Необикновените обитатели на обикновената къща

Необикновените обитатели на обикновената къща

Един ден, разхождайки се из историческия град в Гамбоа (Панама), построен от американците по времето на дълбаенето на Панамския Канал през 30-те и 40-те години насред джунглата на брега на река Чагрес- исторически град, който днес е необитаем и къщите стоят празни, поддържани от управата на хотела в Гамбоа (Rainforest Resort), случайно попадам на нещо странно. Една от къщите е обитаема.

Къщата, в която живеят Йисел Янгес и съпруга й Нестор Кореа е най-обикновена къща, която по нищо не се различава от къщата в дясно от нея или от къщата в ляво от нея или от реда къщи на отсрещната страна на улицата, освен че всички са боядисани в различни пастелни цветове. Тяхната е жълтата. Нищо по-особено.

The yellow house on the left

Жълтата къща в ляво

Къща-близнак на два етажа с гараж и заден двор. Има си врати и прозорци, както всяка една нормална къща, има си хол, няколко спални и кухня. Пода вътре е тъмен паркет, а стените във всички стаи са боядисани в бледи тонове. В хола има един син диван, няколко стола, шкаф с полици отрупани с книги, вентилатор, маса и един голям клон в ъгъла с три ленивеца. Един голям клон в ъгъла с три ленивеца???!!!

The living room

Хола

А и между другото, в една от спалните живеят едно дървесно бодливо свинче подобно на таралежче, сова и една голяма зелена игуана, в другата спалня има броненосец, лeмур, опосум и две малки крокодилчета в клетки, бухал е кацнал в горния ъгъл на тъмната стая с прозорци покрити с чаршафи да блокират светлината, една очилата сова обитава тоталния мрак на гаража и един малък тапир на име Валенсия се рзхожда в задния двор!

.

.

Виждате ли, в тази обикновена къща живеят най-необикновените обитатели. Цялата история е необикновена, съставена от много тъжни и весели истории, всички случили се в Панама.

.

.

Майката на Валенсия била убита от бракониери в гъстите непроходими джунгли на планината Дариен през 2014г., когато Валенсия била бебе само на два месеца. Бебето било спасено и оцеляло и днес е вече млад тапир на година и половина, който живее в задния двор на къщата- временен дом на много животни, нуждаещи се от помощ.

Mira with Valencia

Мира и Валенсия

Къщата се използва от Панамерицанската асоциация за опазване на дивите животни, Panamerican Association for Conservation, APPC,  асоциация, чийто президент е Нестор Кореа, а директор е жена му Йисел Янгес.

Yiscel

Yiscel

През 2006г. организацията стартира проект за спасяване и рехабилитация на ранени, болни и осиротели диви животни в Панама, предоставяйки грижи на животни със специални нужди, с фокус върху ленивците- най-често срещаните диви животни в тази страна. От тогава над 3000 животни биват спасени, от които 95% биват освободени обратно в естествената им среда. Целта на организацията е да образова местните общности и да повиши съзнанието на хората за опазването на околната среда, хармонията между хора и природа.

An armadillo

Броненосец

– Защо точно тази къща?- Питам Йисел Янгес, която ме развежда из стаите и ме запознава с обитателите им.

– Rainforest Hotel Resort, които притежават района, се съгласиха да ни станат партньори и ни предоставиха къщата, която е идеална за проекта за спасяване и рехабилитация на диви животни. Далеч от населени места е, изолирана насред джунглата, тишина и спокойствие. Мястото е идеално за нашата работа и тук можем да освобождаваме оздравелите и пораснали животни, които бавно свикват да са независими, директно от задния двор.- обяснява тя.

The tapir Valencia in the backyard

Тапирът Валенсия в задния двор

Йисел Янгес и съпруга й Нестор Кореа са се преместили да живеят за постоянно в къщата, грижейки се ежедневно и денонощно за приютените животни. Понякога доброволци идват да им помагат и също пребивават в къщата. Като момичето, което се грижи за Валенсия. Сутрин я храни и тича с нея из двора, после я къпе с маркуча в едно малкото басейнче в ъгъла до оградата, след което животното се оттегля в едно малко тъмно помещение да спи.

Не е лесно да живееш в къща пълна с диви животни, повечето от които спят през деня и са активни нощем, като совите и бухала, опосума, броненосеца, лeмура и ленивците.

The owl

The owl

– Нощем, животните издават звуци, особено совите. Чуваме ги да грачат; всички тичат напред-назад. Понякога не може да се спи.- споделя Йисел.

.

.

Да се грижиш за толкова много и най-различни животни, ранени или останали сираци, се искат обширни познания за навиците, поведението и нуждите на всяко животно. Иска се и много любов и всеотдайност. Това не са домашни любимци и къщата не е зоологическа градина. Една от сновните задачи на Йисел е да предотврати опитомяването на животните, които не трябва да свикват с хората, за да може след време, когато са достатъчно здрави и независими, да бъдат освободени обратно в дивата природа.

.

.

Но понякога това е невъзможно. В повечето случаи, когато пристигнат осиротели бебета, които имат нужда от майчински грижи, животинките се привързват и свикват с гледачите си, поради което не могат да бъдат освободени. Като Валенсия, която пристига като съвсем малко бебе и е вече опитомена. Но когато порасне, тя ще играе важна роля в международния проект за размножаване на тапирите- застрашен от изчезване вид.

The tapir Valencia

Тапира Валенсия

Или като дървесното бодливо свинче Пино- най-симпатичния обитател на къщата, което било новородено бебе само на няколко дни, когато са го намерили само и ранено в района на Гамбоа. Най-вероятно хищник бил изял майка му.

Pino the porcupine

 Пино

Пино оцелява благодарение на грижите на хората от организацията, но е вече толкова свикнало с хората, че никога няма да може да живее на свобода и най-вероятно като порасне още малко ще го изпратят в някой зоопарк. Още щом влязох в стаята, където Пино се разхожда свободно в компанията на игуаната и на бухала, започна да се катери по краката ми, да ме гъделичка с мустаците си и лакомо хапна кучешката храна от ръцето ми. (Като поотраснало малко се оказало, че бодливото свинче е момиченце, но името си останало Пино.)

Pino the porcupine

Pino the porcupine

За разлика от Валенсия и Пино, бебето очилата сова живее изолирано в гаража с минимален контакт с хора и като поотрасне ще бъде освободено в гората.

– Храненето на очилатата сова е малко… Налага се да й даваме осакатени плъхове, за да се научи да ловува.- разказва Йисел с леко виновна усмивка.

Всичко това е част от работата на хората от организацията: да чупят крака на плъхове за совата, да къпят тапира с маркуч, да берат листа за ленивците, да правят плодова салата за игуаната, да сменят редовно вестниците в клетката на опосума, да се грижат за ранените крачета на броненосеца, да чистят акотата на лемура и да слушат сърцераздирателните песни на совите нощем.

.

.

Но всичко това си заслужава, защото е само половината от задълженията им. Другата половина включва: де се оставят да бъдат целувани по ухото от таралежчето, да си играят на гоненица с тапира, да обичат безрезервно и да бъдат обичани от броненосеца, совите, опосума и лемура и да гледат ленивците, вечно усмихнати наподобяващи йоги, как бавно се отдалечават и изчезват в сенките на гората, след като бъдат пуснати на свобода.

.

.

Част от сърцето ми остана завинаги в тази обикновена къща насред гората в изоставения град в Гамбоа със стаи пълни с изненади, от където когато си тръгнах намерих забита в крака ми игличка от дървесно бодливо свинче. За спомен.

С благодарности към Йисел за гостоприемството й, за предоставената информация и снимки, за всеотдайните грижи и любовта й към животните, и прекрасната работа, която се е превърнала в страст, заемаща огромна част от живота й.

 

Пино

Пино

Тапир


Тапирите (Tapirus) са род нечифтокопитни бозайници с къса дебела опашка и мека еластична зурла, наподобяваща малко слонски хобот. Тапирите са роднини както на конете, така и на носорозите, но на външен вид не приличат на нито едно от двете животни. Когато се хранят, използват носа си, за да отместват предмети, и пасат трева като конете.
Родът съдържа пет актуално съществуващи и един изчезнал вид.
И трите вида от Южна Америка са приблизително еднакви на размери, като теглото им може да е над 500 кг. Обикновено тапирите живеят навътре в гората близо до блата и реки. Те са умели плувци и често се крият от неприятелите си във водата. Основният неприятел на тапира в Южна Америка е ягуарът.
Тапирите са застрашени от изчезване род, което означава, че броят им в природата намалява все повече и повече. Това е така, защото хората ги ловят за месо и изсичат горите, унищожавайки обиталищата на тапира. (от Уикипедия)

Очилатa сова

Очилатата сова е голяма нощна птица обитаваща райони с гъсти тропическите гори. Самотна и антисоциална птица, совата е често активна нощем, издавайки специфични звуци. Мъжките индивиди пеят от върхвете на дърветата за да обявят територията си. Женските също пеят, често в дует с мъжкия, най-вече през спокойни лунни нощи. Очилатите сови са широко разпространени и не са застрашен от изчезване вид. Но тъй като са големи бавно размножаващи се хищни птици със силно развито чуство за територия, се срещат рядко. На места, където плячката им е намаляла поради ловуване от хората или поради разрушена околна среда, бройката им може да намалее.

Дървесно бодливо свинче

.

.

Дървесните бодливи свинчета от Новия Свят се защитават посредством бодли, които са прикрепени към кожата им и могат да се откъсват и забиват в плътта на хищниците. Поради тази уникална защитна система срещу нападатели, таралежите не са застрашени от изчезване. В Панама се полагат усилия за опазване на природанта среда, обитавана от тези животинки. За съжаление някои други видове от същото семейство са в списъка на застрашените видове.

Ленивец

Ленивците са бавноподвижни дървесни бозайници от групата на Непълнозъбите, разпространени в тропичните гори на Централна и Южна Америка. Съвременните ленивци се делят на две семейства: Трипръсти ленивци (Bradypodidae) и Двупръсти ленивци (Megalonychidae); общо шест вида. До появата на човека в Новия свят, в южноамериканските равнини са бродили и гигантски земни ленивци, като небезизвестния Мегатерий (Megatherium), по-големи от слонове.
За животни живеещи по дърветата съвременните ленивци са сравнително едри. Тялото им е компактно с дълги крайници и съкратен брой пръсти (два или три), снабдени с дълги и яки сърповидно извити нокти.
Козината на ленивеца е едно от многото чудеса на природата, наблюдавани у това странно животно. За разлика от останалите бозайници, при които козината се спуска от гърба към коремната област, при ленивците тя расте в обратната посока – от корема към гърба, тъй като тези животни прекарват по-голямата част от живота си провесени от клоните с краката нагоре. Във влажните условия на тропическите гори в козината на ленивеца се развиват и синьо-зелени водорасли – уникален пример за симбиоза между бозайник и цианобактерии. Тези водорасли осигуряват на ленивеца не само отличен камуфлаж но и някои важни хранителни вещества, които животното изблизва почиствайки козината си. Всъщност на пръв поглед занемарената козина на ленивеца сама по себе си представлява една малка екосистема приютяваща и редица непаразитиращи насекоми.
Въпреки флегматичното си поведение ленивците всъщност преуспяват в тропичните гори на Южна и Централна Америка. Те са отлично присбособени за дървесен начин на живот и хранене с растителна храна. Бавната им подвижност е просто икономия на енергия, тъй като растителната им диета е бедна на хранителни вещества. Хранят се предимно с листа, пъпки и филизи, главно на цекропии (Cecropia), каквито повечето останали горски обитатели не ядат. Понякога може да сдъвчат и някое насекомо, малък гущер, не подминават и мърша. Имат голям, специализиран, бавно храносмилащ, многоделен стомах, в който специални бактерии разграждат твърдата растителност. Почти две трети от теглото на добре охранен ленивец се падат на съдържанието на стомаха му, като храносмилателният процес на това съдържание може да отнеме повече от месец. Всъщност метаболизмът на ленивциците е повече от два пъти по-бавен, отколкото се очаква за бозайници с такива размери.
Ленивците прекарват по-голямата част от живота си висейки неподвижно по клоните на дърветата, придвижвайки се само при необходимост, но дори и тогава са изключително бавни. Максимума на техните възможности, когато се почувстват застрашени, е да се придвижват с 4,5 метра в минута, но това им коства твърде голям разход на енергия. Затова и ленивците често предпочитат самоотбраната; техните дълги извити нокти не са за подценяване. Преди всичко обаче, ленивците могат да разчитат на отличния си камуфлаж и бавната им подвижност ги прави изключително трудно забележими. Болшинството смъртни случаи при ленивците са вследствие на контакт с електрически стълбове, бракониери или по убити от коли при пресичане на улици. Заслужава да се отбележи и факта, че захвата на ленивците с нокти за клоните е толкова ефективен, че дори след като бъдат застреляни, те не падат на земята и понякога ловците проявяват благоразумието да не ги закачат. Естествените врагове на ленивците, ягуари и орлите харпии, не представляват сериозна заплаха за оцеляването им като вид.
Ленивците слизат на земята много рядко, за да се преместят на друго дърво или веднъж седмично за да уринират и да се изходят, като обикновено използват едно и също място за целта. На земята ленивецът е безпомощен и изключително уязвим, но за сметка на това е отличен плувец.
До неотдавна се смяташе, че ленивците прекарват по-голямата част от живота си в сън: 15-18 часа на ден. Наскоро обаче се установи, че в природата ленивците спят по-малко, около 10 часа в денонощието.
Женските ленивци обикновено отглеждат по едно малко годишно, но поради бавната им подвижност намирането на партньор може да отнеме повече време. Единственото малко на ленивеца се вкопчва в корема на майка си и единствената му грижа е да не се изпуска. Понякога обаче именно това става, но ленивците макар да изглеждат слаби, всъщност имат много здрава структура и падането им рядко е фатално. Фатално в такива случаи може да се окаже нежеланието на майката да напусне сигурността на дърветата, за да прибере малкото си от земята. (от Уикипедия)

Валенсия

Валенсия

*Посетете страницата във Фейсбук на Panamerican Association for Conservation, APPC

*За повече информация за животните и работата на асоциацията, посетете техният сайт www.appcpanama.org.

.

Мира и Пино

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

 

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me