с чуство на победа щом стигнахме върха и с прекрасна незабравима гледка.

Мая срещна лама по пътя към Монсерате

Мая срещна лама по пътя към Монсерате

От върха, столицата в нозете ни приличаше на безкрайно езеро от керемидени покриви разлято между склоновете на заобграждащите го планини.

Изглед към Богота от връх Монсерате

Изглед към Богота от връх Монсерате

Освен църквата, горе има и симпатичен ресторант с прекрасен изглед насред градини от едри високопланински цветя и стари дървета, където пихме традиционен горещ шоколад.

Мая пие горещ шоколад на връх Монсерате

Мая пие горещ шоколад на връх Монсерате

Слизането беше не по-малко болезнено за мускулите и ставите ни, но доста по-бързо, без толкова много почивки, така че до обяд бяхме обратно в града, насред шумутевицата от коли и тълпите от забързани хора. И въпреки, че краката ни боляха страхотно, след кратка почивка и обяд в едно малко ресторантче, където ни сервираха популярния местен деликатес- супа Ахиако, намерихме сили за още едно незабравимо мероприятие.

Мая хапва супа Ахиако (гъста пилешка супа с 4 вида картофи и специфични подправки)

Мая хапва супа Ахиако (гъста пилешка супа с 4 вида картофи и специфични подправки)

 

Ел Дорадо

Дълбоко в планините на една далечна непозната земя, в храм построен в центъра на голям град, живял синът на могъщ владетел. Той притежавал зрението на прилепа и мъдростта на орела, а във вените му течала силата на ягуара.

Наближавал денят на неговата трансформация. Уединен в мрачния корем на свещената пещера дни наред- дни, които се превърнали в една безкрайно дълга нощ, без светлината на Слънцето, без сол и без жена, той се подготвял за върховното си превъплащение.

В деня на церемонията, шаманите от големия град се събрали край свещеното бездънно езеро, където живяла водната богиня владетелка на Долния Свят. Напалили огньове от дървета и смола, чиито кървави пушаци скоро погълнали слънцето. На голям сал украсен с разноцветни пера от незнайни птици и скъпоценни камъни- зелени и сини като водите на езерото, натоварили най-изящните украшения и фигурки изработени от чисто злато. А тялото на пещерния принц покрили от главата до петите със златен прах.

Сложили златния принц върху сала, а в краката му натрупали златни украшения и есмералди- дарове за подводната богиня, владетелка на Долния Свят. Четримата най-могъщи шамана накичени с тежки гривни, корони, обици и гердани от злато застанали изправени в четирите края на сала. Когато достигнали центъра на езерото настанала гробна тишина. Тогава, позлатеният принц започнал да изпраща щедрите дарове един по един в бездънното езеро- порталът на отвъдното, обиталището на владетелката на Долния Свят. Четиримата най-могъщи шамани сторили същото.

Щом салът се завърнал обратно на брега, принцът се потопил в езерото и измил златото от кожата си. С песни, с музика и танци, хората от големия град посрещнали новия всемогъщ владетел- Ел Дорадо.

.

.

 

Историята за позлатения принц и езерото пълно със скъпоценности дава началото на легендата за Елдорадо- град от злато скрит дълбоко в джунглите на неизследвани земи, бленуван и напразно издирван от испанските конквистадори през 16 и 17 век. И въпреки, че златния град Елдорадо си останал само легенда, свещеното езеро, където индианците Муиска от племената на високото Андинско плато край днешна Богота извършвали пищната церемонията по ръкополагането на всеки нов владетел съществува. Високопланинското езеро Гуатавита на 3100 м надморска височина – кръгло, подобно на кратер езеро с 1.5 км диаметър и дълбочина около 25-30 метра е днес една от многобройните туристически атракции в покрайнините на колумбийската столица. Пресушавано няколко пъти в миналото без значителни находки на златни предмети, днес езерото е обявено за национален парк, където плуването, гмуркането и екскавирането са вече напълно забранени.

.

.

 

Музей на Златото

Но вместо да се катерим отново из планината, изморени от посещението ни на връх Монсерате, ние решихме да потърсим злато на друго по-сигурно място- в Музея на Златото в Богота.

.

.

На 3 етажа и с 55 хиляди експоната повечето от чисто злато, това е най-голямата и внушителна колекция в света на златни предмети от времето на индианците преди Колумб, най-известният музей в цяла Колумбия и един от най-впечатляващите музеи на Латинска Америка. Входа е 3000 песос или 1.5 долар за възрастни и безплатно за деца.

.

.

Ние останахме поразени от мащаба на музея, от богатата златна колекция представена по епохи и региони на находките, от сложните златни изработки, някои от които толкова миниатюрни, че бяха сложени под лупи, от стила и красотата на изкуството на древните индиански култури. Имаше и зала, където прожектираха филм за находките на различни метали в света и в Колумбия, както и зала с витрини с миниатюрни модели (които на Мая и харесха много, защото приличаха на куклички и играчки) представляващи различни сцени от живота на индианците: агрикултура, мумифициране и погребения, изработване на къщите им, занаяти и т.н.

.

.

Миниатюрни модели на мумии, които бивали погребвани изправени

Миниатюрни модели на мумии, които бивали погребвани изправени

Но най-впечатляващи за нас бяха златните фигурки на смесени животни и хора: жабата-ягуар, човекът-орел, жената-птица, мъжът-вампир, шаманът-змия, както и изящните златни тръбички и съдинки за традиционни ритуали включващи растения с халюциногенни свойства- листа от кока и йопо- мощен халюциноген добиван от кората на Анаденантера дърво, което инхалирали с помощта на малка лъжичка или куха птича кост от златни тавички изобразяващи животни и трансформации, изживяни от шаманите под влиянието на халюциногенните растения.„Когато шаманът бил под ефекта на растения, които го дарявали с нечовешки способности, той се свързвал с различните светове и можел да посещава Средния свят, Горния свят и Долния свят и да комуникира с техните обитатели.“

.

Жена-птица

.

Жаба-ягуар

Тавичка и тръбичка за наркотици

Тавичка и тръбичка за наркотици

На третия етаж влязохме в церемониалната зала. Настана тотален мрак. Погълнаха ни звуците на ромоняща вода и далечните песни на шамани. Бледи блещукащи светлини рзкриха стотици златни предмети в кръгло стъклено езеро в центъра на залата и навсякъде около нас. Песните се засилиха и сякаш попаднахме във водовъртеж от злато, в някаква блестяща далечна нереалност…

Церемониалната зала

Церемониалната зала

Прекарахме си целия следобед в Музея на Златото, запленени от изящното изкуство на древните цивилизации обитавали тези земи преди Колумб. Научихме интересни подробности за историята и културата им, начина им на живот и обичаи.

.

.

 

Хостел в Богота

Базкрайно изтощени се прибрахме в малкия хостел, където се беше освободила частна стаичка за нас. Вместо да спим в общата спалня с 6 легла вече си имахме стая с едно двойно легло и едно единично легло на два етажа, с телевизорче и баня с топла вода! И дребната жена на рецепцията се съгласи да ни я даде за 30$ на вечер.

Но и тази стаичка нямаше прозорец. Защо, попитахме от любопитство. Ах, историята на този хостел е дълга… Построена през 17 век, сградата е била къща на генерал. После става католически манастир, после- училище и последно, преди да се превърне в хостел и преди ерата на дигиталната фотография, сградата е била фото-студио с тъмни стаи без прозорци, където се проявявали ленти и снимки.

.

.

Взехме си по един горещ душ и се тръшнахме под одеалата. Заспахме като заклани, а навън може и да е било още светло, нямаше как да разберем в стаичката без прозорци на малкия хостел в центъра на града. Предстоеше ни още един ден в Богота изпълнен с емоции преди да се приберем обратно на лодката в горещата Санта Марта.

Обратно в хостела

Обратно в хостела

 

Facebook/The Life Nomadik

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me