Куна Яла- Кошмари в Рая

Кошмари в Рая

Архипелагът Сан Блас в Панама със стотиците си малки идилични островчета с бели плажове и високи кокосови палми, където дребните колоритни индианци от племето Куна живеят в колибки от бамбукови пръчки и палмови листа, заобиколени от кристални сини води и невероятно красиви коралови градини, често биват сравнявани с „рая“. За нас Куна Яла също беше „земен рай“- най-красивото място, което сме виждали по време на нашите пътешествия до сега, след като вече две години обикаляме из региона посещавайки повечето карибски острови и държави. Сан Блас (Куна Яла) е диаманта в короната на Карибско море.

.

.

Но за съжаление не винаги е слънчево и синьо на Сан Блас. Понякога Адът замества Рая, когато слънцето потъне зад мрак и небето се сгромоляса върху света с ужасни гръмотевици и светкавици, проливни дъждове и фучащи ветрове.

***

На котва сме пред един необитаем остров, Исла Морон, и по цели дни се гмуркаме из многобройните разноцветни коралови рифове наоколо. Тъй като заливчето не е много защитено от ветрове и вълни, а и островът е самотен (наблизо няма други острови), крузърите рядко го посещават. През петте дни, които си прекарахме там сме единствената яхта.

Към 10 часа сутринта откъм изток започват да прииждат облаци- черни, масивни, заредени с електричество, натежали с вода. Бавно и заплашително се сгъстяват, нарастват, пътуват към нас- идват да ни залеят. Денят се превръща в нощ. Слушаме как се сгромолясват планини, сгради се срутват една след друга като домино, бомби избухват около нас. А наоколо няма нито планини, нито градове, нито война. Само море. Вятърът пълен с тонове дъжд фучи, кошмарът започва. Ако светкавица удари лодката ни някои или всички скъпи електроники- GPS-а, радара, AIS-а, уредите за измерване на дълбочината и вятъра, компютрите и телевизора- всичко ще замине по дяволите. Ако светкавица привлечена от високата метална мачта стърчаща самотна насред морето до един нисък остров ни удари, лодката може да се повреди и тогава нашата околосветска обиколка ще спре за доста време. В най-лошият случай- ще загубим лодката…

По време на дъждовният сезон тук, между юни и ноември, много често вали дъжд и се образуват гръмотевични бурии. По същото това време е сезонът на ураганите в карибския басейн. Но островите Сан Блас никога не са били навестявани от урагани и са извън опасност, поради което ги считат за ‘ураганна дупка’ или ‘ураганно скривалище’, но за това пък тук много повече яхти биват удряни от светкавици по това време на годината. Тази година обаче е изключение. Поради феноменът Ел Ниньо- изключително силен тази година- районът на Панама страда от нечувана суша- най-лошата суша от повече от 100 години насам. Дъждовните дни са рядкост, което за нас е добра новина. През цялото време, което си прекарахме в територията Куна Яла (един месец), не повече от 5 дена бяха дъждовни и имаше само две гръмотевични бурии.

.

.

Тази е по-страшната от двете, с проливен дъжд и много светкавици. Умираме от страх. Броим интервалите между ярките електрически светкавици и грохота на гръмотевиците. Все по-малко и по-малко секунди, докато накрая светкавици и гръмотевици удрят едновременно, съвсем близо до нас, с невероятна сила. В такива моменти дори да не си набожен започваш да се молиш. Или просто си казваш, че няма смисъл да се страхуваш и да се молиш- каквото ти е писано това ще стане, страхът и молитвите нищо няма да променят. Но как можеш да стоиш спокойно без да ти пука? Как можеш да игнорираш гръмотевиците кънтящи наоколо без да се страхуваш?

И тогава- странно апокалиптично видение. Зад завеси от сив дъжд, тежък и гъст, скриващ острова и всичко останало на повече от няколко метра от нас, се появява мрачен призрачен силует- едно улу (индианско кану издълбано от дънер) с двама подгизнали индианеца в него, движещо се право към нас. Приличат на два бръмбара-удавника сграбчили клечка, носещи се по водата. Единия гребе трескаво с цялата си мощ, а другия изгребва дъждовната вода от улуто с не по-малки усилия. Двама нещастни бегълци от Ада търсещи избавление. И намират избавление под формата на ослепително бял катамаран насред морето, който в техните очи без съмнение иглежда като фантастично видение или оптическа илюзия по време на потоп- сух оазис, Фата Моргана.

 

.

.

 

Доближават лодката навели глави, заслепени от пороя и без да погледнат дали има някой на борда, без да искат разрешение и без да се колебаят нито за миг си връзват наводненото улу за задната част на лодката, покатерват се един след друг на борда, събличат си потниците и ги изстискват. Остават на стъпалата, треперещи, с гръб към нас и с погледи вперени в бурята. Ние ги наблюдаваме в недоумение откъм салона, скрити зад стъклената врата.

.

.

Излизаме от салона да посрещнем нашите неочаквани гости и да ги поканим в кокпита, където е напълно сухо и приятно топпло, защитено от вятър и вода. Предлагамe им горещо кафе и сандвичи. Те са доволни. Срамежливи са и много учтиви и отговарят на всичките ни въпроси без на свой ред да ни питат нищо. П0-възрастният се казва Убалдин и е на 44 години, а жена му се казва Вети. По-младият се казва Едисио и е на 30 години, а жена му се казва Сесилиана. И двамата са от остров Нараскантубити, който се намира не чак толкова далеч от тук и е малък остров дом само на няколко Куна семейства. Убалдино и Едисио си ловяли риба из рифовете, когато ги удря бурята. Питам ги дали много хора умират в морето. Разбира се. Умират когато се гмуркат прекалено дълбоко, когато им потъне улуто, по време на бурии, а един даже го ударила светкавица веднъж.

Докато приготвям кафето и сандвичите, докато гостите ни разказват за живота си в Куна Яла, забравяме бурята. Само гръмотевиците от време на време ни прекъсват разговора. От време на време Едисио, който си седи тихо в ъгъла и посръбва горещо кафе, излиза навън в пороя и скача в улуто да изгребва дъждовна вода за да не потъне.

.

.

Скоро бурята отминава, дъждът намаля и нашите гости стават и си заминават така внезапно и безцеремонно, както дойдоха.

– Не беше зле този път- казвам на Иво имайки предвид бурята.

И даже не помня ужаса, който изпитвах само преди минути. Само две мокри видения, които се появиха и изчезнаха, са ми в спомените от този ден- Убалдино и Едисио от остров Нараскантубити в Куна Яла.

The sunset that day

Залезът този ден

Предишни статии за Куна Яла:

Рай на края на света

Циганските махали на рая 

Децата на Луната

Морските Каубойци

Шарените баби

Реки и крокодили

 

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

 

Facebook/The Life Nomadik

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

One Response to Куна Яла- Кошмари в Рая

  1. Георги says:

    Mного поетично разказваш, имаш дарба за това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me