Водопадите на Минка

Водопадите на Минка

Водопад Маринка

Водопад Маринка

В сърцето на света, на ръба на Карибското море, се издига Sierra Nevada de Santa Marta- изолирана пирамидална планина с вечно-заснежени върхове извисяващи се до 5700 метра надморска височина – най-високата крайбрежна планина в света. Източник на 36 реки, дом на 30 000 индианци от племената Аруако, Уиуа, Коги и Канкуамо и на хиляди видове животни и растения- много уникални за района- както и десетки застрашени видове, Сиера Невада, с територия обхващаща 17 000 км2, е обявена за национален парк и резерват-биосфера към UNESCO.

Индианко селище в подножието на планината Сиера Невада

Индианко селище в подножието на планината Сиера Невада

Тук, дълбоко в непроходимите джунгли, почиват руините на La Ciudad Perdida (Изгубеният Град), основан 650 години преди Макчу Пикчу от индианците от племената Тайрона. Състоящ се от стотици каменни стъпала и тераси издълбани по склоновете на планината (подобно на Макчу Пукчу, но в много по-малък мащаб), днес мястото е обявено за национално наследство и е достъпно само чрез организиранa 4 до 6-дневнa екскурзия стартиращи от Санта Марта на стойност $300 на човек включваща гид, храна, вода и нощувки. Но за съжаление се отказахме от идеята да посетим Изгубеният Град, въпреки, че много ни се искаше, поради високата стойност на екскурзията, която се оказа единственият законен начин да се посети това място- част от територията на индианците, които са изключително негостопиемни и пазят териториите си с надписи на входа на селата: „Достъпът за не-индианци забранен“. Само организаторите на екскурзията имат право да преминават.

Индианци от племето Арауако на посещение в Санта Марта

Индианци от племето Аруако на посещение в Санта Марта

За това пък посетихме Минка- друга популярна туристическа атракция в Сиера Невада- неорганизирана екскурзия на стойност 20$ общо за тримата- транспорт и входна такса.

Минка е малко планинско селце на 650 метра надморска височина, до където може да се стигне само с джип 4х4. Началната „спирка“ на джиповете отиващи до Минка се намира на пазара в Санта Марта. Разписание няма. Стоиш и чакаш докато се съберат общо 7-8 пасажера- джипът потегля веднага щом се напълни. Ние чакахме от 7:00 до към 8:00 часа. Цената на билета е 3$ на човек в едната посока. Потеглихме.

"Автобусът" до Минка

„Автобусът“ до Минка

Не след дълго, джипът излезе от магистралата и пейзажът постепенно се промени. Пресъхналите безжизнени хълмове на Санта Марта обрасли с ниски кактуси и пожълтели треви свършиха. Започнаха бамбукови гори, бананови плантации и джунгла. Зеленината около нас се сгъсти и след час по разбития криволичещ планински път, пристигнахме в центъра на Минка. Посрещнаха ни няколко местни жители и кучета насядали на терасата на едно ресторантче в центъра на селцето, където на пръв поглед изглежда, че няма нищо освен няколко къщи, 2-3 хостела, 2-3 ресторантчета, голямо футболно игрище потънало в бурени и неизбежната малка църква.

Църквата в Минка

Църквата в Минка

Минка

Минка

 

Деца в Минка

Деца в Минка

.

.

.

.

Руини край Минка

Руини край Минка

Потеглихме към първят водопад- Маринка. Пътеката до там минава през финки и плантации с кафе и банани и прохладни гори изпълнени със звуците на тропически птици и насекоми. Изглежда този ден филхармонията на сикадите имаше репетиция за предстоящ концерт и сякаш стотици от тези едри звучни насекоми изпокрили се в короните на дърветата амбицирано си настройваха инструментите.

Сикади

Сикади

Минка е едно от местата, където орнитолози от цял свят идват да наблюдават стотиците видове птици, някои от които- ендемични видове. Ние видяхме най-различни разноцветни пеперуди и птици, даже успяхме да снимаме тукан!

.

.

 

 

Тукан

Тукан

 

Семка?

Семка?

След час и половина пристигнахме до първия водопад насред джунглата, с две тераси образуващи малки прохладни вирчета едно над друго. Над водопада имаше построен заслон, където един сънен сеньор ни поиска по 1$ входна такса за възрастни, безплатно за деца.

Водопад Маринка

Водопад Маринка

Водопад Маринка

Водопад Маринка

Иво и Мая

Иво и Мая

.

.

След като си починахме и разхладихме, потеглихме обратно към Минка и от там, заедно с едно дружелюбно куче, което се самоназначи за наш гид- още 2 часа към el Pozo Azul- поредица от кристално-бистри доста студени водопади и вирчета.

Иво си суши косата... И той е човек...

Иво си суши косата… И той е човек…

По пътя отново се наслаждавахме на прекрасните гледки, с които ни даряваха планинските хълмове и речни каньони отрупани с пищната тропическа зеленина.

Черно и бяло

Черно и бяло

Бамбук

Бамбук

шапчици

шапчици

От далеч чухме приглушенето бумтене на реката и нейните малки водопадчета. На първото вирче тъкмо бяха пристигнали група туристи с колелета под наем, така че решихме да продължим нагоре по реката, към някое по-самотно местенце. Кучето-гид- Мистър Перро- ни поведе по калните брегове, скачайки от канара на канара нагоре по реката и търпеливо спираше периодично да ни изчаква, защото в сравнение с него ние доста се бавехме.

С кучето-водач

С кучето-водач

Група велосипедисти

Група велосипедисти

Но усилията ни бяха възнаградени. Стигнахме до безлюдно вирче преградено от гладък плосък камък като язовирна стена и с малко водопадче в горната част- прекрасно за скокове. Иво и Мая не пропускат подобни възможности да си перфекционират скачателните и летателните умения и отново демонстрираха грация и ловкост.

Иво- "летящият чук"

Иво- „летящият чук“

Мая в полет

Мая в полет

Изморени, но доволни потеглихме обратно по пътеката, обратно към малкото селце, където нашият верен водач- Ел Кучо- ни изостави безцеремонно, без да ни погледне за последно… Сбогом, Минка! В спомените ни ще останат завинаги прохладните води на твоите водопади.

Мая и Мира

Мая и Мира

Facebook/The Life Nomadik

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

2 Responses to Водопадите на Минка

  1. Петър says:

    На една от снимките сте снимани под едни „шапчици“.Много ми приличат на едно силно отровно дърво.Избягвайте подобен контакт с такива растения .Прилича ми на „Дъхът на Дявола“

    • lifenomadik says:

      Ужас! Наистина е отровно и от него се произвежда някаква отвратителна дрога! Нямахме представа… Иво сега ще си има още едно оправдание защо е без коса……

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me