Куна Яла- рай на края на света

*Предишният разказ: От Колумбия до Куна Яла

Рай на края на света

от Мира Ненчева

.

.

Прекрасен слънчев ден в Куна Яла. Няколко бели облачета бавно плават в небето, морето е спокойно като езеро, прозрачно и блестящо под слънцето. Влажен син пейзаж във всички посоки. Разпилени в далечината- малки островчета от розово-бял пясък отрупани с кокосови палми.

.

.

Роденсио Гарсия бавно гребе в старото си кану издълбано от дънер. Завръща се в къщи, след като цял предиобед се е гмуркал да лови рибa с харпун в рифовете и е събирал кокосови орехи на един от необитаемите острови от островната група Cayos Holandes. С гордост ни показва придобивките за деня: няколко кокосови ореха, няколко авокадо и манго, които растат в диво състояние на островите, няколко рапана и няколко малки разноцветни риби.

Kuna Yala

Kuna Yala

Всеки ден той хваща две риби за жена си и две риби за себе си. Няма деца, така че всичко от което има нужда са общо четири риби на ден и няколко кокосови ореха, авокдо и зелени банани. Четири риби на ден- това е всичко- защото той няма хладилник, където да държи останалата риба. Роденсио Гарсия няма хладилник, тъй като на острова, където живее няма електричество. Нито едно от трите семейства, които живеят на острова му не притежават нито хладилник, нито перална машина, нито телевизор.

Rodencio Garia

Rodencio Garia

Rodencio Garcia's catch

Rodencio Garcia и неговият улов

Куна Яла, официлно наречени островите Сан Блас, е голям архипелаг в Карибско море, който се простира на територия от 2300 квадратни километра и се състои от над 360 предимно малки плоски островчета насред коралови рифове в източната част на Панама. От тези 360 острова само около 40 са населени- дом на индианците от племето Куна. По-големите обитаеми острови са пренаселени от големи общности, а на по-малките живеят само по 2-3 семейства.

A small island where only one Kuna family lives

Малко островче, където живее само едно семейство Куни

Тази автономна територия в границите на Панама си има своите независими административни, политически и социални организации, които са се запазила непроменени векове наред. Тук индианците до голяма степен са опазили своите обичаи и начин на живот извън модерната цивилизация и е забранено със закон чужденци да притежават собственост, да се женят за местни Куни и да живеят на територията на Куна Яла. Едва сравнително от скоро (от около двайсетина години) е позволено на чужденци (или не-Куни) да посещават тяхната територия.

Maya aboard Fata Morgana at The Swimming Pool, San Blas

Мая на борда на Фата Моргана в Куна Яла

Роденсио Гарсия ни кани на неговия остров. Пристигаме с нашия пластмасов оранжев каяк ‘Младши’ и го паркираме до неговото прогнило дървено „улу“.

 

.

Нашият каяк „Младши“ до едно Куна улу, Куна Яла

Посреща ни цялото население на острова- десетина мъже, жени, деца и кучета. Жените са облечени в традиционни поли и шарени блузи „мола“, с ярко червени забрадки, с намотани около глезените и китките дълги нанизи от дребни цветни синци и с по една златна халка на носа. Веднага започват да вадят и да ни показват моли за продан. Само една от петте жени знае испански; останалите говорят някакъв непонятен индиански език наречен „дулегая“.

A Kuna woman

Жена Куна с традицинна носия

Молите са направени от разноцветни платове, от които жените изрязват абстрактни фигури, наслагват ги на няколко ката и внимаелно ги зашиват. Те са най-важната част от традиционната женска носия на Куните, а откакто крузъри с лодки и туристи започват да посещават островите, молите се превръщат и в един от основните приходи на местните индианци.

A Kuna woman showing us her molas for sale

Куна ни показва Моли за продан

Избираме няколко моли и гривни от разноцветни синци и в замяна им даваме торбичка ориз, малко брашно, синци и разни други хранителни продукти и неща, които сме донесли специално с цел бартер.

.

.

Този е един от най-отдалечените и изолирани острови и всеки път, когато обитателите му имат нужда от олио, кафе, ориз или дори сладка питейна вода им се налага да пропътуват големи разстояния с едно малко дървено кану с импровизирано платно или с малка моторна лодка, за да отидат до някой от по-големите острови, където колумбийски търговски корабчета редовно снабдяват островитяните с продукти, пластмасови кофи, дрехи, бира, кока-кола и други „най-необходими неща“ и изкупуват кокосови орехи- основният търговски продукт на Куните- които изнасят обратно в Колумбия.

Trading with Kuna women

Куни

На повечето от големите острови има електричество вече от няколко десетилетия, което позволява на островитяните да гледат телевизия (сапунени латино-сериали и мачове), а някои, които имат малки магазинчета, са се снабдили и с хладилници. Токът се произвежда предимно посредством бензинови генератори, но тук-таме има и слънчеви панели. Освен малко магазинче и хлебарница, на някои от по-големите острови има също така училище и клиника. Почти приличат на нормални градчета, само дето няма нито една асфалтена улица и нито една кола, а къщите са малки дървени колибки направени от тънки бамбукови стебла с покриви от палмови листа или ламарина и нямат течаща вода.

Kuna women near the island of Porvenir- Kuna Yala's capital

Жени Куни не далеч от остров Порвенир, столицата на Куна Яла

А на по-малките обитаеми островчета, където живеят само по 2-3 семейства в колибки на плажа насред кокосови палми, няма даже нито ток, нито магазин. Единствената светлинка вечерно време идва от малките огньове от кокосови черупки и обелки, върху които жените варят рибешка супа. Животът тук е все още напълно извън системата.

A Kuna women boiling conch over slow fire

Баба Куна вари рапани

След като приключваме с избирането на моли и с размените на неща, тръгваме да се разходим малко и да разгледаме наоколо. Между колибките, насред купчини от кокосови орехи за износ, се мотаят кучета и полу-голи деца, мъже дремят в хамаци опънати между палмите след като няколко часа са ловили риба и събирали кокосови орехи на съседни необитаеми острови, жени нижат мъниста, шият моли и варят рапани.

.

.

Вътре, колибките са мрачни. Нормално едно семейство притежава две колиби- едната е „кухнята“, където на бавен огън опушват риба, готвят и ядат направо на земята, а другата е „спалнята“, където има наредени хамаци за цялото семейство и липсват каквито и да е други мебели.

Smoking fish in the "kitchen" hut.

Пушене на риба в“Кухнята“

A Kuna man is having lunch- fish sop- on the compacted sand floor of the kitchen hut.

Мъж Куна яде супа от Риба и зелени банани директно на пода, който е направен от утъпкан пясък

The "bedroom" hut

„Спалнята“

Постоянно се навеждаме, за да не си ударим главите в гредите над врати и тавани и стоим изгърбени под ниските навеси, защото сме значително по-високи от всички Куни наоколо. Повечето едва ни стигат до под мишниците. Индианците от племето Куна са втроите най-дребни хора в света след Пигмеите.

Mira (176 cm tall) with a Kuna woman

Мира (176 см висока) и една от „високите“ Куни

Освен това, те са матриархално общество и тук жената командва. Общо Куните наброяват 50-60 хиляди и са една от най-миролюбивите нации на планетата. Тук почти няма престъпност или конфликти, хомосексуалността се счита за нещо напълно естествено и не и се обръща никакво по-особено внимание и поради генетичната им изолираност тук е едно от местата с най-висока процентност на албиноси в света. Само два пъти в историята на Куна Яла е имало военни конфликти. Първият път е когато се разбунтували срещу испанските завоеватели през 1750г. и избили нашествениците до крак, след което Обединена Колумбия и Куна Яла подписват мирен договор и Куните биват оставени на мира. Вторият път е през 1925г., когато организират успешна революция срещу панамската управа и отново избиват до крак панамските власти живеещи на островите им, които ги репресирали, нарушавали правата им и застрашавали индианските им обичаи и култура от унищожаване. След този инцидент („революция“), те получават автономия и днес са почти една малка отделна държавичка в границите на Панама, опитвайки се да се запазят изолирани чрез закон от останалия свят. Векове, след като са започнали проблемите им с нашественици, Куните все още отказват да бъдат асимилирани и все още съвсем съзнателно се стараят да запазят територията, културата и начина си на живот, въпреки че знаят за живота в цивилизования свят извън техните малки разпилени островчета.

The Kuna Yala flag. It was created during the Revolution in 1925 and has nothing to do with Hitler and the Nazi swastika.

Знамето на Куна Яла. Това е официалното Куна знаме създадено през революцията от 1925г. и няма никаква връзка с Хитлер или нацистката партия.

„Харесва ли ти да живееш тук, толкова далеч от градовете, откъснат от цивилизацията?“- питам Роденсио Гарсия.

„Това е моят дом и ми харесва да живея тук. Бил съм няколко пъти в Панма Сити и не бих живял там. Тук ми харесва, обичам морето и моят остров. Семейството ми живее тук. По няколко часа на ден ходя да ловя риба и да събирам кокосови орехи. Останалото време си го прекарвам със семейството ми. Понякога хващам октопод или омари, но тях не ги ядем; продаваме ги на туристите. Ние ядем само риба и рапани, които готвим със зелени банани и настърган кокосов орех. Първо вариш зелените банани с кокосовия орех 20-30 минути. После добавяш рибите, но тях не трябва да ги вариш дълго, само няколко минути. Щом им изскочат очите, значи са готови.“ – ми отговаря Роденсио Гарсия.

Фото-галерия от Куна Яла

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

 

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

Facebook/The Life Nomadik

Maya, Ivo and Mira

Maya, Ivo and Mira

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

4 Responses to Куна Яла- рай на края на света

  1. Жоро says:

    Страхотни снимки! Дай Боже някой ден да видя тези места на живо!

  2. Лила Ла says:

    Вашите постове са моят остров на спасение от хищните мрежи на града… А подводните снимки нямат цена.Поздрави на куна:)

  3. Иво Комитов says:

    Следвам ви във Фейсбук. Много хубави снимки.
    Каква снимачна техника издържа на яхтата?

    • lifenomadik says:

      Иво, много хубав въпрос! На яхтата климатът е влажен и солен и всичко ръждясва и се разваля 100 пъти по-бързо… Имамe фото-апарат Nikon D810 от 8 месеца насам и GoPro Hero3 (който е за под вода и издържа доста). Един фото-апарат вече замина по дяволите, но не заради сол и вода, а защото падна и се разби…. Опитваме се да си пазим електрониките, като ги държим прибрани в чанти, когато сме на лодката, а като ходим до брега с каяка- ги слагаме в специални непромокаеми торби.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me