Кайтсърфинг в Сан Блас

Ivo and his kite

Иво и неговия Раста кайт

Повечето от 360-те острова от архипелага Сан Блас са наблизо до бреговете на континентална Панама и извън пътя на пасатите. Но има няколко външни островни групи отдалечени от брега и по-близо до бариерните рифове на север, където все още се усеща ефекта на източните ветрове и това са островите, които трябва да посетите, ако ще ходите в Сан Блас да карате кайтсърф. Най-доброто местенце за целта с полета от плитки до кръста прозрачни води, пясъчно дъно и приятни ветрове е на островната група Cayo Holandes, не далеч от заливчето наречано от крузърите „Басейна“.

.

.

Ако пристигнете с яхта ще трябва да платите 10$ такса за котвена стоянка валидна за един месец на един Куна наречен Виктор, който ще ви посети още щом пуснете котва да прибере таксата. Без значение колко време смятате да прекарате тук, ще трява да платите 10 кинта. Почти навсякъде в Куна Яла (Сан Блас) трябва да плащате по няколко долара тук и там за това, че пускате котва край някой остров или ако стъпите на него. Според Иво това е ужасно несправедливо, собено след като си платихме рекордната сума от 430$ за едногодишни визи за Панама и за разрешително за плаване в панамски води и отделно платихме още 60$ в офиса на Куна Яла на остров Порвенир за правото да посетим индианската територия с яхта и да пускаме котва навсякъде. За първи път от две години насам, след като посетихме над 30 държави, бяхме принудени да платим такава огромна сума на влизане. Така че Иво просто не можа да проумее как така ни карат да плащаме отново и отново и отново и отново почти всеки път като се преместим някъде и пуснем котва или като отидем до брега на някой от островите в Сан Блас. А Иво става извънредно негативен щом усети, че нещо е „нечестно“. И не само.

Един ден скачаме в каяка и тръгваме на разходка до един съседен необитаем остров. Носим си само фото-апарата, една хавлия и крем за слънце в една непромокаема чанта. На острова има някоко недостроени колибки, едно улу (традиционно дървено кану) и двама Куна мъже на средна възраст. Започваме разговор с един от двамата Куни и той любезно и приятелски ми обяснява колко струва едно улу и как се прави от улу-майстори в планините на континентална Панама. Питам го, дали има нещо против да снимам улуто. Разбира се, казва. В този момент се приближава другия Куна, който до този момент си мълчи настрани и съобщава че му дължа 1$ за снимката и по 3$ на човек, за това че сме дошли на острова- общо 10$, изчислява бързо, за тримата по 3 + 1 за това, че снимах кануто на приятеля му (нищо, че Иво и Мая изобщо не слязоха от каяка и не стъпаха на острова). За доказателство, че идеята му да ни таксува е справедлива, той ми дава следния пример, който явно и друг път го е ползвал в подобни ситуации: „ Ако влезете в ресторант и си поръчате нещо за ядене, на излизане ще трябва да платите сметката. По същия начин сега ще трябва да платите за това че дойдохте тук и снимахте улуто.“ Опитвам се да споря любезно обяснявайки, че за нас цялата тази ситуация е напълно неочаквана, че имах разрешение от собственика на улуто да го снимам, че нямаме намерение да им стъпваме на острова и че нямаме никакви пари в момента. Те решават да ми пребъркат непромокаемата чанта, където има само хавлия и крем за слънце и след като не намират никакви пари, разочаровани, ни казват да се махаме. Но преди това обясняват, че за тях „всички бели сте гринговци (богати американци) и следователно трябва да си плащате“. Иво е бесен; огньове започват да му излизат от ноздрите. Но успяваме да си тръгнем без убийства. Тази случка ни скапва настроението за цял ден и мнението ни за индианците Куна доста се влошава като цяло.

Включвам този разказ тук, защото чухме, че хора са били таксувани (или по-точно глобявани) по 100$ за това, че са си позволили да карат кайтсърф край някои от островите в Куна Яла. На Cayo Holandes за сега сте добре дошли да си карате кайта колкото искате и безплатно, стига да си платите 10$ за котвената стоянка за месец.

.

.

И така, след Аруба, където Иво взе първите няколко урока по кайт, тук бе мястото, където той имаше шанса да си подобри новите умения. На плажа срещнахме още две момчета с кайтове, а като имаш компания удоволствието от спорта се удвоява.

.

.

.

.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me