Откраднаха ни каяка!

.

.

Преди няколко дни, завръщайки се на лодката в ранния следобед, намерихме мястото горе на скалите, под едни храсти до един изхвърлен от морето дънер, където си оставяме каяка наречен Младши, празно. Каякът е единственото ни превозно средство между лодката и брега. С него се придвижваме нагоре по дивите реки, където малки моторни лодки не могат да преминат и в заблатените мангрови лабиринти, обиталища на колонии птици фрегати. Той е нашият безшумен 100% екологично чист приятел и член от семейството, способен да мъкне и трима ни, раниците ни и няколко торби с провизии наведнъж. Обичаме го и се нуждаем от него.

.

.

Обичаме го и се нуждаем от него по същия начин, както едно семейство от провинцията Сичуан в Китай обичат и се нуждаят от единствения им воден бивол наречен Силна Планина, който оре оризовите полета, мъкне товарите с реколта или саморъчно направените тухли до селото, когато е ден за пазар и търпеливо носи тежките вързопи с дърва за огрев или бамбук на широкия си гръб. Това семейство се грижи добре за водния бивол Силна Планина. Но ние, ние не се погрижихме както трябва за нашия каяк Младши и го изоставихме незаключен и сам.

Taking the kayak for a ride.

.

Каякът е оранжев, триместен и съвсем нов; стабилен, лек и удобен. Подарък ни е от нашите приятели www.kayakshopbg.com – магазинът в България, който предлага ветроходни и риболовни каяци от серията Hobie, както и всички модели Malibu Kayaks. Преди няколко месеца те ни подариха Младши, точно когато стария ни каяк се проби повреден от 15 години стоене под слънцето. Тук можете да прочетете за предимствата на един обиковен каяк, както и невероятната история за това как се сдобихме с нашия нов каяк.

Иво и Агент Оранжев-Младши

.

Съкрушени сме. Младши го няма. Мястото, където излизаме на брега и оставяме каяка е малко каменисто плажче, където никой от другите крузъри на котва в La Playita (Панама Сити) не ходи, тъй като е недостъпно за дингита и моторни лодки. Всички ползват динги дока на марината срещу 35 долара седмична такса. Бързо изчислявам, че каяка ни струва горе-долу колкото динги дока за година. Преди го заключвахме за едно дърво с проволка и катинар, но след като се върнахме от Архипелага на Перлите преди няколко седмици спряхме да го заключваме. Голяма грешка. Да изоставяш каяк незаключен на самотен плаж в Панама не е никак добра идея. Изпросихме си го.

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Хубав неделен слънчев ден е и хората са наизлезли. Семейство си правят пикник на една полянка с изглед към залива, рибари стоят по скалите от двете страни на плажчето вперили поглед в морето, чакат риба. Всички те казват, че преди половин час видели как някакъв мургав тип се покатерил в един оранжев каяк и започнал да гребе доста неадекватно- само от едната страна. Замина в тази посока, посочват. Странното е, че типът си е оставил дрехите на плажа. Може би смята да се завърне?

.

.

Започваме да тичаме панически из района, да гледаме от високо към залива, да обясняваме на пристанищната охрана как са ни откраднали каяка, да разпитваме хората дали не са го видели, но не са. Един от пристанищната полиция се покатерва на вижката, от където всички кораби, които идват и напускат Панама биват наблюдавани и с огромен бинокъл внимателно оглежда залива във всички посоки. Нищо. После скача в една моторна лодка и тръгва на обиколка в търсене на откраднат оранжев каяк около булевард Амдор. Без успех.

.

.

Около един час по-късно единственото, което ни оства е Иво да преплува до лодката, да вземе стария закърпен каяк и с него да се приберем у дома, където да се ядосваме. И точно тогава забелязваме в далечината до входа на марината един оранжев каяк- идва към нас!

Само исках да се повозя малко. Нямах никакво намерение да крада каяка. Знам, че е ваш, виждал съм ви тук и ви знам. Пък и не за първи път ви ползвам каяка така да се повозя малко. Взимал съм го и друг път, разхождам се из залива и после го връщам на мястот му!- казва крадецът на каяци без нито веднъж да се извини, обвинявайки ни, че този път сме се прибрали по-рано!

.

Крадецът на каяка. Обърна ми гръб щом извадих фото апарата, но успях да го снимам.

Иво, стиснал голям камък в ръка, е готов да го прасне, но панамските затвори пълни с всякакви криминални личности и бивши диктатори не го привличат особено много и успява да се въздържи да убие нахалника.

Да не си пипнал каяка повече, ясно ли е!

И така, научихме ценен урок: винаги си заключвайте каяка!

.

.

Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me