Плаване до Архипелага на Перлите

The Pearl Islands

The Pearl Islands

Само на около 30 морски мили южно от Панама Сити, заливът е осеян с над 200 малки и големи предимно необитаеми острови- Архипелага на Перлите. Най-красивата островна група от тихоокеанската страна на Панама, мястото не е за пропускане и мореплавателите минаващи по тези места винаги се отбиват.

At Anchor near Contadora

At Anchor near Contadora

Островите от Архипелага на Перлите са изплували от морето преди повече от 60 милиона години. Преди пристигането на испанските конквистадори, те са били дом на индианците от племената Куевас и Кокле. През 1513г., техният „откривател“ Васко Нунес де Балбоа нарича островите „Перлените Острови“, след като индианците го посрещат с кошници пълни с едри перли. Но на този приятелски жест от страна на местните, завоевателите отвръщат с насилие. И само две години след тяхното пристигане, туземното население бива брутално и тотално унищожено. След като избили всички до крак, Испанците си дали сметка, че няма кой да събира перлите, които изобилствали във водите на архипелага. Така че докарали роби от Африка да вършат черната работа; роби, чиито потомци днес обитават някои от островите от групата.

.

.

След един неуспешен опит да плаваме до Архипелага на Перлите от котвеното Ла Плайита (вятърът умря напълно и прекарахме 4 часа носейки се по течението, изминавайки само 1 морска миля и то в погрешната посока, така че решихме да се върнем наобратно…), отново потегляме една малко по-ветровита септемврийска утрин. По време на дъждовния сезон ветровете около Панама са много слаби чак до месец ноември.

.

.

Вятърът отново отслабва тъмо като прекосяваме котвеното на големите кораби, чакащи на рейд да минават Панамския Канал и започваме да се носим по течението неуправляеми насред контейнеровози, някои от които на котва, други маневрират. Почти се сблъскваме с един голям кораб, защото Иво дори в тази рискована ситуация отказва да включи моторите, а с опънат спинакер не можем дори да завиваме.

Sailing on a collision course

Sailing on a collision course

Много бавно се измъкваме от опасната зона пренаселена с кораби и силно замърсена от плаващи пластмасови отпадъци, които те най-безотговорно хвърлят в морето. Отвратително е.

.

.

.

.

Следващите два-три часа все още няма вятър и напредваме със смешната скорост от 1 възел…

Ivo- one horse power, 0.5 kts speed...

Ivo- one horse power, 0.5 kts speed…

Следобеда, вятърът най-после се засилва и потегляме с 6 възела. Но тъй като се влачихме първите 5 часа, няма шанс да прстигнем преди залез слънце.

Mira

Mira

Всеизвестно е, че електронните морски карти на Архипелага на Перлите са много неточни и навигацията по тези места е рискована и опасна, особено нощем, около рифове и подводни скали в плитчините край островите. За щастие, имаме Панама Крузинг Гид от Ерик Баухаус, четвърто издание. Това е най-добрия гид за Панама, островите Сан Блас, Бокас дел Торо и Архипелага на Перлите. Една приятелка-крузърка ни го даде преди време в замяна за няколко от старите ни акумулаторни батерии. Тази книга ни свърши много добра работа и непрекъснато я консултираме, откак тръгнахме от Картагена (Колумбия) към Панама преди няколко месеца. В нея има точни карти и описания на траектории, които не веднъж ни спасиха.

.

.

Пристигаме през нощта към 22ч00, след повече от 15 часа плаване (средна скорост само 2 възела) с един последен шквал зад гърба ни. Наближавайки, се съобразяваме повече с картите в книгата, отколкото с електронната карта, като заобикаляме отдалеч плитчини и рифове, докато в далечината се показват светлините на къщите и хотелите на о. Контадора.

.

.

Тук има безплатни муринги (шамандури, за които връзваме лодката, без да пускаме котва) пред плажа и Иво ни заповядва да хванем една, на платна. Страшно сме близо до брега, става плитко, тъмно е, течението е силно, а ние се опитваме да хванем една малка шамандура без да пускаме моторите. Ето как се прави: насочваш лодката в посока към шамандурата, но не точно срещу нея, така че като наближиш да остане в страни, точно там, от където идва вятърът. На няколко метра от шамандурата завиваш рязко срещу нея ( и срещу вятъра) и бързо навиваш предното платно. Гротът остава, но с насрещния вятър лодката бързо губи скорост и спира до шамандурата. Хващаш я и пускаш грота. При тази маневра тряба да се има предвид течението, когато решаваш кога да завиеш срещу вятъра. Ако завиеш прекалено рано или ако разстоянието между лодката и шамандурата е много голямо, лодката спира преди да е достигнала шамандурата и тръгва да се носи по течението или бутана от вятъра наобратно. В тази ситуация, трябва отново да насочиш лодката под ъгъл на вятъра, да опънеш предното платно и да повториш операцията. Винаги бъди бдителен и внимавай, ако има други спрели лодки наоколо, внимавай за брега, за скалите, за вятъра и течението. Когато вятърът е прекалено силен, нощем и в тясно непознато пространство е много по-трудно. В нашия случай, течението е силно, тъмнилка е, за първи път сме тук и наоколо има няколко малки рибарски лодчици. Въпреки това, след много крещене и тичане напред-назад- Иво на руля, Мая държи прожектора, а аз с една дълга кука се мъча да хвана въжето на шамандурата- успяваме най-сетне, след три неуспешни опита. Ценно упражнение.

The sea at sunset

The sea at sunset

На следващата сутрин се събуждаме пред хълмовете на Контадора, издигащи се зад един малък плаж. Няколко хотела и имения са кацнали на хълма насред дървета и цветя. Осторвът е малко повече от един квадратен километър с няколко стотин постоянни жители, обслужващи курортите и хотелите. Благодарение на малкото летище и малкото пристанище, този остров е най-достъпен и най-популярния сред местни панамци и чуждестранни туристи, привличащ посетителите с безлюдните си плажове и курортите, построени насред обилна тропическа джунгла.

.

.

След построяването на толкова много хотели, частни имения и пътища през 60-те и 70-те години, флората на острова е напълно запазена. Богата тропическа растителност обгръща сградите, а пътищата внезапно и нелегочно завиват, за да избегнат някое огромно столетно дърво. Туристическия сезон още не е започнал и няма почти никой. Хотелите са пусти, много от тях са изоставени и в руини. Цари тишина и тотално спокойствие, като че ли времето е спряло. Тъй като Контадора е единствения остров с улици подходящи за тичане, решаваме да постоим тук известно време без да се нарушават тренировките за маратона на Иво.

Cintadora

Cintadora

Тук, насред прозрачните спокойни води на заливчето пълно с риба, след толкова време в мръсното котвено до Панамаския Канал, най-сетне се чустваме като на ваканция. Време е да си починем, да се гмуркаме и да ловим риба по цели дни, да се разхождаме из острова или да мързелуваме на плажа, наслаждавайки се тотално на този начин на живот. Точно това си представяхме, когато тръгнахме с лодката в началото.

.

.

Mira

Mira

Ivo

Ivo

Maya

Maya

Ivo and Maya

Ivo and Maya

Намерете ни във Фейсбук/The Life Nomadik

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me