Шарените баби
Като ги видях за първи път ми заприличаха на цветя и пеперуди в райската градина; на малки калинки с кльощави крачета насред необятен монотонен тюркоазен пейзаж. Толкова дребни и деликатни, пъстри и елегантни са жените Куна от архипелага Сан Блас в Панама.
Още щом стъпваме на острова, където в колибки на плажа живеят само няколко семейства индианци от племето Куна, се озоваваме наобиколени от всичките му обитатели- деца, кучета, мъже и шарени жени с червени забрадки подобни на руските матрьошки от детството ми. Мъжете ни поздравяват приветливо, но веднага се изпокриват в къщурки и хамаци и ни изоставят в ръцете на няколкото госпожи, които само говорят Дулегая (индианcкият език на Куните) и които ни примамват под един много нисък навес от палмови листа, където върху една голяма дървена маса започват да изваждат и да ни показват дълги нанизи от дребни стъклени синци и моли за продан.
Мола е правоъгълна кърпа, която наподобява декоративна картина и се състои от няколко слоя разноцветни платове изрязани в сложни традиционни форми и зашити с много фин бод едни върху други, така че да формират абстрактни фигури и десени подобни на лабиринти. Молите (винаги по две идентични) са най-популярният, най-важният и най-оригиналният занаят от всички индиански занаяти на всички индиански племена от Панама. Традиционните преобладаващи цветове са ярко червено и винено червено, оранжево и жълто на черен или тъмночервен фон.
Всяка жена Куна умее да изработва моли и всяка жена Куна притежава десетки Моли за продан, тъй като откакто туристи започват да посещават островите Сан Блас молите се превръщат в основен търговски продукт на местните индианци. Ако вие не отидете при тях да си купите мола, те ще дойдат при вас да ви продадат мола! Така че ако сутрин забележите дървана лодка натоварена с жени с червени забрадки да гребат по посока на вашата яхта- пригответе се за бизнес!
Жените бавно разгръщат молите си, една по една; всяка ни показва по десетина. Само една от тях говори испански- Паолина- и тя се превръща в наш преводач по време на сложният процес по избирането на моли и пазарлъка.
Трудно е да избереш мола. Всички са различни, ръчно изработени и уникални. Някои са по-сложни от други и са направени от повече пластове с много фин скрит бод и тези са по-скъпи от другите, направени с по-малко платове и с по-едър бод.
Решавам да взема по нещо от всяка от жените- общо две моли, две гривни от синци и лента за главата. В замяна им давам ориз, брашно и други хранителни продукти и предмети, както и малки торбички със синци. По този начин спечелвам правото да ги снимам.
Облечени в традиционните си облекла от глава до пети, които жените Куна носят ежедневно, а не само ако идват туристи, те ми позират за снимка- прелестни букетчета от форми и цветове така умело подбрани и съчетани, сякаш още едно перфектно създание на природата, а не на модата.
Всички жени Куна спазващи традиционния начин на живот носят тъмни прави поли до колената с оранжеви, жълти или зелени десени и мола-блузи, които са най-важният отличителен елемент от облеклото им. Те са направени от фини леко прозрачни платове с буфан ръкави и с едри шарени флорали мотиви, пришити към две идентични моли- една за предницата и една за гърба. Червените забрадки вързани върху къси черни прави коси или развързани на главите им са още една неизменна част от носиите на жените Куни, както и гривните по ръцете и краката им направени от дълги нанизи от дребни стъклени мъниста с преобладаващи оранжеви и жълти цветове, намотани около глезените и китките им. Друг важен детайл е златната халка на носа, а често по-младите се разкрасяват допълнително и с ярко червило и руж на бузите.
И въпреки, че в Куна Яла направата и търговията с моли е изцяло женско занимание, срещнахме две възхитителни изключения. Едното- Венансио- гей, който дойде да ни посети до лодката предлагайки най-качествените, най-сложните и изключително красиви моли, които някога сме виждали (някои- лична изработка, но повечето направени от жените на неговия остров и той само ги препродава).
Второто изключение е Лиса. Лиса също дойде при нас с една моторна лодка и ни показа десетки перфектни моли, някои направени за държачи на бира и опакавки за вино, други- дамски чанти. Освен испански, Лиса говори добре и английски и е страхотна организаторка. Притежава невероятна каризма и чар и помага на крузърите, ако имат нужда от нещо. Освен, че се занимава с изработката и продажбата на моли, тя също така организира екскурзии с моторната си лодка нагоре по река Рио Сидра на основната земя, до един водопад. Познанията и по местна история, по местната география, флора и фауна заслужено я правят речен гид номер едно. Дълго време си говорим с Лиса и Мая също много я хареса, особено синия и лак за нокти. Мая много обича лакове.
„Но защо ръцете и са толкова големи?“- пита Мая, след като Лиса си замина.
„Ами защото Лиса се е родила мъж…“- трябва да обяснявам аз. А аз знам за Лиса, защото това е първото нещо, което научих (от други крузъри) , преди да науча каквото и да било за Куна Яла.
Лиса е не само индианец-травестит майстор на моли, но е също така без съмнение и най-известата Куна сред крузърите. Всички говорят за нея (Азис на куните). В Куна Яла- матриархално общество, където мъжете се местят да живеят в къщите на булките си и където момичетата се считат за по-ценни от момчетата; където семейното фамилно име се предава от майка (а не от баща) на дете- гейовете и травеститите биват считани за трети пол и са приети от обществото без следа на дискриминация или омраза. И така, те също могат да станат едни от най-добрите майстори на моли!
Предишни статии за Куна Яла:
Рай на края на света
Циганските махали на рая
Децата на Луната
Морските Каубойци
За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук: