Солената Катедрала в Зипакира

 

Зипакира

Преди да си тръгнем от Богота посетихме Зипакира, на около 50 км на север от столицата – една от земите с най-древните обитатели в Америка, където преди конкистата са живяли индианците от племената Муиска и където се намира едно от чудесата на Колумбия. От хостела ни в La Candelaria взехме ТрансМиленио автобус до последната спирка Portal del Norte (1800 песос = $0.70) и от там се качихме на микробусче до Zipa (5000 песос= $2.50). Озовахме се в малко живописно градче насред евкалиптови гори в полите на Андите. Посрещнаха ни тесни стръмни улички и стари реставрирани къщи с прясно боядисани врати и керемидени покриви обрасли в мъхове.

Уличките на Зипакира

Уличките на Зипакира

.

.

.

.

Насочихме се към централната плаца- огромен площад окупиран от гълъби (подобно на всички пплощади по света), насред който стърчаха няколко високи палми, чиито корени надигаха настилката и образуваха полегати хълмчета от жълти павета.

Катедрала Зипакира

Катедрала Зипакира

Плацата беше заобиколена от всички страни с невероятно красиви стари двуетажни постройки, с дървени балкони отрупани с цветя и покриви с глинени керемиди, между които се открояваха кметството в стил френска класическа архитектура с готически елементи и катедралата Сан Антонио де Падуа, построена между 1805г. и 1916г. в класически испански колониален стил.

Кметството на Зипакира

Кметството на Зипакира

.

.

Изобщо не очаквахме да попаднем в подобно симпатично историческо градче от миналото, с 300-годишни сгради обявени за национални монументи, насред спокойни зелени хълмове. Останахме очаровани от Зипакира още преди да стигнем до крайната ни дестинация- Солената Катедрала, която е основната причина стотици посетители да прииждат тук ежедневно.

Зипакира

Зипакира

.

.

 

Солената Катедрала

Солената Катедрала в Зипакира, Колумбия е една от най-необичайните, най-изумителни катедрали в света. Намира се на 200 метра под земята, в тунелите на стара солна мина, дълбоко в корема на голяма солена планина. Всичко в тази катедрала е направено от сол.

Солената Катедрала

Солената Катедрала

 

Солните депозити на Зипакира се формират преди 250 милиона години и с образуването на Андите се озовават в планините, високо над морското ниво. Индианците от племето Муиска първи се възползват от богатите солни залежи, много преди пристигането на испанските завоеватели. Започнали да добиват и да търгуват със солта, която изобилствала в околните планини, като разменяли сол за най-различни изделия и стоки с други племена от района на Андите.

.

.

сол

сол

По-късно, европейските заселници също започват да експлоатират богатите солните залежи, прокопавайки многобройни тунели под планината. В един момент миньорите решават да си организират малък храм в един от тунелите, където всеки път преди да започнат работа се молели.

.

.

През 1950г. в галериите на мината, някои от които прокопани още от времето на индианците Мусика, започва строежът на голямата подземна католическа катедрала, завършена на 15 Август 1954г. и посветена на светицата покровителка на миньорите. Но тъй като катедралата се намирала в действаща мина по онова време, се налага да я затворят и реконструират по по-безопасен начин. През 1995 най-сетне отваря врати Солената Катедрала в днешния си вид.

.

.

След като си платихме входната такса от около 12$ на човек се наредихме на опашка заедно с двайсетина други посетители пред входа на мината. Озовахме се под земята, в пещера чиито стени и таван бяха покрити с дебел пласт сол, като заснежени, подсилени с дебели греди от евкалиптово дърво.

.

.

.

.

Вървяхме дълго по низходящ коридор и спирахме често, 14 пъти да сме по-точни. От двете страни на мрачния коридор бяха издълбани 14 малки параклисчета с масивни кръстове от каменна сол, които стърчаха от земята или стените, представляващи 14-те етапа от кръстния път на Христос.

.

.

.

.

След около половин час стигнахме до катедралата. Залата, намираща се в средата на лабиринт от коридори, пещери, шахти и балкони е дълга 75 метра с 18 метра висок таван, с огромни каменно-солни колони и капацитет 8400 човека. Тук се намира и най-големият подземен кръст в света. (Подземен!) Звуците на Аве Мария изпълваха помещението.

Мира и Мая на фона на най-големия подземен кръст в света (направен от сол)

Мира и Мая на фона на най-големия подземен кръст в света (направен от сол)

Преди да завършим обиколката се присъединихме към малка група ентусиасти, които искаха да научат как се копае каменна сол. Раздадоха ни каски с фенерчета и ни поведоха в тотален мрак към място, където ни очакваха тежки ръждиви кирки. Иво и Мая моментално се захванаха за работа и успяха да изкъртят няколко парчета от стената на мината. Едновремешните миньори по тези места получавали нищожно заплащане за каменната сол, която изкопавали с къртовски труд. Плащали им на килограм. Парчетата, които ние успяхме да отлепим от стената на мината не биха стрували даже стотинка… Запазихме ги за сувенир, но първо ги близнахме да се уверим, че са наистина солени. Бяха солени, наистина!

Мая и Иво- миньори

Мая и Иво- миньори

Иво копае каменна сол

Иво копае каменна сол

Край на работното време

Край на работното време

Обратно в светлината на света отвън. Продължаваше да ръми дъжд и беше хладно. Намерихме едно уютно ресторантче с голяма камина, в която се гушеха няколко свински и пилешки пържоли. Поръчахме по една супа с ребра (sopa de сostilla) и голяма порция наденици придружени с пресни картофчета и салата- местният деликатес. Порция скара с гарнитура, супа и сок струва между 3 и 5 долара и обикновено тримата си поделяме 2 такива порции, които са огромни и аз се наяждам само със супата.

Край камината

Край камината

Седнахме до камината с онези леки усмивчици на задоволство и докато се наслаждавахме на топлата люта супа и пресните наденички, Мая превъзбудено бърбореше. „Страхотно ми хареса Солената Катедрала (само че не бих влязла вътре сама, ще ми бъде страшно) и ще си построя една такава солена подземна катедрала в Minecraft.“

Мая със статуята на миньора

Мая със статуята на миньора („Така не се пуска котва…“)

Статуя на миньора  в Зипакира

Статуя на миньора в Зипакира

На мен също страхотно ми хареса Солената Катедрала, повече отколкото си представях. Не очаквах подобен огромен подземен лабиринт- километри от прокопани тунели 6 етажа под земята, с многобройни шахти, коридори и помещения издълбани в солените подземия; катедрала с детайли, кръстове, статуи, фрески- и всичко това изработено от сол! Уникално огромно по мащаб произведение на изкуството и архитектурно постижение, както и автентичен исторически монумент посветен на хората от Солените Планини на Колумбия. За нас посещението ни в Зипакира и Солената Катедрала си остава още едно незабравимо изживяване.

.

.

 

Facebook/The Life Nomadik

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Солената Катедрала в Зипакира

  1. Toni says:

    Не бях чувал за това място! Благодаря че го споделихте !!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me