Приятели от яхта Анка

Приятели от яхта Анка

Alex, Krisha and Adrian aboard S/V Anka

Алекс, Криша и Адриан на борда на яхта Анка

Един ден през юни получавам съобщение от Криша- българка от Ямбол, която ми пише, че тя заедно със съпруга си Адриан от Румъния и техният 10-годишен син Алекс са в процес на завършване на ремонтите на яхта Анка-1 в Кюрасао и смятат да я прекарат до Австралия, където живеят от четири години насам. „Ние сме в момента в Сан Блас и ако плавате от Кюрасао директно за Панама, защо не се отбиете, ако имате време да се запознаем? Отклонението не е много голямо, само няколко мили, а и мястото си струва. Със сигурност ще ви хареса Сан Блас, а и на нас ще ни бъде много приятно да се срещнем с вас!“- и писах аз в отговор.

Те определено нямат време за размотаване. Трябва да побързат от Кюрасао до Панама, после от Панама през най-големият океан в света до Френска Полинезия и от там до Австралия само за 4 месеца и то почти в началото на сезона на тайфуните.

Anka and fata Morgana in the same anchorage in San Blas

Анка и Фата Моргана заедно в Сан Блас

И въпреки това пет дена след като потегли от Кюрасао Анка се появи в заливчето ни в Сан Блас и моментално се сприятелихме. Алекс е от тези деца, дето започват да ти говорят все едно те познават от сто години, Криша е винаги усмихната и постоянно раздава подаръци, а Адриан е голям майтапчия и може да разсмее и най-сериозният човек, колкото и в лошо настроение да е.

Ivo and Adrian aborad S/V Anka

Иво и Адрин на борда на яхта Анка

Адриан е от Румъния, но е живял дълги години в България и говори перфектен български с много симпатичен акцент, като използва разни смешни думички, лафове и жаргони, както и бебешки думички и понякога ги членува грешно. Например не ходим на „плажа“, а ходим на „плажата“. Забавно е да го слушаш, още повече, че историите, които разказва са безценни. Животът му, още от много ранно детство в Румъния, е филм- приключенски екшън и епична сага (по истински случай), като наградата за най-добра второстепенна роля би взел баща му или Шон Конъри, който би бил най-подходящият актьор да играе баща му. Но Адриан ме помоли да не разкривам много-много детайли, тъй като той планира сам да разкаже собствената си история някой ден, така че тук само ще споделя това което Криша е написала в техният блог AnkaTravels:

Адриан е от градче дълбоко във вътрешността на Румъния, около 400км от брега на Черно Море. Семейството му нямали възможност да посещават морето често по време на комунистическия режим. Един от първите му спомени от Черно Море е когато баща му Мариус Албу го завел до плажа и го попитал: „Какво виждаш?“, „Виждам вода.“- отговорил Адриан, „Не- казал- това е паспорта ти към свободата.“ По време на режима, Мариус успял да построи първата си 6-метрова лодка, което било нелегално в Румъния по онова време, когато на хората не им било позволено да имат задгранични паспорти, да купуват атласи или да пътуват в чужбина свободно. През 1989г. когато Адриан бил на 14, Мариус го взел и тайно избягали от режима на борда на яхта Феникс, през Черно Море, Турция до Гърция. Това е първият път, когато Адриан плава с лодка. От тогава мореплаването за него не е забавление а начин на живот.

След 8 години в Гърция, Адриан и баща му замиават на борда на Феникс към Карибско Море, където се разделят. Докато Адриан прекарва няколко години в Тринидад и Тобаго, където си купува собствена лодка- Маове и плава през Тихия Океан към Австралия, баща му продължава околосветското си пътешествие и става първият Румънец плавал около света под Румънски флаг.

През зимата на 2002, Адриан преживява автомобилна катастрофа и си натрошава глезена на парчета, неспособен да върви една година. За съжаление, се налага да продаде лодката в Австралия и да се завърне в Румъния, за да се излекува. Скоро след като е напълно излекуван през 2004 той е поканен да участва в регата Одисейл, като шкипер на яхта Феникс. Регатата, която промени живота и на двама ни.

През това време, аз работех като арт-директор в една рекламна агенция в София и си мислех, че живота и кариерата ми вървят във вярната посока. Баща ми, Янчо Бараков- също голям мечтател и оптимист, подобно на Мариус, построи първата си 10-метрова яхта по време на комунистическия режим в България. Строежа на лодката трая 10 години на паркинга пред блока ни в Ямбол, на 100км от брега на морето. През 2000г., с опита, който вече имаше в направата на лодки и с още повече кураж, той стартира строежа на втора 12-метрова яхта- Баракуда. Лодката беше завършена четири години по-късно и през 2004г. той беше поканен да участва в регата- същата Одисейл регата. И въпреки, че цял живот съм била около лодки, аз нямах опит в плаването и всичко това за мен беше ново и малко страшно, а и да си призная все още е.

Тогава аз, като част от екипажа на 12-метровата яхта на баща ми Баркуда, срещнах Адриан. Последва романтична любовна история, каквато е възможна единствено на море. Година по-късно се оженихме и се роди нашият син Алекс. От тогава почти всяко лято плаваме между България и Гърция, тъй като никога не се уморихме от красотата на Средиземноморието.

През 2011 се преместихме в Австралия, където живеем вече от четири години насам.

През ноември 2014, Адриан за пореден път се присъедини към екипажа на баща си на борда на Феникс и заедно плаваха 45 дена през ревящият Южен Тих Океан, от Нова Зеландия до Чили, за да покорят Еверест на моряците- Нос Хорн. Четири месеца плаваха насред прелестни фиорди и ледници, на котва край айсберги. Достигнаха Порто Уилиамс- най-южнта част на континента и последната спирка преди носа, но за съжаление времето се изчерпа и Адриан трябваше да напусне екипажа, тъй като не му остваше много време преди сезона на ураганите да стартира в Карибско Море. В съзнанието му вече се беше оформила идеята за Анка и за неговото собствено пътешествие.

*Прочетете повече за техните приключения и ги следвайте в блога им @ AnkaTravels.com

Всичко това е невероятно, нали… А подробностите от историята включвт трагедии по време на плаване, бягство от турски затвор и какви ли не други щастливи и нещастни стечения на обстоятелствата, които Адриан ни разказа и изигра на чаша бира в кокпита на Фата Моргана или на супа от телешка опашка в кокпита на Анка… Незабравими моменти.

Krisha taking a bread-making lesson from Mira aboard Fata Morgana

Криша взима урок по месена на хляб от Мира на борда на Фата Моргана

Водим ги в нашето любимо заливче в Сан Блас край Кайо Холандес и на островчето на нашите Куна приятели да си купят моли. Адриан даже намира време и материали да поправи едно от старите рзнебитени улута на индианците. Прекарваме си няколко дена заедно в Сан Блас и всяка вечер се събираме да споделяме бири, истории и вечеря.

Anka arriving in San Blas, Cayos Hollandes

Анка в Сан Блас

Мая и Алекс стават неразделни, гледат филми, играят игри или просто скучаят заедно, когато „няма нищо за правене“. И просто така спонтанно, решаваме да прекосим заедно с Анка Панамския Канал, за да удължим времето прекарано с тях, преди да се разделим. Плановете ни да остаем в Сан Блас до септември току-що се промениха! На следващия ден потегляме към канала заедно с нашите нови най-добри корабни приятели от яхта Анка!

Мая и Алекс

Playing dominoes.

Играят на домино

Playing cards.

Играят на карти

Discussing the world.

Говорят си

Playing video-games.

Играят на игри

Taking the kayak for a ride.

Разхождат се с каяка

Reading about bugs.

Четат за бръмбари

Giggling.

Хилят се

Making art.

Рисуват

Watching films.

Гледат филми

Watching very funny films.

Гледат много смешни филми

Just hanging out while being bored.

Просто са заедно, когато им е скучно

....or is this yoga?

…или май правят йога?

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

2 Responses to Приятели от яхта Анка

  1. ей, браво на вас 🙂 много ви се радвам, няма нищо случайно, всичко е СЛУЧАЙно 🙂 аз също съм от Ямбол, много се развълнувах от срещата ви с ямболийката и нейния румънец :)! Би било прекрасно ако някой ден успеем да се срещнем…ние също пътуваме, но по суша за сега, с мотор, почти постоянно 🙂 чудни и безопасни приключения! По-здрави, Кремена

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me